Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
18
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
Намерени са
23472
резултата от
1638
текста в
24
страници с части от думите : '
Физическия свят
'.
На страница
18
:
1000
резултата в
42
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
2. Втора лекция, 24 Септември 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Тогава се стига, а именно когато следваме природните закони логично до степента им, която обяснява дори възникването на човека като физическо същество стига се до там, че хората започват да си казват: Вътре в този
свят
, който ние обхващаме с нашето обикновено съзнание, от сетивните възприятия до огледалото на спомнянето, вътре в него живее нещо духовно.
Ето как трябва да се разглеждат тези неща: когато с днешното съзнание човек изследва околния свят, той си изгражда т.н. природни закони с помощта на комбинативния разум. По този начин е възможно вече той да каже: Този свят е пропит от мисли, защото природните закони се поддават на формулиране в мисли, те са всъщност и самите световни мисли.
Тогава се стига, а именно когато следваме природните закони логично до степента им, която обяснява дори възникването на човека като физическо същество стига се до там, че хората започват да си казват: Вътре в този свят, който ние обхващаме с нашето обикновено съзнание, от сетивните възприятия до огледалото на спомнянето, вътре в него живее нещо духовно.
И човек трябва да е болен, трябва да е патологичен, за да не иска да признае духовния свят. В този свят така както той е даден на обикновеното съзнание ние идваме като физически човек чрез физическо зачатие и физическо раждане. И това, което наблюдаваме в този физически свят, то задължително трябва да се разглежда като нещо не пълно, незавършено, ако в основата му не лежи една всеобща духовна същност. Като току що родено дете, за външния физически поглед, ние сме твърде сродни с едно природно същество. И от това природно биологично същество намиращо се впрочем в спящо състояние се развиват вътрешните духовни способности.
към текста >>
И човек трябва да е болен, трябва да е патологичен, за да не иска да признае духовния
свят
.
Ето как трябва да се разглеждат тези неща: когато с днешното съзнание човек изследва околния свят, той си изгражда т.н. природни закони с помощта на комбинативния разум. По този начин е възможно вече той да каже: Този свят е пропит от мисли, защото природните закони се поддават на формулиране в мисли, те са всъщност и самите световни мисли. Тогава се стига, а именно когато следваме природните закони логично до степента им, която обяснява дори възникването на човека като физическо същество стига се до там, че хората започват да си казват: Вътре в този свят, който ние обхващаме с нашето обикновено съзнание, от сетивните възприятия до огледалото на спомнянето, вътре в него живее нещо духовно.
И човек трябва да е болен, трябва да е патологичен, за да не иска да признае духовния свят.
В този свят така както той е даден на обикновеното съзнание ние идваме като физически човек чрез физическо зачатие и физическо раждане. И това, което наблюдаваме в този физически свят, то задължително трябва да се разглежда като нещо не пълно, незавършено, ако в основата му не лежи една всеобща духовна същност. Като току що родено дете, за външния физически поглед, ние сме твърде сродни с едно природно същество. И от това природно биологично същество намиращо се впрочем в спящо състояние се развиват вътрешните духовни способности. Тези вътрешни духовни способности възникват едва в хода на бъдещото развитие.
към текста >>
В този
свят
така както той е даден на обикновеното съзнание ние идваме като физически човек чрез физическо зачатие и физическо раждане.
Ето как трябва да се разглеждат тези неща: когато с днешното съзнание човек изследва околния свят, той си изгражда т.н. природни закони с помощта на комбинативния разум. По този начин е възможно вече той да каже: Този свят е пропит от мисли, защото природните закони се поддават на формулиране в мисли, те са всъщност и самите световни мисли. Тогава се стига, а именно когато следваме природните закони логично до степента им, която обяснява дори възникването на човека като физическо същество стига се до там, че хората започват да си казват: Вътре в този свят, който ние обхващаме с нашето обикновено съзнание, от сетивните възприятия до огледалото на спомнянето, вътре в него живее нещо духовно. И човек трябва да е болен, трябва да е патологичен, за да не иска да признае духовния свят.
В този свят така както той е даден на обикновеното съзнание ние идваме като физически човек чрез физическо зачатие и физическо раждане.
И това, което наблюдаваме в този физически свят, то задължително трябва да се разглежда като нещо не пълно, незавършено, ако в основата му не лежи една всеобща духовна същност. Като току що родено дете, за външния физически поглед, ние сме твърде сродни с едно природно същество. И от това природно биологично същество намиращо се впрочем в спящо състояние се развиват вътрешните духовни способности. Тези вътрешни духовни способности възникват едва в хода на бъдещото развитие. И сега това което възниква в човека като духовни способност: Съвсем наложително е да го проследим далеч преди раждането и зачатието.
към текста >>
И това, което наблюдаваме в този физически
свят
, то задължително трябва да се разглежда като нещо не пълно, незавършено, ако в основата му не лежи една всеобща духовна същност.
природни закони с помощта на комбинативния разум. По този начин е възможно вече той да каже: Този свят е пропит от мисли, защото природните закони се поддават на формулиране в мисли, те са всъщност и самите световни мисли. Тогава се стига, а именно когато следваме природните закони логично до степента им, която обяснява дори възникването на човека като физическо същество стига се до там, че хората започват да си казват: Вътре в този свят, който ние обхващаме с нашето обикновено съзнание, от сетивните възприятия до огледалото на спомнянето, вътре в него живее нещо духовно. И човек трябва да е болен, трябва да е патологичен, за да не иска да признае духовния свят. В този свят така както той е даден на обикновеното съзнание ние идваме като физически човек чрез физическо зачатие и физическо раждане.
И това, което наблюдаваме в този физически свят, то задължително трябва да се разглежда като нещо не пълно, незавършено, ако в основата му не лежи една всеобща духовна същност.
Като току що родено дете, за външния физически поглед, ние сме твърде сродни с едно природно същество. И от това природно биологично същество намиращо се впрочем в спящо състояние се развиват вътрешните духовни способности. Тези вътрешни духовни способности възникват едва в хода на бъдещото развитие. И сега това което възниква в човека като духовни способност: Съвсем наложително е да го проследим далеч преди раждането и зачатието. Обаче тогава стигаме до там, че иначе абстрактните природни закони на външната природа, застават пред нас като нещо живо и духовно.
към текста >>
Нека отново повторя: този човек, който подхожда към света, както този
свят
е даден на обикновеното съзнание, който действително се впусне да го разчлени и изследва, и не стигне накрая до природните закони, не обхване в тях това, което наричаме Бог Отец този човек е всъщност болен, този човек е патологичен.
Забележително е твърдението на средновековната схоластика, че резултатите от познанието на света чрез обикновения човешки разум силно ни доближават до познанието за Бог Отец.
Нека отново повторя: този човек, който подхожда към света, както този свят е даден на обикновеното съзнание, който действително се впусне да го разчлени и изследва, и не стигне накрая до природните закони, не обхване в тях това, което наричаме Бог Отец този човек е всъщност болен, този човек е патологичен.
Да си атеист, означава да си болен така се изразих аз веднъж тук, в Дорнах.
към текста >>
Обаче винаги съществуват възможности да се покаже на днешния човек, как дълбоко в себе си той носи едно огнище на разрушение, и как във външния
свят
се носи тъкмо онова, което Азът иска да подтисне, онова което той не може да удържи в себе си вместо за него, в старите времена се говореше за грехопадение и т.н.
Впрочем занапред ще се окаже наложително, щото цялата абстрактна форма на съзнанието, в която човек израства и която не допуска нищо друго, освен признаването на Бог Отец, да се замени с много по-конкретна и жизнена будност на съзнанието. Естествено, така както Ви представих нещата вчера, те не могат да се изнесат пред света, той не е достатъчно подготвен от Духовната Наука, от Антропософията.
Обаче винаги съществуват възможности да се покаже на днешния човек, как дълбоко в себе си той носи едно огнище на разрушение, и как във външния свят се носи тъкмо онова, което Азът иска да подтисне, онова което той не може да удържи в себе си вместо за него, в старите времена се говореше за грехопадение и т.н.
Днес трябва да се намери само формата и начинът, с чиято помощ тези неща могат да преминат в обикновеното съзнание, както по-рано учението за грехопадението беше дадено на света, но от една духовна грижа, твърде различна от нашето учение за Бог Отец.
към текста >>
Обаче ние трябва много по-конкретно да осмислим онзи духовен принцип, който е в нас и който представлява зародиша на бъдещия
свят
.
Обаче навлизаме ли по този начин, така да се каже, във вътрешното зло на човека, същевременно добиваме съзнание за това, как се изграждат и движат духовните импулси в това вътрешно зло, където материята по степенно се разрушава, където материята се подхвърля на хаоса, и тогава ние сме съвсем близо до възникването на онази наша свръхсетивна съставна част, която наричаме Духът-Себе (Geistselbst)*10. Тогава ние възприемаме вече самия творящ Дух. Защото докато моралните закони действуват върху материята, докато я хаотизират и разрушават, ние имаме в себе си по естествен и природен начин, един духовно-действуващ принцип.
Обаче ние трябва много по-конкретно да осмислим онзи духовен принцип, който е в нас и който представлява зародиша на бъдещия свят.
към текста >>
Ние не можем да го сравним с онова, което нашите сетива ни съобщават за външния
свят
.
С какво можем да сравним това, което откриваме в себе си?
Ние не можем да го сравним с онова, което нашите сетива ни съобщават за външния свят.
Ние можем да го сравним само с това, което ни съобщава един друг човек, когато се обръща към нас и ни говори. И затова нещо повече от едно сравнение е, когато казваме: Това, което се извършва дълбоко вътре в нас, свързвайки моралните или неморални импулси с хаоса, то се обръща към нас, то ни говори. Практически то е нещо, което говори вътре в нас. Така се стига до един смекчен и отслабен за земния свят говор; това не е алегория или символ, а нещо реално, в което можем да се вслушаме с нашето ухо; един шепот, който се извисява тихо над цялата Земя, шепот който идва от зародиша на бъдещия свят. Ето как ние проникваме до това, което можем да наречем „вътрешно слово“.
към текста >>
Така се стига до един смекчен и отслабен за земния
свят
говор; това не е алегория или символ, а нещо реално, в което можем да се вслушаме с нашето ухо; един шепот, който се извисява тихо над цялата Земя, шепот който идва от зародиша на бъдещия
свят
.
С какво можем да сравним това, което откриваме в себе си? Ние не можем да го сравним с онова, което нашите сетива ни съобщават за външния свят. Ние можем да го сравним само с това, което ни съобщава един друг човек, когато се обръща към нас и ни говори. И затова нещо повече от едно сравнение е, когато казваме: Това, което се извършва дълбоко вътре в нас, свързвайки моралните или неморални импулси с хаоса, то се обръща към нас, то ни говори. Практически то е нещо, което говори вътре в нас.
Така се стига до един смекчен и отслабен за земния свят говор; това не е алегория или символ, а нещо реално, в което можем да се вслушаме с нашето ухо; един шепот, който се извисява тихо над цялата Земя, шепот който идва от зародиша на бъдещия свят.
Ето как ние проникваме до това, което можем да наречем „вътрешно слово“.
към текста >>
Тук говори не нашата дълбока същност, но от нейната арена говори самият
свят
.
И обратно: щом говорите Вие, добре знаете, че изречената дума не е нещо субективно, а нещо, което обективно ще се вмъкне в света. Така че няма никакъв смисъл, в думите които си разменяме с другия човек, да се търсят елементи на обективност и субективност. С нашата субективност, ние сме застанали вътре в самата обективност и в хода на сетивното възприемане, тази обективност работи в нас и чрез нас. Така е също и когато се спуснем надолу към вътрешното слово. То е не само думи, то е не що обективно.
Тук говори не нашата дълбока същност, но от нейната арена говори самият свят.
към текста >>
Но виждате ли, по сходен начин стоят нещата и за онзи човек, според когото зад „сетивното табло“ е разположен един друг, един духовен
свят
.
Но виждате ли, по сходен начин стоят нещата и за онзи човек, според когото зад „сетивното табло“ е разположен един друг, един духовен свят.
Човек възприема духовните Същества на висшите Йерархии*11, които управляват там, с помощта на имагинативното познание. Но това познание непрекъснато се изпълва от един съкровен вътрешен живот, при което човек само привидно възприема словото чрез себе си; в действителност той го възприема от света.
към текста >>
Човек навлиза в надсетивния
свят
с любов и себеотдаване.
Човек навлиза в надсетивния свят с любов и себеотдаване.
Той е привлечен от Съществата и те му се откриват според степента на неговото себеотдаване; човек възприема тези Същества чрез вътрешното слово, на което той попада в своя съкровен Аз. Да, така е щом се пробуди вътрешното слово, прозвучава и външния свят.
към текста >>
Да, така е щом се пробуди вътрешното слово, прозвучава и външния
свят
.
Човек навлиза в надсетивния свят с любов и себеотдаване. Той е привлечен от Съществата и те му се откриват според степента на неговото себеотдаване; човек възприема тези Същества чрез вътрешното слово, на което той попада в своя съкровен Аз.
Да, така е щом се пробуди вътрешното слово, прозвучава и външния свят.
към текста >>
И ако тогава ние правилно възприемаме това, което идва от нашия интелект, то е в основата си поглед към преминаващия, към загиващия
свят
.
Всичко което аз тук описвам пред Вас, то съществува у всеки човек. Само че той няма никакви представи, никакво съзнание за него. Когато изследваме света с обикновеното съзнание, с неговите интелектуалистични понятия, ние всъщност добиваме знание само за преходното, за миналото.
И ако тогава ние правилно възприемаме това, което идва от нашия интелект, то е в основата си поглед към преминаващия, към загиващия свят.
Обаче с това, за което аз загатнах, ние можем да намерим Бог Отец. Впрочем, какво съзнание развиваме ние спрямо Бог Отец? Съзнанието, че Бог Отец е в основата на един свят, чиито залез вече се въз вестява в нашия интелектуализъм.
към текста >>
Съзнанието, че Бог Отец е в основата на един
свят
, чиито залез вече се въз вестява в нашия интелектуализъм.
Само че той няма никакви представи, никакво съзнание за него. Когато изследваме света с обикновеното съзнание, с неговите интелектуалистични понятия, ние всъщност добиваме знание само за преходното, за миналото. И ако тогава ние правилно възприемаме това, което идва от нашия интелект, то е в основата си поглед към преминаващия, към загиващия свят. Обаче с това, за което аз загатнах, ние можем да намерим Бог Отец. Впрочем, какво съзнание развиваме ние спрямо Бог Отец?
Съзнанието, че Бог Отец е в основата на един свят, чиито залез вече се въз вестява в нашия интелектуализъм.
към текста >>
И такива теолози като Адолф Харнак, които държат само на Бог Отец, те са нещо като трубадури на пропадащия
свят
; на всичко, което наред със Земята напълно ще се заличи, което наред със Земята напълно ще изчезне.
От средата на 15 век, в своя интелект човек разви една странна способност да размишлява върху гибелта на света. Това, което анализираме и изпитваме с нашето интелектуалистично научно познание, е не друго, а мъртвия труп на света.
И такива теолози като Адолф Харнак, които държат само на Бог Отец, те са нещо като трубадури на пропадащия свят; на всичко, което наред със Земята напълно ще се заличи, което наред със Земята напълно ще изчезне.
към текста >>
Само че нека отвърнем поглед от този замиращ
свят
, нека видим какво взема от него идващият, пробуждащият се
свят
.
И най-после, как изглеждат нещата за този човек, който е напълно вживян в това, което природонаучното мислене още от детството набива в главата му? Ето как е свикнал да мисли той: Наистина, там някъде в света възникват външните феномени, те възникват и умират, обаче материята остава, тя е неразрушима, и ако някога Земята стигне до своя край, материята няма да бъде унищожена. Наистина тя ще заприлича на гигантско гробище, обаче това гигантско гробище ще съдържа същите атоми и молекули, от които е изградена и днешната Земя.
Само че нека отвърнем поглед от този замиращ свят, нека видим какво взема от него идващият, пробуждащият се свят.
към текста >>
Макар и той да не го казва ясно поне толкова ясно, колкото занапред ще трябва да се изживее в съзнанието на всички хора ние трябва да посочим: един такъв дух като Соловьов има в себе си нещо от Изтока, той навсякъде вижда умиращия
свят
, разпадащият се и устремен към хаоса
свят
, но също и а то е много важно възникващия
свят
.
Преди всичко: за един ориенталец подобно светоусещане е невъзможно, и това се проявява дори в европейския Изток, в нежната философска душа на Соловьов.
Макар и той да не го казва ясно поне толкова ясно, колкото занапред ще трябва да се изживее в съзнанието на всички хора ние трябва да посочим: един такъв дух като Соловьов има в себе си нещо от Изтока, той навсякъде вижда умиращия свят, разпадащият се и устремен към хаоса свят, но също и а то е много важно възникващия свят.
Всичко което възприема ме с нашите сетива, цялата реалност, човека, всичко това един ден няма да го има. Нещата, които нашите очи виждат, а ушите чуват един ден тях няма да ги има. Земя и Небе ще преминат защото и това, което нашите сетива ни донасят от звездите, е също преходно Земя и Небе ще преминат; обаче това, което вътрешното слово изгражда там във вътрешния хаос на човека, в огнището на разрушение, то ще продължи да живее, тъй както растението преживява до следващата година в своя зародиш. В дълбоката същност на човека са вложени зародишите на бъдещия свят. И ако човеците приемат там Христос, тогава Земя и Небе могат да преминат, обаче Логосът, Христос няма да премине.
към текста >>
В дълбоката същност на човека са вложени зародишите на бъдещия
свят
.
Преди всичко: за един ориенталец подобно светоусещане е невъзможно, и това се проявява дори в европейския Изток, в нежната философска душа на Соловьов. Макар и той да не го казва ясно поне толкова ясно, колкото занапред ще трябва да се изживее в съзнанието на всички хора ние трябва да посочим: един такъв дух като Соловьов има в себе си нещо от Изтока, той навсякъде вижда умиращия свят, разпадащият се и устремен към хаоса свят, но също и а то е много важно възникващия свят. Всичко което възприема ме с нашите сетива, цялата реалност, човека, всичко това един ден няма да го има. Нещата, които нашите очи виждат, а ушите чуват един ден тях няма да ги има. Земя и Небе ще преминат защото и това, което нашите сетива ни донасят от звездите, е също преходно Земя и Небе ще преминат; обаче това, което вътрешното слово изгражда там във вътрешния хаос на човека, в огнището на разрушение, то ще продължи да живее, тъй както растението преживява до следващата година в своя зародиш.
В дълбоката същност на човека са вложени зародишите на бъдещия свят.
И ако човеците приемат там Христос, тогава Земя и Небе могат да преминат, обаче Логосът, Христос няма да премине. Човекът носи в своята дълбока и съкровена същност така да се каже това, което някога той ще бъде, и тогава, когато целия видим свят няма да е вече тук.
към текста >>
Човекът носи в своята дълбока и съкровена същност така да се каже това, което някога той ще бъде, и тогава, когато целия видим
свят
няма да е вече тук.
Всичко което възприема ме с нашите сетива, цялата реалност, човека, всичко това един ден няма да го има. Нещата, които нашите очи виждат, а ушите чуват един ден тях няма да ги има. Земя и Небе ще преминат защото и това, което нашите сетива ни донасят от звездите, е също преходно Земя и Небе ще преминат; обаче това, което вътрешното слово изгражда там във вътрешния хаос на човека, в огнището на разрушение, то ще продължи да живее, тъй както растението преживява до следващата година в своя зародиш. В дълбоката същност на човека са вложени зародишите на бъдещия свят. И ако човеците приемат там Христос, тогава Земя и Небе могат да преминат, обаче Логосът, Христос няма да премине.
Човекът носи в своята дълбока и съкровена същност така да се каже това, което някога той ще бъде, и тогава, когато целия видим свят няма да е вече тук.
към текста >>
Този видим
свят
е неговото откровение.
Днес той може да си каже: Аз поглеждам към Бог Отец. Бог Отец е в основата на света, който аз мога да възприемам със сетивата.
Този видим свят е неговото откровение.
Обаче този свят е един пропадащ свят и в своята гибел той ще повлече и човека, ако човек е потопен изцяло в него, ако е развил единствено съзнанието за Бог Отец. И човек би бил върнат обратно към Бог Отец, той не би изтърпял никакво по-нататъшно развитие. Но съществува и един друг свят, един идващ свят, чиито носител е именно човека. Ако чрез съзнанието за Христос, чрез Христовия Импулс човек облагороди своите нравствени идеали, ако ги формира според смисъла на Христовото идване на света, тогава в неговия вътрешен хаос ще се роди бъдещето, и то е не един загиващ, а един идващ свят.
към текста >>
Обаче този
свят
е един пропадащ
свят
и в своята гибел той ще повлече и човека, ако човек е потопен изцяло в него, ако е развил единствено съзнанието за Бог Отец.
Днес той може да си каже: Аз поглеждам към Бог Отец. Бог Отец е в основата на света, който аз мога да възприемам със сетивата. Този видим свят е неговото откровение.
Обаче този свят е един пропадащ свят и в своята гибел той ще повлече и човека, ако човек е потопен изцяло в него, ако е развил единствено съзнанието за Бог Отец.
И човек би бил върнат обратно към Бог Отец, той не би изтърпял никакво по-нататъшно развитие. Но съществува и един друг свят, един идващ свят, чиито носител е именно човека. Ако чрез съзнанието за Христос, чрез Христовия Импулс човек облагороди своите нравствени идеали, ако ги формира според смисъла на Христовото идване на света, тогава в неговия вътрешен хаос ще се роди бъдещето, и то е не един загиващ, а един идващ свят.
към текста >>
Но съществува и един друг
свят
, един идващ
свят
, чиито носител е именно човека.
Днес той може да си каже: Аз поглеждам към Бог Отец. Бог Отец е в основата на света, който аз мога да възприемам със сетивата. Този видим свят е неговото откровение. Обаче този свят е един пропадащ свят и в своята гибел той ще повлече и човека, ако човек е потопен изцяло в него, ако е развил единствено съзнанието за Бог Отец. И човек би бил върнат обратно към Бог Отец, той не би изтърпял никакво по-нататъшно развитие.
Но съществува и един друг свят, един идващ свят, чиито носител е именно човека.
Ако чрез съзнанието за Христос, чрез Христовия Импулс човек облагороди своите нравствени идеали, ако ги формира според смисъла на Христовото идване на света, тогава в неговия вътрешен хаос ще се роди бъдещето, и то е не един загиващ, а един идващ свят.
към текста >>
Ако чрез съзнанието за Христос, чрез Христовия Импулс човек облагороди своите нравствени идеали, ако ги формира според смисъла на Христовото идване на света, тогава в неговия вътрешен хаос ще се роди бъдещето, и то е не един загиващ, а един идващ
свят
.
Бог Отец е в основата на света, който аз мога да възприемам със сетивата. Този видим свят е неговото откровение. Обаче този свят е един пропадащ свят и в своята гибел той ще повлече и човека, ако човек е потопен изцяло в него, ако е развил единствено съзнанието за Бог Отец. И човек би бил върнат обратно към Бог Отец, той не би изтърпял никакво по-нататъшно развитие. Но съществува и един друг свят, един идващ свят, чиито носител е именно човека.
Ако чрез съзнанието за Христос, чрез Христовия Импулс човек облагороди своите нравствени идеали, ако ги формира според смисъла на Христовото идване на света, тогава в неговия вътрешен хаос ще се роди бъдещето, и то е не един загиващ, а един идващ свят.
към текста >>
Трябва, наистина трябва да имаме силното усещане и за умиращия, и за идващия
свят
.
Трябва, наистина трябва да имаме силното усещане и за умиращия, и за идващия свят.
Дори в самата природа ние трябва да долавяме една постоянна смърт. Тази смърт вече обагря природата. Но затова пък в природата има нещо, което постоянно напира към живот, нещо което постоянно се ражда. Така че природата се обагря не от това, което улавят сетивата, а от нещо, което е в самата нея, стига ние да й се отдаваме с открито и чисто сърце.
към текста >>
Тогава те ще се превърнат именно в това, което е телесния
свят
на плътта, инкарната.
Навън в природата ние различаваме цветовете, цветовете в целият им спектър, от наситено червеното до крайно виолетовото, с всички междинни нюанси. И ако в известен смисъл ние бихме съчетали тези цветове, те биха приели в себе си самия живот.
Тогава те ще се превърнат именно в това, което е телесния свят на плътта, инкарната.
Вгледаме ли се в природата, ние виждаме, образно казано, засводената цветна дъга, като знак на Бог Отец. Вгледаме ли се в човека, там вече ни говори инкарната; в него са проникнали всички цветове и той е приел живота в себе си. Вгледаме ли се само в мъртвия труп, живота ни убягва. В последния случай, това което представлява човека, отново поема към небесната дъга, към сферите на Бог Отец. Обаче в своята дълбока вътрешна същност, човек трябва да съзре също и бликащия извор на цветовете, това, което превръща цветната дъга в инкарнат, в зародиш на живот това трябва да съзре той.
към текста >>
Светът застава пред нас в своя двойнствен образ: Бог Отец твори външния видим
свят
, но така, сякаш в човешката същност, в хаоса, този
свят
е стигнал до своя край.
Вгледаме ли се в този творящ, съзидателен Дух, ние си казваме: Бог Отец действува в материята до там, че я прави съвършена (виж. рис.3, бяло). Тя ни пресреща навън по всевъзможни начини. Обаче в нашата вътрешна същност, тази материя е тласната обратно в своето нищо, в своето не битие, за да бъде проникната от нашите морални идеали (червено). И тогава бликва един нов живот.
Светът застава пред нас в своя двойнствен образ: Бог Отец твори външния видим свят, но така, сякаш в човешката същност, в хаоса, този свят е стигнал до своя край.
Ние трябва остро да чувствуваме края на този свят, който е свят на Бог Отец, и ще видим, как чрез това стигаме до едно вътрешно вникване в Мистерията на Голгота, до едно вътрешно разбиране, с чиято помощ ни става ясно: Сътвореното от Бог Отец стига до своя край, за да оживее чрез Сина в едно ново сътворение.
към текста >>
Ние трябва остро да чувствуваме края на този
свят
, който е
свят
на Бог Отец, и ще видим, как чрез това стигаме до едно вътрешно вникване в Мистерията на Голгота, до едно вътрешно разбиране, с чиято помощ ни става ясно: Сътвореното от Бог Отец стига до своя край, за да оживее чрез Сина в едно ново сътворение.
рис.3, бяло). Тя ни пресреща навън по всевъзможни начини. Обаче в нашата вътрешна същност, тази материя е тласната обратно в своето нищо, в своето не битие, за да бъде проникната от нашите морални идеали (червено). И тогава бликва един нов живот. Светът застава пред нас в своя двойнствен образ: Бог Отец твори външния видим свят, но така, сякаш в човешката същност, в хаоса, този свят е стигнал до своя край.
Ние трябва остро да чувствуваме края на този свят, който е свят на Бог Отец, и ще видим, как чрез това стигаме до едно вътрешно вникване в Мистерията на Голгота, до едно вътрешно разбиране, с чиято помощ ни става ясно: Сътвореното от Бог Отец стига до своя край, за да оживее чрез Сина в едно ново сътворение.
към текста >>
От 15 век насам, общо взето, навсякъде в западноевропейския
свят
може да се види, как той клони единствено към преходното, към близкото до трупа, към интелектуалистично достъпното, как цялото така нарече но образование е формирано под влиянието на такава наука, която е хипнотизирана от мъртвия
свят
.
От 15 век насам, общо взето, навсякъде в западноевропейския свят може да се види, как той клони единствено към преходното, към близкото до трупа, към интелектуалистично достъпното, как цялото така нарече но образование е формирано под влиянието на такава наука, която е хипнотизирана от мъртвия свят.
Всичко това е противоположно на истинското християнство. Истинското християнство е длъжно да има усещането за живия свят, и да го отграничава от умиращия свят. Затова и най-важната представа, която човек трябва да свърже с Мистерията на Голгота, е тази за възкръсналия Христос, за Христос,
към текста >>
Истинското християнство е длъжно да има усещането за живия
свят
, и да го отграничава от умиращия
свят
.
От 15 век насам, общо взето, навсякъде в западноевропейския свят може да се види, как той клони единствено към преходното, към близкото до трупа, към интелектуалистично достъпното, как цялото така нарече но образование е формирано под влиянието на такава наука, която е хипнотизирана от мъртвия свят. Всичко това е противоположно на истинското християнство.
Истинското християнство е длъжно да има усещането за живия свят, и да го отграничава от умиращия свят.
Затова и най-важната представа, която човек трябва да свърже с Мистерията на Голгота, е тази за възкръсналия Христос, за Христос,
към текста >>
Нещо се разпада навън в целия
свят
.
Духовният поглед, който напуска обикновеното сетивно възприятие, за да се издигне до имагинацията, вижда в Луната нещо, което е един непрекъснат процес: Едно постоянно раздробяване. Там където виси Луната, там материята се раздробява и се разпръсква като прах навън из Космоса, събира се, разпръсква се отново (рис.4). В Луната имагинативния поглед вижда едно постоянно прииждане на материя, която се раздробява там, където е Луната, за да се разпръсне навън из Космоса. Всъщност Луната изглежда така (рис.5): Ето кръг, и друг кръг, и по-тесен кръг; ето тук е самата Луна. Но тук нещо се разпада, раздробява се.
Нещо се разпада навън в целия свят.
В Луната материята не понася ни каква средищна точка, никакъв център. Материята се концентрира според Лунния център, но не понася ни какъв център; прави така, че се разпръсква навън като космически прах. Само за обикновеното сетивно възприятие Луната изглежда спокойна, дремеща и неподвижна. Но Луната не е спокойна. Там материята постоянно се нагнетява, за да се раздроби и разпадне навън в света.
към текста >>
Там където е Луната както е и във външния
свят
там материята се разрушава.
И щом ние се потопим в нашата вътрешна същност ние се оказваме в нашия вътрешен хаос, в нашето Лунно естество. Там е вътрешната Луна.
Там където е Луната както е и във външния свят там материята се разрушава.
към текста >>
С тези две изживявания ние поглеждаме в раздробяващата се, разпилявана материя, в света на Бог Отец, докато този
свят
се превърне в света на Божия Син, физически осезаем и видим за нас чрез Слънчевата същност на света.
С тези две изживявания ние поглеждаме в раздробяващата се, разпилявана материя, в света на Бог Отец, докато този свят се превърне в света на Божия Син, физически осезаем и видим за нас чрез Слънчевата същност на света.
Лунната и Слънчевата същност те се отнасят помежду си, както Бог Отец и Бог Син.
към текста >>
2.
3. Трета лекция, 30 Септември 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Да разглеждаме душевния
свят
в светлината на обикновеното предметно познание това е невъзможно.
Нека отново подемем това, което разгледахме тук миналите петък и събота. Днес аз бих искал да насоча Вашия поглед към душевния живот, според гледната точка на имагинативното познание, за което Вие сигурно знаете нещо от моята книга „Как се постигат познания за висшите светове? “. Вие си спомняте, че изхождайки от нашето обикновено съзнание, ние различаваме четири степени на познание: тази, която е присъща като така нареченото предметно познание на днешния обикновен живот и на днешната официална наука, след което навлизаме в свръхсетивната област чрез степените на имагинацията, инспирацията, интуицията.
Да разглеждаме душевния свят в светлината на обикновеното предметно познание това е невъзможно.
Този душевен свят трябва да бъде изживян, и изживявайки го, ние развиваме предметното познание. Но едно истинско познание можем да достигнем само когато обективно поставим предмета на това познание пред себе си. А обикновеното съзнание не може да се справи по този начин с душевния живот. Необходимо е казано по човешки да се отдръпнем поне с една крачка зад душевния живот, за да го видим изправен пред нас. Обаче това може да стане именно с имагинативното познание.
към текста >>
Този душевен
свят
трябва да бъде изживян, и изживявайки го, ние развиваме предметното познание.
Нека отново подемем това, което разгледахме тук миналите петък и събота. Днес аз бих искал да насоча Вашия поглед към душевния живот, според гледната точка на имагинативното познание, за което Вие сигурно знаете нещо от моята книга „Как се постигат познания за висшите светове? “. Вие си спомняте, че изхождайки от нашето обикновено съзнание, ние различаваме четири степени на познание: тази, която е присъща като така нареченото предметно познание на днешния обикновен живот и на днешната официална наука, след което навлизаме в свръхсетивната област чрез степените на имагинацията, инспирацията, интуицията. Да разглеждаме душевния свят в светлината на обикновеното предметно познание това е невъзможно.
Този душевен свят трябва да бъде изживян, и изживявайки го, ние развиваме предметното познание.
Но едно истинско познание можем да достигнем само когато обективно поставим предмета на това познание пред себе си. А обикновеното съзнание не може да се справи по този начин с душевния живот. Необходимо е казано по човешки да се отдръпнем поне с една крачка зад душевния живот, за да го видим изправен пред нас. Обаче това може да стане именно с имагинативното познание. И днес аз бих искал просто да Ви опиша, какво установява имагинацията за душевния живот.
към текста >>
В ежедневието си хората почти не говорят за опитности от духовния
свят
, просто защото те им липсват.
Тези моменти са съществени за имагинативното познание. Вие знаете от моите книги, че след необходима та подготовка за по-висшите познания, се споменава за приближаването до една духовна среща.
В ежедневието си хората почти не говорят за опитности от духовния свят, просто защото те им липсват.
Но ако тази духовна реалност би се доближила до човека, то дори и днес всички хора биха могли да говорят за духовно-свръхсетивни импресии, които явно напират към човека в миговете на заспиване и пробуждане, особено в пробуждането. Хората не забелязват нищо, само защото духовната реалност е недостатъчно близо. В миговете на пробуждане, пред душата се изправя един цял свят. Но още с възникването си, той се разпада, той изчезва преди още хората да го обхванат, преди да го осмислят. Затова и те не могат да кажат нищо за този свят, който се изправя пред душата и който е така важен за разбирането на вътрешния човек.
към текста >>
В миговете на пробуждане, пред душата се изправя един цял
свят
.
Тези моменти са съществени за имагинативното познание. Вие знаете от моите книги, че след необходима та подготовка за по-висшите познания, се споменава за приближаването до една духовна среща. В ежедневието си хората почти не говорят за опитности от духовния свят, просто защото те им липсват. Но ако тази духовна реалност би се доближила до човека, то дори и днес всички хора биха могли да говорят за духовно-свръхсетивни импресии, които явно напират към човека в миговете на заспиване и пробуждане, особено в пробуждането. Хората не забелязват нищо, само защото духовната реалност е недостатъчно близо.
В миговете на пробуждане, пред душата се изправя един цял свят.
Но още с възникването си, той се разпада, той изчезва преди още хората да го обхванат, преди да го осмислят. Затова и те не могат да кажат нищо за този свят, който се изправя пред душата и който е така важен за разбирането на вътрешния човек.
към текста >>
Затова и те не могат да кажат нищо за този
свят
, който се изправя пред душата и който е така важен за разбирането на вътрешния човек.
В ежедневието си хората почти не говорят за опитности от духовния свят, просто защото те им липсват. Но ако тази духовна реалност би се доближила до човека, то дори и днес всички хора биха могли да говорят за духовно-свръхсетивни импресии, които явно напират към човека в миговете на заспиване и пробуждане, особено в пробуждането. Хората не забелязват нищо, само защото духовната реалност е недостатъчно близо. В миговете на пробуждане, пред душата се изправя един цял свят. Но още с възникването си, той се разпада, той изчезва преди още хората да го обхванат, преди да го осмислят.
Затова и те не могат да кажат нищо за този свят, който се изправя пред душата и който е така важен за разбирането на вътрешния човек.
към текста >>
Стигне ли се дотам, че да уловим правилно момента на пробуждането, тогава пред душата застава един цял подвижен
свят
от преливащи мисли.
Стигне ли се дотам, че да уловим правилно момента на пробуждането, тогава пред душата застава един цял подвижен свят от преливащи мисли.
При това тук няма нищо фантастно. Този свят може да се наблюдава така спокойно и точно, както процесите в една химическа лаборатория. Този подвижен мисловен свят е ясно разграничим от сънищата. Сънищата са изпълнени с реминисценции от живота. Но това, което се разиграва в момента на пробуждането, това не са реминисценции от живота.
към текста >>
Този
свят
може да се наблюдава така спокойно и точно, както процесите в една химическа лаборатория.
Стигне ли се дотам, че да уловим правилно момента на пробуждането, тогава пред душата застава един цял подвижен свят от преливащи мисли. При това тук няма нищо фантастно.
Този свят може да се наблюдава така спокойно и точно, както процесите в една химическа лаборатория.
Този подвижен мисловен свят е ясно разграничим от сънищата. Сънищата са изпълнени с реминисценции от живота. Но това, което се разиграва в момента на пробуждането, това не са реминисценции от живота. Тези преливащи мисли са нещо съвсем различно от житейските реминисценции. Те могат да се изразят с езика на обикновеното съзнание, но общо взето остават чужди, несъвместими мисли, мисли които ние не можем да узнаем иначе, освен по пътя на духовно-научното обучение, или пък именно в този миг на пробуждане.
към текста >>
Този подвижен мисловен
свят
е ясно разграничим от сънищата.
Стигне ли се дотам, че да уловим правилно момента на пробуждането, тогава пред душата застава един цял подвижен свят от преливащи мисли. При това тук няма нищо фантастно. Този свят може да се наблюдава така спокойно и точно, както процесите в една химическа лаборатория.
Този подвижен мисловен свят е ясно разграничим от сънищата.
Сънищата са изпълнени с реминисценции от живота. Но това, което се разиграва в момента на пробуждането, това не са реминисценции от живота. Тези преливащи мисли са нещо съвсем различно от житейските реминисценции. Те могат да се изразят с езика на обикновеното съзнание, но общо взето остават чужди, несъвместими мисли, мисли които ние не можем да узнаем иначе, освен по пътя на духовно-научното обучение, или пък именно в този миг на пробуждане.
към текста >>
Но човек се научава да наблюдава внимателно духовната реалност, добре да разграничава това преминаване през етерното тяло с неговите съноподобни житейски реминисценции, и после, преди пълното пробуждане, преди да го залеят сетивните впечатления, човек се вижда поставен в един друг
свят
, в един
свят
на тъчащите мисли и тези мисли вече не са нещо субективно.
И какво виждаме ние сега? Ето, ние сме потопени с нашия Аз и нашето астрално тяло в етерното тяло и във физическото тяло. Това, което се изживява в етерното тяло, е нещо съноподобно.
Но човек се научава да наблюдава внимателно духовната реалност, добре да разграничава това преминаване през етерното тяло с неговите съноподобни житейски реминисценции, и после, преди пълното пробуждане, преди да го залеят сетивните впечатления, човек се вижда поставен в един друг свят, в един свят на тъчащите мисли и тези мисли вече не са нещо субективно.
Тези мисли застават напълно обективно пред нахлуващия Аз и пред астралния човек, и сега се забелязва съвсем точно: Трябва, трябва да се премине през етерното тяло; защото дока то се прекосява етерното тяло, всичко остава сумрачно, съноподобно. Но трябва да се премине също и междинното пространство, пропастта бих искал да си послужа с този фигуративен, но пък ясен образ пропастта между етерното и физическото тяло; да, трябва да се премине и нещо от нас да се вмъкне в етерно-физическата област, когато става пробуждането и когато външните сетивни впечатления са вече там. Това, което изживяваме като обективен характер на тези тъчащи, сновящи мисли, пространственото се разиграва между етерното и физическото тяло. В обективния характер на тези мисли ние трябва да виждаме едно взаимодействие между етерното и физическото тяло. Ако представим нещата схематично, получава се следното: (Рис.
към текста >>
В будно състояние този преливащо-сновящ
свят
не достига до нашето съзнание.
В будно състояние този преливащо-сновящ свят не достига до нашето съзнание.
Той може да се улови и схване, само по начина както бе току-що описан. Пробуждайки се, ние се вмъкваме с нашия Аз и нашето астрално тяло вътре в нашето физическо тяло. Азът и астралното тяло в нашето проникнато от етерни сили физическо тяло, участвуват в будния сетивно-възприятен живот. Имайки в себе си тези сетивни възприятия, Вие се прониквате от външния мисловен свят, само че така се сдобивате със силата да заглушите този обективен преливащо-сновящ мисловен свят. На мястото, където иначе сноват обективните мисли така да се каже, от тяхната субстанция ние образуваме нашите обикновени ежедневни мисли, каквито ги имаме в общуването си със сетивния свят.
към текста >>
Имайки в себе си тези сетивни възприятия, Вие се прониквате от външния мисловен
свят
, само че така се сдобивате със силата да заглушите този обективен преливащо-сновящ мисловен
свят
.
В будно състояние този преливащо-сновящ свят не достига до нашето съзнание. Той може да се улови и схване, само по начина както бе току-що описан. Пробуждайки се, ние се вмъкваме с нашия Аз и нашето астрално тяло вътре в нашето физическо тяло. Азът и астралното тяло в нашето проникнато от етерни сили физическо тяло, участвуват в будния сетивно-възприятен живот.
Имайки в себе си тези сетивни възприятия, Вие се прониквате от външния мисловен свят, само че така се сдобивате със силата да заглушите този обективен преливащо-сновящ мисловен свят.
На мястото, където иначе сноват обективните мисли така да се каже, от тяхната субстанция ние образуваме нашите обикновени ежедневни мисли, каквито ги имаме в общуването си със сетивния свят. И аз мога да прибавя: Вътре в този обективен кипеж на мислите, играе това, което е субективната мисъл (бяло), тя е която заглушава другата и която също се движи и снове между етерното и физическото тяло. В действителност, когато мислим, ние живеем както се изразих вече, фигуративно, но ясно в това междинно пространство между етерното и физическото тяло. С нашите субективни мисли ние заглушаваме обективните мисли, които са постоянно там, независимо дали сме будни или спим. В една и съща област от нашето човешко естество сноват както обективните, така и субективните мисли.
към текста >>
На мястото, където иначе сноват обективните мисли така да се каже, от тяхната субстанция ние образуваме нашите обикновени ежедневни мисли, каквито ги имаме в общуването си със сетивния
свят
.
В будно състояние този преливащо-сновящ свят не достига до нашето съзнание. Той може да се улови и схване, само по начина както бе току-що описан. Пробуждайки се, ние се вмъкваме с нашия Аз и нашето астрално тяло вътре в нашето физическо тяло. Азът и астралното тяло в нашето проникнато от етерни сили физическо тяло, участвуват в будния сетивно-възприятен живот. Имайки в себе си тези сетивни възприятия, Вие се прониквате от външния мисловен свят, само че така се сдобивате със силата да заглушите този обективен преливащо-сновящ мисловен свят.
На мястото, където иначе сноват обективните мисли така да се каже, от тяхната субстанция ние образуваме нашите обикновени ежедневни мисли, каквито ги имаме в общуването си със сетивния свят.
И аз мога да прибавя: Вътре в този обективен кипеж на мислите, играе това, което е субективната мисъл (бяло), тя е която заглушава другата и която също се движи и снове между етерното и физическото тяло. В действителност, когато мислим, ние живеем както се изразих вече, фигуративно, но ясно в това междинно пространство между етерното и физическото тяло. С нашите субективни мисли ние заглушаваме обективните мисли, които са постоянно там, независимо дали сме будни или спим. В една и съща област от нашето човешко естество сноват както обективните, така и субективните мисли.
към текста >>
Тези сили на живота са свързани с преливащо-сновящия мисловен
свят
.
И какво значение има обективното движение, непрестанното сноване на тези мисли? Щом като това мисловно движение наистина се улови духовно в момента на пробуждането, в неговия обективен вид, то се регистрира от духовния поглед не като мисли, а като сили на растежа, изобщо като сили на живота.
Тези сили на живота са свързани с преливащо-сновящия мисловен свят.
Те проникват навътре в етерното или жизнено тяло; а външно формират физическото тяло. Ние възприемаме този обективен свят от една страна като активност на мислите, от друга като растежни, хранителни процеси. С други думи, тук мисленето изгубва своята образност, своята абстрактност. То изгубва и всичко онова, което има ясни, очертани контури. То става едно флуктуиращо мислене, но все пак е не друго, а мислене.
към текста >>
Ние възприемаме този обективен
свят
от една страна като активност на мислите, от друга като растежни, хранителни процеси.
И какво значение има обективното движение, непрестанното сноване на тези мисли? Щом като това мисловно движение наистина се улови духовно в момента на пробуждането, в неговия обективен вид, то се регистрира от духовния поглед не като мисли, а като сили на растежа, изобщо като сили на живота. Тези сили на живота са свързани с преливащо-сновящия мисловен свят. Те проникват навътре в етерното или жизнено тяло; а външно формират физическото тяло.
Ние възприемаме този обективен свят от една страна като активност на мислите, от друга като растежни, хранителни процеси.
С други думи, тук мисленето изгубва своята образност, своята абстрактност. То изгубва и всичко онова, което има ясни, очертани контури. То става едно флуктуиращо мислене, но все пак е не друго, а мислене. Мислите на света сноват в нас и ние узнаваме как те сноват в нас и как с нашите субективни мисли се потапяме вътре в тези световни-мисли. Ето как ние можем да обхванем душевното в една определена област.
към текста >>
Когато в съня ние възприемаме тъчащите елементи на външния
свят
, това са сънищата.
Когато в съня ние възприемаме тъчащите елементи на външния свят, това са сънищата.
Когато сънищата се потопят в нашата организация и бъдат осъзнати „отвътре“, ние ги изживяваме като чувства. Ние изживяваме чувствата чрез това, че нашето астрално тяло навлиза в нашето етерно тяло и още по-нататък в нашата физическа организация, и то не до сетивата, не до периферията, а само в дълбоките пластове на тази физическа организация. И така, след като с имагинативното познание стигнем до един ясен поглед върху момента на пробуждането, с това ние получаваме и вътрешната сила да го съзерцаваме постоянно. През будния живот ние буквално сънуваме, непрекъснато сънуваме. Само че ние заливаме тези сънища с нашето мислещо съзнание, с нашите представи.
към текста >>
Когато спим, ние изживяваме това, което изживява астралното тяло временно пребиваващо навън във външния етерен
свят
като образи на съня, които не прекъсват нито за миг през време на спането; образи, които обаче не се възприемат в обикновеното съзнание, а изграждат като реминисценции и фрагменти обикновения сънищен
свят
.
Който може да погледне под повърхността на представния живот който е съумял и свикнал да улавя мига на пробуждането според както го описах аз под блясъка на представния живот той ще може да изживява онези непрекъсващи и денем сънища, но не като сънища, а като не що постоянно потапящо се в нашата организация и излъчвано нагоре към съзнанието като чувство, като чувства. И тогава човек знае: това, което чувствувам, то се разиграва между астралното тяло (рис.7, бяло) и етерното тяло. Естествено, то се отразява и върху физическото тяло, но същинският произход на чувствата лежи там, в пространството между астралното и етерното тяло (червено). Както живото взаимодействие между физическото и етерното тяло поражда мислите, така и живото взаимодействие между етерното и астралното тяло поражда чувствата. Когато сме будни, ние изживяваме тази жива игра на вплетените едно в друго етерно и астрално тяло като наши чувства.
Когато спим, ние изживяваме това, което изживява астралното тяло временно пребиваващо навън във външния етерен свят като образи на съня, които не прекъсват нито за миг през време на спането; образи, които обаче не се възприемат в обикновеното съзнание, а изграждат като реминисценции и фрагменти обикновения сънищен свят.
към текста >>
Тогава забелязваме, че със заспиването нещо се излъчва от нас, някаква активност се излъчва от нашия чувствен
свят
навън във външния
свят
, и след това започваме да разбираме, как всеки път при едно истински волево усилие, човекът се потопява в едно състояние, близко до състоянието на съня.
Ние чувствуваме този Аз приблизително както въз приемаме и тъмните полета в процеса на спомнянето. Ние не възприемаме Азът директно от обикновеното съзнание, а го възприемаме, както възприемаме състоянията на сън. Само когато напредваме в имагинативното съзнание, този Аз действително се явява пред нас, и тогава виждаме, че той е волево-обагрен, че той е от волево естество. И ние забелязваме: това което в нас е едно чувство, то се ограничава с това да по казва симпатия или антипатия към света; това което в нас е активно и израства до волята, то се разиграва в процеси, сходни на тези, които имаме в будното състояние на човека. Ние винаги можем да се убедим в духовната реалност на тези наблюдения, винаги щом развием онези качества, свързани с пробуждането и заспиването, за които вече говорих.
Тогава забелязваме, че със заспиването нещо се излъчва от нас, някаква активност се излъчва от нашия чувствен свят навън във външния свят, и след това започваме да разбираме, как всеки път при едно истински волево усилие, човекът се потопява в едно състояние, близко до състоянието на съня.
Потопява се в един вътрешен сън. Това което става при заспиването, когато Азът с астралното тяло напускат физическото и етерното тяло, всеки път то се извършва и вътрешно при волевия акт.
към текста >>
Ние се свързваме с реалния обективен
свят
.
След пробуждането ние сме будни и в най-слаба степен се придържаме към реминисценциите. При заспиването ние трябва да вмъкнем нещо от будното състояние вътре в съня, ако искаме да стигнем до някакви наблюдения. Но обикновено човекът заспива и не вмъква в заспиването нито следа от чувствата, никаква активност на чувствата. Обаче ако той може това, а то се получава именно чрез обучение в имагинативното познание, тогава той забелязва, че фактически волята е едно потопяване в същия елемент, в който ние се потопяваме когато заспим. Във волята ние практически се освобождаваме от нашата физическа организация.
Ние се свързваме с реалния обективен свят.
Както при събуждането ние минаваме през нашето етерно тяло, през нашето физическо тяло и стигаме до сетивната област, т.е. до периферията на тялото, за да станем с други думи притежатели на цялото тяло, за да проникнем в цялото тяло, по същия начин, прониквайки вътрешно в тялото, ние внасяме нашите сънища, от които после възникват именно нашите чувства. Обаче сега, когато без да излизаме от периферията на тялото, го напускаме вътрешно, в духовен смисъл, ние стигаме до волята. Така че фактически волята се разгръща независимо от тялото. Аз зная, че тези разкрития са извънредно важни, и съм длъжен да ги споделя с Вас, защото те са една реалност.
към текста >>
И ако сега чрез нашия Аз ние излезем навън, и поставим цялата наша вътрешна организация във външния
свят
, волята се реализира в действие, което е другия полюс на сетивното възприятие (рис.7).
А сега нататък: ние разглеждаме човека така, както той е съставен от физическо тяло, етерно тяло или тяло на строителните сили, астрално тяло и Аз. В душевен смисъл, между физическото и етерното тяло се разиграва мисленето. В душевен смисъл, между етерното и астралното тяло се разиграват чувствата. Пак в душевен смисъл, между астралното тяло и Азът се разгръща волята. Стигайки до периферията на физическото тяло, ние имаме сетивните възприятия.
И ако сега чрез нашия Аз ние излезем навън, и поставим цялата наша вътрешна организация във външния свят, волята се реализира в действие, което е другия полюс на сетивното възприятие (рис.7).
към текста >>
когато се промъкваме през етерното тяло, ние обективно можем да видим тъчащия мисловен
свят
.
А сега нека за миг да се замислим, дали тези наши разсъждения не водят след себе си и някои странични явления. Ние казахме: чрез духовното вникване в момента на пробуждането, т.е.
когато се промъкваме през етерното тяло, ние обективно можем да видим тъчащия мисловен свят.
Нека спрем поглед върху този обективен свят на мислите. Аз вече казах, че поради своята свързаност с растежните сили, този свят е много добре ограничим от сънищата, а също и от субективните ежедневни мисли. Всъщност сам по себе си, той е една реална организация. Опитаме ли се да видим какво именно пулсира в този свят, опитаме ли се вътрешно да го докоснем, ние установяваме, че това са растежните сили, хранителните, градивните сили на израстващия човек. То е нещо, което първоначално възприемаме като чуждо, но то е именно света на мислите.
към текста >>
Нека спрем поглед върху този обективен
свят
на мислите.
А сега нека за миг да се замислим, дали тези наши разсъждения не водят след себе си и някои странични явления. Ние казахме: чрез духовното вникване в момента на пробуждането, т.е. когато се промъкваме през етерното тяло, ние обективно можем да видим тъчащия мисловен свят.
Нека спрем поглед върху този обективен свят на мислите.
Аз вече казах, че поради своята свързаност с растежните сили, този свят е много добре ограничим от сънищата, а също и от субективните ежедневни мисли. Всъщност сам по себе си, той е една реална организация. Опитаме ли се да видим какво именно пулсира в този свят, опитаме ли се вътрешно да го докоснем, ние установяваме, че това са растежните сили, хранителните, градивните сили на израстващия човек. То е нещо, което първоначално възприемаме като чуждо, но то е именно света на мислите. И ако го изследваме още по-точно, ще установим, че това е неспирното вътрешно тъкане на мислите в нас самите.
към текста >>
Аз вече казах, че поради своята свързаност с растежните сили, този
свят
е много добре ограничим от сънищата, а също и от субективните ежедневни мисли.
А сега нека за миг да се замислим, дали тези наши разсъждения не водят след себе си и някои странични явления. Ние казахме: чрез духовното вникване в момента на пробуждането, т.е. когато се промъкваме през етерното тяло, ние обективно можем да видим тъчащия мисловен свят. Нека спрем поглед върху този обективен свят на мислите.
Аз вече казах, че поради своята свързаност с растежните сили, този свят е много добре ограничим от сънищата, а също и от субективните ежедневни мисли.
Всъщност сам по себе си, той е една реална организация. Опитаме ли се да видим какво именно пулсира в този свят, опитаме ли се вътрешно да го докоснем, ние установяваме, че това са растежните сили, хранителните, градивните сили на израстващия човек. То е нещо, което първоначално възприемаме като чуждо, но то е именно света на мислите. И ако го изследваме още по-точно, ще установим, че това е неспирното вътрешно тъкане на мислите в нас самите. Ние долавяме това в периферията на нашето физическо тяло, долавяме го преди да стигнем до сетивните възприятия.
към текста >>
Опитаме ли се да видим какво именно пулсира в този
свят
, опитаме ли се вътрешно да го докоснем, ние установяваме, че това са растежните сили, хранителните, градивните сили на израстващия човек.
Ние казахме: чрез духовното вникване в момента на пробуждането, т.е. когато се промъкваме през етерното тяло, ние обективно можем да видим тъчащия мисловен свят. Нека спрем поглед върху този обективен свят на мислите. Аз вече казах, че поради своята свързаност с растежните сили, този свят е много добре ограничим от сънищата, а също и от субективните ежедневни мисли. Всъщност сам по себе си, той е една реална организация.
Опитаме ли се да видим какво именно пулсира в този свят, опитаме ли се вътрешно да го докоснем, ние установяваме, че това са растежните сили, хранителните, градивните сили на израстващия човек.
То е нещо, което първоначално възприемаме като чуждо, но то е именно света на мислите. И ако го изследваме още по-точно, ще установим, че това е неспирното вътрешно тъкане на мислите в нас самите. Ние долавяме това в периферията на нашето физическо тяло, долавяме го преди да стигнем до сетивните възприятия. И ако се научим да го разбираме правилно, ако усетим неговата несвоиственост, неговите чужди елементи спрямо нашето субективно мислене, тогава ни връхлита и озаряващото познание: ние проумяваме, че това е нещо, което ние сме донесли с нашето раждане от много по-ранни изживявания, от изживявания, които сме имали преди раждането, респективно преди зачатието. Така част от духовния свят става за нас нещо обективно-предметно, нещо което се съединява с целия ни организъм.
към текста >>
Така част от духовния
свят
става за нас нещо обективно-предметно, нещо което се съединява с целия ни организъм.
Опитаме ли се да видим какво именно пулсира в този свят, опитаме ли се вътрешно да го докоснем, ние установяваме, че това са растежните сили, хранителните, градивните сили на израстващия човек. То е нещо, което първоначално възприемаме като чуждо, но то е именно света на мислите. И ако го изследваме още по-точно, ще установим, че това е неспирното вътрешно тъкане на мислите в нас самите. Ние долавяме това в периферията на нашето физическо тяло, долавяме го преди да стигнем до сетивните възприятия. И ако се научим да го разбираме правилно, ако усетим неговата несвоиственост, неговите чужди елементи спрямо нашето субективно мислене, тогава ни връхлита и озаряващото познание: ние проумяваме, че това е нещо, което ние сме донесли с нашето раждане от много по-ранни изживявания, от изживявания, които сме имали преди раждането, респективно преди зачатието.
Така част от духовния свят става за нас нещо обективно-предметно, нещо което се съединява с целия ни организъм.
Мислите от предрождението стават обективни, нагледни. И си казваме: да, ние идваме от духовния свят, идваме от там чрез мислите, протъкани сме от мислите. Субективните мисли, които ние прибавяме към тях, те се намират в сферата на нашата свобода. Но онези мисли, които виждаме там нагледно, те ни формират, те изграждат нашето тяло от света на мислите. Те са нашата изтичаща, нашата минала Карма (рис.8).
към текста >>
И си казваме: да, ние идваме от духовния
свят
, идваме от там чрез мислите, протъкани сме от мислите.
И ако го изследваме още по-точно, ще установим, че това е неспирното вътрешно тъкане на мислите в нас самите. Ние долавяме това в периферията на нашето физическо тяло, долавяме го преди да стигнем до сетивните възприятия. И ако се научим да го разбираме правилно, ако усетим неговата несвоиственост, неговите чужди елементи спрямо нашето субективно мислене, тогава ни връхлита и озаряващото познание: ние проумяваме, че това е нещо, което ние сме донесли с нашето раждане от много по-ранни изживявания, от изживявания, които сме имали преди раждането, респективно преди зачатието. Така част от духовния свят става за нас нещо обективно-предметно, нещо което се съединява с целия ни организъм. Мислите от предрождението стават обективни, нагледни.
И си казваме: да, ние идваме от духовния свят, идваме от там чрез мислите, протъкани сме от мислите.
Субективните мисли, които ние прибавяме към тях, те се намират в сферата на нашата свобода. Но онези мисли, които виждаме там нагледно, те ни формират, те изграждат нашето тяло от света на мислите. Те са нашата изтичаща, нашата минала Карма (рис.8). И така: Преди да стигнем до сетивните възприятия, ние възприемаме нашата минала Карма.
към текста >>
Пребивавайки в духовния
свят
по времето между заспиване и пробуждане ние изнасяме в този духовен
свят
един пълен сбор от волеви импулси.
Пребивавайки в духовния свят по времето между заспиване и пробуждане ние изнасяме в този духовен свят един пълен сбор от волеви импулси.
Волевите импулси, които преминават в нашата духовна екзистенция и които ние опазваме единствено за времето между заспиване и пробуждане: научим ли се да ги наблюдаваме с имагинативното познание, в тях ние откриваме субстанциалната същност на нашата действена активност, нещо от нашите действия, което остава и след смъртта, нещо което преминава отвъд смъртта.
към текста >>
Когато волята се окаже далеч навън във външния
свят
, там откъдето иначе идват сетивните възприятия, тогава тя се превръща в действие.
Между астралното тяло и Азът се разгръща волята.
Когато волята се окаже далеч навън във външния свят, там откъдето иначе идват сетивните възприятия, тогава тя се превръща в действие.
При заспиване обаче, един значителен остатък от волята се излъчва; той би искал, но не се е превърнал в действие; този остатък остава свързан с Аза и след смъртта, Азът го пренася в духовния свят.
към текста >>
При заспиване обаче, един значителен остатък от волята се излъчва; той би искал, но не се е превърнал в действие; този остатък остава свързан с Аза и след смъртта, Азът го пренася в духовния
свят
.
Между астралното тяло и Азът се разгръща волята. Когато волята се окаже далеч навън във външния свят, там откъдето иначе идват сетивните възприятия, тогава тя се превръща в действие.
При заспиване обаче, един значителен остатък от волята се излъчва; той би искал, но не се е превърнал в действие; този остатък остава свързан с Аза и след смъртта, Азът го пренася в духовния свят.
към текста >>
3.
4. Четвърта лекция, 1 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Ако се обърнем към обкръжението на човека, и най-напред към животинския
свят
, там ние виждаме едно съзнание, което не достига до мисловен живот и което се разгръща в един вид образен, сънищен живот.
Ако се обърнем към обкръжението на човека, и най-напред към животинския свят, там ние виждаме едно съзнание, което не достига до мисловен живот и което се разгръща в един вид образен, сънищен живот.
С изучаване на нашия собствен сънищен живот, ние можем да си изградим представа за душевния живот на животното. Защото душевният живот на животното е именно едно сънуване. При това този животински душевен живот е много по-активен в организма, отколкото човешкия душевен живот, който е твърде еманципиран от организма поради ясните си и точни представи. Да, строго погледнато, животното наистина сънува. Нашето будно съзнание превръща сънищните ни образи в чувства, докато животното има не будно, а подобно сънищно, чувствено-обагрено съзнание.
към текста >>
И когато търсим по-нататък съзнанието на растителния
свят
, ние също, както и при животните, не можем да го открием в отделното растение, и тогава всъщност трябва да го търсим в цялата душа на Земята, в Земната душа.
И когато търсим по-нататък съзнанието на растителния свят, ние също, както и при животните, не можем да го открием в отделното растение, и тогава всъщност трябва да го търсим в цялата душа на Земята, в Земната душа.
Цялата Земна душа живее в едно сънищно съзнание и тя го внася вътре в растителното съзнание. И само доколкото Земята участвува в космическата еволюция, тя се преобразява по такъв начин, че да развие едно пълно съзнание, каквото ние, хората имаме в будното състояние между раждането и смъртта. В периода на зимата например: тогава настъпва един вид пробуждане на Земята; докато през лятото Земята изпада в сън, в притъпено сънищно съзнание. Както вече изтъкнах в предишни лекции, погрешно е да се вярва, че през лятото Земята е будна, а че зиме тя спи. Точно обратно.
към текста >>
Възприемайки минералния
свят
около себе си, и наблюдавайки минералите отвън, човек успява да постигне това, което се простира извън неговите изживявания.
Обаче ние не бихме се примирили да съществуваме в друго състояние, освен в това, което позволява осъществяване на нашите проекти и дела. За нас минералното съзнание е, така да се каже, отвъд всичко, което ние можем да изживеем като човеци. Обаче и нашите дела също се намират извън нашите преживелищни възможности. И само доколкото нашите действия не зависят от самите нас, а са извън сферата на нашата свобода, само дотолкова те са и космически събития, точно както и силите, които пулсират вътре в минералите. Ние присъединяваме нашите действия към тези събития и по този начин изграждаме отношението на човека към неговото обкръжение, включително и до онези области отвъд сънното съзнание, които човек достига чрез своите действия.
Възприемайки минералния свят около себе си, и наблюдавайки минералите отвън, човек успява да постигне това, което се простира извън неговите изживявания.
И сега можем да добавим: разгледаме ли окръжността на това, което имаме в човешкото, животинското, растителното и после тук, в минералното царство, виждаме как именно това минерално царство е, което действува върху нашите сетива, обръщайки към нас външната си страна; обаче отвъд, там където ние не можем да достигнем, там минералното царство развива, така да се каже, отвръщайки се от нас, своето съзнание (рис.9, червено). И това съзнание, което се развива там, то е същото, от което ще се вземат вътрешните съдържания и импулси на нашите действия, за да работят те по-нататък в хода на нашата Карма.
към текста >>
Ние живеем себе си в един
свят
, който съществува в имагинативното поле, в имагинативния живот.
В този мисловен живот ние изживяваме себе си. Но това не е мисловният живот, в който ние изживяваме себе си в имагинацията, свързвайки произволно една мисъл с друга; тук мислите са взаимно и вътрешно свързани. Става дума за един протъкан от образи мисловен организъм, в който ние живеем. Обаче този образен мисловен организъм притежава могъща жизнена сила. Той се представя пред нас като със свой собствен живот, и то не животът, какъвто имат физически-земните неща, но един живот, който пронизва и оживотворява всичко.
Ние живеем себе си в един свят, който съществува в имагинативното поле, в имагинативния живот.
към текста >>
Този
свят
засега ние изживяваме непосредствено над човека: този подвижен, имагинативен сват.
Този свят засега ние изживяваме непосредствено над човека: този подвижен, имагинативен сват.
И ето, в този подвижен, имагиниращ себе си свят, ние намираме като една откъсната частица това, което е вплете но в самите нас между нашето етерно и физическо тяло: Това, което можем да намерим при пробуждането, и което на свой ред е идентично с онова, което чрез зачатие и раждане навлиза с нас от духовния свят в този физически свят. Накрая светът на имагинациите, имагиниращият свят ни отделя от себе си, и след наше то раждане продължава да работи в нашето физическо тяло. Там, в този неспирно подвижен, мисловен свят, нещата са независими от нашите субективни мисли. Този мисловен свят действува в нашия растеж, в процесите на нашето изхранване и веществообмен, но самият той е формиран от тоталния мисловен свят на Космоса.
към текста >>
И ето, в този подвижен, имагиниращ себе си
свят
, ние намираме като една откъсната частица това, което е вплете но в самите нас между нашето етерно и физическо тяло: Това, което можем да намерим при пробуждането, и което на свой ред е идентично с онова, което чрез зачатие и раждане навлиза с нас от духовния
свят
в този физически
свят
.
Този свят засега ние изживяваме непосредствено над човека: този подвижен, имагинативен сват.
И ето, в този подвижен, имагиниращ себе си свят, ние намираме като една откъсната частица това, което е вплете но в самите нас между нашето етерно и физическо тяло: Това, което можем да намерим при пробуждането, и което на свой ред е идентично с онова, което чрез зачатие и раждане навлиза с нас от духовния свят в този физически свят.
Накрая светът на имагинациите, имагиниращият свят ни отделя от себе си, и след наше то раждане продължава да работи в нашето физическо тяло. Там, в този неспирно подвижен, мисловен свят, нещата са независими от нашите субективни мисли. Този мисловен свят действува в нашия растеж, в процесите на нашето изхранване и веществообмен, но самият той е формиран от тоталния мисловен свят на Космоса.
към текста >>
Накрая светът на имагинациите, имагиниращият
свят
ни отделя от себе си, и след наше то раждане продължава да работи в нашето физическо тяло.
Този свят засега ние изживяваме непосредствено над човека: този подвижен, имагинативен сват. И ето, в този подвижен, имагиниращ себе си свят, ние намираме като една откъсната частица това, което е вплете но в самите нас между нашето етерно и физическо тяло: Това, което можем да намерим при пробуждането, и което на свой ред е идентично с онова, което чрез зачатие и раждане навлиза с нас от духовния свят в този физически свят.
Накрая светът на имагинациите, имагиниращият свят ни отделя от себе си, и след наше то раждане продължава да работи в нашето физическо тяло.
Там, в този неспирно подвижен, мисловен свят, нещата са независими от нашите субективни мисли. Този мисловен свят действува в нашия растеж, в процесите на нашето изхранване и веществообмен, но самият той е формиран от тоталния мисловен свят на Космоса.
към текста >>
Там, в този неспирно подвижен, мисловен
свят
, нещата са независими от нашите субективни мисли.
Този свят засега ние изживяваме непосредствено над човека: този подвижен, имагинативен сват. И ето, в този подвижен, имагиниращ себе си свят, ние намираме като една откъсната частица това, което е вплете но в самите нас между нашето етерно и физическо тяло: Това, което можем да намерим при пробуждането, и което на свой ред е идентично с онова, което чрез зачатие и раждане навлиза с нас от духовния свят в този физически свят. Накрая светът на имагинациите, имагиниращият свят ни отделя от себе си, и след наше то раждане продължава да работи в нашето физическо тяло.
Там, в този неспирно подвижен, мисловен свят, нещата са независими от нашите субективни мисли.
Този мисловен свят действува в нашия растеж, в процесите на нашето изхранване и веществообмен, но самият той е формиран от тоталния мисловен свят на Космоса.
към текста >>
Този мисловен
свят
действува в нашия растеж, в процесите на нашето изхранване и веществообмен, но самият той е формиран от тоталния мисловен
свят
на Космоса.
Този свят засега ние изживяваме непосредствено над човека: този подвижен, имагинативен сват. И ето, в този подвижен, имагиниращ себе си свят, ние намираме като една откъсната частица това, което е вплете но в самите нас между нашето етерно и физическо тяло: Това, което можем да намерим при пробуждането, и което на свой ред е идентично с онова, което чрез зачатие и раждане навлиза с нас от духовния свят в този физически свят. Накрая светът на имагинациите, имагиниращият свят ни отделя от себе си, и след наше то раждане продължава да работи в нашето физическо тяло. Там, в този неспирно подвижен, мисловен свят, нещата са независими от нашите субективни мисли.
Този мисловен свят действува в нашия растеж, в процесите на нашето изхранване и веществообмен, но самият той е формиран от тоталния мисловен свят на Космоса.
към текста >>
С помощта на физическото тяло, така да се каже, те се обособяват и отделят от външния
свят
, за да действуват после в нас като сили на етерното тяло.
Ние не можем да разберем нашето етерно тяло, освен ако си представим онази буря, онзи мисловен творчески кипеж на Космоса (рис. 10, бяло), и нашето собствено етерно тяло (червено) като нещо чрез нашето раждане извлечено навън от този мисловен кипеж на Космоса. Мисловният кипеж на Космоса снове вътре в нас и изгражда силите, които са в основата на нашето етерно тяло и които собствено се проявяват в пространството между етерното и физическото тяло.
С помощта на физическото тяло, така да се каже, те се обособяват и отделят от външния свят, за да действуват после в нас като сили на етерното тяло.
към текста >>
Така ние можем да си изградим представа за част от нещата, които са над нашия видим
свят
.
Така ние можем да си изградим представа за част от нещата, които са над нашия видим свят.
Нашето следващо познание, обаче, е имагинативното, това, което работи с живи и подвижни образи. В основата на нашата собствена организация лежи етерното тяло и доколкото е така, самите ние сме формирани и изваяни от външният Космос. Слизайки една степен надолу в царството под нас, ние срещаме животинското сънищно съзнание; издигайки се една степен нагоре, ние достигаме до имагинацията. Това което изплитаме вътрешно като едно платно от имагинации, то застава пред нас и външно, ние го наблюдаваме отвън. Ние творим образи в посока навътре.
към текста >>
Обаче Съществата, намиращи се непосредствено над човека те се откриват в имагинации, които са насочени навън, и самите ние сме породени в този техен
свят
, откъдето сме извлечени чрез една отправена навън имагинация.
Нашето следващо познание, обаче, е имагинативното, това, което работи с живи и подвижни образи. В основата на нашата собствена организация лежи етерното тяло и доколкото е така, самите ние сме формирани и изваяни от външният Космос. Слизайки една степен надолу в царството под нас, ние срещаме животинското сънищно съзнание; издигайки се една степен нагоре, ние достигаме до имагинацията. Това което изплитаме вътрешно като едно платно от имагинации, то застава пред нас и външно, ние го наблюдаваме отвън. Ние творим образи в посока навътре.
Обаче Съществата, намиращи се непосредствено над човека те се откриват в имагинации, които са насочени навън, и самите ние сме породени в този техен свят, откъдето сме извлечени чрез една отправена навън имагинация.
Така че в основата на нашия свят лежи една мисловна активност, една буря от образи-мисли, каквито ние намираме в стремежа си към духовния свят.
към текста >>
Така че в основата на нашия
свят
лежи една мисловна активност, една буря от образи-мисли, каквито ние намираме в стремежа си към духовния
свят
.
В основата на нашата собствена организация лежи етерното тяло и доколкото е така, самите ние сме формирани и изваяни от външният Космос. Слизайки една степен надолу в царството под нас, ние срещаме животинското сънищно съзнание; издигайки се една степен нагоре, ние достигаме до имагинацията. Това което изплитаме вътрешно като едно платно от имагинации, то застава пред нас и външно, ние го наблюдаваме отвън. Ние творим образи в посока навътре. Обаче Съществата, намиращи се непосредствено над човека те се откриват в имагинации, които са насочени навън, и самите ние сме породени в този техен свят, откъдето сме извлечени чрез една отправена навън имагинация.
Така че в основата на нашия свят лежи една мисловна активност, една буря от образи-мисли, каквито ние намираме в стремежа си към духовния свят.
към текста >>
Обаче следващият по-висш
свят
пулсира в тези елементи, които ние узнаваме едва в инспирацията.
Вие знаете, че следващата степен в развитието на нашите познавателни възможности е инспирацията. Имагинацията ние можем да изживеем отвътре, като един познавателен процес.
Обаче следващият по-висш свят пулсира в тези елементи, които ние узнаваме едва в инспирацията.
Но за самия него, те са нещо като експирация, като разливане навън в света. Ние се вдъхновяваме и инспирираме от познанието. Обаче това, което този по-висш свят прави, то е, че той е в непрекъснат експириум, той излъчва навън това, което ние после всмукваме навътре в нашето инспиративно познание. И така, това, което изживяваме вътрешно в инспирацията, ние можем да го разгледаме и от обратната страна, откъм обективността на още по-висшите Същества. Това е възможно именно при интуицията, при интуитивното познание.
към текста >>
Обаче това, което този по-висш
свят
прави, то е, че той е в непрекъснат експириум, той излъчва навън това, което ние после всмукваме навътре в нашето инспиративно познание.
Вие знаете, че следващата степен в развитието на нашите познавателни възможности е инспирацията. Имагинацията ние можем да изживеем отвътре, като един познавателен процес. Обаче следващият по-висш свят пулсира в тези елементи, които ние узнаваме едва в инспирацията. Но за самия него, те са нещо като експирация, като разливане навън в света. Ние се вдъхновяваме и инспирираме от познанието.
Обаче това, което този по-висш свят прави, то е, че той е в непрекъснат експириум, той излъчва навън това, което ние после всмукваме навътре в нашето инспиративно познание.
И така, това, което изживяваме вътрешно в инспирацията, ние можем да го разгледаме и от обратната страна, откъм обективността на още по-висшите Същества. Това е възможно именно при интуицията, при интуитивното познание. Но аз още предварително казах: ако като хора ние биваме, така да се каже, извлечени и откъснати от мисловния кипеж на света, в този случай не бихме внесли наша душевност в този живот, която да е бликнала от живота между последната смърт и сегашното раждане; защото това, което се извлича така от тоталния мисловен щорм на света, то е получено наготово от Космоса. Едва после трябва да дойде и душевността. И тази душевност идва чрез един активен експириум, чрез една превърната в инспирация деятелност.
към текста >>
И докато Космосът ни обвива с тъчащата буря, с кипежа на своите мисли, експириращият душевно-духовен
свят
ни пронизва с душевност.
Това е възможно именно при интуицията, при интуитивното познание. Но аз още предварително казах: ако като хора ние биваме, така да се каже, извлечени и откъснати от мисловния кипеж на света, в този случай не бихме внесли наша душевност в този живот, която да е бликнала от живота между последната смърт и сегашното раждане; защото това, което се извлича така от тоталния мисловен щорм на света, то е получено наготово от Космоса. Едва после трябва да дойде и душевността. И тази душевност идва чрез един активен експириум, чрез една превърната в инспирация деятелност. Ние сме, ако мога да се изразя така, като експирирани навън от душевно-духовния Космос.
И докато Космосът ни обвива с тъчащата буря, с кипежа на своите мисли, експириращият душевно-духовен свят ни пронизва с душевност.
Но той първо трябва да вземе тази душевност отнякъде. И тогава ние отново стигаме до това, което можем истински да разберем само от човека.
към текста >>
Виждате ли, като хора, живеещи между раждането и смъртта, чрез сетивните възприятия, ние постоянно черпим впечатления от външния
свят
.
Виждате ли, като хора, живеещи между раждането и смъртта, чрез сетивните възприятия, ние постоянно черпим впечатления от външния свят.
Така си изграждаме представи и обагряме тези представи с нашите чувства. След това стигаме до нашите волеви импулси. Ние проникваме във всичко това. Но то поражда у нас един вид абстрактен живот, а преди това един вид образен живот. И когато Вие, бих искал да кажа, се вглеждате навътре към това, което сетивните органи са изградили като душевен образ на външния свят, тогава Вие виждате съдържанието на Вашия душевен живот.
към текста >>
И когато Вие, бих искал да кажа, се вглеждате навътре към това, което сетивните органи са изградили като душевен образ на външния
свят
, тогава Вие виждате съдържанието на Вашия душевен живот.
Виждате ли, като хора, живеещи между раждането и смъртта, чрез сетивните възприятия, ние постоянно черпим впечатления от външния свят. Така си изграждаме представи и обагряме тези представи с нашите чувства. След това стигаме до нашите волеви импулси. Ние проникваме във всичко това. Но то поражда у нас един вид абстрактен живот, а преди това един вид образен живот.
И когато Вие, бих искал да кажа, се вглеждате навътре към това, което сетивните органи са изградили като душевен образ на външния свят, тогава Вие виждате съдържанието на Вашия душевен живот.
Това е душевното съдържание на човека, което той постига в пълното будно съзнание между живота и смъртта и което приема дълбоко в своята същност. Нещата могат да се представят и схематично: ето тук (рис. 11, червено) възприемането на света е тласнато навътре и под въздействието на чувствата и волевите сили се превръща в един вътрешно протъкан свят, който е вмъкнат и нагнетен там, вътре в човешкия организъм. Наистина, в себе си ние носим един възглед за света, но това е възможно, само за щото отпечатъците и впечатленията от света са се вмъкнали и нагнетили вътре в нас. Но съдбата на това, което протича в нас като впечатления от света тази съдба ние не можем да проумеем, ако си служим с нашето обикновено съзнание.
към текста >>
11, червено) възприемането на света е тласнато навътре и под въздействието на чувствата и волевите сили се превръща в един вътрешно протъкан
свят
, който е вмъкнат и нагнетен там, вътре в човешкия организъм.
Ние проникваме във всичко това. Но то поражда у нас един вид абстрактен живот, а преди това един вид образен живот. И когато Вие, бих искал да кажа, се вглеждате навътре към това, което сетивните органи са изградили като душевен образ на външния свят, тогава Вие виждате съдържанието на Вашия душевен живот. Това е душевното съдържание на човека, което той постига в пълното будно съзнание между живота и смъртта и което приема дълбоко в своята същност. Нещата могат да се представят и схематично: ето тук (рис.
11, червено) възприемането на света е тласнато навътре и под въздействието на чувствата и волевите сили се превръща в един вътрешно протъкан свят, който е вмъкнат и нагнетен там, вътре в човешкия организъм.
Наистина, в себе си ние носим един възглед за света, но това е възможно, само за щото отпечатъците и впечатленията от света са се вмъкнали и нагнетили вътре в нас. Но съдбата на това, което протича в нас като впечатления от света тази съдба ние не можем да проумеем, ако си служим с нашето обикновено съзнание. Това което се вмъква и живее в нас, то е в определени граници един символ на Космоса, и той е пронизан не само от чувствата и вътрешните волеви импулси, които имаме в обикновеното дневно съзнание, а и от всичко, което живее, вибрира и пулсира там, вътре в човека. Но така се стига и до една определена тенденция. В живота си до смъртта, ние сме прикрепени към тялото.
към текста >>
Преминавайки през смъртта, нашата воля както тя е включена в целия душевен живот пренася в себе си дълбокия копнеж да изгради отново един човек в духовния
свят
.
Но така се стига и до една определена тенденция. В живота си до смъртта, ние сме прикрепени към тялото. При минаването през Портата на смъртта, с тялото се отнася нещо, което може да се нарече желание за продължаване на досегашното съществувание. След като пренесем нашия душевен живот през Портата на смъртта, от него израства желанието за нова инкарнация, за изграждането на ново човешко същество. И този копнеж за изграждане на ново човешко същество е особено силно заложен в подосновите на цялостния ни душевен живот, в подосновите на нашата воля.
Преминавайки през смъртта, нашата воля както тя е включена в целия душевен живот пренася в себе си дълбокия копнеж да изгради отново един човек в духовния свят.
към текста >>
Затова пък нашият мисловен
свят
, онзи
свят
който може да бъде видян например в нашите спомени, той носи в себе си обратния копнеж, така че след смъртта да се разшири в света, да се превърне в
свят
(рис.9).
Затова пък нашият мисловен свят, онзи свят който може да бъде видян например в нашите спомени, той носи в себе си обратния копнеж, така че след смъртта да се разшири в света, да се превърне в свят (рис.9).
към текста >>
И така: Минавайки през смъртта, ние хората пренасяме чрез мислите си копнежа да се развием, да се превърнем, в
свят
.
И така: Минавайки през смъртта, ние хората пренасяме чрез мислите си копнежа да се развием, да се превърнем, в свят.
Волята обаче, която сме развили в земния живот, тя пренася копнежа да се превърнем в човек.
към текста >>
Мисли: копнежът да се превърнат в
свят
Мисли: копнежът да се превърнат в свят
към текста >>
Това, което е от волево естество,то иска да се превърне в човек; докато това, което е от мисловно естество и което трябва да се свърже именно с мислите, с тъй сродните на
физическия
живот мисли, с мислите, които фактически образуват нашата човешка тъкан и цялата ни човешка форма между раждането и смъртта то се изпълва с копнежа отново да се разпръсне, отново да се разпилее и да се превърне в
свят
.
С тези неща ние минаваме през смъртта. Всичко онова, което бушува като воля в дълбините на нашето същество, то пренася копнежа да се превърнем отново в човек. Това може да се наблюдава и с имагинативното съзнание, което вижда как спящият човек е извън волята и там Азът на свой ред е също извън волята. Тогава копнежът, щото при събуждането отново да се върнем в човешките форми на физическото тяло, се отпечатва здраво в сферите извън човека. Обаче този копнеж остава и след смъртта.
Това, което е от волево естество,то иска да се превърне в човек; докато това, което е от мисловно естество и което трябва да се свърже именно с мислите, с тъй сродните на физическия живот мисли, с мислите, които фактически образуват нашата човешка тъкан и цялата ни човешка форма между раждането и смъртта то се изпълва с копнежа отново да се разпръсне, отново да се разпилее и да се превърне в свят.
И всичко което описваме сега, продължава приблизително до средата на времето, което ние прекарваме в Космоса между смъртта и едно ново раждане. Веднага след това мисловната субстанция, копнееща да се превърне в свят, се приближава до своя край. Тя е включена вече вътре в целия Космос. Копнежът и да се развие и превърне в свят е постигнат и претърпява един нов обрат. В средата между смъртта и новото раждане, този копнеж на мислите за превръщане в свят, постепенно се преобразява в копнеж за изграждане на един нов човек, в копнеж за ново изтъкаване на това, което един ден ще стане нашето платно от мисли, каквото при събуждане ние откриваме в нашето тяло.
към текста >>
Веднага след това мисловната субстанция, копнееща да се превърне в
свят
, се приближава до своя край.
Това може да се наблюдава и с имагинативното съзнание, което вижда как спящият човек е извън волята и там Азът на свой ред е също извън волята. Тогава копнежът, щото при събуждането отново да се върнем в човешките форми на физическото тяло, се отпечатва здраво в сферите извън човека. Обаче този копнеж остава и след смъртта. Това, което е от волево естество,то иска да се превърне в човек; докато това, което е от мисловно естество и което трябва да се свърже именно с мислите, с тъй сродните на физическия живот мисли, с мислите, които фактически образуват нашата човешка тъкан и цялата ни човешка форма между раждането и смъртта то се изпълва с копнежа отново да се разпръсне, отново да се разпилее и да се превърне в свят. И всичко което описваме сега, продължава приблизително до средата на времето, което ние прекарваме в Космоса между смъртта и едно ново раждане.
Веднага след това мисловната субстанция, копнееща да се превърне в свят, се приближава до своя край.
Тя е включена вече вътре в целия Космос. Копнежът и да се развие и превърне в свят е постигнат и претърпява един нов обрат. В средата между смъртта и новото раждане, този копнеж на мислите за превръщане в свят, постепенно се преобразява в копнеж за изграждане на един нов човек, в копнеж за ново изтъкаване на това, което един ден ще стане нашето платно от мисли, каквото при събуждане ние откриваме в нашето тяло. Така че ние можем да кажем както знаете от моите мистерийни драми*12, това което лежи по средата между смъртта и новото раждане, аз наричам „среднощния час на Битието“ ето, в този среднощен час на Битието ние виждаме едно ритмично преобразяване: копнежът на мислите за превръщане в свят, след като е вече изпълнен, отново се трансформира в копнеж за превръщане в човек и започва да слиза все по-надолу към телесно-душевния облик на бъдещия индивид.
към текста >>
Копнежът и да се развие и превърне в
свят
е постигнат и претърпява един нов обрат.
Обаче този копнеж остава и след смъртта. Това, което е от волево естество,то иска да се превърне в човек; докато това, което е от мисловно естество и което трябва да се свърже именно с мислите, с тъй сродните на физическия живот мисли, с мислите, които фактически образуват нашата човешка тъкан и цялата ни човешка форма между раждането и смъртта то се изпълва с копнежа отново да се разпръсне, отново да се разпилее и да се превърне в свят. И всичко което описваме сега, продължава приблизително до средата на времето, което ние прекарваме в Космоса между смъртта и едно ново раждане. Веднага след това мисловната субстанция, копнееща да се превърне в свят, се приближава до своя край. Тя е включена вече вътре в целия Космос.
Копнежът и да се развие и превърне в свят е постигнат и претърпява един нов обрат.
В средата между смъртта и новото раждане, този копнеж на мислите за превръщане в свят, постепенно се преобразява в копнеж за изграждане на един нов човек, в копнеж за ново изтъкаване на това, което един ден ще стане нашето платно от мисли, каквото при събуждане ние откриваме в нашето тяло. Така че ние можем да кажем както знаете от моите мистерийни драми*12, това което лежи по средата между смъртта и новото раждане, аз наричам „среднощния час на Битието“ ето, в този среднощен час на Битието ние виждаме едно ритмично преобразяване: копнежът на мислите за превръщане в свят, след като е вече изпълнен, отново се трансформира в копнеж за превръщане в човек и започва да слиза все по-надолу към телесно-душевния облик на бъдещия индивид.
към текста >>
В средата между смъртта и новото раждане, този копнеж на мислите за превръщане в
свят
, постепенно се преобразява в копнеж за изграждане на един нов човек, в копнеж за ново изтъкаване на това, което един ден ще стане нашето платно от мисли, каквото при събуждане ние откриваме в нашето тяло.
Това, което е от волево естество,то иска да се превърне в човек; докато това, което е от мисловно естество и което трябва да се свърже именно с мислите, с тъй сродните на физическия живот мисли, с мислите, които фактически образуват нашата човешка тъкан и цялата ни човешка форма между раждането и смъртта то се изпълва с копнежа отново да се разпръсне, отново да се разпилее и да се превърне в свят. И всичко което описваме сега, продължава приблизително до средата на времето, което ние прекарваме в Космоса между смъртта и едно ново раждане. Веднага след това мисловната субстанция, копнееща да се превърне в свят, се приближава до своя край. Тя е включена вече вътре в целия Космос. Копнежът и да се развие и превърне в свят е постигнат и претърпява един нов обрат.
В средата между смъртта и новото раждане, този копнеж на мислите за превръщане в свят, постепенно се преобразява в копнеж за изграждане на един нов човек, в копнеж за ново изтъкаване на това, което един ден ще стане нашето платно от мисли, каквото при събуждане ние откриваме в нашето тяло.
Така че ние можем да кажем както знаете от моите мистерийни драми*12, това което лежи по средата между смъртта и новото раждане, аз наричам „среднощния час на Битието“ ето, в този среднощен час на Битието ние виждаме едно ритмично преобразяване: копнежът на мислите за превръщане в свят, след като е вече изпълнен, отново се трансформира в копнеж за превръщане в човек и започва да слиза все по-надолу към телесно-душевния облик на бъдещия индивид.
към текста >>
Така че ние можем да кажем както знаете от моите мистерийни драми*12, това което лежи по средата между смъртта и новото раждане, аз наричам „среднощния час на Битието“ ето, в този среднощен час на Битието ние виждаме едно ритмично преобразяване: копнежът на мислите за превръщане в
свят
, след като е вече изпълнен, отново се трансформира в копнеж за превръщане в човек и започва да слиза все по-надолу към телесно-душевния облик на бъдещия индивид.
И всичко което описваме сега, продължава приблизително до средата на времето, което ние прекарваме в Космоса между смъртта и едно ново раждане. Веднага след това мисловната субстанция, копнееща да се превърне в свят, се приближава до своя край. Тя е включена вече вътре в целия Космос. Копнежът и да се развие и превърне в свят е постигнат и претърпява един нов обрат. В средата между смъртта и новото раждане, този копнеж на мислите за превръщане в свят, постепенно се преобразява в копнеж за изграждане на един нов човек, в копнеж за ново изтъкаване на това, което един ден ще стане нашето платно от мисли, каквото при събуждане ние откриваме в нашето тяло.
Така че ние можем да кажем както знаете от моите мистерийни драми*12, това което лежи по средата между смъртта и новото раждане, аз наричам „среднощния час на Битието“ ето, в този среднощен час на Битието ние виждаме едно ритмично преобразяване: копнежът на мислите за превръщане в свят, след като е вече изпълнен, отново се трансформира в копнеж за превръщане в човек и започва да слиза все по-надолу към телесно-душевния облик на бъдещия индивид.
към текста >>
Навън, между смъртта и новото раждане съществува, така да се каже, възможността да се изживее духовния образ на човека; сега обаче тук възниква копнежът да се изгради отново един нов
свят
.
В същия миг, когато мислите се изпълват с копнежа да се превърнат в човек, при волята настъпва обратното. Първоначално волята разгръща копнежа да се изгради новия човек в духовните елементи, познати ни от живота между смъртта и новото раждане. И обикновено волята постига този копнеж.
Навън, между смъртта и новото раждане съществува, така да се каже, възможността да се изживее духовния образ на човека; сега обаче тук възниква копнежът да се изгради отново един нов свят.
В известен смисъл, волята започва да се разширява, тя се превръща в свят, тя става космическа. Чрез това, че се разширява, волята успява да се доближи до природната наследствена линия, което после ще се манифестира в хода на поколенията. Така че това, което в духовно-физическия Космос действува като воля, за да стигне в „среднощния час на Битието“ до копнежа за превръщане в един нов свят, фактически то вече съществува във веригата на поколенията. Когато, следвайки другото направление което има копнежа да изгради новия човек ние се въплътим в определено физическо тяло, трябва да знаем, че волята, в порива си да стане свят, е минала преди нас. Тя вече живее и пулсира в размножението на поколенията, всред които ние после ще се потопим.
към текста >>
В известен смисъл, волята започва да се разширява, тя се превръща в
свят
, тя става космическа.
В същия миг, когато мислите се изпълват с копнежа да се превърнат в човек, при волята настъпва обратното. Първоначално волята разгръща копнежа да се изгради новия човек в духовните елементи, познати ни от живота между смъртта и новото раждане. И обикновено волята постига този копнеж. Навън, между смъртта и новото раждане съществува, така да се каже, възможността да се изживее духовния образ на човека; сега обаче тук възниква копнежът да се изгради отново един нов свят.
В известен смисъл, волята започва да се разширява, тя се превръща в свят, тя става космическа.
Чрез това, че се разширява, волята успява да се доближи до природната наследствена линия, което после ще се манифестира в хода на поколенията. Така че това, което в духовно-физическия Космос действува като воля, за да стигне в „среднощния час на Битието“ до копнежа за превръщане в един нов свят, фактически то вече съществува във веригата на поколенията. Когато, следвайки другото направление което има копнежа да изгради новия човек ние се въплътим в определено физическо тяло, трябва да знаем, че волята, в порива си да стане свят, е минала преди нас. Тя вече живее и пулсира в размножението на поколенията, всред които ние после ще се потопим. В това, което получаваме от предците и родителите, вече пулсира волята, волята от „среднощния час на Битието“, устремената към света воля, и към тази воля се включват устремените към човека мисли.
към текста >>
Така че това, което в духовно-
физическия
Космос действува като воля, за да стигне в „среднощния час на Битието“ до копнежа за превръщане в един нов
свят
, фактически то вече съществува във веригата на поколенията.
Първоначално волята разгръща копнежа да се изгради новия човек в духовните елементи, познати ни от живота между смъртта и новото раждане. И обикновено волята постига този копнеж. Навън, между смъртта и новото раждане съществува, така да се каже, възможността да се изживее духовния образ на човека; сега обаче тук възниква копнежът да се изгради отново един нов свят. В известен смисъл, волята започва да се разширява, тя се превръща в свят, тя става космическа. Чрез това, че се разширява, волята успява да се доближи до природната наследствена линия, което после ще се манифестира в хода на поколенията.
Така че това, което в духовно-физическия Космос действува като воля, за да стигне в „среднощния час на Битието“ до копнежа за превръщане в един нов свят, фактически то вече съществува във веригата на поколенията.
Когато, следвайки другото направление което има копнежа да изгради новия човек ние се въплътим в определено физическо тяло, трябва да знаем, че волята, в порива си да стане свят, е минала преди нас. Тя вече живее и пулсира в размножението на поколенията, всред които ние после ще се потопим. В това, което получаваме от предците и родителите, вече пулсира волята, волята от „среднощния час на Битието“, устремената към света воля, и към тази воля се включват устремените към човека мисли.
към текста >>
Когато, следвайки другото направление което има копнежа да изгради новия човек ние се въплътим в определено физическо тяло, трябва да знаем, че волята, в порива си да стане
свят
, е минала преди нас.
И обикновено волята постига този копнеж. Навън, между смъртта и новото раждане съществува, така да се каже, възможността да се изживее духовния образ на човека; сега обаче тук възниква копнежът да се изгради отново един нов свят. В известен смисъл, волята започва да се разширява, тя се превръща в свят, тя става космическа. Чрез това, че се разширява, волята успява да се доближи до природната наследствена линия, което после ще се манифестира в хода на поколенията. Така че това, което в духовно-физическия Космос действува като воля, за да стигне в „среднощния час на Битието“ до копнежа за превръщане в един нов свят, фактически то вече съществува във веригата на поколенията.
Когато, следвайки другото направление което има копнежа да изгради новия човек ние се въплътим в определено физическо тяло, трябва да знаем, че волята, в порива си да стане свят, е минала преди нас.
Тя вече живее и пулсира в размножението на поколенията, всред които ние после ще се потопим. В това, което получаваме от предците и родителите, вече пулсира волята, волята от „среднощния час на Битието“, устремената към света воля, и към тази воля се включват устремените към човека мисли.
към текста >>
Копнежът да се превърнат в
свят
Копнеж да се превърнат в човек.
Копнежът да се превърнат в свят Копнеж да се превърнат в човек.
към текста >>
Копнежът да се превърне в човек Копнеж да се превърне в
свят
.
Копнежът да се превърне в човек Копнеж да се превърне в свят.
към текста >>
Това себеотдаване, това любещо нахлуване във външния
свят
те са всъщност качествата на онази Йерархия, която е с три степени над човека, интуицията.
Като трета степен във висшето познание ние имаме интуицията. Ако я изживеем вътрешно, ние я опознаваме, така да се каже, от едната страна, изживеем ли я външно, ние имаме вече една друга интуиция, едно себеотдаване, едно себежертване.
Това себеотдаване, това любещо нахлуване във външния свят те са всъщност качествата на онази Йерархия, която е с три степени над човека, интуицията.
Интуицията е една дейност, чрез която съдържанието на нашия предишен земен живот се влива отгоре в сегашния ни земен живот. Ние постоянно упражняваме тази дейност както по пътя до среднощния час на Битието, така и после. Тази дейност пронизва всичко останало, и чрез нея доколкото минаваме през повтарящите си земни животи ние ставаме участници в онзи свят, в който определени живи Същества имат истинската, реална интуиция. Така при всеки следващ земен живот, ние си връщаме резултатите от нашия предишен земен живот.
към текста >>
Тази дейност пронизва всичко останало, и чрез нея доколкото минаваме през повтарящите си земни животи ние ставаме участници в онзи
свят
, в който определени живи Същества имат истинската, реална интуиция.
Като трета степен във висшето познание ние имаме интуицията. Ако я изживеем вътрешно, ние я опознаваме, така да се каже, от едната страна, изживеем ли я външно, ние имаме вече една друга интуиция, едно себеотдаване, едно себежертване. Това себеотдаване, това любещо нахлуване във външния свят те са всъщност качествата на онази Йерархия, която е с три степени над човека, интуицията. Интуицията е една дейност, чрез която съдържанието на нашия предишен земен живот се влива отгоре в сегашния ни земен живот. Ние постоянно упражняваме тази дейност както по пътя до среднощния час на Битието, така и после.
Тази дейност пронизва всичко останало, и чрез нея доколкото минаваме през повтарящите си земни животи ние ставаме участници в онзи свят, в който определени живи Същества имат истинската, реална интуиция.
Така при всеки следващ земен живот, ние си връщаме резултатите от нашия предишен земен живот.
към текста >>
Ето как ние можем да си изградим представи за протичането на нашия живот между смъртта и едно ново раждане в обкръжението на тези три
свят
а.
Ето как ние можем да си изградим представи за протичането на нашия живот между смъртта и едно ново раждане в обкръжението на тези три свята.
към текста >>
Както тук между раждането и смъртта ние живеем всред обкръжението на животинското, растителното и минералното царство, така и между смъртта и новото раждане, ние живеем в друг
свят
, достъпен за имагинативното съзнание.
Както тук между раждането и смъртта ние живеем всред обкръжението на животинското, растителното и минералното царство, така и между смъртта и новото раждане, ние живеем в друг свят, достъпен за имагинативното съзнание.
С имагинацията ние можем да обхванем всичко онова, което сме приели от духовния Космос в нашето телесно устройство. С инспирацията обаче, можем да обхванем и това, което сме пренесли през среднощния час на Битието, това което пулсира в нас като чувства, макар и приглушени, неясни.
към текста >>
В същото време открихме и онзи
свят
на духовна необходимост, който съществува зад света на физическата необходимост, научавайки се все повече да ценим и уважаваме света, заемащ средното и уравновесяващо място светът на нашето обикновено дневно съзнание, каквото имаме между раждането и смъртта.
Ние вече хвърлихме поглед върху човешкото обкръжение.
В същото време открихме и онзи свят на духовна необходимост, който съществува зад света на физическата необходимост, научавайки се все повече да ценим и уважаваме света, заемащ средното и уравновесяващо място светът на нашето обикновено дневно съзнание, каквото имаме между раждането и смъртта.
Защото там към нашето истинско човешко същество, ние присъединяваме и това, което може да живее в свобода. Под нас и над нас няма свобода. Ние пренасяме свободата през Портата на смъртта благодарение на това, че вземаме най-важните съдържания от съзнанието, което развиваме между раждането и смъртта. Живот в свобода неговото извоюване човекът дължи именно на земното си съществувание. След това човекът вече не може да разполага с този живот в свобода, защото той е извоюван и изстрадан в живота между раждането и смъртта, и не може да бъде пренесен нататък в света на духовната необходимост.
към текста >>
4.
5. Пета лекция, 2 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Тя е това, което чрез раждане то, ние внасяме от духовно-душевния
свят
в този физически земен
свят
.
Ние видяхме, че в междинното пространство между етерното тяло и физическото тяло съществува една подвижна тъкан от живи мисли. Какво представлява всъщност тази тъкан?
Тя е това, което чрез раждане то, ние внасяме от духовно-душевния свят в този физически земен свят.
Необходимо е да си представим, че това което ние имаме само под формата на образи вътре в нашата мисловна дейност, притежава един самостоятелен живот, но в този случай, това което чувствуваме имайки мислите е не вътре, а: мисловната тъкан е пронизана от една обективна субстанция, така че тази мисловна тъкан е активна, действена и неукротима. Нейното съдружно действие върху човека е налице през целия му живот между раждането и смъртта.
към текста >>
Но когато субективните мисли, задвижвани от външния
свят
, изплитат тази тъкан, тогава съдържанието на нашите мисли става достояние на нашето съзнание.
Защото неправилно е да си представим, че тази мисловна тъкан изгражда човека, така да се каже, еднолично; че, виждате ли, човекът бил изцяло изтъкан от нещо, което може да се нарече световни мисли. Това не е така, това не отговаря на истината, включително и по отношение на мисловната тъкан, намираща се между етерното и физическото тяло. Въздействията, изграждащи човека, идват от целия Космос и това, което описах като мисловна тъкан, има само своето спомагателно действие. В известен смисъл, ние откриваме тази мисловна тъкан на същото място, където лежи и нашето субективно мислене, защото ние вплитаме нашите субективни мисли не другаде, а вътре в тази мисловна тъкан. Обикновеното съзнание няма достъп до обективните мисли.
Но когато субективните мисли, задвижвани от външния свят, изплитат тази тъкан, тогава съдържанието на нашите мисли става достояние на нашето съзнание.
към текста >>
Но когато днес се приближаваме до този сетивен
свят
, нещата изглеждат така, сякаш ние разглеждайки това което човек е получил при своето раждане така да се каже не достигаме до сетивата.
Да, в известен смисъл човекът изглежда така. Но той изглежда така, само ако ги разглеждаме от едната страна, откъм страната на неговата кожа, доколкото там са включени почти всичките му сетива.
Но когато днес се приближаваме до този сетивен свят, нещата изглеждат така, сякаш ние разглеждайки това което човек е получил при своето раждане така да се каже не достигаме до сетивата.
към текста >>
Обаче това, което описах тук като мисловна тъкан, то е нещо, което се отделя от етерния
свят
и след физическото раждане принадлежи вече на индивидуалния човек, т.е.
13, бяло), то около тази мисловна тъкан навън се увива всичко онова (червено), което представлява включеният в кожата сетивен живот. То е нещо извлечено от Космоса и включено в човека. То е нещо, което пренасяйки го с раждането си в мисловната тъкан човек има даром от Космоса. И фактически, когато говорим за човека като за едно същество, преминало в развитието си през етапите на Сатурн, Слънце, Луна и Земя както описах това в моята книга „Въведение в Тайната Наука“ ние ще открием това външно развитие, започвайки от Сатурн, отпечатано главно в конфигурацията на сетивните органи. Но всичко продължава нататък чрез насочени навътре процеси в „системата жлези“, нервната система и т.н., обаче от сетивата се излъчва онова, което като своя организация човекът е получил от Космоса.
Обаче това, което описах тук като мисловна тъкан, то е нещо, което се отделя от етерния свят и след физическото раждане принадлежи вече на индивидуалния човек, т.е.
отнася се до индивидуалното земно развитие на човека. С други думи: тази обективна мисловна организация работи в нас по време на нашия ембрионален живот и през целия ни по-късен живот между раждането и смъртта, обаче тя съвсем не е всичко, което човешкото същество може да изнесе навън от себе си.
към текста >>
Днес обаче ние трябва да обърнем внимание предимно на това, че човек изживява своя чувствен
свят
като едно нахлуване на тези образи дълбоко навътре в неговата организация.
И така, Вие не трябва да си представяте тези образи, които нахлуват там надолу като едно кинематографично изобразяване на бъдещето, тези образи са по-скоро последица от определени въздействия. И само при особени хора, които са атавистично ясновиждащи, е възможно тези образи да се превръщат в изображения на определени факти и събития, така че тези индивиди да могат пророчески да гледат в близкото бъдеще.
Днес обаче ние трябва да обърнем внимание предимно на това, че човек изживява своя чувствен свят като едно нахлуване на тези образи дълбоко навътре в неговата организация.
към текста >>
отвъд раждането и смъртта, разгръщайки се в надсетивния
свят
.
И така, ние виждаме: нашите чувства се устремяват срещу нашите субективни мисли и им вдъхват живот; обаче те се натъкват също и на обективната мисловна мрежа, и тъкмо в нея ние изживяваме себе си като едно същество, което със своето раждане е предадено на земното си битие. От другата страна обаче, ние можем да изживеем себе си като такова същество, което минава отвъд смъртта. Необходимо е само истински да вникнем в дълбоката човешка същност, за да открием в нея това, което се изявява над самия човек, т.е.
отвъд раждането и смъртта, разгръщайки се в надсетивния свят.
Защото този свят, който не е затворен в сетивата, ни дава всичко, каквото ние всъщност притежаваме. И за една истинска психология защото това, което днес наричат психология, е само един сбор от формалности и неистини би било от извънредна важност, да изследва душевното настроение на човека в такъв момент, когато минало и бъдеще се проникват взаимно. Така човешкият живот би разкрил много от своите загадки, и би ни убедил в неоснователност та на едно често изтъквано възражение: Добре, но какво би се получило тогава от човека, след като той постоянно би могъл да се взира в своята съкровена същност, да разнищва душевните си настроения и по този начин да се пренася в своето бъдеще?
към текста >>
Защото този
свят
, който не е затворен в сетивата, ни дава всичко, каквото ние всъщност притежаваме.
И така, ние виждаме: нашите чувства се устремяват срещу нашите субективни мисли и им вдъхват живот; обаче те се натъкват също и на обективната мисловна мрежа, и тъкмо в нея ние изживяваме себе си като едно същество, което със своето раждане е предадено на земното си битие. От другата страна обаче, ние можем да изживеем себе си като такова същество, което минава отвъд смъртта. Необходимо е само истински да вникнем в дълбоката човешка същност, за да открием в нея това, което се изявява над самия човек, т.е. отвъд раждането и смъртта, разгръщайки се в надсетивния свят.
Защото този свят, който не е затворен в сетивата, ни дава всичко, каквото ние всъщност притежаваме.
И за една истинска психология защото това, което днес наричат психология, е само един сбор от формалности и неистини би било от извънредна важност, да изследва душевното настроение на човека в такъв момент, когато минало и бъдеще се проникват взаимно. Така човешкият живот би разкрил много от своите загадки, и би ни убедил в неоснователност та на едно често изтъквано възражение: Добре, но какво би се получило тогава от човека, след като той постоянно би могъл да се взира в своята съкровена същност, да разнищва душевните си настроения и по този начин да се пренася в своето бъдеще?
към текста >>
А то ще се изживее не изолирано, а във взаимна връзка с външния
свят
, в сблъсък с този външен
свят
.
На пръв поглед това възражение е логично, но всъщност то е една фантазия, една измислица. Нека да си представим, че именно начинът по който се открива бъдещето, ще оживее после в една наша опитност. Така че ще се отрази не самото бъдеще, а начинът, по който то ще бъде изживяно!
А то ще се изживее не изолирано, а във взаимна връзка с външния свят, в сблъсък с този външен свят.
И тогава човек вътрешно ще има пред себе си нещо, което се излъчва от дълбоката му същност, и ако човек го познава точно, то изобщо няма да го смущава и обърква в неговия жизнен път. Както обикновено, възраженията срещу познанието на човешката същност възникват от страх; те изцяло се коренят в илюзии, и е така, защото животът се преценява от днешното човешко съзнание, което не иска да се издигне до идеята, че щом навлезе в по-висшите сфери, то ще изживее нещо твърде съвършено ново.
към текста >>
Мисловното естество е това, което навлиза в нас, и по време на живота, ние постоянно свързваме всичко, което изваждаме от дълбините на нашия душевен и волев
свят
.
Вчера аз посочих, че след като мине през Портата на смъртта, човешкото същество развива в себе си две копнежни желания от страна на мислите и от страна на волята: как мисловният живот копнее да изгради един нов човешки индивид, и как това продължава до така наречения от мен „среднощен час на Битието“; как после настъпва един ритмичен обрат, една ритмична смяна: Как мислите закопняват за човешкото същество, и как волята закопнява да се разлее и инфилтрира в Космоса, така че после да заработи в наследствените качества на поколенията. Мисловното естество заживява в индивидуалното човешко устройство, което се включва в новия земен живот. Волевото естество ни обгръща, така да се каже, в това, което ние имаме от предците, с други думи в онаследените качества и субстанции.
Мисловното естество е това, което навлиза в нас, и по време на живота, ние постоянно свързваме всичко, което изваждаме от дълбините на нашия душевен и волев свят.
Първоначално мисловният живот не се включва в нас като нещо топло и живо, каквото изобщо е нашето земно съществувание. И ако бихме останали с този мисловен живот, така както сме били в момента на раждането, ние бихме се превърнали, така да се каже, в мисловни автомати, изпълнени с вътрешен студ. Обаче в мига на раждането става така, че от волевата и душевна сфера се задвижва една индивидуално-съкровена сила и тя пронизва с топлина и живот това, което е пренесено в космическия студ по пътя от смъртта до раждането; и именно чрез това човек има тази възможност да се проникне с индивидуална топлина, която трябва да го изгради от космическия студ на цялата Вселена.
към текста >>
Затова и днешният човек се изживява и той ще се изживява така все повече, независимо че напредва в изучаването на околния
свят
като неспособен да узнае своята собствена същност.
Ето така е поставен човекът в пространството и в напредващия ход на Вселената. Тези неща обаче са недостатъчни за днешното естественонаучно мислене. Днешното естественонаучно мислене изобщо няма стремежа да опознае истински човека.
Затова и днешният човек се изживява и той ще се изживява така все повече, независимо че напредва в изучаването на околния свят като неспособен да узнае своята собствена същност.
Днешният човек е така формиран от съвременната наука и съвременното образование, че практически той не знае нищо за себе си. И това незнание все повече и повече ще нараства. И когато бъде до край изпълнен с тази едностранчива увереност на естественонаучното мислене, човекът ще се окаже съвършено отчужден от себе си. Неговата вътрешна индивидуалност би искала да устои, да претопи чрез своята топлина онези ледени маси, които с раждането си ние внасяме в земния живот. И ако не умее да вникне в този процес, който постоянно го залива, ако само го търпи и понася, тогава човекът би пропаднал, душевно би пропаднал.
към текста >>
5.
6. Шеста лекция, 7 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Душевният
свят
е, така да се каже, интимния вътрешен живот на човека.
Ние видяхме как са изградени душевните заложби на човека в пространствата между физическото, етерното, астралното тяло и Азът, и как духовните му заложби го издигат над тази земна феноменология между раждането и смъртта, за да го пренесат нагоре в необозримия духовен Космос. Би могло да се каже, че до колкото човек е духовно същество, той е свързан с целия духовен Космос. И ето защо, това което се разиграва в човека като духовни събития, може да се разглежда единствено в свръзка с този духовен Космос.
Душевният свят е, така да се каже, интимния вътрешен живот на човека.
Този живот разгръща троичния си облик, така че мислите са разположени между физическото и етерното тяло, чувствата между етерното и астралното тяло, и волята между астралното тяло и Азът. По този начин, при изучаването на душевния свят, ние оставаме вътре в човека. Обаче щом пристъпим към реалните духовни събития, ние трябва да излезем вън от човека, вън от неговото затворено, капсулирано същество, така както то е поставено в живота между раждането и смъртта.
към текста >>
По този начин, при изучаването на душевния
свят
, ние оставаме вътре в човека.
Ние видяхме как са изградени душевните заложби на човека в пространствата между физическото, етерното, астралното тяло и Азът, и как духовните му заложби го издигат над тази земна феноменология между раждането и смъртта, за да го пренесат нагоре в необозримия духовен Космос. Би могло да се каже, че до колкото човек е духовно същество, той е свързан с целия духовен Космос. И ето защо, това което се разиграва в човека като духовни събития, може да се разглежда единствено в свръзка с този духовен Космос. Душевният свят е, така да се каже, интимния вътрешен живот на човека. Този живот разгръща троичния си облик, така че мислите са разположени между физическото и етерното тяло, чувствата между етерното и астралното тяло, и волята между астралното тяло и Азът.
По този начин, при изучаването на душевния свят, ние оставаме вътре в човека.
Обаче щом пристъпим към реалните духовни събития, ние трябва да излезем вън от човека, вън от неговото затворено, капсулирано същество, така както то е поставено в живота между раждането и смъртта.
към текста >>
Ние знаем преди осем дни също говорихме за това от определен духовен аспект че когато навлизаме в духовния
свят
, попадаме всред висшите Същества, които са разположени над човека по сходен начин, както под него са подредени животинското, растителното и минералното царство.
Ние знаем преди осем дни също говорихме за това от определен духовен аспект че когато навлизаме в духовния свят, попадаме всред висшите Същества, които са разположени над човека по сходен начин, както под него са подредени животинското, растителното и минералното царство.
Изкачвайки се нагоре, ние стигаме имената тук не са важни до Ангелой, Ангелските Същества; Архангелои, Архангелските Същества; и Архаи, Първичните Същества, Духовете на Времето. Ние вече охарактеризирахме от различни гледни точки тези Същества, които в известен смисъл образуват духовните сфери над човешкото същество. Съществата, които определяме като Ангелои или Ангели, са тези, които имат най-силна свързаност с отделния, индивидуалния човек. И всъщност отделният човек развива определено отношение към тази непосредствено разположена над него първа Йерархия това може и да е не съвсем точно изразено, но е популярно и е така: Човек развива определено отношение към тези Ангелски Същества.
към текста >>
Ние обхващаме
физическия
земен живот на човека и се запитваме: Какви са неговите връзки с животинската организация, с растителната организация, с минералната организация?
Ние обхващаме физическия земен живот на човека и се запитваме: Какви са неговите връзки с животинската организация, с растителната организация, с минералната организация?
аналогично стоят нещата и ако трябва да обхванем човека като духовно същество, т.е. тогава трябва да се запитаме: Какви са връзките му с тези висши Йерархии?
към текста >>
Вие добре знаете, че това, което науката постига в обяснението си за растителния
свят
, се свежда най-много до идеята за комплицирания състав на живите растителни клетки.
В растителното царство обаче, нещата не стоят така.
Вие добре знаете, че това, което науката постига в обяснението си за растителния свят, се свежда най-много до идеята за комплицирания състав на живите растителни клетки.
Но този път е съвършено погрешен, защото структурата на растението и изобщо на живата клетка се определя не от някакъв особен или комплициран състав, а от нахлуването на химическата структура в хаотичното, в един изцяло хаотичен свят. Обаче със своите заимствувани от минералното царство понятия, човекът не може да проникне в този свят. А още по-малко би могъл да проникне той със своите ако мога така да се изразя минерални понятия, в животинското царство, или пък направо казано в себепознанието. Но всичко това може да се постигне в духовно-научното изследване. На човека обаче засега е присъщо едно минерално съзнание, едно съзнание твърде близко, свойствено и подобаващо на минералния свят.
към текста >>
Но този път е съвършено погрешен, защото структурата на растението и изобщо на живата клетка се определя не от някакъв особен или комплициран състав, а от нахлуването на химическата структура в хаотичното, в един изцяло хаотичен
свят
.
В растителното царство обаче, нещата не стоят така. Вие добре знаете, че това, което науката постига в обяснението си за растителния свят, се свежда най-много до идеята за комплицирания състав на живите растителни клетки.
Но този път е съвършено погрешен, защото структурата на растението и изобщо на живата клетка се определя не от някакъв особен или комплициран състав, а от нахлуването на химическата структура в хаотичното, в един изцяло хаотичен свят.
Обаче със своите заимствувани от минералното царство понятия, човекът не може да проникне в този свят. А още по-малко би могъл да проникне той със своите ако мога така да се изразя минерални понятия, в животинското царство, или пък направо казано в себепознанието. Но всичко това може да се постигне в духовно-научното изследване. На човека обаче засега е присъщо едно минерално съзнание, едно съзнание твърде близко, свойствено и подобаващо на минералния свят.
към текста >>
Обаче със своите заимствувани от минералното царство понятия, човекът не може да проникне в този
свят
.
В растителното царство обаче, нещата не стоят така. Вие добре знаете, че това, което науката постига в обяснението си за растителния свят, се свежда най-много до идеята за комплицирания състав на живите растителни клетки. Но този път е съвършено погрешен, защото структурата на растението и изобщо на живата клетка се определя не от някакъв особен или комплициран състав, а от нахлуването на химическата структура в хаотичното, в един изцяло хаотичен свят.
Обаче със своите заимствувани от минералното царство понятия, човекът не може да проникне в този свят.
А още по-малко би могъл да проникне той със своите ако мога така да се изразя минерални понятия, в животинското царство, или пък направо казано в себепознанието. Но всичко това може да се постигне в духовно-научното изследване. На човека обаче засега е присъщо едно минерално съзнание, едно съзнание твърде близко, свойствено и подобаващо на минералния свят.
към текста >>
На човека обаче засега е присъщо едно минерално съзнание, едно съзнание твърде близко, свойствено и подобаващо на минералния
свят
.
Вие добре знаете, че това, което науката постига в обяснението си за растителния свят, се свежда най-много до идеята за комплицирания състав на живите растителни клетки. Но този път е съвършено погрешен, защото структурата на растението и изобщо на живата клетка се определя не от някакъв особен или комплициран състав, а от нахлуването на химическата структура в хаотичното, в един изцяло хаотичен свят. Обаче със своите заимствувани от минералното царство понятия, човекът не може да проникне в този свят. А още по-малко би могъл да проникне той със своите ако мога така да се изразя минерални понятия, в животинското царство, или пък направо казано в себепознанието. Но всичко това може да се постигне в духовно-научното изследване.
На човека обаче засега е присъщо едно минерално съзнание, едно съзнание твърде близко, свойствено и подобаващо на минералния свят.
към текста >>
С всичко, което човек извлича от това съзнание прекрачвайки през Портата на смъртта той живее в духовния
свят
; с него той преброжда духовния.
свят
до новото раждане.
Това съзнание обаче, което пулсира в живота между раждането и смъртта, човекът го пренася отвъд смъртта.
С всичко, което човек извлича от това съзнание прекрачвайки през Портата на смъртта той живее в духовния свят; с него той преброжда духовния.свят до новото раждане.
към текста >>
Или с други думи: човек минава през Портата на смъртта с едно минерално съзнание, което е оцветено с моралните изживявания; а с последиците от тях, той продължава да живее по-нататък в духовния
свят
.
Обаче сега в този вид съзнание нахлува нещо друго! Това, което се вмъква в минералното съзнание макар и да не му принадлежи това което го обагря, е моралното съзнание; то идва от онези процеси на съзнанието, които се присъединяват към нашите волеви импулси, към нашите действия. И всичко което ние усещаме като задоволство или упрек, като ужилване от съвестта и т.н. всичко това обагря, така да се каже, нашето минерално съзнание, и то е нещо, което човек взема със себе си през Портата на смъртта.
Или с други думи: човек минава през Портата на смъртта с едно минерално съзнание, което е оцветено с моралните изживявания; а с последиците от тях, той продължава да живее по-нататък в духовния свят.
към текста >>
Нещата са устроени така, че с помощта на минералното съзнание, човекът разбира не само тукашния минерален
свят
, а с това минерално съзнание той изгражда отношение към Съществата от Йерархията на Ангелои, т.е.
Нещата са устроени така, че с помощта на минералното съзнание, човекът разбира не само тукашния минерален свят, а с това минерално съзнание той изгражда отношение към Съществата от Йерархията на Ангелои, т.е.
към това Същество от духовните Йерархии, което е най-близо над неговото индивидуално развитие. И когато човек е преминал вече през Портата на смъртта, нещата се свеждат до това, в каква степен той може, така да се каже, да поддържа връзки с това Ангелско Същество. И човек успява да запази тези връзки, единствено в съответствие с моралната страна на своето минерално съзнание. Защото след смъртта, самото минерално съзнание се устремява центробежно към необятния Космос; то се стреми да стане космическо, да се нагоди към Всемира; то се стреми да се извиси над индивидуално-човешкото.
към текста >>
Човекът не би успял да намери своето несъзнавано отношение към Йерархията на Ангелои, ако минералното му съзнание не би било оцветено от тези състояния, които той в известен смисъл проспива, но които все пак се открояват над спането, за да се изявят в образния
свят
на съня.
Тук можем още да добавим, че в живота между раждането и смъртта, човек се доближава най-плътно до Йерархията на Ангелои тогава, щом живее по такъв начин, че в него да се пораждат съновидения, имащи нещо твърде общо с неговата собствена същност, и които от една страна го отхвърлят, а от друга страна го утвърждават като минерално-мисловно същество.
Човекът не би успял да намери своето несъзнавано отношение към Йерархията на Ангелои, ако минералното му съзнание не би било оцветено от тези състояния, които той в известен смисъл проспива, но които все пак се открояват над спането, за да се изявят в образния свят на съня.
Въпреки че със своите контури, човешкият сън не се придържа към външната сетивна действителност, той е изтъкан от същата материя, от която е изтъкан и мисловния свят на човека между раждането и смъртта. Минавайки през Портата на смъртта, човек пренася със себе си това, което той е развил в своето минерално съзнание, това което е изградил в себе си като отношение към своя Ангел.
към текста >>
Въпреки че със своите контури, човешкият сън не се придържа към външната сетивна действителност, той е изтъкан от същата материя, от която е изтъкан и мисловния
свят
на човека между раждането и смъртта.
Тук можем още да добавим, че в живота между раждането и смъртта, човек се доближава най-плътно до Йерархията на Ангелои тогава, щом живее по такъв начин, че в него да се пораждат съновидения, имащи нещо твърде общо с неговата собствена същност, и които от една страна го отхвърлят, а от друга страна го утвърждават като минерално-мисловно същество. Човекът не би успял да намери своето несъзнавано отношение към Йерархията на Ангелои, ако минералното му съзнание не би било оцветено от тези състояния, които той в известен смисъл проспива, но които все пак се открояват над спането, за да се изявят в образния свят на съня.
Въпреки че със своите контури, човешкият сън не се придържа към външната сетивна действителност, той е изтъкан от същата материя, от която е изтъкан и мисловния свят на човека между раждането и смъртта.
Минавайки през Портата на смъртта, човек пренася със себе си това, което той е развил в своето минерално съзнание, това което е изградил в себе си като отношение към своя Ангел.
към текста >>
И той би искал да основе в себе си поне тези два
свят
а: От една страна той би желал да разглежда всичко онова, което е включено в минералното царство, доколкото то прониква също и в растителния, животински и човешки
свят
; а от друга страна, съвсем отделно, той би желал да разглежда моралния
свят
, който блика вътре в него.
Но сега, в нашата съвременна епоха, човекът и особено така наречения образован, просветен човек твърде слабо пронизва това, което той има като минерално съзнание, със своите морални опитности. Напротив, той се стреми да държи минералното съзнание възможно най-далеч от моралното чувство.
И той би искал да основе в себе си поне тези два свята: От една страна той би желал да разглежда всичко онова, което е включено в минералното царство, доколкото то прониква също и в растителния, животински и човешки свят; а от друга страна, съвсем отделно, той би желал да разглежда моралния свят, който блика вътре в него.
Духът на днешната епоха не позволява, на мисленето да проникне със своите морални импулси в природния свят. Една дълбока пропаст зейва между моралното и минералното. И човекът трудно намира моста, за да пренесе моралния импулс в минералния свят. Аз често съм обръщал внимание върху това, как човекът си представя Земното развитие по един чисто минерален начин от обясненията на Кант-Лапласовата теория до минералните хипотези и открития на съвремието, и как той навсякъде се стреми да премахне това, което е морално чувство. Но така се стига до там, че човек развива извънредно слаба връзка с Йерархията на Ангелои, дотам, че в днешната епоха казано популярно той далеч не се свързва интимно със своя Ангел.
към текста >>
Духът на днешната епоха не позволява, на мисленето да проникне със своите морални импулси в природния
свят
.
Но сега, в нашата съвременна епоха, човекът и особено така наречения образован, просветен човек твърде слабо пронизва това, което той има като минерално съзнание, със своите морални опитности. Напротив, той се стреми да държи минералното съзнание възможно най-далеч от моралното чувство. И той би искал да основе в себе си поне тези два свята: От една страна той би желал да разглежда всичко онова, което е включено в минералното царство, доколкото то прониква също и в растителния, животински и човешки свят; а от друга страна, съвсем отделно, той би желал да разглежда моралния свят, който блика вътре в него.
Духът на днешната епоха не позволява, на мисленето да проникне със своите морални импулси в природния свят.
Една дълбока пропаст зейва между моралното и минералното. И човекът трудно намира моста, за да пренесе моралния импулс в минералния свят. Аз често съм обръщал внимание върху това, как човекът си представя Земното развитие по един чисто минерален начин от обясненията на Кант-Лапласовата теория до минералните хипотези и открития на съвремието, и как той навсякъде се стреми да премахне това, което е морално чувство. Но така се стига до там, че човек развива извънредно слаба връзка с Йерархията на Ангелои, дотам, че в днешната епоха казано популярно той далеч не се свързва интимно със своя Ангел.
към текста >>
И човекът трудно намира моста, за да пренесе моралния импулс в минералния
свят
.
Но сега, в нашата съвременна епоха, човекът и особено така наречения образован, просветен човек твърде слабо пронизва това, което той има като минерално съзнание, със своите морални опитности. Напротив, той се стреми да държи минералното съзнание възможно най-далеч от моралното чувство. И той би искал да основе в себе си поне тези два свята: От една страна той би желал да разглежда всичко онова, което е включено в минералното царство, доколкото то прониква също и в растителния, животински и човешки свят; а от друга страна, съвсем отделно, той би желал да разглежда моралния свят, който блика вътре в него. Духът на днешната епоха не позволява, на мисленето да проникне със своите морални импулси в природния свят. Една дълбока пропаст зейва между моралното и минералното.
И човекът трудно намира моста, за да пренесе моралния импулс в минералния свят.
Аз често съм обръщал внимание върху това, как човекът си представя Земното развитие по един чисто минерален начин от обясненията на Кант-Лапласовата теория до минералните хипотези и открития на съвремието, и как той навсякъде се стреми да премахне това, което е морално чувство. Но така се стига до там, че човек развива извънредно слаба връзка с Йерархията на Ангелои, дотам, че в днешната епоха казано популярно той далеч не се свързва интимно със своя Ангел.
към текста >>
И ние трябва с пределна яснота да разберем, че устремената към краен материализъм нова култура има за духовния
свят
на човека това значение, че той влошава отношението си към своя Ангел, и че това отношение става все по-нездраво и все по-болно.
И ако минералното съзнание би съществувало напълно откъснато от моралните влияния, тогава човекът би се изложил на тази опасност, че в така наречения от мен „среднощен час на Битието“, той напълно би изгубил необходимата връзка със своя Ангел. Аз казах: човекът би се изложил на тази опасност. Днес все още малко хора са застрашени от тази опасност; обаче ако в Земното човечество не настъпи една духовна съсредоточеност, която да обхване човешкото мислене, човешките чувства и човешката воля, тогава тази висяща опасност ще се стовари над Земята и неизброими човешки същества, достигайки по пътя си от смъртта към новото раждане до среднощния час на Битието, ще се окажат внезапно и безвъзвратно откъснати от своя Ангел. Наистина, Ангелската Йерархия би поддържала все пак определени отношения, но те биха били едностранни отношения, в потока от нея към човека. Между смъртта и новото раждане, човекът не би могъл да им отговори по един подобаващ начин.
И ние трябва с пределна яснота да разберем, че устремената към краен материализъм нова култура има за духовния свят на човека това значение, че той влошава отношението си към своя Ангел, и че това отношение става все по-нездраво и все по-болно.
А точно с помощта на своя Ангел, заставайки в среднощния час на Битието, човекът трябва да установи връзката си с Архангелската Йерархия. И ако тази връзка доколкото човек пребивава в духовния свят не трябва да остане едно странна активност на Ангела спрямо човечеството, а да включи в себе си и достойния отговор на човека, тогава той е длъжен да възприеме, да възобнови едно духовно съдържание, а това ще рече, че е длъжен религиозно да осмисли своите морални импулси.
към текста >>
И ако тази връзка доколкото човек пребивава в духовния
свят
не трябва да остане едно странна активност на Ангела спрямо човечеството, а да включи в себе си и достойния отговор на човека, тогава той е длъжен да възприеме, да възобнови едно духовно съдържание, а това ще рече, че е длъжен религиозно да осмисли своите морални импулси.
Днес все още малко хора са застрашени от тази опасност; обаче ако в Земното човечество не настъпи една духовна съсредоточеност, която да обхване човешкото мислене, човешките чувства и човешката воля, тогава тази висяща опасност ще се стовари над Земята и неизброими човешки същества, достигайки по пътя си от смъртта към новото раждане до среднощния час на Битието, ще се окажат внезапно и безвъзвратно откъснати от своя Ангел. Наистина, Ангелската Йерархия би поддържала все пак определени отношения, но те биха били едностранни отношения, в потока от нея към човека. Между смъртта и новото раждане, човекът не би могъл да им отговори по един подобаващ начин. И ние трябва с пределна яснота да разберем, че устремената към краен материализъм нова култура има за духовния свят на човека това значение, че той влошава отношението си към своя Ангел, и че това отношение става все по-нездраво и все по-болно. А точно с помощта на своя Ангел, заставайки в среднощния час на Битието, човекът трябва да установи връзката си с Архангелската Йерархия.
И ако тази връзка доколкото човек пребивава в духовния свят не трябва да остане едно странна активност на Ангела спрямо човечеството, а да включи в себе си и достойния отговор на човека, тогава той е длъжен да възприеме, да възобнови едно духовно съдържание, а това ще рече, че е длъжен религиозно да осмисли своите морални импулси.
към текста >>
Това, което се разиграва външно в човечеството -доколкото то пребивава в духовния
свят
намира своето обяснение единствено от гледището на антропософската Духовна Наука, и всякакви днешни антропологии и тям подобни са просто една игра с терминологията.
Това, което се разиграва външно в човечеството -доколкото то пребивава в духовния свят намира своето обяснение единствено от гледището на антропософската Духовна Наука, и всякакви днешни антропологии и тям подобни са просто една игра с терминологията.
Всъщност това, което днес антрополози и други хора пишат за конфигурацията на човека върху Земята, за диференцирането на човечеството и т.н. то изобщо не предлага ориентиращи и насочващи гледни точки, защото това, което се изработва като понятие, се групира после по съвсем външни признаци. Това, което днес трябва да се направи, е да се прегрупират не понятията, а цялото. Истинският смисъл на нещата нахлува в тях, само ако те се разглеждат духовно. Ето защо ние не трябва да отстъпваме в страх пред необходимостта да се издигнем до една среща с реални и конкретни духовни Същества.
към текста >>
Бедите на днешната епоха доколкото ги забелязваме във видимия
свят
се дължат на това, че отношението на човека към неговия Ангел, а оттам и връзките му с Архангела, са станали съвсем бедни и неустойчиви, така че тези Йерархии могат да действуват върху човека само външно.
Очевидно е, че бедите на днешната епоха могат да се изцелят само с духовно вдълбочаване, само с една духовна съсредоточеност.
Бедите на днешната епоха доколкото ги забелязваме във видимия свят се дължат на това, че отношението на човека към неговия Ангел, а оттам и връзките му с Архангела, са станали съвсем бедни и неустойчиви, така че тези Йерархии могат да действуват върху човека само външно.
към текста >>
И сега той ще бъде въведен не другаде, а в закономерностите на растителния
свят
, който неусетно ще се включи в него.
Нещата стоят така: щом човекът премине през Портата на смъртта, той продължава да живее, и първоначално изживява последиците от своето морално оцветено минерално съзнание, в резултат на което така да се каже се издига и разширява над света. После, в среднощния час на Битието, той отново започва да се свива.
И сега той ще бъде въведен не другаде, а в закономерностите на растителния свят, който неусетно ще се включи в него.
И колкото повече се доближава до земния живот, толкова повече той се свива, за да се роди отново като едно обвито в своята кожа човешко същество.
към текста >>
И в човека все по-силно и по-силно нараства едно съзнание, което достига своя връх, щом той отново пристъпи във
физическия
земен живот.
И когато той прекосява това, което е среднощния час на Битието, започвайки концентрично и бавно да се свива, за да стане отново едно физически-ограничено същество, тогава в него просветва обективната представа: това сега е не вече света, това е човека.
И в човека все по-силно и по-силно нараства едно съзнание, което достига своя връх, щом той отново пристъпи във физическия земен живот.
Обаче както тук на Земята, съдържание на нашето съзнание представляват минералите, животните, растенията, реките, облаците, звездите, Слънцето, Луната, така и тогава, по време на завръщането към Земята, основни представи на съзнанието стават тези, които се отнасят до същността на човека.
към текста >>
И наистина е така: Когато от една страна вземем твърде комплицирания
свят
, който тук лежи извън нашата кожа, с всичко което той съдържа, и от друга страна онзи духовно-душевен
свят
, който лежи вътре в нашата кожа, виждаме че той е не по-малко комплициран, и се различава само по големината, обаче тук нещата не се свеждат до големината.
И наистина е така: Когато от една страна вземем твърде комплицирания свят, който тук лежи извън нашата кожа, с всичко което той съдържа, и от друга страна онзи духовно-душевен свят, който лежи вътре в нашата кожа, виждаме че той е не по-малко комплициран, и се различава само по големината, обаче тук нещата не се свеждат до големината.
Светът който лежи извън нашата кожа, това е нашия свят, докато ние живеем между раждането и смъртта; това което е вътре, него ние само отхвърляме от всичко, което всъщност човекът не е по време на земния си живот, нещо което отхвърляме наред с трупа. Обаче по времето от среднощния час на Битието до следващото земно раждане, човешкият свят се проектира в напредващата си организация по отношение на своите тяло, душа и дух (рис. 18, синьо). Така в известна степен, човекът все още е самия свят. По пътя си към среднощния час на Битието, като последица от нашето минерално съзнание, ние все повече изгубваме света, при което обаче все по-силно се вживяваме в него, сякаш той е нашето Себе, нашето всеобхватно Себе, така че накрая не правим вече разлика между нашето Себе и света.
към текста >>
Светът който лежи извън нашата кожа, това е нашия
свят
, докато ние живеем между раждането и смъртта; това което е вътре, него ние само отхвърляме от всичко, което всъщност човекът не е по време на земния си живот, нещо което отхвърляме наред с трупа.
И наистина е така: Когато от една страна вземем твърде комплицирания свят, който тук лежи извън нашата кожа, с всичко което той съдържа, и от друга страна онзи духовно-душевен свят, който лежи вътре в нашата кожа, виждаме че той е не по-малко комплициран, и се различава само по големината, обаче тук нещата не се свеждат до големината.
Светът който лежи извън нашата кожа, това е нашия свят, докато ние живеем между раждането и смъртта; това което е вътре, него ние само отхвърляме от всичко, което всъщност човекът не е по време на земния си живот, нещо което отхвърляме наред с трупа.
Обаче по времето от среднощния час на Битието до следващото земно раждане, човешкият свят се проектира в напредващата си организация по отношение на своите тяло, душа и дух (рис. 18, синьо). Така в известна степен, човекът все още е самия свят. По пътя си към среднощния час на Битието, като последица от нашето минерално съзнание, ние все повече изгубваме света, при което обаче все по-силно се вживяваме в него, сякаш той е нашето Себе, нашето всеобхватно Себе, така че накрая не правим вече разлика между нашето Себе и света. И в хода на обратното ни завръщане към Земята, нашият свят се превръща в човек.
към текста >>
Обаче по времето от среднощния час на Битието до следващото земно раждане, човешкият
свят
се проектира в напредващата си организация по отношение на своите тяло, душа и дух (рис.
И наистина е така: Когато от една страна вземем твърде комплицирания свят, който тук лежи извън нашата кожа, с всичко което той съдържа, и от друга страна онзи духовно-душевен свят, който лежи вътре в нашата кожа, виждаме че той е не по-малко комплициран, и се различава само по големината, обаче тук нещата не се свеждат до големината. Светът който лежи извън нашата кожа, това е нашия свят, докато ние живеем между раждането и смъртта; това което е вътре, него ние само отхвърляме от всичко, което всъщност човекът не е по време на земния си живот, нещо което отхвърляме наред с трупа.
Обаче по времето от среднощния час на Битието до следващото земно раждане, човешкият свят се проектира в напредващата си организация по отношение на своите тяло, душа и дух (рис.
18, синьо). Така в известна степен, човекът все още е самия свят. По пътя си към среднощния час на Битието, като последица от нашето минерално съзнание, ние все повече изгубваме света, при което обаче все по-силно се вживяваме в него, сякаш той е нашето Себе, нашето всеобхватно Себе, така че накрая не правим вече разлика между нашето Себе и света. И в хода на обратното ни завръщане към Земята, нашият свят се превръща в човек. Ние обхождаме с поглед не звездите, а структурата и организацията на човека; взираме се не в това, за което иначе казваме, че е пръснато между звездите и Земята, взираме се не в Космоса, а в дълбоката същност на човешката организация, докато тя извайва себе си от елементите на Духа и душата.
към текста >>
Така в известна степен, човекът все още е самия
свят
.
И наистина е така: Когато от една страна вземем твърде комплицирания свят, който тук лежи извън нашата кожа, с всичко което той съдържа, и от друга страна онзи духовно-душевен свят, който лежи вътре в нашата кожа, виждаме че той е не по-малко комплициран, и се различава само по големината, обаче тук нещата не се свеждат до големината. Светът който лежи извън нашата кожа, това е нашия свят, докато ние живеем между раждането и смъртта; това което е вътре, него ние само отхвърляме от всичко, което всъщност човекът не е по време на земния си живот, нещо което отхвърляме наред с трупа. Обаче по времето от среднощния час на Битието до следващото земно раждане, човешкият свят се проектира в напредващата си организация по отношение на своите тяло, душа и дух (рис. 18, синьо).
Така в известна степен, човекът все още е самия свят.
По пътя си към среднощния час на Битието, като последица от нашето минерално съзнание, ние все повече изгубваме света, при което обаче все по-силно се вживяваме в него, сякаш той е нашето Себе, нашето всеобхватно Себе, така че накрая не правим вече разлика между нашето Себе и света. И в хода на обратното ни завръщане към Земята, нашият свят се превръща в човек. Ние обхождаме с поглед не звездите, а структурата и организацията на човека; взираме се не в това, за което иначе казваме, че е пръснато между звездите и Земята, взираме се не в Космоса, а в дълбоката същност на човешката организация, докато тя извайва себе си от елементите на Духа и душата. Ние се взираме в човека. И това, което съглеждаме там, то ни повежда към очертаващия се нов земен живот.
към текста >>
И в хода на обратното ни завръщане към Земята, нашият
свят
се превръща в човек.
Светът който лежи извън нашата кожа, това е нашия свят, докато ние живеем между раждането и смъртта; това което е вътре, него ние само отхвърляме от всичко, което всъщност човекът не е по време на земния си живот, нещо което отхвърляме наред с трупа. Обаче по времето от среднощния час на Битието до следващото земно раждане, човешкият свят се проектира в напредващата си организация по отношение на своите тяло, душа и дух (рис. 18, синьо). Така в известна степен, човекът все още е самия свят. По пътя си към среднощния час на Битието, като последица от нашето минерално съзнание, ние все повече изгубваме света, при което обаче все по-силно се вживяваме в него, сякаш той е нашето Себе, нашето всеобхватно Себе, така че накрая не правим вече разлика между нашето Себе и света.
И в хода на обратното ни завръщане към Земята, нашият свят се превръща в човек.
Ние обхождаме с поглед не звездите, а структурата и организацията на човека; взираме се не в това, за което иначе казваме, че е пръснато между звездите и Земята, взираме се не в Космоса, а в дълбоката същност на човешката организация, докато тя извайва себе си от елементите на Духа и душата. Ние се взираме в човека. И това, което съглеждаме там, то ни повежда към очертаващия се нов земен живот. Ето в този извайващ себе си човек в него се взираме ние.
към текста >>
По времето на среднощния час на Битието, в известен смисъл ние живеем в сферата на човека, който изгражда себе си според идеите и законите на растителния
свят
.
По времето на среднощния час на Битието, в известен смисъл ние живеем в сферата на човека, който изгражда себе си според идеите и законите на растителния свят.
Но щом навлезем в областта на Архаите, ние вече живеем в това, което формира човешките органи според силите на животинския свят. Аз казах: Точно както между раждането и смъртта ние сме зависими от това, което действува върху нас от Земята, така и когато сме навън в Космоса разбира се, не само в пространствен смисъл ние сме зависими от това, което действува върху нас не от Земята, а от Космоса, от Вселената. И точно в мига, когато минаваме през Архаите, ние можем да обхванем тези закони, които действуват космически в нас, които действуват в нас от името на Космоса и както тук, в земния свят изследваме земните закони според законите на днешната физика, химия и т.н. така и там, горе, ние можем да изразим космическите закони, според начина по който се отнасяме към съзвездията на Овена, Телеца, Близнаците, Рака, Лъва, Дева, Везни и т.н.
към текста >>
Но щом навлезем в областта на Архаите, ние вече живеем в това, което формира човешките органи според силите на животинския
свят
.
По времето на среднощния час на Битието, в известен смисъл ние живеем в сферата на човека, който изгражда себе си според идеите и законите на растителния свят.
Но щом навлезем в областта на Архаите, ние вече живеем в това, което формира човешките органи според силите на животинския свят.
Аз казах: Точно както между раждането и смъртта ние сме зависими от това, което действува върху нас от Земята, така и когато сме навън в Космоса разбира се, не само в пространствен смисъл ние сме зависими от това, което действува върху нас не от Земята, а от Космоса, от Вселената. И точно в мига, когато минаваме през Архаите, ние можем да обхванем тези закони, които действуват космически в нас, които действуват в нас от името на Космоса и както тук, в земния свят изследваме земните закони според законите на днешната физика, химия и т.н. така и там, горе, ние можем да изразим космическите закони, според начина по който се отнасяме към съзвездията на Овена, Телеца, Близнаците, Рака, Лъва, Дева, Везни и т.н.
към текста >>
И точно в мига, когато минаваме през Архаите, ние можем да обхванем тези закони, които действуват космически в нас, които действуват в нас от името на Космоса и както тук, в земния
свят
изследваме земните закони според законите на днешната физика, химия и т.н.
По времето на среднощния час на Битието, в известен смисъл ние живеем в сферата на човека, който изгражда себе си според идеите и законите на растителния свят. Но щом навлезем в областта на Архаите, ние вече живеем в това, което формира човешките органи според силите на животинския свят. Аз казах: Точно както между раждането и смъртта ние сме зависими от това, което действува върху нас от Земята, така и когато сме навън в Космоса разбира се, не само в пространствен смисъл ние сме зависими от това, което действува върху нас не от Земята, а от Космоса, от Вселената.
И точно в мига, когато минаваме през Архаите, ние можем да обхванем тези закони, които действуват космически в нас, които действуват в нас от името на Космоса и както тук, в земния свят изследваме земните закони според законите на днешната физика, химия и т.н.
така и там, горе, ние можем да изразим космическите закони, според начина по който се отнасяме към съзвездията на Овена, Телеца, Близнаците, Рака, Лъва, Дева, Везни и т.н.
към текста >>
изразът, символът на тези закони, които там действуват върху нас, и както по-рано, когато бяхме в сферата на Архангелои, върху нас действуваха законите на растителния
свят
, така и сега върху нас действуват законите на животинското царство.
изразът, символът на тези закони, които там действуват върху нас, и както по-рано, когато бяхме в сферата на Архангелои, върху нас действуваха законите на растителния свят, така и сега върху нас действуват законите на животинското царство.
към текста >>
Обаче навлизайки в планетарната сфера, всичко се смекчава, разхлабва, и самият облик на космическия
свят
т.е.
По обратния си път към Земята, ние ставаме човеци именно чрез планетарната система. Аз вече казах: Човекът, самият извайващ себе си човек ето светът, който живее в нашето съзнание при това завръщане след среднощния час на Битието; и още в този момент е налице всичко, което после ще пулсира в човека като животински сили. Но сега ние изживяваме това като една гибел, като един вид бавен, смразяващ процес.
Обаче навлизайки в планетарната сфера, всичко се смекчава, разхлабва, и самият облик на космическия свят т.е.
на човешкия свят, на света вложен вътре в земния човек вече дава само този, който успее да се изтръгне от животинското, който надрастне животинското. Да, ето кое ни изпълва сега и става съдържа ние на нашето съзнание. Ние носим в себе си това, което Космосът ни дава като една система от сили.
към текста >>
на човешкия
свят
, на света вложен вътре в земния човек вече дава само този, който успее да се изтръгне от животинското, който надрастне животинското.
По обратния си път към Земята, ние ставаме човеци именно чрез планетарната система. Аз вече казах: Човекът, самият извайващ себе си човек ето светът, който живее в нашето съзнание при това завръщане след среднощния час на Битието; и още в този момент е налице всичко, което после ще пулсира в човека като животински сили. Но сега ние изживяваме това като една гибел, като един вид бавен, смразяващ процес. Обаче навлизайки в планетарната сфера, всичко се смекчава, разхлабва, и самият облик на космическия свят т.е.
на човешкия свят, на света вложен вътре в земния човек вече дава само този, който успее да се изтръгне от животинското, който надрастне животинското.
Да, ето кое ни изпълва сега и става съдържа ние на нашето съзнание. Ние носим в себе си това, което Космосът ни дава като една система от сили.
към текста >>
Ние израстваме неодушевени и бездуховни, израстваме в нашия обкръжаващ
свят
формално, външно и механично.
От там идваме и се приближаваме все повече и повече към земното раждане. Ако обаче в смисъла на току-що описаното не сме изградили интимна близост с нашия Ангел, тогава неизбежно ще срещнем трудности, когато навлизаме в планетарната сфера, защото още в света на Архаите, ние не сме стигнали до никаква духовно-душевна връзка с тях. Затова и ще бъдем включени в даден народ по един външен, механичен начин. Архангелът или Архангелите стават причина, за да се родим в един определен народ. Но в случая нашето особено място в този народ ще се определя всъщност от Архаите.
Ние израстваме неодушевени и бездуховни, израстваме в нашия обкръжаващ свят формално, външно и механично.
към текста >>
Й основната характеристика на днешната епоха е тази, че човекът вече няма онази интимна вътрешна свързаност със своя обкръжаващ
свят
, каквото притежаваше в древността, когато растеше душевно слят със своето непосредствено обкръжение.
Й основната характеристика на днешната епоха е тази, че човекът вече няма онази интимна вътрешна свързаност със своя обкръжаващ свят, каквото притежаваше в древността, когато растеше душевно слят със своето непосредствено обкръжение.
Този начин на растеж е съхранен и днес макар и в карикатурна форма когато например правим така, че децата да израстват в нещо като особени затвори, след като преди това са били в най-близки и нежни връзки със своите семейства. В предишните епохи, тези отношения бяха нещо душевно. А днес човекът е така поставен в своето обкръжение, че се чувствува там съвършено чужд, чужда му е и неговата собствена Карма.
към текста >>
Впрочем така и трябва да се реформира възпитанието, за да може човек отново да усети: от източниците и мястото на своето възпитание, той взема нещо, което после определя мисията му на този
свят
.
И когато чрез своето собствено възпитание, чрез своя живот и съдба, човек се извиси душевно и духовно, и стигне до един истински духовен светоглед, тогава в живота между смъртта и новото раждане, той ще пренесе не това, което смущава връзката му с неговия Ангел, не това, чрез което Архангелът го изпраща така трагично лишен от душевност в един определен народ и не това, което кара Архаите да го включат съвсем механично в дадена епоха: Тогава още в своята животинска организация, човек ще може да проумее това, за което после ще може да си каже: Има дълбок смисъл, че съм роден на това място, че точно тук се пробуди моето съзнание, че тук протече възпитанието ми, че точно тук ще се разгърне моето дело.
Впрочем така и трябва да се реформира възпитанието, за да може човек отново да усети: от източниците и мястото на своето възпитание, той взема нещо, което после определя мисията му на този свят.
И ако то се осъществи, след своята смърт човек среща не механичната и външна мощ на Архаите, а духовно изживява техните насочващи, формиращи сили, и в своя нов живот този човек ще бъде поставен по един съвършено различен начин.
към текста >>
Той е изпълнен от един действен
свят
, а не просто от един мисловен
свят
.
Впрочем, как стоят нещата, когато човек идва в своя нов земен живот? Неговото съзнание е ангажирано най-вече със следното: По какъв начин ще моделира той себе си от своята вътрешна същност.
Той е изпълнен от един действен свят, а не просто от един мисловен свят.
Постепенно от среднощния час на Битието насам, този свят приема тенденцията на волята към човеко-изграждане, и човекът се потопява в това, което ще го пресрещне като наследствена линия в поколенията, като субстанция от предците. Той се потопява все по-навътре и накрая се вмъква във физическата обвивка. Той навлиза изцяло във физическия свят. И наистина, ако разглеждаме човека духовно, във физически-материалния зародиш на неговото земно битие, ние откриваме и съдържанието на неговата душевност.
към текста >>
Постепенно от среднощния час на Битието насам, този
свят
приема тенденцията на волята към човеко-изграждане, и човекът се потопява в това, което ще го пресрещне като наследствена линия в поколенията, като субстанция от предците.
Впрочем, как стоят нещата, когато човек идва в своя нов земен живот? Неговото съзнание е ангажирано най-вече със следното: По какъв начин ще моделира той себе си от своята вътрешна същност. Той е изпълнен от един действен свят, а не просто от един мисловен свят.
Постепенно от среднощния час на Битието насам, този свят приема тенденцията на волята към човеко-изграждане, и човекът се потопява в това, което ще го пресрещне като наследствена линия в поколенията, като субстанция от предците.
Той се потопява все по-навътре и накрая се вмъква във физическата обвивка. Той навлиза изцяло във физическия свят. И наистина, ако разглеждаме човека духовно, във физически-материалния зародиш на неговото земно битие, ние откриваме и съдържанието на неговата душевност.
към текста >>
Той навлиза изцяло във
физическия
свят
.
Впрочем, как стоят нещата, когато човек идва в своя нов земен живот? Неговото съзнание е ангажирано най-вече със следното: По какъв начин ще моделира той себе си от своята вътрешна същност. Той е изпълнен от един действен свят, а не просто от един мисловен свят. Постепенно от среднощния час на Битието насам, този свят приема тенденцията на волята към човеко-изграждане, и човекът се потопява в това, което ще го пресрещне като наследствена линия в поколенията, като субстанция от предците. Той се потопява все по-навътре и накрая се вмъква във физическата обвивка.
Той навлиза изцяло във физическия свят.
И наистина, ако разглеждаме човека духовно, във физически-материалния зародиш на неговото земно битие, ние откриваме и съдържанието на неговата душевност.
към текста >>
Обаче благодарение на тази интимна близост с Ангела, човек израства по такъв начин в света на Архангелои, че в известен смисъл може да отвърне на техните сили с дълбок усет и съучастие, за да продължи нататък и се инкарнира в онова индивидуализирано същество, в онзи неповторим човек, какъвто е длъжен да стане, ако иска да се види в един израстващ, а не в един пропадащ
свят
.
Естествено, в цялата област, която човек преброжда между смъртта и новото раждане, той влиза в близки отношения с Архангелои, Ангелои, Архаи, обаче меродавно и решаващо за изграждането на тези отношения е онова, което човек пренася през Портата на смъртта. Ако успее да проникне своето минерално съзна ние с издълбоко бликащата в него духовност, тогава той ще се приближи интимно до своя Ангел.
Обаче благодарение на тази интимна близост с Ангела, човек израства по такъв начин в света на Архангелои, че в известен смисъл може да отвърне на техните сили с дълбок усет и съучастие, за да продължи нататък и се инкарнира в онова индивидуализирано същество, в онзи неповторим човек, какъвто е длъжен да стане, ако иска да се види в един израстващ, а не в един пропадащ свят.
към текста >>
И който не иска да се отправи към духовния
свят
именно по този начин, той никога няма да обхване духовната същност на човека.
Впрочем този живот между смъртта и новото раждане, може да бъде описан точно, и то от различни гледни точки. В моя лекционен курс, който изнесох през 1914 година във Виена*13, ще установите една гледна точка; днес разглеждам пред Вас същите неща, но от друга гледна точка. Обаче откъм своята духовна страна, човек може да бъде проучван само в единството от тези различни гледни точки.
И който не иска да се отправи към духовния свят именно по този начин, той никога няма да обхване духовната същност на човека.
Вие помните, че за да обективираме душевния живот на човека, трябваше да пристъпим в пространствата между физическото, етерното, астралното тяло и Азът; така ние трябва за да вникнем в отношенията на човека с духовния свят да излезем извън него, извън човека, и да навлезем в духовния свят. Едва тогава ще открием що за духовност е тази, която пулсира в човека.
към текста >>
Вие помните, че за да обективираме душевния живот на човека, трябваше да пристъпим в пространствата между физическото, етерното, астралното тяло и Азът; така ние трябва за да вникнем в отношенията на човека с духовния
свят
да излезем извън него, извън човека, и да навлезем в духовния
свят
.
Впрочем този живот между смъртта и новото раждане, може да бъде описан точно, и то от различни гледни точки. В моя лекционен курс, който изнесох през 1914 година във Виена*13, ще установите една гледна точка; днес разглеждам пред Вас същите неща, но от друга гледна точка. Обаче откъм своята духовна страна, човек може да бъде проучван само в единството от тези различни гледни точки. И който не иска да се отправи към духовния свят именно по този начин, той никога няма да обхване духовната същност на човека.
Вие помните, че за да обективираме душевния живот на човека, трябваше да пристъпим в пространствата между физическото, етерното, астралното тяло и Азът; така ние трябва за да вникнем в отношенията на човека с духовния свят да излезем извън него, извън човека, и да навлезем в духовния свят.
Едва тогава ще открием що за духовност е тази, която пулсира в човека.
към текста >>
Ние сме длъжни да достигнем до това състояние, че да говорим за Духа така конкретно, както говорим и за детайлите в природния
свят
.
Знаете ли, скъпи мои приятели, нашата епоха говори за Духа само в общи линии, но тя прави това най-вече от леност и за свое удобство.
Ние сме длъжни да достигнем до това състояние, че да говорим за Духа така конкретно, както говорим и за детайлите в природния свят.
И чак тогава ще възникне едно истинско познание за човека, чак тогава ще се изпълни онзи древен призив, издигнат още в Гърция: „Познай себе си! “
към текста >>
В живота между раждането и смъртта, нашият
свят
обхваща звездите и Слънцето, и Луната, и планетите, и планините, и долините, и реките, и растенията, и животните, и минералите, и всичко което живее вътре в нашите човешки очертания това сме ние.
Себепознанието и познанието на света са едно цяло.
В живота между раждането и смъртта, нашият свят обхваща звездите и Слънцето, и Луната, и планетите, и планините, и долините, и реките, и растенията, и животните, и минералите, и всичко което живее вътре в нашите човешки очертания това сме ние.
В живота между смъртта и новото раждане, нашият свят това е онази духовност, скрита зад Слънцето и Луната, зад звездите, зад планините и реките; и сега нашият свят обхваща вече не друго, а най-съкровената човешка същност. Светът и човекът се редуват и сменят ритмично, така че човек живее и физически, и духовно. За човека тук на Земята, за земния човек, светът е там вън. За човека между смъртта и новото раждане, светът е тук, вътре. При това става дума всъщност за такава смяна на времената, при която човек може да потвърди: да, така е в един най-висш смисъл наистина е така познанието за човека е познание за света и познанието за света е познание за човека.
към текста >>
В живота между смъртта и новото раждане, нашият
свят
това е онази духовност, скрита зад Слънцето и Луната, зад звездите, зад планините и реките; и сега нашият
свят
обхваща вече не друго, а най-съкровената човешка същност.
Себепознанието и познанието на света са едно цяло. В живота между раждането и смъртта, нашият свят обхваща звездите и Слънцето, и Луната, и планетите, и планините, и долините, и реките, и растенията, и животните, и минералите, и всичко което живее вътре в нашите човешки очертания това сме ние.
В живота между смъртта и новото раждане, нашият свят това е онази духовност, скрита зад Слънцето и Луната, зад звездите, зад планините и реките; и сега нашият свят обхваща вече не друго, а най-съкровената човешка същност.
Светът и човекът се редуват и сменят ритмично, така че човек живее и физически, и духовно. За човека тук на Земята, за земния човек, светът е там вън. За човека между смъртта и новото раждане, светът е тук, вътре. При това става дума всъщност за такава смяна на времената, при която човек може да потвърди: да, така е в един най-висш смисъл наистина е така познанието за човека е познание за света и познанието за света е познание за човека.
към текста >>
6.
7. Седма лекция, 8 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Разглеждането, което предприехме от известно време, ни доведе до там, да вникнем в отношението на човека към духовния
свят
, а това от своя страна ни принуди отново да хвърлим поглед в живота на човека между смъртта и неговото ново раждане.
Разглеждането, което предприехме от известно време, ни доведе до там, да вникнем в отношението на човека към духовния свят, а това от своя страна ни принуди отново да хвърлим поглед в живота на човека между смъртта и неговото ново раждане.
Нека днес да започнем от същото място. Вчера аз определих това, което човек пренася през Портата на смъртта, като едно минерално съзнание. То позволява да бъде наречено така, защото всъщност негово съдържание е минералния свят с присъщите му закони. Това минерално съзнание е пронизано от всичко, което човек изживява като морални чувства и усещания. И целият човешки път между смъртта и новото му раждане е проникнат от всичко онова, което тези две страни съвместно изграждат.
към текста >>
То позволява да бъде наречено така, защото всъщност негово съдържание е минералния
свят
с присъщите му закони.
Разглеждането, което предприехме от известно време, ни доведе до там, да вникнем в отношението на човека към духовния свят, а това от своя страна ни принуди отново да хвърлим поглед в живота на човека между смъртта и неговото ново раждане. Нека днес да започнем от същото място. Вчера аз определих това, което човек пренася през Портата на смъртта, като едно минерално съзнание.
То позволява да бъде наречено така, защото всъщност негово съдържание е минералния свят с присъщите му закони.
Това минерално съзнание е пронизано от всичко, което човек изживява като морални чувства и усещания. И целият човешки път между смъртта и новото му раждане е проникнат от всичко онова, което тези две страни съвместно изграждат. Защото, разглеждайки човека след неговата смърт, ние установяваме: Там човекът е пренесъл, така да се каже, това, което беше част от неговите обвивки, това което е изтръгнал от физическото и етерното тяло, а именно астралното тяло и Азът.
към текста >>
И така, нека продължим: Минавайки през Портата на смъртта, човек пренася своя Аз в духовния
свят
, пренася това, което има в резултат на земното си развитие, това което е усвоил в земното си развитие.
Ако обхванем човешкото същество в цялата му дълбочина, ще открием, че то има своя Аз единствено чрез връзката на човека със Земята.
И така, нека продължим: Минавайки през Портата на смъртта, човек пренася своя Аз в духовния свят, пренася това, което има в резултат на земното си развитие, това което е усвоил в земното си развитие.
През Портата на смъртта ние пренасяме нещо, което принадлежи на Земното развитие. Но по време на Земното развитие ако помните от моята „Тайна Наука“ практически се стига до едно друго царство, до минералното царство. Така че външният минерален свят и Азовото развитие си принадлежат взаимно и образуват в известен смисъл едно цяло. Че Азът минава през Портата на смъртта със своето минерално съзнание, това зависи в основата си от всичко, което човекът е получил от Земята. Обаче неправилно е да разглеждаме нашата Земя просто като едно небесно тяло.
към текста >>
Така че външният минерален
свят
и Азовото развитие си принадлежат взаимно и образуват в известен смисъл едно цяло.
Ако обхванем човешкото същество в цялата му дълбочина, ще открием, че то има своя Аз единствено чрез връзката на човека със Земята. И така, нека продължим: Минавайки през Портата на смъртта, човек пренася своя Аз в духовния свят, пренася това, което има в резултат на земното си развитие, това което е усвоил в земното си развитие. През Портата на смъртта ние пренасяме нещо, което принадлежи на Земното развитие. Но по време на Земното развитие ако помните от моята „Тайна Наука“ практически се стига до едно друго царство, до минералното царство.
Така че външният минерален свят и Азовото развитие си принадлежат взаимно и образуват в известен смисъл едно цяло.
Че Азът минава през Портата на смъртта със своето минерално съзнание, това зависи в основата си от всичко, което човекът е получил от Земята. Обаче неправилно е да разглеждаме нашата Земя просто като едно небесно тяло. Земята е едно живо Същество, което можем да сравним с една голяма капка в безкрайния океан на пространството. Но тази капка е така съставена, че съдържа в себе си вещества с различна тежест, с различна плътност.
към текста >>
Или с други думи: в духовния
свят
човек взема нещо, което не се изчерпва се неговия Аз, който продължава нататък, а нещо, което в известен смисъл е един астрален плод от Земята (рис.23).
Да продължим нататък: напускайки Земята, човек развива минералното съзнание. Обаче това минерално съзнание е проникнато от диференцираните земни елементи, от Земята, доколкото и тя е изградена от най-различни субстанции.
Или с други думи: в духовния свят човек взема нещо, което не се изчерпва се неговия Аз, който продължава нататък, а нещо, което в известен смисъл е един астрален плод от Земята (рис.23).
към текста >>
И ако тогава проследим как човек полага този астрален плод от Земята, как го отхвърля в смисъла на описаните от мен процеси в „Теософия“ ще видим, че за известно време след смъртта, душевният
свят
е преминат, и Азът продължава нататък.
И ако тогава проследим как човек полага този астрален плод от Земята, как го отхвърля в смисъла на описаните от мен процеси в „Теософия“ ще видим, че за известно време след смъртта, душевният свят е преминат, и Азът продължава нататък.
Обаче засега той е все още изтъкан от минералното съдържание. Отправим ли духовен поглед нагоре, където е сега човекът, ние ще открием минералното съзнание на мъртвите, т.е. ще открием един мисловен свят според неговото отнасяне към минералите (рис.23). И всъщност е точно така: този пренесен отвъд смъртта мисловен свят, започва да сътрудничи с това, което е минерално царство на Земята, но също и в Космоса (рис.23).
към текста >>
ще открием един мисловен
свят
според неговото отнасяне към минералите (рис.23).
И ако тогава проследим как човек полага този астрален плод от Земята, как го отхвърля в смисъла на описаните от мен процеси в „Теософия“ ще видим, че за известно време след смъртта, душевният свят е преминат, и Азът продължава нататък. Обаче засега той е все още изтъкан от минералното съдържание. Отправим ли духовен поглед нагоре, където е сега човекът, ние ще открием минералното съзнание на мъртвите, т.е.
ще открием един мисловен свят според неговото отнасяне към минералите (рис.23).
И всъщност е точно така: този пренесен отвъд смъртта мисловен свят, започва да сътрудничи с това, което е минерално царство на Земята, но също и в Космоса (рис.23).
към текста >>
И всъщност е точно така: този пренесен отвъд смъртта мисловен
свят
, започва да сътрудничи с това, което е минерално царство на Земята, но също и в Космоса (рис.23).
И ако тогава проследим как човек полага този астрален плод от Земята, как го отхвърля в смисъла на описаните от мен процеси в „Теософия“ ще видим, че за известно време след смъртта, душевният свят е преминат, и Азът продължава нататък. Обаче засега той е все още изтъкан от минералното съдържание. Отправим ли духовен поглед нагоре, където е сега човекът, ние ще открием минералното съзнание на мъртвите, т.е. ще открием един мисловен свят според неговото отнасяне към минералите (рис.23).
И всъщност е точно така: този пренесен отвъд смъртта мисловен свят, започва да сътрудничи с това, което е минерално царство на Земята, но също и в Космоса (рис.23).
към текста >>
ние трябва да си отговорим така: В тези минерални форми, които тук на Земята показват пред нашите сетива своите външни страни, в тези минерални форми и въздействия пулсира един мисловен
свят
, пулсира това, в което се превръщат човешките мисли след смъртта.
Тази взаимна зависимост е изключително важна. Когато тук на Земята обхващаме с поглед нашите минерали, когато обхващаме с поглед цялото минерално царство защото то се разпростира и в облаците, които също са минерални въздействия и се запитаме: Какъв духовен екстракт действува вътре?
ние трябва да си отговорим така: В тези минерални форми, които тук на Земята показват пред нашите сетива своите външни страни, в тези минерални форми и въздействия пулсира един мисловен свят, пулсира това, в което се превръщат човешките мисли след смъртта.
Ако отправим един пълен с разбиране поглед върху минералното царство и после го извисим над това минерално царство, ще можем да си кажем: Дълбоко в минералната активност пулсира и работи това, което всъщност е съзнанието на мъртвите, и то едва в началото на тяхното следсмъртно пътешествие. Ние трябва да назоваваме минералното царство на Земята „безжизнено“ и „мъртво“ не само от външни съображения; ние трябва да го назоваваме „мъртво“ царство в смисъла на този духовен факт, че мислите които човек пренася и има след смъртта си, действуват вътре в минералното царство.
към текста >>
Една от тайните на Битието е точно тази: растителният
свят
на Земята, който ни показва външната си вегетираща природа, има и своята дълбока вътрешна страна.
Преди и след него както вчера описах човек развива едно съзнание, което е по-близо до природата на растението, едно съзнание, което е вече не минерално, а възниква поради обстоятелството, че човешкото същество се изпълва с растителни сили. Да, човекът взема и нещо друго от Космоса, той не остава само с това, което Земята му е дала. Към това, което му е дала Земята, Космосът прибавя и един вид по-висше съзнание; и за по-голяма нагледност, можем направо да кажем: тогава човек развива едно растително съзнание. И в този отрязък от време, той взаимодействува със Земята и Космоса чрез силите на растителното царство (рис.23).
Една от тайните на Битието е точно тази: растителният свят на Земята, който ни показва външната си вегетираща природа, има и своята дълбока вътрешна страна.
И естествено, тази вътрешна страна ние трябва да търсим не долу, в корените, а горе в цветовете. Нека си представим едно разцъфнало растение в това което го обгръща по такъв астрален начин, в това, което така да се каже астрално живее в него, външният поглед открива само оплождащите процеси. Нека допълня: външната страна би била тази, ако самото растение се разглежда просто от корените до цветовете, а вътрешната страна бихме имали в това, което е над цветовете. И ако външната, сетивна страна ни се явява просто като растителната покривка на Земята, то с вътрешната страна ние навлизаме в сферата на онези сили, които отчасти имат своето начало в съзнанието на човешките същества, пребиваващи в средищната точка между смъртта и новото им раждане, около – преди и зад среднощния час на Битието. Така че в растителната покривка на Земята ние виждаме нещо, което ни позволява да кажем: В своето космическо битие, тя е нещо, което е в зависимост с цялото развитие на човека.
към текста >>
За минералното царство ние можем да кажем: В това мъртво минерално царство живеят сновящите мисли на човеците, които са в първата половина, още в началото на своето странствуване между смъртта и новото раждане; а сега би трябвало да кажем: в неудържимото пролетно избухване на земния растителен
свят
, пред нас се разбулва по един външен начин нещо, което живо и мощно пулсира в недрата на Вселената, и което всъщност представлява съзнанието на човеците в среднощния час на Битието.
За минералното царство ние можем да кажем: В това мъртво минерално царство живеят сновящите мисли на човеците, които са в първата половина, още в началото на своето странствуване между смъртта и новото раждане; а сега би трябвало да кажем: в неудържимото пролетно избухване на земния растителен свят, пред нас се разбулва по един външен начин нещо, което живо и мощно пулсира в недрата на Вселената, и което всъщност представлява съзнанието на човеците в среднощния час на Битието.
към текста >>
Отправим ли поглед в растителния
свят
, тогава се открива това, в което човек вътрешно участвува по средата на своя път между смъртта и новото си раждане.
Вчера говорихме за дълбоките вътрешни връзки между човека и света, и завършихме с думите: познанието за света е познание за човека и познанието за човека е познание за света тези вътрешни връзки се откриват сега по един твърде особен начин. Практически се оказва, че тук на Земята ние можем нагледно да си представим нещо от това, което е човекът между смъртта и новото раждане. Вгледаме ли се в минералите, те ни откриват приблизително както външният образ разкрива даден процес това, което човек съзнателно прави в периода веднага след смъртта.
Отправим ли поглед в растителния свят, тогава се открива това, в което човек вътрешно участвува по средата на своя път между смъртта и новото си раждане.
към текста >>
Да, Гьоте не дойде по един правилен начин на този
свят
.
Той създаде учението за цветовете*14, и въпреки това не беше физик в истинския смисъл на думата; занимаваше се с естествени науки, но не се издигна до професионализъм. Накратко, в нито една област на света, той не се прояви изцяло и напълно.
Да, Гьоте не дойде по един правилен начин на този свят.
към текста >>
Разбира се, контратезата на моето твърдение, че Гьоте не е правилно и на пълно роден на този
свят
, е лесна за формулиране: Да, той е роден еди-кога си във Франкфурт, това е отбелязано във всички негови биографии.
За да продължим нататък, ще изтъкнем например неговите отношения с жените. Обикновено тези отношения се развиваха само до определена степен и никога до онази точка, която е естествена за правилно поставения в земните условия здрав човек. Потвърждения за тези неща можем да открием навсякъде, стига да не се появят задръжките на обичайното педантично-филистерско мислене, което естествено ще възрази на всичко, което току-що чухте.
Разбира се, контратезата на моето твърдение, че Гьоте не е правилно и на пълно роден на този свят, е лесна за формулиране: Да, той е роден еди-кога си във Франкфурт, това е отбелязано във всички негови биографии.
Обаче аз обръщам вниманието Ви върху факта, че сега възниква една малка трудност и че нещата далеч не са така ясни. Гьоте е дошъл направо полумъртъв на света, с тежка цианоза на тялото, с едно почти черно бебешко тяло. Дори и само в тази малка подробност, ние виждаме не едно стремително нахлуване в света, а един вид полумъртво пролазване в земния свят.
към текста >>
Дори и само в тази малка подробност, ние виждаме не едно стремително нахлуване в света, а един вид полумъртво пролазване в земния
свят
.
Обикновено тези отношения се развиваха само до определена степен и никога до онази точка, която е естествена за правилно поставения в земните условия здрав човек. Потвърждения за тези неща можем да открием навсякъде, стига да не се появят задръжките на обичайното педантично-филистерско мислене, което естествено ще възрази на всичко, което току-що чухте. Разбира се, контратезата на моето твърдение, че Гьоте не е правилно и на пълно роден на този свят, е лесна за формулиране: Да, той е роден еди-кога си във Франкфурт, това е отбелязано във всички негови биографии. Обаче аз обръщам вниманието Ви върху факта, че сега възниква една малка трудност и че нещата далеч не са така ясни. Гьоте е дошъл направо полумъртъв на света, с тежка цианоза на тялото, с едно почти черно бебешко тяло.
Дори и само в тази малка подробност, ние виждаме не едно стремително нахлуване в света, а един вид полумъртво пролазване в земния свят.
към текста >>
Оттук и неговото увлечение към метаморфозата на растението, великата му идея за първообразите на растителния
свят
.
И ако проследим по-нататък неговия живот, в странното му обикаляне около Ваймар, в неговата недостъпност, в особеностите на боледуването му и т.н., ние навсякъде имаме основание да кажем: да, този човек не е навлязъл напълно в света. И това произлиза от факта, че той е взел със себе си твърде много от това, което в среднощния час на Битието се развива като растително съзнание.
Оттук и неговото увлечение към метаморфозата на растението, великата му идея за първообразите на растителния свят.
към текста >>
Обаче колко много хора говорят с удоволствие за това, че външният
свят
е една илюзия, една Майя.
Естествено, аз си давам сметка, че има нещо гротескно да се говори по такъв начин за Гьоте, да се говори сериозно, че не бил навлязъл напълно в света.
Обаче колко много хора говорят с удоволствие за това, че външният свят е една илюзия, една Майя.
Но да се разглежда Гьоте по един чисто външен начин, е също една Майя както например това правят г-н Люис*15 или професор Билшовски и още много други! Да, той съвсем не е такъв, Гьоте е съвсем друг. В него има нещо от онова изначално състояние, което изпълва човешкия път в апогея му между смъртта и новото раждане.
към текста >>
И сега няма да бъде съвсем правилно, ако ние кажем: Щом наблюдаваме външно животинския
свят
, за нас той означава просто външната страна; към същността на нещата ще се издигнем, само ако се отправим към онези мисли или към онова съдържание на съзнанието, което човек има, намирайки се в третата част на своя жизнен път след смъртта.
След това ние идваме до третия период на развитието, който подготвя вече самата инкарнация, новия земен живот. Както и сами лесно може да си представите, сега човекът развива едно много по-активно съзнание (рис.23, червено), и външното се проявява в това, което се развива като земно животинско царство.
И сега няма да бъде съвсем правилно, ако ние кажем: Щом наблюдаваме външно животинския свят, за нас той означава просто външната страна; към същността на нещата ще се издигнем, само ако се отправим към онези мисли или към онова съдържание на съзнанието, което човек има, намирайки се в третата част на своя жизнен път след смъртта.
Да, ние трябва да се изразим по друг начин и той приблизително ще звучи така: Щом наблюдаваме, щом съзерцаваме животинския свят, тогава той ни предава така да се каже нещо от своята вътрешна същност. И така: Минералното и растителното царство ни откриват външната страна; вътрешната страна ни се предлага от онова състояние на съзнанието, което имат хората, намиращи се пред прага на своя нов земен живот. Обаче когато разглеждаме животинското царство, ние трябва да до бавим: Да, то ни предлага вътрешната страна, но външната страна, това са „груповите души“ на животните, които са разположени в надсетивните сфери. И сега, при животинското царство, това което се излъчва от човека, от човешкото съзнание, ние не можем да го открием в самото животно и трябва да допълним: човешките мисли пулсират именно в това, което е животинската „групова душа“, в това, което е целокупност на животинския групово-душевен свят. В този отрязък от време, човекът изживява всички фини и сложни конфигурации на животинския групово-душевен свят.
към текста >>
Да, ние трябва да се изразим по друг начин и той приблизително ще звучи така: Щом наблюдаваме, щом съзерцаваме животинския
свят
, тогава той ни предава така да се каже нещо от своята вътрешна същност.
След това ние идваме до третия период на развитието, който подготвя вече самата инкарнация, новия земен живот. Както и сами лесно може да си представите, сега човекът развива едно много по-активно съзнание (рис.23, червено), и външното се проявява в това, което се развива като земно животинско царство. И сега няма да бъде съвсем правилно, ако ние кажем: Щом наблюдаваме външно животинския свят, за нас той означава просто външната страна; към същността на нещата ще се издигнем, само ако се отправим към онези мисли или към онова съдържание на съзнанието, което човек има, намирайки се в третата част на своя жизнен път след смъртта.
Да, ние трябва да се изразим по друг начин и той приблизително ще звучи така: Щом наблюдаваме, щом съзерцаваме животинския свят, тогава той ни предава така да се каже нещо от своята вътрешна същност.
И така: Минералното и растителното царство ни откриват външната страна; вътрешната страна ни се предлага от онова състояние на съзнанието, което имат хората, намиращи се пред прага на своя нов земен живот. Обаче когато разглеждаме животинското царство, ние трябва да до бавим: Да, то ни предлага вътрешната страна, но външната страна, това са „груповите души“ на животните, които са разположени в надсетивните сфери. И сега, при животинското царство, това което се излъчва от човека, от човешкото съзнание, ние не можем да го открием в самото животно и трябва да допълним: човешките мисли пулсират именно в това, което е животинската „групова душа“, в това, което е целокупност на животинския групово-душевен свят. В този отрязък от време, човекът изживява всички фини и сложни конфигурации на животинския групово-душевен свят. Този свят на груповите животински души, сега става свят на човека.
към текста >>
И сега, при животинското царство, това което се излъчва от човека, от човешкото съзнание, ние не можем да го открием в самото животно и трябва да допълним: човешките мисли пулсират именно в това, което е животинската „групова душа“, в това, което е целокупност на животинския групово-душевен
свят
.
Както и сами лесно може да си представите, сега човекът развива едно много по-активно съзнание (рис.23, червено), и външното се проявява в това, което се развива като земно животинско царство. И сега няма да бъде съвсем правилно, ако ние кажем: Щом наблюдаваме външно животинския свят, за нас той означава просто външната страна; към същността на нещата ще се издигнем, само ако се отправим към онези мисли или към онова съдържание на съзнанието, което човек има, намирайки се в третата част на своя жизнен път след смъртта. Да, ние трябва да се изразим по друг начин и той приблизително ще звучи така: Щом наблюдаваме, щом съзерцаваме животинския свят, тогава той ни предава така да се каже нещо от своята вътрешна същност. И така: Минералното и растителното царство ни откриват външната страна; вътрешната страна ни се предлага от онова състояние на съзнанието, което имат хората, намиращи се пред прага на своя нов земен живот. Обаче когато разглеждаме животинското царство, ние трябва да до бавим: Да, то ни предлага вътрешната страна, но външната страна, това са „груповите души“ на животните, които са разположени в надсетивните сфери.
И сега, при животинското царство, това което се излъчва от човека, от човешкото съзнание, ние не можем да го открием в самото животно и трябва да допълним: човешките мисли пулсират именно в това, което е животинската „групова душа“, в това, което е целокупност на животинския групово-душевен свят.
В този отрязък от време, човекът изживява всички фини и сложни конфигурации на животинския групово-душевен свят. Този свят на груповите животински души, сега става свят на човека. И от това, което човекът съзерцава в този свят на груповите животински души, от това, което съзнанието му черпи от там, той конструира своите собствени органи. Така да се каже, той всмуква и изтегля това, което вижда там в просторите на Всемира, за да го концентрира в активните съзерцания на своето собствено същество. От сбора на животинските групови души, човекът формира своето собствено, изградено от вътрешни органи тяло (рис.20).
към текста >>
В този отрязък от време, човекът изживява всички фини и сложни конфигурации на животинския групово-душевен
свят
.
И сега няма да бъде съвсем правилно, ако ние кажем: Щом наблюдаваме външно животинския свят, за нас той означава просто външната страна; към същността на нещата ще се издигнем, само ако се отправим към онези мисли или към онова съдържание на съзнанието, което човек има, намирайки се в третата част на своя жизнен път след смъртта. Да, ние трябва да се изразим по друг начин и той приблизително ще звучи така: Щом наблюдаваме, щом съзерцаваме животинския свят, тогава той ни предава така да се каже нещо от своята вътрешна същност. И така: Минералното и растителното царство ни откриват външната страна; вътрешната страна ни се предлага от онова състояние на съзнанието, което имат хората, намиращи се пред прага на своя нов земен живот. Обаче когато разглеждаме животинското царство, ние трябва да до бавим: Да, то ни предлага вътрешната страна, но външната страна, това са „груповите души“ на животните, които са разположени в надсетивните сфери. И сега, при животинското царство, това което се излъчва от човека, от човешкото съзнание, ние не можем да го открием в самото животно и трябва да допълним: човешките мисли пулсират именно в това, което е животинската „групова душа“, в това, което е целокупност на животинския групово-душевен свят.
В този отрязък от време, човекът изживява всички фини и сложни конфигурации на животинския групово-душевен свят.
Този свят на груповите животински души, сега става свят на човека. И от това, което човекът съзерцава в този свят на груповите животински души, от това, което съзнанието му черпи от там, той конструира своите собствени органи. Така да се каже, той всмуква и изтегля това, което вижда там в просторите на Всемира, за да го концентрира в активните съзерцания на своето собствено същество. От сбора на животинските групови души, човекът формира своето собствено, изградено от вътрешни органи тяло (рис.20). Така човекът изгражда основните форми на своя мозък естествено като сили, а не просто като консолидация на материята първоначално като сили: мозък, бели дробове, сърце, кръвоносни съдове и т.н.
към текста >>
Този
свят
на груповите животински души, сега става
свят
на човека.
Да, ние трябва да се изразим по друг начин и той приблизително ще звучи така: Щом наблюдаваме, щом съзерцаваме животинския свят, тогава той ни предава така да се каже нещо от своята вътрешна същност. И така: Минералното и растителното царство ни откриват външната страна; вътрешната страна ни се предлага от онова състояние на съзнанието, което имат хората, намиращи се пред прага на своя нов земен живот. Обаче когато разглеждаме животинското царство, ние трябва да до бавим: Да, то ни предлага вътрешната страна, но външната страна, това са „груповите души“ на животните, които са разположени в надсетивните сфери. И сега, при животинското царство, това което се излъчва от човека, от човешкото съзнание, ние не можем да го открием в самото животно и трябва да допълним: човешките мисли пулсират именно в това, което е животинската „групова душа“, в това, което е целокупност на животинския групово-душевен свят. В този отрязък от време, човекът изживява всички фини и сложни конфигурации на животинския групово-душевен свят.
Този свят на груповите животински души, сега става свят на човека.
И от това, което човекът съзерцава в този свят на груповите животински души, от това, което съзнанието му черпи от там, той конструира своите собствени органи. Така да се каже, той всмуква и изтегля това, което вижда там в просторите на Всемира, за да го концентрира в активните съзерцания на своето собствено същество. От сбора на животинските групови души, човекът формира своето собствено, изградено от вътрешни органи тяло (рис.20). Така човекът изгражда основните форми на своя мозък естествено като сили, а не просто като консолидация на материята първоначално като сили: мозък, бели дробове, сърце, кръвоносни съдове и т.н. Да, човек изгражда отделните органи в пълна зависимост от света на груповите животински души.
към текста >>
И от това, което човекът съзерцава в този
свят
на груповите животински души, от това, което съзнанието му черпи от там, той конструира своите собствени органи.
И така: Минералното и растителното царство ни откриват външната страна; вътрешната страна ни се предлага от онова състояние на съзнанието, което имат хората, намиращи се пред прага на своя нов земен живот. Обаче когато разглеждаме животинското царство, ние трябва да до бавим: Да, то ни предлага вътрешната страна, но външната страна, това са „груповите души“ на животните, които са разположени в надсетивните сфери. И сега, при животинското царство, това което се излъчва от човека, от човешкото съзнание, ние не можем да го открием в самото животно и трябва да допълним: човешките мисли пулсират именно в това, което е животинската „групова душа“, в това, което е целокупност на животинския групово-душевен свят. В този отрязък от време, човекът изживява всички фини и сложни конфигурации на животинския групово-душевен свят. Този свят на груповите животински души, сега става свят на човека.
И от това, което човекът съзерцава в този свят на груповите животински души, от това, което съзнанието му черпи от там, той конструира своите собствени органи.
Така да се каже, той всмуква и изтегля това, което вижда там в просторите на Всемира, за да го концентрира в активните съзерцания на своето собствено същество. От сбора на животинските групови души, човекът формира своето собствено, изградено от вътрешни органи тяло (рис.20). Така човекът изгражда основните форми на своя мозък естествено като сили, а не просто като консолидация на материята първоначално като сили: мозък, бели дробове, сърце, кръвоносни съдове и т.н. Да, човек изгражда отделните органи в пълна зависимост от света на груповите животински души. Така че в първата част на своя жизнен път след смъртта, човек гради предимно външния свят, но колкото се приближава до новото си раждане, толкова повече той е зает с формирането и изграждането на отделните си телесни органи, черпейки съдържание от света на груповите животински души.
към текста >>
Така че в първата част на своя жизнен път след смъртта, човек гради предимно външния
свят
, но колкото се приближава до новото си раждане, толкова повече той е зает с формирането и изграждането на отделните си телесни органи, черпейки съдържание от света на груповите животински души.
И от това, което човекът съзерцава в този свят на груповите животински души, от това, което съзнанието му черпи от там, той конструира своите собствени органи. Така да се каже, той всмуква и изтегля това, което вижда там в просторите на Всемира, за да го концентрира в активните съзерцания на своето собствено същество. От сбора на животинските групови души, човекът формира своето собствено, изградено от вътрешни органи тяло (рис.20). Така човекът изгражда основните форми на своя мозък естествено като сили, а не просто като консолидация на материята първоначално като сили: мозък, бели дробове, сърце, кръвоносни съдове и т.н. Да, човек изгражда отделните органи в пълна зависимост от света на груповите животински души.
Така че в първата част на своя жизнен път след смъртта, човек гради предимно външния свят, но колкото се приближава до новото си раждане, толкова повече той е зает с формирането и изграждането на отделните си телесни органи, черпейки съдържание от света на груповите животински души.
към текста >>
След като беше преминал през въздействията на системата от животинските групови души, сега човек става зависим от тази феноменология на външния
свят
, която пулсира в планетарните движения и констелации.
И накрая, човек влиза в последния стадий от своето странствуване между смъртта и новото раждане, навлиза както вчера споменах в сферата на планетарните сили.
След като беше преминал през въздействията на системата от животинските групови души, сега човек става зависим от тази феноменология на външния свят, която пулсира в планетарните движения и констелации.
Чрез това обаче се подготвя човешкото етерно тяло. Присъщо на човека е да напредва от една земна инкарнация в друга. Но земното физическо тяло не може да съществува без етерното тяло. Етерното тяло трябва да се подготви. И сега в това етерно тяло, зрима и осезаема става онази мисловна тъкан, за която аз вече говорих; тя се разполага в пространството между
към текста >>
Тази мисловна тъкан е последица от опитностите на човека, които той е имал в планетарния
свят
по пътя си към новото раждане.
етерното и физическото тяло. От този момент нататък, така да се каже, човек вплита в своята система от органи това, което е извлякъл предимно от чувствата, така че чувствата са вече проникнати от мисли. След това човекът се обгражда отвсякъде и с познатата Ви мисловна тъкан.
Тази мисловна тъкан е последица от опитностите на човека, които той е имал в планетарния свят по пътя си към новото раждане.
По този начин обаче човек съзрява и може да навлезе в земния свят с онези обвивки, които сега ще му се предоставят от наследствените процеси, разиграващи се във веригата на поколенията (рис. 21).
към текста >>
По този начин обаче човек съзрява и може да навлезе в земния
свят
с онези обвивки, които сега ще му се предоставят от наследствените процеси, разиграващи се във веригата на поколенията (рис. 21).
етерното и физическото тяло. От този момент нататък, така да се каже, човек вплита в своята система от органи това, което е извлякъл предимно от чувствата, така че чувствата са вече проникнати от мисли. След това човекът се обгражда отвсякъде и с познатата Ви мисловна тъкан. Тази мисловна тъкан е последица от опитностите на човека, които той е имал в планетарния свят по пътя си към новото раждане.
По този начин обаче човек съзрява и може да навлезе в земния свят с онези обвивки, които сега ще му се предоставят от наследствените процеси, разиграващи се във веригата на поколенията (рис. 21).
към текста >>
Но какво представлява този човек, който се спуска от планетарния
свят
?
Но какво представлява този човек, който се спуска от планетарния свят?
Непосредствено след смъртта, чрез мисловното, чрез приетото от него минерално-мисловно естество, той е като отлят в минералния външен свят. Но по този начин постоянно напират и волевите импулси, и чувствата. Всичко това го пронизва със съдържанието на растителното съзнание. Най-напред човекът стига до там, че работи в растителното царство на външния видим
към текста >>
Непосредствено след смъртта, чрез мисловното, чрез приетото от него минерално-мисловно естество, той е като отлят в минералния външен
свят
.
Но какво представлява този човек, който се спуска от планетарния свят?
Непосредствено след смъртта, чрез мисловното, чрез приетото от него минерално-мисловно естество, той е като отлят в минералния външен свят.
Но по този начин постоянно напират и волевите импулси, и чувствата. Всичко това го пронизва със съдържанието на растителното съзнание. Най-напред човекът стига до там, че работи в растителното царство на външния видим
към текста >>
свят
, после започва да се свива и концентрира в себе си, и чрез животинското съзнание изгражда своите органи, като в известен смисъл ги обгръща с онази обвивка, която е изтъкана от мисловните елементи.
свят, после започва да се свива и концентрира в себе си, и чрез животинското съзнание изгражда своите органи, като в известен смисъл ги обгръща с онази обвивка, която е изтъкана от мисловните елементи.
Така стоят нещата с човешкото същество, което иска да слезе долу във физическото битие.
към текста >>
Отнесена, към материалния
свят
, оплодената зародишна клетка е направо хаос, хаос който излъчва неизчерпаема и стопяваща сила.
Но как става включването му в това физическо битие? Виждате ли, аз и преди, а и вчера напомних, че хората очакват от днешната наука например следното: Все някога тя ще установи, че клетките имат твърде сложна химическа структура, така че тази сложна химическа структура би обяснила всичко, което се извършва в клетките. Но тази мисъл е съвършено неправилна. Нещата са устроени така (рис.22, бяло), че химическите връзки в живата клетка не са по-здрави от тези в неживата материя. Напротив: Химическите връзки стават най-хаотични тъкмо в оплодената зародишна клетка.
Отнесена, към материалния свят, оплодената зародишна клетка е направо хаос, хаос който излъчва неизчерпаема и стопяваща сила.
Но в този деструктивен хаос се излива това, което в антропософски смисъл аз Ви описах като себеизграждащият се човек (виолетово). И физическото тяло се образува не чрез самия зародиш, а с помощта на процеси, които се извършват в майчиното тяло между ембриона и неговото обкръжение. Така че практически това, което слиза от духовния свят, ще бъде вложено в една празнина и ще бъде пронизано от минералната субстанция. Вие разбирате, че този процес, както Ви го описвам тук, е един разбираем и, така да се каже, един прозрачен процес. Що се отнася до животинското съзнание, ние не можем да видим неговите обратни въздействия, и трябва да кажем, че то действува нагоре в посока на груповите животински души (рис.23, червената стрелка).
към текста >>
Така че практически това, което слиза от духовния
свят
, ще бъде вложено в една празнина и ще бъде пронизано от минералната субстанция.
Нещата са устроени така (рис.22, бяло), че химическите връзки в живата клетка не са по-здрави от тези в неживата материя. Напротив: Химическите връзки стават най-хаотични тъкмо в оплодената зародишна клетка. Отнесена, към материалния свят, оплодената зародишна клетка е направо хаос, хаос който излъчва неизчерпаема и стопяваща сила. Но в този деструктивен хаос се излива това, което в антропософски смисъл аз Ви описах като себеизграждащият се човек (виолетово). И физическото тяло се образува не чрез самия зародиш, а с помощта на процеси, които се извършват в майчиното тяло между ембриона и неговото обкръжение.
Така че практически това, което слиза от духовния свят, ще бъде вложено в една празнина и ще бъде пронизано от минералната субстанция.
Вие разбирате, че този процес, както Ви го описвам тук, е един разбираем и, така да се каже, един прозрачен процес. Що се отнася до животинското съзнание, ние не можем да видим неговите обратни въздействия, и трябва да кажем, че то действува нагоре в посока на груповите животински души (рис.23, червената стрелка). А после, щом човек навлезе в планетарните сфери, той започва да изгражда своите органи първоначално само като силови съотношения в онази празнина, за която току-що споменах.
към текста >>
В това, което можем да наречем „странствуване“ на човешката душа в душевния
свят
след смъртта, се вмъква нещо, и то има отношение към Земята, то е нещо, което човек „сваля“ на Земята.
И сега, когато началото и краят на жизнения път между смъртта и новото раждане, са така нагледно очертани пред Вашия поглед, Вие трябва да си кажете: Тук се явява нещо, което идва в резултат на предишното развитие.
В това, което можем да наречем „странствуване“ на човешката душа в душевния свят след смъртта, се вмъква нещо, и то има отношение към Земята, то е нещо, което човек „сваля“ на Земята.
Ние знаем, че този следсмъртен жизнен път
към текста >>
Точно как то човек отнася нещо за душевния
свят
, нещо което той имаше в своето астрално тяло постигайки възможност за ретроспективно изживяване на своя земен живот така и сега: човек внася със себе си от Космоса нещо, което прониква в неговото етерно тяло, нещо което има отношение към неговото етерно тяло, как то и това, което нарекох „астрален плод от Земята“, имаше отношение към неговото астрално тяло.
трае приблизително една трета от земния път на човека. А неговата полярна противоположност се съдържа в това, което човек изживява преди раждането, в прехода си през планетарната система, И тя му отдава нещо от Небето, което човек ще пренесе на Земята.
Точно как то човек отнася нещо за душевния свят, нещо което той имаше в своето астрално тяло постигайки възможност за ретроспективно изживяване на своя земен живот така и сега: човек внася със себе си от Космоса нещо, което прониква в неговото етерно тяло, нещо което има отношение към неговото етерно тяло, как то и това, което нарекох „астрален плод от Земята“, имаше отношение към неговото астрално тяло.
Чрез своето етерно тяло човек се свързва с това, което той донася от Космоса; чрез своето астрално тяло той успява да изнесе в Космоса така наречения „астрален плод от Земята“.
към текста >>
И след като ние твърдим, че човекът има един живот преди раждането, и че от духовния
свят
той слиза в земна инкарнация като единно цяло от физическо, етерно, астрално тяло и Аз, можем да добавим и това, че неговата Карма, която той донася от предишния си земен живот, се включва в тази етерна ударна сила, която човек извлича от планетарната система.
Напълно е възможно да се говори нагледно и конкретно за Кармата и нейните въздействия върху хората.
И след като ние твърдим, че човекът има един живот преди раждането, и че от духовния свят той слиза в земна инкарнация като единно цяло от физическо, етерно, астрално тяло и Аз, можем да добавим и това, че неговата Карма, която той донася от предишния си земен живот, се включва в тази етерна ударна сила, която човек извлича от планетарната система.
към текста >>
По този начин ние можем да вникнем дълбоко в човека и да разграничим това, което с неговите физично-сетивни действия се отправя към душевно-духовния
свят
, от онова което духовният
свят
влага в човека и в неговите действия.
И сега Вие бихте могли съвсем нагледно да си представите, как от планетарните сили под формата на етерен космически плод в човека нахлува само това, което е необходимо и целесъобразно.
По този начин ние можем да вникнем дълбоко в човека и да разграничим това, което с неговите физично-сетивни действия се отправя към душевно-духовния свят, от онова което духовният свят влага в човека и в неговите действия.
Да, ние можем да проникнем в тези неща до най-големи подробности.
към текста >>
С помощта на такова познание, човек може да се изпълни с по-други представи и тогава да си каже: като физическа човешка форма, в това земно битие, аз съм само привидно откъснат от останалия
свят
.
С помощта на такова познание, човек може да се изпълни с по-други представи и тогава да си каже: като физическа човешка форма, в това земно битие, аз съм само привидно откъснат от останалия свят.
Това съзнание за откъснатост, за изолираност то ме обвзема само тогава, когато моят усет за свръхсетивното се потопи в онези зони, които му предлага физическото земно битие. Обаче по-късно, аз постоянно израствам от моите обвивки нагоре към Космоса, израствам чрез моите възприятия, чрез моите опитности. И аз израствам особено много, когато си изграждам точно такива представи за връзките между човека и света.
към текста >>
О,
свят
, ти си разлятото в Космоса същество на човека.
О, свят, ти си разлятото в Космоса същество на човека.
към текста >>
И за да намери бъдеще в един възхождащ, а не в един пропадащ
свят
, човекът трябва да се издигне до такова съзнание, което действително обединява неговото същество с необятните простори на Космоса.
И за да намери бъдеще в един възхождащ, а не в един пропадащ свят, човекът трябва да се издигне до такова съзнание, което действително обединява неговото същество с необятните простори на Космоса.
към текста >>
7.
8. Осма лекция, 9 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Това физическо тяло дължи своя облик на по-висшия духовен
свят
.
Силите, които действуват навън във физическата земна природа те само го разрушават, едни по-бързо, други по-бавно, но те го разрушават. Това физическо тяло се разпада, защото то не може да устои всред земните сили на минералното, растителното и животинското царство.
Това физическо тяло дължи своя облик на по-висшия духовен свят.
То не би имало никаква възможност за съществуване, ако се намираше единствено във физическите земни условия. Преди човек да е навлязъл в своя ембрионален живот след последната си смърт, всички тези сили, които действуват във физическото тяло изобщо не притежават никакво Земно поданство. Обликът на физическото тяло се изгражда само по времето на човешкия земен живот, само тогава се разигра ват съответните процеси, само тогава то израства, остарява и т.н. То принадлежи на човека, не на Земята. И този факт се потвърждава от едно съвсем обикновено разсъждение.
към текста >>
Когато се доближаваме до
физическия
свят
с методите на Духовната Наука, ние откриваме че е редно и справедливо, щото човешкото физическо тяло да не притежава никаква устойчивост, никаква трайност на Земята; обаче това, което му дава устойчивост и което го хармонизира, остава напълно неосъзнато от човека.
Когато се доближаваме до физическия свят с методите на Духовната Наука, ние откриваме че е редно и справедливо, щото човешкото физическо тяло да не притежава никаква устойчивост, никаква трайност на Земята; обаче това, което му дава устойчивост и което го хармонизира, остава напълно неосъзнато от човека.
Самото то е от образно естество и ние можем да го обхванем само ако развием имагинативното съзнание. В този случай ние развиваме, така да се каже, вътрешните образни сили на физическото тяло. И това, което виждаме там като вътрешни образни сили, са противостоящите сили, тези, до които елементите на физическото тяло не са достигнали със своята земна активност.
към текста >>
Този вътрешен образен
свят
в човека не се поддава на земните процеси, нито пък се разрушава от тях.
Този вътрешен образен свят в човека не се поддава на земните процеси, нито пък се разрушава от тях.
Този вътрешен образен свят може да устои дори и когато Земята няма да е вече тук за да вземе участие в новото въплъщение на Земната планета. И тогава, с оглед на човешкото физическо тяло, ще се изгради нещо, което можем да наречем природно царство на бъдещето, което все още не е тук да, едно природно царство на бъдещето. От това, което днес е само образ, ще възникне едно царство на бъдещето, едно царство, което според дълбоката си същност, ще влезе в точно определени съотношения и с двете: и с това, което е днешното минерално царство, вложено като нещо студено и мъртво в нашата Земя, и с това, което е днешното растително царство вмъкнато вътре в минералното но като нещо живо и пораждащо живот.
към текста >>
Този вътрешен образен
свят
може да устои дори и когато Земята няма да е вече тук за да вземе участие в новото въплъщение на Земната планета.
Този вътрешен образен свят в човека не се поддава на земните процеси, нито пък се разрушава от тях.
Този вътрешен образен свят може да устои дори и когато Земята няма да е вече тук за да вземе участие в новото въплъщение на Земната планета.
И тогава, с оглед на човешкото физическо тяло, ще се изгради нещо, което можем да наречем природно царство на бъдещето, което все още не е тук да, едно природно царство на бъдещето. От това, което днес е само образ, ще възникне едно царство на бъдещето, едно царство, което според дълбоката си същност, ще влезе в точно определени съотношения и с двете: и с това, което е днешното минерално царство, вложено като нещо студено и мъртво в нашата Земя, и с това, което е днешното растително царство вмъкнато вътре в минералното но като нещо живо и пораждащо живот.
към текста >>
Замислете се само над минералния
свят
, който приема в себе си растителния
свят
, но не като мъртъв земен пласт, а като съучаствуващ в живота, като
свят
, осигуряващ растенията с всичко необходимо.
Замислете се само над минералния свят, който приема в себе си растителния свят, но не като мъртъв земен пласт, а като съучаствуващ в живота, като свят, осигуряващ растенията с всичко необходимо.
Да, така си я представете тази наша Земя цялата жива, съставена не от едно мъртво минерално царство и от едно живо растително царство в него, а точно така: Представете си я като едно живо минерално царство и в него Вие ще видите бъдещето преображение на нашата Земя. В моята „Тайна Наука“ аз наричам тази следваща степен в еволюцията на Земята с името Юпитер, Бъдещият Юпитер: едно бъдещо, живо минерално царство, обединяващо в себе си растителния живот с пластичното минерално устройство, така че това, което се извършва днес материално като нахлуващи в растението химически процеси, тогава ще действува като жив, а не като химически процес. То е нещо като зародиш на ново растително царство, вложен още от сега в човешкото физическо тяло. Днешното човешко физическо тяло съдържа зародиша на едно бъдещо царство, на едно бъдещо природно царство.
към текста >>
Тази панорама, този образен
свят
ето го истинският облик на етерното тяло.
В основата си, тъкмо то е, което насажда в нас истинския живот. То ни дава живота; негови са силите на растежа, на веществообмяната. Но то остава в сферите на несъзнаваното; неговият истински облик ние тук не можем да възприемем. Този истински облик можем да възприемем едва за кратко време след като сме преминали през Портата на смъртта. Тогава можем да се вгледаме назад към една панорама от образи, изтъкана от нашите мисли.
Тази панорама, този образен свят ето го истинският облик на етерното тяло.
Докато чрез имагинативното съзнание на физическото тяло, ние възприемаме образи, които ни гарантират, че във физическото тяло е вложен зародишът на едно по-късно растително-минерално царство, то естественото развитие на човешкото етерно тяло след смъртта ни предлага вече самия образ на това бъдещо природно царство. Обаче в настоящето Земно въплъщение, тези образи също са лишени от устойчивост и трайност. Това, което в нас е виталност, сили на растежа, сили на веществообмяната, изобщо това, което е нашата етерна същност, то изобщо няма устойчивост и трайност по време на този земен живот. Няколко дни след като минем през Портата на смъртта, тези образи се разпадат; сега навлизаме в такъв етап от развитието на живота, когато няма да разполагаме повече с тези образи като такива; с образното етерно тяло, тялото на строителните сили. То се разтваря в етерния Космос, както и физическото тяло се разлага, ако бъде оставено само на земните сили.
към текста >>
Този прекрасен образен
свят
на етерното тяло отново ни показва, че в негово лице имаме нещо като зародиш; наистина то изчезва, но изчезва както посятото в земята семе, избуяващо напролет в своя нов и устремен към Слънцето растеж.
Докато чрез имагинативното съзнание на физическото тяло, ние възприемаме образи, които ни гарантират, че във физическото тяло е вложен зародишът на едно по-късно растително-минерално царство, то естественото развитие на човешкото етерно тяло след смъртта ни предлага вече самия образ на това бъдещо природно царство. Обаче в настоящето Земно въплъщение, тези образи също са лишени от устойчивост и трайност. Това, което в нас е виталност, сили на растежа, сили на веществообмяната, изобщо това, което е нашата етерна същност, то изобщо няма устойчивост и трайност по време на този земен живот. Няколко дни след като минем през Портата на смъртта, тези образи се разпадат; сега навлизаме в такъв етап от развитието на живота, когато няма да разполагаме повече с тези образи като такива; с образното етерно тяло, тялото на строителните сили. То се разтваря в етерния Космос, както и физическото тяло се разлага, ако бъде оставено само на земните сили.
Този прекрасен образен свят на етерното тяло отново ни показва, че в негово лице имаме нещо като зародиш; наистина то изчезва, но изчезва както посятото в земята семе, избуяващо напролет в своя нов и устремен към Слънцето растеж.
Ето как Космосът приема в себе си нашето етерно тяло и го разтваря в безкрайните си простори. Обаче всичко, което е изтъкано по този начин в Космоса от човешките етерни тела, ще се преобрази в сили за Бъдещият Юпитер, в сили за Юпитеровото природно царство, което ще бъде едно растително-животинско, едно животинско-растително царство. И духовното наблюдение ни дава точно тази гаранция, че човешкото етерно тяло е зародишния кълн на това бъдещо царство, което ще израсне между растителния и животинския свят.
към текста >>
И духовното наблюдение ни дава точно тази гаранция, че човешкото етерно тяло е зародишния кълн на това бъдещо царство, което ще израсне между растителния и животинския
свят
.
Няколко дни след като минем през Портата на смъртта, тези образи се разпадат; сега навлизаме в такъв етап от развитието на живота, когато няма да разполагаме повече с тези образи като такива; с образното етерно тяло, тялото на строителните сили. То се разтваря в етерния Космос, както и физическото тяло се разлага, ако бъде оставено само на земните сили. Този прекрасен образен свят на етерното тяло отново ни показва, че в негово лице имаме нещо като зародиш; наистина то изчезва, но изчезва както посятото в земята семе, избуяващо напролет в своя нов и устремен към Слънцето растеж. Ето как Космосът приема в себе си нашето етерно тяло и го разтваря в безкрайните си простори. Обаче всичко, което е изтъкано по този начин в Космоса от човешките етерни тела, ще се преобрази в сили за Бъдещият Юпитер, в сили за Юпитеровото природно царство, което ще бъде едно растително-животинско, едно животинско-растително царство.
И духовното наблюдение ни дава точно тази гаранция, че човешкото етерно тяло е зародишния кълн на това бъдещо царство, което ще израсне между растителния и животинския свят.
към текста >>
Нека да се замислим по-нататък за днешния растителен
свят
, който развива само „живот“ и не развива никакви усещания.
Нека да се замислим по-нататък за днешния растителен свят, който развива само „живот“ и не развива никакви усещания.
Нека да се замислим как в една субстанциалност, подобна на днешния растителен свят, но проникната от сетивни усещания, се развива едно животинско-растително царство, едно растително-животинско царство, което, така да се каже, ще обвива бъдещата Земна планета новия Юпитер. При това, сетивното усещане няма да бъде сходно с усещането на днешните животни, които в своите възприятия се ограничават в областта на земния свят; то ще бъде едно космическо усещане, една жива връзка с процесите и явленията, които ще се носят около Бъдещият Юпитер.
към текста >>
Нека да се замислим как в една субстанциалност, подобна на днешния растителен
свят
, но проникната от сетивни усещания, се развива едно животинско-растително царство, едно растително-животинско царство, което, така да се каже, ще обвива бъдещата Земна планета новия Юпитер.
Нека да се замислим по-нататък за днешния растителен свят, който развива само „живот“ и не развива никакви усещания.
Нека да се замислим как в една субстанциалност, подобна на днешния растителен свят, но проникната от сетивни усещания, се развива едно животинско-растително царство, едно растително-животинско царство, което, така да се каже, ще обвива бъдещата Земна планета новия Юпитер.
При това, сетивното усещане няма да бъде сходно с усещането на днешните животни, които в своите възприятия се ограничават в областта на земния свят; то ще бъде едно космическо усещане, една жива връзка с процесите и явленията, които ще се носят около Бъдещият Юпитер.
към текста >>
При това, сетивното усещане няма да бъде сходно с усещането на днешните животни, които в своите възприятия се ограничават в областта на земния
свят
; то ще бъде едно космическо усещане, една жива връзка с процесите и явленията, които ще се носят около Бъдещият Юпитер.
Нека да се замислим по-нататък за днешния растителен свят, който развива само „живот“ и не развива никакви усещания. Нека да се замислим как в една субстанциалност, подобна на днешния растителен свят, но проникната от сетивни усещания, се развива едно животинско-растително царство, едно растително-животинско царство, което, така да се каже, ще обвива бъдещата Земна планета новия Юпитер.
При това, сетивното усещане няма да бъде сходно с усещането на днешните животни, които в своите възприятия се ограничават в областта на земния свят; то ще бъде едно космическо усещане, една жива връзка с процесите и явленията, които ще се носят около Бъдещият Юпитер.
към текста >>
Всичко което днес имаме навън като минерално царство, в известен смисъл ще се претопи, и този процес ще означава гибелта на Земния
свят
.
И така, тук в етерното тяло ние имаме зародишния кълн на едно идващо царство, на животинско-растителното царство.
Всичко което днес имаме навън като минерално царство, в известен смисъл ще се претопи, и този процес ще означава гибелта на Земния свят.
Затова пък от това, което привидно се разпада в резултат на земните сили, от човешките физически тела, ще възникне най-долното царство на една нова мирова планета: минерално-растителното царство. А всичко, което след смъртта се разлива в Космоса, то ще се консолидира в едно второ царство на тази бъдеща планета, едно животинско-растително царство, което ще я обгръща като един вид жива етерна обвивка.
към текста >>
А сега за човешкото астрално тяло: Ние знаем, че след като мине през Портата на смъртта, човек започва своето пътешествие в душевния
свят
.
А сега за човешкото астрално тяло: Ние знаем, че след като мине през Портата на смъртта, човек започва своето пътешествие в душевния свят.
В „Теософия“ аз описах на какви метаморфози са подложени човешките изживявания в този душевен свят след смъртта, как човек изпада в състояния, близки до странните, неизпълними желания и т.н. И ако всичко, което човек прекарва и изстрадва по този начин продължи достатъчно, тогава той започва да го усеща като нещо освобождаващо, като нещо което отлита и изчезва. Ако прочетете дори и само края, последните страници на това описание, засягащо човешкия път след смъртта, Вие ще изпитате чувството, как това, което човек носи в себе си като астрално тяло, отлита и изчезва в света, стопява се, но се стопява по такъв начин, както черния облак се изгубва и изчезва в едно море от светлина. Тази част от моята „Теософия“ аз съвсем преднамерено оформих така, че да се почувствува нещо от това изчезване, от това себе-разтваряне, и ето защо използувах сравнението за мрака, който се разтваря в светлината, за мъртвите елементи, които се изземват от силите на живота. Ако Вие стигнете до едно правилно усещане за целия преход, за цялата одисея на човека през душевния свят след смъртта, тогава бихте казали: ако това описание е вярно, ние имаме вече едно много сходно описание в начина, по който пред духовния поглед застава имагинираният образ на физическото тяло, в начина, по който пред душевния поглед застава етерното тяло на човека веднага след неговата смърт.
към текста >>
В „Теософия“ аз описах на какви метаморфози са подложени човешките изживявания в този душевен
свят
след смъртта, как човек изпада в състояния, близки до странните, неизпълними желания и т.н.
А сега за човешкото астрално тяло: Ние знаем, че след като мине през Портата на смъртта, човек започва своето пътешествие в душевния свят.
В „Теософия“ аз описах на какви метаморфози са подложени човешките изживявания в този душевен свят след смъртта, как човек изпада в състояния, близки до странните, неизпълними желания и т.н.
И ако всичко, което човек прекарва и изстрадва по този начин продължи достатъчно, тогава той започва да го усеща като нещо освобождаващо, като нещо което отлита и изчезва. Ако прочетете дори и само края, последните страници на това описание, засягащо човешкия път след смъртта, Вие ще изпитате чувството, как това, което човек носи в себе си като астрално тяло, отлита и изчезва в света, стопява се, но се стопява по такъв начин, както черния облак се изгубва и изчезва в едно море от светлина. Тази част от моята „Теософия“ аз съвсем преднамерено оформих така, че да се почувствува нещо от това изчезване, от това себе-разтваряне, и ето защо използувах сравнението за мрака, който се разтваря в светлината, за мъртвите елементи, които се изземват от силите на живота. Ако Вие стигнете до едно правилно усещане за целия преход, за цялата одисея на човека през душевния свят след смъртта, тогава бихте казали: ако това описание е вярно, ние имаме вече едно много сходно описание в начина, по който пред духовния поглед застава имагинираният образ на физическото тяло, в начина, по който пред душевния поглед застава етерното тяло на човека веднага след неговата смърт.
към текста >>
Ако Вие стигнете до едно правилно усещане за целия преход, за цялата одисея на човека през душевния
свят
след смъртта, тогава бихте казали: ако това описание е вярно, ние имаме вече едно много сходно описание в начина, по който пред духовния поглед застава имагинираният образ на физическото тяло, в начина, по който пред душевния поглед застава етерното тяло на човека веднага след неговата смърт.
А сега за човешкото астрално тяло: Ние знаем, че след като мине през Портата на смъртта, човек започва своето пътешествие в душевния свят. В „Теософия“ аз описах на какви метаморфози са подложени човешките изживявания в този душевен свят след смъртта, как човек изпада в състояния, близки до странните, неизпълними желания и т.н. И ако всичко, което човек прекарва и изстрадва по този начин продължи достатъчно, тогава той започва да го усеща като нещо освобождаващо, като нещо което отлита и изчезва. Ако прочетете дори и само края, последните страници на това описание, засягащо човешкия път след смъртта, Вие ще изпитате чувството, как това, което човек носи в себе си като астрално тяло, отлита и изчезва в света, стопява се, но се стопява по такъв начин, както черния облак се изгубва и изчезва в едно море от светлина. Тази част от моята „Теософия“ аз съвсем преднамерено оформих така, че да се почувствува нещо от това изчезване, от това себе-разтваряне, и ето защо използувах сравнението за мрака, който се разтваря в светлината, за мъртвите елементи, които се изземват от силите на живота.
Ако Вие стигнете до едно правилно усещане за целия преход, за цялата одисея на човека през душевния свят след смъртта, тогава бихте казали: ако това описание е вярно, ние имаме вече едно много сходно описание в начина, по който пред духовния поглед застава имагинираният образ на физическото тяло, в начина, по който пред душевния поглед застава етерното тяло на човека веднага след неговата смърт.
към текста >>
Човешкото астрално тяло се излива, така да се каже, в космическите простори и става зародиш на едно човешко-животинско царство, едно царство, което е с една степен над днешния животински
свят
.
В описанието, което предлага моята книга „Теософия“, ние отново откриваме нещо, което се изявява като зародиш на бъдещето. Но той се отделя от човека, както се отделят и останалите съставни части на човешкото същество, физическото тяло се отделя и става зародиш на едно растително-минерално царство. Етерното тяло се отделя и става зародиш на едно животинско-растително царство.
Човешкото астрално тяло се излива, така да се каже, в космическите простори и става зародиш на едно човешко-животинско царство, едно царство, което е с една степен над днешния животински свят.
В него животните ще се движат не от сетивни усещания, а от мисли, и макар че тези процеси ще се извършват много по-автоматично отколкото при днешния човек, те ще имат за последици определени разумни действия. Така трябва да си го представим това човешко-животинско царство: с разумни, импулсирани отвътре действия, които все пак няма да протичат като при днешния човек, чието разумно поведение се направлява от центъра на неговото Азово същество. Тези действия ще изглеждат иначе; те ще добият един автоматичен характер, и въпреки това няма да са сродни с инстинктивните действия в днешното животинско царство. Те ще се превърнат във функция на великия Юпитеров разум, в извършвани от животното действия, в действия, инспирирани от този велик Юпитеров разум.
към текста >>
Ако отново се позовем на моята „Теософия“, ще си припомним, че след отхвърлянето на астралното тяло в духовния
свят
, човек продължава да има вътрешни изживявания в този духовен
свят
и те могат да бъдат описани по такъв начин, че описанията да прерастват в образи от един външен
свят
.
И ето че сега остана да говорим за самото човешко царство.
Ако отново се позовем на моята „Теософия“, ще си припомним, че след отхвърлянето на астралното тяло в духовния свят, човек продължава да има вътрешни изживявания в този духовен свят и те могат да бъдат описани по такъв начин, че описанията да прерастват в образи от един външен свят.
За да постигна тази цел, аз описах как там, в духовната родина, изживяванията протичат не както тук, там те са модифицирани, както аз се изразявам от „континенталната област“ на духовната родина, или пък от „морската област“, от „въздушната област“. И във всичко, което е описано от мен в тази духовна родина, Вие имате всъщност образите от един свят, който днес в земните условия не съществува. Днешната земна действителност е съвсем различна. И все пак, ако искаме да опишем нещата точно и да останем верни на истината, ние трябва да се придържаме към великите преходни състояния на Земната планета; защото това, което тук е оформено като материк, като континентална област, то има точно определена стойност спрямо аналогичната формация, каквато откриваме там в духовния свят. Всичко което е описано там като континентална област, като морска, въздушна и топлинна област, е в същото време пронизано от моралните идеи, които човек пренася през Портата на смъртта.
към текста >>
И във всичко, което е описано от мен в тази духовна родина, Вие имате всъщност образите от един
свят
, който днес в земните условия не съществува.
И ето че сега остана да говорим за самото човешко царство. Ако отново се позовем на моята „Теософия“, ще си припомним, че след отхвърлянето на астралното тяло в духовния свят, човек продължава да има вътрешни изживявания в този духовен свят и те могат да бъдат описани по такъв начин, че описанията да прерастват в образи от един външен свят. За да постигна тази цел, аз описах как там, в духовната родина, изживяванията протичат не както тук, там те са модифицирани, както аз се изразявам от „континенталната област“ на духовната родина, или пък от „морската област“, от „въздушната област“.
И във всичко, което е описано от мен в тази духовна родина, Вие имате всъщност образите от един свят, който днес в земните условия не съществува.
Днешната земна действителност е съвсем различна. И все пак, ако искаме да опишем нещата точно и да останем верни на истината, ние трябва да се придържаме към великите преходни състояния на Земната планета; защото това, което тук е оформено като материк, като континентална област, то има точно определена стойност спрямо аналогичната формация, каквато откриваме там в духовния свят. Всичко което е описано там като континентална област, като морска, въздушна и топлинна област, е в същото време пронизано от моралните идеи, които човек пренася през Портата на смъртта. То е така описано, че показва как тамошният морално-духовен свят притежава в себе си и една външна субстанциалност, като все пак морално то остава само един орнамент, един силует, без да е в състояние да ускори изграждането на ново небесно тяло, на една нова планета. Обаче това, което човешкият Аз изживява там, то се превръща в зародиш на тези диференциации и зависимости, които подготвят Бъдещият Юпитер.
към текста >>
И все пак, ако искаме да опишем нещата точно и да останем верни на истината, ние трябва да се придържаме към великите преходни състояния на Земната планета; защото това, което тук е оформено като материк, като континентална област, то има точно определена стойност спрямо аналогичната формация, каквато откриваме там в духовния
свят
.
И ето че сега остана да говорим за самото човешко царство. Ако отново се позовем на моята „Теософия“, ще си припомним, че след отхвърлянето на астралното тяло в духовния свят, човек продължава да има вътрешни изживявания в този духовен свят и те могат да бъдат описани по такъв начин, че описанията да прерастват в образи от един външен свят. За да постигна тази цел, аз описах как там, в духовната родина, изживяванията протичат не както тук, там те са модифицирани, както аз се изразявам от „континенталната област“ на духовната родина, или пък от „морската област“, от „въздушната област“. И във всичко, което е описано от мен в тази духовна родина, Вие имате всъщност образите от един свят, който днес в земните условия не съществува. Днешната земна действителност е съвсем различна.
И все пак, ако искаме да опишем нещата точно и да останем верни на истината, ние трябва да се придържаме към великите преходни състояния на Земната планета; защото това, което тук е оформено като материк, като континентална област, то има точно определена стойност спрямо аналогичната формация, каквато откриваме там в духовния свят.
Всичко което е описано там като континентална област, като морска, въздушна и топлинна област, е в същото време пронизано от моралните идеи, които човек пренася през Портата на смъртта. То е така описано, че показва как тамошният морално-духовен свят притежава в себе си и една външна субстанциалност, като все пак морално то остава само един орнамент, един силует, без да е в състояние да ускори изграждането на ново небесно тяло, на една нова планета. Обаче това, което човешкият Аз изживява там, то се превръща в зародиш на тези диференциации и зависимости, които подготвят Бъдещият Юпитер. В днешният човешки Аз, ние носим зародиша на тези велики бъдещи диференциации, на този съдружен живот в загатнатите области, които тогава ще имат съвсем друг изглед, но все пак ще могат да бъдат разглеждани така, както днес правим това с континентите, моретата и т.н. За да опишем и характеризираме тези процеси още по-добре, за да получим идея и понятие за тях, необходимо е отново да ги изследваме, но от друга гледна точка.
към текста >>
То е така описано, че показва как тамошният морално-духовен
свят
притежава в себе си и една външна субстанциалност, като все пак морално то остава само един орнамент, един силует, без да е в състояние да ускори изграждането на ново небесно тяло, на една нова планета.
За да постигна тази цел, аз описах как там, в духовната родина, изживяванията протичат не както тук, там те са модифицирани, както аз се изразявам от „континенталната област“ на духовната родина, или пък от „морската област“, от „въздушната област“. И във всичко, което е описано от мен в тази духовна родина, Вие имате всъщност образите от един свят, който днес в земните условия не съществува. Днешната земна действителност е съвсем различна. И все пак, ако искаме да опишем нещата точно и да останем верни на истината, ние трябва да се придържаме към великите преходни състояния на Земната планета; защото това, което тук е оформено като материк, като континентална област, то има точно определена стойност спрямо аналогичната формация, каквато откриваме там в духовния свят. Всичко което е описано там като континентална област, като морска, въздушна и топлинна област, е в същото време пронизано от моралните идеи, които човек пренася през Портата на смъртта.
То е така описано, че показва как тамошният морално-духовен свят притежава в себе си и една външна субстанциалност, като все пак морално то остава само един орнамент, един силует, без да е в състояние да ускори изграждането на ново небесно тяло, на една нова планета.
Обаче това, което човешкият Аз изживява там, то се превръща в зародиш на тези диференциации и зависимости, които подготвят Бъдещият Юпитер. В днешният човешки Аз, ние носим зародиша на тези велики бъдещи диференциации, на този съдружен живот в загатнатите области, които тогава ще имат съвсем друг изглед, но все пак ще могат да бъдат разглеждани така, както днес правим това с континентите, моретата и т.н. За да опишем и характеризираме тези процеси още по-добре, за да получим идея и понятие за тях, необходимо е отново да ги изследваме, но от друга гледна точка.
към текста >>
И само нашата правилна връзка с Мистерията на Голгота ни дава силите за да превърнем Христос в онзи градинар, който няма да позволи на зародишите да загинат, а ще съумее да ги пренесе в бъдещия
свят
.
И само нашата правилна връзка с Мистерията на Голгота ни дава силите за да превърнем Христос в онзи градинар, който няма да позволи на зародишите да загинат, а ще съумее да ги пренесе в бъдещия свят.
Едва когато се претопи минералното царство, едва когато се разпадне растителното царство, едва когато премине и царството на животинските видове, така че днешната човешка форма да се окаже вече непостижима, защото тя е рожба на Земята, принадлежи на Земята, едва когато всичко това пропадне в небитието, едва тогава градинарят ще е пренесъл зародишите в бъдещето въплъщение на Земната планета, което в моята „Тайна Наука“ аз наричам Бъдещият Юпитер.
към текста >>
Ако погледнем в душевния
свят
на човека, ние ще открием там настоящето, ще открием този душевен
свят
интимно свързан с настоящето.
За духовните царства над човека ние можем да говорим само ако сме запознати с тяхното минало. Ние знаем обаче, че в своята сегашна дейност, те постигат именно това, което пулсира в нашия Дух.
Ако погледнем в душевния свят на човека, ние ще открием там настоящето, ще открием този душевен свят интимно свързан с настоящето.
Ако погледнем обаче в телесния свят на човека, ще видим как в този телесен свят ние носим зародишния свят на бъдещето.
към текста >>
Ако погледнем обаче в телесния
свят
на човека, ще видим как в този телесен
свят
ние носим зародишния
свят
на бъдещето.
За духовните царства над човека ние можем да говорим само ако сме запознати с тяхното минало. Ние знаем обаче, че в своята сегашна дейност, те постигат именно това, което пулсира в нашия Дух. Ако погледнем в душевния свят на човека, ние ще открием там настоящето, ще открием този душевен свят интимно свързан с настоящето.
Ако погледнем обаче в телесния свят на човека, ще видим как в този телесен свят ние носим зародишния свят на бъдещето.
към текста >>
Пред нас е един
свят
в миналото.
И нека отново повторим: познанието за човека е познание за света. Това се потвърждава и от гледната точка, от която днес разглеждахме нещата.
Пред нас е един свят в миналото.
Пред нас са неговите днешни въздействия в човешкия Дух. Познанието за света ще стане познание за човека тогава, когато поискаме да извлечем човешкия Дух от света. Познанието за човека ще стане познание за света тогава, когато обхванем съставните части на човешкото същество и тяхната зародишна сила, когато вникнем в това, което са днес човешките обвивки, събрали в себе си цели два свята. В днешния човек ще бъдат разпознати миналите светове. Да се познае, да се проникне в днешния човек, това според Духа, означава: Проникване в световете на миналото.
към текста >>
Познанието за човека ще стане познание за света тогава, когато обхванем съставните части на човешкото същество и тяхната зародишна сила, когато вникнем в това, което са днес човешките обвивки, събрали в себе си цели два
свят
а.
И нека отново повторим: познанието за човека е познание за света. Това се потвърждава и от гледната точка, от която днес разглеждахме нещата. Пред нас е един свят в миналото. Пред нас са неговите днешни въздействия в човешкия Дух. Познанието за света ще стане познание за човека тогава, когато поискаме да извлечем човешкия Дух от света.
Познанието за човека ще стане познание за света тогава, когато обхванем съставните части на човешкото същество и тяхната зародишна сила, когато вникнем в това, което са днес човешките обвивки, събрали в себе си цели два свята.
В днешния човек ще бъдат разпознати миналите светове. Да се познае, да се проникне в днешния човек, това според Духа, означава: Проникване в световете на миналото. Да се познае, да се проникне в днешния човек, това според тялото, означава: проникване в световете на бъдещето!
към текста >>
Искаш ли да познаеш духовния
свят
на човека, вгледай се във великолепието на преминалия
свят
.
Да, наистина, дори и съвсем различните гледни точки потвърждават: Познанието за света е познание за човека. Искаш ли да познаеш света, вгледай се в себе си. Искаш ли да познаеш човека, вгледай се в света.
Искаш ли да познаеш духовния свят на човека, вгледай се във великолепието на преминалия свят.
Искаш ли да познаеш великолепието на бъдещите светове, вгледай се в зародишната сила на човешкото тяло. И ето как познанието за човека се превръща в познание за света, и познанието за света в познание за човека.
към текста >>
8.
9. Девета лекция, 14 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
А в случаите, когато нещо в чувствата на човека се озари от яснота и сила, авторитарната наука на днешния
свят
го погубва, превръщайки го в едно външно познание.
А ето че днес, а всъщност и много отдавна, ние живеем в една подчертано интелектуалистична епоха. Днес хората изучават света и всичко около него чрез интелекта, чрез понятийното мислене. Всичко, което днес се предлага на човека като култура, образование, като цивилизация всичко се гради на това повърхностно и външно познание. Дори и тогава, когато ние чувствуваме, чувствата остават притъпени и неясни.
А в случаите, когато нещо в чувствата на човека се озари от яснота и сила, авторитарната наука на днешния свят го погубва, превръщайки го в едно външно познание.
Така че днес, още от времето когато бъде предаден на училището, човек запазва само онази част от вътрешния си душевен живот, която е всъщност контролираното от разума завладяване на околния свят. Но докъде се простира това контролирано от разума завладяване на околния свят? И бих искал да попитам: До каква дълбочина прониква това завладяване на околния свят в нашия душевен живот?
към текста >>
Така че днес, още от времето когато бъде предаден на училището, човек запазва само онази част от вътрешния си душевен живот, която е всъщност контролираното от разума завладяване на околния
свят
.
А ето че днес, а всъщност и много отдавна, ние живеем в една подчертано интелектуалистична епоха. Днес хората изучават света и всичко около него чрез интелекта, чрез понятийното мислене. Всичко, което днес се предлага на човека като култура, образование, като цивилизация всичко се гради на това повърхностно и външно познание. Дори и тогава, когато ние чувствуваме, чувствата остават притъпени и неясни. А в случаите, когато нещо в чувствата на човека се озари от яснота и сила, авторитарната наука на днешния свят го погубва, превръщайки го в едно външно познание.
Така че днес, още от времето когато бъде предаден на училището, човек запазва само онази част от вътрешния си душевен живот, която е всъщност контролираното от разума завладяване на околния свят.
Но докъде се простира това контролирано от разума завладяване на околния свят? И бих искал да попитам: До каква дълбочина прониква това завладяване на околния свят в нашия душевен живот?
към текста >>
Но докъде се простира това контролирано от разума завладяване на околния
свят
?
Днес хората изучават света и всичко около него чрез интелекта, чрез понятийното мислене. Всичко, което днес се предлага на човека като култура, образование, като цивилизация всичко се гради на това повърхностно и външно познание. Дори и тогава, когато ние чувствуваме, чувствата остават притъпени и неясни. А в случаите, когато нещо в чувствата на човека се озари от яснота и сила, авторитарната наука на днешния свят го погубва, превръщайки го в едно външно познание. Така че днес, още от времето когато бъде предаден на училището, човек запазва само онази част от вътрешния си душевен живот, която е всъщност контролираното от разума завладяване на околния свят.
Но докъде се простира това контролирано от разума завладяване на околния свят?
И бих искал да попитам: До каква дълбочина прониква това завладяване на околния свят в нашия душевен живот?
към текста >>
И бих искал да попитам: До каква дълбочина прониква това завладяване на околния
свят
в нашия душевен живот?
Всичко, което днес се предлага на човека като култура, образование, като цивилизация всичко се гради на това повърхностно и външно познание. Дори и тогава, когато ние чувствуваме, чувствата остават притъпени и неясни. А в случаите, когато нещо в чувствата на човека се озари от яснота и сила, авторитарната наука на днешния свят го погубва, превръщайки го в едно външно познание. Така че днес, още от времето когато бъде предаден на училището, човек запазва само онази част от вътрешния си душевен живот, която е всъщност контролираното от разума завладяване на околния свят. Но докъде се простира това контролирано от разума завладяване на околния свят?
И бих искал да попитам: До каква дълбочина прониква това завладяване на околния свят в нашия душевен живот?
към текста >>
Нека вземем един човек, който тръгва от шестата си година на училище, онова училище, което с външните си методи изгражда в детето съвсем повърхностно отношение към външния
свят
.
Нека вземем един човек, който тръгва от шестата си година на училище, онова училище, което с външните си методи изгражда в детето съвсем повърхностно отношение към външния свят.
Да приемем, че после този човек ще премине през някои от нашите университети. Тогава той ще може да изучи нещо, ще добие добър образователен ценз, и приемайки тези знания в себе си, ще може да се издигне дори като духовен наставник на човечеството в някоя от областите на знанието. Но един такъв човек който в смисъла на днешното образование вече е получил своя предварително формиран душевен живот какво възприема всъщност този човек в своята душа? Той възприема само това, което се отнася до неговия Аз. Той не възприема нищо друго, освен това, което се отнася до неговия Аз.
към текста >>
9.
10. Десета лекция, 15 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Така че в земния човек, Азът има своя пълносъзнателен живот само в онова състояние, при което чрез сетивните образи и чрез всичко, което прониква в сетивата той може да влезе във връзка с външния
свят
; и тогава отвътре, срещу затъмнените мисли-сенки, се разлива нещо най-светло, нещо което осветлява и избистря в най-висша степен.
С нашето обикновено съзнание ние можем да навлезем в този смътен и изпълнен с мисли Аз едва толкова, колкото можем да направим това и с нашия притъпен Аз кратко време преди пробуждането или наскоро след заспиването. Обаче с мига на пробуждането, в този притъпен и смътен Аз нахлува светът на сетивните възприятия. Помислете само колко притъпен и неясен е Вашия живот между заспиването и пробужда нето, помислете и за това, че Вие всъщност усещате този интервал от време като една празнина. И едва в мига на пробуждането, когато отваряте сетивата навън, Вие сте в състояние, чрез тези сетивни възприятия, да се идентифицирате с Вашия Аз. Тогава цялата привидност и цялата илюзия на сетивните възприятия нахлуват в Азът.
Така че в земния човек, Азът има своя пълносъзнателен живот само в онова състояние, при което чрез сетивните образи и чрез всичко, което прониква в сетивата той може да влезе във връзка с външния свят; и тогава отвътре, срещу затъмнените мисли-сенки, се разлива нещо най-светло, нещо което осветлява и избистря в най-висша степен.
към текста >>
Тя ни изпълва само тогава, когато в нашето физическо тяло ние заставаме будни всред външния
свят
.
Нека да се замислим върху тази привидност, върху тази .илюзия на сетивата и ще разберем: Тя изцяло е свързана с нашия физически живот.
Тя ни изпълва само тогава, когато в нашето физическо тяло ние заставаме будни всред външния свят.
Тази илюзия на сетивата, тази Майя; тя престава в мига, щом преминем през смъртта и отхвърлим физическото тяло в гроба.
към текста >>
Защото това, с което се гордеят хората от 15 век насам, това което има колосална стойност за така наречения образован
свят
, то е нещо, което след смъртта угасва напълно.
Твърде важно е да знаем, коя е онази истинска собственост, която човек наследява тук на Земята, и която може да пренесе отвъд Портата на смъртта. Твърде важно е да знаем, че цялата интелектуалистична епоха, която започна от средата на 15 век, представлява нещо, което има значение само за земния живот, нещо което няма да бъде пренесено след смъртта. Тук ние трябва да напомним, че през миналите епохи започвайки от атлантската катастрофа, през културите на Индия, Персия, Египет и т.н. до нас, до средата на 15 век хората съвсем нямаха този интелектуалистичен живот, който ние така особено ценим в рамките на нашата цивилизация. Но преди всичко: тогава хората можеха да изживяват в много по-голяма степен това, което те пренасяха през Портата на смъртта.
Защото това, с което се гордеят хората от 15 век насам, това което има колосална стойност за така наречения образован свят, то е нещо, което след смъртта угасва напълно.
към текста >>
В нашите редовни училища ние занимаваме децата с това, което представлява модерната цивилизация, осведомяваме ги за тяхното земно битие, но все още не им позволяваме да открият своя безсмъртен душевен
свят
.
И коя е характерната особеност на новата цивилизация? Характерното за напредъка на тази цивилизация е, че всичко, което дадоха например Коперник и Галилей, всичко което бе тъй високо оценено всичко то е нещо, което човек трябва да отхвърли след смъртта си, нещо което остава негово земно притежание. И когато човек продължи да се развива в модерната цивилизация, той постига именно тази цел, тук, между раждането и смъртта да изживява това, което има значение само за Земята. Съвременният човек добре знае, че всичко, което институциите предлагат като висше знание, има своята стойност само за земния живот.
В нашите редовни училища ние занимаваме децата с това, което представлява модерната цивилизация, осведомяваме ги за тяхното земно битие, но все още не им позволяваме да открият своя безсмъртен душевен свят.
към текста >>
Но след смъртта, няколко дни след смъртта, когато мисловният
свят
е все още жив, преди да се разпадне етерното тяло, настъпва едно уголемяване на образите.
Непосредствено след смърт та си, човек има бързопреходното изживяване на тези образи, които съдържат в себе си илюзията на сети вата, разбира се доколкото Азът е прокарал през тях насочващите и твърди линии на едно или друго знание. Обаче няколко дни след смъртта си, човек отхвърля своето етерно тяло. Така той прониква със своите образи в Космоса и тогава тези образи се вплитат в Космоса според начина, по който са били вплетени в самия него преди смъртта. Преди смъртта тези образи се напластяват чрез сетивните възприятия в посока на вътре. Така че те се обхващат от човешкото същество, доколкото то ги затваря, ако мога така да се изразя, в своята кожа.
Но след смъртта, няколко дни след смъртта, когато мисловният свят е все още жив, преди да се разпадне етерното тяло, настъпва едно уголемяване на образите.
Те се уголемяват до такава степен, че, така да се каже, вече могат да бъдат възприемани отвън, външно; както и по време на земния живот бяха възприемани отвътре, вътрешно. Целият процес можем да изразим схематично по следния начин: Ако това тук е телесната граница на човека (рис.28, бяло) и той в будно състояние има своите сетивни впечатления, тогава неговите вътрешни изживявания се формират вътре в очертанията на неговото тяло.
към текста >>
Те се претопяват в околния
свят
.
Той започва да в ги усеща навън в своето обкръжение (червено). Така че докато през земния си живот човек казва: „Моите душевни изживявания са вътре мен“ то след смъртта той казва: „Моите душевни изживявания са пред мен, или по-добре казано около мен“.
Те се претопяват в околния свят.
Но на ред с това, те се променят и вътрешно. Да вземем например един любител на цветята приживе той е бил особено и многократно впечатляван от една роза, от една червена роза. След смъртта си той ще изживее уголемяването на тази роза, тя ще става все по-голяма, ще излезе извън неговите очертания и ще му се яви в приятен зелен цвят. Да, образите се променят и вътрешно. Всичко, което човек е възприемал приживе в разлистената зелена гора но не и в абстрактни мисли ще се разшири след смъртта като нежна розова обвивка, около цялото му същество.
към текста >>
Тези дълбоки познания принадлежат на човешкото същество, доколкото то е част от самия
свят
и Антропософията неотклонно ни води към тях.
Тези дълбоки познания принадлежат на човешкото същество, доколкото то е част от самия свят и Антропософията неотклонно ни води към тях.
Защото само благодарение на тях получаваме представа за това, какво сме ние самите. Ако разглеждаме човека единствено в отрязъка между раждането и смъртта, единствено във вътрешната му мисловна същност, тогава ние изобщо няма да се доберем до неговата истинска същност. Защото всички тези неща след смъртта отпадат. От илюзията на сетивата остава само това, което току-що описах, и то по този начин, както аз го описах пред Вас.
към текста >>
В средата на 19 век, когато материалистическият светоглед постигна своята кулминация, своята върхова точка, често ставаше дума за това, че основавайки една религия, и изобщо говорейки за един божествено-духовен външен
свят
, човек всъщност проектирал навън своя вътрешен
свят
.
В средата на 19 век, когато материалистическият светоглед постигна своята кулминация, своята върхова точка, често ставаше дума за това, че основавайки една религия, и изобщо говорейки за един божествено-духовен външен свят, човек всъщност проектирал навън своя вътрешен свят.
Достатъчно е само да прочетете нещо от такъв материалист като Фойербах, чието влияние върху Рихард Вагнер беше огромно, за да установите, че това материалистическо мислене фактически вижда само външната природа, т.е. само илюзията в този неин вид, както се представя тя между раждането и смъртта. Материалистическото светоусещане вярва, че всяко съждение за божествено-духовния свят е една външна проекция на човешката същност. Това привидно познание наричаме антропоморфизъм. Според него човек изгражда света в зависимост от това, което е заложено в неговата собствена същност.
към текста >>
Материалистическото светоусещане вярва, че всяко съждение за божествено-духовния
свят
е една външна проекция на човешката същност.
В средата на 19 век, когато материалистическият светоглед постигна своята кулминация, своята върхова точка, често ставаше дума за това, че основавайки една религия, и изобщо говорейки за един божествено-духовен външен свят, човек всъщност проектирал навън своя вътрешен свят. Достатъчно е само да прочетете нещо от такъв материалист като Фойербах, чието влияние върху Рихард Вагнер беше огромно, за да установите, че това материалистическо мислене фактически вижда само външната природа, т.е. само илюзията в този неин вид, както се представя тя между раждането и смъртта.
Материалистическото светоусещане вярва, че всяко съждение за божествено-духовния свят е една външна проекция на човешката същност.
Това привидно познание наричаме антропоморфизъм. Според него човек изгражда света в зависимост от това, което е заложено в неговата собствена същност. И в средата на 19 век материалистично ориентираните хора често си служеха с една фраза, за да покажат колко напреднал е новия свят. Те казваха: Древните вярваха, че Бог е създал света; обаче ние, съвременните хора, знаем: Човекът е създал Бога, това ще рече, че той постоянно го излъчва навън, че той го проектира във външния свят. Всичко това се получи, защото в човека се зачитаха само онези стойности, каквито има човешкият живот между раждането и смъртта.
към текста >>
И в средата на 19 век материалистично ориентираните хора често си служеха с една фраза, за да покажат колко напреднал е новия
свят
.
Достатъчно е само да прочетете нещо от такъв материалист като Фойербах, чието влияние върху Рихард Вагнер беше огромно, за да установите, че това материалистическо мислене фактически вижда само външната природа, т.е. само илюзията в този неин вид, както се представя тя между раждането и смъртта. Материалистическото светоусещане вярва, че всяко съждение за божествено-духовния свят е една външна проекция на човешката същност. Това привидно познание наричаме антропоморфизъм. Според него човек изгражда света в зависимост от това, което е заложено в неговата собствена същност.
И в средата на 19 век материалистично ориентираните хора често си служеха с една фраза, за да покажат колко напреднал е новия свят.
Те казваха: Древните вярваха, че Бог е създал света; обаче ние, съвременните хора, знаем: Човекът е създал Бога, това ще рече, че той постоянно го излъчва навън, че той го проектира във външния свят. Всичко това се получи, защото в човека се зачитаха само онези стойности, каквито има човешкият живот между раждането и смъртта. И в действителност това беше не просто едно фалшиво мнение за човека, а един упадъчен антропоморфен светоглед: за божествено-духовния свят не съществуват други представи, освен тези, които човек може да извлече от самия себе си.
към текста >>
Те казваха: Древните вярваха, че Бог е създал света; обаче ние, съвременните хора, знаем: Човекът е създал Бога, това ще рече, че той постоянно го излъчва навън, че той го проектира във външния
свят
.
само илюзията в този неин вид, както се представя тя между раждането и смъртта. Материалистическото светоусещане вярва, че всяко съждение за божествено-духовния свят е една външна проекция на човешката същност. Това привидно познание наричаме антропоморфизъм. Според него човек изгражда света в зависимост от това, което е заложено в неговата собствена същност. И в средата на 19 век материалистично ориентираните хора често си служеха с една фраза, за да покажат колко напреднал е новия свят.
Те казваха: Древните вярваха, че Бог е създал света; обаче ние, съвременните хора, знаем: Човекът е създал Бога, това ще рече, че той постоянно го излъчва навън, че той го проектира във външния свят.
Всичко това се получи, защото в човека се зачитаха само онези стойности, каквито има човешкият живот между раждането и смъртта. И в действителност това беше не просто едно фалшиво мнение за човека, а един упадъчен антропоморфен светоглед: за божествено-духовния свят не съществуват други представи, освен тези, които човек може да извлече от самия себе си.
към текста >>
И в действителност това беше не просто едно фалшиво мнение за човека, а един упадъчен антропоморфен светоглед: за божествено-духовния
свят
не съществуват други представи, освен тези, които човек може да извлече от самия себе си.
Това привидно познание наричаме антропоморфизъм. Според него човек изгражда света в зависимост от това, което е заложено в неговата собствена същност. И в средата на 19 век материалистично ориентираните хора често си служеха с една фраза, за да покажат колко напреднал е новия свят. Те казваха: Древните вярваха, че Бог е създал света; обаче ние, съвременните хора, знаем: Човекът е създал Бога, това ще рече, че той постоянно го излъчва навън, че той го проектира във външния свят. Всичко това се получи, защото в човека се зачитаха само онези стойности, каквито има човешкият живот между раждането и смъртта.
И в действителност това беше не просто едно фалшиво мнение за човека, а един упадъчен антропоморфен светоглед: за божествено-духовния свят не съществуват други представи, освен тези, които човек може да извлече от самия себе си.
към текста >>
Тя никога не може да опише дори и в най-елементарен вид такъв външен
свят
, какъвто например аз описвам в онази глава на „Тайната Наука“, където става дума за Сатурновото развитие.
Това, което описвам там като епоха на Сатурн, Слънце, Луна, Земя тези неща човек не ги носи в себе си и то именно защото пренебрегва изживяванията след смъртта. Да, това не е антропоморфично. Моята „Тайна Наука“ е тъкмо космоморфична, това ще рече, че там нещата са уловени извън човека. Но тези неща не могат да бъдат разбрани от хора, за които са меродавни само интелектуалистичните представи и онези форми на живот, които са заключени вътре в човешкото тяло, а точно това е характерно за епохата от 15 век насам. Тази епоха възприема само това, което живее вътре в човека.
Тя никога не може да опише дори и в най-елементарен вид такъв външен свят, какъвто например аз описвам в онази глава на „Тайната Наука“, където става дума за Сатурновото развитие.
към текста >>
И за този човек, за този нов и бъдещ човек има само едно спасение: Ако тук в сетивния
свят
се стремим да достигнем до дадена реалност, която така да укрепи мисленето, че то да е не само един блед образ, а да се превърне в жива вътрешна сила в този наш стремеж ние имаме изгледите за успех единствено в областта на чистото мислене, което в моята „философия на свободата“ аз поставих в основата на човешкото поведение.
Когато днес хората като нормални представители на своята цивилизация трябва да бъдат инкарнирани, те не донасят това наследство със себе си. Само от време на време може да се забележи, как абнормните представители на цивилизацията което става все по-рядко донасят това наследство със себе си. И като един извънредно сериозен момент от развитието на човечеството идва тази опасност, че чрез това, което човек получава от интелектуалистичната епоха, той може да изгуби своята истинска същност. Човек действително върви към тази опасност: След смъртта си да изгуби своята истинска същност, своя Аз, както вчера представих това, макар и от друга гледна точка.
И за този човек, за този нов и бъдещ човек има само едно спасение: Ако тук в сетивния свят се стремим да достигнем до дадена реалност, която така да укрепи мисленето, че то да е не само един блед образ, а да се превърне в жива вътрешна сила в този наш стремеж ние имаме изгледите за успех единствено в областта на чистото мислене, което в моята „философия на свободата“ аз поставих в основата на човешкото поведение.
В противен случай, в нашето човешко съзнание ще имаме само илюзията на сетивата. И ние придаваме реалност на това илюзорно, на това интелектуалистично мислене, а то ще рече както е споменато и в моята „Философия на свободата“ когато действуваме свободно, когато импулсите на нашите действия идват наистина от чистото мислене. И тази реалност е единствената, която можем да извлечем от себе си и да вплетем в сетивния свят, единствената, която можем да пренесем отвъд смъртта.
към текста >>
И тази реалност е единствената, която можем да извлечем от себе си и да вплетем в сетивния
свят
, единствената, която можем да пренесем отвъд смъртта.
И като един извънредно сериозен момент от развитието на човечеството идва тази опасност, че чрез това, което човек получава от интелектуалистичната епоха, той може да изгуби своята истинска същност. Човек действително върви към тази опасност: След смъртта си да изгуби своята истинска същност, своя Аз, както вчера представих това, макар и от друга гледна точка. И за този човек, за този нов и бъдещ човек има само едно спасение: Ако тук в сетивния свят се стремим да достигнем до дадена реалност, която така да укрепи мисленето, че то да е не само един блед образ, а да се превърне в жива вътрешна сила в този наш стремеж ние имаме изгледите за успех единствено в областта на чистото мислене, което в моята „философия на свободата“ аз поставих в основата на човешкото поведение. В противен случай, в нашето човешко съзнание ще имаме само илюзията на сетивата. И ние придаваме реалност на това илюзорно, на това интелектуалистично мислене, а то ще рече както е споменато и в моята „Философия на свободата“ когато действуваме свободно, когато импулсите на нашите действия идват наистина от чистото мислене.
И тази реалност е единствената, която можем да извлечем от себе си и да вплетем в сетивния свят, единствената, която можем да пренесем отвъд смъртта.
към текста >>
Благодарение на това, че се освобождава от детерминиращия гнет на сетивния
свят
, след смъртта си той получава една сила; самият той става една реална сила.
Какво пренасяме ние впрочем отвъд смъртта? Именно това, което тук между раждането и смъртта, ние изживяваме в истинска свобода. Човек може да пренесе през Портата на смъртта само резултатите от онези свои действия, които съответствуват на описанието на свободата в моята книга „философия на свободата“. Така човек отново получава една субстанциална сила.
Благодарение на това, че се освобождава от детерминиращия гнет на сетивния свят, след смъртта си той получава една сила; самият той става една реална сила.
И ние живеем в свобода само тогава, когато сме извоювали именно тази сила, която опазва душите ни от душевно-духовната смърт.
към текста >>
Разбира се, те също пренасят своите образи в духовния
свят
.
Онези хора, които се оставят на природните влечения, т.е. на инстинктите и нагоните аз описах това от чисто философско гледище в моята „Философия на свободата“ те живеят в нещо, което е обречено на смърт.
Разбира се, те също пренасят своите образи в духовния свят.
Но ако не са развили в пълен смисъл свободата, за да получат чрез нея отново силата, която са имали някога в божествено-духовното си наследство, тези хора биха били изправени пред строгите изисквания на съвсем други духовни Същества.
към текста >>
Интелектуалистичното мислене отнема нещо от човека, но му дава свободата, а чрез това, което изживява в свобода, човек израства в духовния
свят
.
Човекът може да размишлява колкото си ще в този интелектуалистичен стил нищо от това обаче не преминава през Портата на смъртта. Човекът взема със себе си през Портата на смъртта само това, което извлича от своето мислене, превръщайки го не в унилобезцветно знание, в духовно-душевна сила, кулминира ща накрая в едно свободно действие.
Интелектуалистичното мислене отнема нещо от човека, но му дава свободата, а чрез това, което изживява в свобода, човек израства в духовния свят.
Интелектуализмът ни умъртвява, но наред с това той укрепва нашия вътрешен живот. Превръщайки ни в свободни хора, той ни преобразява и издига в духовния свят.
към текста >>
Превръщайки ни в свободни хора, той ни преобразява и издига в духовния
свят
.
Човекът може да размишлява колкото си ще в този интелектуалистичен стил нищо от това обаче не преминава през Портата на смъртта. Човекът взема със себе си през Портата на смъртта само това, което извлича от своето мислене, превръщайки го не в унилобезцветно знание, в духовно-душевна сила, кулминира ща накрая в едно свободно действие. Интелектуалистичното мислене отнема нещо от човека, но му дава свободата, а чрез това, което изживява в свобода, човек израства в духовния свят. Интелектуализмът ни умъртвява, но наред с това той укрепва нашия вътрешен живот.
Превръщайки ни в свободни хора, той ни преобразява и издига в духовния свят.
към текста >>
10.
11. Единадесета лекция, 16 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
В хода на нашите последни съзерцания видяхме колко коренно различни са нещата в зависимост от това, дали ги изживяваме тук между раждането и смъртта, или пък в духовния
свят
между смъртта и новото раждане.
В хода на нашите последни съзерцания видяхме колко коренно различни са нещата в зависимост от това, дали ги изживяваме тук между раждането и смъртта, или пък в духовния свят между смъртта и новото раждане.
Вчера споменахме, че от средата на 15 век, включително и до нашата съвременна епоха, тук между раждането и смъртта, човек започва да воюва за своята вътрешна свобода, така че това, което той вършеше според импулсите на свободата, започна да придава на неговото същество по време на живота между смъртта и новото раждане, определена стойност, определена тежест и сериозност. В резултат на това, че се издигаме до чистите и свободни мотиви на нашата воля без да я товарим с нищо земно, ние си осигуряваме тази възможност, щото между смъртта и новото раждане да бъдем едно самостоятелно същество. И сега: към себесъхранението на това същество през нашата епоха, принадлежи и всичко, което можем да наречем отношение към Мистерията на Голгота. Тази Мистерия на Голгота може да се обсъжда от различни гледни точки. В продължение на доста месеци ние обсъждахме Мистерията на Голгота от твърде голям брой гледни точки, но сега бих желал да направим това от гледната точка на човешката свобода.
към текста >>
Тук, между раждането и смъртта, човек има разбиране и възглед единствено за външния
свят
.
Докато се намира в своя земен живот между раждането и смъртта, в обикновеното си съзнание, човек практически няма никаква представа за себе си. Човекът не може да се взира в себе си, не може да разглежда себе си. И разбира се, една измама е, когато чрез разглеждането на това, което е мъртво в човека, или пък чрез проучването на човешкия труп, официалната наука вярва, че е разбрала нещо от човешката организация. Но това е една заблуда, една илюзия.
Тук, между раждането и смъртта, човек има разбиране и възглед единствено за външния свят.
Обаче що за възглед е той? за илюзорния сетивен свят е възможен само илюзорен възглед и вчера аз отново подчертах това.
към текста >>
за илюзорния сетивен
свят
е възможен само илюзорен възглед и вчера аз отново подчертах това.
Човекът не може да се взира в себе си, не може да разглежда себе си. И разбира се, една измама е, когато чрез разглеждането на това, което е мъртво в човека, или пък чрез проучването на човешкия труп, официалната наука вярва, че е разбрала нещо от човешката организация. Но това е една заблуда, една илюзия. Тук, между раждането и смъртта, човек има разбиране и възглед единствено за външния свят. Обаче що за възглед е той?
за илюзорния сетивен свят е възможен само илюзорен възглед и вчера аз отново подчертах това.
към текста >>
Когато в земния си живот между раждането и смъртта, насочим нашите сетива към обкръжаващия ни
свят
, той застава пред нас като едно външно явление, като една илюзия.
Когато в земния си живот между раждането и смъртта, насочим нашите сетива към обкръжаващия ни свят, той застава пред нас като едно външно явление, като една илюзия.
Тази илюзия ние пренасяме в нашето Азово същество, в нашите спомени, и в известен смисъл я превръщаме в наша собственост. И така, докато разглеждаме и проучваме света, тя застава пред нас; една илюзия, една Майя, която след смъртта вчера Ви описах това изчезва и се появява под други форми, така че ние я изживяваме не вътре в нас, а пред нас и около нас.
към текста >>
Тя го вкарва в привидния сетивен
свят
само до колкото той борави със сетивата, които изпълват неговото будно съзнание.
И все пак човек е вплетен в света не само чрез илюзията.
Тя го вкарва в привидния сетивен свят само до колкото той борави със сетивата, които изпълват неговото будно съзнание.
Ако обаче се обърне към своите инстинкти, към своите страсти, към своя темперамент, към всичко, което се надига от дълбините на човешкото същество но без да преминава в отчетливите ясни представи на будното съзнание тогава човек вижда, че всичко това съвсем не е илюзия. То е вече действителност, но една действителност, която не може да бъде обхваната от сегашното съзнание. Между раждането и смъртта макар и без да го познава човек живее в един истински свят, само че този свят не е в състояние да му Даде свободата. Този свят може да вложи в човека поробващи инстинкти или неотменими вътрешни необходимости, обаче той никога не позволява на човека да изживее свободата. Свободата може да бъде изживяна само в един образен свят, само в света на Майя.
към текста >>
Между раждането и смъртта макар и без да го познава човек живее в един истински
свят
, само че този
свят
не е в състояние да му Даде свободата.
И все пак човек е вплетен в света не само чрез илюзията. Тя го вкарва в привидния сетивен свят само до колкото той борави със сетивата, които изпълват неговото будно съзнание. Ако обаче се обърне към своите инстинкти, към своите страсти, към своя темперамент, към всичко, което се надига от дълбините на човешкото същество но без да преминава в отчетливите ясни представи на будното съзнание тогава човек вижда, че всичко това съвсем не е илюзия. То е вече действителност, но една действителност, която не може да бъде обхваната от сегашното съзнание.
Между раждането и смъртта макар и без да го познава човек живее в един истински свят, само че този свят не е в състояние да му Даде свободата.
Този свят може да вложи в човека поробващи инстинкти или неотменими вътрешни необходимости, обаче той никога не позволява на човека да изживее свободата. Свободата може да бъде изживяна само в един образен свят, само в света на Майя. И за да развием свободата, пробуждайки се, ние трябва да влезем именно в този илюзорен, образен свят.
към текста >>
Този
свят
може да вложи в човека поробващи инстинкти или неотменими вътрешни необходимости, обаче той никога не позволява на човека да изживее свободата.
И все пак човек е вплетен в света не само чрез илюзията. Тя го вкарва в привидния сетивен свят само до колкото той борави със сетивата, които изпълват неговото будно съзнание. Ако обаче се обърне към своите инстинкти, към своите страсти, към своя темперамент, към всичко, което се надига от дълбините на човешкото същество но без да преминава в отчетливите ясни представи на будното съзнание тогава човек вижда, че всичко това съвсем не е илюзия. То е вече действителност, но една действителност, която не може да бъде обхваната от сегашното съзнание. Между раждането и смъртта макар и без да го познава човек живее в един истински свят, само че този свят не е в състояние да му Даде свободата.
Този свят може да вложи в човека поробващи инстинкти или неотменими вътрешни необходимости, обаче той никога не позволява на човека да изживее свободата.
Свободата може да бъде изживяна само в един образен свят, само в света на Майя. И за да развием свободата, пробуждайки се, ние трябва да влезем именно в този илюзорен, образен свят.
към текста >>
Свободата може да бъде изживяна само в един образен
свят
, само в света на Майя.
Тя го вкарва в привидния сетивен свят само до колкото той борави със сетивата, които изпълват неговото будно съзнание. Ако обаче се обърне към своите инстинкти, към своите страсти, към своя темперамент, към всичко, което се надига от дълбините на човешкото същество но без да преминава в отчетливите ясни представи на будното съзнание тогава човек вижда, че всичко това съвсем не е илюзия. То е вече действителност, но една действителност, която не може да бъде обхваната от сегашното съзнание. Между раждането и смъртта макар и без да го познава човек живее в един истински свят, само че този свят не е в състояние да му Даде свободата. Този свят може да вложи в човека поробващи инстинкти или неотменими вътрешни необходимости, обаче той никога не позволява на човека да изживее свободата.
Свободата може да бъде изживяна само в един образен свят, само в света на Майя.
И за да развием свободата, пробуждайки се, ние трябва да влезем именно в този илюзорен, образен свят.
към текста >>
И за да развием свободата, пробуждайки се, ние трябва да влезем именно в този илюзорен, образен
свят
.
Ако обаче се обърне към своите инстинкти, към своите страсти, към своя темперамент, към всичко, което се надига от дълбините на човешкото същество но без да преминава в отчетливите ясни представи на будното съзнание тогава човек вижда, че всичко това съвсем не е илюзия. То е вече действителност, но една действителност, която не може да бъде обхваната от сегашното съзнание. Между раждането и смъртта макар и без да го познава човек живее в един истински свят, само че този свят не е в състояние да му Даде свободата. Този свят може да вложи в човека поробващи инстинкти или неотменими вътрешни необходимости, обаче той никога не позволява на човека да изживее свободата. Свободата може да бъде изживяна само в един образен свят, само в света на Майя.
И за да развием свободата, пробуждайки се, ние трябва да влезем именно в този илюзорен, образен свят.
към текста >>
Така че ако се обърнем към тези древни епохи, ние съвсем не бихме могли да кажем, че в своето будно съзнание човек имаше около себе си само един илюзорен
свят
.
Този илюзорен живот, който имаме в нашите сетивни възприятия, далеч не беше трайно и дълбоко заложен в историческото развитие на човечеството. Ако се обърнем към древните епохи, ще открием така нареченото от нас инстинктивно ясновидство, което до средата на 15 век все още показваше тук или там своите атавистични разновидности.
Така че ако се обърнем към тези древни епохи, ние съвсем не бихме могли да кажем, че в своето будно съзнание човек имаше около себе си само един илюзорен свят.
През сенките, през образите и звуците на Майя, човек беше вгледан и заслушан в божествената хармония на духовния свят. Той виждаше също и Майя, илюзията, но я виждаше по друг начин. За него тя беше израз и откровение на духовния свят. Но сега този духовен свят зад Майя изчезна. Остана само Майя.
към текста >>
През сенките, през образите и звуците на Майя, човек беше вгледан и заслушан в божествената хармония на духовния
свят
.
Този илюзорен живот, който имаме в нашите сетивни възприятия, далеч не беше трайно и дълбоко заложен в историческото развитие на човечеството. Ако се обърнем към древните епохи, ще открием така нареченото от нас инстинктивно ясновидство, което до средата на 15 век все още показваше тук или там своите атавистични разновидности. Така че ако се обърнем към тези древни епохи, ние съвсем не бихме могли да кажем, че в своето будно съзнание човек имаше около себе си само един илюзорен свят.
През сенките, през образите и звуците на Майя, човек беше вгледан и заслушан в божествената хармония на духовния свят.
Той виждаше също и Майя, илюзията, но я виждаше по друг начин. За него тя беше израз и откровение на духовния свят. Но сега този духовен свят зад Майя изчезна. Остана само Майя. И същественото в еволюцията на човечеството е, че докато древните епохи усещаха Майя като откровение на един божествено-духовен свят, то днес пред погледа на човека остана само Майя, за да открие той, вътре в този илюзорен свят, своята истинска свобода, защото в онзи отминал свят на сумрачното ясновидство, той можеше да намери само необходимост, но не и свобода.
към текста >>
За него тя беше израз и откровение на духовния
свят
.
Този илюзорен живот, който имаме в нашите сетивни възприятия, далеч не беше трайно и дълбоко заложен в историческото развитие на човечеството. Ако се обърнем към древните епохи, ще открием така нареченото от нас инстинктивно ясновидство, което до средата на 15 век все още показваше тук или там своите атавистични разновидности. Така че ако се обърнем към тези древни епохи, ние съвсем не бихме могли да кажем, че в своето будно съзнание човек имаше около себе си само един илюзорен свят. През сенките, през образите и звуците на Майя, човек беше вгледан и заслушан в божествената хармония на духовния свят. Той виждаше също и Майя, илюзията, но я виждаше по друг начин.
За него тя беше израз и откровение на духовния свят.
Но сега този духовен свят зад Майя изчезна. Остана само Майя. И същественото в еволюцията на човечеството е, че докато древните епохи усещаха Майя като откровение на един божествено-духовен свят, то днес пред погледа на човека остана само Майя, за да открие той, вътре в този илюзорен свят, своята истинска свобода, защото в онзи отминал свят на сумрачното ясновидство, той можеше да намери само необходимост, но не и свобода. Нека повторим: когато се намира между раждането и смъртта всичко това е валидно само за нашата епоха човекът живее в света на възприятията и този свят е един илюзорен свят. Човекът възприема света, обаче го възприема като привидност, като илюзия.
към текста >>
Но сега този духовен
свят
зад Майя изчезна.
Ако се обърнем към древните епохи, ще открием така нареченото от нас инстинктивно ясновидство, което до средата на 15 век все още показваше тук или там своите атавистични разновидности. Така че ако се обърнем към тези древни епохи, ние съвсем не бихме могли да кажем, че в своето будно съзнание човек имаше около себе си само един илюзорен свят. През сенките, през образите и звуците на Майя, човек беше вгледан и заслушан в божествената хармония на духовния свят. Той виждаше също и Майя, илюзията, но я виждаше по друг начин. За него тя беше израз и откровение на духовния свят.
Но сега този духовен свят зад Майя изчезна.
Остана само Майя. И същественото в еволюцията на човечеството е, че докато древните епохи усещаха Майя като откровение на един божествено-духовен свят, то днес пред погледа на човека остана само Майя, за да открие той, вътре в този илюзорен свят, своята истинска свобода, защото в онзи отминал свят на сумрачното ясновидство, той можеше да намери само необходимост, но не и свобода. Нека повторим: когато се намира между раждането и смъртта всичко това е валидно само за нашата епоха човекът живее в света на възприятията и този свят е един илюзорен свят. Човекът възприема света, обаче го възприема като привидност, като илюзия.
към текста >>
И същественото в еволюцията на човечеството е, че докато древните епохи усещаха Майя като откровение на един божествено-духовен
свят
, то днес пред погледа на човека остана само Майя, за да открие той, вътре в този илюзорен
свят
, своята истинска свобода, защото в онзи отминал
свят
на сумрачното ясновидство, той можеше да намери само необходимост, но не и свобода.
През сенките, през образите и звуците на Майя, човек беше вгледан и заслушан в божествената хармония на духовния свят. Той виждаше също и Майя, илюзията, но я виждаше по друг начин. За него тя беше израз и откровение на духовния свят. Но сега този духовен свят зад Майя изчезна. Остана само Майя.
И същественото в еволюцията на човечеството е, че докато древните епохи усещаха Майя като откровение на един божествено-духовен свят, то днес пред погледа на човека остана само Майя, за да открие той, вътре в този илюзорен свят, своята истинска свобода, защото в онзи отминал свят на сумрачното ясновидство, той можеше да намери само необходимост, но не и свобода.
Нека повторим: когато се намира между раждането и смъртта всичко това е валидно само за нашата епоха човекът живее в света на възприятията и този свят е един илюзорен свят. Човекът възприема света, обаче го възприема като привидност, като илюзия.
към текста >>
Нека повторим: когато се намира между раждането и смъртта всичко това е валидно само за нашата епоха човекът живее в света на възприятията и този
свят
е един илюзорен
свят
.
Той виждаше също и Майя, илюзията, но я виждаше по друг начин. За него тя беше израз и откровение на духовния свят. Но сега този духовен свят зад Майя изчезна. Остана само Майя. И същественото в еволюцията на човечеството е, че докато древните епохи усещаха Майя като откровение на един божествено-духовен свят, то днес пред погледа на човека остана само Майя, за да открие той, вътре в този илюзорен свят, своята истинска свобода, защото в онзи отминал свят на сумрачното ясновидство, той можеше да намери само необходимост, но не и свобода.
Нека повторим: когато се намира между раждането и смъртта всичко това е валидно само за нашата епоха човекът живее в света на възприятията и този свят е един илюзорен свят.
Човекът възприема света, обаче го възприема като привидност, като илюзия.
към текста >>
В последните лекции споменах, че тогава човекът възприема не този външен
свят
, който се простира тук между раждането и смъртта, а в периода между смъртта и новото раждане, човекът възприема самата човешка същност; тогава той отправя взор в дълбоката вътрешна същност на човека.
Но как изглеждат нещата между смъртта и новото раждане?
В последните лекции споменах, че тогава човекът възприема не този външен свят, който се простира тук между раждането и смъртта, а в периода между смъртта и новото раждане, човекът възприема самата човешка същност; тогава той отправя взор в дълбоката вътрешна същност на човека.
Обективният свят за човека това е вече самият той, самият човек. Това, което тук на Земята е утаено и скрито, в духовния свят то се разбулва и открива. И между смъртта и новото раждане, човекът вниква в могъщата активност на отделните органи; накратко, той вниква във всичко, което е побрано вътре в човешката кожа.
към текста >>
Обективният
свят
за човека това е вече самият той, самият човек.
Но как изглеждат нещата между смъртта и новото раждане? В последните лекции споменах, че тогава човекът възприема не този външен свят, който се простира тук между раждането и смъртта, а в периода между смъртта и новото раждане, човекът възприема самата човешка същност; тогава той отправя взор в дълбоката вътрешна същност на човека.
Обективният свят за човека това е вече самият той, самият човек.
Това, което тук на Земята е утаено и скрито, в духовния свят то се разбулва и открива. И между смъртта и новото раждане, човекът вниква в могъщата активност на отделните органи; накратко, той вниква във всичко, което е побрано вътре в човешката кожа.
към текста >>
Това, което тук на Земята е утаено и скрито, в духовния
свят
то се разбулва и открива.
Но как изглеждат нещата между смъртта и новото раждане? В последните лекции споменах, че тогава човекът възприема не този външен свят, който се простира тук между раждането и смъртта, а в периода между смъртта и новото раждане, човекът възприема самата човешка същност; тогава той отправя взор в дълбоката вътрешна същност на човека. Обективният свят за човека това е вече самият той, самият човек.
Това, което тук на Земята е утаено и скрито, в духовния свят то се разбулва и открива.
И между смъртта и новото раждане, човекът вниква в могъщата активност на отделните органи; накратко, той вниква във всичко, което е побрано вътре в човешката кожа.
към текста >>
Както тук на Земята човек се чувствува свободен в своите възприятия и във волното движение на своя поглед, свободен да оперира със своите понятия, така и след смъртта той попада в един
свят
на несвобода.
Обаче в нашата епоха е така, че на човека е разрешено да живее в Майя само между раждането и смъртта. Днес човек не стига до там, че по времето между смъртта и новото раждане да живее в Майя. Прекрачи ли през Портата на смъртта, ако мога така да се изразя, той пада в примките на необходимостта.
Както тук на Земята човек се чувствува свободен в своите възприятия и във волното движение на своя поглед, свободен да оперира със своите понятия, така и след смъртта той попада в един свят на несвобода.
В известен смисъл, там той ще бъде изтръгнат от видимия сетивен свят. И в този интервал от време, той би възприемал нещата така, сякаш е хипнотизиран от всяко отделно сетивно възприятие, сякаш е разкъсван от всяко сетивно възприятие до степен, че не може по своя воля да се освободи ни най-малко от тях.
към текста >>
В известен смисъл, там той ще бъде изтръгнат от видимия сетивен
свят
.
Обаче в нашата епоха е така, че на човека е разрешено да живее в Майя само между раждането и смъртта. Днес човек не стига до там, че по времето между смъртта и новото раждане да живее в Майя. Прекрачи ли през Портата на смъртта, ако мога така да се изразя, той пада в примките на необходимостта. Както тук на Земята човек се чувствува свободен в своите възприятия и във волното движение на своя поглед, свободен да оперира със своите понятия, така и след смъртта той попада в един свят на несвобода.
В известен смисъл, там той ще бъде изтръгнат от видимия сетивен свят.
И в този интервал от време, той би възприемал нещата така, сякаш е хипнотизиран от всяко отделно сетивно възприятие, сякаш е разкъсван от всяко сетивно възприятие до степен, че не може по своя воля да се освободи ни най-малко от тях.
към текста >>
И аз казах, че само ако човек действително развие свобода в този земен
свят
, с други думи, ако ангажира цялото си същество в земния живот на Майя само тогава той ще може да пренесе нещо от себе си през смъртта.
Ето, в това развитие навлезе човекът от средата на 15 век. Онези божествено-душевни светове, разположени зад земната илюзия изчезнаха, напълно изчезнаха. От тогава стана така, че веднага след смъртта, т.е. между смъртта и новото раждане, тези божествено-духовни светове улавяха човека по такъв начин, щото спрямо тях той не можеше да запази никаква самостоятелност.
И аз казах, че само ако човек действително развие свобода в този земен свят, с други думи, ако ангажира цялото си същество в земния живот на Майя само тогава той ще може да пренесе нещо от себе си през смъртта.
Но за това е необходимо и друго; трябва само да посочим още една съществена разлика между нашите днешни възгледи и тези на древността.
към текста >>
Благодарение на откриващия се божествено-духовен
свят
, в древните епохи хората имаха твърде екзактни представи за началото и края на Земята.
В древните епохи съвсем не беше така.
Благодарение на откриващия се божествено-духовен свят, в древните епохи хората имаха твърде екзактни представи за началото и края на Земята.
Ако се обърнем към Стария Завет или другите религиозни учения на древните, ще установим, че хората си изработваха съвсем други представи за началото на света, разбира се според вида, който те можеха да имат тогава; и според тези представи, човек можеше в значителна степен да осмисли своето битие именно като жител и поданик на Земята. Но от хипотезата на Кант-Лаплас, от първичната мъглявина на Кант-Лаплас никога не може да се изведе човешкия живот тук, на нашата Земя.
към текста >>
Покрай изчезването на божествено-духовния
свят
от полезрението на човека, в хода на времето той изгуби и онези представи за началото и края на Земята, които го правеха участник в тези космически събития.
Нека да се спрем на днешната хипотетична представа за края на Земята: според нея Земята ще бъде погълната от една равномерна топлина. В тази топлина, в този огън ще се претопи цялото човешко същество. Там човекът няма вече място.
Покрай изчезването на божествено-духовния свят от полезрението на човека, в хода на времето той изгуби и онези представи за началото и края на Земята, които го правеха участник в тези космически събития.
към текста >>
В посока назад, Вие ще стигнете до времената, през които Земята възниква и изгрява в обкръжението на един божествено-духовен
свят
.
Но как стояха нещата с тези хора, които можеха да разбират историята? За тях историята представляваше това, което става между възникването и умирането на Земята, това което има своя смисъл чрез представите за Земното начало и Земния край. Вземете която и да е езическа космология и Вие ще можете да си представите историческия развой на човечеството.
В посока назад, Вие ще стигнете до времената, през които Земята възниква и изгрява в обкръжението на един божествено-духовен свят.
Историята има своя дълбок смисъл. Тя има своя смисъл също и след края на Земята. И ако в мисленето и религиозното чувство на последните столетия от нашата цивилизация се запази най-вече представата за Земния край, то историческото разглеждане на Земното начало изостана сериозно. И все пак дори и в такива съвременни съчинения като „История на света“ от Ротек*17, Вие ще откриете далечни въздействия от онези представи за началото на Земния свят, които придават смисъл на самата история. Макар „История“ на Ротек писана в началото на 19 век, да съдържа само далечна сянка от тази представа, фактът е многозначителен и придава на историческото развитие един нов смисъл.
към текста >>
И все пак дори и в такива съвременни съчинения като „История на света“ от Ротек*17, Вие ще откриете далечни въздействия от онези представи за началото на Земния
свят
, които придават смисъл на самата история.
Вземете която и да е езическа космология и Вие ще можете да си представите историческия развой на човечеството. В посока назад, Вие ще стигнете до времената, през които Земята възниква и изгрява в обкръжението на един божествено-духовен свят. Историята има своя дълбок смисъл. Тя има своя смисъл също и след края на Земята. И ако в мисленето и религиозното чувство на последните столетия от нашата цивилизация се запази най-вече представата за Земния край, то историческото разглеждане на Земното начало изостана сериозно.
И все пак дори и в такива съвременни съчинения като „История на света“ от Ротек*17, Вие ще откриете далечни въздействия от онези представи за началото на Земния свят, които придават смисъл на самата история.
Макар „История“ на Ротек писана в началото на 19 век, да съдържа само далечна сянка от тази представа, фактът е многозначителен и придава на историческото развитие един нов смисъл. Своеобразното и същественото сега е, че в това време, когато човекът прекрачва в илюзорния сетивен свят, когато външната природа се изправя пред него като Майя, в същото време, поради отсъствие на истински представи за Земните начало и край, историята напълно изгубва своя смисъл и се изплъзва от непосредственото знание на човека.
към текста >>
Своеобразното и същественото сега е, че в това време, когато човекът прекрачва в илюзорния сетивен
свят
, когато външната природа се изправя пред него като Майя, в същото време, поради отсъствие на истински представи за Земните начало и край, историята напълно изгубва своя смисъл и се изплъзва от непосредственото знание на човека.
Историята има своя дълбок смисъл. Тя има своя смисъл също и след края на Земята. И ако в мисленето и религиозното чувство на последните столетия от нашата цивилизация се запази най-вече представата за Земния край, то историческото разглеждане на Земното начало изостана сериозно. И все пак дори и в такива съвременни съчинения като „История на света“ от Ротек*17, Вие ще откриете далечни въздействия от онези представи за началото на Земния свят, които придават смисъл на самата история. Макар „История“ на Ротек писана в началото на 19 век, да съдържа само далечна сянка от тази представа, фактът е многозначителен и придава на историческото развитие един нов смисъл.
Своеобразното и същественото сега е, че в това време, когато човекът прекрачва в илюзорния сетивен свят, когато външната природа се изправя пред него като Майя, в същото време, поради отсъствие на истински представи за Земните начало и край, историята напълно изгубва своя смисъл и се изплъзва от непосредственото знание на човека.
към текста >>
Представете си и края: топлинната смърт на Земята, в която загива всичко, всичко което сме разказвали за Мойсей, за величието на древния Китай, Индия, Персия, Египет, а после и: Гърция, Рим, до днешния наш
свят
.
Да, замислете се над тези неща съвсем сериозно. Приемете за начален пункт на Земното развитие една първична мъглявина, от която се отделят неопределени формации, а после се диференцират различните форми на живот, включително и до човека.
Представете си и края: топлинната смърт на Земята, в която загива всичко, всичко което сме разказвали за Мойсей, за величието на древния Китай, Индия, Персия, Египет, а после и: Гърция, Рим, до днешния наш свят.
Нима върху Земята се разиграват епизоди без начало и край? Разбира се, в този случай историята наистина изглежда безсмислена.
към текста >>
в илюзорното описание на природните явления, ние все пак можем да извлечем от света на Майя и то именно в Гьотев смисъл едно твърде задоволително познание за природния
свят
.
Отделни хора предусетиха това доста отдавна. Прочетете например по какъв убедителен начин Шопенхауер извежда от западноевропейското светоусещане цялото безсмислие на историята и Вие ще видите, колко дълбоко прозря Шопенхауер в това безсмислие. Но днешният ден категорично изисква от човека да вложи един друг, един нов смисъл в историята. Ако се откажем от хипотезите и останем при феноменологията, т.е.
в илюзорното описание на природните явления, ние все пак можем да извлечем от света на Майя и то именно в Гьотев смисъл едно твърде задоволително познание за природния свят.
В естествознанието е възможно някакво удовлетворение, само ако сме запазили нещо от смущаващите хипотези за началото и края на Земния свят. Обаче в този случай, ние сме като затворени в прегръдката на Земята, без да виждаме нищо извън нея. Кант-Лапласовата теория и топлинната смърт напълно зазиждат пътищата ни към просторите на Космоса.
към текста >>
В естествознанието е възможно някакво удовлетворение, само ако сме запазили нещо от смущаващите хипотези за началото и края на Земния
свят
.
Отделни хора предусетиха това доста отдавна. Прочетете например по какъв убедителен начин Шопенхауер извежда от западноевропейското светоусещане цялото безсмислие на историята и Вие ще видите, колко дълбоко прозря Шопенхауер в това безсмислие. Но днешният ден категорично изисква от човека да вложи един друг, един нов смисъл в историята. Ако се откажем от хипотезите и останем при феноменологията, т.е. в илюзорното описание на природните явления, ние все пак можем да извлечем от света на Майя и то именно в Гьотев смисъл едно твърде задоволително познание за природния свят.
В естествознанието е възможно някакво удовлетворение, само ако сме запазили нещо от смущаващите хипотези за началото и края на Земния свят.
Обаче в този случай, ние сме като затворени в прегръдката на Земята, без да виждаме нищо извън нея. Кант-Лапласовата теория и топлинната смърт напълно зазиждат пътищата ни към просторите на Космоса.
към текста >>
Обаче колкото повече не достига свободата в този
свят
между раждането и смъртта, толкова повече в света между смъртта и новото раждане, върху човека ще се стовари хипнотизиращата принуда на несвободата, на необходимостта.
Съвременното човечество общо взето живее точно в това състояние на съзнанието. Но тук то е застрашено от една голяма опасност. Така както са поставени нещата, човечеството не успява да се вживее в света на феномените, не успява да намери мястото си в света на Майя. То пада в примките на необходимостта, онази вътрешна необходимост на инстинкти, нагони, страсти. И каква нищожна част от свободната импулсивност на мисленето се осъществява днес!
Обаче колкото повече не достига свободата в този свят между раждането и смъртта, толкова повече в света между смъртта и новото раждане, върху човека ще се стовари хипнотизиращата принуда на несвободата, на необходимостта.
Така че човекът е застрашен от опасността, щото прекрачвайки през Портата на смъртта, да не пренесе своето собствено същество, понеже в Земния сетивен свят той не е развил свободата, а е развил нещо, което го вкарва в принуда, нещо което го втвърдява.
към текста >>
Така че човекът е застрашен от опасността, щото прекрачвайки през Портата на смъртта, да не пренесе своето собствено същество, понеже в Земния сетивен
свят
той не е развил свободата, а е развил нещо, което го вкарва в принуда, нещо което го втвърдява.
Но тук то е застрашено от една голяма опасност. Така както са поставени нещата, човечеството не успява да се вживее в света на феномените, не успява да намери мястото си в света на Майя. То пада в примките на необходимостта, онази вътрешна необходимост на инстинкти, нагони, страсти. И каква нищожна част от свободната импулсивност на мисленето се осъществява днес! Обаче колкото повече не достига свободата в този свят между раждането и смъртта, толкова повече в света между смъртта и новото раждане, върху човека ще се стовари хипнотизиращата принуда на несвободата, на необходимостта.
Така че човекът е застрашен от опасността, щото прекрачвайки през Портата на смъртта, да не пренесе своето собствено същество, понеже в Земния сетивен свят той не е развил свободата, а е развил нещо, което го вкарва в принуда, нещо което го втвърдява.
към текста >>
Занапред божествено-духовният
свят
ще се открива пред човека по друг начин, а не както в древността.
Занапред божествено-духовният свят ще се открива пред човека по друг начин, а не както в древността.
В древността човекът можеше да мисли за началото и края на Земния свят и без да напуска физическия план, той спокойно включваше в него и духовното; физическото и духовното съществуваха като едно цяло. Но с течение на времето ставаше така, че вместо от идеите за началото и края на Земята, човекът все повече и повече черпеше от духовно протъкания център на събитията. В Старозаветното сътворение на Земята, човекът виждаше обезпечено и своето собствено битие.
към текста >>
В древността човекът можеше да мисли за началото и края на Земния
свят
и без да напуска
физическия
план, той спокойно включваше в него и духовното; физическото и духовното съществуваха като едно цяло.
Занапред божествено-духовният свят ще се открива пред човека по друг начин, а не както в древността.
В древността човекът можеше да мисли за началото и края на Земния свят и без да напуска физическия план, той спокойно включваше в него и духовното; физическото и духовното съществуваха като едно цяло.
Но с течение на времето ставаше така, че вместо от идеите за началото и края на Земята, човекът все повече и повече черпеше от духовно протъкания център на събитията. В Старозаветното сътворение на Земята, човекът виждаше обезпечено и своето собствено битие.
към текста >>
В езическите космогонии също проличава израстването на човешкия род от един божествено-духовен
свят
.
В езическите космогонии също проличава израстването на човешкия род от един божествено-духовен свят.
Но всъщност идеята за края на Земята, далеч не е така вярно запазена в онези представи, които имаме за гибелта на света. Ето защо днес ние сме длъжни да стигнем до едно правилно разбиране на Голготската Мистерия и да виждаме в нея средищната точка от Земното развитие, обединяваща отново божествени и земни сили в единно цяло. Човекът правилно разбран трябва да премине през Мистерията на Голгота, как то това направи самият Бог. Така нему се дават изгубените представи за сътворението и гибелта на Земята, макар и те според Мистерията на Голгота да са твърде различни от по-ранните представи за началото и края на Земята.
към текста >>
Първо: Сега човекът може да живее в света на илюзорните възприятия, защото в този
свят
вече струи нещо, които го води към един духовен център, към духовното битие, гарантирано в Мистерията на Голгота.
Чрез Мистерията на Голгота ако човекът я изживее правилно той ще бъде, в известен смисъл, откъснат и освободен от света. И какво произтича от тук?
Първо: Сега човекът може да живее в света на илюзорните възприятия, защото в този свят вече струи нещо, които го води към един духовен център, към духовното битие, гарантирано в Мистерията на Голгота.
Другото обаче е: Понеже началото и края са изличени за човешкото съзнание, историята изгуби целия си смисъл; сега тя отново получава смисъл чрез този духовен център. Човекът ще се научи да разбира как всяко събитие преди Мистерията на Голгота е устремено към Мистерията на Голгота и как всяко следващо, ново събитие, произтича също от тази Мистерия на Голгота. Историята отново получава своя смисъл, докато иначе тя остава само един илюзорен епизод, без начало и без край. В същото време, когато заради човешката свобода, външният сетивен свят израства като примамлива илюзия пред човека, историята се превръща в илюзорен епизод без какъвто и да е център на тежестта. Тя се разтваря в небулоза, в замъгленост, както и Шопенхауер го потвърди в своите съчинения.
към текста >>
В същото време, когато заради човешката свобода, външният сетивен
свят
израства като примамлива илюзия пред човека, историята се превръща в илюзорен епизод без какъвто и да е център на тежестта.
И какво произтича от тук? Първо: Сега човекът може да живее в света на илюзорните възприятия, защото в този свят вече струи нещо, които го води към един духовен център, към духовното битие, гарантирано в Мистерията на Голгота. Другото обаче е: Понеже началото и края са изличени за човешкото съзнание, историята изгуби целия си смисъл; сега тя отново получава смисъл чрез този духовен център. Човекът ще се научи да разбира как всяко събитие преди Мистерията на Голгота е устремено към Мистерията на Голгота и как всяко следващо, ново събитие, произтича също от тази Мистерия на Голгота. Историята отново получава своя смисъл, докато иначе тя остава само един илюзорен епизод, без начало и без край.
В същото време, когато заради човешката свобода, външният сетивен свят израства като примамлива илюзия пред човека, историята се превръща в илюзорен епизод без какъвто и да е център на тежестта.
Тя се разтваря в небулоза, в замъгленост, както и Шопенхауер го потвърди в своите съчинения. Чрез вникването в Мистерията на Голгота, се поражда това, което иначе е историческата Майя; поражда се вътрешния живот, историческата душа, и то тъкмо тази, която е свързана с всичко, от което съвременният човек се нуждае и на което може да разчита, за да изгради живота си в свобода. Преминавайки през Портата на смъртта, човек разбира великото учение за свободата. Той се обръща към Мистерията на Голгота и тя хвърля в живота му онази светлина, която трябва да озари всичко, което е свобода в човека. И човекът може да се спаси от тази опасност, да падне отвъд смъртта в примките на необходимостта, едва след като тук, в света на Майя, е имал възможността да постигне свободата, макар че повечето хора пренебрегват свободата, не я развиват, а се отдават на своите инстинкти и нагони.
към текста >>
Обаче за един истински наблюдател на света, то и днес е такова: Едно духовно Същество, което човешкият поглед възприема като физическо слънце само в илюзорния
свят
на сетивата.
Те си казват: Някога човекът се взираше нагоре в небесните простори, обаче той нямаше предвид това слънце, което днес хората сочат в небето; това слънце, за което днешните физици вярват, че се носи из Всемира като гигантско газово кълбо. Аз често съм споменавал, че физиците биха били буквално смаяни, когато вместо предполагаемото от тях газово кълбо, те намерят там едно негативно пространство, пренасящо ги за миг не само в Нищото, но и далеч отвъд Нищото. Това, което днес материалистичната космология твърди, е чисто фантазьорство. Хората в древните епохи бяха далеч от подобно светоусещане и те никога не биха могли да си кажат: ето го слънцето, ето го това газово кълбо, понесено от въздуха. Не, за тях Слънцето беше едно духовно Същество.
Обаче за един истински наблюдател на света, то и днес е такова: Едно духовно Същество, което човешкият поглед възприема като физическо слънце само в илюзорния свят на сетивата.
В Слънцето, древното човечество възприемаше това централно духовно Същество, което по-късно щеше да се появи като Христос. Когато древното човечество говореше за Христос, то отправяше своя поглед към Слънцето и призоваваше Слънцето.
към текста >>
А сега с представата за Исус, в който живя Христос, е възможна друга, съобразена с човека и истинското му достойнство нова представа за Земния
свят
, излъчващ към началото и към края такива сили, които отново ще нахлуят в целия Космос и принадлежащото му човешко същество.
Когато новото човечество говори за Христос, то не трябва да отправя своя поглед към Небето, а трябва да го отправя към Земята; новото човечество е длъжно да търси Слънцето в Човекът на Голгота. Именно с признаването на Слънцето за едно духовно Същество, беше свързана и съобразената с човека представа за възникването и края на Земята.
А сега с представата за Исус, в който живя Христос, е възможна друга, съобразена с човека и истинското му достойнство нова представа за Земния свят, излъчващ към началото и към края такива сили, които отново ще нахлуят в целия Космос и принадлежащото му човешко същество.
Трябва, трябва да на стъпят такива епохи, през които няма да се изграждат материалистични хипотези за началото и края на Земята, а ще се тръгва от познанието за Мистерията на Голгота и това познание ще обхваща с духовния си поглед цялото космическо развитие. В лицето на външно-озаряващото Слънце, древният човек възприемаше извънземния Христос. С правилното вникване в Мистерията на Голгота, днешният човек може да възприеме Христос като бъдещото Слънце, към което е устремена нашата Земна планета. Ето как сияе то навън в света, ето как сияе то и в историята навън физически, в историята духовно: Слънцето там, Слънцето тук!
към текста >>
11.
12. Бележки
GA_207 Антропософията като космософия 1
*2. Антропософското Движение има своите първоизточници в духовния
свят
, а своите проявления тук на Земята.
*2. Антропософското Движение има своите първоизточници в духовния свят, а своите проявления тук на Земята.
към текста >>
12.
Съдържание
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Животът между смъртта и новото раждане като образ на бъдещия
свят
Преходът към Бъдещия Юпитер.
Животът между смъртта и новото раждане като образ на бъдещия свят Преходът към Бъдещия Юпитер.
Поглед към свръхсетивната организация на човешкото същество След смъртта „вътрешният душевен свят“ на човека се превръща във „външен свят“ Човекът като създател на всичко, което го заобикаля след неговата смърт Светът на Йерархиите Луната като посредник между отделните реинкарнации на човека.
към текста >>
Поглед към свръхсетивната организация на човешкото същество След смъртта „вътрешният душевен
свят
“ на човека се превръща във „външен
свят
“ Човекът като създател на всичко, което го заобикаля след неговата смърт Светът на Йерархиите Луната като посредник между отделните реинкарнации на човека.
Животът между смъртта и новото раждане като образ на бъдещия свят Преходът към Бъдещия Юпитер.
Поглед към свръхсетивната организация на човешкото същество След смъртта „вътрешният душевен свят“ на човека се превръща във „външен свят“ Човекът като създател на всичко, което го заобикаля след неговата смърт Светът на Йерархиите Луната като посредник между отделните реинкарнации на човека.
към текста >>
Изграждане на морално-духовния човек по време на съня Азът и астралното тяло Въпросите, които човек отправя към духовния
свят
и отговорите, които получава Истинската причина за настъпването на съня Ритмичната смяна между бодърствуване и сън и космическите процеси, свързани с годишните сезони Особености на свръхсетивното наблюдение.
Изграждане на морално-духовния човек по време на съня Азът и астралното тяло Въпросите, които човек отправя към духовния свят и отговорите, които получава Истинската причина за настъпването на съня Ритмичната смяна между бодърствуване и сън и космическите процеси, свързани с годишните сезони Особености на свръхсетивното наблюдение.
към текста >>
А за повечето от тези издания условието се състои поне в антропософското познание за човека и космоса, доколкото същността им е изложена от Антропософията и в познанието на това, което под формата на „антропософска история“ се съдържа в съобщенията от духовния
свят
.“
Право за оценка на подобно частно издание обаче се признава само на онзи, който знае какво е условието за такава оценка.
А за повечето от тези издания условието се състои поне в антропософското познание за човека и космоса, доколкото същността им е изложена от Антропософията и в познанието на това, което под формата на „антропософска история“ се съдържа в съобщенията от духовния свят.“
към текста >>
13.
1. Първа лекция, Дорнах 21 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Днес бихме желали да погледнем човека от другата му страна, да засегнем определени съотношения между него и външния
свят
, и по-точно, да разгледаме как изживяванията му от раждането до смъртта минават през Портата на смъртта, за да се превърнат в основата на един съвсем друг живот, протичащ между смъртта и следващото ново раждане.
Днес ние отново бихме желали да спрем вниманието си върху дълбоката връзка, която съществува между човека в неговото телесно, душевно и духовно устройство и света. Вече видяхме, че в известен смисъл това, което между смъртта и своето раждане човек пpеживява в просторите на Универсума, в просторите на целия Космос, се намесва пряко в неговия душевен живот, в неговата физиология и веществообмен. Видяхме също, как това, което човек има преди раждането или преди зачатието под формата на външни изживявания, после се разгръща като едни или други действия в неговите органи, в неговата физиология.
Днес бихме желали да погледнем човека от другата му страна, да засегнем определени съотношения между него и външния свят, и по-точно, да разгледаме как изживяванията му от раждането до смъртта минават през Портата на смъртта, за да се превърнат в основата на един съвсем друг живот, протичащ между смъртта и следващото ново раждане.
към текста >>
Човешките чувства са предизвикани от впечатленията, които външният
свят
поражда у нас, от одобрението или несъгласията спрямо нашата воля, спрямо нашите действия.
По време на земния си живот, човек има това, което наричаме негов „вътрешен“ живот. Но от този „вътрешен“ живот се отделя встрани нещо, което можем да наречем „външен“ живот. Към вътрешния живот можем да изброим например чувствата, както и вътрешните усещания, които човек има между раждането и смъртта. Всичко това наистина се отнася към неговия вътрешен живот.
Човешките чувства са предизвикани от впечатленията, които външният свят поражда у нас, от одобрението или несъгласията спрямо нашата воля, спрямо нашите действия.
Всичко това е нещо, което малко или много през своя земен живот човек съгласува сам със себе си, нещо, до което човек може да допусне и другите; и все пак същественото тук е именно начинът, по който човек сам решава тези неща.
към текста >>
От последните лекции Вие помните, че целият сетивен живот на човека е изграден върху недействителни изживявания, че той се осъществява в рамките на един привиден, илюзорен
свят
, който ни обгръща отвсякъде.
От последните лекции Вие помните, че целият сетивен живот на човека е изграден върху недействителни изживявания, че той се осъществява в рамките на един привиден, илюзорен свят, който ни обгръща отвсякъде.
Общо взето ние участвуваме в този свят само доколкото изработваме определени представи и мисли за него, доколкото развиваме едни или други чувства спрямо него, доколкото той ни подтиква към едно или друго действие. Да, само поради тази причина ние превръщаме този свят в наш вътрешен свят. И как ще се отнасяме към него това е най-вече последица от онези способности, с които ние прекрачваме в този свят по време на раждането. С други думи: начинът, според който изграждаме нашето отношение към външния свят, към географската област, която обитаваме, към народа, в чиято съдба се включваме и т.н. всичко това зависи от предшествуващата инкарнация и от живота в духовния свят.
към текста >>
Общо взето ние участвуваме в този
свят
само доколкото изработваме определени представи и мисли за него, доколкото развиваме едни или други чувства спрямо него, доколкото той ни подтиква към едно или друго действие.
От последните лекции Вие помните, че целият сетивен живот на човека е изграден върху недействителни изживявания, че той се осъществява в рамките на един привиден, илюзорен свят, който ни обгръща отвсякъде.
Общо взето ние участвуваме в този свят само доколкото изработваме определени представи и мисли за него, доколкото развиваме едни или други чувства спрямо него, доколкото той ни подтиква към едно или друго действие.
Да, само поради тази причина ние превръщаме този свят в наш вътрешен свят. И как ще се отнасяме към него това е най-вече последица от онези способности, с които ние прекрачваме в този свят по време на раждането. С други думи: начинът, според който изграждаме нашето отношение към външния свят, към географската област, която обитаваме, към народа, в чиято съдба се включваме и т.н. всичко това зависи от предшествуващата инкарнация и от живота в духовния свят. Разбира се, подобно обяснение ни отпраща назад, но то би могло да ни пренесе и далеч напред.
към текста >>
Да, само поради тази причина ние превръщаме този
свят
в наш вътрешен
свят
.
От последните лекции Вие помните, че целият сетивен живот на човека е изграден върху недействителни изживявания, че той се осъществява в рамките на един привиден, илюзорен свят, който ни обгръща отвсякъде. Общо взето ние участвуваме в този свят само доколкото изработваме определени представи и мисли за него, доколкото развиваме едни или други чувства спрямо него, доколкото той ни подтиква към едно или друго действие.
Да, само поради тази причина ние превръщаме този свят в наш вътрешен свят.
И как ще се отнасяме към него това е най-вече последица от онези способности, с които ние прекрачваме в този свят по време на раждането. С други думи: начинът, според който изграждаме нашето отношение към външния свят, към географската област, която обитаваме, към народа, в чиято съдба се включваме и т.н. всичко това зависи от предшествуващата инкарнация и от живота в духовния свят. Разбира се, подобно обяснение ни отпраща назад, но то би могло да ни пренесе и далеч напред.
към текста >>
И как ще се отнасяме към него това е най-вече последица от онези способности, с които ние прекрачваме в този
свят
по време на раждането.
От последните лекции Вие помните, че целият сетивен живот на човека е изграден върху недействителни изживявания, че той се осъществява в рамките на един привиден, илюзорен свят, който ни обгръща отвсякъде. Общо взето ние участвуваме в този свят само доколкото изработваме определени представи и мисли за него, доколкото развиваме едни или други чувства спрямо него, доколкото той ни подтиква към едно или друго действие. Да, само поради тази причина ние превръщаме този свят в наш вътрешен свят.
И как ще се отнасяме към него това е най-вече последица от онези способности, с които ние прекрачваме в този свят по време на раждането.
С други думи: начинът, според който изграждаме нашето отношение към външния свят, към географската област, която обитаваме, към народа, в чиято съдба се включваме и т.н. всичко това зависи от предшествуващата инкарнация и от живота в духовния свят. Разбира се, подобно обяснение ни отпраща назад, но то би могло да ни пренесе и далеч напред.
към текста >>
С други думи: начинът, според който изграждаме нашето отношение към външния
свят
, към географската област, която обитаваме, към народа, в чиято съдба се включваме и т.н.
От последните лекции Вие помните, че целият сетивен живот на човека е изграден върху недействителни изживявания, че той се осъществява в рамките на един привиден, илюзорен свят, който ни обгръща отвсякъде. Общо взето ние участвуваме в този свят само доколкото изработваме определени представи и мисли за него, доколкото развиваме едни или други чувства спрямо него, доколкото той ни подтиква към едно или друго действие. Да, само поради тази причина ние превръщаме този свят в наш вътрешен свят. И как ще се отнасяме към него това е най-вече последица от онези способности, с които ние прекрачваме в този свят по време на раждането.
С други думи: начинът, според който изграждаме нашето отношение към външния свят, към географската област, която обитаваме, към народа, в чиято съдба се включваме и т.н.
всичко това зависи от предшествуващата инкарнация и от живота в духовния свят. Разбира се, подобно обяснение ни отпраща назад, но то би могло да ни пренесе и далеч напред.
към текста >>
всичко това зависи от предшествуващата инкарнация и от живота в духовния
свят
.
От последните лекции Вие помните, че целият сетивен живот на човека е изграден върху недействителни изживявания, че той се осъществява в рамките на един привиден, илюзорен свят, който ни обгръща отвсякъде. Общо взето ние участвуваме в този свят само доколкото изработваме определени представи и мисли за него, доколкото развиваме едни или други чувства спрямо него, доколкото той ни подтиква към едно или друго действие. Да, само поради тази причина ние превръщаме този свят в наш вътрешен свят. И как ще се отнасяме към него това е най-вече последица от онези способности, с които ние прекрачваме в този свят по време на раждането. С други думи: начинът, според който изграждаме нашето отношение към външния свят, към географската област, която обитаваме, към народа, в чиято съдба се включваме и т.н.
всичко това зависи от предшествуващата инкарнация и от живота в духовния свят.
Разбира се, подобно обяснение ни отпраща назад, но то би могло да ни пренесе и далеч напред.
към текста >>
Обаче с външния
свят
ни свързва и нещо друго, което не трябва да пропускаме: Всичко, което бушува в нашата воля, всичко, което се излива в нашите действия, всичкото се превръща в една малка частица от външния
свят
.
Обаче с външния свят ни свързва и нещо друго, което не трябва да пропускаме: Всичко, което бушува в нашата воля, всичко, което се излива в нашите действия, всичкото се превръща в една малка частица от външния свят.
Дори най-незначителната постъпка, която извършваме, се отразява на външния свят и го променя.
към текста >>
Дори най-незначителната постъпка, която извършваме, се отразява на външния
свят
и го променя.
Обаче с външния свят ни свързва и нещо друго, което не трябва да пропускаме: Всичко, което бушува в нашата воля, всичко, което се излива в нашите действия, всичкото се превръща в една малка частица от външния свят.
Дори най-незначителната постъпка, която извършваме, се отразява на външния свят и го променя.
към текста >>
И все пак, бихме могли да допълним: добре, ние самите подготвяме този външен
свят
чрез нашите действия, следователно той има своите източници именно там в нашата воля.
И все пак, бихме могли да допълним: добре, ние самите подготвяме този външен свят чрез нашите действия, следователно той има своите източници именно там в нашата воля.
Впрочем външният свят се отнася към нас също както се отнасят към нас и събитията по време на съня. С помощта на обикновеното съзнание ние вникваме толкова много в дълбините на нашата воля, колкото и в процесите на съня. И това, което се извършва в света на волята практически то остава извън обикновеното съзнание. Аз често съм прибягвал до следния пример: Когато привеждаме нашата ръка в движение, целият волев процес, всички енергетични и координационни процеси, практически се изплъзват от обсега на съзнанието. Обаче ние непосредствено виждаме ръката, която извършва движението.
към текста >>
Впрочем външният
свят
се отнася към нас също както се отнасят към нас и събитията по време на съня.
И все пак, бихме могли да допълним: добре, ние самите подготвяме този външен свят чрез нашите действия, следователно той има своите източници именно там в нашата воля.
Впрочем външният свят се отнася към нас също както се отнасят към нас и събитията по време на съня.
С помощта на обикновеното съзнание ние вникваме толкова много в дълбините на нашата воля, колкото и в процесите на съня. И това, което се извършва в света на волята практически то остава извън обикновеното съзнание. Аз често съм прибягвал до следния пример: Когато привеждаме нашата ръка в движение, целият волев процес, всички енергетични и координационни процеси, практически се изплъзват от обсега на съзнанието. Обаче ние непосредствено виждаме ръката, която извършва движението. Ние виждаме промените, които настъпват в резултат на това движение.
към текста >>
Дори и само да преместим даден предмет от едно място на друго, чрез нашите възприятия ние вече регистрираме съответната промяна във външния
свят
.
С помощта на обикновеното съзнание ние вникваме толкова много в дълбините на нашата воля, колкото и в процесите на съня. И това, което се извършва в света на волята практически то остава извън обикновеното съзнание. Аз често съм прибягвал до следния пример: Когато привеждаме нашата ръка в движение, целият волев процес, всички енергетични и координационни процеси, практически се изплъзват от обсега на съзнанието. Обаче ние непосредствено виждаме ръката, която извършва движението. Ние виждаме промените, които настъпват в резултат на това движение.
Дори и само да преместим даден предмет от едно място на друго, чрез нашите възприятия ние вече регистрираме съответната промяна във външния свят.
Нека повторим: с помощта на нашите възприятия ние стигаме до познанието за проявленията на нашата воля. Нашата воля просто се влива в света на нашите възприятия. Нека сега да си припомним и това, което казахме тук през последните лекции: ето физическото тяло на човека (Рис. 1, бяло), а тук е неговото етерно тяло (червено). Между тях се намира подвижният мисловен свят, доколкото той е включен в нашия организъм.
към текста >>
Между тях се намира подвижният мисловен
свят
, доколкото той е включен в нашия организъм.
Дори и само да преместим даден предмет от едно място на друго, чрез нашите възприятия ние вече регистрираме съответната промяна във външния свят. Нека повторим: с помощта на нашите възприятия ние стигаме до познанието за проявленията на нашата воля. Нашата воля просто се влива в света на нашите възприятия. Нека сега да си припомним и това, което казахме тук през последните лекции: ето физическото тяло на човека (Рис. 1, бяло), а тук е неговото етерно тяло (червено).
Между тях се намира подвижният мисловен свят, доколкото той е включен в нашия организъм.
Между етерното и астралното тяло на човека (зелено), се намира светът на чувствата, а между астралното тяло и Азът (синьо) светът на волята.
към текста >>
Този пулсиращ и жив
свят
действува навън, но в момента тези действия на мисловния
свят
не ни интересуват.
Нека сега отправим поглед към невидимите съставни части на човешкото същество. Между неговото физическо и етерно тяло се разиграва светът на мислите.
Този пулсиращ и жив свят действува навън, но в момента тези действия на мисловния свят не ни интересуват.
Впрочем мисловният свят обогатява нашите възприятия с определена логика, с определени закономерности. Ние успяваме да подредим и систематизираме природата. Тук или там ние откриваме растения, които си приличат и ги причисляваме към един клас; после откриваме сходни животни и също ги причисляваме към един клас. Навсякъде ние търсим истинските при родни закони. И всичко, което постигаме по този начин, далеч не принадлежи към нашия собствен душевен живот.
към текста >>
Впрочем мисловният
свят
обогатява нашите възприятия с определена логика, с определени закономерности.
Нека сега отправим поглед към невидимите съставни части на човешкото същество. Между неговото физическо и етерно тяло се разиграва светът на мислите. Този пулсиращ и жив свят действува навън, но в момента тези действия на мисловния свят не ни интересуват.
Впрочем мисловният свят обогатява нашите възприятия с определена логика, с определени закономерности.
Ние успяваме да подредим и систематизираме природата. Тук или там ние откриваме растения, които си приличат и ги причисляваме към един клас; после откриваме сходни животни и също ги причисляваме към един клас. Навсякъде ние търсим истинските при родни закони. И всичко, което постигаме по този начин, далеч не принадлежи към нашия собствен душевен живот. Под формата на наука, то е присъщо и общовалидно за всички хора.
към текста >>
Обаче ние съвсем не можем да твърдим с подобна категоричност, че абсолютно целият мисловен
свят
няма нищо общо с нашия вътрешен живот.
Обаче ние съвсем не можем да твърдим с подобна категоричност, че абсолютно целият мисловен свят няма нищо общо с нашия вътрешен живот.
Представете си само следното: Преди години Вие сте посетили една прекрасна местност и чрез външните възприятия сте изградили траен спомен във вашето съзнание. И от тогава независимо че живеете другаде Вие всеки миг сте в състояние да извлечете от спомените си една или друга мисъл за тази прекрасна местност. Ето как мислите се придържат към външните възприятия и заедно образуват една част от вашия вътрешен свят. По същия начин протичат нещата и в която и да е друга сфера от външния свят тя се преобразува в мислите и се превръща в част от вашия вътрешен свят.
към текста >>
Ето как мислите се придържат към външните възприятия и заедно образуват една част от вашия вътрешен
свят
.
Обаче ние съвсем не можем да твърдим с подобна категоричност, че абсолютно целият мисловен свят няма нищо общо с нашия вътрешен живот. Представете си само следното: Преди години Вие сте посетили една прекрасна местност и чрез външните възприятия сте изградили траен спомен във вашето съзнание. И от тогава независимо че живеете другаде Вие всеки миг сте в състояние да извлечете от спомените си една или друга мисъл за тази прекрасна местност.
Ето как мислите се придържат към външните възприятия и заедно образуват една част от вашия вътрешен свят.
По същия начин протичат нещата и в която и да е друга сфера от външния свят тя се преобразува в мислите и се превръща в част от вашия вътрешен свят.
към текста >>
По същия начин протичат нещата и в която и да е друга сфера от външния
свят
тя се преобразува в мислите и се превръща в част от вашия вътрешен
свят
.
Обаче ние съвсем не можем да твърдим с подобна категоричност, че абсолютно целият мисловен свят няма нищо общо с нашия вътрешен живот. Представете си само следното: Преди години Вие сте посетили една прекрасна местност и чрез външните възприятия сте изградили траен спомен във вашето съзнание. И от тогава независимо че живеете другаде Вие всеки миг сте в състояние да извлечете от спомените си една или друга мисъл за тази прекрасна местност. Ето как мислите се придържат към външните възприятия и заедно образуват една част от вашия вътрешен свят.
По същия начин протичат нещата и в която и да е друга сфера от външния свят тя се преобразува в мислите и се превръща в част от вашия вътрешен свят.
към текста >>
И тъкмо тази вътрешна страна на мисловния живот, приближаваща се до света на чувствата, представлява истинският „вътрешен“
свят
на човека.
Тези мисли се разиграват в етерното тяло. По-нататък обаче те успяват да се свържат с чувствата, достигайки до астралното тяло. Тези процеси протичат интимно и скрито.
И тъкмо тази вътрешна страна на мисловния живот, приближаваща се до света на чувствата, представлява истинският „вътрешен“ свят на човека.
Впрочем във външния свят ние не можем да търсим нищо от това, което изживяваме в нашите мисли и в нашите чувства. За да проникнем в тях, ние винаги трябва да отправяме поглед навътре в себе си. Аз и друг път съм казвал: може да говорим с хората, да ги опознаваме отблизо, но същественото е тъкмо това, за което става дума сега: „вътрешният“ живот. И сега вече ние сме в състояние съвсем точно да разграничим това, което е „външен“ живот, от това, което е „вътрешен“ живот.
към текста >>
Впрочем във външния
свят
ние не можем да търсим нищо от това, което изживяваме в нашите мисли и в нашите чувства.
Тези мисли се разиграват в етерното тяло. По-нататък обаче те успяват да се свържат с чувствата, достигайки до астралното тяло. Тези процеси протичат интимно и скрито. И тъкмо тази вътрешна страна на мисловния живот, приближаваща се до света на чувствата, представлява истинският „вътрешен“ свят на човека.
Впрочем във външния свят ние не можем да търсим нищо от това, което изживяваме в нашите мисли и в нашите чувства.
За да проникнем в тях, ние винаги трябва да отправяме поглед навътре в себе си. Аз и друг път съм казвал: може да говорим с хората, да ги опознаваме отблизо, но същественото е тъкмо това, за което става дума сега: „вътрешният“ живот. И сега вече ние сме в състояние съвсем точно да разграничим това, което е „външен“ живот, от това, което е „вътрешен“ живот.
към текста >>
Да, оказва се, че сме пренесли тук целия си „вътрешен“
свят
.
Ако за една нощ прекосим с влак Швейцария от запад на изток, на следващото утро ние ще намерим в Източна Швейцария съвсем друго обкръжение на нашата воля. Това ново обкръжение ние ще „поемем“ в себе си чрез нашите сетива.
Да, оказва се, че сме пренесли тук целия си „вътрешен“ свят.
Вчера сме имали този свят там, на запад, днес той е тук, макар и модифициран от мислите, които са проникнали от „вън“, за да се превърнат в това, което продължава да съществува като наш „вътрешен“ свят.
към текста >>
Вчера сме имали този
свят
там, на запад, днес той е тук, макар и модифициран от мислите, които са проникнали от „вън“, за да се превърнат в това, което продължава да съществува като наш „вътрешен“
свят
.
Ако за една нощ прекосим с влак Швейцария от запад на изток, на следващото утро ние ще намерим в Източна Швейцария съвсем друго обкръжение на нашата воля. Това ново обкръжение ние ще „поемем“ в себе си чрез нашите сетива. Да, оказва се, че сме пренесли тук целия си „вътрешен“ свят.
Вчера сме имали този свят там, на запад, днес той е тук, макар и модифициран от мислите, които са проникнали от „вън“, за да се превърнат в това, което продължава да съществува като наш „вътрешен“ свят.
към текста >>
„вътрешен“
свят
на човека, душевно изтъкан от мисли и чувства, а телесно изтъкан от взаимопроникващи се ритми на етерното и астралното тяло, да го разграничим от т.нар.
И сега стига да искаме ние можем съвсем точно да разграничим т.нар.
„вътрешен“ свят на човека, душевно изтъкан от мисли и чувства, а телесно изтъкан от взаимопроникващи се ритми на етерното и астралното тяло, да го разграничим от т.нар.
„външен“ свят, душевно изтъкан от съдържанието на волята и възприятията, а телесно изтъкан от Азът и физическото тяло. Защото ние сме пристигнали тук, в Източна Швейцария, с нашето физическо тяло, и продължаваме да го наблюдаваме, докато то влиза в нови взаимодействия с обкръжението си. Да, сега ние можем точно да разграничаваме „външния“ свят и „вътрешния“ свят.
към текста >>
„външен“
свят
, душевно изтъкан от съдържанието на волята и възприятията, а телесно изтъкан от Азът и физическото тяло.
И сега стига да искаме ние можем съвсем точно да разграничим т.нар. „вътрешен“ свят на човека, душевно изтъкан от мисли и чувства, а телесно изтъкан от взаимопроникващи се ритми на етерното и астралното тяло, да го разграничим от т.нар.
„външен“ свят, душевно изтъкан от съдържанието на волята и възприятията, а телесно изтъкан от Азът и физическото тяло.
Защото ние сме пристигнали тук, в Източна Швейцария, с нашето физическо тяло, и продължаваме да го наблюдаваме, докато то влиза в нови взаимодействия с обкръжението си. Да, сега ние можем точно да разграничаваме „външния“ свят и „вътрешния“ свят.
към текста >>
Да, сега ние можем точно да разграничаваме „външния“
свят
и „вътрешния“
свят
.
И сега стига да искаме ние можем съвсем точно да разграничим т.нар. „вътрешен“ свят на човека, душевно изтъкан от мисли и чувства, а телесно изтъкан от взаимопроникващи се ритми на етерното и астралното тяло, да го разграничим от т.нар. „външен“ свят, душевно изтъкан от съдържанието на волята и възприятията, а телесно изтъкан от Азът и физическото тяло. Защото ние сме пристигнали тук, в Източна Швейцария, с нашето физическо тяло, и продължаваме да го наблюдаваме, докато то влиза в нови взаимодействия с обкръжението си.
Да, сега ние можем точно да разграничаваме „външния“ свят и „вътрешния“ свят.
към текста >>
И ние можем в един съкратен вид да дефинираме това, което настъпва след смъртта, като заявим: „външният“
свят
се превръща във „вътрешен“, а „вътрешният“
свят
във „външен“.
А това разграничаване е особено важно, ако си поставим за цел да проследим живота след като човек мине през Портата на смъртта.
И ние можем в един съкратен вид да дефинираме това, което настъпва след смъртта, като заявим: „външният“ свят се превръща във „вътрешен“, а „вътрешният“ свят във „външен“.
към текста >>
Външният
свят
се превръща във вътрешен.
Да, тази е съществената промяна, която настъпва след смъртта.
Външният свят се превръща във вътрешен.
По време на земния си живот ние можем да обозначим душевните си изживявания извличайки ги най-вече от нашите мисли и чувства с краткото име „Аз“. След като минем обаче през Портата на смъртта, нашият Аз се гради върху външните възприятия и външните последици на нашите действия. Сега нашият вътрешен свят е сякаш съсредоточен в една точка, или по-добре казано в една сфера; и от тази сфера ние ще възприемаме всичко онова, което сме извършили през последния си земен живот. През Портата на смъртта ние пренасяме като образи цялото си земно съществувание; след смъртта то се превръща в наш „вътрешен“ свят. Из общо нещата претърпяват пълен обрат: преди смъртта ние възприемаме „външния“ свят като арена, където се разиграваха нашите действия.
към текста >>
Сега нашият вътрешен
свят
е сякаш съсредоточен в една точка, или по-добре казано в една сфера; и от тази сфера ние ще възприемаме всичко онова, което сме извършили през последния си земен живот.
Да, тази е съществената промяна, която настъпва след смъртта. Външният свят се превръща във вътрешен. По време на земния си живот ние можем да обозначим душевните си изживявания извличайки ги най-вече от нашите мисли и чувства с краткото име „Аз“. След като минем обаче през Портата на смъртта, нашият Аз се гради върху външните възприятия и външните последици на нашите действия.
Сега нашият вътрешен свят е сякаш съсредоточен в една точка, или по-добре казано в една сфера; и от тази сфера ние ще възприемаме всичко онова, което сме извършили през последния си земен живот.
През Портата на смъртта ние пренасяме като образи цялото си земно съществувание; след смъртта то се превръща в наш „вътрешен“ свят. Из общо нещата претърпяват пълен обрат: преди смъртта ние възприемаме „външния“ свят като арена, където се разиграваха нашите действия. След смъртта този свят се превръща в наш „вътрешен“ свят. Както сега живеем в усещанията и чувствата, породени от външните впечатления, така и след смъртта ние продължаваме да живеем в нашите действия. След смъртта нашите действия се превръщат в онова, което бихме нарекли „вътрешен“ свят.
към текста >>
През Портата на смъртта ние пренасяме като образи цялото си земно съществувание; след смъртта то се превръща в наш „вътрешен“
свят
.
Да, тази е съществената промяна, която настъпва след смъртта. Външният свят се превръща във вътрешен. По време на земния си живот ние можем да обозначим душевните си изживявания извличайки ги най-вече от нашите мисли и чувства с краткото име „Аз“. След като минем обаче през Портата на смъртта, нашият Аз се гради върху външните възприятия и външните последици на нашите действия. Сега нашият вътрешен свят е сякаш съсредоточен в една точка, или по-добре казано в една сфера; и от тази сфера ние ще възприемаме всичко онова, което сме извършили през последния си земен живот.
През Портата на смъртта ние пренасяме като образи цялото си земно съществувание; след смъртта то се превръща в наш „вътрешен“ свят.
Из общо нещата претърпяват пълен обрат: преди смъртта ние възприемаме „външния“ свят като арена, където се разиграваха нашите действия. След смъртта този свят се превръща в наш „вътрешен“ свят. Както сега живеем в усещанията и чувствата, породени от външните впечатления, така и след смъртта ние продължаваме да живеем в нашите действия. След смъртта нашите действия се превръщат в онова, което бихме нарекли „вътрешен“ свят. Ако един човек е направил някому добро или зло, след смъртта той се превръща в непосредствена та добра или зла постъпка, превръща се в субстанциалните добри или зли сили.
към текста >>
Из общо нещата претърпяват пълен обрат: преди смъртта ние възприемаме „външния“
свят
като арена, където се разиграваха нашите действия.
Външният свят се превръща във вътрешен. По време на земния си живот ние можем да обозначим душевните си изживявания извличайки ги най-вече от нашите мисли и чувства с краткото име „Аз“. След като минем обаче през Портата на смъртта, нашият Аз се гради върху външните възприятия и външните последици на нашите действия. Сега нашият вътрешен свят е сякаш съсредоточен в една точка, или по-добре казано в една сфера; и от тази сфера ние ще възприемаме всичко онова, което сме извършили през последния си земен живот. През Портата на смъртта ние пренасяме като образи цялото си земно съществувание; след смъртта то се превръща в наш „вътрешен“ свят.
Из общо нещата претърпяват пълен обрат: преди смъртта ние възприемаме „външния“ свят като арена, където се разиграваха нашите действия.
След смъртта този свят се превръща в наш „вътрешен“ свят. Както сега живеем в усещанията и чувствата, породени от външните впечатления, така и след смъртта ние продължаваме да живеем в нашите действия. След смъртта нашите действия се превръщат в онова, което бихме нарекли „вътрешен“ свят. Ако един човек е направил някому добро или зло, след смъртта той се превръща в непосредствена та добра или зла постъпка, превръща се в субстанциалните добри или зли сили. Да, ние съвсем не трябва да си представяме нещата така, сякаш някакъв безформен Аз се промъква през Портата на смъртта, за да започне друг вид съществувание.
към текста >>
След смъртта този
свят
се превръща в наш „вътрешен“
свят
.
По време на земния си живот ние можем да обозначим душевните си изживявания извличайки ги най-вече от нашите мисли и чувства с краткото име „Аз“. След като минем обаче през Портата на смъртта, нашият Аз се гради върху външните възприятия и външните последици на нашите действия. Сега нашият вътрешен свят е сякаш съсредоточен в една точка, или по-добре казано в една сфера; и от тази сфера ние ще възприемаме всичко онова, което сме извършили през последния си земен живот. През Портата на смъртта ние пренасяме като образи цялото си земно съществувание; след смъртта то се превръща в наш „вътрешен“ свят. Из общо нещата претърпяват пълен обрат: преди смъртта ние възприемаме „външния“ свят като арена, където се разиграваха нашите действия.
След смъртта този свят се превръща в наш „вътрешен“ свят.
Както сега живеем в усещанията и чувствата, породени от външните впечатления, така и след смъртта ние продължаваме да живеем в нашите действия. След смъртта нашите действия се превръщат в онова, което бихме нарекли „вътрешен“ свят. Ако един човек е направил някому добро или зло, след смъртта той се превръща в непосредствена та добра или зла постъпка, превръща се в субстанциалните добри или зли сили. Да, ние съвсем не трябва да си представяме нещата така, сякаш някакъв безформен Аз се промъква през Портата на смъртта, за да започне друг вид съществувание. След смъртта ние сме това, което сме вършили приживе, включително и до най-малките подробности.
към текста >>
След смъртта нашите действия се превръщат в онова, което бихме нарекли „вътрешен“
свят
.
Сега нашият вътрешен свят е сякаш съсредоточен в една точка, или по-добре казано в една сфера; и от тази сфера ние ще възприемаме всичко онова, което сме извършили през последния си земен живот. През Портата на смъртта ние пренасяме като образи цялото си земно съществувание; след смъртта то се превръща в наш „вътрешен“ свят. Из общо нещата претърпяват пълен обрат: преди смъртта ние възприемаме „външния“ свят като арена, където се разиграваха нашите действия. След смъртта този свят се превръща в наш „вътрешен“ свят. Както сега живеем в усещанията и чувствата, породени от външните впечатления, така и след смъртта ние продължаваме да живеем в нашите действия.
След смъртта нашите действия се превръщат в онова, което бихме нарекли „вътрешен“ свят.
Ако един човек е направил някому добро или зло, след смъртта той се превръща в непосредствена та добра или зла постъпка, превръща се в субстанциалните добри или зли сили. Да, ние съвсем не трябва да си представяме нещата така, сякаш някакъв безформен Аз се промъква през Портата на смъртта, за да започне друг вид съществувание. След смъртта ние сме това, което сме вършили приживе, включително и до най-малките подробности. След смъртта ние представляваме всяко едно от нашите действия, и всяко едно от нашите действия ние означаваме като „аз“. Затова пък нашият „вътрешен“ свят се превръща в наш „външен“ свят.
към текста >>
Затова пък нашият „вътрешен“
свят
се превръща в наш „външен“
свят
.
След смъртта нашите действия се превръщат в онова, което бихме нарекли „вътрешен“ свят. Ако един човек е направил някому добро или зло, след смъртта той се превръща в непосредствена та добра или зла постъпка, превръща се в субстанциалните добри или зли сили. Да, ние съвсем не трябва да си представяме нещата така, сякаш някакъв безформен Аз се промъква през Портата на смъртта, за да започне друг вид съществувание. След смъртта ние сме това, което сме вършили приживе, включително и до най-малките подробности. След смъртта ние представляваме всяко едно от нашите действия, и всяко едно от нашите действия ние означаваме като „аз“.
Затова пък нашият „вътрешен“ свят се превръща в наш „външен“ свят.
Всички наши мисли и чувства се превръщат в един безспорен и обективен външен свят. Както сега около нас кръжи яркото дневно Слънце или пък нощните съзвездия, така и след смъртта нашият външен свят ще се изгражда от нашите мисли и чувства. Всичко, което днес пазим в ненарушимото си и клетвено мълчание, след смъртта се изнася навън в света и ни посреща като могъща поредица от образи. След като минем през Портата на смъртта, ние се оказваме под едно небе, от което изгрява нашият човешки Аз, също както от днешното физическо небе всяка сутрин изгрява физическото Слънце.
към текста >>
Всички наши мисли и чувства се превръщат в един безспорен и обективен външен
свят
.
Ако един човек е направил някому добро или зло, след смъртта той се превръща в непосредствена та добра или зла постъпка, превръща се в субстанциалните добри или зли сили. Да, ние съвсем не трябва да си представяме нещата така, сякаш някакъв безформен Аз се промъква през Портата на смъртта, за да започне друг вид съществувание. След смъртта ние сме това, което сме вършили приживе, включително и до най-малките подробности. След смъртта ние представляваме всяко едно от нашите действия, и всяко едно от нашите действия ние означаваме като „аз“. Затова пък нашият „вътрешен“ свят се превръща в наш „външен“ свят.
Всички наши мисли и чувства се превръщат в един безспорен и обективен външен свят.
Както сега около нас кръжи яркото дневно Слънце или пък нощните съзвездия, така и след смъртта нашият външен свят ще се изгражда от нашите мисли и чувства. Всичко, което днес пазим в ненарушимото си и клетвено мълчание, след смъртта се изнася навън в света и ни посреща като могъща поредица от образи. След като минем през Портата на смъртта, ние се оказваме под едно небе, от което изгрява нашият човешки Аз, също както от днешното физическо небе всяка сутрин изгрява физическото Слънце.
към текста >>
Както сега около нас кръжи яркото дневно Слънце или пък нощните съзвездия, така и след смъртта нашият външен
свят
ще се изгражда от нашите мисли и чувства.
Да, ние съвсем не трябва да си представяме нещата така, сякаш някакъв безформен Аз се промъква през Портата на смъртта, за да започне друг вид съществувание. След смъртта ние сме това, което сме вършили приживе, включително и до най-малките подробности. След смъртта ние представляваме всяко едно от нашите действия, и всяко едно от нашите действия ние означаваме като „аз“. Затова пък нашият „вътрешен“ свят се превръща в наш „външен“ свят. Всички наши мисли и чувства се превръщат в един безспорен и обективен външен свят.
Както сега около нас кръжи яркото дневно Слънце или пък нощните съзвездия, така и след смъртта нашият външен свят ще се изгражда от нашите мисли и чувства.
Всичко, което днес пазим в ненарушимото си и клетвено мълчание, след смъртта се изнася навън в света и ни посреща като могъща поредица от образи. След като минем през Портата на смъртта, ние се оказваме под едно небе, от което изгрява нашият човешки Аз, също както от днешното физическо небе всяка сутрин изгрява физическото Слънце.
към текста >>
Преди малко казах, че след смъртта нашите постъпки и действия застават около нас като една сфера, която ние изживяваме като наш вътрешен
свят
.
Ако сега трябва да се задълбоча в още по-подробни описания, бих могъл да добавя следното.
Преди малко казах, че след смъртта нашите постъпки и действия застават около нас като една сфера, която ние изживяваме като наш вътрешен свят.
Ние отново преминаваме през всичко, което сме „изработили“ в света. Да, след смъртта ние отново изживяваме нашите собствени действия, изживяваме ги като в една сфера, чиито размери постоянно и неумолимо нарастват. (Рис. 2, синьо) А самите ние непрекъснато гледаме „назад“, където сега се намира нашата Земя (зелено). Както през земния живот съзерцаваме навън в космическото пространство Слънцето и звездите, така и след смъртта ние отправяме поглед „назад“ към Земята. И знаете ли как изглежда Земята в този момент?
към текста >>
Тя е обградена от подвижните и живи образи, в които е събран нашият изтекъл живот, нашият бивш „вътрешен“
свят
(Рис.
Ние отново преминаваме през всичко, което сме „изработили“ в света. Да, след смъртта ние отново изживяваме нашите собствени действия, изживяваме ги като в една сфера, чиито размери постоянно и неумолимо нарастват. (Рис. 2, синьо) А самите ние непрекъснато гледаме „назад“, където сега се намира нашата Земя (зелено). Както през земния живот съзерцаваме навън в космическото пространство Слънцето и звездите, така и след смъртта ние отправяме поглед „назад“ към Земята. И знаете ли как изглежда Земята в този момент?
Тя е обградена от подвижните и живи образи, в които е събран нашият изтекъл живот, нашият бивш „вътрешен“ свят (Рис.
2, стрелките) Обаче нещата не са така устроени, че просто да наблюдаваме нашия предишен живот; не, сега ние имаме нашите опитности тъкмо от мястото, което сме напуснали, минавайки през Портата на смъртта. Пред нас се носят съдържанията на това, което приживе наричахме наш „вътрешен“ свят, само че сега те сякаш извират от мястото, което вече сме напуснали и приличат на подвижни облаци, съзвездия и т.н. Предишният периферен свят, в чийто център усещахме нашия Аз, цялата предишна Земя, сега се превръщат в нещо съвсем различно. Ние сега сме тези, които обкръжаваме предишната Земя, и отправяме поглед „назад“, защото от силовото поле, в което е превърната предишната Земя, бликат под формата на величествени и неповторими образи спомените от нашия току-що приключил земен живот. Външният свят става вътрешен свят, и обратно: вътрешният свят става външен.
към текста >>
Пред нас се носят съдържанията на това, което приживе наричахме наш „вътрешен“
свят
, само че сега те сякаш извират от мястото, което вече сме напуснали и приличат на подвижни облаци, съзвездия и т.н.
2, синьо) А самите ние непрекъснато гледаме „назад“, където сега се намира нашата Земя (зелено). Както през земния живот съзерцаваме навън в космическото пространство Слънцето и звездите, така и след смъртта ние отправяме поглед „назад“ към Земята. И знаете ли как изглежда Земята в този момент? Тя е обградена от подвижните и живи образи, в които е събран нашият изтекъл живот, нашият бивш „вътрешен“ свят (Рис. 2, стрелките) Обаче нещата не са така устроени, че просто да наблюдаваме нашия предишен живот; не, сега ние имаме нашите опитности тъкмо от мястото, което сме напуснали, минавайки през Портата на смъртта.
Пред нас се носят съдържанията на това, което приживе наричахме наш „вътрешен“ свят, само че сега те сякаш извират от мястото, което вече сме напуснали и приличат на подвижни облаци, съзвездия и т.н.
Предишният периферен свят, в чийто център усещахме нашия Аз, цялата предишна Земя, сега се превръщат в нещо съвсем различно. Ние сега сме тези, които обкръжаваме предишната Земя, и отправяме поглед „назад“, защото от силовото поле, в което е превърната предишната Земя, бликат под формата на величествени и неповторими образи спомените от нашия току-що приключил земен живот. Външният свят става вътрешен свят, и обратно: вътрешният свят става външен. Този закон е валиден за най-незначителните събития, за най-малките подробности.
към текста >>
Предишният периферен
свят
, в чийто център усещахме нашия Аз, цялата предишна Земя, сега се превръщат в нещо съвсем различно.
Както през земния живот съзерцаваме навън в космическото пространство Слънцето и звездите, така и след смъртта ние отправяме поглед „назад“ към Земята. И знаете ли как изглежда Земята в този момент? Тя е обградена от подвижните и живи образи, в които е събран нашият изтекъл живот, нашият бивш „вътрешен“ свят (Рис. 2, стрелките) Обаче нещата не са така устроени, че просто да наблюдаваме нашия предишен живот; не, сега ние имаме нашите опитности тъкмо от мястото, което сме напуснали, минавайки през Портата на смъртта. Пред нас се носят съдържанията на това, което приживе наричахме наш „вътрешен“ свят, само че сега те сякаш извират от мястото, което вече сме напуснали и приличат на подвижни облаци, съзвездия и т.н.
Предишният периферен свят, в чийто център усещахме нашия Аз, цялата предишна Земя, сега се превръщат в нещо съвсем различно.
Ние сега сме тези, които обкръжаваме предишната Земя, и отправяме поглед „назад“, защото от силовото поле, в което е превърната предишната Земя, бликат под формата на величествени и неповторими образи спомените от нашия току-що приключил земен живот. Външният свят става вътрешен свят, и обратно: вътрешният свят става външен. Този закон е валиден за най-незначителните събития, за най-малките подробности.
към текста >>
Външният
свят
става вътрешен
свят
, и обратно: вътрешният
свят
става външен.
Тя е обградена от подвижните и живи образи, в които е събран нашият изтекъл живот, нашият бивш „вътрешен“ свят (Рис. 2, стрелките) Обаче нещата не са така устроени, че просто да наблюдаваме нашия предишен живот; не, сега ние имаме нашите опитности тъкмо от мястото, което сме напуснали, минавайки през Портата на смъртта. Пред нас се носят съдържанията на това, което приживе наричахме наш „вътрешен“ свят, само че сега те сякаш извират от мястото, което вече сме напуснали и приличат на подвижни облаци, съзвездия и т.н. Предишният периферен свят, в чийто център усещахме нашия Аз, цялата предишна Земя, сега се превръщат в нещо съвсем различно. Ние сега сме тези, които обкръжаваме предишната Земя, и отправяме поглед „назад“, защото от силовото поле, в което е превърната предишната Земя, бликат под формата на величествени и неповторими образи спомените от нашия току-що приключил земен живот.
Външният свят става вътрешен свят, и обратно: вътрешният свят става външен.
Този закон е валиден за най-незначителните събития, за най-малките подробности.
към текста >>
И така, всички онези хора, с които Вие сте били в една или друга връзка, сега са включени във Вашия вътрешен
свят
.
Когато човек се взира от постоянно нарастващата сфера, за която стана дума, надолу към Земята, той открива всички чувства и настроения, които е проявявал спрямо другите хора. Това, което е понесъл от другите, сега се явява по-скоро като облаци. А чувствата, които човек е развил у себе си спрямо другите носят нещо от характера на звездите. Самите хора, които човек различава от своето ново място като жители на Земята между тяхното раждане и смърт имат определени форми и очертания; тези хора обаче сега изглеждат като образи, породени от нашите действия.
И така, всички онези хора, с които Вие сте били в една или друга връзка, сега са включени във Вашия вътрешен свят.
към текста >>
Вътрешният
свят
, чувствата и т.н.
По време на земния живот човек носи в себе си своите чувства, своето сърце, своя стомах. Между смъртта и новото раждане той носи в себе си всичко онова, което приживе е било навън в пространството, както и всичко, което се е разигравало между него и другите хора. Представете си двама души, които са взаимно свързани по един или друг начин. „А“ носи образа на „В“ и „В“ носи образа на „А“ като вътрешно съдържание на своята душа. Но след смъртта нещата се променят.
Вътрешният свят, чувствата и т.н.
се превръщат във външен свят, те се превръщат в едно ново космическо съдържание. Всички чувства и настроения, които сме успели да изградим спрямо един или друг човек, сега отново застават пред нас.
към текста >>
се превръщат във външен
свят
, те се превръщат в едно ново космическо съдържание.
Между смъртта и новото раждане той носи в себе си всичко онова, което приживе е било навън в пространството, както и всичко, което се е разигравало между него и другите хора. Представете си двама души, които са взаимно свързани по един или друг начин. „А“ носи образа на „В“ и „В“ носи образа на „А“ като вътрешно съдържание на своята душа. Но след смъртта нещата се променят. Вътрешният свят, чувствата и т.н.
се превръщат във външен свят, те се превръщат в едно ново космическо съдържание.
Всички чувства и настроения, които сме успели да изградим спрямо един или друг човек, сега отново застават пред нас.
към текста >>
Докато сме живи, нещата изглеждат така: Ето, ние постоянно се намираме в една точка на света естествено нямам предвид дали сме тук в Дорнах или Базел, аз говоря за това, че по начало ние се намираме в една отправна точка, както в материално, така и в морално отношение; и от тази точка ние наблюдаваме и преценяваме целия останал
свят
.
По този начин обаче човекът практически става един вид създател на всичко, което го заобикаля след него вата смърт.
Докато сме живи, нещата изглеждат така: Ето, ние постоянно се намираме в една точка на света естествено нямам предвид дали сме тук в Дорнах или Базел, аз говоря за това, че по начало ние се намираме в една отправна точка, както в материално, така и в морално отношение; и от тази точка ние наблюдаваме и преценяваме целия останал свят.
Нека повторим: ние се намираме в определена точка и от нея наблюдаваме света, наблюдаваме го в перспектива. Всичко това обаче е нещо субективно. Всеки отделен човек има различна наблюдателна точка.
към текста >>
разлага според законите на неорганичния
свят
(Рис. 4).
разлага според законите на неорганичния свят (Рис. 4).
Нещо обаче остава. Остава една фина тъкан, която възниква като последици от нашите действия, от нашата воля. Представете си за миг Вашия жизнен път: Ето го пълзящото бебе, после прохождащото дете, първото самостоятелно пътуване и т.н. всичко това се превръща в един вид вътрешен живот, нали? Но от друга страна то е
към текста >>
Това че пренася своя Аз през смъртта, се дължи на факта, който сме изтъквали много често: А именно на факта, че след смъртта човек разполага със субстанциалния
свят
на своите спомени.
Виждате ли, всяко от Вашите действия на Земята, се вплита в онази фина тъкан, за която стана дума: Тя нараства и се превръща в сфера, превръща се в това, което наричаме „вътрешен“ живот. Точно това обстоятелство обаче гарантира на човека неговия земен Аз. Защото той има своя Аз от Земята, чрез Земята.
Това че пренася своя Аз през смъртта, се дължи на факта, който сме изтъквали много често: А именно на факта, че след смъртта човек разполага със субстанциалния свят на своите спомени.
Истинските душевни изживявания се изчерпват за около три дни след смъртта, когато се разпада и самото етерно тяло на човека. Обаче етерното тяло не изчезва, а се разтваря навън в космическото пространство. Ето защо нашите мисли и чувства като при последните се намесва определен елемент от астралното тяло се изнасят горе в Космоса, превръщайки се в споменатите облачни и звездни конфигурации, които обкръжават Земята.
към текста >>
Това формира нашият „вътрешен“ и „външен“
свят
в живота между смъртта и новото раждане.
По този начин от нас отпадат „субстанции“ в две направления към Земята, и така да се каже, в посока на въздушното пространство.
Това формира нашият „вътрешен“ и „външен“ свят в живота между смъртта и новото раждане.
към текста >>
Представете си Вашите действия, доколкото те произтичат от волята; сега всичките съществуват като Ваш „вътрешен“
свят
.
Представете си живо особеностите на Вашето обкръжение, каквото е то между смъртта и новото раждане.
Представете си Вашите действия, доколкото те произтичат от волята; сега всичките съществуват като Ваш „вътрешен“ свят.
А Вашият „външен“ свят, Вашият Космос това сега са Вашите мисли, Вашите чувства. Само че в случая Вие не поглеждате навън към света, а навътре към Земята, която Ви залива с тези Ваши вътреш ни мисли. Докато се намираме тук между раждането и смъртта, от една страна ясно различаваме Слънцето, живота на Слънцето. Слънцето свети и грее вън. Ние се намираме върху Земята и наблюдаваме Слънцето.
към текста >>
А Вашият „външен“
свят
, Вашият Космос това сега са Вашите мисли, Вашите чувства.
Представете си живо особеностите на Вашето обкръжение, каквото е то между смъртта и новото раждане. Представете си Вашите действия, доколкото те произтичат от волята; сега всичките съществуват като Ваш „вътрешен“ свят.
А Вашият „външен“ свят, Вашият Космос това сега са Вашите мисли, Вашите чувства.
Само че в случая Вие не поглеждате навън към света, а навътре към Земята, която Ви залива с тези Ваши вътреш ни мисли. Докато се намираме тук между раждането и смъртта, от една страна ясно различаваме Слънцето, живота на Слънцето. Слънцето свети и грее вън. Ние се намираме върху Земята и наблюдаваме Слънцето. Обаче след смъртта Слънцето веднага изчезва.
към текста >>
Когато „влезем“ в Слънцето и отправим поглед „назад“, там ние откриваме целият духовен
свят
, светът на Йерархиите.
Да, тук ние сме стъпили здраво на Земята и наблюдаваме Слънцето горе. Под нас се намира Земята. Това е една своеобразна материална особеност на Земята. Обаче Слънцето няма материални особености, няма материални качества. Както често съм заявявал, мненията на физиците по този въпрос не са нищо друго, освен суетно и празно фантазьорство.
Когато „влезем“ в Слънцето и отправим поглед „назад“, там ние откриваме целият духовен свят, светът на Йерархиите.
Както тук на Земята под себе си имаме здравата и твърда материя, така до като се намираме между смъртта и новото раждане, зад себе си ние имаме света на Йерархиите. Или с други думи: сега ние сме Слънцето и наблюдаваме истинското духовно Слънце. И в действителност е точно така: Самите хора са подготвили небето; небето е последица от вътрешните изживявания на хората. Така ще стоят нещата и при следващата инкарнация на нашата планета Бъдещият Юпитер. Аз многократно и подробно съм говорил върху тези процеси.
към текста >>
Днес между смъртта и новото раждане човек все още може да види какъв е неговия принос в духовния
свят
около Земята.
И в действителност е точно така: Самите хора са подготвили небето; небето е последица от вътрешните изживявания на хората. Така ще стоят нещата и при следващата инкарнация на нашата планета Бъдещият Юпитер. Аз многократно и подробно съм говорил върху тези процеси. Всичко това, което хората изтъкават около Земята чрез своите чувства, чрез своите мисли то ще остане. Цялата материална Земя ще изчезне.
Днес между смъртта и новото раждане човек все още може да види какъв е неговия принос в духовния свят около Земята.
А после, когато Земята поеме своя път към гибелта, единствената реалност ще бъде именно този духовен принос на човека, той ще представлява и самата нова Земя; старата Земя ще се разпадне и от вътрешните опитности на хората ще възникне Бъдещият Юпитер.
към текста >>
Душевният
свят
носи в себе си зародишите на бъдещия
свят
.
На човека изобщо не е разрешено да изостави и погуби това, което живее в неговата душа.
Душевният свят носи в себе си зародишите на бъдещия свят.
В душата е стаена цялата космическа еволюция на бъдещия свят. И минавайки през Портата на смъртта, човек остава буден само за онези сили, които ще участват в бъдещата еволюция на Космоса.
към текста >>
В душата е стаена цялата космическа еволюция на бъдещия
свят
.
На човека изобщо не е разрешено да изостави и погуби това, което живее в неговата душа. Душевният свят носи в себе си зародишите на бъдещия свят.
В душата е стаена цялата космическа еволюция на бъдещия свят.
И минавайки през Портата на смъртта, човек остава буден само за онези сили, които ще участват в бъдещата еволюция на Космоса.
към текста >>
Докато сме между смъртта и новото раждане, нашият вътрешен
свят
се състои както вече казахме от нашите действия, доколкото те са продиктувани от волята; това е сферата на вътрешния
свят
, или с други думи: централното ядро, обкръжено от нашите чувства и мисли, които се излъчват навън в пространството.
Докато сме между смъртта и новото раждане, нашият вътрешен свят се състои както вече казахме от нашите действия, доколкото те са продиктувани от волята; това е сферата на вътрешния свят, или с други думи: централното ядро, обкръжено от нашите чувства и мисли, които се излъчват навън в пространството.
Обаче тук действуват и сили, които са близки до силите на Луната. Ако ми позволите, бих могъл да допълня: Тогава ние виждаме Луната от другата и страна. Самият живот в сферата, за която стана дума, е подчинен на други закони, на друга перспектива и по нищо не прилича на нашия земен живот, дори за някои от тези закони е невъзможно да се говори толкова различни са те. В известен смисъл, докато сме между смъртта и новото раждане, ние се намираме не извън Луната, а вътре в нея. Ние сме постоянно свързани с вътрешния лик на Луната.
към текста >>
Тук на Земята, докато сме между раждането и смъртта, ние разполагаме само с една гледна точка: Ние сме стъпили на Земята и наблюдаваме външния
свят
.
Тук на Земята, докато сме между раждането и смъртта, ние разполагаме само с една гледна точка: Ние сме стъпили на Земята и наблюдаваме външния свят.
След като минем през Портата на смъртта, гледната точка се променя: тогава ние се намираме в сферата и наблюдаваме „назад“ в посока към центъра. През този период от живота между смъртта и новото раждане ние сме поставени в един свят, който е диаметрално противоположен на нашия земен живот. Обаче тъкмо през тези два свята ще бъде пренесено напред това, което, така да се каже е извлечено от нас с помощта на Луната. За нас Луната е изключително важно небесно тяло. Тя е посредникът между отделните земни животи, а не онази скалиста пустиня, която ни се струва, че виждаме в нощното небе.
към текста >>
През този период от живота между смъртта и новото раждане ние сме поставени в един
свят
, който е диаметрално противоположен на нашия земен живот.
Тук на Земята, докато сме между раждането и смъртта, ние разполагаме само с една гледна точка: Ние сме стъпили на Земята и наблюдаваме външния свят. След като минем през Портата на смъртта, гледната точка се променя: тогава ние се намираме в сферата и наблюдаваме „назад“ в посока към центъра.
През този период от живота между смъртта и новото раждане ние сме поставени в един свят, който е диаметрално противоположен на нашия земен живот.
Обаче тъкмо през тези два свята ще бъде пренесено напред това, което, така да се каже е извлечено от нас с помощта на Луната. За нас Луната е изключително важно небесно тяло. Тя е посредникът между отделните земни животи, а не онази скалиста пустиня, която ни се струва, че виждаме в нощното небе.
към текста >>
Обаче тъкмо през тези два
свят
а ще бъде пренесено напред това, което, така да се каже е извлечено от нас с помощта на Луната.
Тук на Земята, докато сме между раждането и смъртта, ние разполагаме само с една гледна точка: Ние сме стъпили на Земята и наблюдаваме външния свят. След като минем през Портата на смъртта, гледната точка се променя: тогава ние се намираме в сферата и наблюдаваме „назад“ в посока към центъра. През този период от живота между смъртта и новото раждане ние сме поставени в един свят, който е диаметрално противоположен на нашия земен живот.
Обаче тъкмо през тези два свята ще бъде пренесено напред това, което, така да се каже е извлечено от нас с помощта на Луната.
За нас Луната е изключително важно небесно тяло. Тя е посредникът между отделните земни животи, а не онази скалиста пустиня, която ни се струва, че виждаме в нощното небе.
към текста >>
А всичко онова, което носим в нашия вътрешен
свят
, всичко което осъществяваме на тази Земя, то ни отпраща в бъдещето.
Вие добре разбирате, че по този начин животът на отделния човек се свързва с живота на целия Космос. В живо та между раждането и смъртта ние наблюдаваме ако ми позволите този израз „останките“ от предишните инкарнации на нашата Земя, т.е. наблюдаваме „останките“ от Сатурновата, Слънчевата и Лунната епоха. Докато сме тук, всичко това ни обгръща като верига от явления и феномени. Но тези феномени, малко или много, ни отпращат към миналото.
А всичко онова, което носим в нашия вътрешен свят, всичко което осъществяваме на тази Земя, то ни отпраща в бъдещето.
Но дори и в настоящето, ние можем да доловим дискретните очертания на бъдещето, което подготвя своите форми в нашите опитности между смъртта и новото раждане; там, където „вътрешният“ свят става „външен, а „външният“ свят „вътрешен“.
към текста >>
Но дори и в настоящето, ние можем да доловим дискретните очертания на бъдещето, което подготвя своите форми в нашите опитности между смъртта и новото раждане; там, където „вътрешният“
свят
става „външен, а „външният“
свят
„вътрешен“.
В живо та между раждането и смъртта ние наблюдаваме ако ми позволите този израз „останките“ от предишните инкарнации на нашата Земя, т.е. наблюдаваме „останките“ от Сатурновата, Слънчевата и Лунната епоха. Докато сме тук, всичко това ни обгръща като верига от явления и феномени. Но тези феномени, малко или много, ни отпращат към миналото. А всичко онова, което носим в нашия вътрешен свят, всичко което осъществяваме на тази Земя, то ни отпраща в бъдещето.
Но дори и в настоящето, ние можем да доловим дискретните очертания на бъдещето, което подготвя своите форми в нашите опитности между смъртта и новото раждане; там, където „вътрешният“ свят става „външен, а „външният“ свят „вътрешен“.
към текста >>
Аз казах: всичко, което човек изживява в Космоса, всичко, което получава от планетите и техните констелации, се проявява в неговия организъм, в неговия вътрешен
свят
.
Ако сте схванали целия замисъл на последните ми лекции тук в Дорнах, Вие несъмнено сте изградили известна представа за начина, по който човек пренася опитностите си от живота между смъртта и новото раждане в на стоящия земен живот.
Аз казах: всичко, което човек изживява в Космоса, всичко, което получава от планетите и техните констелации, се проявява в неговия организъм, в неговия вътрешен свят.
След смъртта този вътрешен свят се превръща във външен свят. Да, след като мине през Портата на смъртта, човек отново се сблъсква с това, което е изживял вътрешно като свое непосредствено обкръжение, като ощастливяващи чувства или като горчиви самообвинения само че сега този вътрешен свят надвисва над човека като негов външен свят, като негов небосвод, заемащ обаче така да се каже средищно, централно място.
към текста >>
След смъртта този вътрешен
свят
се превръща във външен
свят
.
Ако сте схванали целия замисъл на последните ми лекции тук в Дорнах, Вие несъмнено сте изградили известна представа за начина, по който човек пренася опитностите си от живота между смъртта и новото раждане в на стоящия земен живот. Аз казах: всичко, което човек изживява в Космоса, всичко, което получава от планетите и техните констелации, се проявява в неговия организъм, в неговия вътрешен свят.
След смъртта този вътрешен свят се превръща във външен свят.
Да, след като мине през Портата на смъртта, човек отново се сблъсква с това, което е изживял вътрешно като свое непосредствено обкръжение, като ощастливяващи чувства или като горчиви самообвинения само че сега този вътрешен свят надвисва над човека като негов външен свят, като негов небосвод, заемащ обаче така да се каже средищно, централно място.
към текста >>
Да, след като мине през Портата на смъртта, човек отново се сблъсква с това, което е изживял вътрешно като свое непосредствено обкръжение, като ощастливяващи чувства или като горчиви самообвинения само че сега този вътрешен
свят
надвисва над човека като негов външен
свят
, като негов небосвод, заемащ обаче така да се каже средищно, централно място.
Ако сте схванали целия замисъл на последните ми лекции тук в Дорнах, Вие несъмнено сте изградили известна представа за начина, по който човек пренася опитностите си от живота между смъртта и новото раждане в на стоящия земен живот. Аз казах: всичко, което човек изживява в Космоса, всичко, което получава от планетите и техните констелации, се проявява в неговия организъм, в неговия вътрешен свят. След смъртта този вътрешен свят се превръща във външен свят.
Да, след като мине през Портата на смъртта, човек отново се сблъсква с това, което е изживял вътрешно като свое непосредствено обкръжение, като ощастливяващи чувства или като горчиви самообвинения само че сега този вътрешен свят надвисва над човека като негов външен свят, като негов небосвод, заемащ обаче така да се каже средищно, централно място.
към текста >>
Неговите мисли са само спокойни, пасивни отражения на външния
свят
.
Този „друг“ мироглед днес си пробива път в света под бойното знаме на Антропософията. Аз винаги съм подчертавал: За разлика от пасивните концепции за света, които възникват чрез външното наблюдение, Антропософията идва като една активна концепция. Тя не може да се развива без дълбокото вътрешно участие на човека. След като вземете една или друга антропософска книга в ръце, Вие поставяте Вашите мисли в движение. Днешният човек, който се придържа към официалните възгледи на науката, иска да остави всичко в покой.
Неговите мисли са само спокойни, пасивни отражения на външния свят.
Този човек всъщност спи.
към текста >>
14.
2. Втора лекция, Дорнах, 22 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
В духовния
свят
след смъртта, „нормално“ е точно това съзнание, което ни прави сигурни в нашия Аз; по същия начин и тук на Земята е „нормално“ именно будното, а не спящото съзнание.
Вчера посочих колко различни са опитностите на човека преди и след неговата смърт. Между смъртта и новото раждане ние имаме такива опитности, които ни показват нашия Аз в неговите действия, в неговите волеви импулси.
В духовния свят след смъртта, „нормално“ е точно това съзнание, което ни прави сигурни в нашия Аз; по същия начин и тук на Земята е „нормално“ именно будното, а не спящото съзнание.
Тук на Земята ние сме изградени от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз, а след смъртта от Азът, Духът-Себе, Духът-Живот и Човекът-Дух макар и на първо време те да са само в своя зародишен вид. Впрочем между смъртта и новото раждане, Азът е най-долният член. Тук на Земята ние имаме нашия вътрешен Аз с помощта на будното съзнание. След смъртта ние имаме нашия Аз като една външна опитност, екстериоризирана в нашите действия, в нашите волеви импулси, които изживяваме по такъв начин, сякаш те ни озаряват от Земята.
към текста >>
Докато сме на Земята и спим, ние слизаме до равнището на растителния
свят
.
Докато сме на Земята и спим, ние слизаме до равнището на растителния свят.
Между смъртта и новото раждане ние се издигаме до един вид Архангелско съзнание, което е по-високо от сегашното ни съзнание. Аз вече споменах: в нашето нормално съзнание, ние имаме така да се каже „зад“ нас Съществата от висшите Йерархии. В периодите на свръхсъзнание ние буквално се движим всред тях. Ние просто живеем всред тях. И от тях ние узнаваме много повече, отколкото можем да научим нещо като обикновени хора.
към текста >>
Обикновено се приема, че този сетивен
свят
е идентичен с предметите и съществата, намиращи се в природата; поради своя един или друг цвят, един предмет се отпечатва в зрителния орган; друг предмет или същество вибрира, поражда шумове и звуци, в резултат на което се възприема от ухото, и т.н.
Представете си нашето будно съзнание. Представете си как ние разполагаме със сбора от всички външни сетивни впечатления, и как от тях се изгражда онази сетивна панорама, всред която прекарваме своя земен живот.
Обикновено се приема, че този сетивен свят е идентичен с предметите и съществата, намиращи се в природата; поради своя един или друг цвят, един предмет се отпечатва в зрителния орган; друг предмет или същество вибрира, поражда шумове и звуци, в резултат на което се възприема от ухото, и т.н.
Нека обаче погледнем сериозно в тоталния свят на сетивните впечатления и се запитаме как изглеждат нещата в действителност.
към текста >>
Нека обаче погледнем сериозно в тоталния
свят
на сетивните впечатления и се запитаме как изглеждат нещата в действителност.
Представете си нашето будно съзнание. Представете си как ние разполагаме със сбора от всички външни сетивни впечатления, и как от тях се изгражда онази сетивна панорама, всред която прекарваме своя земен живот. Обикновено се приема, че този сетивен свят е идентичен с предметите и съществата, намиращи се в природата; поради своя един или друг цвят, един предмет се отпечатва в зрителния орган; друг предмет или същество вибрира, поражда шумове и звуци, в резултат на което се възприема от ухото, и т.н.
Нека обаче погледнем сериозно в тоталния свят на сетивните впечатления и се запитаме как изглеждат нещата в действителност.
към текста >>
Аз многократно съм подчертавал: И дума не може да става, че зад сетивните факти, зад сетивните впечатления се намира онзи фантастичен
свят
на атоми, както си въобразяват днешните физици.
Аз многократно съм подчертавал: И дума не може да става, че зад сетивните факти, зад сетивните впечатления се намира онзи фантастичен свят на атоми, както си въобразяват днешните физици.
Зад сетивния свят бди един друг, духовен свят. Или иначе казано Духът присъствува и в сетивния свят, само че засега обикновеното съзнание не може да го открие там. Обикновеното съзнание се натъква именно на тази сетивна „завеса“. Какво представлява тя? Какво се съдържа в нея?
към текста >>
Зад сетивния
свят
бди един друг, духовен
свят
.
Аз многократно съм подчертавал: И дума не може да става, че зад сетивните факти, зад сетивните впечатления се намира онзи фантастичен свят на атоми, както си въобразяват днешните физици.
Зад сетивния свят бди един друг, духовен свят.
Или иначе казано Духът присъствува и в сетивния свят, само че засега обикновеното съзнание не може да го открие там. Обикновеното съзнание се натъква именно на тази сетивна „завеса“. Какво представлява тя? Какво се съдържа в нея? Практически в тази сетивна завеса е събрана и действува свитата от онези Същества, които в моята „Тайна Наука“ са означени като „Духовете на формата“.
към текста >>
Или иначе казано Духът присъствува и в сетивния
свят
, само че засега обикновеното съзнание не може да го открие там.
Аз многократно съм подчертавал: И дума не може да става, че зад сетивните факти, зад сетивните впечатления се намира онзи фантастичен свят на атоми, както си въобразяват днешните физици. Зад сетивния свят бди един друг, духовен свят.
Или иначе казано Духът присъствува и в сетивния свят, само че засега обикновеното съзнание не може да го открие там.
Обикновеното съзнание се натъква именно на тази сетивна „завеса“. Какво представлява тя? Какво се съдържа в нея? Практически в тази сетивна завеса е събрана и действува свитата от онези Същества, които в моята „Тайна Наука“ са означени като „Духовете на формата“. Всичко, кое то има за нас едни или други пространствени очертания, притежава определена форма.
към текста >>
Този
свят
на сетивните явления около нас ние с пълно право определяме като „предметен
свят
“, като
свят
на феномените.
Този свят на сетивните явления около нас ние с пълно право определяме като „предметен свят“, като свят на феномените.
Това название обаче е правилно само дотолкова, доколкото засега ние, хората с нашето обикновено съзнание изобщо не сме в състояние да извлечем от този сетивен свят нещо повече от феномените, нещо повече от външния измамен блясък; или както би се изразил ориенталецът: Майя. Обаче в мига, когато обикновеното съзнание пробуди своите имагиниращи сили, целият сетивен свят се изпълва, или по-добре казано, се преобразява в един нов свят от подвижни и живи образи.
към текста >>
Това название обаче е правилно само дотолкова, доколкото засега ние, хората с нашето обикновено съзнание изобщо не сме в състояние да извлечем от този сетивен
свят
нещо повече от феномените, нещо повече от външния измамен блясък; или както би се изразил ориенталецът: Майя.
Този свят на сетивните явления около нас ние с пълно право определяме като „предметен свят“, като свят на феномените.
Това название обаче е правилно само дотолкова, доколкото засега ние, хората с нашето обикновено съзнание изобщо не сме в състояние да извлечем от този сетивен свят нещо повече от феномените, нещо повече от външния измамен блясък; или както би се изразил ориенталецът: Майя.
Обаче в мига, когато обикновеното съзнание пробуди своите имагиниращи сили, целият сетивен свят се изпълва, или по-добре казано, се преобразява в един нов свят от подвижни и живи образи.
към текста >>
Обаче в мига, когато обикновеното съзнание пробуди своите имагиниращи сили, целият сетивен
свят
се изпълва, или по-добре казано, се преобразява в един нов
свят
от подвижни и живи образи.
Този свят на сетивните явления около нас ние с пълно право определяме като „предметен свят“, като свят на феномените. Това название обаче е правилно само дотолкова, доколкото засега ние, хората с нашето обикновено съзнание изобщо не сме в състояние да извлечем от този сетивен свят нещо повече от феномените, нещо повече от външния измамен блясък; или както би се изразил ориенталецът: Майя.
Обаче в мига, когато обикновеното съзнание пробуди своите имагиниращи сили, целият сетивен свят се изпълва, или по-добре казано, се преобразява в един нов свят от подвижни и живи образи.
към текста >>
И сега, оказва се, че в този протъкан от образи
свят
е включен и светът на Ангелои, на Ангелите.
И сега, оказва се, че в този протъкан от образи свят е включен и светът на Ангелои, на Ангелите.
А за да стигнем до инспирация, ние ще трябва да бъдем инспирирани от сфери, които са извън пределите на този образен свят. Настъпва време, когато той наистина се преобразява в свят на инспирацията. И в неговите инспирации се носят Съществата на Архангелои.
към текста >>
А за да стигнем до инспирация, ние ще трябва да бъдем инспирирани от сфери, които са извън пределите на този образен
свят
.
И сега, оказва се, че в този протъкан от образи свят е включен и светът на Ангелои, на Ангелите.
А за да стигнем до инспирация, ние ще трябва да бъдем инспирирани от сфери, които са извън пределите на този образен свят.
Настъпва време, когато той наистина се преобразява в свят на инспирацията. И в неговите инспирации се носят Съществата на Архангелои.
към текста >>
Настъпва време, когато той наистина се преобразява в
свят
на инспирацията.
И сега, оказва се, че в този протъкан от образи свят е включен и светът на Ангелои, на Ангелите. А за да стигнем до инспирация, ние ще трябва да бъдем инспирирани от сфери, които са извън пределите на този образен свят.
Настъпва време, когато той наистина се преобразява в свят на инспирацията.
И в неговите инспирации се носят Съществата на Архангелои.
към текста >>
Тогава вместо да оставаме при сетивния
свят
, ние ще се издигнем в света на Архаи.
Светът на интуицията ние ще изживеем по-късно.
Тогава вместо да оставаме при сетивния свят, ние ще се издигнем в света на Архаи.
към текста >>
И ние ще открием, че зад Архаите в този свръхсетивен
свят
лежат онези Същества, които Библията нарича Елохими, същите, които в моята „Тайна Наука“ ще откриете под името Духове на Формата.
Когато обаче сме напреднали до света на Архаи, за нас е дори възможно с помощта на Архаи отново да от правим поглед назад към всичко онова, което вече сме изживели всред висшите Йерархии по времето на един или друг предишен живот между смъртта и поредното ново раждане.
И ние ще открием, че зад Архаите в този свръхсетивен свят лежат онези Същества, които Библията нарича Елохими, същите, които в моята „Тайна Наука“ ще откриете под името Духове на Формата.
към текста >>
Сега имаме пълното право да обобщим: Доколкото чрез нашите сетива проникваме навън в света, всъщност ние проникваме в онзи
свят
, който принадлежи към Духовете на формата.
Сега имаме пълното право да обобщим: Доколкото чрез нашите сетива проникваме навън в света, всъщност ние проникваме в онзи свят, който принадлежи към Духовете на формата.
към текста >>
След като обобщихме, че чрез сетивния
свят
се приближаваме до Духовете на Формата, сега можем да отправим поглед и към нашия вътрешен
свят
.
След като обобщихме, че чрез сетивния свят се приближаваме до Духовете на Формата, сега можем да отправим поглед и към нашия вътрешен свят.
Той се намира в толкова дълбоки и интимни връзки с външния свят, че ние сме в състояние да го отразим вътрешно, да отразим външния свят и да извлечем от него нещо, което е близо до спомените, нещо, което има характера на спомени. Или с други думи, ние можем да се придвижим от сетивния свят навътре към нашия мисловен свят.
към текста >>
Той се намира в толкова дълбоки и интимни връзки с външния
свят
, че ние сме в състояние да го отразим вътрешно, да отразим външния
свят
и да извлечем от него нещо, което е близо до спомените, нещо, което има характера на спомени.
След като обобщихме, че чрез сетивния свят се приближаваме до Духовете на Формата, сега можем да отправим поглед и към нашия вътрешен свят.
Той се намира в толкова дълбоки и интимни връзки с външния свят, че ние сме в състояние да го отразим вътрешно, да отразим външния свят и да извлечем от него нещо, което е близо до спомените, нещо, което има характера на спомени.
Или с други думи, ние можем да се придвижим от сетивния свят навътре към нашия мисловен свят.
към текста >>
Или с други думи, ние можем да се придвижим от сетивния
свят
навътре към нашия мисловен
свят
.
След като обобщихме, че чрез сетивния свят се приближаваме до Духовете на Формата, сега можем да отправим поглед и към нашия вътрешен свят. Той се намира в толкова дълбоки и интимни връзки с външния свят, че ние сме в състояние да го отразим вътрешно, да отразим външния свят и да извлечем от него нещо, което е близо до спомените, нещо, което има характера на спомени.
Или с други думи, ние можем да се придвижим от сетивния свят навътре към нашия мисловен свят.
към текста >>
На първо време, мисловният
свят
се разкрива пред нас като един
свят
на образни и живи мисли.
На първо време, мисловният свят се разкрива пред нас като един свят на образни и живи мисли.
Вие изобщо не трябва да си въобразявате, че това, което живее в главите Ви като една или друга мисъл, притежава някаква реалност. Както зад сетивния свят са скрити определени свръхсетивни Същества в случая: Духовете на Формата, така стоят нещата и с мисловния свят. За обикновеното съзнание мислите са най-вече бързопреходни и неуловими сенки. Но както в нежната тъкан на сетивния свят, така и в мисловния свят са скрити определени духовни Същества. И ако чрез имагинацията и инспирацията се издигнем до по-висшите степени на познание този път често е описван в моите лекции и книги, тогава ние ще можем да възприемаме и действието на друг вид духовни Същества в нашия мисловен свят.
към текста >>
Както зад сетивния
свят
са скрити определени свръхсетивни Същества в случая: Духовете на Формата, така стоят нещата и с мисловния
свят
.
На първо време, мисловният свят се разкрива пред нас като един свят на образни и живи мисли. Вие изобщо не трябва да си въобразявате, че това, което живее в главите Ви като една или друга мисъл, притежава някаква реалност.
Както зад сетивния свят са скрити определени свръхсетивни Същества в случая: Духовете на Формата, така стоят нещата и с мисловния свят.
За обикновеното съзнание мислите са най-вече бързопреходни и неуловими сенки. Но както в нежната тъкан на сетивния свят, така и в мисловния свят са скрити определени духовни Същества. И ако чрез имагинацията и инспирацията се издигнем до по-висшите степени на познание този път често е описван в моите лекции и книги, тогава ние ще можем да възприемаме и действието на друг вид духовни Същества в нашия мисловен свят. Тези духовни Същества се проявяват също и в „страничните“ явления на мислите, които на свой ред се разиграват в нас, докато мислим.
към текста >>
Но както в нежната тъкан на сетивния
свят
, така и в мисловния
свят
са скрити определени духовни Същества.
На първо време, мисловният свят се разкрива пред нас като един свят на образни и живи мисли. Вие изобщо не трябва да си въобразявате, че това, което живее в главите Ви като една или друга мисъл, притежава някаква реалност. Както зад сетивния свят са скрити определени свръхсетивни Същества в случая: Духовете на Формата, така стоят нещата и с мисловния свят. За обикновеното съзнание мислите са най-вече бързопреходни и неуловими сенки.
Но както в нежната тъкан на сетивния свят, така и в мисловния свят са скрити определени духовни Същества.
И ако чрез имагинацията и инспирацията се издигнем до по-висшите степени на познание този път често е описван в моите лекции и книги, тогава ние ще можем да възприемаме и действието на друг вид духовни Същества в нашия мисловен свят. Тези духовни Същества се проявяват също и в „страничните“ явления на мислите, които на свой ред се разиграват в нас, докато мислим.
към текста >>
И ако чрез имагинацията и инспирацията се издигнем до по-висшите степени на познание този път често е описван в моите лекции и книги, тогава ние ще можем да възприемаме и действието на друг вид духовни Същества в нашия мисловен
свят
.
На първо време, мисловният свят се разкрива пред нас като един свят на образни и живи мисли. Вие изобщо не трябва да си въобразявате, че това, което живее в главите Ви като една или друга мисъл, притежава някаква реалност. Както зад сетивния свят са скрити определени свръхсетивни Същества в случая: Духовете на Формата, така стоят нещата и с мисловния свят. За обикновеното съзнание мислите са най-вече бързопреходни и неуловими сенки. Но както в нежната тъкан на сетивния свят, така и в мисловния свят са скрити определени духовни Същества.
И ако чрез имагинацията и инспирацията се издигнем до по-висшите степени на познание този път често е описван в моите лекции и книги, тогава ние ще можем да възприемаме и действието на друг вид духовни Същества в нашия мисловен свят.
Тези духовни Същества се проявяват също и в „страничните“ явления на мислите, които на свой ред се разиграват в нас, докато мислим.
към текста >>
А духовните Същества които всъщност пронизват нашия мисловен
свят
се свързват тъкмо с този процес на минерализация, възникващ у нас докато мислим.
Представете си чаша вода, в която слагаме сол. Солта се разтваря напълно и водата остава прозрачна. Ако обаче охладим чашата, водата помътнява, защото солта започва да кристализира. Подобни процеси на „помътняване“, на „сгъстяване“ настъпват и в самите нас, докато мислим. Да, докато мислим, в нас се разиграва един вид процес на минерализация.
А духовните Същества които всъщност пронизват нашия мисловен свят се свързват тъкмо с този процес на минерализация, възникващ у нас докато мислим.
Тези духовни Същества винаги са били известни под името Архаи. Нека повторим: в акта на сетивното възприятие се намесват Елохимите, Духовете на Формата; в акта на мисленето, в целия наш мисловен живот, действуват Архаите.
към текста >>
Що се отнася до външния
свят
, там Духовете на Формата могат да бъдат възприети само чрез имагинативното познание.
Що се отнася до външния свят, там Духовете на Формата могат да бъдат възприети само чрез имагинативното познание.
Когато днес изследваме външния свят с обикновеното дневно съзнание, ние стигаме до т.нар. природни закони. Впрочем тези природни закони са пълна абстракция. Ако обаче се издигнем до имагинативното познание, ние съвсем няма да боравим с тези абстрактни природни закони, които могат да бъдат формули рани с думи и изречения; тогава ние ще се потопим в един живот, изграден от образи и протичащ в образи. Но това не са образите, за които говорих преди малко; тези по-неясни и плътни образи са като вмъкнати в образите, които ние получаваме, отправяйки поглед към Елохимите.
към текста >>
Когато днес изследваме външния
свят
с обикновеното дневно съзнание, ние стигаме до т.нар.
Що се отнася до външния свят, там Духовете на Формата могат да бъдат възприети само чрез имагинативното познание.
Когато днес изследваме външния свят с обикновеното дневно съзнание, ние стигаме до т.нар.
природни закони. Впрочем тези природни закони са пълна абстракция. Ако обаче се издигнем до имагинативното познание, ние съвсем няма да боравим с тези абстрактни природни закони, които могат да бъдат формули рани с думи и изречения; тогава ние ще се потопим в един живот, изграден от образи и протичащ в образи. Но това не са образите, за които говорих преди малко; тези по-неясни и плътни образи са като вмъкнати в образите, които ние получаваме, отправяйки поглед към Елохимите. Да, така изглежда действието на Архаите във външния свят.
към текста >>
Да, така изглежда действието на Архаите във външния
свят
.
Когато днес изследваме външния свят с обикновеното дневно съзнание, ние стигаме до т.нар. природни закони. Впрочем тези природни закони са пълна абстракция. Ако обаче се издигнем до имагинативното познание, ние съвсем няма да боравим с тези абстрактни природни закони, които могат да бъдат формули рани с думи и изречения; тогава ние ще се потопим в един живот, изграден от образи и протичащ в образи. Но това не са образите, за които говорих преди малко; тези по-неясни и плътни образи са като вмъкнати в образите, които ние получаваме, отправяйки поглед към Елохимите.
Да, така изглежда действието на Архаите във външния свят.
И ние сме в състояние да проследим това действие както във външния, така и във вътрешния свят.
към текста >>
И ние сме в състояние да проследим това действие както във външния, така и във вътрешния
свят
.
природни закони. Впрочем тези природни закони са пълна абстракция. Ако обаче се издигнем до имагинативното познание, ние съвсем няма да боравим с тези абстрактни природни закони, които могат да бъдат формули рани с думи и изречения; тогава ние ще се потопим в един живот, изграден от образи и протичащ в образи. Но това не са образите, за които говорих преди малко; тези по-неясни и плътни образи са като вмъкнати в образите, които ние получаваме, отправяйки поглед към Елохимите. Да, така изглежда действието на Архаите във външния свят.
И ние сме в състояние да проследим това действие както във външния, така и във вътрешния свят.
към текста >>
Нека за миг да отклоним вниманието си от вътрешния
свят
на човека и да го насочим към един конкретен факт.
Нека за миг да отклоним вниманието си от вътрешния свят на човека и да го насочим към един конкретен факт.
Човешките мисли имат своя живот вътре в човешкото същество; това е така, въпреки че с тяхна помощ ние се свързваме с външния свят, въпреки че с тяхна помощ напредваме през тайните на външния свят. Мисли те остават преди всичко нещо вътрешно. Но щом поискаме да ги споделим с друг човек, те Веднага се проявяват в нещо външно. И поради тази причина, говорът е такъв елемент на човешкия живот, с чиято помощ ние довеждаме нашите мисли до една външна проява, до един външен факт.
към текста >>
Човешките мисли имат своя живот вътре в човешкото същество; това е така, въпреки че с тяхна помощ ние се свързваме с външния
свят
, въпреки че с тяхна помощ напредваме през тайните на външния
свят
.
Нека за миг да отклоним вниманието си от вътрешния свят на човека и да го насочим към един конкретен факт.
Човешките мисли имат своя живот вътре в човешкото същество; това е така, въпреки че с тяхна помощ ние се свързваме с външния свят, въпреки че с тяхна помощ напредваме през тайните на външния свят.
Мисли те остават преди всичко нещо вътрешно. Но щом поискаме да ги споделим с друг човек, те Веднага се проявяват в нещо външно. И поради тази причина, говорът е такъв елемент на човешкия живот, с чиято помощ ние довеждаме нашите мисли до една външна проява, до един външен факт.
към текста >>
А сега нека разгледаме говора с оглед на връзките му с мисловния
свят
.
А сега нека разгледаме говора с оглед на връзките му с мисловния свят.
Аз и друг път съм споменавал: човекът изживява своя говор много по-непосредствено, отколкото своето мислене. Това е донякъде естествено. Светът на мислите просто се влива в говорната реч. Макар и волята също да се влива в мисленето, тази подробност рядко се отчита от обикновеното съзнание. Обаче силното действие на волята в говорната реч не остава скрито за обикновеното съзнание.
към текста >>
Както в мисловния
свят
живеят Архаите, така и в езиковия елемент, в езиковия
свят
живеят Архангелои.
Както в мисловния свят живеят Архаите, така и в езиковия елемент, в езиковия свят живеят Архангелои.
И точно защото Архангелои, или Архангелите живеят в езиковия гений, те са наред с всичко друго и това, кое то наричаме водещи Духове на един народ, това, което наричаме Народностни Духове. Те живеят именно в езиковия елемент.
към текста >>
Нашата физическа форма ние изцяло получаваме от външния
свят
, и на свой ред чрез нашата воля ние „отливаме“ една или друга форма във външния
свят
.
В много по-голяма степен отколкото го допуска, човекът е резултат на своя език, както от друга страна е резултат на своето мислене.
Нашата физическа форма ние изцяло получаваме от външния свят, и на свой ред чрез нашата воля ние „отливаме“ една или друга форма във външния свят.
Това, което представлява нашият живот, произхожда от същата област, от която произхождат и нашите мисли. В тази област действуват Архаите. Да, силите, които намират израз в нашия език и ни карат да принадлежим към един народ точно те формират и всички онези физически качества, които ни ограничават в нашите човешки „рамки“ много повече, от колкото например мисловният елемент. Хората имат еднакви мисли, обаче езиците им са различни. Хората се диференцират според езика; обаче все пак в езика те имат нещо независимо дали индивидът принадлежи към един по-малък или по-голям народ което ги сближава и с другите.
към текста >>
Сега обаче целият езиков
свят
, подвластен на Архангелои, се обособява в един
свят
, разположен „между“ чувствата и мислите: в света на представите; А би могло и да се допълни: в света на чувствените, емоционални представи (виж схемата), фантазията и сънищата се обособяват в света на чувствата чувствата и това, което живее в тях като воля; а бихме могли да употребим и друга дума: Волево оцветени чувства.
Ако обаче човек излиза вън от себе си не според описания начин, а в процесите на съня, и ако именно там той навлиза в зоната, където иначе възниква будната фантазия, тогава всички онези сили, които намират сдържан и благоразумен израз в нашата фантазия, ще се пренасочат изключително към подсъзнанието под формата на сънища. И точно както луциферическата фантазия може да се изроди в безогледна фантастика, така и сънищата могат да се изродят във всевъзможни абнормности, които човек вече под влиянието на Ариман започва да приема за неоспорими истини. Така или иначе в нашите сънища, в нашите невинни и чисто човешки сънища, практически пулсират същите онези сили, които наричаме Ангелос, същите онези Същества, които оживяват в нашата фантазия, ако се опитаме да излезем но в интровертен смисъл, вън от себе си.
Сега обаче целият езиков свят, подвластен на Архангелои, се обособява в един свят, разположен „между“ чувствата и мислите: в света на представите; А би могло и да се допълни: в света на чувствените, емоционални представи (виж схемата), фантазията и сънищата се обособяват в света на чувствата чувствата и това, което живее в тях като воля; а бихме могли да употребим и друга дума: Волево оцветени чувства.
към текста >>
Така че нека обобщим: Във волевото действие живее именно волята, която е така да се каже вмъкната и „окопана“ в сетивния външен
свят
.
Докато сънуваме, ние сме извън себе си, но само в духовен смисъл. Докато действуваме, разбира се, ние не сме във физически смисъл вън от себе си, но чрез волевите импулси привеждаме нашето физическо тяло в движение. Азът обаче се опира тъкмо на волевите импулси.
Така че нека обобщим: Във волевото действие живее именно волята, която е така да се каже вмъкната и „окопана“ в сетивния външен свят.
Ние развиваме нашия самостоятелен Аз единствено в условията на физическия свят, единствено в осъществяването на едно или друго волево действие. А в сбора от нашите действия, в онова, което остава от тях след смъртта, в него продължава да живее нашият Аз. След смъртта ние сме вгледани в очертанията на този израстващ от нашите действия човешки Аз. Обаче във всичко останало, в нашата фантазия и сънища, в езиковия и мисловен свят, в сетивата навсякъде напират такива духовни Същества, които ни пронизват от край до край.
към текста >>
Ние развиваме нашия самостоятелен Аз единствено в условията на
физическия
свят
, единствено в осъществяването на едно или друго волево действие.
Докато сънуваме, ние сме извън себе си, но само в духовен смисъл. Докато действуваме, разбира се, ние не сме във физически смисъл вън от себе си, но чрез волевите импулси привеждаме нашето физическо тяло в движение. Азът обаче се опира тъкмо на волевите импулси. Така че нека обобщим: Във волевото действие живее именно волята, която е така да се каже вмъкната и „окопана“ в сетивния външен свят.
Ние развиваме нашия самостоятелен Аз единствено в условията на физическия свят, единствено в осъществяването на едно или друго волево действие.
А в сбора от нашите действия, в онова, което остава от тях след смъртта, в него продължава да живее нашият Аз. След смъртта ние сме вгледани в очертанията на този израстващ от нашите действия човешки Аз. Обаче във всичко останало, в нашата фантазия и сънища, в езиковия и мисловен свят, в сетивата навсякъде напират такива духовни Същества, които ни пронизват от край до край.
към текста >>
Обаче във всичко останало, в нашата фантазия и сънища, в езиковия и мисловен
свят
, в сетивата навсякъде напират такива духовни Същества, които ни пронизват от край до край.
Азът обаче се опира тъкмо на волевите импулси. Така че нека обобщим: Във волевото действие живее именно волята, която е така да се каже вмъкната и „окопана“ в сетивния външен свят. Ние развиваме нашия самостоятелен Аз единствено в условията на физическия свят, единствено в осъществяването на едно или друго волево действие. А в сбора от нашите действия, в онова, което остава от тях след смъртта, в него продължава да живее нашият Аз. След смъртта ние сме вгледани в очертанията на този израстващ от нашите действия човешки Аз.
Обаче във всичко останало, в нашата фантазия и сънища, в езиковия и мисловен свят, в сетивата навсякъде напират такива духовни Същества, които ни пронизват от край до край.
към текста >>
Представете си само как протича Вашия живот в сетивния
свят
.
Представете си само как протича Вашия живот в сетивния свят.
От раждането до смъртта Вие пребивавате именно в този сетивен свят. Тук Вие натрупвате определени впечатления. За голяма част от впечатления та, които имате днес, вероятно ще си спомняте и утре. Аз далеч не искам да кажа, че това е валидно за всеки; аз не бих се наел да твърдя, че например всеки от слушателите на днешната лекция ще отнесе някакъв що-годе вълнуващ спомен в утрешния ден... Обаче общо взето човекът е така устроен, че впечатленията му от външния свят продължават да живеят в неговата вътрешна организация.
към текста >>
От раждането до смъртта Вие пребивавате именно в този сетивен
свят
.
Представете си само как протича Вашия живот в сетивния свят.
От раждането до смъртта Вие пребивавате именно в този сетивен свят.
Тук Вие натрупвате определени впечатления. За голяма част от впечатления та, които имате днес, вероятно ще си спомняте и утре. Аз далеч не искам да кажа, че това е валидно за всеки; аз не бих се наел да твърдя, че например всеки от слушателите на днешната лекция ще отнесе някакъв що-годе вълнуващ спомен в утрешния ден... Обаче общо взето човекът е така устроен, че впечатленията му от външния свят продължават да живеят в неговата вътрешна организация.
към текста >>
Аз далеч не искам да кажа, че това е валидно за всеки; аз не бих се наел да твърдя, че например всеки от слушателите на днешната лекция ще отнесе някакъв що-годе вълнуващ спомен в утрешния ден... Обаче общо взето човекът е така устроен, че впечатленията му от външния
свят
продължават да живеят в неговата вътрешна организация.
Представете си само как протича Вашия живот в сетивния свят. От раждането до смъртта Вие пребивавате именно в този сетивен свят. Тук Вие натрупвате определени впечатления. За голяма част от впечатления та, които имате днес, вероятно ще си спомняте и утре.
Аз далеч не искам да кажа, че това е валидно за всеки; аз не бих се наел да твърдя, че например всеки от слушателите на днешната лекция ще отнесе някакъв що-годе вълнуващ спомен в утрешния ден... Обаче общо взето човекът е така устроен, че впечатленията му от външния свят продължават да живеят в неговата вътрешна организация.
към текста >>
Нека тук схематично да представим обкръжаващия
свят
(рис.
Преди да продължа нататък, аз бих желал да Ви дам следната схематична рисунка.
Нека тук схематично да представим обкръжаващия свят (рис.
7), а тук човека (рис. 8, червено, светло). Обкръжаващият свят продължава да живее в човека, макар и в един душевен смисъл. Всичко онова, което Вие сте изживели заедно с обкръжаващия свят ето тук то продължава да живее у Вас като душевен свят. Нали разбирате, в известен смисъл това е едно твърде абстрактно изживяване.
към текста >>
Обкръжаващият
свят
продължава да живее в човека, макар и в един душевен смисъл.
Преди да продължа нататък, аз бих желал да Ви дам следната схематична рисунка. Нека тук схематично да представим обкръжаващия свят (рис. 7), а тук човека (рис. 8, червено, светло).
Обкръжаващият свят продължава да живее в човека, макар и в един душевен смисъл.
Всичко онова, което Вие сте изживели заедно с обкръжаващия свят ето тук то продължава да живее у Вас като душевен свят. Нали разбирате, в известен смисъл това е едно твърде абстрактно изживяване. Обкръжаващият ни свят, който ние възприемаме единствено под формата на Майя, продължава да живее в абстрактните душевни изживявания, в мислите, чувствата, които на свой ред задвижват волевите импулси. Ако обаче искаме да сме пределно точни, трябва да заявим: Това, което аз нося в душата си, целият душевен облик на моята вътрешна организация, е последица на моите опитности между раждането и смъртта, респективно между раждането и настоящия миг.
към текста >>
Всичко онова, което Вие сте изживели заедно с обкръжаващия
свят
ето тук то продължава да живее у Вас като душевен
свят
.
Преди да продължа нататък, аз бих желал да Ви дам следната схематична рисунка. Нека тук схематично да представим обкръжаващия свят (рис. 7), а тук човека (рис. 8, червено, светло). Обкръжаващият свят продължава да живее в човека, макар и в един душевен смисъл.
Всичко онова, което Вие сте изживели заедно с обкръжаващия свят ето тук то продължава да живее у Вас като душевен свят.
Нали разбирате, в известен смисъл това е едно твърде абстрактно изживяване. Обкръжаващият ни свят, който ние възприемаме единствено под формата на Майя, продължава да живее в абстрактните душевни изживявания, в мислите, чувствата, които на свой ред задвижват волевите импулси. Ако обаче искаме да сме пределно точни, трябва да заявим: Това, което аз нося в душата си, целият душевен облик на моята вътрешна организация, е последица на моите опитности между раждането и смъртта, респективно между раждането и настоящия миг.
към текста >>
Обкръжаващият ни
свят
, който ние възприемаме единствено под формата на Майя, продължава да живее в абстрактните душевни изживявания, в мислите, чувствата, които на свой ред задвижват волевите импулси.
7), а тук човека (рис. 8, червено, светло). Обкръжаващият свят продължава да живее в човека, макар и в един душевен смисъл. Всичко онова, което Вие сте изживели заедно с обкръжаващия свят ето тук то продължава да живее у Вас като душевен свят. Нали разбирате, в известен смисъл това е едно твърде абстрактно изживяване.
Обкръжаващият ни свят, който ние възприемаме единствено под формата на Майя, продължава да живее в абстрактните душевни изживявания, в мислите, чувствата, които на свой ред задвижват волевите импулси.
Ако обаче искаме да сме пределно точни, трябва да заявим: Това, което аз нося в душата си, целият душевен облик на моята вътрешна организация, е последица на моите опитности между раждането и смъртта, респективно между раждането и настоящия миг.
към текста >>
Аз съм напълно доволен, че извличам от околния
свят
моите душевни впечатления.
Ако насочим обаче погледа си не към това, което носим в себе си по този абстрактно-душевен начин, ако го насочим към това, което носим в себе си под формата на конкретните и материални вътрешни органи бели дробове, сърце, черен дроб и т.н., тогава ще установим следното. Преди всичко, те също са нещо, което ние носим вътре в себе си. Но тук един мистично настроен човек ще възрази: Всичко това изобщо не ме интересува! Аз се интересувам единствено от духовното, от душевното.
Аз съм напълно доволен, че извличам от околния свят моите душевни впечатления.
Материалният свят е за мен просто несъществен!
към текста >>
Материалният
свят
е за мен просто несъществен!
Ако насочим обаче погледа си не към това, което носим в себе си по този абстрактно-душевен начин, ако го насочим към това, което носим в себе си под формата на конкретните и материални вътрешни органи бели дробове, сърце, черен дроб и т.н., тогава ще установим следното. Преди всичко, те също са нещо, което ние носим вътре в себе си. Но тук един мистично настроен човек ще възрази: Всичко това изобщо не ме интересува! Аз се интересувам единствено от духовното, от душевното. Аз съм напълно доволен, че извличам от околния свят моите душевни впечатления.
Материалният свят е за мен просто несъществен!
към текста >>
Само че подобно възражение издава именно дълбокия материализъм на този мистик, който досега не е разбрал, че в действителност привидният материален
свят
е нещо духовно.
Само че подобно възражение издава именно дълбокия материализъм на този мистик, който досега не е разбрал, че в действителност привидният материален свят е нещо духовно.
Духовни са не само абстрактните ни душевни изживявания, които са отзвуци от външните впечатления между раждането и смъртта, духовни са и нашите вътрешни органи бели дробове, сърце, и т.н. Само пред обикновеното съзнание те застават в своята материална форма; всъщност те са последица от Духа. Вие добре знаете: Човек се състои от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз. Те са, така да се каже, негово лично притежание. Но на времето всичко това беше нещо външно.
към текста >>
И едва след въздействието на някаква антропософска книга или лекция, външният
свят
за почна да се приближава към Вас, нали.
Духовни са не само абстрактните ни душевни изживявания, които са отзвуци от външните впечатления между раждането и смъртта, духовни са и нашите вътрешни органи бели дробове, сърце, и т.н. Само пред обикновеното съзнание те застават в своята материална форма; всъщност те са последица от Духа. Вие добре знаете: Човек се състои от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз. Те са, така да се каже, негово лично притежание. Но на времето всичко това беше нещо външно.
И едва след въздействието на някаква антропософска книга или лекция, външният свят за почна да се приближава към Вас, нали.
Наред с това обаче, Вие носите в себе си материалните органи бели дробове, сърце, черен дроб, мозък и т.н. Всички те също са последица от Вашите вътрешни изживявания. Ако тук схематично бихме означили човека с неговите вътрешни органи (рис. 7 и 8), всичко това ще се окаже последица от опитностите между смъртта и новото раждане; естествено не последица от физическата материя, която идва със зачатието, раждането и т.н., а последица от живота между смъртта и новото раждане. Както сега Вие слушате моите думи, които после се превръщат в душевни изживявания, така и Вашите бели дробове, сърце, черен дроб и т.н.
към текста >>
Ние разсъждаваме така: В акта на познанието, в акта на обикновеното съзнателно изживяване, ние превръщаме „външния“
свят
в наш „вътрешен“
свят
.
Вие виждате, че при подобно разглеждане на нещата човешкото същество се оказва включено в един материален, но и в един духовен Космос.
Ние разсъждаваме така: В акта на познанието, в акта на обикновеното съзнателно изживяване, ние превръщаме „външния“ свят в наш „вътрешен“ свят.
От една друга гледна точка вчера по сочих: В мига, когато човекът минава през Портата на смъртта, „външният“ свят става „вътрешен“ и обратно „вътрешният“ свят става „външен“. А сега бих желал да Ви опиша нещата от нов ъгъл на зрение. Надявам се, че по този начин Вие ще разберете: Всичко онова, което се намира преди раждането, респективно преди зачатието, е от такова естество, че ние сме заставени да търсим нашата вътрешна организация именно във външния свят, и по-точно в неговите „подготвителни“ процеси, разиграващи се между смъртта и едно ново раждане. Външният свят става вътрешен свят. Онова, което сме изживели в небесните простори на Космоса, се отпечатва като дълбоко несъзнавана опитност в нашите органи.
към текста >>
От една друга гледна точка вчера по сочих: В мига, когато човекът минава през Портата на смъртта, „външният“
свят
става „вътрешен“ и обратно „вътрешният“
свят
става „външен“.
Вие виждате, че при подобно разглеждане на нещата човешкото същество се оказва включено в един материален, но и в един духовен Космос. Ние разсъждаваме така: В акта на познанието, в акта на обикновеното съзнателно изживяване, ние превръщаме „външния“ свят в наш „вътрешен“ свят.
От една друга гледна точка вчера по сочих: В мига, когато човекът минава през Портата на смъртта, „външният“ свят става „вътрешен“ и обратно „вътрешният“ свят става „външен“.
А сега бих желал да Ви опиша нещата от нов ъгъл на зрение. Надявам се, че по този начин Вие ще разберете: Всичко онова, което се намира преди раждането, респективно преди зачатието, е от такова естество, че ние сме заставени да търсим нашата вътрешна организация именно във външния свят, и по-точно в неговите „подготвителни“ процеси, разиграващи се между смъртта и едно ново раждане. Външният свят става вътрешен свят. Онова, което сме изживели в небесните простори на Космоса, се отпечатва като дълбоко несъзнавана опитност в нашите органи.
към текста >>
Надявам се, че по този начин Вие ще разберете: Всичко онова, което се намира преди раждането, респективно преди зачатието, е от такова естество, че ние сме заставени да търсим нашата вътрешна организация именно във външния
свят
, и по-точно в неговите „подготвителни“ процеси, разиграващи се между смъртта и едно ново раждане.
Вие виждате, че при подобно разглеждане на нещата човешкото същество се оказва включено в един материален, но и в един духовен Космос. Ние разсъждаваме така: В акта на познанието, в акта на обикновеното съзнателно изживяване, ние превръщаме „външния“ свят в наш „вътрешен“ свят. От една друга гледна точка вчера по сочих: В мига, когато човекът минава през Портата на смъртта, „външният“ свят става „вътрешен“ и обратно „вътрешният“ свят става „външен“. А сега бих желал да Ви опиша нещата от нов ъгъл на зрение.
Надявам се, че по този начин Вие ще разберете: Всичко онова, което се намира преди раждането, респективно преди зачатието, е от такова естество, че ние сме заставени да търсим нашата вътрешна организация именно във външния свят, и по-точно в неговите „подготвителни“ процеси, разиграващи се между смъртта и едно ново раждане.
Външният свят става вътрешен свят. Онова, което сме изживели в небесните простори на Космоса, се отпечатва като дълбоко несъзнавана опитност в нашите органи.
към текста >>
Външният
свят
става вътрешен
свят
.
Вие виждате, че при подобно разглеждане на нещата човешкото същество се оказва включено в един материален, но и в един духовен Космос. Ние разсъждаваме така: В акта на познанието, в акта на обикновеното съзнателно изживяване, ние превръщаме „външния“ свят в наш „вътрешен“ свят. От една друга гледна точка вчера по сочих: В мига, когато човекът минава през Портата на смъртта, „външният“ свят става „вътрешен“ и обратно „вътрешният“ свят става „външен“. А сега бих желал да Ви опиша нещата от нов ъгъл на зрение. Надявам се, че по този начин Вие ще разберете: Всичко онова, което се намира преди раждането, респективно преди зачатието, е от такова естество, че ние сме заставени да търсим нашата вътрешна организация именно във външния свят, и по-точно в неговите „подготвителни“ процеси, разиграващи се между смъртта и едно ново раждане.
Външният свят става вътрешен свят.
Онова, което сме изживели в небесните простори на Космоса, се отпечатва като дълбоко несъзнавана опитност в нашите органи.
към текста >>
Практически в тези органи кипи животът на един цял невидим и свръхсетивен
свят
.
Практически в тези органи кипи животът на един цял невидим и свръхсетивен свят.
И ако се задоволяваме единствено с официалните възгледи на съвременната анатомия и физиология за нашите вътрешни органи, тогава ние ще бъдем изправени пред Майя в много по-голяма степен, отколкото ако просто се отнасяше за външния свят.
към текста >>
И ако се задоволяваме единствено с официалните възгледи на съвременната анатомия и физиология за нашите вътрешни органи, тогава ние ще бъдем изправени пред Майя в много по-голяма степен, отколкото ако просто се отнасяше за външния
свят
.
Практически в тези органи кипи животът на един цял невидим и свръхсетивен свят.
И ако се задоволяваме единствено с официалните възгледи на съвременната анатомия и физиология за нашите вътрешни органи, тогава ние ще бъдем изправени пред Майя в много по-голяма степен, отколкото ако просто се отнасяше за външния свят.
към текста >>
Повтарям: отправим ли поглед навън към сетивния
свят
, ние отправяме поглед към Елохимите.
Повтарям: отправим ли поглед навън към сетивния свят, ние отправяме поглед към Елохимите.
Ако обаче погледнем навътре към нашето телесно устройство, към това, което изгражда нашите органи, тогава ние трябва да отидем още по-нататък. От моята „Тайна Наука“ Вие знаете, че над Духовете на формата се намират и други свръхсетивни Същества. И тези други Същества те се намират не просто извън човека; те действуват вътре в човека. Така че между смъртта и едно ново раждане с помощта на личното съзнание и доколкото се издигаме до сферата на Архаи ние успяваме да узнаем нещо за тези свръхсетивни Същества. С други думи, ние извличаме нещо от свръхсъзнателните си опитности за тези Същества, които след това пренасяме в нашата вътрешна организация.
към текста >>
Ние разполагаме с този
свят
; ние можем да от правим поглед към душевните образи, които носим в себе си, и то по такъв начин, че външният живот напълно да се „отлее“ и пренесе в тях, в душевните образи.
И нима не е така, скъпи мои приятели? Нима по време на земния си живот ние стигаме до света по друг начин, освен чрез нашите спомени? Все някога ще трябва да се замислим върху това, какво всъщност можем да извлечем от нашите спомени, от силата на нашето спомняне. Ето, ние поглеждаме към нашата вътрешна организация, и се докосваме до света, който изживяваме външно.
Ние разполагаме с този свят; ние можем да от правим поглед към душевните образи, които носим в себе си, и то по такъв начин, че външният живот напълно да се „отлее“ и пренесе в тях, в душевните образи.
И ако се обърнем назад към образите на тези паметови сили, към образите, които извличаме от спомнянето, ние започваме да разбираме нашия живот по съвсем нов начин. Отправим ли поглед към нашата телесна организация, тогава вече вникваме в мащабите и същността на основните мирови процеси. Чрез силите на спомнянето, ние започваме да разбираме и самите човешки изживявания. С помощта на цялостната човешка организация стига да знаем как да гледаме на нея ние на истина вникваме в основните мирови процеси. И Антропософията започва с това, че вече можем да разбираме човека все по-дълбоко и по-дълбоко.
към текста >>
15.
3. Трета лекция, Дорнах, 23 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Тези образи приличаха донякъде на нашите сънища; те имаха нещо общо с духовния
свят
, и все пак животът им протичаше там „долу“, в човешката душа.
Тези образи приличаха донякъде на нашите сънища; те имаха нещо общо с духовния свят, и все пак животът им протичаше там „долу“, в човешката душа.
Те не притежаваха ясните очертания на днешния понятиен апарат, а се явяваха пред съзнанието като нетрайни и подвижни образи.
към текста >>
По времето на Сатурновото, Слънчевото и Лунното развитие, човекът представляваше един от елементите на целия останал
свят
.
По времето на Сатурновото, Слънчевото и Лунното развитие, човекът представляваше един от елементите на целия останал свят.
Обаче дори и по времето на Земното развитие, човешката личност далеч не беше обособена като една самостоятелна сила. Човекът усещаше себе си, така да се каже, разлят из целия Космос. Доколкото съумяваше да се освободи от интелектуалното си „мозъчно“ познание, човекът беше все още свързан с останалия свят. А знаем, че дори и днес определени източни школи чрез практикуването на дихателни упражнения си поставят същата задача: сливане с Космоса. Но щом днешният човек прибегне до тези остарели упражнения от системата на Йога, той неизбежно започва да се усеща „понижен“ в своята личност, започва да усеща себе си ако мога така да се изразя като един далечен и слаб „полъх“ от света.
към текста >>
Доколкото съумяваше да се освободи от интелектуалното си „мозъчно“ познание, човекът беше все още свързан с останалия
свят
.
По времето на Сатурновото, Слънчевото и Лунното развитие, човекът представляваше един от елементите на целия останал свят. Обаче дори и по времето на Земното развитие, човешката личност далеч не беше обособена като една самостоятелна сила. Човекът усещаше себе си, така да се каже, разлят из целия Космос.
Доколкото съумяваше да се освободи от интелектуалното си „мозъчно“ познание, човекът беше все още свързан с останалия свят.
А знаем, че дори и днес определени източни школи чрез практикуването на дихателни упражнения си поставят същата задача: сливане с Космоса. Но щом днешният човек прибегне до тези остарели упражнения от системата на Йога, той неизбежно започва да се усеща „понижен“ в своята личност, започва да усеща себе си ако мога така да се изразя като един далечен и слаб „полъх“ от света.
към текста >>
Вчера посочихме: съвременният човек възприема своето обкръжение по такъв начин, че го превръща в представи, в един вътрешен
свят
, за да извлече после от него и образът на своя живот между раждането и сегашния миг.
Да, такъв беше характерът на човешкото познание през онези древни епохи. С помощта на своето образно познание, тогавашният човек можеше да си обясни в смисъла на вчерашната лекция и своето собствено физическо тяло.
Вчера посочихме: съвременният човек възприема своето обкръжение по такъв начин, че го превръща в представи, в един вътрешен свят, за да извлече после от него и образът на своя живот между раждането и сегашния миг.
Така че това, което носим в себе си като органи, като мозък, бели дробове, сърце, черен дроб, е израз на целия Космос. Както даден спомен съдържа в себе си един или друг процес, който може да бъде повторно изживян, така и в своите вътрешни органи, в белите дробове, сърцето и т.н. човек носи целия свят, целия Космос. И древната мъдрост се състоеше точно в това, че тези отделни органи загатваха за неща, които се отнасяха до целия Космос.
към текста >>
човек носи целия
свят
, целия Космос.
Да, такъв беше характерът на човешкото познание през онези древни епохи. С помощта на своето образно познание, тогавашният човек можеше да си обясни в смисъла на вчерашната лекция и своето собствено физическо тяло. Вчера посочихме: съвременният човек възприема своето обкръжение по такъв начин, че го превръща в представи, в един вътрешен свят, за да извлече после от него и образът на своя живот между раждането и сегашния миг. Така че това, което носим в себе си като органи, като мозък, бели дробове, сърце, черен дроб, е израз на целия Космос. Както даден спомен съдържа в себе си един или друг процес, който може да бъде повторно изживян, така и в своите вътрешни органи, в белите дробове, сърцето и т.н.
човек носи целия свят, целия Космос.
И древната мъдрост се състоеше точно в това, че тези отделни органи загатваха за неща, които се отнасяха до целия Космос.
към текста >>
Всеки вътрешен орган имаше определено съответствие в някоя от частите на външния
свят
; от друга страна всеки вътрешен орган можеше да бъде обект на дълбоко вътрешно изживяване.
Древното познание, каквото беше то през 9 предхристиянски век, все още можеше да направи връзката между вътрешното физическо устройство на човека, между физически-етерния човек, естествено не в смисъла на днешната анатомия и Космоса.
Всеки вътрешен орган имаше определено съответствие в някоя от частите на външния свят; от друга страна всеки вътрешен орган можеше да бъде обект на дълбоко вътрешно изживяване.
Мозъкът например можеше да бъде изживян в могъщи и величествени образи, и тези образи имаха не що общо с цялата небесна сфера, така че с помощта на древното познание, от атавистичните имагинации, които човек имаше за мозъка, беше възможно да се извлекат определени представи за цялата небесна сфера. Това, което древната мъдрост можеше да каже за света, имаше своите корени във „вътрешния“ човек, в неговите органи.
към текста >>
Човекът вземаше така да се каже -само второстепенно участие, прониквайки във вътрешния
свят
на своя Ангел.
Ако ми позволите този израз, човек само „участвуваше“ в едно познание, което други свръхсетивни Същества постигаха в самия него. Тези Същества принадлежаха към Йерархията на Ангелои. Един такъв Ангел например озаряваше душевния живот на даден човек и всъщност Ангелът беше този, който постигаше едно или друго познание.
Човекът вземаше така да се каже -само второстепенно участие, прониквайки във вътрешния свят на своя Ангел.
Като съпритежател на древната мъдрост, човекът имаше твърде неясна представа за начина, по който стигаше до познанието. Той просто си казваше: Но всичко това е само внушение, защото не аз, а Ангелското Същество в мен постига това познание.
към текста >>
Нека обобщим: онези луциферически Същества, които по времето на Лунното развитие бяха длъжни да минат през своята нормална човешка степен, сега започнаха да вдъхновяват и тласкат човека към прекрасния
свят
на древната мъдрост, а за самия човек не оставаше друго, освен да участвува в познанието на Ангела.
Впрочем през онези епохи Ангелските Същества далеч не бяха такива, каквито ги описваме тук през последните дни, далеч не бяха тези „нормални“ Ангели, които съпровождат човека през неговите редуващи се земни живо ти; Ангелските Същества в миналото имаха подчертан луциферически характер. И практически те бяха един вид запленени от предишната планетарна епоха на нашата Земя. Основният им порив беше отправен към Старата Луна.
Нека обобщим: онези луциферически Същества, които по времето на Лунното развитие бяха длъжни да минат през своята нормална човешка степен, сега започнаха да вдъхновяват и тласкат човека към прекрасния свят на древната мъдрост, а за самия човек не оставаше друго, освен да участвува в познанието на Ангела.
Това, което човек тогава получаваше като мъдрост, му гарантираше едно изключително висше познание. През епохата на Старата Луна това висше познание беше характерно за всеки Ангел, но за човека който потъваше все по-дълбоко в земната материя то се оказа просто неподходящо. На Земята човекът се държеше малко или много инстинктивно, държеше се ако мога така да се изразя като едно висше животно. И тогава неговата висша животинска природа се озаряваше от тази древна и възвишена мъдрост, от тази възвишена мъдрост, която след 8-ми предхристиянски век бавно угасна.
към текста >>
Впрочем тази луциферическа мъдрост се разпростираше само върху това, което човекът като поданик на Космоса искаше да узнае от извънземния
свят
.
Впрочем тази луциферическа мъдрост се разпростираше само върху това, което човекът като поданик на Космоса искаше да узнае от извънземния свят.
В своето познание, така да се каже, човекът не се беше сблъскал с реалността на Земята. В своята мъдрост той се усещаше все още свързан с по-висшите сфери, а със земните си задачи се справяше малко или много инстинктивно.
към текста >>
Това, което дотогава се вливаше в тях от духовния
свят
, сега изгуби напълно своето значение.
С напредването на Четвъртата следатлантска епоха се очерта един културен елемент, който се изразяваше в следното: Хората чувствуваха, че доскоро душите им бяха отворени за древната мъдрост, че за да им донесат мъдростта, при тях слизаха свръхчовешки Същества. Но сега те чувствуваха как тази мъдрост ставаше все по-абстрактна и с течение на времето те престанаха да я разбират.
Това, което дотогава се вливаше в тях от духовния свят, сега изгуби напълно своето значение.
към текста >>
Всичко, което римляните наследиха като имагинативен
свят
, идваше от Гърция.
Всичко, което римляните наследиха като имагинативен свят, идваше от Гърция.
Римляните напреднаха по пътя на логизма и прозата, те изковаха своя латински език и му предадоха онази желязна и строга логика, с коя то той продължи да формира културното развитие на света в продължение на цели столетия.
към текста >>
Първоначално разумът не беше в състояние да обхване напълно сетивния
свят
.
Първоначално разумът не беше в състояние да обхване напълно сетивния свят.
Той се стремеше да обхване преди всичко общодостъпните и елементарни процеси. По този начин обаче, онова, което преди се намираше под въздействията на един подчертан луциферически елемент, сега прие един външен ариманически характер. Но това е само фасадата. В действителност тук продължи да действува луциферическият елемент. И това, което през следващите столетия се утвърди като римска цивилизация, макар и под силния напор на германските племена, успя да съхрани в себе си един несъмнен луциферически елемент.
към текста >>
Ето как възниква онова духовно течение, което в основата си е разновидност на луциферическите сили, и което превърна древния ясновиждащ поглед към свръхсетивния
свят
в скучна теологична риторика.
В гръцкото изкуство този елемент беше все още осезаемо жив. Но после той малко или много замря, така че извънредно интересно е да проследим, как този елемент проникна в теологията, която представлява едно учение за свръхсетивните светове, за да се окаже накрая, че тя, теологията, изобщо не разполага с тези свръхсетивни светове, а говори за тях само с мъртвите похвати на заварената традиция.
Ето как възниква онова духовно течение, което в основата си е разновидност на луциферическите сили, и което превърна древния ясновиждащ поглед към свръхсетивния свят в скучна теологична риторика.
към текста >>
И тогава ние откриваме, че макар и официалната теология да разполага с понятия и представи за свръхсетивния
свят
, тя е изгубила непосредствения си и жив поглед към този свръхсетивен
свят
.
И тогава ние откриваме, че макар и официалната теология да разполага с понятия и представи за свръхсетивния свят, тя е изгубила непосредствения си и жив поглед към този свръхсетивен свят.
Да, що се отнася до традиционния духовен живот, през Ренесанса всичко беше на мястото си. Това, което Рим съхрани под формата на теология, беше не друго, а самата прадревна мъдрост, навлязла обаче твърде „долу“, където са човешките понятия и представи. Луциферически заредената древна мъдрост продължи да живее в света на представите. И колко чудно е, че дори и днес можем да проследим тези теологизиращи елементи, разглеждайки например картините на Рафаело в Рим, и особено една от тях, наречена „Атинската школа“. Дълбоката мъдрост, която малко или много премина в света на думите, не можеше да поражда вече нови представи.
към текста >>
Нека обобщим: В теологията пулсира един могъщ луциферически заряд; той впрочем пулсира и в изкуството, което търси своите художествени форми горе в „неусвоения“ от човека свръхсетивен
свят
.
Нека обобщим: В теологията пулсира един могъщ луциферически заряд; той впрочем пулсира и в изкуството, което търси своите художествени форми горе в „неусвоения“ от човека свръхсетивен свят.
И там, където този свят слиза до човека, ние го виждаме като потопен с един неуловим скок тъкмо в сферата на инстинктите. Защото ренесансовият живот застава пред нас така, сякаш е приютил в себе си самото небе но не под формата на съзерцание, визионерство или нещо подобно, а под формата на чудесни и живи художествени представи.
към текста >>
И там, където този
свят
слиза до човека, ние го виждаме като потопен с един неуловим скок тъкмо в сферата на инстинктите.
Нека обобщим: В теологията пулсира един могъщ луциферически заряд; той впрочем пулсира и в изкуството, което търси своите художествени форми горе в „неусвоения“ от човека свръхсетивен свят.
И там, където този свят слиза до човека, ние го виждаме като потопен с един неуловим скок тъкмо в сферата на инстинктите.
Защото ренесансовият живот застава пред нас така, сякаш е приютил в себе си самото небе но не под формата на съзерцание, визионерство или нещо подобно, а под формата на чудесни и живи художествени представи.
към текста >>
Макар и да вдъхновяват човека, те не му позволяват да се чувствува безгрижен и весел на Земята; те постоянно се стремят да го откъснат от Земята и да го пренесат в свръхсетивните сфери; те всъщност искат да го видят поставен над Ангелои, издигнат над низшите функции на
физическия
организъм; луциферическите Същества изпадат в необуздан гняв при вида на обикновения човек, стъпил с двата си крака на Земята и свързан с нея чрез своите физически функции; тези Същества биха искали да лишат човека от всякакъв животински елемент, и в сегашния етап от неговата еволюция те биха искали просто да го задържат горе в живота, протичащ между смъртта и новото раждане, така че да не допуснат поредната му инкарнация.
Тези духовни сили в човека ако мога така да се изразя се сблъскаха с луциферическите сили; те впрочем са другият фактор, който се стреми да отклони човека от неговия правилен път. От една страна имаме луциферическите Същества. Можем да ги определим още и като Същества, белязани от гнева.
Макар и да вдъхновяват човека, те не му позволяват да се чувствува безгрижен и весел на Земята; те постоянно се стремят да го откъснат от Земята и да го пренесат в свръхсетивните сфери; те всъщност искат да го видят поставен над Ангелои, издигнат над низшите функции на физическия организъм; луциферическите Същества изпадат в необуздан гняв при вида на обикновения човек, стъпил с двата си крака на Земята и свързан с нея чрез своите физически функции; тези Същества биха искали да лишат човека от всякакъв животински елемент, и в сегашния етап от неговата еволюция те биха искали просто да го задържат горе в живота, протичащ между смъртта и новото раждане, така че да не допуснат поредната му инкарнация.
От другата страна са ариманическите Същества, Съществата на страданието и болката. Те също претендират за човешката форма, но така и не успяват да постигнат нищо. Болката, която тези ариманически Същества понасят, е ужасяваща. Нещата изглеждат така, сякаш животното смътно усеща в себе си: Ти си длъжно да се изправиш, дори и всичко в тебе да се разкъсва от напрежение, ти си длъжно да станеш човек. Точно тази ужасяваща болка трябва да понасят ариманическите Същества.
към текста >>
Ариманическите сили са нещо, което на пръв поглед идва от материалния
свят
, промъква се през животинското царство и в стремежа си да узурпира разума болезнено се стреми към човека; ариманическите сили в човека обаче постепенно биват отблъсквани от неговата свръхчовешка същност; да, те постоянно напират към човека с надеждата да го задържат в примките на обикновения разум и да не му позволят да се издигне до имагинацията и инспирацията, използвайки по този начин човешкото същество за облекчаване на своята мъка.
При това те се впиват в човешкия разум, вкопчват се в него с цялата си природа. Ариманическите Същества изгарящи от болка копнеят да проникнат в човешкия разум. За да стигнат до разума, ариманическите Същества трябва да се съединят с човека. По този начин човекът се превръща в арена на борба между Луцифер и Ариман. Тук отново можем да обобщим: Луциферическите сили се намесват навсякъде, където се развива изкуството, навсякъде, където се развива абстрактната теология.
Ариманическите сили са нещо, което на пръв поглед идва от материалния свят, промъква се през животинското царство и в стремежа си да узурпира разума болезнено се стреми към човека; ариманическите сили в човека обаче постепенно биват отблъсквани от неговата свръхчовешка същност; да, те постоянно напират към човека с надеждата да го задържат в примките на обикновения разум и да не му позволят да се издигне до имагинацията и инспирацията, използвайки по този начин човешкото същество за облекчаване на своята мъка.
към текста >>
Ако обаче вложим в сетивното познание на външния
свят
не друго, а Христовия Импулс, ако вложим там един нов духовен живот, ако пробудим в себе си имагинацията, инспирацията, интуицията, тогава ние ще спасим Ариман.
Единствената сила, която можем да противопоставим срещу този ход на събитията след Ренесанса, е правилното разбиране на Христос. Ако материалистическата наука, индустрията и техниката на новото време които са от ариманическо естество завладеят света без правилното човешко разбиране на Христос, тогава човекът би останал прикован към Земята. Човекът не би могъл да стигне до Бъдещия Юпитер.
Ако обаче вложим в сетивното познание на външния свят не друго, а Христовия Импулс, ако вложим там един нов духовен живот, ако пробудим в себе си имагинацията, инспирацията, интуицията, тогава ние ще спасим Ариман.
Външният образ на това спасение ще откриете на много места в моите мистерийни драми. Ако Христовият Импулс в нас би действувал непълно и в смисъла на досегашната теология, това би означавало и едно непълно преодоляване на човека, едно преодоляване чрез Ариман. В този случай материалистическата наука, техниката и индустрията биха осъдили човека на планетарната смърт, която очаква нашата Земя, с други думи, те биха го превърнали в строителен елемент, в нещо като вкаменелост изобщо в материал за нуждите на Ариман. Другата възможност, както се досещате, е Христовият Импулс да проникне дълбоко в модерната материалистическа наука, в модерната техника и индустрия.
към текста >>
Ариман има пръст в онези бездуховни и повърхностни естествени науки, които изобщо не могат да се доберат до проявленията на Духа в природния
свят
; Ариман насърчава механичните и бездуховни елементи в човешкото поведение.
Нека отново обобщим: Луцифер има пръст в цялата съвременна теология, в неестественото, церемониално и маниерно изкуство.
Ариман има пръст в онези бездуховни и повърхностни естествени науки, които изобщо не могат да се доберат до проявленията на Духа в природния свят; Ариман насърчава механичните и бездуховни елементи в човешкото поведение.
Традиционният духовен живот малко или много е съхранил нещо от луциферическите Ангелои и те са устремени към една важна цел: да предпазят човека от действия! Да не позволят на човека някакви действия! Те искат да го ограничат в рамките на вътрешния душевен живот. Обаче човекът стана личност. И въпреки това, тези Ангелски Същества непрекъснато се противопоставят и внушават на човека: ти не трябва да се впускаш в никакви действия!
към текста >>
Те го превръщат в един мечтател, който предпочита ден и нощ да се занимава с великите загадки на света, но не и да пренесе във външния
свят
огнените езици на своя Дух.
И въпреки това, тези Ангелски Същества непрекъснато се противопоставят и внушават на човека: ти не трябва да се впускаш в никакви действия! Ти не трябва да стигаш до откровенията на своята воля! Да, те искат да принизят човека до едно мистично вътрешно спокойствие, да го приспят в един душевен комфорт. Те го тласкат към мистиката, към фалшивата теософия. Те го тласкат към пълна пасивност и шепнат: Ти не трябва да действуваш, а да съзерцаваш!
Те го превръщат в един мечтател, който предпочита ден и нощ да се занимава с великите загадки на света, но не и да пренесе във външния свят огнените езици на своя Дух.
Те биха искали да видят как официалната наука израства от външното и повърхностно наблюдение. Те с удоволствие наблюдават как възниква една наука като тази на отец Сели, който беше отличен астрофизика, защото наред с микроскопа и телескопа притежаваше нещо, което е просто несъвместимо с техниката: онова, което му беше дадено от луциферическите Същества под формата на свръхчовешка мъдрост.
към текста >>
Те изпълват човека с омраза срещу всеки нов стил, срещу всяка нова форма, която би могла да възникне в душата на съвременния човек; те биха искали да запазят предишните форми, понеже тези форми са заимствувани от свръхземния
свят
.
По същия начин луциферическите Същества искат да превърнат изкуството в нещо безжизнено, те омагьосват човека с художествени форми, които не могат да служат на Духа. Те искат да имат около себе си един непрекъснат Ренесанс.
Те изпълват човека с омраза срещу всеки нов стил, срещу всяка нова форма, която би могла да възникне в душата на съвременния човек; те биха искали да запазят предишните форми, понеже тези форми са заимствувани от свръхземния свят.
към текста >>
Тук ние не протестираме срещу неизбежния
свят
на всеобщата регистрация, срещу всевъзможните правилници, устави и параграфи.
Тук ние не казваме нито дума срещу Ариман.
Тук ние не протестираме срещу неизбежния свят на всеобщата регистрация, срещу всевъзможните правилници, устави и параграфи.
Само че всички те трябва да бъдат проникнати от Духа.
към текста >>
16.
4. Четвърта лекция, Дорнах, 28 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Да, човекът присъствува в цялата Вселена, макар и от друга страна той да е едно затворено цяло; и тези неща могат да бъдат разбрани само ако проследим внимателно и точно отношенията на човека спрямо заобикалящия го
свят
.
За да разширим и задълбочим познанията, които натрупахме през последните седмици, днес отново ще се опитаме да говорим за човека според неговата фигура, според неговата телесна форма. Когато на първо време се придържаме към факта, че в най-широк смисъл формата на човешкото тяло зависи от цялостния живот на човека, необходимо е след като вече сме решили да вникнем в действителната форма на човека да спрем вниманието си тъкмо върху този „цялостен“ живот. Ако си представите как според формата на своята глава човекът е едно действително отражение на космическите сфери, Вие ще се съгласите, че фактически от страна на своята глава човекът активно присъствува в космическите простори на цялата Вселена.
Да, човекът присъствува в цялата Вселена, макар и от друга страна той да е едно затворено цяло; и тези неща могат да бъдат разбрани само ако проследим внимателно и точно отношенията на човека спрямо заобикалящия го свят.
към текста >>
И доколкото при раждането е пренесъл главата си от духовния
свят
„долу“ във физическото съществувание, той може да се вгледа назад към своята вътрешна духовно-душевна организация: Както в сегашната си инкарнация, така и за периода от време преди да е бил инкарниран във физическото тяло.
И тогава ние заставаме пред формата на човешкото тяло и си казваме: Благодарение на своето мислене, доколкото то е свързано с главата, човек се обръща към целия Космос.
И доколкото при раждането е пренесъл главата си от духовния свят „долу“ във физическото съществувание, той може да се вгледа назад към своята вътрешна духовно-душевна организация: Както в сегашната си инкарнация, така и за периода от време преди да е бил инкарниран във физическото тяло.
Може би най-добре ще онагледим тази мисъл, ако си представим как човек се приближава към своето познание не по друг начин, а като се вглежда в себе си. И когато развиваме науката за числата, геометрията и т.н., това е наистина едно „вглеждане в себе си“, една „интроспекция“. Аз стигам до закономерностите в геометрията само поради това, че съм „човек“, само поради това, че мога да извличам пространствените закономерности от самия себе си. Обаче от друга страна ние знаем: Тези закономерности са валидни за целия Космос. В такъв случай, когато отправяме поглед навън, ние по необходимост констатираме: в целия външен свят цари един геометричен ред, обаче и самите очи са геометрично изградени, те са само частен случай от всеобщия геометричен порядък.
към текста >>
В такъв случай, когато отправяме поглед навън, ние по необходимост констатираме: в целия външен
свят
цари един геометричен ред, обаче и самите очи са геометрично изградени, те са само частен случай от всеобщия геометричен порядък.
И доколкото при раждането е пренесъл главата си от духовния свят „долу“ във физическото съществувание, той може да се вгледа назад към своята вътрешна духовно-душевна организация: Както в сегашната си инкарнация, така и за периода от време преди да е бил инкарниран във физическото тяло. Може би най-добре ще онагледим тази мисъл, ако си представим как човек се приближава към своето познание не по друг начин, а като се вглежда в себе си. И когато развиваме науката за числата, геометрията и т.н., това е наистина едно „вглеждане в себе си“, една „интроспекция“. Аз стигам до закономерностите в геометрията само поради това, че съм „човек“, само поради това, че мога да извличам пространствените закономерности от самия себе си. Обаче от друга страна ние знаем: Тези закономерности са валидни за целия Космос.
В такъв случай, когато отправяме поглед навън, ние по необходимост констатираме: в целия външен свят цари един геометричен ред, обаче и самите очи са геометрично изградени, те са само частен случай от всеобщия геометричен порядък.
към текста >>
Нека помислим как човек пробужда в себе си всичко онова, което той е поел от външния
свят
.
Сега ни предстои да направим втората крачка.
Нека помислим как човек пробужда в себе си всичко онова, което той е поел от външния свят.
Представете си едно новородено дете; в себе си то носи всичко, което е изживяло между смъртта и новото раждане. Ако то можеше да разшири своето съзнание, несъмнено би стигнало и до изживяванията си преди раждането. И тогава започва едно вътрешно раздвижване на тези изживявания. Човекът не се вглежда вътре в себе си, за да открие Универсума, а започва да се оглежда около себе си. Така той стига до заобикалящия го свят.
към текста >>
Така той стига до заобикалящия го
свят
.
Нека помислим как човек пробужда в себе си всичко онова, което той е поел от външния свят. Представете си едно новородено дете; в себе си то носи всичко, което е изживяло между смъртта и новото раждане. Ако то можеше да разшири своето съзнание, несъмнено би стигнало и до изживяванията си преди раждането. И тогава започва едно вътрешно раздвижване на тези изживявания. Човекът не се вглежда вътре в себе си, за да открие Универсума, а започва да се оглежда около себе си.
Така той стига до заобикалящия го свят.
Или с други думи сега вече имаме не едно смътно и трепетно обхващане на Универсума, а един проникващ поглед в Универсума и усещане за неговата вътрешна подвижност. Вътрешно подвижен става и самият човек.
към текста >>
Докато носи Универсума в себе си, така да се каже, само като геометрия, човек принадлежи на външния
свят
.
Идва ред на третата крачка: докато сме при първите две положения, човекът всъщност не принадлежи още на себе си.
Докато носи Универсума в себе си, така да се каже, само като геометрия, човек принадлежи на външния свят.
към текста >>
Когато детето се движи следвайки и подражавайки Универсума то живее във външния
свят
и принадлежи на външния
свят
.
Когато детето се движи следвайки и подражавайки Универсума то живее във външния свят и принадлежи на външния свят.
А кога човек може да каже: ето, този е моят вътрешен свят! Кога и как докосва той самия себе си?
към текста >>
А кога човек може да каже: ето, този е моят вътрешен
свят
!
Когато детето се движи следвайки и подражавайки Универсума то живее във външния свят и принадлежи на външния свят.
А кога човек може да каже: ето, този е моят вътрешен свят!
Кога и как докосва той самия себе си?
към текста >>
Достатъчно е само внимателно да обхванете Вашата лява ръка с Вашата дясна ръка и тогава ще се окажете изцяло във Вашия вътрешен
свят
.
Достатъчно е само внимателно да обхванете Вашата лява ръка с Вашата дясна ръка и тогава ще се окажете изцяло във Вашия вътрешен свят.
В този случай, с дясната ръка Вие извършвате определено движение, но това до което достигате, сте самият Вие. Както докосвате един физически предмет, така докосвате и самия себе си. Всяко осъзнаване на Азът, общо взето, води началото си тъкмо от това „себе-докосване“. Ние вършим същото и с очите. Когато фиксираме определена точка, става едно кръстосване на дясната и лявата очни оси.
към текста >>
Животното разполага с много по-малко свой „вътрешен
свят
“ именно защото осъществява „себе-докосването“ в много по-ограничена степен.
В този случай, с дясната ръка Вие извършвате определено движение, но това до което достигате, сте самият Вие. Както докосвате един физически предмет, така докосвате и самия себе си. Всяко осъзнаване на Азът, общо взето, води началото си тъкмо от това „себе-докосване“. Ние вършим същото и с очите. Когато фиксираме определена точка, става едно кръстосване на дясната и лявата очни оси.
Животното разполага с много по-малко свой „вътрешен свят“ именно защото осъществява „себе-докосването“ в много по-ограничена степен.
И така, на трето място поставяме „тактилното себе-докосване“. Практически ние сме във външния свят и докосваме самите себе си. Все още ние не сме вътре в нашата кожа.
към текста >>
Практически ние сме във външния
свят
и докосваме самите себе си.
Всяко осъзнаване на Азът, общо взето, води началото си тъкмо от това „себе-докосване“. Ние вършим същото и с очите. Когато фиксираме определена точка, става едно кръстосване на дясната и лявата очни оси. Животното разполага с много по-малко свой „вътрешен свят“ именно защото осъществява „себе-докосването“ в много по-ограничена степен. И така, на трето място поставяме „тактилното себе-докосване“.
Практически ние сме във външния свят и докосваме самите себе си.
Все още ние не сме вътре в нашата кожа.
към текста >>
И сега идва ред да осмислим самата граница между външния и вътрешния
свят
.
И сега идва ред да осмислим самата граница между външния и вътрешния свят.
Нека да онагледим този процес: Ако придвижим дясната си ръка, за да докоснем лявата, ние описваме един кръг, една повърхност. Тази повърхност е навсякъде около нас. И тогава, с помощта на нашата телесна покривка, ние „затваряме“ или „заграждаме“ нашия „вътрешен свят“. С други думи, на четвърто място ще поставим: „Себе-заграждане“. Ако живо и непосредственовникнете в контурите на Вашата телесна форма, доколкото тя се образува от кожата, Вие ще се изправите точно пред това „себе-заграждане“.
към текста >>
И тогава, с помощта на нашата телесна покривка, ние „затваряме“ или „заграждаме“ нашия „вътрешен
свят
“.
И сега идва ред да осмислим самата граница между външния и вътрешния свят. Нека да онагледим този процес: Ако придвижим дясната си ръка, за да докоснем лявата, ние описваме един кръг, една повърхност. Тази повърхност е навсякъде около нас.
И тогава, с помощта на нашата телесна покривка, ние „затваряме“ или „заграждаме“ нашия „вътрешен свят“.
С други думи, на четвърто място ще поставим: „Себе-заграждане“. Ако живо и непосредственовникнете в контурите на Вашата телесна форма, доколкото тя се образува от кожата, Вие ще се изправите точно пред това „себе-заграждане“.
към текста >>
И благодарение на тях ние отново се включваме във външния
свят
.
Замислете се върху тези процеси на съзряване. Навлизайки в зрелостта, ние отключваме и един вид процеси на разпадане, на деструкция. Макар и в нищожна степен, ние преставаме да сме „човек“. Макар и да сме „човек“, ние започваме да се разпадаме, превръщаме се, така да се каже, в прах, в пепел. Ние добиваме съвсем нови, минерални свойства.
И благодарение на тях ние отново се включваме във външния свят.
Докато сме в категорията №5, ние сме изцяло потопени в нашия вътрешен свят. После, в процесите на вътрешния разпад, ние отново навлизаме в областта на минералите. В известен смисъл нашето тяло става по-тежко. С други думи на седмо място: Включване в неорганичния свят.
към текста >>
Докато сме в категорията №5, ние сме изцяло потопени в нашия вътрешен
свят
.
Навлизайки в зрелостта, ние отключваме и един вид процеси на разпадане, на деструкция. Макар и в нищожна степен, ние преставаме да сме „човек“. Макар и да сме „човек“, ние започваме да се разпадаме, превръщаме се, така да се каже, в прах, в пепел. Ние добиваме съвсем нови, минерални свойства. И благодарение на тях ние отново се включваме във външния свят.
Докато сме в категорията №5, ние сме изцяло потопени в нашия вътрешен свят.
После, в процесите на вътрешния разпад, ние отново навлизаме в областта на минералите. В известен смисъл нашето тяло става по-тежко. С други думи на седмо място: Включване в неорганичния свят.
към текста >>
С други думи на седмо място: Включване в неорганичния
свят
.
Ние добиваме съвсем нови, минерални свойства. И благодарение на тях ние отново се включваме във външния свят. Докато сме в категорията №5, ние сме изцяло потопени в нашия вътрешен свят. После, в процесите на вътрешния разпад, ние отново навлизаме в областта на минералите. В известен смисъл нашето тяло става по-тежко.
С други думи на седмо място: Включване в неорганичния свят.
към текста >>
Идва момент, когато ние не само се присъединяваме към външния
свят
, но и за почваме да приемаме този външен
свят
в себе си.
Но да продължим нататък.
Идва момент, когато ние не само се присъединяваме към външния свят, но и за почваме да приемаме този външен свят в себе си.
Преди ние имахме достъп само до нашия „вътрешен свят“ и живеехме само там. Обаче сега ние приемаме външния свят в себе си. И тук трябва да сме съвсем наясно, че всичко, което човек приема отвън е донякъде нещо чуждо и несъвместимо с него.
към текста >>
Преди ние имахме достъп само до нашия „вътрешен
свят
“ и живеехме само там.
Но да продължим нататък. Идва момент, когато ние не само се присъединяваме към външния свят, но и за почваме да приемаме този външен свят в себе си.
Преди ние имахме достъп само до нашия „вътрешен свят“ и живеехме само там.
Обаче сега ние приемаме външния свят в себе си. И тук трябва да сме съвсем наясно, че всичко, което човек приема отвън е донякъде нещо чуждо и несъвместимо с него.
към текста >>
Обаче сега ние приемаме външния
свят
в себе си.
Но да продължим нататък. Идва момент, когато ние не само се присъединяваме към външния свят, но и за почваме да приемаме този външен свят в себе си. Преди ние имахме достъп само до нашия „вътрешен свят“ и живеехме само там.
Обаче сега ние приемаме външния свят в себе си.
И тук трябва да сме съвсем наясно, че всичко, което човек приема отвън е донякъде нещо чуждо и несъвместимо с него.
към текста >>
Нека обобщим: Доколкото външният
свят
прониква в нас, дотолкова в нас прониква и един вид отровно жило.
По този въпрос хората имат невероятни и напълно погрешни представи. Макар и в незначителна степен, всяка храна е отрова. И животът се състои тъкмо в това, че макар и да приемаме храната, ние не и позволяваме да стане едно цяло с нас, а се защитаваме срещу нея; тъкмо в тази себезащита лежи една от основните характеристики на живота. Хранителните вещества, както се досещате, са отровни в толкова слаба степен, че ние спокойно устояваме срещу тях. Но когато погълнем истинска отрова, тя ни разрушава и ние не можем да се съпротивляваме.
Нека обобщим: Доколкото външният свят прониква в нас, дотолкова в нас прониква и един вид отровно жило.
Тук би трябвало да подберем най-точната и изразителна дума, но в днешния език тя просто не съществува. Така или иначе, Вие трябва да разберете за какво става дума.
към текста >>
7. Включване в неорганичния
свят
.
7. Включване в неорганичния свят.
Стремеж към равновесие.
към текста >>
Ето защо трябва да стигнем до онази степен, при която да разполагаме с наша собствена защита срещу външния
свят
.
В хода на подобно развитие обаче, човек твърде лесно би подминал истинската си цел. Ние твърде лесно бихме се оказали извън човешката форма, която ни се дава от Универсума.
Ето защо трябва да стигнем до онази степен, при която да разполагаме с наша собствена защита срещу външния свят.
към текста >>
По-нататък човек развива своята телесна форма според това, как той се отнася към външния
свят
.
По-нататък човек развива своята телесна форма според това, как той се отнася към външния свят.
Да, идва ред и на нашето активно участие във външния свят. Ако искаме да обхванем човека в неговата дълбока свързаност с околния свят, ние трябва да отправим поглед към най-отдалечените етапи от неговото развитие. И тогава, на девето място ще кажем: Сега идва ред на такава човешка дейност, която се осъществява не в Космоса, а на Земята. В условията на външния физически свят пред нас най-напред застава човекът-ловец. Девето: Човекът-ловец.
към текста >>
Да, идва ред и на нашето активно участие във външния
свят
.
По-нататък човек развива своята телесна форма според това, как той се отнася към външния свят.
Да, идва ред и на нашето активно участие във външния свят.
Ако искаме да обхванем човека в неговата дълбока свързаност с околния свят, ние трябва да отправим поглед към най-отдалечените етапи от неговото развитие. И тогава, на девето място ще кажем: Сега идва ред на такава човешка дейност, която се осъществява не в Космоса, а на Земята. В условията на външния физически свят пред нас най-напред застава човекът-ловец. Девето: Човекът-ловец.
към текста >>
Ако искаме да обхванем човека в неговата дълбока свързаност с околния
свят
, ние трябва да отправим поглед към най-отдалечените етапи от неговото развитие.
По-нататък човек развива своята телесна форма според това, как той се отнася към външния свят. Да, идва ред и на нашето активно участие във външния свят.
Ако искаме да обхванем човека в неговата дълбока свързаност с околния свят, ние трябва да отправим поглед към най-отдалечените етапи от неговото развитие.
И тогава, на девето място ще кажем: Сега идва ред на такава човешка дейност, която се осъществява не в Космоса, а на Земята. В условията на външния физически свят пред нас най-напред застава човекът-ловец. Девето: Човекът-ловец.
към текста >>
В условията на външния физически
свят
пред нас най-напред застава човекът-ловец.
По-нататък човек развива своята телесна форма според това, как той се отнася към външния свят. Да, идва ред и на нашето активно участие във външния свят. Ако искаме да обхванем човека в неговата дълбока свързаност с околния свят, ние трябва да отправим поглед към най-отдалечените етапи от неговото развитие. И тогава, на девето място ще кажем: Сега идва ред на такава човешка дейност, която се осъществява не в Космоса, а на Земята.
В условията на външния физически свят пред нас най-напред застава човекът-ловец.
Девето: Човекът-ловец.
към текста >>
Там човекът е в своя „вътрешен
свят
“.
Нека сега да насочим вниманието си към схемата, която обобщава 12-те звена, участвуващи във формирането на човешкото същество. Първите четири звена ни отпращат навън в Космоса; последните четири звена ни свалят обратно на Земята, а самите звезди идват в съображение само дотолкова, доколкото са покрити от Земята. При средните четири звена звездите и Земята са в равновесие.
Там човекът е в своя „вътрешен свят“.
към текста >>
По средата са разположени онези сили, които образуват „вътрешния
свят
“ на човека, или с други думи неговата кръв.
По средата са разположени онези сили, които образуват „вътрешния свят“ на човека, или с други думи неговата кръв.
И какво би могло да послужи най-добре като символ на гореща кръв? Може би онова животно, при което сърдечната дейност е най-интензивна: Лъвът!
към текста >>
А има ли по-добър начин да символизираме човека, който отново се включва във външния
свят
и търси равновесието от този, да посочим съзвездието Везни.
А има ли по-добър начин да символизираме човека, който отново се включва във външния свят и търси равновесието от този, да посочим съзвездието Везни.
И какъв по-подходящ символ за усещането му, че всичко около него малко или много е пропито с отрова, че отвсякъде го дебне отровното жило: Скорпион.
към текста >>
неорганичния
свят
.
неорганичния свят.
към текста >>
По-нататък човек продължава да се обособява все по-категорично и недвусмислено от външния
свят
, „загражда се“ и ние определяме вече тази степен като „Себе-заграждане“: В сила е съзвездието Рак.
По-нататък човек продължава да се обособява все по-категорично и недвусмислено от външния свят, „загражда се“ и ние определяме вече тази степен като „Себе-заграждане“: В сила е съзвездието Рак.
Същественото тук е, че Ракът протяга своите щипци и прибира жертвата. Латинската дума „канцер“ също има подобен смисъл. Съзвездието Рак дава силата, с която човек се обособява от външния свят. Човек не само „докосва“ себе си, но започва да изгражда и своя „вътрешен свят“.
към текста >>
Съзвездието Рак дава силата, с която човек се обособява от външния
свят
.
По-нататък човек продължава да се обособява все по-категорично и недвусмислено от външния свят, „загражда се“ и ние определяме вече тази степен като „Себе-заграждане“: В сила е съзвездието Рак. Същественото тук е, че Ракът протяга своите щипци и прибира жертвата. Латинската дума „канцер“ също има подобен смисъл.
Съзвездието Рак дава силата, с която човек се обособява от външния свят.
Човек не само „докосва“ себе си, но започва да изгражда и своя „вътрешен свят“.
към текста >>
Човек не само „докосва“ себе си, но започва да изгражда и своя „вътрешен
свят
“.
По-нататък човек продължава да се обособява все по-категорично и недвусмислено от външния свят, „загражда се“ и ние определяме вече тази степен като „Себе-заграждане“: В сила е съзвездието Рак. Същественото тук е, че Ракът протяга своите щипци и прибира жертвата. Латинската дума „канцер“ също има подобен смисъл. Съзвездието Рак дава силата, с която човек се обособява от външния свят.
Човек не само „докосва“ себе си, но започва да изгражда и своя „вътрешен свят“.
към текста >>
Тук (горе) звездите действуват върху човека отвън, тук (в средната част) Космосът формира по-скоро „вътрешния
свят
“ на човека, а тук (долу) те действуват върху него съвместно.
Нека отново погледнем тази рисунка. На нея са нанесени 12-те зодиакални знаци.
Тук (горе) звездите действуват върху човека отвън, тук (в средната част) Космосът формира по-скоро „вътрешния свят“ на човека, а тук (долу) те действуват върху него съвместно.
Впрочем Вие добре разбирате, че това, което нарисувах тук, се покрива с формата на човешкия ембрион. Да, ако Вие нарисувате животинския кръг и се съобразите с неговите закономерности спрямо Земята, тогава рисунката Ви ще се покрие с формата на човешкия ембрион. И тогава Вие ще получите непосредственото усещане, че човешкият ембрион е извлечен от целия Космос, че той е последица от космическите събития и факти.
към текста >>
отново до епохата на Рибите, ние бихме открили тогавашния човек като едно етерно същество, което никога още не е слизало във
физическия
свят
.
През миналите епохи, когато Овенът все още беше на своето подходящо място и за животинския кръг можеше да се говори в стария смисъл, Вие бихте открили главно „професиите“ на Стрелец, Козирог, Водолей и риби, респективно „ловец“, „скотовъдец“, „земеделец“ и „търговец“. Всичко, което се разви по-късно в областта на технологиите, индустрията и т.н., е при-също на Рибите и само по себе си, то е едно повторение. Помислете: Ние живеем в епохата на Рибите и всъщност през тази епоха възникна цялата днешна технокрация, цялата ни машинизирана култура и т.н. Ако се върнем назад към епохата на Овена, ще открием онези четири често срещани професии, които макар и непрекъснато модифицирани все още държаха човека в постоянна и здрава връзка с природата. Ако се върнем още по-назад в епохата на Телеца, в Третата, Втората и Първата следатлантска епоха, в последната, предпоследната атлантска епоха и т.н.
отново до епохата на Рибите, ние бихме открили тогавашния човек като едно етерно същество, което никога още не е слизало във физическия свят.
Да, през онази предишна епоха на Рибите, човекът беше етерно същество, а в съвременната епоха на Рибите той общо взето повтаря своето тогавашно развитие. И той го повтаря от средата на 15 век, макар и по един твърде абстрактен начин. На времето човекът израстваше конкретно в специфично-човешките си свойства. От тогава насам той израства в своите абстракции, защото машините с които толкова се гордеем са също една абстракция. Така че с новото настъпване на Риби, човекът неизбежно попада в онези елементи, които започват да „разхлабват“ старите връзки; През следващата епоха на Водолея, това „разхлабване“ ще напредва и тогава, ако не се придържа към духовния свят, човек просто ще отпадне от еволюцията и ще изгуби всякакви връзки със света на Космоса.
към текста >>
Така че с новото настъпване на Риби, човекът неизбежно попада в онези елементи, които започват да „разхлабват“ старите връзки; През следващата епоха на Водолея, това „разхлабване“ ще напредва и тогава, ако не се придържа към духовния
свят
, човек просто ще отпадне от еволюцията и ще изгуби всякакви връзки със света на Космоса.
отново до епохата на Рибите, ние бихме открили тогавашния човек като едно етерно същество, което никога още не е слизало във физическия свят. Да, през онази предишна епоха на Рибите, човекът беше етерно същество, а в съвременната епоха на Рибите той общо взето повтаря своето тогавашно развитие. И той го повтаря от средата на 15 век, макар и по един твърде абстрактен начин. На времето човекът израстваше конкретно в специфично-човешките си свойства. От тогава насам той израства в своите абстракции, защото машините с които толкова се гордеем са също една абстракция.
Така че с новото настъпване на Риби, човекът неизбежно попада в онези елементи, които започват да „разхлабват“ старите връзки; През следващата епоха на Водолея, това „разхлабване“ ще напредва и тогава, ако не се придържа към духовния свят, човек просто ще отпадне от еволюцията и ще изгуби всякакви връзки със света на Космоса.
Именно заради това повторение, човекът е длъжен да се съобразява с духовния свят.
към текста >>
Именно заради това повторение, човекът е длъжен да се съобразява с духовния
свят
.
Да, през онази предишна епоха на Рибите, човекът беше етерно същество, а в съвременната епоха на Рибите той общо взето повтаря своето тогавашно развитие. И той го повтаря от средата на 15 век, макар и по един твърде абстрактен начин. На времето човекът израстваше конкретно в специфично-човешките си свойства. От тогава насам той израства в своите абстракции, защото машините с които толкова се гордеем са също една абстракция. Така че с новото настъпване на Риби, човекът неизбежно попада в онези елементи, които започват да „разхлабват“ старите връзки; През следващата епоха на Водолея, това „разхлабване“ ще напредва и тогава, ако не се придържа към духовния свят, човек просто ще отпадне от еволюцията и ще изгуби всякакви връзки със света на Космоса.
Именно заради това повторение, човекът е длъжен да се съобразява с духовния свят.
към текста >>
И сега Вие отново получавате потвърждение за троичното устройство на човека: човекът-глава се изгражда от Космоса; човекът-гърди се изгражда с посредничеството на външния
свят
, а двигателно-веществообменният човек (или човекът-крайници): чрез неговата собствена деятелност във
физическия
Земен
свят
.
И сега Вие отново получавате потвърждение за троичното устройство на човека: човекът-глава се изгражда от Космоса; човекът-гърди се изгражда с посредничеството на външния свят, а двигателно-веществообменният човек (или човекът-крайници): чрез неговата собствена деятелност във физическия Земен свят.
към текста >>
А това, което човек осъществява като активно поведение, като активни действия във външния
свят
, намира израз в неговите веществообмен и крайници; него човек ще пренесе в следващата си инкарнация.
Човекът-гърди също е един цялостен „човек“, само че в случая рудиментарни са първите четири и последните четири звена. Човекът-крайници (или двигателно-веществообменният човек) на свой ред също е цялостен „човек“, но сега рудиментарни са гърдите и главата. По този начин става ясно, че всеки индивид носи в себе си трима „човеци“. Първият от тях, човекът-глава, е така да се каже, „модел“ или „реконструкция“ на предходната инкарнация. Човекът-гърди е олицетворение на сегашната инкарнация.
А това, което човек осъществява като активно поведение, като активни действия във външния свят, намира израз в неговите веществообмен и крайници; него човек ще пренесе в следващата си инкарнация.
Ето как и от една друга гледна точка се оказва, че човекът е троично същество, формата на човешкото тяло може да се изследва задълбочено и прецизно само по този начин.
към текста >>
17.
5. Пета лекция, Дорнах, 29 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Сега вече ние можем активно да се включим във външния
свят
.
Веществообменът прераства в това, което ние осъществяваме като видими движения на нашето тяло. А човекът може да осъществи едно или друго движение само благодарение на своя веществообмен. Човешкият веществообмен а също и животинският е така замислен, че неговите специфични процеси лесно могат да се „употребят“ от душата за възникването на определени телесни движения. Ето как стигнахме до двигателния живот.
Сега вече ние можем активно да се включим във външния свят.
Сега вече ние участвуваме във външния свят.
към текста >>
Сега вече ние участвуваме във външния
свят
.
Веществообменът прераства в това, което ние осъществяваме като видими движения на нашето тяло. А човекът може да осъществи едно или друго движение само благодарение на своя веществообмен. Човешкият веществообмен а също и животинският е така замислен, че неговите специфични процеси лесно могат да се „употребят“ от душата за възникването на определени телесни движения. Ето как стигнахме до двигателния живот. Сега вече ние можем активно да се включим във външния свят.
Сега вече ние участвуваме във външния свят.
към текста >>
С негова помощ обаче ние се включваме във външния
свят
.
Първоначално нашето етерно тяло живее ако мога така да се изразя в сетивния пласт. Този живот в сетивния пласт ние едва ли усещаме като живот.
С негова помощ обаче ние се включваме във външния свят.
Нека вземем например окото. Нашето етерно тяло пронизва от край до край органа, наречен от нас „око“. Етерното тяло е живо и по определен начин то оживява самото око. Обаче там етерното тяло влиза в досег с нещо субстанционално, с нещо, което е много близо до умирането, до смъртта. И само благодарение на това, че етерното тяло пронизва окото, то продължава да е един жив и действуващ орган.
към текста >>
В тази степен от живота нервният живот възникват и могат да бъдат съхранени всички отзвуци и последействия от външния
свят
.Следователно можем да го наречем още и „съхраняващ живот“.
Затова пък нервният живот се основава върху сетивните впечатления, върху това, което сетивният живот може да опази и съхрани.
В тази степен от живота нервният живот възникват и могат да бъдат съхранени всички отзвуци и последействия от външния свят.Следователно можем да го наречем още и „съхраняващ живот“.
към текста >>
Способността да изграждаме образи за външния
свят
се дължи на срещата между дихателния ритъм и нервните разклонения.
Дихателният живот от своя страна довежда този подвижен и съхранен сетивен живот до степента, която ни позволява да изграждаме вътрешни образи.
Способността да изграждаме образи за външния свят се дължи на срещата между дихателния ритъм и нервните разклонения.
Самите мисли, самите абстрактни мисли произтичат от нервния живот, обаче способността да изгражда образи нея човек дължи на дишането, на дихателния живот. Така че можем да обобщим: тук ние сме изправени пред „образния живот“. Докато дишаме ние имаме в себе си образите, имаме в себе си образния живот. Естествено, този образен живот пулсира също и във формата на човешкото тяло.
към текста >>
Ето как тази тотална форма навлиза и във вътрешния
свят
на човека.
Както вече видяхме, формата на човешкото тяло е изградена според животинския кръг. Доколкото този образен живот чрез посредническата мисия на дишането пулсира също и в телесната форма на човека, той участвува в една още по-висша, извлечена от звездното небе тотална форма (рис. 13).
Ето как тази тотална форма навлиза и във вътрешния свят на човека.
И сега Вие разбирате: От дишането, от дихателния процес блика не само това, което човек носи в своето съзнание, но и самите образи на вътрешните органи, изваяни в съответствие със звездите на животинския кръг. Първоначално вътрешните органи се изграждат като образи с помощта на дихателния процес. За определен период от време те нямат нищо общо с материята. Обаче именно дишането, именно дихателният процес създава един образ на „вътрешния“ човек. Движейки се из животинския кръг за едно с нашата Земя, ние непрекъснато вдишваме образите на нашата вътрешна организация.
към текста >>
Да, ние вдишваме образите на нашата вътрешна организация именно от външния
свят
.
И сега Вие разбирате: От дишането, от дихателния процес блика не само това, което човек носи в своето съзнание, но и самите образи на вътрешните органи, изваяни в съответствие със звездите на животинския кръг. Първоначално вътрешните органи се изграждат като образи с помощта на дихателния процес. За определен период от време те нямат нищо общо с материята. Обаче именно дишането, именно дихателният процес създава един образ на „вътрешния“ човек. Движейки се из животинския кръг за едно с нашата Земя, ние непрекъснато вдишваме образите на нашата вътрешна организация.
Да, ние вдишваме образите на нашата вътрешна организация именно от външния свят.
Ето защо отново подчертавам: Пред нас се намира „образният живот“. И образите, които вдишваме, после ще бъдат поети от циркулаторния живот и разнесени из целия организъм. Благодарение на циркулаторния и дихателния живот, човек стига до там, че може да прерасне в един вътрешен образ на света.
към текста >>
Те знаеха, че човекът приема живота от външния
свят
и го преобразява по свой дълбоко вътрешен и неповторим начин.
Обаче инстинктивната мъдрост на“ древните не е пропуснала нито една подробност от тези връзки.
Те знаеха, че човекът приема живота от външния свят и го преобразява по свой дълбоко вътрешен и неповторим начин.
Древните казваха: Нека да си представим най-външната сфера на Земното обкръжение тя се издига най-близо до небето на неподвижните звезди, тя е най-близо до онази част от Космоса, на която човек дължи формата на своето тяло. Обаче същинският живот се влива в човека не от небето на неподвижните звезди, а от планетарното небе. И там, в планетарното небе, древните различаваха Сатурн, Юпитер, Марс, Слънце. Ако например вникнем в истинската същност на Слънцето аз често съм говорил за това, ние ще установим, че то се отличава от останалите тела на планетарната система най-вече поради факта, че то, Слънцето, се явява тук безспорно като единственият източник на светлинна.
към текста >>
18.
6. Шеста лекция, Дорнах, 30 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Материалният
свят
бива разрушен и тъкмо по тази причина главата се явява като носител на индивидуалния душевен живот.
Изключително важно е да знаем това, за което говорихме вчера и завчера, изключително важно е да знаем как във формирането на своята глава, човекът общо взето унищожава своето космическо минало. Практически, в своята глава човекът се издига над типичните минерализиращи процеси до един вид фино и неуловимо „разреждане“ на материята. Естествено, органичните процеси действуват и в главата. Но важното е, че по този начин в организма нахлува нещо, което се издига над минералната степен, нахлува нещо като един вид разпадане и анихилация на материалния живот (рис. 17). Ако отправим ясен и точен поглед към човешката глава, трябва да заявим: Тази глава е огнището на един унищожителен процес, на един процес, който унищожава материята.
Материалният свят бива разрушен и тъкмо по тази причина главата се явява като носител на индивидуалния душевен живот.
Нека само добавим: именно само носител на индивидуалния душевен живот, защото по отношение на човешката глава материалистическите концепции са напълно погрешни. Поради присъствието на човешката глава в организма, човек става носител на мисловния живот, на представния живот, защото целият представен живот се основава на това, че материалният живот просто се, разрушава и разпилява. Обаче тъкмо поради обстоятелството, че материалният живот се разрушава и разпилява, настъпва един забележителен процес, който бих желал да илюстрирам пред Вас с помощта на един образ.
към текста >>
Естествено, платното пред нас съществува в своя материален вид; иначе картината изобщо не би могла да възникне в нашия физически
свят
.
Спомнете си например както казах, става дума за един образ, но наред с него и за изключително фините процеси, благодарение на които можем да приближим нещо до нашата душа спомнете си например една известна картина, да кажем Рафаеловата „Мадона“.
Естествено, платното пред нас съществува в своя материален вид; иначе картината изобщо не би могла да възникне в нашия физически свят.
Представете си обаче, че материални те съставки на Сикстинската Мадона биха били напълно разрушени и превърнати в прах, но около нея все пак остане един фин етерен облак. И така, в материален смисъл Сикстинската Мадона би била разпиляна като прах в пространството, обаче всичко онова, което е вложено и нарисувано в тази материя, заедно с цветовете, нюансите и т.н., остане съхранено, макар в етерен вид, и някой, който може да възприеме този етерен образ въпреки че материалното е изгубило всякакво значение би могъл да се докосне до всяка подробност на това, което е останало в етерния свят.
към текста >>
И така, в материален смисъл Сикстинската Мадона би била разпиляна като прах в пространството, обаче всичко онова, което е вложено и нарисувано в тази материя, заедно с цветовете, нюансите и т.н., остане съхранено, макар в етерен вид, и някой, който може да възприеме този етерен образ въпреки че материалното е изгубило всякакво значение би могъл да се докосне до всяка подробност на това, което е останало в етерния
свят
.
Спомнете си например както казах, става дума за един образ, но наред с него и за изключително фините процеси, благодарение на които можем да приближим нещо до нашата душа спомнете си например една известна картина, да кажем Рафаеловата „Мадона“. Естествено, платното пред нас съществува в своя материален вид; иначе картината изобщо не би могла да възникне в нашия физически свят. Представете си обаче, че материални те съставки на Сикстинската Мадона биха били напълно разрушени и превърнати в прах, но около нея все пак остане един фин етерен облак.
И така, в материален смисъл Сикстинската Мадона би била разпиляна като прах в пространството, обаче всичко онова, което е вложено и нарисувано в тази материя, заедно с цветовете, нюансите и т.н., остане съхранено, макар в етерен вид, и някой, който може да възприеме този етерен образ въпреки че материалното е изгубило всякакво значение би могъл да се докосне до всяка подробност на това, което е останало в етерния свят.
към текста >>
Когато с помощта на обикновеното съзнание Вие осмисляте една мисъл или една представа, цялото „осъзнаване“ на тази мисъл или представа се дължи на онова „нахлуване“ в Космоса, за което говорихме вчера и завчера, при което материалният
свят
изгубва всякакво значение, а човекът е постоянно принуждаван да „съживява“ своята глава, защото всичките и съставни части се намират в постоянен упадък, в разрушение, в непресекваща смърт.
Така стоят нещата и с процесите на мисленето.
Когато с помощта на обикновеното съзнание Вие осмисляте една мисъл или една представа, цялото „осъзнаване“ на тази мисъл или представа се дължи на онова „нахлуване“ в Космоса, за което говорихме вчера и завчера, при което материалният свят изгубва всякакво значение, а човекът е постоянно принуждаван да „съживява“ своята глава, защото всичките и съставни части се намират в постоянен упадък, в разрушение, в непресекваща смърт.
И доколкото трае тази непресекваща смърт, етерният образ на главата се издига нагоре (рис. 17, външната червена защрихована линия) и това издигане на етерната глава представлява моментът, когато човек „осъзнава“ мислите. Доколкото материалният свят се намира в разрушение и остават само етерните преобразувания, дотолкова човек има по съзнателен начин своите мисли и представи.
към текста >>
Доколкото материалният
свят
се намира в разрушение и остават само етерните преобразувания, дотолкова човек има по съзнателен начин своите мисли и представи.
Така стоят нещата и с процесите на мисленето. Когато с помощта на обикновеното съзнание Вие осмисляте една мисъл или една представа, цялото „осъзнаване“ на тази мисъл или представа се дължи на онова „нахлуване“ в Космоса, за което говорихме вчера и завчера, при което материалният свят изгубва всякакво значение, а човекът е постоянно принуждаван да „съживява“ своята глава, защото всичките и съставни части се намират в постоянен упадък, в разрушение, в непресекваща смърт. И доколкото трае тази непресекваща смърт, етерният образ на главата се издига нагоре (рис. 17, външната червена защрихована линия) и това издигане на етерната глава представлява моментът, когато човек „осъзнава“ мислите.
Доколкото материалният свят се намира в разрушение и остават само етерните преобразувания, дотолкова човек има по съзнателен начин своите мисли и представи.
към текста >>
И точно в това проникване в неорганичния
свят
, който, непрекъснато се стреми към разпад и разрушение, и който, собствено, е прототипът на машините и изобщо на механиката, дори бих казал „субмеханиката“, точно в това проникване пулсира не друго, а самата етерна същност.
Вземете например окото, то е физикален апарат, проникнат от силите на човешкото етерно тяло.
И точно в това проникване в неорганичния свят, който, непрекъснато се стреми към разпад и разрушение, и който, собствено, е прототипът на машините и изобщо на механиката, дори бих казал „субмеханиката“, точно в това проникване пулсира не друго, а самата етерна същност.
Така изглеждат нещата в сетивната област.
към текста >>
Сетивата са обърнати към
физическия
свят
.
После идва това, което можем да наречем „реакция“ или „отговор“.
Сетивата са обърнати към физическия свят.
Те понасят едно непрекъснато натоварване, те непрекъснато приемат нещо. А нервите приемат в себе си това, което им предоставят сетивата. Нервите се формират с оглед на сетивата. Обаче с това те умъртвяват сами те себе си. Те биха искали да станат изцяло око или ухо и т.н.
към текста >>
наречено „образ“; образът, който се носи и плува в етерния
свят
.
И за да не се случи това, те биват проникнати от виталния принцип, от жизнения принцип, който напира от останалия организъм. Човекът, така да се каже, позволява на представите да отлетят. Нека отново обобщим: В „полюса-глава“ човекът унищожава своето минало. Като нервно-сетивен човек, той става, ако ми позволите този израз, носител на образи. И едва тогава той има вече изживяването?
наречено „образ“; образът, който се носи и плува в етерния свят.
към текста >>
Човекът също изгражда своята двигателна система в съответствие с
физическия
земен план, дори и когато Земята за определено време се намира там, в северната хемисфера на животинския кръг.
Аз посочих и за тази цел трябваше да си припомним подробности от най-древните епохи как човек напредва в своята външна активност като ловец, като скотовъд, като земеделец и като един кръстосващ по морета и океани търговец. Да, човекът упорствува в тези свои „професии“ и набира сили, защото постепенно се освобождава от влиянията на зодиакалните съзвездия. Животното остава под въздействията на Стрелеца, Козирога, Водолея, Рибите. По тази причина животните изграждат своята форма, такава каквато е: Замислена и осъществена според земния физически план. Ако сериозно проучваме животинския кръг, ние трябва да си отговорим на въпроса, защо животните изграждат своята двигателно-веществообменна система точно по този начин.
Човекът също изгражда своята двигателна система в съответствие с физическия земен план, дори и когато Земята за определено време се намира там, в северната хемисфера на животинския кръг.
Дори и само в географски смисъл, различните области на Земята се населяват по различен начин. Обаче това, което е изградил на едно място, човек може да го пренесе на друго. Качествата, които са развити тук, имат своя произход в миналите епохи; а за съвременната епоха е характерно, че Земята е пълна с различни и смесени човешки форми; и ако някой изучава днес географията, той няма да стигне до една ясна представа за връзките между човека и Микрокосмоса. Човекът се освобождава и изтръгва от затворената линия на животинския кръг. Той се приближава към човешката вертикала, към отвесната човешка ос.
към текста >>
Тук (горе) ние можем да кажем: Ние душевно изживяваме чисто етерния
свят
, образа.
може да продължи своето развитие. Докато в горния край на човешката фигура, където е „полюсът-глава“, ние имаме нещо като черупка на стрида, нещо, което се обособява като материя и е чиста материя, то долу при „полюса-крайници“ имаме един вид зародиш.
Тук (горе) ние можем да кажем: Ние душевно изживяваме чисто етерния свят, образа.
Тук (долу) ние изживяваме не образа, а зараждащия се живот. Тук ние изживяваме нашата здрава свързаност с материята. Ние сме в състояние да движим нашите крайници, защото сме свързани с материята. Доколкото в главата човек превръща своите сетива в крайници и доколкото по отношение на главата сам става двигателно-веществообменен човек, там, в главата, той не може да движи нищо. Всяка отделна част на човека пронизва всички други части; в известен смисъл очите са ръце, доколкото те могат да се движат и опипват предметите; обаче в главата далеч не всичко е подвижно, главата е най-вече неподвижна, и мозъчните гънки например са лишени от всякакви произволни движения.
към текста >>
Мисловният живот протича така, че от материята не се изисква вече нищо, мисловният живот достига до етерния
свят
и остава там, в етера.
И сега ние действително можем да опишем как протича мисловният живот.
Мисловният живот протича така, че от материята не се изисква вече нищо, мисловният живот достига до етерния свят и остава там, в етера.
Чувственият живот от своя страна протича така, че етерното тяло „захваща“ жлезите, обаче те не го понасят. Докато етерното тяло се „разтваря“ в жлезите преди да е настъпил мигът, когато те започват да отделят материя човекът не разполага със своето етерно тяло, неговото етерно тяло изчезва навътре в жлезите. Сега той изживява себе си единствено със своя Аз и своето астрално тяло (виж схемата).
към текста >>
Средният човек живее не само със своите вътрешни ритми, той живее в синхрон с целия
свят
, отваря се пред света и го приема в себе си.
Вие разбирате, че по този начин ние стигаме до една съвършена зависимост между душевния и телесния живот. Единствено с помощта на антропософското познание ние разбираме как Азът, астралното тяло и етерното тяло участвуват във физическото тяло; едва сега ние забелязваме разликите между душевния мисловен, чувствен и волев живот; едва сега ние откриваме, че душевният мисловен живот е такава част от умиращия организъм, която се формира от „горните“ съзвездия на животинския кръг и от външните планети на нашата система, и че там човекът разрушава своето космическо минало, разрушава и разпилява материята, за да постигне образа, за да постигне изживяването, наречено „образ“. Ние откриваме, че там, в средната област, където е „ритмичният човек“, индивидът може да изживее миналото, както и в Макрокосмоса, доколкото той е свързан с миналото и произлиза от миналото; но наред с всичко това след като вече функционира един постоянен ритъм, било то свързването кислород-водород, или пък ритмичното функциониране на жлезите и техните „екскременти“ той, индивидът, се издига и до нещо друго, а именно, до способността да реагира! Отговорът на Микрокосмоса, или индивидуалната човешка реакция, се осъществява там, където са жлезите.
Средният човек живее не само със своите вътрешни ритми, той живее в синхрон с целия свят, отваря се пред света и го приема в себе си.
Човекът всмуква света в себе си, той е индивидуално същество само наполовина и непрекъснато се люшка между Макрокосмоса и Микрокосмоса. Това е типично за живота на чувствата. И ние можем съвсем точно да установим, как си взаимодействуват материалния субстрат на организма и неговите душевно-духовни сили.
към текста >>
Ако човек живее в северното полукълбо, с помощта на Земята той се освобождава от съответните планети и съзвездия; в южното полукълбо също; всичко се върти, всичко е движение, и по този начин като двигателно-веществообменен човек, съществуващ тук между раждането и смъртта той е „напълно“ Микрокосмос, и вече притежава един собствен
свят
, който може да пренесе напред в бъдещето.
Ако човек живее в северното полукълбо, с помощта на Земята той се освобождава от съответните планети и съзвездия; в южното полукълбо също; всичко се върти, всичко е движение, и по този начин като двигателно-веществообменен човек, съществуващ тук между раждането и смъртта той е „напълно“ Микрокосмос, и вече притежава един собствен свят, който може да пренесе напред в бъдещето.
Да, сега човекът развива най-младата издънка на душевния живот, волята, която все още се нуждае от пълната закрила на физическото тяло; волята, която допуска до себе си единствено Азът, понеже там, в областта на физическото тяло, се извършва едно постоянно „изразходване“ на астралното и етерното тяло.
към текста >>
19.
7. Седма лекция, Дорнах, 4 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Едно дълбоко непознаване на нещата е да вярваме, че едва имагинативното, инспиративното, или интуитивното познание издига човека горе в духовния
свят
.
Да имаме сетивни възприятия и да образуваме представи това означава, че ние не живеем в тялото.
Едно дълбоко непознаване на нещата е да вярваме, че едва имагинативното, инспиративното, или интуитивното познание издига човека горе в духовния свят.
Не, ако човек има сетивни възприятия или пък ако образува представи, той вече живее в духовния свят. Защото ние видяхме, че сетивните възприятия са свързани с мъртвата материя, с чисто физическите апарати на нашите сетивни органи, които са механично вградени в нашия организъм и оживяват едва след като бъдат проникнати от етерното тяло. Служейки си с тези физически апарати, ние стигаме до сетивните възприятия. До определено изживяване стига не физическият апарат, а духовните сили, които пулсират вътре в него. Според своята същност, съдържанието на сетивното възприятие е нещо духовно.
към текста >>
Не, ако човек има сетивни възприятия или пък ако образува представи, той вече живее в духовния
свят
.
Да имаме сетивни възприятия и да образуваме представи това означава, че ние не живеем в тялото. Едно дълбоко непознаване на нещата е да вярваме, че едва имагинативното, инспиративното, или интуитивното познание издига човека горе в духовния свят.
Не, ако човек има сетивни възприятия или пък ако образува представи, той вече живее в духовния свят.
Защото ние видяхме, че сетивните възприятия са свързани с мъртвата материя, с чисто физическите апарати на нашите сетивни органи, които са механично вградени в нашия организъм и оживяват едва след като бъдат проникнати от етерното тяло. Служейки си с тези физически апарати, ние стигаме до сетивните възприятия. До определено изживяване стига не физическият апарат, а духовните сили, които пулсират вътре в него. Според своята същност, съдържанието на сетивното възприятие е нещо духовно. Както казахме последния път, в областта на представите ние постоянно разширяваме сетивната дейност и я прехвърляме върху нервната организация.
към текста >>
До определено изживяване стига не
физическия
т апарат, а духовните сили, които пулсират вътре в него.
Да имаме сетивни възприятия и да образуваме представи това означава, че ние не живеем в тялото. Едно дълбоко непознаване на нещата е да вярваме, че едва имагинативното, инспиративното, или интуитивното познание издига човека горе в духовния свят. Не, ако човек има сетивни възприятия или пък ако образува представи, той вече живее в духовния свят. Защото ние видяхме, че сетивните възприятия са свързани с мъртвата материя, с чисто физическите апарати на нашите сетивни органи, които са механично вградени в нашия организъм и оживяват едва след като бъдат проникнати от етерното тяло. Служейки си с тези физически апарати, ние стигаме до сетивните възприятия.
До определено изживяване стига не физическият апарат, а духовните сили, които пулсират вътре в него.
Според своята същност, съдържанието на сетивното възприятие е нещо духовно. Както казахме последния път, в областта на представите ние постоянно разширяваме сетивната дейност и я прехвърляме върху нервната организация. Практически нервната дейност се състои в един вид умиране. Искаме ли да боравим с представи, органичната дейност трябва да бъде изключена. Ето защо, доколкото имаме сетивни възприятия и доколкото работим, с представи, ние живеем в духовните измерения на света.
към текста >>
Точно тук е своеобразието, че в сетивните възприятия и представите, ние навлизаме в духовния
свят
, но първоначално от него не притежаваме нищо друго, освен образи.
Както казахме последния път, в областта на представите ние постоянно разширяваме сетивната дейност и я прехвърляме върху нервната организация. Практически нервната дейност се състои в един вид умиране. Искаме ли да боравим с представи, органичната дейност трябва да бъде изключена. Ето защо, доколкото имаме сетивни възприятия и доколкото работим, с представи, ние живеем в духовните измерения на света. Обаче като хора, които живеят тук между раждането и смъртта, ние се приближаваме до този духовен живот само доколкото успяваме да постигнем едни или други образи за него.
Точно тук е своеобразието, че в сетивните възприятия и представите, ние навлизаме в духовния свят, но първоначално от него не притежаваме нищо друго, освен образи.
Така че можем да за явим сетивните възприятия, представите, са духовни, изживявания, само че под формата на образи. Що се отнася до представите, ние сме наясно, че те имат подчертано абстрактен характер и съвсем не са, да кажем, някакви интензивно наситени образи. Има нещо сиво и безрадостно, когато пристъпва ме от сетивните възприятия към представния живот. Обаче сиво и безрадостно е само от гледна точка на нашето съзнание. В действителност всички представи, които човек образува, съдържат в себе си зародиша на имагинациите.
към текста >>
Там ние имаме вече друго отношение към действителния
свят
; там ние започваме да сънуваме този
свят
и общо взето той се изплъзва от нашето будно съзнание.
Тук имагинациите изчезват. И така, от тази страна е тялото. Обаче това „тяло“ е потънало в сън, потънало е в нощния мрак на безсъзнанието и се манифестира само дотолкова, доколкото изявява волята си горе в съзнанието. А тази воля е като един мощен противоудар; той ни прави крепки и здрави, дава ни непосредствения усет за действителността. Обаче „горе“ този непосредствен усет за действителността се проявява като чувства.
Там ние имаме вече друго отношение към действителния свят; там ние започваме да сънуваме този свят и общо взето той се изплъзва от нашето будно съзнание.
Като хора, живеещи между раждането и смъртта, ние постигаме нашето съществувание в духовния свят за сметка на това, че изживяваме Духа в образи било то в образите на сетивните възприятия, било то в образите на нашите представи; за сметка на това, че макар и да изживяваме действителния свят около нас той се отразява в нас по един дълбоко несъзнателен начин.
към текста >>
Като хора, живеещи между раждането и смъртта, ние постигаме нашето съществувание в духовния
свят
за сметка на това, че изживяваме Духа в образи било то в образите на сетивните възприятия, било то в образите на нашите представи; за сметка на това, че макар и да изживяваме действителния
свят
около нас той се отразява в нас по един дълбоко несъзнателен начин.
И така, от тази страна е тялото. Обаче това „тяло“ е потънало в сън, потънало е в нощния мрак на безсъзнанието и се манифестира само дотолкова, доколкото изявява волята си горе в съзнанието. А тази воля е като един мощен противоудар; той ни прави крепки и здрави, дава ни непосредствения усет за действителността. Обаче „горе“ този непосредствен усет за действителността се проявява като чувства. Там ние имаме вече друго отношение към действителния свят; там ние започваме да сънуваме този свят и общо взето той се изплъзва от нашето будно съзнание.
Като хора, живеещи между раждането и смъртта, ние постигаме нашето съществувание в духовния свят за сметка на това, че изживяваме Духа в образи било то в образите на сетивните възприятия, било то в образите на нашите представи; за сметка на това, че макар и да изживяваме действителния свят около нас той се отразява в нас по един дълбоко несъзнателен начин.
към текста >>
Ние се потопяваме в този външен, реален
свят
, обаче общо взето той се отразява в нас по един дълбоко несъзнателен начин, и е наистина така дори само да вземем състоянията на сън, когато сме навън в света, и не знаем нищо за него.
Ние се потопяваме в този външен, реален свят, обаче общо взето той се отразява в нас по един дълбоко несъзнателен начин, и е наистина така дори само да вземем състоянията на сън, когато сме навън в света, и не знаем нищо за него.
Ние сме просто пронизани, протъкани от несъзнаваното. Там ние се намираме в действителния свят. Да, като хора ние живеем от една страна в тялото, но доколкото живеем и в Духа, ние изживяваме Духа само под формата на образи.
към текста >>
Там ние се намираме в действителния
свят
.
Ние се потопяваме в този външен, реален свят, обаче общо взето той се отразява в нас по един дълбоко несъзнателен начин, и е наистина така дори само да вземем състоянията на сън, когато сме навън в света, и не знаем нищо за него. Ние сме просто пронизани, протъкани от несъзнаваното.
Там ние се намираме в действителния свят.
Да, като хора ние живеем от една страна в тялото, но доколкото живеем и в Духа, ние изживяваме Духа само под формата на образи.
към текста >>
И само защото са „образи“, те могат да се слеят с образите на външния
свят
.
Сега вече Духът е навлязъл напълно в тялото. Интуицията действува в двигателно-веществообменния човек, инспирацията в ритмичната дейност, имагинацията в общия жизнен тонус. Единствено „предметното“ познание, единственото ни се открива като непосредствена духовна дейност под формата на образи.
И само защото са „образи“, те могат да се слеят с образите на външния свят.
към текста >>
Скъпи мои приятели, имагинацията, инспирацията и интуицията не са нещо, което можем да обхванем както например облаците, вятъра и т.н., а те са нещо, което постоянно навлиза в нас от духовния
свят
.
Скъпи мои приятели, имагинацията, инспирацията и интуицията не са нещо, което можем да обхванем както например облаците, вятъра и т.н., а те са нещо, което постоянно навлиза в нас от духовния свят.
И все пак ние можем да напредваме към Духа. Ние можем да напредваме към човека по отношение на неговата форма, степени на живот, душевност и духовни откровения.
към текста >>
Там долу, Духът просто се излива в душата като най-интимната и
свят
а тайна, каквато човек може да има.
С нашето обикновено съзнание ние не можем да ги видим. Те стават достъпни за наблюдение, само доколкото намират определен израз в съответните части на човешкото тяло. А душата тя е така дълбоко стаена във вътрешната организация на човека, че ние си пробиваме път към нея само когато обхващаме тайнствените и връзки с нервно-сетивната дейност, само когато се докосваме до отношенията на жлезите спрямо чувствата и спрямо всичко, което се основава на ритмичната дейност. После виждаме как душевният живот е свързан с веществообменно-двигателната система. Обаче откъм единия си полюс, душевният живот е проникнат от Духа по такъв начин, че може да извлича от него само образи, а навътре, в телесната сфера, навлизат именно имагинацията, инспирацията, интуицията.
Там долу, Духът просто се излива в душата като най-интимната и свята тайна, каквато човек може да има.
към текста >>
Доколкото човекът се движи, доколкото е ангажиран в едно или друго действие, дори и то да е само примигване на очите, той представлява това, което под формата на интуиция той сваля от духовния
свят
долу в тялото; това е нещо, което ние непосредствено виждаме.
Доколкото човекът се движи, доколкото е ангажиран в едно или друго действие, дори и то да е само примигване на очите, той представлява това, което под формата на интуиция той сваля от духовния свят долу в тялото; това е нещо, което ние непосредствено виждаме.
Ние можем да проследим този човек в неговата походка, в неговите жестикулации и изобщо в интуитивните проявления на неговия Дух не като директно присъствие, а като топлинни процеси, като топлообразуване, като химически процеси на деструкция и разлагане.
към текста >>
Ние ясно виждаме как тези форми израстват във външния
свят
.
Виждате ли, когато разглеждаме формите на човешкото тяло и техните взаимни връзки, ние трябва да се от правим далеч навън към небето на неподвижните звезди. От там идват импулсите, които формират главата, гърдите, крайниците и т.н.
Ние ясно виждаме как тези форми израстват във външния свят.
Ако погледнем човека още по-отблизо, ще открием и въздействията на планетарната система. Знаем, че планетарните сфери образуват степените на човешкия живот: сетивен, нервен, дихателен и т.н. По-нататък стигаме до душевните качества на човека, до неговия душевен живот. След това идва ред на периодичните смени между будност и сън, между образ и действителност. И накрая стигаме до духовния човек.
към текста >>
Той си казва: По време на живота между раждането и смъртта а съвременните математици изобщо не се съобразяват с другия живот, който протича между смъртта и раждането практически човекът се намира във външния
свят
и го възприема от определена гледна точка.
Той си казва: По време на живота между раждането и смъртта а съвременните математици изобщо не се съобразяват с другия живот, който протича между смъртта и раждането практически човекът се намира във външния свят и го възприема от определена гледна точка.
Изобщо при човека винаги трябва да отчитаме и неговия ъгъл на виждане, неговата гледна точка. Нали разбирате светът изглежда съвсем различно в зависимост от това, дали го гледаме от тази страна, или го гледаме откъм отвъдната страна. Ако съм застанал отвъд, това би внесло вече съществена разлика; тогава аз бих Ви наблюдавал от една друга гледна точка. И ако говорим за тези неща конкретно, ако говорим за тях в съответствие с действителността, ние задължително трябва да се съобразим и с конкретната гледна точка, защото, така да се каже, човек никога не може да избяга от действителността.
към текста >>
Той изживява себе си, така да се каже, като една отправна точка, откъдето визира околния
свят
чрез своите възприятия.
Нека сега вземем обратния случай. Нека да се замислим как човек изживява себе си. Той изживява себе си в центъра на Вселената, това е така.
Той изживява себе си, така да се каже, като една отправна точка, откъдето визира околния свят чрез своите възприятия.
към текста >>
Днешната математика също стана абстрактна и тя работи по-скоро с формули, отколкото с действителния
свят
.
Виждате ли, древното ясновидство извличаше математиката именно от тези конкретни отношения: Световното триизмерно пространство, гледната точка, поставена навсякъде в безкрайността, сферите и средищният център на непосредствения наблюдател. Древната математика тръгваше от тук.
Днешната математика също стана абстрактна и тя работи по-скоро с формули, отколкото с действителния свят.
Ако обаче надникнем достатъчно дълбоко в нея, може би ще стигнем поне до едно предчувствие, че това, което математиците днес са принудени да изучават, координатната система, полярните координати, всъщност е заложено във вътрешната структура на Вселената.
към текста >>
След като хората прибягват до първата формулировка, за да навлязат в действителния
свят
, пред тях застава една алтернатива.
Виждате ли, ако днес чуете как говори Айнщайн или един от неговите привърженици, Вие ще забележите: Те определят изходната си точка от определена координатна система или конструкция, и чак после стигат до принципите на относителността. И ние съвсем не трябва да се учудваме, че там всичко става относително.
След като хората прибягват до първата формулировка, за да навлязат в действителния свят, пред тях застава една алтернатива.
Да, сега човек трябва или напълно да се преобрази, или да се превърне в „проклетника“, който е навсякъде в безкрайността. И тогава нещата не опират вече до това, дали тук имаме една миля повече или по-малко, и дали Земният диаметър е по-голям или по-малък от Слънчевия. Тук всички неща стават относителни. Теорията на относителността възникна именно защото гледната точка беше изнесена навън в безкрайния свят. Ако гледаме на нещата с чист и непредубеден поглед, всичко е относително.
към текста >>
Теорията на относителността възникна именно защото гледната точка беше изнесена навън в безкрайния
свят
.
И ние съвсем не трябва да се учудваме, че там всичко става относително. След като хората прибягват до първата формулировка, за да навлязат в действителния свят, пред тях застава една алтернатива. Да, сега човек трябва или напълно да се преобрази, или да се превърне в „проклетника“, който е навсякъде в безкрайността. И тогава нещата не опират вече до това, дали тук имаме една миля повече или по-малко, и дали Земният диаметър е по-голям или по-малък от Слънчевия. Тук всички неща стават относителни.
Теорията на относителността възникна именно защото гледната точка беше изнесена навън в безкрайния свят.
Ако гледаме на нещата с чист и непредубеден поглед, всичко е относително. И практически, точно тази е истинска та основа, върху която може да се гради, тази е психологическата основа. Трябва само добре да се вгледаме в тези неща.
към текста >>
20.
8. Осма лекция, Дорнах, 5 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
В душевния
свят
на човека ние трябва да търсим и самия Дух, за когото вчера стана дума, че може да бъде изживян само под формата на образи.
В душевния свят на човека ние трябва да търсим и самия Дух, за когото вчера стана дума, че може да бъде изживян само под формата на образи.
Ето така ние слизаме, ако ми позволите този израз, от небето към Земята. Когато разглеждахме формите на човешкото тяло, ние трябваше да се обърнем към неподвижните звезди; когато разглеждахме степените на живота, трябваше да се обърнем към планетарните сфери; когато разглеждахме човешката душа, ние трябваше да слезем до специфичните Земни условия. Едва по този начин ще си изградим цялостен образ за взаимните връзки между Космоса и човека.
към текста >>
Това физическо тяло съвсем не ни се представя като някоя от формите на физическата материя във външния
свят
.
Нека да започнем с човека и неговото физическо тяло.
Това физическо тяло съвсем не ни се представя като някоя от формите на физическата материя във външния свят.
Извън човека физическата материя ни се открива най-вече в минералното царство и неговите образувания. Но всичко, което ни се открива в минералното царство, е нещо съвсем различно от физическото тяло на човека. И причината за това, както се досещате, е че физическата материя при човека е пронизана от силите на етерното тяло, астралното тяло и Азът. Всички те променят физическата материя на човека, приспособяват я към себе си, докато навън, във физическата материя на минералното царство, етерните, астралните и Азовите сили липсват.
към текста >>
И доколкото притежава свое собствено етерно тяло, той има нещо общо с растенията, с целия растителен
свят
.
Така че човек е не просто едно физическо тяло; той носи в себе си и своето етерно тяло.
И доколкото притежава свое собствено етерно тяло, той има нещо общо с растенията, с целия растителен свят.
В своето физическо тяло, човек е представител на целия видим свят, доколкото този свят е от минерално-физическо естество, а в своето етерно тяло, човек е представител на целия видим свят, доколкото този свят е от растително естество.
към текста >>
В своето физическо тяло, човек е представител на целия видим
свят
, доколкото този
свят
е от минерално-физическо естество, а в своето етерно тяло, човек е представител на целия видим
свят
, доколкото този
свят
е от растително естество.
Така че човек е не просто едно физическо тяло; той носи в себе си и своето етерно тяло. И доколкото притежава свое собствено етерно тяло, той има нещо общо с растенията, с целия растителен свят.
В своето физическо тяло, човек е представител на целия видим свят, доколкото този свят е от минерално-физическо естество, а в своето етерно тяло, човек е представител на целия видим свят, доколкото този свят е от растително естество.
към текста >>
Този стремеж към сферичната форма при човека това става най-вече в негова та глава е нещо дълбоко присъщо на растителния
свят
.
Понеже растението също има физическо тяло, то носи в себе си тенденцията да се превръща в многостенник, но към нея то прибавя и една друга тенденция, а именно тенденцията да израства в една кълбовидна или сферична форма. При определени условия спомнете си например облите речни камъни минералът също може да изглежда сферичен, обаче сферичната форма не е характерна за него. Първичната форма на минерала е тази на многостенника (рис. 26). На растението е присъща сферичната форма и всяка негова клетка се стреми към нея.
Този стремеж към сферичната форма при човека това става най-вече в негова та глава е нещо дълбоко присъщо на растителния свят.
Човекът дължи сферичната форма на самата растителна същност. А фактът, че не всички растения са сферични или кълбовидни се дължи на обстоятелството, че сферичната форма в тях се бори срещу формата на многостенника, срещу полиедричната форма; и така се стига до една резултанта, която е от космическо-астрален произход. От предишната ми лекция Вие знаете, че върху растенията действува един невидим космическо-астрален свят. Той видоизменя сферичната форма. И макар да се наслагват стотици и хиляди разновидности и подобия на кълбовидната форма, първичният елемент за растителния свят остава именно сферата, сферичната форма.
към текста >>
От предишната ми лекция Вие знаете, че върху растенията действува един невидим космическо-астрален
свят
.
Първичната форма на минерала е тази на многостенника (рис. 26). На растението е присъща сферичната форма и всяка негова клетка се стреми към нея. Този стремеж към сферичната форма при човека това става най-вече в негова та глава е нещо дълбоко присъщо на растителния свят. Човекът дължи сферичната форма на самата растителна същност. А фактът, че не всички растения са сферични или кълбовидни се дължи на обстоятелството, че сферичната форма в тях се бори срещу формата на многостенника, срещу полиедричната форма; и така се стига до една резултанта, която е от космическо-астрален произход.
От предишната ми лекция Вие знаете, че върху растенията действува един невидим космическо-астрален свят.
Той видоизменя сферичната форма. И макар да се наслагват стотици и хиляди разновидности и подобия на кълбовидната форма, първичният елемент за растителния свят остава именно сферата, сферичната форма.
към текста >>
И макар да се наслагват стотици и хиляди разновидности и подобия на кълбовидната форма, първичният елемент за растителния
свят
остава именно сферата, сферичната форма.
Този стремеж към сферичната форма при човека това става най-вече в негова та глава е нещо дълбоко присъщо на растителния свят. Човекът дължи сферичната форма на самата растителна същност. А фактът, че не всички растения са сферични или кълбовидни се дължи на обстоятелството, че сферичната форма в тях се бори срещу формата на многостенника, срещу полиедричната форма; и така се стига до една резултанта, която е от космическо-астрален произход. От предишната ми лекция Вие знаете, че върху растенията действува един невидим космическо-астрален свят. Той видоизменя сферичната форма.
И макар да се наслагват стотици и хиляди разновидности и подобия на кълбовидната форма, първичният елемент за растителния свят остава именно сферата, сферичната форма.
към текста >>
То ни сближава с целия животински
свят
.
А сега нека да пристъпим към астралното тяло на човека.
То ни сближава с целия животински свят.
Напредвайки към животинския свят, ние не можем да останем в сферичната форма; към нея трябва да прибавим още нещо. И какво е то? Една вдлъбнатина, която ще наречем „джоб“, или още по-добре „сак“ (рис. 27). Животинският свят има това своеобразие, че тотално видоизменя сферичната форма, придавайки й елемента на вдлъбнатост, на „джоб“, на „сак“.
към текста >>
Напредвайки към животинския
свят
, ние не можем да останем в сферичната форма; към нея трябва да прибавим още нещо.
А сега нека да пристъпим към астралното тяло на човека. То ни сближава с целия животински свят.
Напредвайки към животинския свят, ние не можем да останем в сферичната форма; към нея трябва да прибавим още нещо.
И какво е то? Една вдлъбнатина, която ще наречем „джоб“, или още по-добре „сак“ (рис. 27). Животинският свят има това своеобразие, че тотално видоизменя сферичната форма, придавайки й елемента на вдлъбнатост, на „джоб“, на „сак“.
към текста >>
Животинският
свят
има това своеобразие, че тотално видоизменя сферичната форма, придавайки й елемента на вдлъбнатост, на „джоб“, на „сак“.
А сега нека да пристъпим към астралното тяло на човека. То ни сближава с целия животински свят. Напредвайки към животинския свят, ние не можем да останем в сферичната форма; към нея трябва да прибавим още нещо. И какво е то? Една вдлъбнатина, която ще наречем „джоб“, или още по-добре „сак“ (рис. 27).
Животинският свят има това своеобразие, че тотално видоизменя сферичната форма, придавайки й елемента на вдлъбнатост, на „джоб“, на „сак“.
към текста >>
Навсякъде, къде то сферичната форма се усложнява със сакообразна форма, има и преход от растителния към животинския
свят
(рис. 28).
Сферата се изпълва с торбовидни, сакообразни вдлъбнатости, сочещи навътре. Вземете например костните леговища на очните ябълки два сака, които проникват навътре. Вземете ноздрите отново два сака. Вземете целия храносмилателен апарат от устата до стомаха един модифициран сак в посока надолу.
Навсякъде, къде то сферичната форма се усложнява със сакообразна форма, има и преход от растителния към животинския свят (рис. 28).
към текста >>
Той се издига над всякакво елементарно приспособяване към Земния
свят
.
Но сякаш непрекъснато нещо му пречи да стигне до съвършената кълбовидна форма. Животинският гръбнак е само част от тази сфера. Човекът обаче се издига над Земята, както се издига и над животинския кръг. Човекът изгражда своята сферична форма, преодолявайки планетарните сили. Той се превръща в едно изправено същество.
Той се издига над всякакво елементарно приспособяване към Земния свят.
към текста >>
Ето защо човекът може да стигне до определени математически и геометрични представи, да ги изнесе вън от тялото, ето защо днес той иска да обхване целия
свят
с математическа точност защото чрез Луната той се дистанцира от своята „полиедричност“ и по този начин успява да я доведе до своето съзнание.
Силите, които дават полиедричната тенденция на човека, са разположени между Луната и Земята. Така че Луната действува и върху човека. И на пето място ние трябва да търсим именно Луната, която при животното е директно свързана с неговата полиедрична същност. А какво прави Луната по отношение на човека? Тя също пробужда неговата полиедрична същност, само че под формата на образи, и докато животното има многостенника вътре в своята конфигурация, човекът съумява да го изнесе вън от своя организъм.
Ето защо човекът може да стигне до определени математически и геометрични представи, да ги изнесе вън от тялото, ето защо днес той иска да обхване целия свят с математическа точност защото чрез Луната той се дистанцира от своята „полиедричност“ и по този начин успява да я доведе до своето съзнание.
Разбирането на полиедричната същност в образи идва от Луната.
към текста >>
Бели дробове, сърце, бъбреци навсякъде се започва с една сакообразна вдлъбнатина, после сакът уплътнява стените си прекъсва непосредствените си връзки с външния
свят
и постепенно се превръща в един или друг самостоятелен вътрешен орган.
Изобщо, ако искаме да разберем човека, ние непрекъснато трябва да призоваваме Космоса и неговата помощ. Какъвто и въпрос да си зададем, ние трябва да апелираме за помощ от Космоса: Защо например човек има този или онзи орган? Неговите бели дробове например те могат да бъдат разбрани само ако си представим човешкия ембрион и сакоподобните образувания, които се изпълват с определен вид материална субстанция, после те се отварят навън, и накрая се обособяват като самостоятелен вътрешен орган. Ние научаваме какво представляват белите дробове или който и да е друг орган само ако ги разглеждаме като образувани от един сак, от неговия вътрешен и сляп край. А при орган като стомаха, сакът не се отваря навън, а се вдлъбва навътре.
Бели дробове, сърце, бъбреци навсякъде се започва с една сакообразна вдлъбнатина, после сакът уплътнява стените си прекъсва непосредствените си връзки с външния свят и постепенно се превръща в един или друг самостоятелен вътрешен орган.
към текста >>
Обаче рано или късно, неизвестното се появява на бял
свят
.
Какво впрочем казва проф. Бенедикт? Той казва: Ние издаваме и притежаваме богата медицинска литература, обаче тя се съобразява само с това, което е известно.
Обаче рано или късно, неизвестното се появява на бял свят.
И какво иска Бенедикт? Не друго, а да сме винаги наясно с неизвестното. И какво би се получило на пример в случая с черния дроб? Онзи истински лекар и физиолог, който описва черния дроб от противоположната гледна точка на Бенедикт, би опитал да вникне в биохимичните свойства на чернодробните клетки, той ще се опита да обясни по какъв начин черният дроб отделя жлъчка. И той ще е доволен, защото няма нужда да говори за неизвестното.
към текста >>
Обаче, скъпи мои приятели, той казва още нещо: Този въпрос казва той въпросът за неизвестното, рано или късно се появява на бял
свят
, този въпрос непрекъснато звучи в хода на времето.
Обаче, скъпи мои приятели, той казва още нещо: Този въпрос казва той въпросът за неизвестното, рано или късно се появява на бял свят, този въпрос непрекъснато звучи в хода на времето.
Но ако се замислим над действителната стойност на тези въпроси, ние би трябвало с прецизните и съвестни възражения на Бенедикт, да чакаме чак до Страшния съд, за да регистрираме известните факти, и да поставяме безброй въпроси за сложността на неизвестното. И накрая книгите на Бенедикт биха се отличавали от другите само по това, че в тях ще се говори най-вече за неизвестното, защото Бенедикт никога не би стигнал до там, че да изнесе нещо неизвестно горе в Космоса, пък и той съвсем забравя, че неизвестното може да бъде обяснено само ако тръгнем от Космоса.
към текста >>
За да разберем истински човека, ние се нуждаем от целия
свят
, от целия Космос.
Това обаче, до което трябва да стигнем, е друго. Човекът не може да бъде изучаван според принципите и методологията на днешните естествени науки. Наскоро си послужих с едно познато сравнение: Ако изучаваме магнитната стрелка на компаса и си въобразяваме, че тя се Движи благодарение на свои собствени сили, ние никога не бихме проумели тези „северни“ и „южни“ сили на компаса. В случая трябва да разберем, че силите принадлежат не на компаса, а на цялата Земя и са локализирани в нейните полюси. По същия начин едно пълно безмислие е, да поставим човека на дисекционната маса и да търсим истинската му същност в това, което намираме там вътре.
За да разберем истински човека, ние се нуждаем от целия свят, от целия Космос.
към текста >>
21.
9. Девета лекция, Дорнах, 6 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
От друга страна будната воля, която ни ръководи и насочва във външния
свят
, е по някакъв начин свързана, най-общо казано, с чувствата на симпатия; тук човек стига до онези чувствени изживявания, които му дават топлото усещане за симпатия.
Както различаваме два вида воля, вътрешната спяща воля и външната будна воля, така различаваме и два вида чувства. От една страна имаме тези чувства, които напират от спящата воля, от състоянието на дълбокия, лишен от образи и спомени човешки сън. Тези чувства са предимно антипатични; в тази област човек развива своите антипатии.
От друга страна будната воля, която ни ръководи и насочва във външния свят, е по някакъв начин свързана, най-общо казано, с чувствата на симпатия; тук човек стига до онези чувствени изживявания, които му дават топлото усещане за симпатия.
И ако се запитаме: „Къде се разиграва впрочем нашият душевен живот? “ отговорът може да се обобщи по следния начин: той се разиграва в съноподобните изживявания, които получаваме от чувствата, изразяващи се в симпатии и антипатии, които ни издигат до красотата, произведенията на изкуството и чудесата на природата, включително и в онези симпатии и антипатии вече по-скоро в биологичен смисъл чрез които стигаме до удоволствените и неудоволствени вкусови, мирисни и т.н. усещания. Откровенията на волята се манифестират в биологическите процеси, а откровенията на чувствата в душевните процеси на човешкото същество.
към текста >>
когато е абнормна връзката ни с външния
свят
, тези взаимопроникващи се сили на симпатия и антипатия стават очевидни.
Обикновено ние не забелязваме как в нашия душевен живот става едно сливане и взаимопроникване на симпатии и антипатии. Обаче в някои абнормни състояния, т.е.
когато е абнормна връзката ни с външния свят, тези взаимопроникващи се сили на симпатия и антипатия стават очевидни.
В този случай има нещо нередно в нашата защита, в цялото „антипатизиране“, което човек развива най-вече по време на сън. Нека да си припомним онова чувство на задушаване, което най-често смущава нашия сън. В душевен смисъл това чувство на задушаване се изживява от човека като недостатъчна защита, като нещо враждебно, което стимулирано от недостатъчния егоизъм иска да нахлуе вътре в него.
към текста >>
Да, ако антипатиите нараснат прекомерно, тогава човек се препълва с ненавист към целия
свят
, става враг на целия
свят
.
Да, ако антипатиите нараснат прекомерно, тогава човек се препълва с ненавист към целия свят, става враг на целия свят.
Тази мирова ненавист може да се разширява до ужасяващи размери. И цялата педагогика, всичките социални въздействия трябва да си поставят за цел недопускането на подобна ненавист! Но помислете си сами, че от една страна всичко онова, което напира така стихийно от тайнствените дълбини на човешкия характер, прераства в един клокочещ егоизъм, от който изникват всички разновидности на налудността за преследване; но от друга страна в този клокочещ егоизъм действува и спящата съзидателна воля, която сънят скрива от нас! Ние просто не сме в състояние да разберем как нашите крайници, как целият ни организъм е проникнат от тази вътрешна и спяща воля. Само някои отделни и странни сънища могат да насочат човешкото съзнание към онази воля, която пулсира в нашия организъм по време на съня.
към текста >>
За обикновеното съзнание както помните от другите лекции тя лежи зад прага на духовния
свят
.
Тази мирова ненавист може да се разширява до ужасяващи размери. И цялата педагогика, всичките социални въздействия трябва да си поставят за цел недопускането на подобна ненавист! Но помислете си сами, че от една страна всичко онова, което напира така стихийно от тайнствените дълбини на човешкия характер, прераства в един клокочещ егоизъм, от който изникват всички разновидности на налудността за преследване; но от друга страна в този клокочещ егоизъм действува и спящата съзидателна воля, която сънят скрива от нас! Ние просто не сме в състояние да разберем как нашите крайници, как целият ни организъм е проникнат от тази вътрешна и спяща воля. Само някои отделни и странни сънища могат да насочат човешкото съзнание към онази воля, която пулсира в нашия организъм по време на съня.
За обикновеното съзнание както помните от другите лекции тя лежи зад прага на духовния свят.
И този, който успее да вникне в това, той може вече да разбира и всичко, което тласка човека към подлостта и злото. Една от дълбоките тайни на живота е вложена тъкмо в това, че ние постигаме уравновесяването на нашите биологични процеси с помощта на онези сили, които ако биха били овладени от съзнанието щяха да превърнат човека в злодей, в инструмент на зло то.
към текста >>
Скъпи мои приятели, нищо на този
свят
само по себе си не е добро или зло.
Скъпи мои приятели, нищо на този свят само по себе си не е добро или зло.
Радикалното зло, което нахлува в съзнателния живот, е нещо, което употребено на правилното място, а именно по време на нашия сън действува като съвършен регулатор на биологичните процеси и на изразходваните жизнени сили. И ако се за питате за истинската същност на енергията, която възстановява изразходваните жизнени сили, Вие трябва да заявите: Това е злото! На този свят злото има своите задачи. Дори ако с помощта на определено духовно обучение хората стигат до тези неща наскоро подчертах това, макар и от друга гледна точка те само ще потвърдят строго личната опитност на древния окултен кандидат, който казваше: Да, тези неща всъщност не могат да бъдат окачествени, защото „грях на устата, която ги изговаря, грях на ухото, което ги чува“. Обаче човекът трябва да знае, че животът е един опасен процес, който го застрашава непосредствено и лично, и че в шеметните бездни на живота, като една сила, чиято употреба е безусловно необходима, пулсира именно злото!
към текста >>
На този
свят
злото има своите задачи.
Скъпи мои приятели, нищо на този свят само по себе си не е добро или зло. Радикалното зло, което нахлува в съзнателния живот, е нещо, което употребено на правилното място, а именно по време на нашия сън действува като съвършен регулатор на биологичните процеси и на изразходваните жизнени сили. И ако се за питате за истинската същност на енергията, която възстановява изразходваните жизнени сили, Вие трябва да заявите: Това е злото!
На този свят злото има своите задачи.
Дори ако с помощта на определено духовно обучение хората стигат до тези неща наскоро подчертах това, макар и от друга гледна точка те само ще потвърдят строго личната опитност на древния окултен кандидат, който казваше: Да, тези неща всъщност не могат да бъдат окачествени, защото „грях на устата, която ги изговаря, грях на ухото, което ги чува“. Обаче човекът трябва да знае, че животът е един опасен процес, който го застрашава непосредствено и лично, и че в шеметните бездни на живота, като една сила, чиято употреба е безусловно необходима, пулсира именно злото!
към текста >>
Докато упражняваме абстрактната разсъдъчна дейност, ние стоим над непосредствените си връзки с външния
свят
.
Ние просто утвърждаваме или отхвърляме. Ние съвсем не стигаме до някаква яростна антипатия, ние просто отхвърляме, отричаме. Ние не се разпалваме до степен на антипатия, а казваме само: Не! По същия начин ние не се разпалваме до някаква симпатия, а казваме само: Да! Всичко останало е в състояние на пълен покой.
Докато упражняваме абстрактната разсъдъчна дейност, ние стоим над непосредствените си връзки с външния свят.
към текста >>
Обаче всичко това е само една активност, една дейност от страна на абстрактния образен
свят
.
Обаче всичко това е само една активност, една дейност от страна на абстрактния образен свят.
В смисъла на вчерашната лекция, бих добавил: Волята пробива още по-нагоре, през чувствата, представите, и достига сетивната сфера. И щом негативните преценки нахлуят там, какво се получава? Тогава стигаме до определен момент, когато вече не възприемаме нищо. И ако впрегнем най-точните си и прецизни възприятия, ще се убедим:
към текста >>
В строг смисъл, това, което се разиграва между сетивата и външния
свят
, не ни принадлежи, тук по-скоро светът е този, който нахлува в нас.
Сега обаче възниква логичният въпрос: Чия дейност съответствува на тази сетивна сфера? Вече проследихме дейността на органите, после душевната дейност, и накрая духовната дейност. Духовната дейност е изцяло образна дейност; но доколкото протича в образи, тя е и наша, човешка дейност.
В строг смисъл, това, което се разиграва между сетивата и външния свят, не ни принадлежи, тук по-скоро светът е този, който нахлува в нас.
Вгледайте се в тази схематична рисунка.
към текста >>
Тук човешкото око е представено като едно самостоятелно същество, и всичко, което се разиграва в него, е не друго, а проникването на външния
свят
като през един залив в нашия организъм.
Тук човешкото око е представено като едно самостоятелно същество, и всичко, което се разиграва в него, е не друго, а проникването на външния свят като през един залив в нашия организъм.
Сега вече ние сме поставени в света не чрез нашата собствена дейност, а така, че сме в правото си да кажем: Тук е в сила не друго, а самата божествена дейност. Тази божествена дейност се проявява в целия свят около нас; като „мрак“ тя е свърза на с нашите негативни преценки, като „светлина“ с нашите позитивни преценки. Мъдростта на Втората след атлантска епоха беше особено чувствителна към въздействията на тази божествена дейност върху човека и я изживяваше непосредствено и силно: Бог в светлината, Бог в мрака. Бог в светлината = намесата на Луцифер; Бог в мрака = намесата на Ариман. Така изглеждаше външният свят за древната персийска култура.
към текста >>
Тази божествена дейност се проявява в целия
свят
около нас; като „мрак“ тя е свърза на с нашите негативни преценки, като „светлина“ с нашите позитивни преценки.
Тук човешкото око е представено като едно самостоятелно същество, и всичко, което се разиграва в него, е не друго, а проникването на външния свят като през един залив в нашия организъм. Сега вече ние сме поставени в света не чрез нашата собствена дейност, а така, че сме в правото си да кажем: Тук е в сила не друго, а самата божествена дейност.
Тази божествена дейност се проявява в целия свят около нас; като „мрак“ тя е свърза на с нашите негативни преценки, като „светлина“ с нашите позитивни преценки.
Мъдростта на Втората след атлантска епоха беше особено чувствителна към въздействията на тази божествена дейност върху човека и я изживяваше непосредствено и силно: Бог в светлината, Бог в мрака. Бог в светлината = намесата на Луцифер; Бог в мрака = намесата на Ариман. Така изглеждаше външният свят за древната персийска култура. Слънцето като божествен извор на светлина = Втора следатлантска епоха.
към текста >>
Така изглеждаше външният
свят
за древната персийска култура.
Тук човешкото око е представено като едно самостоятелно същество, и всичко, което се разиграва в него, е не друго, а проникването на външния свят като през един залив в нашия организъм. Сега вече ние сме поставени в света не чрез нашата собствена дейност, а така, че сме в правото си да кажем: Тук е в сила не друго, а самата божествена дейност. Тази божествена дейност се проявява в целия свят около нас; като „мрак“ тя е свърза на с нашите негативни преценки, като „светлина“ с нашите позитивни преценки. Мъдростта на Втората след атлантска епоха беше особено чувствителна към въздействията на тази божествена дейност върху човека и я изживяваше непосредствено и силно: Бог в светлината, Бог в мрака. Бог в светлината = намесата на Луцифер; Бог в мрака = намесата на Ариман.
Така изглеждаше външният свят за древната персийска култура.
Слънцето като божествен извор на светлина = Втора следатлантска епоха.
към текста >>
Божествените сили бяха изживявани от човека не навън като светлина и мрак; човек пренесе божествения
свят
в полето, където се сблъскват неговите представи и чувства.
През Третата следатлантска епоха, т.е през египетско-халдейската културна епоха, човекът започна да изживява Слънцето по-скоро в сферата, простираща се между неговите чувства и преценки.
Божествените сили бяха изживявани от човека не навън като светлина и мрак; човек пренесе божествения свят в полето, където се сблъскват неговите представи и чувства.
Божествените въздействия върху египтянина и халдееца бяха такива, че те ясно усещаха: В отрицанието има нещо от моите антипатии, в утвърждаването нещо от моите симпатии. И ако сме в състояние да вникнем правилно в художествените и други документи от египетско-халдейската епоха, ние ще стигнем до убеждението, че те бяха изковани главно от симпатии и антипатии, от утвърждаване и отрицание. Приближете се до египетските гробници и Вие ще усетите художествената сила на симпатиите и антипатиите.
към текста >>
през гръцко-римската културна епоха, човекът в значителна степен изгуби непосредствената си връзка с външния
свят
.
През Четвъртата следатлантска епоха, т.е.
през гръцко-римската културна епоха, човекът в значителна степен изгуби непосредствената си връзка с външния свят.
Вие помните моята книга „Загадките на философията“. Там описвам, че през тази епоха човекът все още имаше своите мисли така както днес той усеща своите сетивни възприятия; обаче той бързо се приближаваше към състоянието, характерно за нашата съвременна епоха, когато общо взето ангажирани с изграждането на Азът, ние се оказваме лишени от съзнателните връзки с външния свят. С нашия Аз ние влизаме в тялото, но практически там ние спим. Макар и при гърците този факт да не беше силно подчертан, все пак той съществуваше. Иначе гръцката цивилизация не може да бъде разбрана: Древните гърци бяха вече здраво поставени в своите тела, но далеч не толкова здраво, колкото сме поставени ние.
към текста >>
Там описвам, че през тази епоха човекът все още имаше своите мисли така както днес той усеща своите сетивни възприятия; обаче той бързо се приближаваше към състоянието, характерно за нашата съвременна епоха, когато общо взето ангажирани с изграждането на Азът, ние се оказваме лишени от съзнателните връзки с външния
свят
.
През Четвъртата следатлантска епоха, т.е. през гръцко-римската културна епоха, човекът в значителна степен изгуби непосредствената си връзка с външния свят. Вие помните моята книга „Загадките на философията“.
Там описвам, че през тази епоха човекът все още имаше своите мисли така както днес той усеща своите сетивни възприятия; обаче той бързо се приближаваше към състоянието, характерно за нашата съвременна епоха, когато общо взето ангажирани с изграждането на Азът, ние се оказваме лишени от съзнателните връзки с външния свят.
С нашия Аз ние влизаме в тялото, но практически там ние спим. Макар и при гърците този факт да не беше силно подчертан, все пак той съществуваше. Иначе гръцката цивилизация не може да бъде разбрана: Древните гърци бяха вече здраво поставени в своите тела, но далеч не толкова здраво, колкото сме поставени ние. Това е много важно.Древните перси изобщо не бяха здраво поставени в своите тела. Древният персийски мъдрец съвсем не вярваше, че животът му се ограничава в анатомичните очертания на неговото тяло; той по-скоро вярваше, че вълните на светлината го носят из целия Космос.
към текста >>
Обаче зад всичко, което се разиграва във външния
свят
, стоят насочващи, бих казал, образователно-педагогически сили, чиито произход е скрит в Космоса.
Обаче зад всичко, което се разиграва във външния свят, стоят насочващи, бих казал, образователно-педагогически сили, чиито произход е скрит в Космоса.
Един инструмент на подобни насочващи сили, беше римският император Константин. При неговото управление християнството прие онази форма, с която то фактически отхвърли Слънцето.
към текста >>
Когато Юлиян Апостат искаше да съхрани Слънчевата тайна и да я предаде на човечеството, той беше заобиколен от много врагове, които после го умъртвиха жестоко; тези врагове, скъпи мои приятели, са отново тук, те се борят срещу Антропософията, която е длъжна да извести новата Слънчева тайна на целия
свят
.
Когато Юлиян Апостат искаше да съхрани Слънчевата тайна и да я предаде на човечеството, той беше заобиколен от много врагове, които после го умъртвиха жестоко; тези врагове, скъпи мои приятели, са отново тук, те се борят срещу Антропософията, която е длъжна да извести новата Слънчева тайна на целия свят.
Днес ние живеем в другия полюс на историческото развитие. През четвъртия век след Христос беше залезът. Днес се нуждаем от изгрева.
към текста >>
Ето защо в част от славянските земи хората често тълкуват нещата според собствените си разбирания до началото на 20 век съществуваше непоклатимата вяра, че в недалечното бъдеще Паладиумът отново ще бъде изнесен от Константинопол, за да тържествува в славянския
свят
и по-точно, в един славянски град.
Ето защо в част от славянските земи хората често тълкуват нещата според собствените си разбирания до началото на 20 век съществуваше непоклатимата вяра, че в недалечното бъдеще Паладиумът отново ще бъде изнесен от Константинопол, за да тържествува в славянския свят и по-точно, в един славянски град.
към текста >>
В по-нататъшната еволюция на света всичко зависи от следното: Както Слънцето е рефлектор на светлината, която се разлива и носи от онази мъдрост, чиито познавателни сили дремят все още в утробата на Западния
свят
, Паладиумът, древният наследствен дар, пренесен от Троя в Рим, и от Рим в Константинопол, ще трябва да се отправи още по-нататък в непрогледния мрак на Изтока; обаче Паладиумът, несравнимият с нищо друго Слънчев дар, ще очаква своето духовно спасение от Запада, който трябва да го освободи от мрачните и подтискащи стойности на днешните естествени науки, от цялото свето усещане на нашата съвременна епоха.
Така или иначе, Паладиумът отново чака този процес е външен и символичен, но същността му е много по-дълбока във всеки случай Паладиумът отново чака да бъде изнесен и освободен от сковаващия Константинополски мрак, който в противен случай би го умъртвил напълно. Да, Паладиумът ще бъде изнесен на Изток, където все още могат да се срещнат останки от декадентството на древната мъдрост, но тъкмо тази мъдрост ще се противопостави на Константинополския мрак.
В по-нататъшната еволюция на света всичко зависи от следното: Както Слънцето е рефлектор на светлината, която се разлива и носи от онази мъдрост, чиито познавателни сили дремят все още в утробата на Западния свят, Паладиумът, древният наследствен дар, пренесен от Троя в Рим, и от Рим в Константинопол, ще трябва да се отправи още по-нататък в непрогледния мрак на Изтока; обаче Паладиумът, несравнимият с нищо друго Слънчев дар, ще очаква своето духовно спасение от Запада, който трябва да го освободи от мрачните и подтискащи стойности на днешните естествени науки, от цялото свето усещане на нашата съвременна епоха.
Ето как свещените традиции и европейското развитие са вплетени в едно цяло; там са вложени и задачите пред бъдещата еволюция на света и Космоса.
към текста >>
Хората трябва да намерят в себе си неговия духовен еквивалент; да, те трябва да го търсят в духовния
свят
, а не в свободните пазари на Китай, не в мрака, който обгръща Паладиума днес.
Само че от този Вашингтон не може да се очаква нищо.
Хората трябва да намерят в себе си неговия духовен еквивалент; да, те трябва да го търсят в духовния свят, а не в свободните пазари на Китай, не в мрака, който обгръща Паладиума днес.
Разбирателство ще донесат само онези конференции на Запада, които искат да пренесат там не друго, а светлината, така че Паладиумът да блесне отново в своето величие, в своята мощ защото днес сам за себе си, Паладиумът, като едно тяло, обвито от тъмен флуоресциращ блясък, е потънал в мрак.
към текста >>
В мига, когато гърците опожариха Троя, определена част от духовния
свят
стана „западна“, но тя отново ще се превърне в единно и неделимо „западно-източно“ цяло.
Днес обаче, западното човечество все още не иска да му се говори за тези неща. А новата и решителна крачка в историята на света, скъпи мои приятели, ние ще сме направили едва тогава, когато пренесем легендата за Паладиума в ясната светлина на човешкото съзнание, едва тогава, когато отново се изпълним с истинско състрадание към хора от рода на Юлиян Апостат, който поиска да надхвърли онази епоха, в чийто мрак трябваше да покълне човешката свобода; Юлиян, който поиска да запази древната инстинктивна мъдрост, но намери само гибелта си, едва тогава, когато разберем, че давайки на римляните външното и официално християнство, Константин им отне първичната мъдрост, светлината, и всъщност потопи християнството в дълбок мрак; едва тогава, когато разберем, че за да засвети със своето истинско сияние, Паладиумът се нуждае от онази духовна светлина, която ние, скъпи мои приятели, трябва да издирим далеч извън пределите на съвременното естествено научно мислене.
В мига, когато гърците опожариха Троя, определена част от духовния свят стана „западна“, но тя отново ще се превърне в единно и неделимо „западно-източно“ цяло.
Светлината, която се издигна от Троя, и днес е все още тук. Обаче тя е обгърната в непрогледен мрак. Тя трябва да бъде изнесена високо горе, пред очите на всички. Паладиумът отново трябва да засияе в истинската светлина на Духа.
към текста >>
22.
10. Десета лекция, Дорнах, 12 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
По време на сън, както знаем, астралното тяло също е вън от
физическия
човек.
Това, което наричаме „астрално тяло“, се проявява най-общо казано в богатия диапазон на човешките чувства.
По време на сън, както знаем, астралното тяло също е вън от физическия човек.
Да, по време на сън, чувствата също потъват в плътния мрак на безсъзнанието. Обстоятелството, че по време на сън човек „губи“ своето съзнание, може да породи у нас известно колебание относно външните изразни форми на физическото и етерното тяло. Нека засега да не отговаряме на този въпрос. Ние имаме представа за човека най-вече благодарение на неговото физическо тяло. Етерното тяло, както се убеждаваме вече толкова години наред, може да се окаже недостъпно за хората, които по една или друга причина, пропускат да развият онази степен на свръхсетивното познание, която наричаме имагинация.
към текста >>
И ние добре знаем, че целият този представен
свят
докато сме будни е пронизан с елементи на волята и чувствата.
Ако проследим човешкия душевен живот от сутринта до вечерта, т.е. ако проследим човека в неговото будно състояние, ние ще установим, че Азът и астралното тяло като волеви и чувствени импулси работят вътре във физическото и етерното тяло. И ако обобщим всичките си душевни изживявания по време на бодърствуване, ще установим, че те се опират на свързаните със физическото тяло сетивни възприятия. Да, тогава стигаме до това, което е последица от нашите сетивни възприятия; стигаме до нашите мисли, до нашите представи.
И ние добре знаем, че целият този представен свят докато сме будни е пронизан с елементи на волята и чувствата.
към текста >>
При заспиването ние оставяме във физическото тяло нещо, което макар и на пръв поглед да няма свойствата на растителния
свят
, може да бъде приравнено с него, понеже, от своя страна растението също притежава физическо и етерно тяло.
Нека да видим как Азът и астралното тяло напускат физическото и етерното тяло по време на съня.
При заспиването ние оставяме във физическото тяло нещо, което макар и на пръв поглед да няма свойствата на растителния свят, може да бъде приравнено с него, понеже, от своя страна растението също притежава физическо и етерно тяло.
Животното, както знаем, има физическо, етерно и астрално тяло. От заспиването до пробуждането, Азът и астралното тяло са извън физическото и етерното тяло; за този период от време ние съвсем не можем да посочим някое от човешките или животинските качества като проявления съответно на Азът и астралното тяло; ние трябва да сме наясно, че за този период от време, Азът и астралното тяло нямат външни проявления и че изобщо на физическия свят между заспиването и пробуждането те не могат да бъдат регистрирани ни то по пътя на сетивата, нито по пътя на разума.
към текста >>
От заспиването до пробуждането, Азът и астралното тяло са извън физическото и етерното тяло; за този период от време ние съвсем не можем да посочим някое от човешките или животинските качества като проявления съответно на Азът и астралното тяло; ние трябва да сме наясно, че за този период от време, Азът и астралното тяло нямат външни проявления и че изобщо на
физическия
свят
между заспиването и пробуждането те не могат да бъдат регистрирани ни то по пътя на сетивата, нито по пътя на разума.
Нека да видим как Азът и астралното тяло напускат физическото и етерното тяло по време на съня. При заспиването ние оставяме във физическото тяло нещо, което макар и на пръв поглед да няма свойствата на растителния свят, може да бъде приравнено с него, понеже, от своя страна растението също притежава физическо и етерно тяло. Животното, както знаем, има физическо, етерно и астрално тяло.
От заспиването до пробуждането, Азът и астралното тяло са извън физическото и етерното тяло; за този период от време ние съвсем не можем да посочим някое от човешките или животинските качества като проявления съответно на Азът и астралното тяло; ние трябва да сме наясно, че за този период от време, Азът и астралното тяло нямат външни проявления и че изобщо на физическия свят между заспиването и пробуждането те не могат да бъдат регистрирани ни то по пътя на сетивата, нито по пътя на разума.
към текста >>
В мига на пробуждането, нещо от свръхсетивния
свят
отново се „включва“ в човешкото същество, Азът и астралното тяло отново нахлуват във физическото тяло; едва тогава моралният облик на човека застава пред нас в своя истински вид.
Азът и астралното тяло несъмнено внасят свръхсетивни елементи в човешкото същество. Когато разглеждаме едно растение, ние постъпваме по съвсем различен начин, отколкото ако разглеждаме един човек. Ако разглеждаме един човек, ние се интересуваме например и от неговата морална същност, от неговата добра или зла природа. Това обаче означава и друго че няма никакъв смисъл да се интересуваме от неговата добра или зла природа, в случай че този интерес е насочен към неговите физическо и етерно тяло в интервала между заспиването и пробуждането. Спрямо добрата и злата природа на човека, неговите физическо и етерно тяло са съвсем неутрални.
В мига на пробуждането, нещо от свръхсетивния свят отново се „включва“ в човешкото същество, Азът и астралното тяло отново нахлуват във физическото тяло; едва тогава моралният облик на човека застава пред нас в своя истински вид.
към текста >>
Да, дори и лишеното от свръхсетивни опитности съзнание, което се опира само на тривиалните умозаключения на външния живот, няма да сметне за абсурдно, че Азът и астралното тяло принадлежат към съвсем друг
свят
, а не към света на физическото и етерното тяло.
Но дори и за онзи, който няма свръхсетивни опитности, е ясно, че Азът и астралното тяло са свързани с това, което наричаме световен морален ред. В мига на пробуждането, така да се каже, ние пронизваме нашето физическо и етерно тяло със световния морален ред.
Да, дори и лишеното от свръхсетивни опитности съзнание, което се опира само на тривиалните умозаключения на външния живот, няма да сметне за абсурдно, че Азът и астралното тяло принадлежат към съвсем друг свят, а не към света на физическото и етерното тяло.
Защото спрямо доброто и злото, физическото и етерното тяло са неутрални; същото е положението и при растенията; едва Азът и астралното тяло „внасят“ моралната отговорност във физическото и етерното тяло.
към текста >>
Подобни съображения ясно показват дори и на човека, който не е стигнал до антропософски ориентираната Духовна Наука диаметралната противоположност между физическото и етерно тяло, които са по-скоро произведения на природния
свят
, и астралното тяло и Азът от друга страна, които принадлежат на моралния
свят
.
Подобни съображения ясно показват дори и на човека, който не е стигнал до антропософски ориентираната Духовна Наука диаметралната противоположност между физическото и етерно тяло, които са по-скоро произведения на природния свят, и астралното тяло и Азът от друга страна, които принадлежат на моралния свят.
към текста >>
Но ако искаме да вникнем още по-дълбоко в явленията на видимия
свят
, ние трябва да прибегнем до помощта на медитиращото, или ясновиждащо съзнание.
Но ако искаме да вникнем още по-дълбоко в явленията на видимия свят, ние трябва да прибегнем до помощта на медитиращото, или ясновиждащо съзнание.
Ако с помощта на това ясновиждащо съзнание се обърнем към Азът и астралното тяло според проявленията им между заспиването и пробуждането, ние ще установим, че както тук обкръжението на физическото тяло е самата природа, така и по време на сън, обкръжението на Азът и астралното тяло е духовният свят. Азът и астралното тяло извличат от духовния свят моралните категории, цялата морална конституция на човека. Те изобщо не могат да бъдат неутрални, както неутрални са физическото и етерното тяло; накратко те черпят морални импулси от онзи свят, в който се намират между заспиването и пробуждането.
към текста >>
Ако с помощта на това ясновиждащо съзнание се обърнем към Азът и астралното тяло според проявленията им между заспиването и пробуждането, ние ще установим, че както тук обкръжението на физическото тяло е самата природа, така и по време на сън, обкръжението на Азът и астралното тяло е духовният
свят
.
Но ако искаме да вникнем още по-дълбоко в явленията на видимия свят, ние трябва да прибегнем до помощта на медитиращото, или ясновиждащо съзнание.
Ако с помощта на това ясновиждащо съзнание се обърнем към Азът и астралното тяло според проявленията им между заспиването и пробуждането, ние ще установим, че както тук обкръжението на физическото тяло е самата природа, така и по време на сън, обкръжението на Азът и астралното тяло е духовният свят.
Азът и астралното тяло извличат от духовния свят моралните категории, цялата морална конституция на човека. Те изобщо не могат да бъдат неутрални, както неутрални са физическото и етерното тяло; накратко те черпят морални импулси от онзи свят, в който се намират между заспиването и пробуждането.
към текста >>
Азът и астралното тяло извличат от духовния
свят
моралните категории, цялата морална конституция на човека.
Но ако искаме да вникнем още по-дълбоко в явленията на видимия свят, ние трябва да прибегнем до помощта на медитиращото, или ясновиждащо съзнание. Ако с помощта на това ясновиждащо съзнание се обърнем към Азът и астралното тяло според проявленията им между заспиването и пробуждането, ние ще установим, че както тук обкръжението на физическото тяло е самата природа, така и по време на сън, обкръжението на Азът и астралното тяло е духовният свят.
Азът и астралното тяло извличат от духовния свят моралните категории, цялата морална конституция на човека.
Те изобщо не могат да бъдат неутрални, както неутрални са физическото и етерното тяло; накратко те черпят морални импулси от онзи свят, в който се намират между заспиването и пробуждането.
към текста >>
Те изобщо не могат да бъдат неутрални, както неутрални са физическото и етерното тяло; накратко те черпят морални импулси от онзи
свят
, в който се намират между заспиването и пробуждането.
Но ако искаме да вникнем още по-дълбоко в явленията на видимия свят, ние трябва да прибегнем до помощта на медитиращото, или ясновиждащо съзнание. Ако с помощта на това ясновиждащо съзнание се обърнем към Азът и астралното тяло според проявленията им между заспиването и пробуждането, ние ще установим, че както тук обкръжението на физическото тяло е самата природа, така и по време на сън, обкръжението на Азът и астралното тяло е духовният свят. Азът и астралното тяло извличат от духовния свят моралните категории, цялата морална конституция на човека.
Те изобщо не могат да бъдат неутрални, както неутрални са физическото и етерното тяло; накратко те черпят морални импулси от онзи свят, в който се намират между заспиването и пробуждането.
към текста >>
Антропософията, или Духовната Наука, твърди: Когато при заспиване човекът напуска своето физическо и етерно тяло, той навлиза, макар и несъзнателно, в духовния
свят
и изнася пред Съществата на духовния
свят
всичко онова, което е изработил като своя морално-душевна опора; и просто е заставен да формира всичко онова, което изнася от физическото и етерното тяло не иначе, а според законите на душевно-духовния
свят
.
Антропософията, или Духовната Наука, твърди: Когато при заспиване човекът напуска своето физическо и етерно тяло, той навлиза, макар и несъзнателно, в духовния свят и изнася пред Съществата на духовния свят всичко онова, което е изработил като своя морално-душевна опора; и просто е заставен да формира всичко онова, което изнася от физическото и етерното тяло не иначе, а според законите на душевно-духовния свят.
Тук ние се докосваме и до един друг аспект, свързан с постоянните ни усилия да изградим един надежден мост между етерно-физическия и морално-духовния свят.
към текста >>
Тук ние се докосваме и до един друг аспект, свързан с постоянните ни усилия да изградим един надежден мост между етерно-
физическия
и морално-духовния
свят
.
Антропософията, или Духовната Наука, твърди: Когато при заспиване човекът напуска своето физическо и етерно тяло, той навлиза, макар и несъзнателно, в духовния свят и изнася пред Съществата на духовния свят всичко онова, което е изработил като своя морално-душевна опора; и просто е заставен да формира всичко онова, което изнася от физическото и етерното тяло не иначе, а според законите на душевно-духовния свят.
Тук ние се докосваме и до един друг аспект, свързан с постоянните ни усилия да изградим един надежден мост между етерно-физическия и морално-духовния свят.
към текста >>
И този волев Аз, чиято конституция между пробуждането и заспиването се проявява в етерното и физическото тяло, този волев Аз в мига на заспиването се изправя пред Съществата на духовния
свят
.
Ако първоначално спрем вниманието си върху Азът, ще видим, че той е от волево естество.
И този волев Аз, чиято конституция между пробуждането и заспиването се проявява в етерното и физическото тяло, този волев Аз в мига на заспиването се изправя пред Съществата на духовния свят.
Когато се движим в нашия физически свят, ние възприемаме предметите чрез тактилните си усещания; възприемаме цветовете, изобщо влизаме в определени отношения с физическите сили на света. По същия начин и волево изграденият Аз или за в определени отношения с онези световни сили, всред които той попада между заспиването и пробуждането. Нека да си представим тези отношения според данните на свръхсетивното наблюдения разбира се тези неща могат да бъдат предадени само в една приблизителна и груба схема. Нека да очертаем тук физическия човек, какъвто е той след като заспи (рис. 36, жълто), а вътре в него силите на етерното тяло.
към текста >>
Когато се движим в нашия физически
свят
, ние възприемаме предметите чрез тактилните си усещания; възприемаме цветовете, изобщо влизаме в определени отношения с физическите сили на света.
Ако първоначално спрем вниманието си върху Азът, ще видим, че той е от волево естество. И този волев Аз, чиято конституция между пробуждането и заспиването се проявява в етерното и физическото тяло, този волев Аз в мига на заспиването се изправя пред Съществата на духовния свят.
Когато се движим в нашия физически свят, ние възприемаме предметите чрез тактилните си усещания; възприемаме цветовете, изобщо влизаме в определени отношения с физическите сили на света.
По същия начин и волево изграденият Аз или за в определени отношения с онези световни сили, всред които той попада между заспиването и пробуждането. Нека да си представим тези отношения според данните на свръхсетивното наблюдения разбира се тези неща могат да бъдат предадени само в една приблизителна и груба схема. Нека да очертаем тук физическия човек, какъвто е той след като заспи (рис. 36, жълто), а вътре в него силите на етерното тяло. Ако трябваше да изобразявам будния човек, аз щях да нарисувам тук също и Азът, и астралното тяло.
към текста >>
Нека да очертаем тук
физическия
човек, какъвто е той след като заспи (рис.
Ако първоначално спрем вниманието си върху Азът, ще видим, че той е от волево естество. И този волев Аз, чиято конституция между пробуждането и заспиването се проявява в етерното и физическото тяло, този волев Аз в мига на заспиването се изправя пред Съществата на духовния свят. Когато се движим в нашия физически свят, ние възприемаме предметите чрез тактилните си усещания; възприемаме цветовете, изобщо влизаме в определени отношения с физическите сили на света. По същия начин и волево изграденият Аз или за в определени отношения с онези световни сили, всред които той попада между заспиването и пробуждането. Нека да си представим тези отношения според данните на свръхсетивното наблюдения разбира се тези неща могат да бъдат предадени само в една приблизителна и груба схема.
Нека да очертаем тук физическия човек, какъвто е той след като заспи (рис.
36, жълто), а вътре в него силите на етерното тяло. Ако трябваше да изобразявам будния човек, аз щях да нарисувам тук също и Азът, и астралното тяло. Но след като искам да характеризирам именно спящия човек, Азът и астралното тяло не бива да са тук. Волевите елементи на Азът, волево изграденият Аз попада всред Съществата на духовния свят.
към текста >>
Волевите елементи на Азът, волево изграденият Аз попада всред Съществата на духовния
свят
.
Нека да си представим тези отношения според данните на свръхсетивното наблюдения разбира се тези неща могат да бъдат предадени само в една приблизителна и груба схема. Нека да очертаем тук физическия човек, какъвто е той след като заспи (рис. 36, жълто), а вътре в него силите на етерното тяло. Ако трябваше да изобразявам будния човек, аз щях да нарисувам тук също и Азът, и астралното тяло. Но след като искам да характеризирам именно спящия човек, Азът и астралното тяло не бива да са тук.
Волевите елементи на Азът, волево изграденият Аз попада всред Съществата на духовния свят.
към текста >>
Само че отношението на волевия Аз към духовните Същества е много по-реално запомнете това отколкото цялата Майя, която обгръща физическото тяло в нашия видим физически
свят
.
И там, както вече споменах, той влиза в определено отношение с тези духовни Същества, също както и нашето физическо тяло по време на бодърствуване влиза в определени отношения с физическите сили на света.
Само че отношението на волевия Аз към духовните Същества е много по-реално запомнете това отколкото цялата Майя, която обгръща физическото тяло в нашия видим физически свят.
И това космическо отношение се изразява преди всичко в следното: Всичко, което човекът пренася в духовен смисъл между заспиването и пробуждането като зло представете си това живо и обра-зно всичко това подлага волевия Аз, след като е влязъл в съприкосновение със силите на духовните Същества, на застой, на „атрофия“; докато доброто му позволява да се прояви без никакви ограничаващи спънки, да се разгърне напълно свободен.
към текста >>
Ето защо може да се говори за един такъв облик, за една такава конфигурация на Духа, която Азът извлича от своята морална стойност, след като навлезе в духовния
свят
.
Тези извивки, които означавам с бяло (рис. 36), фактически възникват чрез противодействията на духовните Същества, тези извивки на Азът изцяло се формират от моралната стойност на индивида.
Ето защо може да се говори за един такъв облик, за една такава конфигурация на Духа, която Азът извлича от своята морална стойност, след като навлезе в духовния свят.
към текста >>
Обаче след заспиването, астралното тяло също попада в един духовен
свят
, намиращ се вън от човека.
Обаче след заспиването, астралното тяло също попада в един духовен свят, намиращ се вън от човека.
Относно волево-изградения Аз, ние твърдим: той застава пред Съществата на духовния свят, а относно астралното тяло сме принудени да кажем, че при заспиването, то попада в областта на онзи душевен свят, който се намира вън от човека. Да, чувствено изграденото астрално тяло попада в духовния свят вън от човека.
към текста >>
Относно волево-изградения Аз, ние твърдим: той застава пред Съществата на духовния
свят
, а относно астралното тяло сме принудени да кажем, че при заспиването, то попада в областта на онзи душевен
свят
, който се намира вън от човека.
Обаче след заспиването, астралното тяло също попада в един духовен свят, намиращ се вън от човека.
Относно волево-изградения Аз, ние твърдим: той застава пред Съществата на духовния свят, а относно астралното тяло сме принудени да кажем, че при заспиването, то попада в областта на онзи душевен свят, който се намира вън от човека.
Да, чувствено изграденото астрално тяло попада в духовния свят вън от човека.
към текста >>
Да, чувствено изграденото астрално тяло попада в духовния
свят
вън от човека.
Обаче след заспиването, астралното тяло също попада в един духовен свят, намиращ се вън от човека. Относно волево-изградения Аз, ние твърдим: той застава пред Съществата на духовния свят, а относно астралното тяло сме принудени да кажем, че при заспиването, то попада в областта на онзи душевен свят, който се намира вън от човека.
Да, чувствено изграденото астрално тяло попада в духовния свят вън от човека.
към текста >>
В мига на заспиването този чувствен елемент навлиза в духовния
свят
, лежащ вън от човека.
Нашите волеви импулси, насочени към доброто или злото, също са проникнати от чувствени елементи, от чувствени сили. Необходимо е само да си припомним колко различна е емоционалната ни нагласа в случай, че сме предприели едно добро дело, отколкото ако вършим едно престъпно и коварно дело. Да, необходимо е само да си представим от една страна дълбоката вътрешна удовлетвореност, и от друга мъчителните самообвинения, за да вникнем веднага в интимния чувствен елемент на нашата морална конституция.
В мига на заспиването този чувствен елемент навлиза в духовния свят, лежащ вън от човека.
Както по време на бодърствуване, ние с нашите представи влизаме в определени отношения с външния физически свят, в резултат на което формираме и на шия чувствен живот, така и по време на сън, нашето чувствено-изградено астрално тяло директно се намесва в онзи духовен свят, който лежи вън от човека. Там обаче за астралното тяло не се открива никакъв външен образ. За Азът, за волевия Аз, както вече казах, съществува нещо като външен образ; и аз схематично го представих като един вид извивки. А това, което възниква от взаимодействието между астралното тяло и душевното обкръжение, аз не мога да представя с никакви извивки или нещо подобно, аз мога да загатна за него само с помощта на една вътрешна оцветеност, на едно вътрешно нюансиране; и в зависимост от това дали душата е овладяна от самообвинения или от тиха вътрешна удовлетвореност, от чув-ство на антипатия или симпатия, аз бих могъл да нанеса и тези цветни щрихи (рис. 37, червено, синьо).
към текста >>
Както по време на бодърствуване, ние с нашите представи влизаме в определени отношения с външния физически
свят
, в резултат на което формираме и на шия чувствен живот, така и по време на сън, нашето чувствено-изградено астрално тяло директно се намесва в онзи духовен
свят
, който лежи вън от човека.
Нашите волеви импулси, насочени към доброто или злото, също са проникнати от чувствени елементи, от чувствени сили. Необходимо е само да си припомним колко различна е емоционалната ни нагласа в случай, че сме предприели едно добро дело, отколкото ако вършим едно престъпно и коварно дело. Да, необходимо е само да си представим от една страна дълбоката вътрешна удовлетвореност, и от друга мъчителните самообвинения, за да вникнем веднага в интимния чувствен елемент на нашата морална конституция. В мига на заспиването този чувствен елемент навлиза в духовния свят, лежащ вън от човека.
Както по време на бодърствуване, ние с нашите представи влизаме в определени отношения с външния физически свят, в резултат на което формираме и на шия чувствен живот, така и по време на сън, нашето чувствено-изградено астрално тяло директно се намесва в онзи духовен свят, който лежи вън от човека.
Там обаче за астралното тяло не се открива никакъв външен образ. За Азът, за волевия Аз, както вече казах, съществува нещо като външен образ; и аз схематично го представих като един вид извивки. А това, което възниква от взаимодействието между астралното тяло и душевното обкръжение, аз не мога да представя с никакви извивки или нещо подобно, аз мога да загатна за него само с помощта на една вътрешна оцветеност, на едно вътрешно нюансиране; и в зависимост от това дали душата е овладяна от самообвинения или от тиха вътрешна удовлетвореност, от чув-ство на антипатия или симпатия, аз бих могъл да нанеса и тези цветни щрихи (рис. 37, червено, синьо). Така че чрез Азът ние загатваме за по-висшия човек, който носим в себе си, а чрез една вътрешна оцветеност за нашия астрален човек.
към текста >>
А духовните Същества и целият ду шевен
свят
, които формират и „оцветяват“ или „нюансират“ човека действуват в посока отдолу нагоре.
И вместо да си служа с цветната палитра, аз бих могъл не по-зле да събера тук различни музикални инструменти и да извлека от тях съответните звуци; тогава вместо рис. 37 щеше да се получи друг образ, звуков образ. Или да кажем бих могъл да прибегна до помощта на вкусовите усещания. И всичко това ако мога така да се изразя прелива едно в друго и непрекъснато бушува в астралното тяло, което след заспиването е вече вън от физическото тяло. Нещата са така устроени, че ние виждаме: Тук действуващите сили тръгват от двигателно-веществообменния човек.
А духовните Същества и целият ду шевен свят, които формират и „оцветяват“ или „нюансират“ човека действуват в посока отдолу нагоре.
към текста >>
И какво представлява всъщност това, което живее в душевния и духовния
свят
вън от спящия човек?
И какво представлява всъщност това, което живее в душевния и духовния свят вън от спящия човек?
Извънредно характерно е, че според антропософското, или духовно-научно наблюдение, определящият фактор е заложен в двигателно-веществообменния човек. И ако проучи данните от свръхсетивното наблюдение, човек се изпълва с усещането и това усещане непрекъснато расте, за да стигне накрая до едно недвусмислено познание, че разглеждайки този образ като един фотографски негатив, но без да изпуска мисълта за позитива, той неусетно стига до строежа на човешкия мозък.
към текста >>
Основавайки се на духовно-научното наблюдение, ние бихме могли да заявим: Практически всяка нощ, в мига на заспиването, човек отправя едно точно определено запитване към духовния
свят
.
Основавайки се на духовно-научното наблюдение, ние бихме могли да заявим: Практически всяка нощ, в мига на заспиването, човек отправя едно точно определено запитване към духовния свят.
Разбира се, той не го прави съзнателно, а го отправя с онази част от своето същество, която се отделя от физическото и етерното тяло. Да, човек задава на духовния свят следния въпрос: Какво прибавят Съществата на духовния свят към моята морална конституция?
към текста >>
Да, човек задава на духовния
свят
следния въпрос: Какво прибавят Съществата на духовния
свят
към моята морална конституция?
Основавайки се на духовно-научното наблюдение, ние бихме могли да заявим: Практически всяка нощ, в мига на заспиването, човек отправя едно точно определено запитване към духовния свят. Разбира се, той не го прави съзнателно, а го отправя с онази част от своето същество, която се отделя от физическото и етерното тяло.
Да, човек задава на духовния свят следния въпрос: Какво прибавят Съществата на духовния свят към моята морална конституция?
към текста >>
Всяка сутрин, в мига на пробуждането, човек влиза в етерното си и физическото тяло с един отговор от духовно-душевния
свят
.
И човек винаги получава отговор. Този отговор му се дава под формата на „извивките“ и „нюансирането“, за които вече стана дума.
Всяка сутрин, в мига на пробуждането, човек влиза в етерното си и физическото тяло с един отговор от духовно-душевния свят.
Всяко заспиване е един несъзнателен въпрос към духовния свят, всяко пробуждане един несъзнателен отговор. С нашето подсъзнание ние сме в един непрекъснат диалог с духовния свят, откъдето постоянно сваляме отговори на основния въпрос: „Какво представлявам аз като човек? Кой съм аз всъщност? “
към текста >>
Всяко заспиване е един несъзнателен въпрос към духовния
свят
, всяко пробуждане един несъзнателен отговор.
И човек винаги получава отговор. Този отговор му се дава под формата на „извивките“ и „нюансирането“, за които вече стана дума. Всяка сутрин, в мига на пробуждането, човек влиза в етерното си и физическото тяло с един отговор от духовно-душевния свят.
Всяко заспиване е един несъзнателен въпрос към духовния свят, всяко пробуждане един несъзнателен отговор.
С нашето подсъзнание ние сме в един непрекъснат диалог с духовния свят, откъдето постоянно сваляме отговори на основния въпрос: „Какво представлявам аз като човек? Кой съм аз всъщност? “
към текста >>
С нашето подсъзнание ние сме в един непрекъснат диалог с духовния
свят
, откъдето постоянно сваляме отговори на основния въпрос: „Какво представлявам аз като човек?
И човек винаги получава отговор. Този отговор му се дава под формата на „извивките“ и „нюансирането“, за които вече стана дума. Всяка сутрин, в мига на пробуждането, човек влиза в етерното си и физическото тяло с един отговор от духовно-душевния свят. Всяко заспиване е един несъзнателен въпрос към духовния свят, всяко пробуждане един несъзнателен отговор.
С нашето подсъзнание ние сме в един непрекъснат диалог с духовния свят, откъдето постоянно сваляме отговори на основния въпрос: „Какво представлявам аз като човек?
Кой съм аз всъщност? “
към текста >>
Но точно сега Вие получавате едно важно указание, един важен отговор от духовния
свят
.
И тук Вие, скъпи мои приятели, получавате една точна представа за нещо, което иначе остава прекалено абстрактно. Замислете се, че когато говори за своята съвест, човек има предвид нещо съвсем реално; а когато трябва да даде конкретно обяснение за своята съвест, той изведнъж попада в нещо дифузно и неопределено. По отношение на моралната импулсивност, съвестта е твърде реално изживяване. Но когато размишляваме за нея в съответствие с официалната наука, т.е. както размишляваме за топлината, светлината и т.н., тогава ние попадаме в един истински хаос.
Но точно сега Вие получавате едно важно указание, един важен отговор от духовния свят.
Отговорът от духовния свят Вие внасяте във Вашето физическо и етерно съществувание. По този начин Вие внасяте вътре и гласа на съвестта. Отговорът от духовния свят, който получаваме докато спим, се преобразява след пробуждането в това, което наричаме глас на съвестта. Изобщо цялата ни морална нагласа трябва да се разглежда в непосредствена връзка с познанието, което получаваме по времето, когато спим.
към текста >>
Отговорът от духовния
свят
Вие внасяте във Вашето физическо и етерно съществувание.
Замислете се, че когато говори за своята съвест, човек има предвид нещо съвсем реално; а когато трябва да даде конкретно обяснение за своята съвест, той изведнъж попада в нещо дифузно и неопределено. По отношение на моралната импулсивност, съвестта е твърде реално изживяване. Но когато размишляваме за нея в съответствие с официалната наука, т.е. както размишляваме за топлината, светлината и т.н., тогава ние попадаме в един истински хаос. Но точно сега Вие получавате едно важно указание, един важен отговор от духовния свят.
Отговорът от духовния свят Вие внасяте във Вашето физическо и етерно съществувание.
По този начин Вие внасяте вътре и гласа на съвестта. Отговорът от духовния свят, който получаваме докато спим, се преобразява след пробуждането в това, което наричаме глас на съвестта. Изобщо цялата ни морална нагласа трябва да се разглежда в непосредствена връзка с познанието, което получаваме по времето, когато спим.
към текста >>
Отговорът от духовния
свят
, който получаваме докато спим, се преобразява след пробуждането в това, което наричаме глас на съвестта.
Но когато размишляваме за нея в съответствие с официалната наука, т.е. както размишляваме за топлината, светлината и т.н., тогава ние попадаме в един истински хаос. Но точно сега Вие получавате едно важно указание, един важен отговор от духовния свят. Отговорът от духовния свят Вие внасяте във Вашето физическо и етерно съществувание. По този начин Вие внасяте вътре и гласа на съвестта.
Отговорът от духовния свят, който получаваме докато спим, се преобразява след пробуждането в това, което наричаме глас на съвестта.
Изобщо цялата ни морална нагласа трябва да се разглежда в непосредствена връзка с познанието, което получаваме по времето, когато спим.
към текста >>
След като знаете, че заспиването е един въпрос към духовния
свят
, а пробуждането отговор на този въпрос, Вие ще се досетите: Ако вчера сме укротили един гневен изблик, ако сме се освободили от една обида, тогава утрото ще ни донесе съвсем друг отговор, отколкото ако влезем разгневени в духовния
свят
и ако от въпроса ни блика гняв и жажда за отмъщение.
Вече от много примери ние се убеждаваме, че инстинктивното познание на древните епохи както и онова инстинктивно познание, съхранено все още у определени индивиди, разбира се не под формата на интелектуални схеми, а под формата на образи е много по-мъдро от днешната официална наука. В моралните максими на инстинктивното познание е съхранена голяма част от това, което днес чрез антропософската Духовна Наука може да ни стане много по-ясно и достъпно. Нека само да си припомним една от максимите, която може да се срещне във всеки народ, във всяка култура: ако един човек е засегнат и оскърбен, той не трябва да пренася в съня си нито едно усещане, свързано с душевната травма, а да приключи с нея още преди заспиването; и че ако друг човек е обхванат от гняв, той трябва на всяка цена да укроти гнева си преди заспиването.
След като знаете, че заспиването е един въпрос към духовния свят, а пробуждането отговор на този въпрос, Вие ще се досетите: Ако вчера сме укротили един гневен изблик, ако сме се освободили от една обида, тогава утрото ще ни донесе съвсем друг отговор, отколкото ако влезем разгневени в духовния свят и ако от въпроса ни блика гняв и жажда за отмъщение.
Ако внесем злоба и гняв в духовния свят, тогава там сякаш се изливат потоци от вулканична лава и всичко това се открива на свръхсетивното наблюдение като променливи форми, оцветени в червен цвят (рис. 37). Ако преди заспиването гневът е укротен, образите са съвсем различни.
към текста >>
Ако внесем злоба и гняв в духовния
свят
, тогава там сякаш се изливат потоци от вулканична лава и всичко това се открива на свръхсетивното наблюдение като променливи форми, оцветени в червен цвят (рис. 37).
Вече от много примери ние се убеждаваме, че инстинктивното познание на древните епохи както и онова инстинктивно познание, съхранено все още у определени индивиди, разбира се не под формата на интелектуални схеми, а под формата на образи е много по-мъдро от днешната официална наука. В моралните максими на инстинктивното познание е съхранена голяма част от това, което днес чрез антропософската Духовна Наука може да ни стане много по-ясно и достъпно. Нека само да си припомним една от максимите, която може да се срещне във всеки народ, във всяка култура: ако един човек е засегнат и оскърбен, той не трябва да пренася в съня си нито едно усещане, свързано с душевната травма, а да приключи с нея още преди заспиването; и че ако друг човек е обхванат от гняв, той трябва на всяка цена да укроти гнева си преди заспиването. След като знаете, че заспиването е един въпрос към духовния свят, а пробуждането отговор на този въпрос, Вие ще се досетите: Ако вчера сме укротили един гневен изблик, ако сме се освободили от една обида, тогава утрото ще ни донесе съвсем друг отговор, отколкото ако влезем разгневени в духовния свят и ако от въпроса ни блика гняв и жажда за отмъщение.
Ако внесем злоба и гняв в духовния свят, тогава там сякаш се изливат потоци от вулканична лава и всичко това се открива на свръхсетивното наблюдение като променливи форми, оцветени в червен цвят (рис. 37).
Ако преди заспиването гневът е укротен, образите са съвсем различни.
към текста >>
Ето защо много от причините на т.нар вътрешни болести следва да търсим в естеството на самия отговор, който сме получили от духовния
свят
, след като при заспиване сме отправили към него и нашия несъзнателен въпрос.
Голяма част от нещата, които описвам тук, проявяват своите действия не само в душевните настроения на човека, но и направо в неговите вътрешни органи.
Ето защо много от причините на т.нар вътрешни болести следва да търсим в естеството на самия отговор, който сме получили от духовния свят, след като при заспиване сме отправили към него и нашия несъзнателен въпрос.
Защото денем нашите физически и етерни органи трябва да са напълно подготвени за това, което волевият Аз и чувственото астрално тяло свалят от духовния свят в мига на пробуждането.
към текста >>
Защото денем нашите физически и етерни органи трябва да са напълно подготвени за това, което волевият Аз и чувственото астрално тяло свалят от духовния
свят
в мига на пробуждането.
Голяма част от нещата, които описвам тук, проявяват своите действия не само в душевните настроения на човека, но и направо в неговите вътрешни органи. Ето защо много от причините на т.нар вътрешни болести следва да търсим в естеството на самия отговор, който сме получили от духовния свят, след като при заспиване сме отправили към него и нашия несъзнателен въпрос.
Защото денем нашите физически и етерни органи трябва да са напълно подготвени за това, което волевият Аз и чувственото астрално тяло свалят от духовния свят в мига на пробуждането.
към текста >>
По време на бодърствуването, голяма част от човешките изживявания са всъщност процеси, които се разиграват между него и външния физически
свят
.
Една дълбоко погрешна представа имат хората, които казват: Добре, докато е буден, човекът изживява много неща, но докато спи, той не изживява нищо.
По време на бодърствуването, голяма част от човешките изживявания са всъщност процеси, които се разиграват между него и външния физически свят.
А нашите чувства като един вид вътрешни сънища на душата, защото и от по-рано знаем, че интензитетът на съзнанието при чувствата е еднакъв с този на сънищата, просто съпровождат това, което се разиграва между човека и външния свят. Обаче след като заспим, в нашия Аз и в нашето астрално тяло става нещо много по-важно: тогава силите на духовно-душевния свят започват да формират Азът и астралното тяло. И това са напълно реални събития, които после проникват, пронизват и налагат своя отпечатък върху физическото и етерното тяло. След като сме проникнати и пронизани от тях, ние отново се обръщаме към физическия свят и влизаме в едни или други отношения с него. Що се отнася до нашата вътрешна организация, ние правим това най-вече по време на съня.
към текста >>
А нашите чувства като един вид вътрешни сънища на душата, защото и от по-рано знаем, че интензитетът на съзнанието при чувствата е еднакъв с този на сънищата, просто съпровождат това, което се разиграва между човека и външния
свят
.
Една дълбоко погрешна представа имат хората, които казват: Добре, докато е буден, човекът изживява много неща, но докато спи, той не изживява нищо. По време на бодърствуването, голяма част от човешките изживявания са всъщност процеси, които се разиграват между него и външния физически свят.
А нашите чувства като един вид вътрешни сънища на душата, защото и от по-рано знаем, че интензитетът на съзнанието при чувствата е еднакъв с този на сънищата, просто съпровождат това, което се разиграва между човека и външния свят.
Обаче след като заспим, в нашия Аз и в нашето астрално тяло става нещо много по-важно: тогава силите на духовно-душевния свят започват да формират Азът и астралното тяло. И това са напълно реални събития, които после проникват, пронизват и налагат своя отпечатък върху физическото и етерното тяло. След като сме проникнати и пронизани от тях, ние отново се обръщаме към физическия свят и влизаме в едни или други отношения с него. Що се отнася до нашата вътрешна организация, ние правим това най-вече по време на съня. Но аз бих желал да допълня: Пълният диапазон на съня, или така да се каже радиусът на неговото действие, общо взето, се простира не само в областта на физическите изживявания, но и в самата морална структура на човешкото същество.
към текста >>
Обаче след като заспим, в нашия Аз и в нашето астрално тяло става нещо много по-важно: тогава силите на духовно-душевния
свят
започват да формират Азът и астралното тяло.
Една дълбоко погрешна представа имат хората, които казват: Добре, докато е буден, човекът изживява много неща, но докато спи, той не изживява нищо. По време на бодърствуването, голяма част от човешките изживявания са всъщност процеси, които се разиграват между него и външния физически свят. А нашите чувства като един вид вътрешни сънища на душата, защото и от по-рано знаем, че интензитетът на съзнанието при чувствата е еднакъв с този на сънищата, просто съпровождат това, което се разиграва между човека и външния свят.
Обаче след като заспим, в нашия Аз и в нашето астрално тяло става нещо много по-важно: тогава силите на духовно-душевния свят започват да формират Азът и астралното тяло.
И това са напълно реални събития, които после проникват, пронизват и налагат своя отпечатък върху физическото и етерното тяло. След като сме проникнати и пронизани от тях, ние отново се обръщаме към физическия свят и влизаме в едни или други отношения с него. Що се отнася до нашата вътрешна организация, ние правим това най-вече по време на съня. Но аз бих желал да допълня: Пълният диапазон на съня, или така да се каже радиусът на неговото действие, общо взето, се простира не само в областта на физическите изживявания, но и в самата морална структура на човешкото същество.
към текста >>
След като сме проникнати и пронизани от тях, ние отново се обръщаме към
физическия
свят
и влизаме в едни или други отношения с него.
Една дълбоко погрешна представа имат хората, които казват: Добре, докато е буден, човекът изживява много неща, но докато спи, той не изживява нищо. По време на бодърствуването, голяма част от човешките изживявания са всъщност процеси, които се разиграват между него и външния физически свят. А нашите чувства като един вид вътрешни сънища на душата, защото и от по-рано знаем, че интензитетът на съзнанието при чувствата е еднакъв с този на сънищата, просто съпровождат това, което се разиграва между човека и външния свят. Обаче след като заспим, в нашия Аз и в нашето астрално тяло става нещо много по-важно: тогава силите на духовно-душевния свят започват да формират Азът и астралното тяло. И това са напълно реални събития, които после проникват, пронизват и налагат своя отпечатък върху физическото и етерното тяло.
След като сме проникнати и пронизани от тях, ние отново се обръщаме към физическия свят и влизаме в едни или други отношения с него.
Що се отнася до нашата вътрешна организация, ние правим това най-вече по време на съня. Но аз бих желал да допълня: Пълният диапазон на съня, или така да се каже радиусът на неговото действие, общо взето, се простира не само в областта на физическите изживявания, но и в самата морална структура на човешкото същество.
към текста >>
Щом външният
свят
престане да ни радва, у нас се поражда копнежът да се оттеглим от него.
Обаче това не е вярно; не винаги умората е тази, която влече след себе си заспиването. Представете си например един добре на хранен и отпочинал рентиер, който се заслушва в една антропософска лекция и още след първите изречения се унася в дълбока дрямка едва ли от умора! Но ако човек вникне правилно в тези неща, той ще установи, че тук обикновеното мислене просто смесва причината със следствието. В действителност ние се уморяваме, защо то искаме да заспим. Причините за заспиването изобщо не се намират в областта на телесната умора, те лежат много по-дълбоко.
Щом външният свят престане да ни радва, у нас се поражда копнежът да се оттеглим от него.
Тогава душевно-духовният човек напуска телесно-физическия човек, в резултат на което възниква чувството на умора. Ние се уморяваме, защото искаме да заспим, и съвсем не е вярно, че заспиваме, защото сме уморени. В това стига да иска може да се убеди всеки. Впрочем убеждаването в неща, които са свързани с разчупване на ежедневните и удобни шаблони, е изключително трудно. Ние можем да се убедим, само ако искаме да се убедим.
към текста >>
Тогава душевно-духовният човек напуска телесно-
физическия
човек, в резултат на което възниква чувството на умора.
Представете си например един добре на хранен и отпочинал рентиер, който се заслушва в една антропософска лекция и още след първите изречения се унася в дълбока дрямка едва ли от умора! Но ако човек вникне правилно в тези неща, той ще установи, че тук обикновеното мислене просто смесва причината със следствието. В действителност ние се уморяваме, защо то искаме да заспим. Причините за заспиването изобщо не се намират в областта на телесната умора, те лежат много по-дълбоко. Щом външният свят престане да ни радва, у нас се поражда копнежът да се оттеглим от него.
Тогава душевно-духовният човек напуска телесно-физическия човек, в резултат на което възниква чувството на умора.
Ние се уморяваме, защото искаме да заспим, и съвсем не е вярно, че заспиваме, защото сме уморени. В това стига да иска може да се убеди всеки. Впрочем убеждаването в неща, които са свързани с разчупване на ежедневните и удобни шаблони, е изключително трудно. Ние можем да се убедим, само ако искаме да се убедим. И тогава, в заспиването няма да виждаме само един физиологичен процес; за нас то ще прерасне в един космически процес, който погледнат във всичките му подробности съдържа моралните импулси като реални сили, а не като думи.
към текста >>
И тъкмо в ритмичната смяна между будност и сън е скрита възможността да се прекарва важният мост между
физическия
и моралния
свят
.
Ние се уморяваме, защото искаме да заспим, и съвсем не е вярно, че заспиваме, защото сме уморени. В това стига да иска може да се убеди всеки. Впрочем убеждаването в неща, които са свързани с разчупване на ежедневните и удобни шаблони, е изключително трудно. Ние можем да се убедим, само ако искаме да се убедим. И тогава, в заспиването няма да виждаме само един физиологичен процес; за нас то ще прерасне в един космически процес, който погледнат във всичките му подробности съдържа моралните импулси като реални сили, а не като думи.
И тъкмо в ритмичната смяна между будност и сън е скрита възможността да се прекарва важният мост между физическия и моралния свят.
към текста >>
В спящия човек са налице същите външни закономерности на
физическия
свят
, само че в по-сложен вид.
Аз често съм споменавал пред Вас известния физиолог Дюбоа Раймон, и особено неговите възгледи върху границите на природознанието. Някъде той казва следното: Човекът, както застава пред нас в будния живот, този човек ние изобщо не можем да разберем. Само че ние, скъпи мои приятели, би трябвало внимателно да се за мислим над тези думи. Вероятно Дюбоа Раймон другаде е казал, че спящият човек все пак може да бъде разбран.
В спящия човек са налице същите външни закономерности на физическия свят, само че в по-сложен вид.
Така че в природонаучен смисъл може да се обхване само спящият човек, не и будният.
към текста >>
Разбира се, естествените науки изобщо не подозират нищо за съществуванието на волевия Аз и чувственото астрално тяло, които нощем преминават от човека в свръхсетивния
свят
.
Разбира се, естествените науки изобщо не подозират нищо за съществуванието на волевия Аз и чувственото астрално тяло, които нощем преминават от човека в свръхсетивния свят.
Обаче, в светлината на днешната ни тема какво се крие зад това „нищо“?
към текста >>
Защото реалният
свят
на моралната човешка активност започва точно там, където естествените науки спират да се занимават с човека.
То представлява не друго, а онази част от свръхсетивния човек, която крепи моралния световен ред!
Защото реалният свят на моралната човешка активност започва точно там, където естествените науки спират да се занимават с човека.
А непосредствените и осезаеми действия на моралната активност, тях обикновеното човешко съзнание може да възприеме само след пробуждането, само по време на бодърствуването. Но Вие помните, че когато трябваше да пристъпим в областта на реалните морални сили, се оказахме в онзи свят, където човек обитава между заспиването и пробуждането.
към текста >>
Но Вие помните, че когато трябваше да пристъпим в областта на реалните морални сили, се оказахме в онзи
свят
, където човек обитава между заспиването и пробуждането.
То представлява не друго, а онази част от свръхсетивния човек, която крепи моралния световен ред! Защото реалният свят на моралната човешка активност започва точно там, където естествените науки спират да се занимават с човека. А непосредствените и осезаеми действия на моралната активност, тях обикновеното човешко съзнание може да възприеме само след пробуждането, само по време на бодърствуването.
Но Вие помните, че когато трябваше да пристъпим в областта на реалните морални сили, се оказахме в онзи свят, където човек обитава между заспиването и пробуждането.
към текста >>
Ако аз трябваше да Ви говоря за един материален предмет, несъмнено щях да се придържам към
физическия
свят
, и това, което бих описал пред Вас, би представлявало само едно описание, един образ, така че тук преходът се извършва от външния реален
свят
към образа.
Ако аз трябваше да Ви говоря за един материален предмет, несъмнено щях да се придържам към физическия свят, и това, което бих описал пред Вас, би представлявало само едно описание, един образ, така че тук преходът се извършва от външния реален свят към образа.
Ако искаме да опишем един свръхсетивен факт, трябва да тръгнем по обратния път. Свръхсетивният факт трябва да бъде изживян вътрешно. Едва тогава човек може да се отправи навън и да потърси подходящ образ, за да онагледи вътрешното изживяване. Това вътрешно изживяване е нещо изключително подвижно, и аз би трябвало да предам неговите нюанси като една неуловима игра на светлини и сенки, като изгряващи и залязващи лъчи. Да, ако обхванем с методите на Антропософията целия човек, ние ще можем да наблюдаваме искрящата и променлива светлина около всяко човешко същество.
към текста >>
Свръхсетивното наблюдение показва: В мига на пробуждането Азът и астралното тяло изгубват своите рязко очертани, ясни и светли контури; след като се прибере в етерно-
физическия
човек, астралното тяло изгубва ясните си контури, става аморфно, смътно, не така искрящо.
И ако при събуждането Азът и астралното тяло отново се приберат в етерното и физическото тяло, тогава всичко, което по време на съня изглеждаше искрящо и светло, се превръща в нещо смътно и мрачно. Това, което вън от тялото имаше ясни контури става дума за Азът вътре в тялото получава неопределени и смътни контури. Изобщо, ако човек сериозно изследва как в мига на пробуждането Азът и астралното тяло се прибират .обратно в етерното и физическото тяло, той стига до едно ясно определено усещане. Опита ме ли се да назовем това усещане с абстрактни и повърхностни думи, ние по правило ще го охарактеризираме съвсем грубо и неточно. А тъкмо тук трябва да сме изключително прецизни.
Свръхсетивното наблюдение показва: В мига на пробуждането Азът и астралното тяло изгубват своите рязко очертани, ясни и светли контури; след като се прибере в етерно-физическия човек, астралното тяло изгубва ясните си контури, става аморфно, смътно, не така искрящо.
И тогава човек има онова усещане, когато ден след ден есента и зимата напредват в своя път. Да вникнем в цялостния човек, когато той се пробужда, означава да се пренесем в онази атмосфера, която настъпващата зима носи със себе си. А когато човек заспива, с други думи, когато Азът и астралното тяло се отделят от физическото и етерното тяло, тогава ние попадаме в душевната атмосфера, която ни обкръжава с настъпването на пролетта и лятото. Тези подробности са изключително важни.
към текста >>
Аз посочих пред Вас съотношенията между човешката фигура и звездния
свят
, съотношенията“ между степените на човешкия живот и планетарните сфери.
Скъпи мои приятели, през последните седмици отново се постарах да Ви покажа как антропософското изследва не ни кара да разглеждаме човека в неговите сложни и двустранни връзки с целия Космос.
Аз посочих пред Вас съотношенията между човешката фигура и звездния свят, съотношенията“ между степените на човешкия живот и планетарните сфери.
Искаме ли да разберем човека като антропософи, ние навсякъде сме просто принудени да излезем вън от анатомичните очертания на човешкото тяло. Днес разгледахме прехода между будност и сън, обаче ако искаме да говорим за този преход с пълно разбиране на нещата, ние ще установим, че отново трябва да излезем вън от човека, но не в звездния, в пространствения свят, а в света на времето, във „времевия“ свят. Ето: след като разбираме настъпването на есента и зимата, ние разбираме и пробуждането; след като разбираме настъпването на пролетта и лятото, ние разбираме заспиването. От човешкото време ние навлизаме в космическото време. От ритмичната смяна между бодърствуване и сън, навлизаме в годишната последователност на пролет, лято, есен и зима.
към текста >>
Днес разгледахме прехода между будност и сън, обаче ако искаме да говорим за този преход с пълно разбиране на нещата, ние ще установим, че отново трябва да излезем вън от човека, но не в звездния, в пространствения
свят
, а в света на времето, във „времевия“
свят
.
Скъпи мои приятели, през последните седмици отново се постарах да Ви покажа как антропософското изследва не ни кара да разглеждаме човека в неговите сложни и двустранни връзки с целия Космос. Аз посочих пред Вас съотношенията между човешката фигура и звездния свят, съотношенията“ между степените на човешкия живот и планетарните сфери. Искаме ли да разберем човека като антропософи, ние навсякъде сме просто принудени да излезем вън от анатомичните очертания на човешкото тяло.
Днес разгледахме прехода между будност и сън, обаче ако искаме да говорим за този преход с пълно разбиране на нещата, ние ще установим, че отново трябва да излезем вън от човека, но не в звездния, в пространствения свят, а в света на времето, във „времевия“ свят.
Ето: след като разбираме настъпването на есента и зимата, ние разбираме и пробуждането; след като разбираме настъпването на пролетта и лятото, ние разбираме заспиването. От човешкото време ние навлизаме в космическото време. От ритмичната смяна между бодърствуване и сън, навлизаме в годишната последователност на пролет, лято, есен и зима. Човекът застава пред нас като едно отражение на това, което се извършва в света на времето. А само преди седмица ние се постарахме да вникнем в човека, като в едно отражение на това, което се разиграва в пространството.
към текста >>
Ето как човекът е извлечен от Космоса, ето как той е поставен в нашия видим
свят
.
Ето как човекът е извлечен от Космоса, ето как той е поставен в нашия видим свят.
Но тогава моралният световен ред застава пред нас като една неоспорима реалност, а не като свят от думи и понятия. И ако човек се изпълни с живото и трепетно усещане за своя космически произход, тогава неговият етерно-морален свят също се изпълва с могъщи религиозни импулси; тогава етичната воля у човека се превръща в израз на ръководната божествена воля; тогава сферата на етично-моралните пориви прераства в сферата на етично-религиозните пориви.
към текста >>
Но тогава моралният световен ред застава пред нас като една неоспорима реалност, а не като
свят
от думи и понятия.
Ето как човекът е извлечен от Космоса, ето как той е поставен в нашия видим свят.
Но тогава моралният световен ред застава пред нас като една неоспорима реалност, а не като свят от думи и понятия.
И ако човек се изпълни с живото и трепетно усещане за своя космически произход, тогава неговият етерно-морален свят също се изпълва с могъщи религиозни импулси; тогава етичната воля у човека се превръща в израз на ръководната божествена воля; тогава сферата на етично-моралните пориви прераства в сферата на етично-религиозните пориви.
към текста >>
И ако човек се изпълни с живото и трепетно усещане за своя космически произход, тогава неговият етерно-морален
свят
също се изпълва с могъщи религиозни импулси; тогава етичната воля у човека се превръща в израз на ръководната божествена воля; тогава сферата на етично-моралните пориви прераства в сферата на етично-религиозните пориви.
Ето как човекът е извлечен от Космоса, ето как той е поставен в нашия видим свят. Но тогава моралният световен ред застава пред нас като една неоспорима реалност, а не като свят от думи и понятия.
И ако човек се изпълни с живото и трепетно усещане за своя космически произход, тогава неговият етерно-морален свят също се изпълва с могъщи религиозни импулси; тогава етичната воля у човека се превръща в израз на ръководната божествена воля; тогава сферата на етично-моралните пориви прераства в сферата на етично-религиозните пориви.
към текста >>
Ето как антропософската Духовна Наука търси пътя към етичния и религиозния
свят
на човека.
Ето как антропософската Духовна Наука търси пътя към етичния и религиозния свят на човека.
към текста >>
23.
11. Единадесета лекция, Дорнах, 13 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Ако разгледаме физическото и етерното тяло на спящия човек от една страна, и неговите Аз и астрално тяло от друга, ние трябва да заявим: Волевият Аз се формира чрез съотношенията, в които той влиза със Съществата от духовния
свят
.
Вчера насочихме вниманието си главно към това, как се отнасят Азът и астралното тяло от заспиването до пробуждането. Днес бихме желали да изтъкнем още нещо по този въпрос.
Ако разгледаме физическото и етерното тяло на спящия човек от една страна, и неговите Аз и астрално тяло от друга, ние трябва да заявим: Волевият Аз се формира чрез съотношенията, в които той влиза със Съществата от духовния свят.
Нека да прибегнем до следната схематична рисунка (рис. 38). Ето тук аз отбелязвам конфигурацията на Азът. Вече казах: Ако разгледаме тези широки извивки на Азът (бяло) като един вид негатив, както е при фотографията впрочем, нека да се абстрахираме от мащабите тогава физическият строеж на човешкия мозък би трябвало да изглежда като съответния позитив.
към текста >>
Вече казах: Ако разгледаме тези широки извивки на Азът (бяло) като един вид негатив, както е при фотографията впрочем, нека да се абстрахираме от мащабите тогава
физическия
т строеж на човешкия мозък би трябвало да изглежда като съответния позитив.
Вчера насочихме вниманието си главно към това, как се отнасят Азът и астралното тяло от заспиването до пробуждането. Днес бихме желали да изтъкнем още нещо по този въпрос. Ако разгледаме физическото и етерното тяло на спящия човек от една страна, и неговите Аз и астрално тяло от друга, ние трябва да заявим: Волевият Аз се формира чрез съотношенията, в които той влиза със Съществата от духовния свят. Нека да прибегнем до следната схематична рисунка (рис. 38). Ето тук аз отбелязвам конфигурацията на Азът.
Вече казах: Ако разгледаме тези широки извивки на Азът (бяло) като един вид негатив, както е при фотографията впрочем, нека да се абстрахираме от мащабите тогава физическият строеж на човешкия мозък би трябвало да изглежда като съответния позитив.
към текста >>
Вие помните също, че когато говорихме за астралното тяло, трябваше да го „оцветим“ с различните душевни свойства на околния
свят
.
Вие помните също, че когато говорихме за астралното тяло, трябваше да го „оцветим“ с различните душевни свойства на околния свят.
към текста >>
И в тези, космически сили, които идват от Космоса и действуват в майчината утроба ако ми позволите тази дума са „имплантирани“ силите, които човек сам сваля от духовния
свят
, след като е пребивавал там между смъртта и новото раждане.
Днешните естествени науки разглеждат човешкия мозък, сякаш в своето устройство той е само едно механично следствие от бащиния и майчиния организъм. Обаче всички ние имаме достатъчно поводи, за да смятаме, че това твърдение не отговаря на фактите. Какво става в действителност? Ако искаме да представим нещата кратко и просто, трябва да заявим следното: Първоначално субстанцията в майчината утроба изпада в пълен хаос, и в тази хаотизирана субстанция лишена от всякакви физически и химически закономерности нахлуват онези космически сили, които изграждат човешкия ембрион.
И в тези, космически сили, които идват от Космоса и действуват в майчината утроба ако ми позволите тази дума са „имплантирани“ силите, които човек сам сваля от духовния свят, след като е пребивавал там между смъртта и новото раждане.
към текста >>
По този на чин обаче, двигателно-вещество-обменният човек се изпълва с такива сили, които след смъртта отново се връщат в духовния
свят
.
И това, което се явява там вътре като форми, извивки, гънки и т.н., е нещо, което не може да бъде проникнато от Азът и от астралното тяло. Както съм споменавал и преди, те Азът и астралното тяло живеят в човешката глава напълно свободно. По начало човек може да възприема своите Аз и астрално тяло, само защото те живеят в неговата глава напълно свободно. Както вчера видяхме, Азът и астралното тяло могат истински да се свържат само с двигателно-веществообменния човек. Само там те успяват да напреднат в своето развитие, превръщайки двигателно-веществообменния човек в едно волево същество.
По този на чин обаче, двигателно-вещество-обменният човек се изпълва с такива сили, които след смъртта отново се връщат в духовния свят.
Да, духовният свят поема човешкия Аз и човешкото астрално тяло и ги подготвя за следващите степени от тяхното съществувание, а в човешката глава остава всичко онова, което идва от предишната инкар-нация и от живота между смъртта и новото раждане. Човешката глава сочи назад, двигателно-веществообменният човек сочи напред. А ритмичният човек е по средата между миналото и бъдещето.
към текста >>
Да, духовният
свят
поема човешкия Аз и човешкото астрално тяло и ги подготвя за следващите степени от тяхното съществувание, а в човешката глава остава всичко онова, което идва от предишната инкар-нация и от живота между смъртта и новото раждане.
Както съм споменавал и преди, те Азът и астралното тяло живеят в човешката глава напълно свободно. По начало човек може да възприема своите Аз и астрално тяло, само защото те живеят в неговата глава напълно свободно. Както вчера видяхме, Азът и астралното тяло могат истински да се свържат само с двигателно-веществообменния човек. Само там те успяват да напреднат в своето развитие, превръщайки двигателно-веществообменния човек в едно волево същество. По този на чин обаче, двигателно-вещество-обменният човек се изпълва с такива сили, които след смъртта отново се връщат в духовния свят.
Да, духовният свят поема човешкия Аз и човешкото астрално тяло и ги подготвя за следващите степени от тяхното съществувание, а в човешката глава остава всичко онова, което идва от предишната инкар-нация и от живота между смъртта и новото раждане.
Човешката глава сочи назад, двигателно-веществообменният човек сочи напред. А ритмичният човек е по средата между миналото и бъдещето.
към текста >>
Вътрешните взаимодействия, които са присъщи на
физическия
човек, могат да бъдат разбрани само по този начин.
Вътрешните взаимодействия, които са присъщи на физическия човек, могат да бъдат разбрани само по този начин.
Само така ни става ясно защо например в човешката глава преобладават по-скоро деструктивните функции, докато в двигателно-веществообменния човек преобладават градивните функции. Само така може да ни стане ясно защо двигателно-веществообменната организация трябва да е в зависимост с физико-химическите свойства на Земята зависимост, която се проявява най-вече в хранителните процеси.
към текста >>
Главата е представителството на повечето сетивни органи, на импулсивните и несдържани сетивни органи, чрез които човек поддържа непрекъснат диалог с външния материален
свят
.
От друга страна, това което превръща човешката глава в едно отражение на Космоса, съвсем не може да действува по време на бодърствуването върху двигателно-веществообменния човек.
Главата е представителството на повечето сетивни органи, на импулсивните и несдържани сетивни органи, чрез които човек поддържа непрекъснат диалог с външния материален свят.
към текста >>
Докато спи, нещата не изглеждат така; тогава човешката глава съвсем не се „изхранва“ единствено с впечатленията от
физическия
свят
.
Докато е буден, всичко, което човек вижда и чува, се насочва към неговата глава.
Докато спи, нещата не изглеждат така; тогава човешката глава съвсем не се „изхранва“ единствено с впечатленията от физическия свят.
За физическото тяло, каквото е то по време на сън, това изобщо не е съществено; същественото е нещо съвсем друго.
към текста >>
Окото, както и всички органи в главата, има двой на задача: От една страна то спомага за връзката между човека и външния
свят
.
Когато разглеждаме например окото, в него ние имаме не само устройството, което осъществява зрението, но в същото време там имаме и едно отражение на Космоса, на неговите духовни сили. В интервала между смъртта и новото си раждане, човекът пребивава в духовно-душевния Космос. И устройството на окото е замислено и построено тъкмо според този живот в духовния Космос.
Окото, както и всички органи в главата, има двой на задача: От една страна то спомага за връзката между човека и външния свят.
Това става по време на бодърствуването. По време на съня обаче, окото продължава да действува върху своето обкръжение, върху своето нервно-сетивно обкръжение, доколкото то е представено в двигателно-веществообменния организъм, така че по време на съня силите на затворените и спящи очи действуват например върху бъбречната система и отпечатват в нея определен космически образ. Съответно и другите органи в главата, така да се каже, свалят образи от Космоса и ги отпечатват върху някоя от функциите на двигателно-веществообменната система. Така че по време на съня, за физическото тяло е съществено следното: Нощем силите на главата действуват формиращо върху двигателно-веществообменния човек (рис. 38, червените стрели).
към текста >>
обратното че силите на веществообмена действуват върху
физическия
мозък и нищо друго.
обратното че силите на веществообмена действуват върху физическия мозък и нищо друго.
Но това е само едната страна. Докато това действие протича отдолу нагоре, в обратната посока отгоре надолу се извършва нещо, което аз просто бих нарекъл духовното и душевното „оживяване“ на човека. Обаче ние трябва да сме наясно, че това духовно-душевно „оживяване“ може да бъде обхванато само с помощта на едно по-висше съзнание. Едва през Бъдещия Вулкан ние ще постигнем това по-висше съзнание, което би ни позволило да ръководим чудните процеси във физическото тяло по време на съня; защото степента на съзнание, за която става дума, е присъща именно на духовния Човек, на Човека-Дух. Впрочем съзнанието на Човека-Дух се проявява още сега.
към текста >>
Когато поглеждаме към небесните простори на Космоса, ние отправяме поглед не само към един
свят
, който разбран правилно ни изпълва с възхищение и трепет; ние трябва да се научим да отправяме поглед и в непосредственото участие на свръхчовешките сили в нашия собствен организъм.
Когато поглеждаме към небесните простори на Космоса, ние отправяме поглед не само към един свят, който разбран правилно ни изпълва с възхищение и трепет; ние трябва да се научим да отправяме поглед и в непосредственото участие на свръхчовешките сили в нашия собствен организъм.
към текста >>
Това, което той приема в духовния
свят
между смъртта и новото раждане, него той излъчва и връща обратно за целите на Земната еволюция; да, той прави това докато спи благодарение на своето етерно тяло, прави го през целия си земен живот.
Ако един наблюдател разполагаше с необходимите възприемателни органи и се намираше навън в Космоса, наблюдавайки Земята, той би казал: Денем огряната от Слънцето Земя отразява Слънчевата светлина; обаче нощем, след като нощта завземе част от Земята,тогава тази Земя започва да фосфоресцира, да свети. И това, което подобен изследовател би установил от Космоса, ще са именно човешките етерни тела. За да напредва в своята космическа еволюция, Земята се нуждае от тях. Ако по Земята нямаше никакви спящи хора, нейните растежни сили щяха да се изчерпят веднага. Човекът е поставен в Земното съществувание не просто така, поставен е не да живее за себе си, той е решителен фактор за цялата съдба на нашата планета.
Това, което той приема в духовния свят между смъртта и новото раждане, него той излъчва и връща обратно за целите на Земната еволюция; да, той прави това докато спи благодарение на своето етерно тяло, прави го през целия си земен живот.
към текста >>
Представете си например, че човекът е лишен от живота между смъртта и новото раждане какъвто е случаят с животните, а идва на света според възгледите на Аристотел: В смисъл, че слиза еднократно на този
свят
винаги като една новородена душа.
Представете си например, че човекът е лишен от живота между смъртта и новото раждане какъвто е случаят с животните, а идва на света според възгледите на Аристотел: В смисъл, че слиза еднократно на този свят винаги като една новородена душа.
Следователно, той не би носил никакви спомени от предишния земен живот, нито пък от живота между смъртта и новото раждане, В такъв случай погледът му щеше да се носи и блуждае съвсем безцелно, сетивата му щяха да блуждаят над външните впечатления и той никога не би успял да свърже тези външни впечатления с точните категории на геометрията и математиката. Аз посочих само един от онези случаи, при които това, което важи за Космоса, т.е. геометрията, встъпва в определено взаимодействие с това, което има стойност само за земното обкръжение. Ето как емпиричните земни опитности са пронизани от рационалната математика и геометрия. Обаче това взаимодействие се осъществява по такъв начин, че в него действува това, което наричаме „Духът-Себе“.
към текста >>
Той ще бъде така безкористно отдаден на външния
свят
, че ще съумява да се вмести вътре в самия кристал, в самата сол, в самата кристална решетка.
Днешното обикновено съзнание функционира не когато човек спи, нито пък в миговете на пробуждане и заспиване, а когато неговите Аз и астрално тяло са напълно потопени в етерното и физическото тяло; само че в този случай човекът само бегло и несъзнателно се докосва до това, което се проявява навън като „Човекът-Дух“, „Духът-Живот“ и „Духът-Себе“. Но когато човекът се издигне до следващата планетарна метаморфоза на нашата Земя, до Бъдещия Юпитер в смисъла на моята „Тайна Наука“ той ще бъде така устроен, че няма да стига до кубичната форма по външните способи на днешната геометрия, за да открие после, че тази форма идеално пасва на кристализиралата сол; на Бъдещия Юпитер човекът ще схваща всичко това като едно пълно единство.
Той ще бъде така безкористно отдаден на външния свят, че ще съумява да се вмести вътре в самия кристал, в самата сол, в самата кристална решетка.
Естествено, на Бъдещия Юпитер няма да съществува подобна „сол“; но все пак с помощта на такива представи ние можем значително да се приближим до човешкия живот през далечното бъдеще.
към текста >>
Всъщност докато човек спи, физическото тяло спрямо двигателно-веществообменния човек действува като художник, работещ над своя автопортрет, а етерното тяло действува като художник, който работи над една картина на целия
свят
.
Както вчера си изработихме представи за съотношението между Азът и астралното тяло по време на съня, така можем да постъпим също и с физическото и етерното тяло.
Всъщност докато човек спи, физическото тяло спрямо двигателно-веществообменния човек действува като художник, работещ над своя автопортрет, а етерното тяло действува като художник, който работи над една картина на целия свят.
към текста >>
Тази истина свети там, отвъд прага на духовния
свят
и човек трябва да я обгърне със своя поглед колкото се може по-скоро.
И какво би се получило, ако макар и спящ човек внезапно постигне съзнанието на „Духът-Живот“? Чий глас би прозвучал в този момент? В този момент, скъпи мои приятели, не би могъл да прозвучи никакъв друг глас, освен гласът на човешкото астрално тяло като неподкупния съдник на човешката душа. Да, след като човек заспи, астралното тяло се превръща в неподкупния съдник на душата. Ако този факт бъде разбран правилно, той ще се окаже един от основните принципи на човешкия живот.
Тази истина свети там, отвъд прага на духовния свят и човек трябва да я обгърне със своя поглед колкото се може по-скоро.
към текста >>
Ако Азът би постигнал съзнанието на „Човека-Дух“, той съвсем не би започнал да говори просто за себе си, както астралното тяло; ако Азът би се „въоръжил“ със съзнанието, което действува във физическото тяло, ако човекът би предоставил на своя Аз онова съзнание, с което той обитава нощем духовния
свят
, тогава човек би изживял не само сбора от „съдебните констатации“ отправени срещу него, а би доловил очертанията, както и самите зародишни сили на своя следващ земен живот.
А как стоят нещата с Азът? Азът също напуска физическото и етерното тяло и бива изграден в съответствие със силите на духовните Същества от Космоса.
Ако Азът би постигнал съзнанието на „Човека-Дух“, той съвсем не би започнал да говори просто за себе си, както астралното тяло; ако Азът би се „въоръжил“ със съзнанието, което действува във физическото тяло, ако човекът би предоставил на своя Аз онова съзнание, с което той обитава нощем духовния свят, тогава човек би изживял не само сбора от „съдебните констатации“ отправени срещу него, а би доловил очертанията, както и самите зародишни сили на своя следващ земен живот.
към текста >>
Ако обаче се прехвърлим обратно зад тази интелектуалистична епоха и отправим поглед към онези древни религии, които насочваха човека дори и през Средновековието озарявайки го не само с вяра, но и с позна ние, ако отправим поглед към техните култови свещенодействия, ние ще се убедим колко близко е цялото това инстинктивно познание до антропософския стремеж отново да навлезем в духовния
свят
, но вече с ясно и будно съзнание.
Ако обаче се прехвърлим обратно зад тази интелектуалистична епоха и отправим поглед към онези древни религии, които насочваха човека дори и през Средновековието озарявайки го не само с вяра, но и с позна ние, ако отправим поглед към техните култови свещенодействия, ние ще се убедим колко близко е цялото това инстинктивно познание до антропософския стремеж отново да навлезем в духовния свят, но вече с ясно и будно съзнание.
И сега аз трябва да заявя: Ако човек се издигне до инспирацията и стигне до мисълта, че „спейки, астралният човек става съдник на душата“, той може да открие как срещу него застава като един адекватен образ това, което Микеланджело е изобразил в „Страшния съд“ на Сикстинската капела. В сцените на „Страшния съд“ напира нещо от най-древните времена на човечеството, и то е приело християнска форма само между другото. Приемайки християнска форма, то влиза вече в рамките на традицията. Но в историята на човечеството съществуваха такива епохи, през които тези неща можеха да се виждат отчетливо и ясно. И тогава, по време на съня човек инстинктивно стигаше до една величествена имагинация, която му откриваше астралния съд над душата.
към текста >>
Ето защо тези, които с честна и неуморна енергия напредват по пътищата на антропософското познание, трябва да са наясно с подобни истини и да не виждат в тях само едно външно-интелектуално преклонение пред обновената от Антропософията древна мъдрост, а да развиват могъща вътрешна енергия енергия на мисленето, енергия на чувствата, енергия на волята и да я свържат с това, което Духът може да открие на човека за живота в свръхсетивния
свят
.
Ариманическият дух който се намесва и в дълбоките религиозни чувства на днешния човек не може да търпи подобни истини и се стреми да ги изопачи.
Ето защо тези, които с честна и неуморна енергия напредват по пътищата на антропософското познание, трябва да са наясно с подобни истини и да не виждат в тях само едно външно-интелектуално преклонение пред обновената от Антропософията древна мъдрост, а да развиват могъща вътрешна енергия енергия на мисленето, енергия на чувствата, енергия на волята и да я свържат с това, което Духът може да открие на човека за живота в свръхсетивния свят.
към текста >>
24.
Тайната на троицата. Човекът и неговото отношение към духовния свят на времената
GA_214 Тайната на троицата
към духовния
свят
на времената
към духовния свят на времената
към текста >>
25.
Съдържание
GA_214 Тайната на троицата
КЪМ ДУХОВНИЯ
СВЯТ
В ХОДА НА ВРЕМЕНАТА.
КЪМ ДУХОВНИЯ СВЯТ В ХОДА НА ВРЕМЕНАТА.
към текста >>
Светогледът на Осуалд Шпенглер в първия и най-вече във втория том на неговия труд "Упадъка на западния
свят
".
Светогледът на Осуалд Шпенглер в първия и най-вече във втория том на неговия труд "Упадъка на западния свят".
Материалистичната мистика на Спинглер и нейния безпорядък с лице към машината. Значението на механичния живот за световната еволюция. Необходимостта от пробуждане в имагинативното мислене.
към текста >>
Ново развитие по повод на "Упадъка на западния
свят
" на Освалд Шпинглер и неговото пълно незачитане на истинския ход на човешката еволюция.
Ново развитие по повод на "Упадъка на западния свят" на Освалд Шпинглер и неговото пълно незачитане на истинския ход на човешката еволюция.
Еволюцията на човечеството в областта на мислите е едно възпитаване в свобода. Активността на определени елементарни духове. От началото на ХVІ век и нейната връзка със социалния живот. Прощални слова преди отпътуването за Англия.
към текста >>
26.
ОРИЕНТИРИ / Женевиев и Пол-Хенри Бидо
GA_214 Тайната на троицата
Накрая се явява грандиозното понятие за "Мисията на Светия Дух": ако се оставим да бъдем водени от великия Лечител Христос, духът може да се роди отново от всичко, ще е живо: "ако вървим до Христос, ако внесем нашите мъртви мисли, придружени от Христос, в света на слънцето, на луната, на облаците, на планините, на реките, на минералите, на растенията и животните, ако ги внесем в целостта на
физическия
човешки
свят
, всичко става живо в погледа, който отправяме към природата.
Еволюцията на човечеството до нашата епоха, чиято кулминация е в това, което Щайнер нарича "спинглеризъм" не прави място на божественото вече под никаква форма. Щайнер посочва, че човекът прогресивно е загубил своята първоначална връзка със свръх сетивната действителност. Но тази загуба беше необходима, за да може той да постигне свободата. Несъзнателната връзка на човека с духа в космоса, сега е отново съзнателно спечелена. Щайнер излага метода, позволяващ да се развият душевните сили, благодарение на които човекът не умира когато умира: In Christo morinur.
Накрая се явява грандиозното понятие за "Мисията на Светия Дух": ако се оставим да бъдем водени от великия Лечител Христос, духът може да се роди отново от всичко, ще е живо: "ако вървим до Христос, ако внесем нашите мъртви мисли, придружени от Христос, в света на слънцето, на луната, на облаците, на планините, на реките, на минералите, на растенията и животните, ако ги внесем в целостта на физическия човешки свят, всичко става живо в погледа, който отправяме към природата.
И той се ражда от всички същества, като от гроб, живият дух. Духът, който ни лекува, духът, който ни пробужда от смъртта, светият дух. И съпроводени от Христос, се чувствуваме изпълнени отново с живот, с това, което сме изпитали в смъртта. Ние чувстваме, че живият дух, духът, който лекува, ни говори от всички същества на този свят" /Х конференция/.
към текста >>
Ние чувстваме, че живият дух, духът, който лекува, ни говори от всички същества на този
свят
" /Х конференция/.
Щайнер излага метода, позволяващ да се развият душевните сили, благодарение на които човекът не умира когато умира: In Christo morinur. Накрая се явява грандиозното понятие за "Мисията на Светия Дух": ако се оставим да бъдем водени от великия Лечител Христос, духът може да се роди отново от всичко, ще е живо: "ако вървим до Христос, ако внесем нашите мъртви мисли, придружени от Христос, в света на слънцето, на луната, на облаците, на планините, на реките, на минералите, на растенията и животните, ако ги внесем в целостта на физическия човешки свят, всичко става живо в погледа, който отправяме към природата. И той се ражда от всички същества, като от гроб, живият дух. Духът, който ни лекува, духът, който ни пробужда от смъртта, светият дух. И съпроводени от Христос, се чувствуваме изпълнени отново с живот, с това, което сме изпитали в смъртта.
Ние чувстваме, че живият дух, духът, който лекува, ни говори от всички същества на този свят" /Х конференция/.
към текста >>
Задачата на човека се показва тук ясно: оживявайки своята мисъл, той дава отново живот на този интелект, който води към социалната ситуация, отпушваща се единствено в един "Упадък на Западния
свят
".
Задачата на човека се показва тук ясно: оживявайки своята мисъл, той дава отново живот на този интелект, който води към социалната ситуация, отпушваща се единствено в един "Упадък на Западния свят".
Но ако разбираме тези три същества на Троицата, ще постигнем намирането на точното място на човека в хода на бъдещето. Оживотворявайки мъртвите мисли, ще разберем природата и ще възродим човека: "Това не е една обикновена формула, изнамерена от всички части, троицата от Бог Отец, Бог Син и Бог Дух; това е нещо дълбоко свързано с цялата космична еволюция и което става за нас едно живо, а не мъртво познание, когато съживим в нас самите един възкръснал, когато съживим Христос, този, който донася светия дух.
към текста >>
27.
ЧАСТ ПЪРВА. МИСТЕРИЯТА НА ТРОИЦАТА. 1. ПЪРВА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 23 юли 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Тази теология, такава, каквато я разглеждаме до наши дни, в основата си цялата днешна теология на европейския
свят
, е в действителност извлечение, в своята главна структура, в своето вътрешно естество, от епохата на ІV, V век; тя премина следващите доста смътни времена до ХІІ и ХІІІ век, където намери тогава, по един сигурен начин, завършване в схоластиката.
Вие знаете, разбира се, че сега съществува нещо, наречено "Теология".
Тази теология, такава, каквато я разглеждаме до наши дни, в основата си цялата днешна теология на европейския свят, е в действителност извлечение, в своята главна структура, в своето вътрешно естество, от епохата на ІV, V век; тя премина следващите доста смътни времена до ХІІ и ХІІІ век, където намери тогава, по един сигурен начин, завършване в схоластиката.
Да разгледаме тогава тази теология, която се оформи малко по малко в своята истинска същност, едва в по-късния период на св. Августин не може да бъде разбран с помощта на тази теология, или поне не може да бъде разбран точно, докато всичко което предшества, също, всичко, което не може повече да бъде разбрано чрез тази теология. Ако разгледаме същността на тази теология, която се ражда точно в най-смътните времена на Средновековието смътни за нашето познание, за нашето външно познание, трябва преди всичко друго да видим достатъчно ясно, че тази теология е нещо съвсем различно от това, което беше преди теологията или това, което би могло да се нарече, всъщност така. Това, кое то някога беше теология, е в действителност само едно наследство, така да се каже, което има корен в епохата, в която тогава е родена теологията такава, каквато току-що я характеризирах. Вие можете да си изградите представа за появата, която имаше някога това, което после е станало теология, четейки краткото есе на Денис Ареопага, което ще намерите под номер в Гьотеанума от тази седмица*/* Гютнер Вахсмут.
към текста >>
Ако искаме да характеризираме в едри щрихи целия контраст между това, което ще наречем тук "древната теология", теология такава, каквато се изявява даже в това, което бихме предпочели да наречем една късна продукция, тази на Денис Ареопага и модерната по-сетнешна теология, би трябвало да кажем това: древната теология гледа всичко, що се отнася до духовния
свят
, така да се каже, отвътре, с един директен поглед, така да се каже, върху това, което става в духовните светове.
Ако искаме да характеризираме в едри щрихи целия контраст между това, което ще наречем тук "древната теология", теология такава, каквато се изявява даже в това, което бихме предпочели да наречем една късна продукция, тази на Денис Ареопага и модерната по-сетнешна теология, би трябвало да кажем това: древната теология гледа всичко, що се отнася до духовния свят, така да се каже, отвътре, с един директен поглед, така да се каже, върху това, което става в духовните светове.
Ако искаме да имаме представа за на чина, по който тази древна теология мислеше, по който тя съзерцаваше чрез вътрешния поглед на душата, можем тук още да го търсим само чрез методите на духовната наука на днешната антропософия. Тогава можем да стигнем до това, което следва. Вчера вече характеризирах, от друга гледна точка, подобни неща*/* Виж: Рудолф Щайнер конференция от 16 юли 1922 г. в "Човешки въпроси, космични отговори". Женева, EAR, 1988/.
към текста >>
Но целият процес се представя пред вас така сякаш същности от висш
свят
ви помагат; даваме си сметка, че трябва да схващаме тези същности като същите тези, които са разглеждани в древната теология като Ангелои, Архангелои и Архаи.
Когато се издигнем до имагинативното познание, забелязваме все повече и повече и чрез целия този процес на издигне към имагинативното познание сме отнесени в недрата на духовни процеси. Че целият душевен живот така бива носен в недрата на тези процеси, докато ние се издигаме до имагинативното познание, се представя пред нас така, сякаш сме влезли във връзка със същности, които не живеят на физически план. Виждането чрез органите на сетивност представя и тогава имаме опитност с изчезването, така да се каже, на всичко, що е сетивно виждане.
Но целият процес се представя пред вас така сякаш същности от висш свят ви помагат; даваме си сметка, че трябва да схващаме тези същности като същите тези, които са разглеждани в древната теология като Ангелои, Архангелои и Архаи.
Тогава бих могъл да кажа, че тези същности ви помагат да се издигнете до имагинативното познание. После, така, както се отварят облаците, светът на сетивата се отваря и погледът прониква зад света на сетивата. А зад света на сетивата, се отваря тогава това, което можем да наречем инспирация, зад този свят на сетивата се открива тогава втората йерархия, йерархията се открива на Екскузиаи, на Динамис, на Кариотетес. Тези творчески същности, които подреждат света, се представят на познанието, инспирирано от душата. И когато после, възнесението продължава до интуицията, тогава се появява първата йерархия Тронове, Херувими, Серафими.
към текста >>
А зад света на сетивата, се отваря тогава това, което можем да наречем инспирация, зад този
свят
на сетивата се открива тогава втората йерархия, йерархията се открива на Екскузиаи, на Динамис, на Кариотетес.
Че целият душевен живот така бива носен в недрата на тези процеси, докато ние се издигаме до имагинативното познание, се представя пред нас така, сякаш сме влезли във връзка със същности, които не живеят на физически план. Виждането чрез органите на сетивност представя и тогава имаме опитност с изчезването, така да се каже, на всичко, що е сетивно виждане. Но целият процес се представя пред вас така сякаш същности от висш свят ви помагат; даваме си сметка, че трябва да схващаме тези същности като същите тези, които са разглеждани в древната теология като Ангелои, Архангелои и Архаи. Тогава бих могъл да кажа, че тези същности ви помагат да се издигнете до имагинативното познание. После, така, както се отварят облаците, светът на сетивата се отваря и погледът прониква зад света на сетивата.
А зад света на сетивата, се отваря тогава това, което можем да наречем инспирация, зад този свят на сетивата се открива тогава втората йерархия, йерархията се открива на Екскузиаи, на Динамис, на Кариотетес.
Тези творчески същности, които подреждат света, се представят на познанието, инспирирано от душата. И когато после, възнесението продължава до интуицията, тогава се появява първата йерархия Тронове, Херувими, Серафими. Това са възможностите да се постигне директно, отново, чрез духовно развитие, онова, което чувахме, в действителност да се изразява в древните теологии чрез наименованията на Първата, Втората, Третата йерархия.
към текста >>
И точно когато разглеждаме още теологията на първите векове на християнската ера, която знаем беше в голямата си част изкоренена, забелязваме, че тя представя още нещата по такъв начин, че за нея, в действителност, човешкото същество, когато направлява своите сетива към външния
свят
, такъв, какъвто той им е обикновено достъпен, вижда, разбира се, нещата и трябва да вярва в това, но няма познание за тях.
И точно когато разглеждаме още теологията на първите векове на християнската ера, която знаем беше в голямата си част изкоренена, забелязваме, че тя представя още нещата по такъв начин, че за нея, в действителност, човешкото същество, когато направлява своите сетива към външния свят, такъв, какъвто той им е обикновено достъпен, вижда, разбира се, нещата и трябва да вярва в това, но няма познание за тях.
В тази древна теология е представено едно изцяло своеобразно съзнание: съзнанието, което трябва най-напред да е изживяло нещо в духовния свят, и че единствено с това, което е изживяно в духовния свят се дават понятията, с които можем тогава да се приближи сетивния свят и да се освети, така да се каже, сетивния свят чрез тези идеи, извлечени от духовния свят. Тогава само, сетивният свят се организира в реалност.
към текста >>
В тази древна теология е представено едно изцяло своеобразно съзнание: съзнанието, което трябва най-напред да е изживяло нещо в духовния
свят
, и че единствено с това, което е изживяно в духовния
свят
се дават понятията, с които можем тогава да се приближи сетивния
свят
и да се освети, така да се каже, сетивния
свят
чрез тези идеи, извлечени от духовния
свят
.
И точно когато разглеждаме още теологията на първите векове на християнската ера, която знаем беше в голямата си част изкоренена, забелязваме, че тя представя още нещата по такъв начин, че за нея, в действителност, човешкото същество, когато направлява своите сетива към външния свят, такъв, какъвто той им е обикновено достъпен, вижда, разбира се, нещата и трябва да вярва в това, но няма познание за тях.
В тази древна теология е представено едно изцяло своеобразно съзнание: съзнанието, което трябва най-напред да е изживяло нещо в духовния свят, и че единствено с това, което е изживяно в духовния свят се дават понятията, с които можем тогава да се приближи сетивния свят и да се освети, така да се каже, сетивния свят чрез тези идеи, извлечени от духовния свят.
Тогава само, сетивният свят се организира в реалност.
към текста >>
Тогава само, сетивният
свят
се организира в реалност.
И точно когато разглеждаме още теологията на първите векове на християнската ера, която знаем беше в голямата си част изкоренена, забелязваме, че тя представя още нещата по такъв начин, че за нея, в действителност, човешкото същество, когато направлява своите сетива към външния свят, такъв, какъвто той им е обикновено достъпен, вижда, разбира се, нещата и трябва да вярва в това, но няма познание за тях. В тази древна теология е представено едно изцяло своеобразно съзнание: съзнанието, което трябва най-напред да е изживяло нещо в духовния свят, и че единствено с това, което е изживяно в духовния свят се дават понятията, с които можем тогава да се приближи сетивния свят и да се освети, така да се каже, сетивния свят чрез тези идеи, извлечени от духовния свят.
Тогава само, сетивният свят се организира в реалност.
към текста >>
Хората бяха тогава в действителност, най-напред по топили своите погледи в един духовен
свят
, даже и да имаха само сънищни представи и после те приложиха към виждането за сетивния
свят
това, което бяха изживели вътре, в духовния
свят
.
Това съответства, впрочем, в определен смисъл на онова, което се даваше на едно сънищно ясновидство, каквото беше някогашното атавистично ясновидство.
Хората бяха тогава в действителност, най-напред по топили своите погледи в един духовен свят, даже и да имаха само сънищни представи и после те приложиха към виждането за сетивния свят това, което бяха изживели вътре, в духовния свят.
Ако тези хора на свое разположение само виждането за сетивното, те биха си се явявали на самите тях като някой, който се намира в тъмна стая и няма светлина. Но щом имаха своето виждане за духа, резултатът от чистото потапяне на техния поглед в света на духа, и което те приложиха към сетивния свят те видяха, например, най -напред нещо от творческите сили на света на животните и ги приложиха после към животните на външния свят имаха впечатлението, че са влезли с лампа в тъмна стая. Така те имаха впечатлението, че са дошли с тяхното духовно виждане към виждането за сетивното, да го осветят. Само така то се позна. Това беше абсолютно, съзнанието на тези древни теолози.
към текста >>
Но щом имаха своето виждане за духа, резултатът от чистото потапяне на техния поглед в света на духа, и което те приложиха към сетивния
свят
те видяха, например, най -напред нещо от творческите сили на света на животните и ги приложиха после към животните на външния
свят
имаха впечатлението, че са влезли с лампа в тъмна стая.
Това съответства, впрочем, в определен смисъл на онова, което се даваше на едно сънищно ясновидство, каквото беше някогашното атавистично ясновидство. Хората бяха тогава в действителност, най-напред по топили своите погледи в един духовен свят, даже и да имаха само сънищни представи и после те приложиха към виждането за сетивния свят това, което бяха изживели вътре, в духовния свят. Ако тези хора на свое разположение само виждането за сетивното, те биха си се явявали на самите тях като някой, който се намира в тъмна стая и няма светлина.
Но щом имаха своето виждане за духа, резултатът от чистото потапяне на техния поглед в света на духа, и което те приложиха към сетивния свят те видяха, например, най -напред нещо от творческите сили на света на животните и ги приложиха после към животните на външния свят имаха впечатлението, че са влезли с лампа в тъмна стая.
Така те имаха впечатлението, че са дошли с тяхното духовно виждане към виждането за сетивното, да го осветят. Само така то се позна. Това беше абсолютно, съзнанието на тези древни теолози. От този факт, цялата христология беше винаги познава на отвътре, по време на първите векове от християнската ера. Не беше видян отвън процеса, който се разви, слизането на Христос в земния свят, той се видя отвътре, изхождайки от духовната страна.
към текста >>
Не беше видян отвън процеса, който се разви, слизането на Христос в земния
свят
, той се видя отвътре, изхождайки от духовната страна.
Но щом имаха своето виждане за духа, резултатът от чистото потапяне на техния поглед в света на духа, и което те приложиха към сетивния свят те видяха, например, най -напред нещо от творческите сили на света на животните и ги приложиха после към животните на външния свят имаха впечатлението, че са влезли с лампа в тъмна стая. Така те имаха впечатлението, че са дошли с тяхното духовно виждане към виждането за сетивното, да го осветят. Само така то се позна. Това беше абсолютно, съзнанието на тези древни теолози. От този факт, цялата христология беше винаги познава на отвътре, по време на първите векове от християнската ера.
Не беше видян отвън процеса, който се разви, слизането на Христос в земния свят, той се видя отвътре, изхождайки от духовната страна.
Христос бе потърсен най-напред в духовните светове и бе проследено неговото слизане във физически-сетивния свят. Такова беше съзнанието на теологията на древните времена.
към текста >>
Христос бе потърсен най-напред в духовните светове и бе проследено неговото слизане във физически-сетивния
свят
.
Така те имаха впечатлението, че са дошли с тяхното духовно виждане към виждането за сетивното, да го осветят. Само така то се позна. Това беше абсолютно, съзнанието на тези древни теолози. От този факт, цялата христология беше винаги познава на отвътре, по време на първите векове от християнската ера. Не беше видян отвън процеса, който се разви, слизането на Христос в земния свят, той се видя отвътре, изхождайки от духовната страна.
Христос бе потърсен най-напред в духовните светове и бе проследено неговото слизане във физически-сетивния свят.
Такова беше съзнанието на теологията на древните времена.
към текста >>
Случи се, обаче, следното събитие: римският
свят
, който формираше най-западната част, където се изнесе Христовия импулс, беше от гледна точка на своята концепция за духа, целият импрегниран от тенденцията, от склонността към абстракцията и от превеждането в абстрактни концепции на това, което беше виждане за света.
Случи се, обаче, следното събитие: римският свят, който формираше най-западната част, където се изнесе Христовия импулс, беше от гледна точка на своята концепция за духа, целият импрегниран от тенденцията, от склонността към абстракцията и от превеждането в абстрактни концепции на това, което беше виждане за света.
Но в действителност в момента, в който християнството напредваше малко по малко към Запад, римският свят падаше в руини, в разрушение. И, дошли от Източна Европа, северните народи проникнаха и навлязоха към Запада и Юга. Изключителен факт е, обаче това, че докато, от една страна римският свят се разделяше, и че дошли от Север, младите народи навлизаха, се оформи на италианския полуостров този колеж, за който вече говорих тук в последно време* /*Виж Р.Щайнер, конференция от 16 юли 1922 г. в "Човешки въпроси, космични отговори" Женева, EAR,1988/ като си даде задача, в действителност, да използва всички събития, за да премахне до корен древните виждания за света и да бъдат оставени да стигнат до потомството само тези писмени документи, които се приемат благосклонно в този колеж.
към текста >>
Но в действителност в момента, в който християнството напредваше малко по малко към Запад, римският
свят
падаше в руини, в разрушение.
Случи се, обаче, следното събитие: римският свят, който формираше най-западната част, където се изнесе Христовия импулс, беше от гледна точка на своята концепция за духа, целият импрегниран от тенденцията, от склонността към абстракцията и от превеждането в абстрактни концепции на това, което беше виждане за света.
Но в действителност в момента, в който християнството напредваше малко по малко към Запад, римският свят падаше в руини, в разрушение.
И, дошли от Източна Европа, северните народи проникнаха и навлязоха към Запада и Юга. Изключителен факт е, обаче това, че докато, от една страна римският свят се разделяше, и че дошли от Север, младите народи навлизаха, се оформи на италианския полуостров този колеж, за който вече говорих тук в последно време* /*Виж Р.Щайнер, конференция от 16 юли 1922 г. в "Човешки въпроси, космични отговори" Женева, EAR,1988/ като си даде задача, в действителност, да използва всички събития, за да премахне до корен древните виждания за света и да бъдат оставени да стигнат до потомството само тези писмени документи, които се приемат благосклонно в този колеж.
към текста >>
Изключителен факт е, обаче това, че докато, от една страна римският
свят
се разделяше, и че дошли от Север, младите народи навлизаха, се оформи на италианския полуостров този колеж, за който вече говорих тук в последно време* /*Виж Р.Щайнер, конференция от 16 юли 1922 г.
Случи се, обаче, следното събитие: римският свят, който формираше най-западната част, където се изнесе Христовия импулс, беше от гледна точка на своята концепция за духа, целият импрегниран от тенденцията, от склонността към абстракцията и от превеждането в абстрактни концепции на това, което беше виждане за света. Но в действителност в момента, в който християнството напредваше малко по малко към Запад, римският свят падаше в руини, в разрушение. И, дошли от Източна Европа, северните народи проникнаха и навлязоха към Запада и Юга.
Изключителен факт е, обаче това, че докато, от една страна римският свят се разделяше, и че дошли от Север, младите народи навлизаха, се оформи на италианския полуостров този колеж, за който вече говорих тук в последно време* /*Виж Р.Щайнер, конференция от 16 юли 1922 г.
в "Човешки въпроси, космични отговори" Женева, EAR,1988/ като си даде задача, в действителност, да използва всички събития, за да премахне до корен древните виждания за света и да бъдат оставени да стигнат до потомството само тези писмени документи, които се приемат благосклонно в този колеж.
към текста >>
"Трябва също, възможно най-дълго да няма никакво виждане за каквато и да е новост в духовния
свят
", казваше този колеж.
Историята, разбира се, не предава по никакъв начин този факт и при все това, той е реален. Ако съществуваше някакво негово историческо представяне, би се споменал, само този колеж, намиращ се в Италия като наследство на епископския римски Колеж, който елиминира коренно всичко онова, което не му харесваше, измени останалото и го предаде на потомството. В Рим, бе създаден документ за процесите на икономическата политика, така бе възможно да се приемат склонности, които преминават волята на индивида. По същия начин, в този колеж се прояви тенденцията да се увековечи римлянина под формата на чист наследник, по-точно, чист сбор от догми: така той щеше да премине през много поколения, в следващите епохи на историческото развитие.
"Трябва също, възможно най-дълго да няма никакво виждане за каквато и да е новост в духовния свят", казваше този колеж.
Принципът на посвещение трябваше да бъде тотално изкоренен. Това ние променяме сега, и то трябва да бъде предадено в писмена форма на потомството.
към текста >>
Собствената природа на южните народи ги поставяше при това по-малко при римляните, но по-силно при гърците най-малко в древните времена, в постоянно отделяне на индивиди от народната цялост; те преминаваха степените на посвещение и можеха да потапят своите погледи в духовния
свят
.
Собствената природа на южните народи ги поставяше при това по-малко при римляните, но по-силно при гърците най-малко в древните времена, в постоянно отделяне на индивиди от народната цялост; те преминаваха степените на посвещение и можеха да потапят своите погледи в духовния свят.
Така можеха да се родят теологии, които бяха едно директно виждане на духовния свят, такова, каквото бе запазено под своята последна форма в теологията на Денис Ареопага.
към текста >>
Така можеха да се родят теологии, които бяха едно директно виждане на духовния
свят
, такова, каквото бе запазено под своята последна форма в теологията на Денис Ареопага.
Собствената природа на южните народи ги поставяше при това по-малко при римляните, но по-силно при гърците най-малко в древните времена, в постоянно отделяне на индивиди от народната цялост; те преминаваха степените на посвещение и можеха да потапят своите погледи в духовния свят.
Така можеха да се родят теологии, които бяха едно директно виждане на духовния свят, такова, каквото бе запазено под своята последна форма в теологията на Денис Ареопага.
към текста >>
Ако той е искал да изложи нерва, принципите, би могло да се каже, на своята теология, той би казал: за да имаш даже една каквато и да е връзка с духовния
свят
, най-напред трябва да се сдобиеш с познание за духовния
свят
, директно, чрез своето собствено посвещение, или като ученик на посветен.
Но народите, които слизаха от Север нямаха, най-напред нищо от тази тенденция, която, както казахме, беше много силна при гърците. Тези северни народи имаха при това, нещо друго. Но за да се разбере добре това, което е навлязло в следващите епохи в европейската еволюция именно чрез тези северни народи, чрез готи, германски народи, англосаксонци, франки и т.н., трябва да положите пред своята душа следното нещо: Разбира се, нямаме исторически документи за това тук, но чрез духовната наука, може да се намери нещо от този род. Да вземем един някогашен теолог, малко след времето на Мистерията на Голгота, от І, ІІ век, например, един от тези теолози, които още са черпели в древната наука за посвещението.
Ако той е искал да изложи нерва, принципите, би могло да се каже, на своята теология, той би казал: за да имаш даже една каквато и да е връзка с духовния свят, най-напред трябва да се сдобиеш с познание за духовния свят, директно, чрез своето собствено посвещение, или като ученик на посветен.
После, когато си стигнал в духовния свят до понятията и идеите, можеш да прилагаш тези понятия и идеи в сетивния свят.
към текста >>
После, когато си стигнал в духовния
свят
до понятията и идеите, можеш да прилагаш тези понятия и идеи в сетивния
свят
.
Но народите, които слизаха от Север нямаха, най-напред нищо от тази тенденция, която, както казахме, беше много силна при гърците. Тези северни народи имаха при това, нещо друго. Но за да се разбере добре това, което е навлязло в следващите епохи в европейската еволюция именно чрез тези северни народи, чрез готи, германски народи, англосаксонци, франки и т.н., трябва да положите пред своята душа следното нещо: Разбира се, нямаме исторически документи за това тук, но чрез духовната наука, може да се намери нещо от този род. Да вземем един някогашен теолог, малко след времето на Мистерията на Голгота, от І, ІІ век, например, един от тези теолози, които още са черпели в древната наука за посвещението. Ако той е искал да изложи нерва, принципите, би могло да се каже, на своята теология, той би казал: за да имаш даже една каквато и да е връзка с духовния свят, най-напред трябва да се сдобиеш с познание за духовния свят, директно, чрез своето собствено посвещение, или като ученик на посветен.
После, когато си стигнал в духовния свят до понятията и идеите, можеш да прилагаш тези понятия и идеи в сетивния свят.
към текста >>
Тази някогашна теология най-напред търсеше понятията и идеите, прониквайки директно в духовния
свят
.
Моля ви, запомнете добре това.
Тази някогашна теология най-напред търсеше понятията и идеите, прониквайки директно в духовния свят.
После, преценяваше тя, може ли да се прилагат в сетивния свят понятията и идеите, почерпени от духовния свят. Такива бяха приблизително, абстрактните принципи на една древна теология от този род.
към текста >>
После, преценяваше тя, може ли да се прилагат в сетивния
свят
понятията и идеите, почерпени от духовния
свят
.
Моля ви, запомнете добре това. Тази някогашна теология най-напред търсеше понятията и идеите, прониквайки директно в духовния свят.
После, преценяваше тя, може ли да се прилагат в сетивния свят понятията и идеите, почерпени от духовния свят.
Такива бяха приблизително, абстрактните принципи на една древна теология от този род.
към текста >>
Бидейки им дадени всички естествени дарби, от тези нашественически народи, дошли от Север, не можеха да се родят в недрата им посветени от този род, които потапят директно своя поглед в духовния
свят
, за да видят в неговата цялостност, изхождайки от там, сетивния
свят
.
Естествените дарби, обаче, на готическите народи, на германските народи не бяха такива, каквито една теологическа ориентация от този род можеше да наложи, защото тази теологическа ориентация беше, разбира се, изцяло отправена според своята собствена природа към това да се видят отвътре явленията, можещи да се видят в света, да се види най-напред именно духовното и да се признае, че сетивното може да се види само ако се изхожда от духовното. Теология от този род можеше да се роди само от древното атавистично ясновидство, чийто най-зрял продукт тя беше, защото атавистичното ясновидство беше също, това се знае, едно вътрешно виждане, даже ако става въпрос за имагинациите, които имаха сънищен характер.
Бидейки им дадени всички естествени дарби, от тези нашественически народи, дошли от Север, не можеха да се родят в недрата им посветени от този род, които потапят директно своя поглед в духовния свят, за да видят в неговата цялостност, изхождайки от там, сетивния свят.
Тези народи също имаха още малко от атавистичното ясновидство; в действителност, те бяха още в един по-раншен, по-примитивен стадий от човешката еволюция. Тези готи или тези ламбарди и т.н., пазеха още нещо от древното ясновидство. Това древно ясновидство, обаче, не се отнасяше изобщо до едно вътрешно виждане, а до духовен поглед, разбира се, който, обаче, се обръщаше повече към външната страна. Те гледаха, така да се каже, духовния свят отвън, докато южните народи имаха естествени способности да гледат духовния свят отвътре.
към текста >>
Те гледаха, така да се каже, духовния
свят
отвън, докато южните народи имаха естествени способности да гледат духовния
свят
отвътре.
Теология от този род можеше да се роди само от древното атавистично ясновидство, чийто най-зрял продукт тя беше, защото атавистичното ясновидство беше също, това се знае, едно вътрешно виждане, даже ако става въпрос за имагинациите, които имаха сънищен характер. Бидейки им дадени всички естествени дарби, от тези нашественически народи, дошли от Север, не можеха да се родят в недрата им посветени от този род, които потапят директно своя поглед в духовния свят, за да видят в неговата цялостност, изхождайки от там, сетивния свят. Тези народи също имаха още малко от атавистичното ясновидство; в действителност, те бяха още в един по-раншен, по-примитивен стадий от човешката еволюция. Тези готи или тези ламбарди и т.н., пазеха още нещо от древното ясновидство. Това древно ясновидство, обаче, не се отнасяше изобщо до едно вътрешно виждане, а до духовен поглед, разбира се, който, обаче, се обръщаше повече към външната страна.
Те гледаха, така да се каже, духовния свят отвън, докато южните народи имаха естествени способности да гледат духовния свят отвътре.
към текста >>
Какво означава този израз: "тези народи гледаха духовния
свят
отвън?
Какво означава този израз: "тези народи гледаха духовния свят отвън?
" това означава, че те виждаха, например, това: един мъж е смел в битка, умира в битка. Животът на този мъж, чийто външен аспект те гледаха, не беше приключил, те проследяваха с поглед начина, по който той започваше да живее в духовния свят. Но те не проследяваха само начина, по който този мъж започваше да живее в духовния свят, а също и начина, по който той продължаваше още да действа за земните хора. И така тези северни народи могат да кажат: ето един човек, който е мъртъв, това се е случило след такова или такова важно действие, след като е бил водач на народ или на племе. Ние виждаме неговата душа и начина, по който тя продължава да живее, която ако, е била, например, на войник е посрещната от Einherier * /*В древна Исландия /ІХ-ХV век/ думата изразява "тези, които воюват сами"/, където живее по един друг начин.
към текста >>
Животът на този мъж, чийто външен аспект те гледаха, не беше приключил, те проследяваха с поглед начина, по който той започваше да живее в духовния
свят
.
Какво означава този израз: "тези народи гледаха духовния свят отвън? " това означава, че те виждаха, например, това: един мъж е смел в битка, умира в битка.
Животът на този мъж, чийто външен аспект те гледаха, не беше приключил, те проследяваха с поглед начина, по който той започваше да живее в духовния свят.
Но те не проследяваха само начина, по който този мъж започваше да живее в духовния свят, а също и начина, по който той продължаваше още да действа за земните хора. И така тези северни народи могат да кажат: ето един човек, който е мъртъв, това се е случило след такова или такова важно действие, след като е бил водач на народ или на племе. Ние виждаме неговата душа и начина, по който тя продължава да живее, която ако, е била, например, на войник е посрещната от Einherier * /*В древна Исландия /ІХ-ХV век/ думата изразява "тези, които воюват сами"/, където живее по един друг начин. Но в действителност, тази душа, този мъж е още тук. Той е тук, той продължава да живее.
към текста >>
Но те не проследяваха само начина, по който този мъж започваше да живее в духовния
свят
, а също и начина, по който той продължаваше още да действа за земните хора.
Какво означава този израз: "тези народи гледаха духовния свят отвън? " това означава, че те виждаха, например, това: един мъж е смел в битка, умира в битка. Животът на този мъж, чийто външен аспект те гледаха, не беше приключил, те проследяваха с поглед начина, по който той започваше да живее в духовния свят.
Но те не проследяваха само начина, по който този мъж започваше да живее в духовния свят, а също и начина, по който той продължаваше още да действа за земните хора.
И така тези северни народи могат да кажат: ето един човек, който е мъртъв, това се е случило след такова или такова важно действие, след като е бил водач на народ или на племе. Ние виждаме неговата душа и начина, по който тя продължава да живее, която ако, е била, например, на войник е посрещната от Einherier * /*В древна Исландия /ІХ-ХV век/ думата изразява "тези, които воюват сами"/, където живее по един друг начин. Но в действителност, тази душа, този мъж е още тук. Той е тук, той продължава да живее. Смъртта не е нищо друго, освен събитие, което протича само тук на земята.
към текста >>
Хората си представяха, че тези души още присъстват, че не са изчезнали за земните хора; те продължават, така да се каже, да поемат върху себе си функциите от своя земен живот със силите, които им дава духовния
свят
.
Ние виждаме неговата душа и начина, по който тя продължава да живее, която ако, е била, например, на войник е посрещната от Einherier * /*В древна Исландия /ІХ-ХV век/ думата изразява "тези, които воюват сами"/, където живее по един друг начин. Но в действителност, тази душа, този мъж е още тук. Той е тук, той продължава да живее. Смъртта не е нищо друго, освен събитие, което протича само тук на земята. И това, което бе наистина погребано в забрава за времето от ІV, V до ХІІ и ХІІІ век, това е нещото, което винаги е съществувало, това виждане на нещата: душите на хората, които са се радвали на една дълбока почит, продължават да съществуват, присъстват за земните хора; те са даже над тях, когато водят битки.
Хората си представяха, че тези души още присъстват, че не са изчезнали за земните хора; те продължават, така да се каже, да поемат върху себе си функциите от своя земен живот със силите, които им дава духовния свят.
Атавистичното ясновидство на тези северни народи беше такова, че те виждаха, така да се каже, тук, на земята активността на тези хора, но имаха, веднага отгоре, нещо от света на сенките. В този свят на сенките се намираха покойниците. Достатъчно е да гледаш всъщност, тези, които бяха от предишното поколение,продължават да живеят, те са тук, ние имаме обща връзка с тях; достатъчно е да бъдеш внимателен за това, което става във висините и те са тук. Това чувство, че мъртвите са там присъстваше с изключителна сила през епохата след ІV век, когато северна та култура се смеси с римската.
към текста >>
В този
свят
на сенките се намираха покойниците.
Той е тук, той продължава да живее. Смъртта не е нищо друго, освен събитие, което протича само тук на земята. И това, което бе наистина погребано в забрава за времето от ІV, V до ХІІ и ХІІІ век, това е нещото, което винаги е съществувало, това виждане на нещата: душите на хората, които са се радвали на една дълбока почит, продължават да съществуват, присъстват за земните хора; те са даже над тях, когато водят битки. Хората си представяха, че тези души още присъстват, че не са изчезнали за земните хора; те продължават, така да се каже, да поемат върху себе си функциите от своя земен живот със силите, които им дава духовния свят. Атавистичното ясновидство на тези северни народи беше такова, че те виждаха, така да се каже, тук, на земята активността на тези хора, но имаха, веднага отгоре, нещо от света на сенките.
В този свят на сенките се намираха покойниците.
Достатъчно е да гледаш всъщност, тези, които бяха от предишното поколение,продължават да живеят, те са тук, ние имаме обща връзка с тях; достатъчно е да бъдеш внимателен за това, което става във висините и те са тук. Това чувство, че мъртвите са там присъстваше с изключителна сила през епохата след ІV век, когато северна та култура се смеси с римската.
към текста >>
Те гледаха, на първо място този
свят
на мъртвите, но които бяха в действителност, единствените истински живи.
Виждате ли, с такова виждане северните народи направиха място на Христос.
Те гледаха, на първо място този свят на мъртвите, но които бяха в действителност, единствените истински живи.
Те виждаха да се носят над тях цели популации от мъртви, но които всъщност бяха живи. Те не търсеха Христос тук, на земята, между сновящите във физическия свят хора; те търсеха Христос там, където бяха тези живи мъртви; те го търсеха действително, като едно същество съществуващо над земята. Разбирате тотално конкретния аспект Христос е описан тук между хората напълно предани и изцяло според тевтонските нрави когато разберете, че в действителност всичко това е наполовина преминало в царството на сенките, къде то живеят живите мъртви. Вие ще разберете добре още повече неща, ако наистина вземете под внимание тази склонност, формирана после от смесването между северните народи и римския народ. Има, например нещо, което винаги се споменава в обикновената книжовна история и което би трябвало да кара хората да се замислят; хората са отвикнали почти изцяло в днешно време, това се знае, да разсъждават за тези феномени, споменавани точно като живи факти от историческия живот.
към текста >>
Те не търсеха Христос тук, на земята, между сновящите във
физическия
свят
хора; те търсеха Христос там, където бяха тези живи мъртви; те го търсеха действително, като едно същество съществуващо над земята.
Виждате ли, с такова виждане северните народи направиха място на Христос. Те гледаха, на първо място този свят на мъртвите, но които бяха в действителност, единствените истински живи. Те виждаха да се носят над тях цели популации от мъртви, но които всъщност бяха живи.
Те не търсеха Христос тук, на земята, между сновящите във физическия свят хора; те търсеха Христос там, където бяха тези живи мъртви; те го търсеха действително, като едно същество съществуващо над земята.
Разбирате тотално конкретния аспект Христос е описан тук между хората напълно предани и изцяло според тевтонските нрави когато разберете, че в действителност всичко това е наполовина преминало в царството на сенките, къде то живеят живите мъртви. Вие ще разберете добре още повече неща, ако наистина вземете под внимание тази склонност, формирана после от смесването между северните народи и римския народ. Има, например нещо, което винаги се споменава в обикновената книжовна история и което би трябвало да кара хората да се замислят; хората са отвикнали почти изцяло в днешно време, това се знае, да разсъждават за тези феномени, споменавани точно като живи факти от историческия живот. Намирате, например, споменати в книжовната история поеми, в които Карл Велики е цитиран като предводител на кръстоносни походи Карл Велики е описан просто като предводител на времето на кръстоносните походи; нещо повече, през целия период от ІХ до следващите векове, Карл Велики е описан навсякъде като жив. Навсякъде хората докладват за него.
към текста >>
Но къде търсиха своето християнство, своята христология, своето христово виждане, тези хора, които бяха видели между тях самите един жив
свят
, благодарение на своите атавистични дарби?
Но къде търсиха своето християнство, своята христология, своето христово виждане, тези хора, които бяха видели между тях самите един жив свят, благодарение на своите атавистични дарби?
Те ги търсеха, отправяйки своя поглед върху това, което се получаваше, когато живият мъртъв, почитан в живота, се явяваше на душата им с всичко, което е било и с неговото продължение. И така, дълго време, Карл Велики бе виждан да предприема, в Испания, първия кръстоносен поход против неверниците. Но такъв, какъвто бе видян, целият този кръстоносен поход беше в действителност, преместен в царството на сенките. Той бе видян в царството на сенките, този кръстоносен поход, след като беше предприет на физическия свят, беше му направено продължение в царството на сенките, но това беше отражение на Христос действащ в света. Ето защо се описва
към текста >>
Той бе видян в царството на сенките, този кръстоносен поход, след като беше предприет на
физическия
свят
, беше му направено продължение в царството на сенките, но това беше отражение на Христос действащ в света.
Но къде търсиха своето християнство, своята христология, своето христово виждане, тези хора, които бяха видели между тях самите един жив свят, благодарение на своите атавистични дарби? Те ги търсеха, отправяйки своя поглед върху това, което се получаваше, когато живият мъртъв, почитан в живота, се явяваше на душата им с всичко, което е било и с неговото продължение. И така, дълго време, Карл Велики бе виждан да предприема, в Испания, първия кръстоносен поход против неверниците. Но такъв, какъвто бе видян, целият този кръстоносен поход беше в действителност, преместен в царството на сенките.
Той бе видян в царството на сенките, този кръстоносен поход, след като беше предприет на физическия свят, беше му направено продължение в царството на сенките, но това беше отражение на Христос действащ в света.
Ето защо се описва
към текста >>
Така ние виждаме, че ясновидският поглед беше отправен върху външния аспект на духовния
свят
а не, както някога, върху вътрешния, следователно, сега обратното, върху външния аспект, върху това, което се получава, когато се гледат духовете отвън, което се правеше някога отвътре.
Христос, който, заобиколен от дванадесет рицари, между които се намира един Юда, слязъл на кон до Испания и се описва как този последният предава тогава цялото дело.
Така ние виждаме, че ясновидският поглед беше отправен върху външния аспект на духовния свят а не, както някога, върху вътрешния, следователно, сега обратното, върху външния аспект, върху това, което се получава, когато се гледат духовете отвън, което се правеше някога отвътре.
Сега, всичко, което се развиваше в царството на сенките се извършваше, за най-важните неща, като отражение на Христовото събитие.
към текста >>
Ако хората бяха изразявали това, което усещаха, щяха да кажат: над нас още витае течението на Христос; Карл Велики предприе поместването си в това течение на Христос и заедно със своите рицари създаде образ, възпроизвеждайки този на Христос със своите 12 апостола, той продължи в духовния реален
свят
делата на Христос.
И така, от ІV до ХІІ,ХІV век живееше в действителност, в Европа представата, че хората, които са мъртви, след като са извършили важни неща, заемат според своите действия, след смъртта място, което кара другите да ги смятат за отражение, за образ на Христовото събитие ако мога да се изразя така под формата на сянка във въздуха.
Ако хората бяха изразявали това, което усещаха, щяха да кажат: над нас още витае течението на Христос; Карл Велики предприе поместването си в това течение на Христос и заедно със своите рицари създаде образ, възпроизвеждайки този на Христос със своите 12 апостола, той продължи в духовния реален свят делата на Христос.
Така, в този привидно тъмен период на Средновековието, тези хора са си представяли нещата. Светът на духа тогава беше виждан отвън, бих предпочел да кажа, като формиран според света на сетивата, като сенки от света на сетивата, докато някога в епохата, в която древната теология беше отражението, той беше виждан именно отвътре. Накратко, за чисто интелектуалните хора, разликата между този физически свят и духовния свят е в това, че съществува бездна между двата. В първите векове на Средновековието, тази разлика, не съществуваше за хората от тази привидно тъмна епоха. Бих искал да кажа, че мъртвите останаха близо до живите и че особено почитаните хора, провеждаха, по време на първия период следващ смъртта, следователно, в първия период след раждането си в духовния свят, така да се каже, своето ученичество, преди да станат свети.
към текста >>
Накратко, за чисто интелектуалните хора, разликата между този физически
свят
и духовния
свят
е в това, че съществува бездна между двата.
И така, от ІV до ХІІ,ХІV век живееше в действителност, в Европа представата, че хората, които са мъртви, след като са извършили важни неща, заемат според своите действия, след смъртта място, което кара другите да ги смятат за отражение, за образ на Христовото събитие ако мога да се изразя така под формата на сянка във въздуха. Ако хората бяха изразявали това, което усещаха, щяха да кажат: над нас още витае течението на Христос; Карл Велики предприе поместването си в това течение на Христос и заедно със своите рицари създаде образ, възпроизвеждайки този на Христос със своите 12 апостола, той продължи в духовния реален свят делата на Христос. Така, в този привидно тъмен период на Средновековието, тези хора са си представяли нещата. Светът на духа тогава беше виждан отвън, бих предпочел да кажа, като формиран според света на сетивата, като сенки от света на сетивата, докато някога в епохата, в която древната теология беше отражението, той беше виждан именно отвътре.
Накратко, за чисто интелектуалните хора, разликата между този физически свят и духовния свят е в това, че съществува бездна между двата.
В първите векове на Средновековието, тази разлика, не съществуваше за хората от тази привидно тъмна епоха. Бих искал да кажа, че мъртвите останаха близо до живите и че особено почитаните хора, провеждаха, по време на първия период следващ смъртта, следователно, в първия период след раждането си в духовния свят, така да се каже, своето ученичество, преди да станат свети.
към текста >>
Бих искал да кажа, че мъртвите останаха близо до живите и че особено почитаните хора, провеждаха, по време на първия период следващ смъртта, следователно, в първия период след раждането си в духовния
свят
, така да се каже, своето ученичество, преди да станат свети.
Ако хората бяха изразявали това, което усещаха, щяха да кажат: над нас още витае течението на Христос; Карл Велики предприе поместването си в това течение на Христос и заедно със своите рицари създаде образ, възпроизвеждайки този на Христос със своите 12 апостола, той продължи в духовния реален свят делата на Христос. Така, в този привидно тъмен период на Средновековието, тези хора са си представяли нещата. Светът на духа тогава беше виждан отвън, бих предпочел да кажа, като формиран според света на сетивата, като сенки от света на сетивата, докато някога в епохата, в която древната теология беше отражението, той беше виждан именно отвътре. Накратко, за чисто интелектуалните хора, разликата между този физически свят и духовния свят е в това, че съществува бездна между двата. В първите векове на Средновековието, тази разлика, не съществуваше за хората от тази привидно тъмна епоха.
Бих искал да кажа, че мъртвите останаха близо до живите и че особено почитаните хора, провеждаха, по време на първия период следващ смъртта, следователно, в първия период след раждането си в духовния свят, така да се каже, своето ученичество, преди да станат свети.
към текста >>
За хората от тази някогашна епоха, нямаше нищо чудно в това, че се говори за тези мъртви живи като за реални същества, веднъж щом са родени в духовния
свят
.
За хората от тази някогашна епоха, нямаше нищо чудно в това, че се говори за тези мъртви живи като за реални същества, веднъж щом са родени в духовния свят.
И ето, виждате ли, определен брой от тези мъртви живи хора бяха ангажирани да бъдат пазители на Светия Граал, когато бяха специално избрани. Мъртвите живи, специално избрани бяха ангажирани да бъдат пазители на Светия Граал. Легендата за Граала няма да бъде никога изцяло разбрана, ако не се знае кои бяха в действителност, пазителите на Граала. Да се каже например: тогава пазителите на Граала не бяха, всъщност реално съществуващи хора би изглеждало в най-висока степен смехотворно за хората от днешната епоха. Защото ще им бъде казано: вярвате ли, че сенчести фигури бродят по земята, че вие сте повече от тези, които са мъртви и сега се събират около Граала?
към текста >>
И всичко, което можеше да съществува за света от факта, че човек имаше съзнанието за една връзка от този род с духовния
свят
протичаше така в тези души.
Легендата за Граала няма да бъде никога изцяло разбрана, ако не се знае кои бяха в действителност, пазителите на Граала. Да се каже например: тогава пазителите на Граала не бяха, всъщност реално съществуващи хора би изглеждало в най-висока степен смехотворно за хората от днешната епоха. Защото ще им бъде казано: вярвате ли, че сенчести фигури бродят по земята, че вие сте повече от тези, които са мъртви и сега се събират около Граала? Би изглеждало напълно смехотворно за тези, които живееха в тези времена, че тези фигури тук на земята се смятат за по-реални от мъртвите живи. Трябва напълно да се влезе чрез усещане, в душите на тази епоха: нещата бяха такива за тези души.
И всичко, което можеше да съществува за света от факта, че човек имаше съзнанието за една връзка от този род с духовния свят протичаше така в тези души.
Ето защо човек си казваше: разбира се, хората, които са тук на Земята, са най-напред формирани от това, което им е най-близко. Но един днешен човек може да стане добър само ако приема в себе си това, което може да му даде един мъртъв жив. И в определен смисъл, хората на Земята се гледаше така, сякаш те бяха в действителност само обвивката, която мъртвите живи използваха за тяхното външно действие. Такава беше характеристиката на тези векове, която се изказваше така: когато тези мъртви живи искат да извършат тук, на земята нещо, за което се изискват ръце, те влизат в жив човек от физическия свят и извършват нещото чрез посредничеството на този човек. Но това не е всичко.
към текста >>
Такава беше характеристиката на тези векове, която се изказваше така: когато тези мъртви живи искат да извършат тук, на земята нещо, за което се изискват ръце, те влизат в жив човек от
физическия
свят
и извършват нещото чрез посредничеството на този човек.
Трябва напълно да се влезе чрез усещане, в душите на тази епоха: нещата бяха такива за тези души. И всичко, което можеше да съществува за света от факта, че човек имаше съзнанието за една връзка от този род с духовния свят протичаше така в тези души. Ето защо човек си казваше: разбира се, хората, които са тук на Земята, са най-напред формирани от това, което им е най-близко. Но един днешен човек може да стане добър само ако приема в себе си това, което може да му даде един мъртъв жив. И в определен смисъл, хората на Земята се гледаше така, сякаш те бяха в действителност само обвивката, която мъртвите живи използваха за тяхното външно действие.
Такава беше характеристиката на тези векове, която се изказваше така: когато тези мъртви живи искат да извършат тук, на земята нещо, за което се изискват ръце, те влизат в жив човек от физическия свят и извършват нещото чрез посредничеството на този човек.
Но това не е всичко. Имаше хора от тази епоха, които си казваха просто: нищо по-добро не може да се направи, от това да се даде обвивка на тези хора, които са сега в света на мъртвите живи, едни толкова значими същности, призовани да пазят Граала. И из между народа от тази епоха съществуваше абсолютно това виждане на нещата, което ги караше да казва: един такъв човек се е посветил, да речем, например, на ордена на Лебеда. Тези, които искаха рицарите на Граала да могат да действуват чрез тяхното посредничество тук долу във физическия свят, се бяха посветили на ордена на Лебеда. И човек от този род, чрез чието посредничество действаше един рицар на Граала тук долу, във физическия свят, се наричаше "лебед".
към текста >>
Тези, които искаха рицарите на Граала да могат да действуват чрез тяхното посредничество тук долу във
физическия
свят
, се бяха посветили на ордена на Лебеда.
И в определен смисъл, хората на Земята се гледаше така, сякаш те бяха в действителност само обвивката, която мъртвите живи използваха за тяхното външно действие. Такава беше характеристиката на тези векове, която се изказваше така: когато тези мъртви живи искат да извършат тук, на земята нещо, за което се изискват ръце, те влизат в жив човек от физическия свят и извършват нещото чрез посредничеството на този човек. Но това не е всичко. Имаше хора от тази епоха, които си казваха просто: нищо по-добро не може да се направи, от това да се даде обвивка на тези хора, които са сега в света на мъртвите живи, едни толкова значими същности, призовани да пазят Граала. И из между народа от тази епоха съществуваше абсолютно това виждане на нещата, което ги караше да казва: един такъв човек се е посветил, да речем, например, на ордена на Лебеда.
Тези, които искаха рицарите на Граала да могат да действуват чрез тяхното посредничество тук долу във физическия свят, се бяха посветили на ордена на Лебеда.
И човек от този род, чрез чието посредничество действаше един рицар на Граала тук долу, във физическия свят, се наричаше "лебед".
към текста >>
И човек от този род, чрез чието посредничество действаше един рицар на Граала тук долу, във
физическия
свят
, се наричаше "лебед".
Такава беше характеристиката на тези векове, която се изказваше така: когато тези мъртви живи искат да извършат тук, на земята нещо, за което се изискват ръце, те влизат в жив човек от физическия свят и извършват нещото чрез посредничеството на този човек. Но това не е всичко. Имаше хора от тази епоха, които си казваха просто: нищо по-добро не може да се направи, от това да се даде обвивка на тези хора, които са сега в света на мъртвите живи, едни толкова значими същности, призовани да пазят Граала. И из между народа от тази епоха съществуваше абсолютно това виждане на нещата, което ги караше да казва: един такъв човек се е посветил, да речем, например, на ордена на Лебеда. Тези, които искаха рицарите на Граала да могат да действуват чрез тяхното посредничество тук долу във физическия свят, се бяха посветили на ордена на Лебеда.
И човек от този род, чрез чието посредничество действаше един рицар на Граала тук долу, във физическия свят, се наричаше "лебед".
към текста >>
Съществуваше, значи, тази концепция, която зачиташе най-напред изключително
физическия
свят
и търсеше да види издигането на духовния човек от
физическия
, който после става част от мъртвите живи.
Но имаше много от тези рицари, които бяха считани основно само като външна обвивка на тези, които воюваха още във войските от отвъд смъртта. Хората искаха да бъдат свързани с тях. В очите на живите имаше такава важност за реалността на тази легенда, станала изцяло абстрактна днес, която може да се измери само ако се проникне в склонността на душата от това някогашно време.
Съществуваше, значи, тази концепция, която зачиташе най-напред изключително физическия свят и търсеше да види издигането на духовния човек от физическия, който после става част от мъртвите живи.
Тази концепция доминираше над духовете от тази епоха, тя беше същественото от това, което живееше в душата: трябва най-напред да сме опознали човека на земята и после може да стане издигането до неговия дух. По отношение на едно по-древно виждане, нещата бяха обратни, даже във външния общ живот. В древни времена, хората най-напред потапяха поглед в духовния свят. Имаше стремеж да се види човека колкото е възможно, едно духовно същество преди неговото слизане на земята "и тогава" се казваше, "може да се разбере това, което е на земята". После, веднъж щом тези северни племена се смесиха с римляните, се формира това виждане на нещата: духовното се разбира след като е било проследено най-напред във физическия свят и е било видя но да се издига от физическия свят под духовна форма.
към текста >>
В древни времена, хората най-напред потапяха поглед в духовния
свят
.
Хората искаха да бъдат свързани с тях. В очите на живите имаше такава важност за реалността на тази легенда, станала изцяло абстрактна днес, която може да се измери само ако се проникне в склонността на душата от това някогашно време. Съществуваше, значи, тази концепция, която зачиташе най-напред изключително физическия свят и търсеше да види издигането на духовния човек от физическия, който после става част от мъртвите живи. Тази концепция доминираше над духовете от тази епоха, тя беше същественото от това, което живееше в душата: трябва най-напред да сме опознали човека на земята и после може да стане издигането до неговия дух. По отношение на едно по-древно виждане, нещата бяха обратни, даже във външния общ живот.
В древни времена, хората най-напред потапяха поглед в духовния свят.
Имаше стремеж да се види човека колкото е възможно, едно духовно същество преди неговото слизане на земята "и тогава" се казваше, "може да се разбере това, което е на земята". После, веднъж щом тези северни племена се смесиха с римляните, се формира това виждане на нещата: духовното се разбира след като е било проследено най-напред във физическия свят и е било видя но да се издига от физическия свят под духовна форма. Това беше обратното на съществуващото преди.
към текста >>
После, веднъж щом тези северни племена се смесиха с римляните, се формира това виждане на нещата: духовното се разбира след като е било проследено най-напред във
физическия
свят
и е било видя но да се издига от
физическия
свят
под духовна форма.
Съществуваше, значи, тази концепция, която зачиташе най-напред изключително физическия свят и търсеше да види издигането на духовния човек от физическия, който после става част от мъртвите живи. Тази концепция доминираше над духовете от тази епоха, тя беше същественото от това, което живееше в душата: трябва най-напред да сме опознали човека на земята и после може да стане издигането до неговия дух. По отношение на едно по-древно виждане, нещата бяха обратни, даже във външния общ живот. В древни времена, хората най-напред потапяха поглед в духовния свят. Имаше стремеж да се види човека колкото е възможно, едно духовно същество преди неговото слизане на земята "и тогава" се казваше, "може да се разбере това, което е на земята".
После, веднъж щом тези северни племена се смесиха с римляните, се формира това виждане на нещата: духовното се разбира след като е било проследено най-напред във физическия свят и е било видя но да се издига от физическия свят под духовна форма.
Това беше обратното на съществуващото преди.
към текста >>
Но сега след като, тръгвайки от най-обширния
свят
, хората са дошли до това да познават най-напред физическото, се е стигнало до мислене в теологията по следния начин: в познанието, трябва да се изхожда от сетивния
свят
и после да се извличат от сетивните неща понятията; не да се донасят от духовния
свят
понятията за сетивните неща, а да се извличат от сетивните неща понятия.
Отражението на това виждане е това, което става теологията на Средновековието. Древните теолози казваха: най-напред трябва да има идеи, трябва най-напред да се познава духовното. За тези древни времена, концепцията за вярата би била нещо абсолютно абсурдно, защото хората познаваха на първо място духовното, преди даже да са можели да си помислят за познаване на физическото. Трябваше, разбира се, то да бъде осветено с помощта на духовното.
Но сега след като, тръгвайки от най-обширния свят, хората са дошли до това да познават най-напред физическото, се е стигнало до мислене в теологията по следния начин: в познанието, трябва да се изхожда от сетивния свят и после да се извличат от сетивните неща понятията; не да се донасят от духовния свят понятията за сетивните неща, а да се извличат от сетивните неща понятия.
към текста >>
А сега си представете римския
свят
в неговия упадък и после, това, което присъстваше още в този
свят
под формата на борба, произлизаща от древните времена: хората изживяваха още понятията в духовния
свят
и ги прибавяха към сетивните обекти.
А сега си представете римския свят в неговия упадък и после, това, което присъстваше още в този свят под формата на борба, произлизаща от древните времена: хората изживяваха още понятията в духовния свят и ги прибавяха към сетивните обекти.
Това изпитваха хора като, да речем, Матианус Капела, който написа през V век своя трактат "De nuptiis Philologiae et Mercurii"* /* т.е. "Женитбата на Философията и Меркурий", трактат върху седемте свободни изкуства /V век/, където той се бори за да търси, въпреки всичко, в духовния свят това, което е на път да стане все повече и повече абстрактно в идеите. Но това древно виждане угасва, защото това римско съзаклятие против духа в съдружието, за което ви говорих, изкореняваше именно, всичко, що е непосредствена връзка на човека с духа.
към текста >>
"Женитбата на Философията и Меркурий", трактат върху седемте свободни изкуства /V век/, където той се бори за да търси, въпреки всичко, в духовния
свят
това, което е на път да стане все повече и повече абстрактно в идеите.
А сега си представете римския свят в неговия упадък и после, това, което присъстваше още в този свят под формата на борба, произлизаща от древните времена: хората изживяваха още понятията в духовния свят и ги прибавяха към сетивните обекти. Това изпитваха хора като, да речем, Матианус Капела, който написа през V век своя трактат "De nuptiis Philologiae et Mercurii"* /* т.е.
"Женитбата на Философията и Меркурий", трактат върху седемте свободни изкуства /V век/, където той се бори за да търси, въпреки всичко, в духовния свят това, което е на път да стане все повече и повече абстрактно в идеите.
Но това древно виждане угасва, защото това римско съзаклятие против духа в съдружието, за което ви говорих, изкореняваше именно, всичко, що е непосредствена връзка на човека с духа.
към текста >>
Това древно виждане още знаеше: ако аз прониквам в духовния
свят
, ангелите ме придружават.
Ние виждаме всичко това да се замъглява малко по малко, древното виждане се прекратява.
Това древно виждане още знаеше: ако аз прониквам в духовния свят, ангелите ме придружават.
Или, ако това бяха гърци, те ги наричаха "пазители". Човек, който се беше ангажирал така по пътя на духа, си знаеше, че е при дружен от пазител.
към текста >>
Те са, разбира се, твърде слаби и в действителност имат само, да речем кожа от понятия върху костите от интелектуално усилие; но това са, все пак, внушителни царици, които отвеждат в духовния
свят
този Капела, най-древния писател, говорил за седемте свободни изкуства.
Ако потърсим из представените неща в древните времена, никъде няма да открием сухи дефиниции. Интересно е, че Капела не описва, например, граматиката както по-късно, Ренесанса; не, граматиката при не го е още едно истинско същество и риториката, втората степен, е също едно същество. През Ренесанса, идват вече сухите алегории, преди това, бяха духовните виждания, които не се задоволяват да поучават нещо както при Капела, например, който поучаваше, напротив, това бяха творчески същности и достъпът до духа беше усещан като достъп до творчески същности. Сега, те бяха станали алегории, но все пак, това бяха още алегории. Което значи, че даже и да не са вече твърде богати, даже и да са станали вече доста слаби, все пак, са царици, тази граматика, тази реторика, тази диалектика.
Те са, разбира се, твърде слаби и в действителност имат само, да речем кожа от понятия върху костите от интелектуално усилие; но това са, все пак, внушителни царици, които отвеждат в духовния свят този Капела, най-древния писател, говорил за седемте свободни изкуства.
Той се запознава, така да се каже, малко по малко с тези седем царици най-напред с царица Граматика, после с царица Риторика, с царица Геометрия, с царица Музика и накрая с Небесната царица Астрология, която доминира над всички. Защото това абсолютно са царици. Както казахме, те са 7 на брой. Женската седемкратност ни влече към висините, така би могъл да заключи Капела, когато описва своя път към мъдростта. Но помислете какво е останало от това!
към текста >>
Но теологът, преминал вече онова, което раждаше сливането между северните народи и римляните, казваше това: тук, в сетивния
свят
трябва да се търси познанието, тогава се получават понятията.
Някогашния теолог отиваше да търси своите понятия съвсем близо до духовните същности, това е абсолютно вярно. После, той ги прилагаше към света тук долу.
Но теологът, преминал вече онова, което раждаше сливането между северните народи и римляните, казваше това: тук, в сетивния свят трябва да се търси познанието, тогава се получават понятията.
Но там не можеше да стане издигане до един духовен свят. Докато сега, римския колеж беше строго бдял за това, което хората имаха да почерпят, разбира се, тук долу, в сетивния свят. Докато някога, те имаха, разбира се също този сетивен свят, но търсеха понятията и идеите там, горе /рисува/, в духовния свят и осветяваха после физическия свят, сега те приемаха понятия та от физическия свят. Те не се издигаха много, стигаха само до интерпретация на физическия свят. Но, както се знае, наследството беше тук.
към текста >>
Но там не можеше да стане издигане до един духовен
свят
.
Някогашния теолог отиваше да търси своите понятия съвсем близо до духовните същности, това е абсолютно вярно. После, той ги прилагаше към света тук долу. Но теологът, преминал вече онова, което раждаше сливането между северните народи и римляните, казваше това: тук, в сетивния свят трябва да се търси познанието, тогава се получават понятията.
Но там не можеше да стане издигане до един духовен свят.
Докато сега, римския колеж беше строго бдял за това, което хората имаха да почерпят, разбира се, тук долу, в сетивния свят. Докато някога, те имаха, разбира се също този сетивен свят, но търсеха понятията и идеите там, горе /рисува/, в духовния свят и осветяваха после физическия свят, сега те приемаха понятия та от физическия свят. Те не се издигаха много, стигаха само до интерпретация на физическия свят. Но, както се знае, наследството беше тук. Чрез своя собствен път на познание, човек не би прогресирал повече, но наследството беше още там, както се знае.
към текста >>
Докато сега, римския колеж беше строго бдял за това, което хората имаха да почерпят, разбира се, тук долу, в сетивния
свят
.
Някогашния теолог отиваше да търси своите понятия съвсем близо до духовните същности, това е абсолютно вярно. После, той ги прилагаше към света тук долу. Но теологът, преминал вече онова, което раждаше сливането между северните народи и римляните, казваше това: тук, в сетивния свят трябва да се търси познанието, тогава се получават понятията. Но там не можеше да стане издигане до един духовен свят.
Докато сега, римския колеж беше строго бдял за това, което хората имаха да почерпят, разбира се, тук долу, в сетивния свят.
Докато някога, те имаха, разбира се също този сетивен свят, но търсеха понятията и идеите там, горе /рисува/, в духовния свят и осветяваха после физическия свят, сега те приемаха понятия та от физическия свят. Те не се издигаха много, стигаха само до интерпретация на физическия свят. Но, както се знае, наследството беше тук. Чрез своя собствен път на познание, човек не би прогресирал повече, но наследството беше още там, както се знае. Записано беше в писмени документи или поддържано от традицията, но под формата на догми и сковано.
към текста >>
Докато някога, те имаха, разбира се също този сетивен
свят
, но търсеха понятията и идеите там, горе /рисува/, в духовния
свят
и осветяваха после
физическия
свят
, сега те приемаха понятия та от
физическия
свят
.
Някогашния теолог отиваше да търси своите понятия съвсем близо до духовните същности, това е абсолютно вярно. После, той ги прилагаше към света тук долу. Но теологът, преминал вече онова, което раждаше сливането между северните народи и римляните, казваше това: тук, в сетивния свят трябва да се търси познанието, тогава се получават понятията. Но там не можеше да стане издигане до един духовен свят. Докато сега, римския колеж беше строго бдял за това, което хората имаха да почерпят, разбира се, тук долу, в сетивния свят.
Докато някога, те имаха, разбира се също този сетивен свят, но търсеха понятията и идеите там, горе /рисува/, в духовния свят и осветяваха после физическия свят, сега те приемаха понятия та от физическия свят.
Те не се издигаха много, стигаха само до интерпретация на физическия свят. Но, както се знае, наследството беше тук. Чрез своя собствен път на познание, човек не би прогресирал повече, но наследството беше още там, както се знае. Записано беше в писмени документи или поддържано от традицията, но под формата на догми и сковано. Намираше се, значи, там горе / в рисунката/ и неговото запазване става тогава религиозната изповед.
към текста >>
Те не се издигаха много, стигаха само до интерпретация на
физическия
свят
.
После, той ги прилагаше към света тук долу. Но теологът, преминал вече онова, което раждаше сливането между северните народи и римляните, казваше това: тук, в сетивния свят трябва да се търси познанието, тогава се получават понятията. Но там не можеше да стане издигане до един духовен свят. Докато сега, римския колеж беше строго бдял за това, което хората имаха да почерпят, разбира се, тук долу, в сетивния свят. Докато някога, те имаха, разбира се също този сетивен свят, но търсеха понятията и идеите там, горе /рисува/, в духовния свят и осветяваха после физическия свят, сега те приемаха понятия та от физическия свят.
Те не се издигаха много, стигаха само до интерпретация на физическия свят.
Но, както се знае, наследството беше тук. Чрез своя собствен път на познание, човек не би прогресирал повече, но наследството беше още там, както се знае. Записано беше в писмени документи или поддържано от традицията, но под формата на догми и сковано. Намираше се, значи, там горе / в рисунката/ и неговото запазване става тогава религиозната изповед. Там се съдържаше това, което можеше да се каже за духовната реалност.
към текста >>
Сега ние не сме дезориентирани, щом за познанието, вземаме под внимание, в кръга на сетивния
свят
именно, само самите понятия, намиращи се, в самия сетивен
свят
.
Атавистичните способности се прекъснаха и понятията се търсеха само в сетивното. И какво виждане произтича от това? Произтече следното виждане: ние нямаме особена нужда да се грижим за свръхсетивното в познанието. Това се съдържа всъщност в писмените документи и в традиции те, достатъчно ни е да отворим древните книги, да потърсим в древните традиции. По повод свръхсетивното, там се съдържа всичко, което се предполага, че се знае.
Сега ние не сме дезориентирани, щом за познанието, вземаме под внимание, в кръга на сетивния свят именно, само самите понятия, намиращи се, в самия сетивен свят.
към текста >>
Така става все по-живо и по-живо съзнанието, че свръхсетивното оставя нещо, което се опазва, ако човек иска да прави изследвания, трябва да се опира на сетивния
свят
.
Така става все по-живо и по-живо съзнанието, че свръхсетивното оставя нещо, което се опазва, ако човек иска да прави изследвания, трябва да се опира на сетивния свят.
към текста >>
Един дух, който беше изцяло още потопен в този
свят
на видения, който, бих искал да кажа, бе продължил този начин на отклоняване на вниманието от сетивния
свят
, както го правеше духовният саксонски селянин, който написа "Хелианд" през ХІХ век, и това беше Грегор Мендел.
Един дух, който беше изцяло още потопен в този свят на видения, който, бих искал да кажа, бе продължил този начин на отклоняване на вниманието от сетивния свят, както го правеше духовният саксонски селянин, който написа "Хелианд" през ХІХ век, и това беше Грегор Мендел.
За какво се грижеше още малката част от наследствения свят под формата в която се правеха изследвания в древни времена? Това се намира, знае се, в Стария Завет. Достатъчно е да сведем своя поглед към сетивния свят и да се види кръстосването на грах с червени цветове, с грах с бели цветове, което дава грах с червени и бели цветове, и двуцветен, и т.н. Можеш да бъдеш именит естественик и да не изразяваш нищо, което да е по някакъв начин в противоречие с това, което трябва да се каже за свръхсетивното, защото той абсолютно не се засяга.
към текста >>
За какво се грижеше още малката част от наследствения
свят
под формата в която се правеха изследвания в древни времена?
Един дух, който беше изцяло още потопен в този свят на видения, който, бих искал да кажа, бе продължил този начин на отклоняване на вниманието от сетивния свят, както го правеше духовният саксонски селянин, който написа "Хелианд" през ХІХ век, и това беше Грегор Мендел.
За какво се грижеше още малката част от наследствения свят под формата в която се правеха изследвания в древни времена?
Това се намира, знае се, в Стария Завет. Достатъчно е да сведем своя поглед към сетивния свят и да се види кръстосването на грах с червени цветове, с грах с бели цветове, което дава грах с червени и бели цветове, и двуцветен, и т.н. Можеш да бъдеш именит естественик и да не изразяваш нищо, което да е по някакъв начин в противоречие с това, което трябва да се каже за свръхсетивното, защото той абсолютно не се засяга.
към текста >>
Достатъчно е да сведем своя поглед към сетивния
свят
и да се види кръстосването на грах с червени цветове, с грах с бели цветове, което дава грах с червени и бели цветове, и двуцветен, и т.н.
Един дух, който беше изцяло още потопен в този свят на видения, който, бих искал да кажа, бе продължил този начин на отклоняване на вниманието от сетивния свят, както го правеше духовният саксонски селянин, който написа "Хелианд" през ХІХ век, и това беше Грегор Мендел. За какво се грижеше още малката част от наследствения свят под формата в която се правеха изследвания в древни времена? Това се намира, знае се, в Стария Завет.
Достатъчно е да сведем своя поглед към сетивния свят и да се види кръстосването на грах с червени цветове, с грах с бели цветове, което дава грах с червени и бели цветове, и двуцветен, и т.н.
Можеш да бъдеш именит естественик и да не изразяваш нищо, което да е по някакъв начин в противоречие с това, което трябва да се каже за свръхсетивното, защото той абсолютно не се засяга.
към текста >>
Помислете, кога това, което е казано днес за световните събития ще стане история хората, на бъдещия
свят
ще имат в ръце тази история!
Това е основното противоречие на нашата епоха. Това е нещото, върху което трябва да се привлече вниманието. Ако не се зачитат тези неща, няма да се разбере откъде произтича днес в нашия начин на активиране, цялата възможна неяснота, всичко, което тук е противоречиво. Но в днешната епоха, вкусът към удобство не оставя хората да постигнат виждането на тези неща.
Помислете, кога това, което е казано днес за световните събития ще стане история хората, на бъдещия свят ще имат в ръце тази история!
Мислете ли, че ще разполагат с достатъчно истини! Със сигурност не! Но за нас така е правена историята. Тези марионетки на историята, представени в обикновените учебниците по история не предават това, което реално е станало в еволюцията на човечеството. Но ние днес сме дошли до точката, в която съществува настоятелна необходимост хората да знаят да разпознават какво е истинско историческо развиване.
към текста >>
И за всеки чувствителен човек, може да се каже: да, разбира се, при Мартианус Капела древните водачи и пазители, които въвеждаха в духовния
свят
, са станали вече доста слаби, хилави царици; но това, което в крайна сметка се знае днес, под името на Хенри І, на Ото І, Ото ІІ, на Хенри ІІ* /* Щайнер изброява тук някои от немските императори от Х и ХІ век./, и т.н., така, както е записано в историята, това са, основно, марионетки на историята, формирани по същия модел като този, по който са развити, под формата на хилави царици Граматика, Реторика, Диалектика, и т.н.
Не е достатъчно да бъдат записани в историята, както се прави днес, всички легенди за Атила, за Карл Велики и за Люисльо Пиьо там, историята започва вече съвсем да става измислица. Пренебрегва се най-важното. Това, което, в действителност, позволява да се разбере днешното време, това, от което имаме нужда, е историята на душите. Антропософската наука за духа трябва да проектира своята светлина в развиващите се човешки души. От факта, че сме се отучили да гледаме в посока, на духовното, ние вече нямаме история.
И за всеки чувствителен човек, може да се каже: да, разбира се, при Мартианус Капела древните водачи и пазители, които въвеждаха в духовния свят, са станали вече доста слаби, хилави царици; но това, което в крайна сметка се знае днес, под името на Хенри І, на Ото І, Ото ІІ, на Хенри ІІ* /* Щайнер изброява тук някои от немските императори от Х и ХІ век./, и т.н., така, както е записано в историята, това са, основно, марионетки на историята, формирани по същия модел като този, по който са развити, под формата на хилави царици Граматика, Реторика, Диалектика, и т.н.
Защото, в основата си, те не са вече силни, тези персонажи, представени една след друга и които съставят историята.
към текста >>
28.
2. ВТОРА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 28 юли 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Видяхме вече, под форма, което беше чрез много аспекти, усложнена, че човекът, в действителност, може да бъде разбран само изхождайки от целия
свят
, от космоса.
Видяхме вече, под форма, което беше чрез много аспекти, усложнена, че човекът, в действителност, може да бъде разбран само изхождайки от целия свят, от космоса.
Днес ние ще поставим пред нашата душа тази, връзка на човека с космоса под една по-проста форма, за да накараме накрая нещата да стигнат кулминация; тези следващи дни, в една определена посока. Нужно ни е да определим като най-близко обкръжение на космоса, това, което ни се явява под формата на физическия свят. Но в действителност, ние присъстваме във физическия свят само там, където е цар минералът; най-малко, само там той ни се представя под своята собствена първоначална форма. Можем да изучим минералното царство в широк смисъл, включвайки в него, естествено, също водата и въздуха, топлинните явления, явленията на топлинния етер; ние можем да изучим в недрата на това минерално царство силите, същността на физическия свят. Този физически свят проявява, например своите действия в притегателна сила, в явленията, да речем, на своето химическо, магнетично поведение и т.н.
към текста >>
Нужно ни е да определим като най-близко обкръжение на космоса, това, което ни се явява под формата на
физическия
свят
.
Видяхме вече, под форма, което беше чрез много аспекти, усложнена, че човекът, в действителност, може да бъде разбран само изхождайки от целия свят, от космоса. Днес ние ще поставим пред нашата душа тази, връзка на човека с космоса под една по-проста форма, за да накараме накрая нещата да стигнат кулминация; тези следващи дни, в една определена посока.
Нужно ни е да определим като най-близко обкръжение на космоса, това, което ни се явява под формата на физическия свят.
Но в действителност, ние присъстваме във физическия свят само там, където е цар минералът; най-малко, само там той ни се представя под своята собствена първоначална форма. Можем да изучим минералното царство в широк смисъл, включвайки в него, естествено, също водата и въздуха, топлинните явления, явленията на топлинния етер; ние можем да изучим в недрата на това минерално царство силите, същността на физическия свят. Този физически свят проявява, например своите действия в притегателна сила, в явленията, да речем, на своето химическо, магнетично поведение и т.н. Но в действителност, ние можем да изучим, въпреки всичко, физическия свят само в недрата на минералния свят; още щом се издигнем към растителното царство, не можем повече да работим с идеите на понятията, които извличаме от физическия свят. В модерната епоха, никой, в действителност, не е усетил това така интензивно, както Гьоте.
към текста >>
Но в действителност, ние присъстваме във
физическия
свят
само там, където е цар минералът; най-малко, само там той ни се представя под своята собствена първоначална форма.
Видяхме вече, под форма, което беше чрез много аспекти, усложнена, че човекът, в действителност, може да бъде разбран само изхождайки от целия свят, от космоса. Днес ние ще поставим пред нашата душа тази, връзка на човека с космоса под една по-проста форма, за да накараме накрая нещата да стигнат кулминация; тези следващи дни, в една определена посока. Нужно ни е да определим като най-близко обкръжение на космоса, това, което ни се явява под формата на физическия свят.
Но в действителност, ние присъстваме във физическия свят само там, където е цар минералът; най-малко, само там той ни се представя под своята собствена първоначална форма.
Можем да изучим минералното царство в широк смисъл, включвайки в него, естествено, също водата и въздуха, топлинните явления, явленията на топлинния етер; ние можем да изучим в недрата на това минерално царство силите, същността на физическия свят. Този физически свят проявява, например своите действия в притегателна сила, в явленията, да речем, на своето химическо, магнетично поведение и т.н. Но в действителност, ние можем да изучим, въпреки всичко, физическия свят само в недрата на минералния свят; още щом се издигнем към растителното царство, не можем повече да работим с идеите на понятията, които извличаме от физическия свят. В модерната епоха, никой, в действителност, не е усетил това така интензивно, както Гьоте. Гьоте, който беше относително млад, когато стана близък, от научна гледна точка, със света на растенията, усети непосредствено също и това, че трябва света на растенията да се възприема чрез един начин на виждане различен от начина, по който гледаме физическия свят.
към текста >>
Можем да изучим минералното царство в широк смисъл, включвайки в него, естествено, също водата и въздуха, топлинните явления, явленията на топлинния етер; ние можем да изучим в недрата на това минерално царство силите, същността на
физическия
свят
.
Видяхме вече, под форма, което беше чрез много аспекти, усложнена, че човекът, в действителност, може да бъде разбран само изхождайки от целия свят, от космоса. Днес ние ще поставим пред нашата душа тази, връзка на човека с космоса под една по-проста форма, за да накараме накрая нещата да стигнат кулминация; тези следващи дни, в една определена посока. Нужно ни е да определим като най-близко обкръжение на космоса, това, което ни се явява под формата на физическия свят. Но в действителност, ние присъстваме във физическия свят само там, където е цар минералът; най-малко, само там той ни се представя под своята собствена първоначална форма.
Можем да изучим минералното царство в широк смисъл, включвайки в него, естествено, също водата и въздуха, топлинните явления, явленията на топлинния етер; ние можем да изучим в недрата на това минерално царство силите, същността на физическия свят.
Този физически свят проявява, например своите действия в притегателна сила, в явленията, да речем, на своето химическо, магнетично поведение и т.н. Но в действителност, ние можем да изучим, въпреки всичко, физическия свят само в недрата на минералния свят; още щом се издигнем към растителното царство, не можем повече да работим с идеите на понятията, които извличаме от физическия свят. В модерната епоха, никой, в действителност, не е усетил това така интензивно, както Гьоте. Гьоте, който беше относително млад, когато стана близък, от научна гледна точка, със света на растенията, усети непосредствено също и това, че трябва света на растенията да се възприема чрез един начин на виждане различен от начина, по който гледаме физическия свят. Той се противопостави на науката за растенията, под формата, която беше изработил Линей* /* Виж Гьоте, "История на моите ботанически проучвания" в Гьоте, "Метаморфозата на растенията", Париж, триади, ІІ издание 1992/.
към текста >>
Този физически
свят
проявява, например своите действия в притегателна сила, в явленията, да речем, на своето химическо, магнетично поведение и т.н.
Видяхме вече, под форма, което беше чрез много аспекти, усложнена, че човекът, в действителност, може да бъде разбран само изхождайки от целия свят, от космоса. Днес ние ще поставим пред нашата душа тази, връзка на човека с космоса под една по-проста форма, за да накараме накрая нещата да стигнат кулминация; тези следващи дни, в една определена посока. Нужно ни е да определим като най-близко обкръжение на космоса, това, което ни се явява под формата на физическия свят. Но в действителност, ние присъстваме във физическия свят само там, където е цар минералът; най-малко, само там той ни се представя под своята собствена първоначална форма. Можем да изучим минералното царство в широк смисъл, включвайки в него, естествено, също водата и въздуха, топлинните явления, явленията на топлинния етер; ние можем да изучим в недрата на това минерално царство силите, същността на физическия свят.
Този физически свят проявява, например своите действия в притегателна сила, в явленията, да речем, на своето химическо, магнетично поведение и т.н.
Но в действителност, ние можем да изучим, въпреки всичко, физическия свят само в недрата на минералния свят; още щом се издигнем към растителното царство, не можем повече да работим с идеите на понятията, които извличаме от физическия свят. В модерната епоха, никой, в действителност, не е усетил това така интензивно, както Гьоте. Гьоте, който беше относително млад, когато стана близък, от научна гледна точка, със света на растенията, усети непосредствено също и това, че трябва света на растенията да се възприема чрез един начин на виждане различен от начина, по който гледаме физическия свят. Той се противопостави на науката за растенията, под формата, която беше изработил Линей* /* Виж Гьоте, "История на моите ботанически проучвания" в Гьоте, "Метаморфозата на растенията", Париж, триади, ІІ издание 1992/. Този велик шведски учен изработи, знаем това, една ботаника, която държеше най-вече на външните форми, а също и на тези, които приемат в детайл, различните, видове и родове на растенията.
към текста >>
Но в действителност, ние можем да изучим, въпреки всичко,
физическия
свят
само в недрата на минералния
свят
; още щом се издигнем към растителното царство, не можем повече да работим с идеите на понятията, които извличаме от
физическия
свят
.
Днес ние ще поставим пред нашата душа тази, връзка на човека с космоса под една по-проста форма, за да накараме накрая нещата да стигнат кулминация; тези следващи дни, в една определена посока. Нужно ни е да определим като най-близко обкръжение на космоса, това, което ни се явява под формата на физическия свят. Но в действителност, ние присъстваме във физическия свят само там, където е цар минералът; най-малко, само там той ни се представя под своята собствена първоначална форма. Можем да изучим минералното царство в широк смисъл, включвайки в него, естествено, също водата и въздуха, топлинните явления, явленията на топлинния етер; ние можем да изучим в недрата на това минерално царство силите, същността на физическия свят. Този физически свят проявява, например своите действия в притегателна сила, в явленията, да речем, на своето химическо, магнетично поведение и т.н.
Но в действителност, ние можем да изучим, въпреки всичко, физическия свят само в недрата на минералния свят; още щом се издигнем към растителното царство, не можем повече да работим с идеите на понятията, които извличаме от физическия свят.
В модерната епоха, никой, в действителност, не е усетил това така интензивно, както Гьоте. Гьоте, който беше относително млад, когато стана близък, от научна гледна точка, със света на растенията, усети непосредствено също и това, че трябва света на растенията да се възприема чрез един начин на виждане различен от начина, по който гледаме физическия свят. Той се противопостави на науката за растенията, под формата, която беше изработил Линей* /* Виж Гьоте, "История на моите ботанически проучвания" в Гьоте, "Метаморфозата на растенията", Париж, триади, ІІ издание 1992/. Този велик шведски учен изработи, знаем това, една ботаника, която държеше най-вече на външните форми, а също и на тези, които приемат в детайл, различните, видове и родове на растенията. Във връзка с тези форми, той установи една ботаническа система, в която подобните растения са отново групирани в родове, макар че родовете и видовете растения са поставени едно до друго, така да се каже, по същия начин, по който поставяме едно до друго обектите от минералната природа.
към текста >>
Гьоте, който беше относително млад, когато стана близък, от научна гледна точка, със света на растенията, усети непосредствено също и това, че трябва света на растенията да се възприема чрез един начин на виждане различен от начина, по който гледаме
физическия
свят
.
Но в действителност, ние присъстваме във физическия свят само там, където е цар минералът; най-малко, само там той ни се представя под своята собствена първоначална форма. Можем да изучим минералното царство в широк смисъл, включвайки в него, естествено, също водата и въздуха, топлинните явления, явленията на топлинния етер; ние можем да изучим в недрата на това минерално царство силите, същността на физическия свят. Този физически свят проявява, например своите действия в притегателна сила, в явленията, да речем, на своето химическо, магнетично поведение и т.н. Но в действителност, ние можем да изучим, въпреки всичко, физическия свят само в недрата на минералния свят; още щом се издигнем към растителното царство, не можем повече да работим с идеите на понятията, които извличаме от физическия свят. В модерната епоха, никой, в действителност, не е усетил това така интензивно, както Гьоте.
Гьоте, който беше относително млад, когато стана близък, от научна гледна точка, със света на растенията, усети непосредствено също и това, че трябва света на растенията да се възприема чрез един начин на виждане различен от начина, по който гледаме физическия свят.
Той се противопостави на науката за растенията, под формата, която беше изработил Линей* /* Виж Гьоте, "История на моите ботанически проучвания" в Гьоте, "Метаморфозата на растенията", Париж, триади, ІІ издание 1992/. Този велик шведски учен изработи, знаем това, една ботаника, която държеше най-вече на външните форми, а също и на тези, които приемат в детайл, различните, видове и родове на растенията. Във връзка с тези форми, той установи една ботаническа система, в която подобните растения са отново групирани в родове, макар че родовете и видовете растения са поставени едно до друго, така да се каже, по същия начин, по който поставяме едно до друго обектите от минералната природа. Ето защо Гьоте изпитваше именно отблъскване по отношение на този начин на третиране на растенията, който имаше Линей, защото различните растителни форми бяха поставени една до друга. "По такъв начин се гледат минералите, това, което се намира в минералната природа", си казваше Гьоте; "за растенията, трябва да се използва един друг начин на виждане ".
към текста >>
Така че може да се каже: когато Гьоте се приближи до ботаническата система на Лине, усети, че обикновеното знание за обектите, което може да се използва във
физическия
свят
на минералното царство, не е достатъчно в живота на растенията.
Този начин на наблюдение, този начин да наблюдава с подвижни идеи беше при Гьоте изцяло изходна точка на един имагинативен начин на наблюдение.
Така че може да се каже: когато Гьоте се приближи до ботаническата система на Лине, усети, че обикновеното знание за обектите, което може да се използва във физическия свят на минералното царство, не е достатъчно в живота на растенията.
Той усети, в присъствието на системата на Лине, необходимостта от имагинативен начин на наблюдение.
към текста >>
Така че, в действителност, етерната форма на растението е един имагинативен пример, но на една имагинация, която е не е непосредствено видима в духовния
свят
, която е, напротив, видима чрез физически включвания.
Следователно, физическото става видимо за нас в минералната природа. В растителната природа, физическото става вече невидимо за нас, защото всичко, което виждаме е именно само етерното, станало видимо чрез физическото. Ние, естествено, не бихме видели растенията с обикновени очи, ако невидимото етерно тяло не носеше, казано грубо, малки физически зрънца. Чрез физическото, етерната форма става видима за нас; но това, което ние в действителност виждаме, е етерната форма, физическото е само, така да се каже, средство, чрез което виждаме етерното.
Така че, в действителност, етерната форма на растението е един имагинативен пример, но на една имагинация, която е не е непосредствено видима в духовния свят, която е, напротив, видима чрез физически включвания.
към текста >>
Следователно, навсякъде около вас вие имате имагинации, във формите на растителния
свят
.
" може да ви се отговори, че всичките растения са имагинации. Естествено, според тяхната имагинативна природа, те са видими само за имагинативното съзнание. Че растенията са видими също и за физическото око, произлиза от това, че те са изпълнени от физически частици; от този факт, етерното става видимо за физическото око по един физически начин. Но ако искаме да назовем нещата такива, каквито са, ние даже нямаме право, да казваме, че виждаме в растението една физическа реалност. В растението, ние виждаме една истинска имагинация.
Следователно, навсякъде около вас вие имате имагинации, във формите на растителния свят.
към текста >>
И така, Гьоте се стремеше с цялата си енергия да постигне подвижни идеи, подвижни понятия, за да възприема тотално този подвижен живот в растителния
свят
.
И така, Гьоте се стремеше с цялата си енергия да постигне подвижни идеи, подвижни понятия, за да възприема тотално този подвижен живот в растителния свят.
В растителния свят, имаме още пред себе си етерното, защото растението тласка, в определен смисъл, това етерно към повърхността. То живее във формата на растението. За растението, трябва да си кажем това: в животното има нещо, което, не се изтласква към повърхността. Вече фактът, че растението трябва да остане на мястото, където е поникнало, показва, че няма нищо в растението, което да не се показва видимо на повърхността. Животното се премества свободно.
към текста >>
В растителния
свят
, имаме още пред себе си етерното, защото растението тласка, в определен смисъл, това етерно към повърхността.
И така, Гьоте се стремеше с цялата си енергия да постигне подвижни идеи, подвижни понятия, за да възприема тотално този подвижен живот в растителния свят.
В растителния свят, имаме още пред себе си етерното, защото растението тласка, в определен смисъл, това етерно към повърхността.
То живее във формата на растението. За растението, трябва да си кажем това: в животното има нещо, което, не се изтласква към повърхността. Вече фактът, че растението трябва да остане на мястото, където е поникнало, показва, че няма нищо в растението, което да не се показва видимо на повърхността. Животното се премества свободно. В него има нещо, което не излиза на повърхността и не става видимо.
към текста >>
Той постигна това да може да каже: растителният
свят
е сбор от понятия, от имагинации.
Това е нещо, което Гьоте не успя да направи.
Той постигна това да може да каже: растителният свят е сбор от понятия, от имагинации.
Но за животните, трябва да се въведе нещо в понятието, трябва да направим самото понятие вътрешно живо. Че имагинацията не живее в изолираното растение, можете да видите вече във факта, че когато растението се намира в своята почва и пониква, то променя своята форма под влиянието на външните условия,но вътрешно, то не променя своята форма. Животното е подвижното понятие, живото понятие и там, трябва да приемем в себе си инспирацията и само благодарение на инспирацията проникваме до астралното.
към текста >>
Това, което възприемаме там, е една опитност на физически план, то е част от
физическия
свят
.
Що се отнася до вътрешната опитност на физическото тяло, тя е възприемаема също не без усилие. Все пак, ние възприемаме този физически елемент на телесността, когато, например, вземем в ръце едно дете: то е тежко,както и камъкът е тежък.
Това, което възприемаме там, е една опитност на физически план, то е част от физическия свят.
Ако някой ни удари плесница, освен моралната опитност, тук има и физически елемент, удар; но от физическа гледна точка, това, в действителност, е само един гъвкав удар, както когато билярдната топка идва да удари друга. Тук ни е нужно да определяме абсолютно ясно, впрочем, физическото. Но ако възприемаме този физически елемент към вътрешното по същия начин, по който казах преди това, че възприемаме към вътрешността външната съставна част на чувствения живот, тогава има във физическите процеси, в простите физически процеси, под формата на вътрешна опитност, човешката воля. Човешката воля ето кое поставя човека, под една съвсем проста форма в унисон с космоса.
към текста >>
Но инспирациите, съществуващи чисто, в духовния
свят
могат също да ни се представят под форми подобни на животни.
И така вие виждате, ако потърсим къде се намира инспирацията в това, което ни заобикаля, тя ни е дадена във формата на животните. Разнообразността на животинските форми действа върху нас за нашите възприятия в инспирацията. Можете да разберете чрез това, че всъщност, когато виждаме инспирациите в чисто състояние, без да бъдат изпълнени от човешката телесност, могат да представят нещо извънредно по-извисено от животните. Те действително го могат.
Но инспирациите, съществуващи чисто, в духовния свят могат също да ни се представят под форми подобни на животни.
към текста >>
Значи, когато говорим за животински форми в чисто духовен
свят
, имаме вече работа със същности, които са повече от човешки.
През епохата на древното атавистично ясновидство, хората се опитаха да представят по духовен начин под животинските форми, инспирациите, които имаха; например, сфинксът извлича своята форма от факта, че в действителност се счита, че имитира нещо, видяно в състояние на инспирация.
Значи, когато говорим за животински форми в чисто духовен свят, имаме вече работа със същности, които са повече от човешки.
През епохата на атавистичното ясновидство, такова, каквото то съществуваше още през четирите първи века от християнската ера, значи, при всички случи, още в епохата на Мистерията на Голгота, не един външен, сух и абстрактен символизъм, а едно наистина вътрешно знание, изразяваха в животински форми, висшите духовни същности, станали достъпни за инспирацията.
към текста >>
За да се види в духовния
свят
като човек, трябваше те да имат интуиция.
Те го бяха видели външно, може би, тогава го бяха видели като човек.
За да се види в духовния свят като човек, трябваше те да имат интуиция.
Но даже в епохата на Мистерията на Голгота, нямаше хора, които могат да го видят като Аз в света на интуицията; те не бяха способни на това. Но те можеха още да го видят в една атавистична инспирация. Те щяха да използват тогава, също животински форми, за да изразят даже това, което беше Христос."Ето Божият Агнец", това е точният език за тази епоха, един език, с който ние трябва да свикнем, когато отидем отново до това, което е инспирацията или по-скоро до начина, по който става виждането чрез инспирацията на това, което може да се появи в духовния свят: "Ето Божият Агнец! ". Важно е да се научим отново да познаваме това, което е от характера на имагинацията, на инспирацията, на интуицията и да се научим от този факт да се потапяме отново в начина на говорене, който резонира към нас от древните времена.
към текста >>
Те щяха да използват тогава, също животински форми, за да изразят даже това, което беше Христос."Ето Божият Агнец", това е точният език за тази епоха, един език, с който ние трябва да свикнем, когато отидем отново до това, което е инспирацията или по-скоро до начина, по който става виждането чрез инспирацията на това, което може да се появи в духовния
свят
: "Ето Божият Агнец!
Те го бяха видели външно, може би, тогава го бяха видели като човек. За да се види в духовния свят като човек, трябваше те да имат интуиция. Но даже в епохата на Мистерията на Голгота, нямаше хора, които могат да го видят като Аз в света на интуицията; те не бяха способни на това. Но те можеха още да го видят в една атавистична инспирация.
Те щяха да използват тогава, също животински форми, за да изразят даже това, което беше Христос."Ето Божият Агнец", това е точният език за тази епоха, един език, с който ние трябва да свикнем, когато отидем отново до това, което е инспирацията или по-скоро до начина, по който става виждането чрез инспирацията на това, което може да се появи в духовния свят: "Ето Божият Агнец!
". Важно е да се научим отново да познаваме това, което е от характера на имагинацията, на инспирацията, на интуицията и да се научим от този факт да се потапяме отново в начина на говорене, който резонира към нас от древните времена.
към текста >>
29.
3. ТРЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 29 юли 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Исках да ви покажа, че в някои образи, като този на Христос, пред ставен като Божия Агнец, има инспирирани имагинации, изразен по един точен начин; исках да ви покажа, че в епохата, в която бяха създадени тези образи и още даже в тази, в която се говореше за тях, обхващайки ги изцяло и в която те се проявиха в живото на човешката душа, имаше едно истинско съзнание за факта, че човекът се издига от опитността на душата, които той прави в обикновеното съзнание до опитности на душата на едно съзнание, което го поставя във връзка с духовния
свят
.
Вчера опитах да ви покажа, че може да се намери лесен път, за да си представим в своята душа връзките на човека според тялото, душата и духа с цялостността на космоса. Чрез начина, по който стигнах до кулминацията на вчерашната конференция чрез няколко образа, извлечени от имагинацията, исках да привлека вниманието ви върху няколко точки.
Исках да ви покажа, че в някои образи, като този на Христос, пред ставен като Божия Агнец, има инспирирани имагинации, изразен по един точен начин; исках да ви покажа, че в епохата, в която бяха създадени тези образи и още даже в тази, в която се говореше за тях, обхващайки ги изцяло и в която те се проявиха в живото на човешката душа, имаше едно истинско съзнание за факта, че човекът се издига от опитността на душата, които той прави в обикновеното съзнание до опитности на душата на едно съзнание, което го поставя във връзка с духовния свят.
Привлякох вниманието върху факта, че в първите четири века на християнската ера, това, което можем да наречем християнска доктрина, беше още от едно такова естество, което се основаваше навсякъде върху едно такова виждане за духовното, че самите християнски мистерии бяха представени във формата, под която те можеха да бъдат видени от тези, които бяха издигнали живота на своята душа до едно духовно виждане.
към текста >>
И ние виждаме, че по време на свързването на германо-северния
свят
и гръко-латинския
свят
нарастват все повече и повече трудностите, дошли тогава в еволюцията на западна та цивилизация.
След ІV век, се изгубва все повече и повече от общото съзнание на хората, способността да се разбира непосредствения израз на духовното.
И ние виждаме, че по време на свързването на германо-северния свят и гръко-латинския свят нарастват все повече и повече трудностите, дошли тогава в еволюцията на западна та цивилизация.
Трябва да се види абсолютно ясно, че непосредствено след ІV век, още се зачиташе с определено благоговение, представата за християнското виждане, която продължаваше да живее в древните времена под формата на инспирирани имагинации. Хората дълбоко почитаха традицията. Хората почитаха образите от този род, дошли от потомството чрез традицията. Единствено, човешкия дух приемаше, прогресирайки малко по малко, форми, водещи го да се така да се каже: разбира се, ние имаме неща, предадени ни от традицията, като например, образа на гълъба за Светия Дух, като образа на Божествения Агнец, за самия Христос. Но как трябва да разбираме това?
към текста >>
В началото, след ІV век, хората си казваха, в своите усещания: все пак може да се постигне, в определен смисъл, този свръхсетивен
свят
чрез живота на човешката душа; но не на всеки е дадено да води душевен живот до такива висоти; трябва да се задоволяваме, да допущаме много от нещата, зависещи от тези откровения от миналото време.
Но не без трудности се разви това, което бих искал да нарека "втори вид вярване в живота на човешката душа": вярване в ограниченото, земно знание, от една страна и в познанието за свръхсетивното, постижимо единствено във вярата, от друга страна. Разбира се, хората усещаха, макар и малко или много неясно, че не можеха вече да имат, по отношение на свръхсетивните познания, същото поведение, като някога, в миналото.
В началото, след ІV век, хората си казваха, в своите усещания: все пак може да се постигне, в определен смисъл, този свръхсетивен свят чрез живота на човешката душа; но не на всеки е дадено да води душевен живот до такива висоти; трябва да се задоволяваме, да допущаме много от нещата, зависещи от тези откровения от миналото време.
към текста >>
Те се питаха, ако не трябваше, въпреки всичко да издигат това човешко познание, такова, каквото можеха да го постигнат за тази следваща епоха, докъде свръхсетивния
свят
стигаше.
Както казахме, почитането на тези някогашни откровения беше много голямо, за да искаха хората да прилагат еталона на едно човешко познание, което не стигаше вече до тези откровения или, най-малко, за което се мислеше, че по никакъв начин няма да се стигне до тях. И суровата схоластика на разделянето на човешкото познание, все пак, беше допусната в действителност, но малко по малко. Преди Х, ХІ, ХІІ и ХІІІ век не беше започнало времето, в което бе тотално допуснат схоластичния принцип. До тогава, хората се колебаеха още по един определен начин.
Те се питаха, ако не трябваше, въпреки всичко да издигат това човешко познание, такова, каквото можеха да го постигнат за тази следваща епоха, докъде свръхсетивния свят стигаше.
към текста >>
Защото в древните времена, би се мислело това: това, което може да бъде наблюдавано в сетивния
свят
е илюзорна форма, то не е действителността, действителността се намира отзад, в духовния
свят
.
Така, ако някой би му казал, че чрез тайнството на причастието, чрез причестяването, чрез жертвеността на богослужението, хлябът и виното се превръщат в тялото и кръвта на Христос, той би отговорил: аз не разбирам това, но ако бях посветен, бих могъл да го разбера. Ето това щеше да каже един човек от миналите времена.
Защото в древните времена, би се мислело това: това, което може да бъде наблюдавано в сетивния свят е илюзорна форма, то не е действителността, действителността се намира отзад, в духовния свят.
Колкото и дълго да се намира човек в сетивния свят, в този свят на илюзии, противоречиво е това, че някой може да извършва или да не извършва грях, и че, при все това, всезнаещият Бог, знае дали някой човек ще бъде осъден или щастлив. Но още щом се влезе в духовния свят, това вече не е противоречиво: там човек научава, как е възможно Бог да вижда това предварително. Така, би се казало: във физическия сетивен свят е противоречиво това, че нещо, което остава, всъщност, същото от гледна точка на външното проявление хлябът и виното, да бъде смятано за тялото и за кръвта на Христос след тайнството на причастието; но когато човек е посветен, би могъл да разбере това, защото човек се намира тогава в своя душевен живот в недрата на духовния свят. Ето това щеше да каже човек в древните времена.
към текста >>
Колкото и дълго да се намира човек в сетивния
свят
, в този
свят
на илюзии, противоречиво е това, че някой може да извършва или да не извършва грях, и че, при все това, всезнаещият Бог, знае дали някой човек ще бъде осъден или щастлив.
Така, ако някой би му казал, че чрез тайнството на причастието, чрез причестяването, чрез жертвеността на богослужението, хлябът и виното се превръщат в тялото и кръвта на Христос, той би отговорил: аз не разбирам това, но ако бях посветен, бих могъл да го разбера. Ето това щеше да каже един човек от миналите времена. Защото в древните времена, би се мислело това: това, което може да бъде наблюдавано в сетивния свят е илюзорна форма, то не е действителността, действителността се намира отзад, в духовния свят.
Колкото и дълго да се намира човек в сетивния свят, в този свят на илюзии, противоречиво е това, че някой може да извършва или да не извършва грях, и че, при все това, всезнаещият Бог, знае дали някой човек ще бъде осъден или щастлив.
Но още щом се влезе в духовния свят, това вече не е противоречиво: там човек научава, как е възможно Бог да вижда това предварително. Така, би се казало: във физическия сетивен свят е противоречиво това, че нещо, което остава, всъщност, същото от гледна точка на външното проявление хлябът и виното, да бъде смятано за тялото и за кръвта на Христос след тайнството на причастието; но когато човек е посветен, би могъл да разбере това, защото човек се намира тогава в своя душевен живот в недрата на духовния свят. Ето това щеше да каже човек в древните времена.
към текста >>
Но още щом се влезе в духовния
свят
, това вече не е противоречиво: там човек научава, как е възможно Бог да вижда това предварително.
Така, ако някой би му казал, че чрез тайнството на причастието, чрез причестяването, чрез жертвеността на богослужението, хлябът и виното се превръщат в тялото и кръвта на Христос, той би отговорил: аз не разбирам това, но ако бях посветен, бих могъл да го разбера. Ето това щеше да каже един човек от миналите времена. Защото в древните времена, би се мислело това: това, което може да бъде наблюдавано в сетивния свят е илюзорна форма, то не е действителността, действителността се намира отзад, в духовния свят. Колкото и дълго да се намира човек в сетивния свят, в този свят на илюзии, противоречиво е това, че някой може да извършва или да не извършва грях, и че, при все това, всезнаещият Бог, знае дали някой човек ще бъде осъден или щастлив.
Но още щом се влезе в духовния свят, това вече не е противоречиво: там човек научава, как е възможно Бог да вижда това предварително.
Така, би се казало: във физическия сетивен свят е противоречиво това, че нещо, което остава, всъщност, същото от гледна точка на външното проявление хлябът и виното, да бъде смятано за тялото и за кръвта на Христос след тайнството на причастието; но когато човек е посветен, би могъл да разбере това, защото човек се намира тогава в своя душевен живот в недрата на духовния свят. Ето това щеше да каже човек в древните времена.
към текста >>
Така, би се казало: във
физическия
сетивен
свят
е противоречиво това, че нещо, което остава, всъщност, същото от гледна точка на външното проявление хлябът и виното, да бъде смятано за тялото и за кръвта на Христос след тайнството на причастието; но когато човек е посветен, би могъл да разбере това, защото човек се намира тогава в своя душевен живот в недрата на духовния
свят
.
Така, ако някой би му казал, че чрез тайнството на причастието, чрез причестяването, чрез жертвеността на богослужението, хлябът и виното се превръщат в тялото и кръвта на Христос, той би отговорил: аз не разбирам това, но ако бях посветен, бих могъл да го разбера. Ето това щеше да каже един човек от миналите времена. Защото в древните времена, би се мислело това: това, което може да бъде наблюдавано в сетивния свят е илюзорна форма, то не е действителността, действителността се намира отзад, в духовния свят. Колкото и дълго да се намира човек в сетивния свят, в този свят на илюзии, противоречиво е това, че някой може да извършва или да не извършва грях, и че, при все това, всезнаещият Бог, знае дали някой човек ще бъде осъден или щастлив. Но още щом се влезе в духовния свят, това вече не е противоречиво: там човек научава, как е възможно Бог да вижда това предварително.
Така, би се казало: във физическия сетивен свят е противоречиво това, че нещо, което остава, всъщност, същото от гледна точка на външното проявление хлябът и виното, да бъде смятано за тялото и за кръвта на Христос след тайнството на причастието; но когато човек е посветен, би могъл да разбере това, защото човек се намира тогава в своя душевен живот в недрата на духовния свят.
Ето това щеше да каже човек в древните времена.
към текста >>
От една страна, тези човешки души се виждаха все повече и повече откъснати от духовния
свят
.
И тогава дойдоха, вътрешните борби в човешките души.
От една страна, тези човешки души се виждаха все повече и повече откъснати от духовния свят.
Цялата цивилизация клонеше към това да зачита като духовно в човека само усета, който от тогава нататък се проникваше, обаче, в духовния свят. И от тази борба произлязоха всички несигурности по отношение на свръхсетивните светове. Ако искаме да изучим историята от гледна точка на симптоматиката, можем да изберем моментите, в които виждаме, че този род несигурност се появява в света с особена острота.
към текста >>
Цялата цивилизация клонеше към това да зачита като духовно в човека само усета, който от тогава нататък се проникваше, обаче, в духовния
свят
.
И тогава дойдоха, вътрешните борби в човешките души. От една страна, тези човешки души се виждаха все повече и повече откъснати от духовния свят.
Цялата цивилизация клонеше към това да зачита като духовно в човека само усета, който от тогава нататък се проникваше, обаче, в духовния свят.
И от тази борба произлязоха всички несигурности по отношение на свръхсетивните светове. Ако искаме да изучим историята от гледна точка на симптоматиката, можем да изберем моментите, в които виждаме, че този род несигурност се появява в света с особена острота.
към текста >>
Но именно в начина, по който Скотус Ериген е поставен с лице към другите монаси на своето време, виждаме, че борбата върлуваше тогава, бих казал, между разума, който се чувствуваше ограничен до единствения
свят
на сетивата и до няколко заключения по повод на този
свят
, от една страна и това, което беше предадено от свръхсетивните светове под формата на догми, от друга страна.
В конференции като тази, често привличах вниманието ви върху този шотландски монах, Скотус Ериген, живял през ІХ век в страната на франките, в двореца на Шарл льо Шов и който там беше почитан истински като чудо на мъдростта. Шарл льо Шов, при всички случаи, и всички, които бяха на негово мнение, се обръщаха при всички религиозни и даже научни въпроси към Скотус Ериген, когато искаха да вземат решение в някаква област.
Но именно в начина, по който Скотус Ериген е поставен с лице към другите монаси на своето време, виждаме, че борбата върлуваше тогава, бих казал, между разума, който се чувствуваше ограничен до единствения свят на сетивата и до няколко заключения по повод на този свят, от една страна и това, което беше предадено от свръхсетивните светове под формата на догми, от друга страна.
към текста >>
Накратко, точно в този ІХ век се разпали, най-вече, борбата по повод отношението на човешката душа към свръхсетивния
свят
и за сериозните духове на епохата, беше изключително трудно да се ориентират.
Накратко, точно в този ІХ век се разпали, най-вече, борбата по повод отношението на човешката душа към свръхсетивния свят и за сериозните духове на епохата, беше изключително трудно да се ориентират.
Защото навсякъде в християнските догми имаше елементи, които произлизаха от древните истини на посвещението; но хората бяха безсилни да разберат. Ето с какво разполагаха външно хората в Словото най-напред трябваше още да се разбере Словото според еволюцията на душите в направление на духовния свят то се изследваше с критерии, за които хората имаха съзнание в стадий на развитие, достигнато от човешкия дух на епохата. И от тези изследвания се родиха действително, в християнския живот на Европа, най-тежките борби.
към текста >>
Ето с какво разполагаха външно хората в Словото най-напред трябваше още да се разбере Словото според еволюцията на душите в направление на духовния
свят
то се изследваше с критерии, за които хората имаха съзнание в стадий на развитие, достигнато от човешкия дух на епохата.
Накратко, точно в този ІХ век се разпали, най-вече, борбата по повод отношението на човешката душа към свръхсетивния свят и за сериозните духове на епохата, беше изключително трудно да се ориентират. Защото навсякъде в християнските догми имаше елементи, които произлизаха от древните истини на посвещението; но хората бяха безсилни да разберат.
Ето с какво разполагаха външно хората в Словото най-напред трябваше още да се разбере Словото според еволюцията на душите в направление на духовния свят то се изследваше с критерии, за които хората имаха съзнание в стадий на развитие, достигнато от човешкия дух на епохата.
И от тези изследвания се родиха действително, в християнския живот на Европа, най-тежките борби.
към текста >>
Някога, човешкото същество потапяше погледа си в сетивния
свят
, имаше, в същото време, благодарение на своите способности, виждането за свръхсетивното, което прозираше в явленията на сетивата: с явленията на сетивата, то виждаше духовното.
Към какво клоняха, следователно, тези опитности на душата? Те клоняха към образуване в човешкото същество на два вида неща, които, разбира се, абсолютно не съществуваха преди това.
Някога, човешкото същество потапяше погледа си в сетивния свят, имаше, в същото време, благодарение на своите способности, виждането за свръхсетивното, което прозираше в явленията на сетивата: с явленията на сетивата, то виждаше духовното.
Такова, каквото беше вече възприемането на хората от ІХ век, човекът от миналото със сигурност не виждаше хляба и виното, защото би било, всъщност, един материален начин на виждане. Но човекът имаше в същото време материален и духовен поглед.
към текста >>
Когато ги обедини двете, необходимостта на разума се снишава и изоставя нещо от своята необходимост на сетивния
свят
; сетивното изоставя нещо от своята инстинктивна природа.
Тогава от разума изчезва строгата му необходимост, твърдата логика. От една страна, когато човек се изразява в образи, той създава форми, вместо да анализира и да синтезира логически; и докато създава форми, човек повдига в природата нейната чисто сетивна необходимост. Но той може да изрази всичко това, казва Шилер, само в артистичното творчество и естетична та радост. Ако човек е с лице само към природата, по един или друг начин е подчинен на инстинктите, на подтиците на природната необходимост. Ако човек е в активността на духа си, трябва да следва логическата необходимост, ако не иска да стане неверен на човешкото.
Когато ги обедини двете, необходимостта на разума се снишава и изоставя нещо от своята необходимост на сетивния свят; сетивното изоставя нещо от своята инстинктивна природа.
Ние представяме човека, например, в скулптурите, така,сякаш самият дух вече се съдържаше в сетивното. Ние сваляме духа в областта на сетивата, докато издигаме областта на сетивата до духа, и така се ражда творческата активност, красотата. Само когато човек създава красота, или се радва на красотата, живее в свобода.
към текста >>
Но начинът, по който човешкото същество завоюва своето човешко достойнство, за което е нужно духовните същности да сътрудничат, за да дадат на човешкото същество неговото човешко достойнство по такъв начин, че то да се пробуди за духовния
свят
, да проникне и да живее в духовния
свят
, беше за него също проблем.
Когато тези "Бележки върху естетическото възпитание на човека" попаднаха в ръцете на Гьоте, той беше малко объркан. Абстрактният ход на човешкия разум не му беше свойствен.
Но начинът, по който човешкото същество завоюва своето човешко достойнство, за което е нужно духовните същности да сътрудничат, за да дадат на човешкото същество неговото човешко достойнство по такъв начин, че то да се пробуди за духовния свят, да проникне и да живее в духовния свят, беше за него също проблем.
Шилер не можеше да излезе от понятието, за да отиде към действителността. Що се отнася до Гьоте, той искаше да изрази също, по свой начин, това, което Шилер беше изразил в "Естетични бележки".
към текста >>
Тези две противоположни течения, които ви характеризирах, никое от които, всъщност не постигна влизането в духовния
свят
, се изразяват тук, в тези две личности.
Ето защо Гьоте се спира, стигайки до приказката, до образа, до един вид висш символизъм един символизъм, който е, разбира се, изключително жив, но който, въпреки всичко, е само един вид символизъм. Шилер изкова абстрактни понятия, не можа да намери достъп до една реалност, спря, стигайки до външното. Гьоте, искайки да разбере човека в неговата свобода, създаде многобройни образи, които говореха на погледа, бяха видими чрез сетивата, но които не даваха достъп до реалността. Той остана свързан с описанието на сетивното. Поглед до каква степен е удивително това описание на сетивното в "Приказката за Зелената змия и Красивата лилия",но всъщност, освобождаването на принца, засегнат от парализа, не говори на погледа, то е изразително само по символичен начин.
Тези две противоположни течения, които ви характеризирах, никое от които, всъщност не постигна влизането в духовния свят, се изразяват тук, в тези две личности.
Както Шилер, така и Гьоте се стремяха основно да влязат в духовния свят, изхождайки от противоположни страни, но не можаха да проникнат там.
към текста >>
Както Шилер, така и Гьоте се стремяха основно да влязат в духовния
свят
, изхождайки от противоположни страни, но не можаха да проникнат там.
Шилер изкова абстрактни понятия, не можа да намери достъп до една реалност, спря, стигайки до външното. Гьоте, искайки да разбере човека в неговата свобода, създаде многобройни образи, които говореха на погледа, бяха видими чрез сетивата, но които не даваха достъп до реалността. Той остана свързан с описанието на сетивното. Поглед до каква степен е удивително това описание на сетивното в "Приказката за Зелената змия и Красивата лилия",но всъщност, освобождаването на принца, засегнат от парализа, не говори на погледа, то е изразително само по символичен начин. Тези две противоположни течения, които ви характеризирах, никое от които, всъщност не постигна влизането в духовния свят, се изразяват тук, в тези две личности.
Както Шилер, така и Гьоте се стремяха основно да влязат в духовния свят, изхождайки от противоположни страни, но не можаха да проникнат там.
към текста >>
Знанието на схоластиката търси идеите само в сетивния
свят
.
Вземете двете течения представени в схоластиката. От една страна, знанието на разума, който черпи своите качества в сетивната действителност, но не прониква до реалността. Под най-различни форми, това течение продължава своя път минавайки от една личност към друга и завършва до Шилер. Той е въведен, по определен начин, в една форма на знание, за която схоластиката каза, че чрез нея не могат да се на мерят идеите никъде другаде, освен в сетивното. Но Шилер е вън от това състояние той е един много силно изразен комплектен човек да допуща в областта на сетивата нещо, което човешкото същество може да бъде, запазвайки напълно своето човешко достойнство.
Знанието на схоластиката търси идеите само в сетивния свят.
Шилер оставя света на сетивата настрани и оставя само идеите. В тях той не постига действителността, а само красивата външност. Той се бори с този проблем: какво най-точно да направи от това схоластично знание, произлязло от човешкото същество, за да даде на човека по някакъв начин неговото достойнство? Не може тогава повече от това да се постигне установяване в действителността, човек е задължен да се подслони в красивата външност. Виждате по какъв начин се намира при Шилер продължението на схоластичното течение на знанието чрез разума.
към текста >>
Дори да не се установяваше особено на католическите догми при това, по време на завършването на своя "Фауст", той прие тяхната необходимост за артистичната реализация дори да не се установяваше в своята младост на католическите догми, той се установяваше, все пак, на това, което минаваше достатъчно близко до свръхсетивния
свят
, колкото това му беше възможно.
Да използва логиката не беше нещо, с което Гьоте се занимаваше.
Дори да не се установяваше особено на католическите догми при това, по време на завършването на своя "Фауст", той прие тяхната необходимост за артистичната реализация дори да не се установяваше в своята младост на католическите догми, той се установяваше, все пак, на това, което минаваше достатъчно близко до свръхсетивния свят, колкото това му беше възможно.
Да се говори на Гьоте за вярата, това го правеше в определен смисъл, гневен. Когато в неговата младост, Якоби му говори за вярата, той каза: установявам се в погледа, който вижда. За вярата, Гьоте не искаше да знае нищо.
към текста >>
Така че, щом неговия поглед се привличаше от растителния
свят
, той проследяваше с поглед духовния елемент и сетивния елемент един до друг, както това се правеше също в древните мистерии на посвещението; но той оста на в растителния
свят
.
Той искаше да види. И той беше вече на пътя, който се издига от неговите имагинации до инспирациите и интуициите. Това не би му позволило, естествено да стане средновековен теолог, но би могъл да стане един от тези хора, които, в миналото, виждаха Бога и виждаха, свръхсетивните светове. Той беше вече на пътя, водещ до тях, но не можа да се издигне до там. Постигна само виждането на свръхсетивното в света на растенията.
Така че, щом неговия поглед се привличаше от растителния свят, той проследяваше с поглед духовния елемент и сетивния елемент един до друг, както това се правеше също в древните мистерии на посвещението; но той оста на в растителния свят.
към текста >>
Не можеше той да направи нищо друго, освен да използва цялостта на свръхсетивния
свят
, имагинативния, символичен, представния начин, който беше научил с растенията.
Какво можеше той да направи в този случай?
Не можеше той да направи нищо друго, освен да използва цялостта на свръхсетивния свят, имагинативния, символичен, представния начин, който беше научил с растенията.
И така, той постигна в крайна сметка, само една имагинативна представа за света, когато говореше за реалността на душата в своята "Приказка за Зелената змия и Красивата лилия".
към текста >>
Размислете върху този факт: там, където "Приказка за Зелената змия и Красивата лилия" напомня растителния елемент, това, което се постига чрез имагинации, като тези, които Гьоте бе развил при контакта с растителния
свят
, там, Приказката има една изключителна красота.
Размислете върху този факт: там, където "Приказка за Зелената змия и Красивата лилия" напомня растителния елемент, това, което се постига чрез имагинации, като тези, които Гьоте бе развил при контакта с растителния свят, там, Приказката има една изключителна красота.
Опитайте да се оставите да действа върху вас всичко, което в тази Приказка, пази стила на растителната имагинация, там, всичко е така прекрасно. Основно, всичко, което се намира там, от друга страна, има постоянната тенденция да стане растение. Женският персонаж, който, внася изключително много, той нарича Лилия. Не и дава един истински, силен живот; той я улавя под една такава форма, каквато има съществуване на растението. Ако наблюдавате всички персонажи, появяващи се в Приказката, те водят основно, всъщност, едно съществуване на растение; но там, където трябва да бъдат отведени на една висша степен, този висш елемент има само символичен характер, и там, в тази висоти, те водят, всъщност, едно чисто външно съществуване.
към текста >>
Защото би трябвало нещо друго да влезе тогава чрез инспирацията в Златния цар, Сребърния цар, Бронзовия цар, за да бъдат смятани, че живеят действително в духовния
свят
.
Царете, фигуриращи тук, също не са действително истински. Те също постигат само едно съществуване на растения, те казват само, че имат едно друго съществуване.
Защото би трябвало нещо друго да влезе тогава чрез инспирацията в Златния цар, Сребърния цар, Бронзовия цар, за да бъдат смятани, че живеят действително в духовния свят.
към текста >>
Това, от което те имаха нужда, при Гьоте, беше това да се издигне от имагинацията до инспирацията, при Шилер да оживи абстрактните понятия чрез имагинативния
свят
.
В отношението между Гьоте и Шилер, се вижда, че тези течения продължават да живеят до сега.
Това, от което те имаха нужда, при Гьоте, беше това да се издигне от имагинацията до инспирацията, при Шилер да оживи абстрактните понятия чрез имагинативния свят.
Само тогава те биха могли напълно да се срещнат.
към текста >>
Ако потопите погледа си в душата на всеки от двамата, пред вас ще се яви необходимост да кажете: всеки имаше способността да проникне в един духовен
свят
.
Ако потопите погледа си в душата на всеки от двамата, пред вас ще се яви необходимост да кажете: всеки имаше способността да проникне в един духовен свят.
Как се бори Гьоте с това, което наричаше "да си набожен"! Колко забележителни можем да намерим тези думи на Шилер: "Коя от съществуващите религии изповядваш? Никоя, казва той. Защо? Заради религията!
към текста >>
30.
4. ЧЕТВЪРТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 30 юли 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
В действителност, обаче, абстрактните идеи са трупове на духовния
свят
.
Нужно ни е да кажем това: частта от неговото астрално тяло, а също от неговото етерно и неговото астрално тяло, което човешкото същество може да поддържа в пълния си разцвет, е възможна в действителност, само ако се влива в човешката същност нещо от божествено-духовната природа. Доколкото хората имаха едно атавистично ясновидство при отсъствие на съзнание за Аза, тази божествено-духовна реалност се вливаше от космоса в хората. Хората никога не биха могли да станат свободни същества, ако азът не се беше появил от факта, че тази божествено-духовна реалност не се вливаше вече в тях, както в миналото. Хората станаха свободни само защото влязоха в притежание на своя Аз, даже в своето съзнание. Но това беше възможно само ако хората еволюираха малко по малко, влизайки в това, което са абстрактните идеи.
В действителност, обаче, абстрактните идеи са трупове на духовния свят.
В тези конференции, вече привлякох, в действителност, вниманието върху това: така както трупът на нашето физическо тяло остава, когато преминаваме през земната смърт, така остава един труп също от тези духовно-душевна същност, която ние сме в духовния свят, преди да слезем във физическия свят. Но това е така едва от времето, в което човек е получил съзнанието за своя Аз. И това са мислите, абстрактните мисли, които представляват този труп. Когато станем способни да улавяме в самите нас абстрактни мисли, ще схванем трупа на нашето духовно същество, такова каквото беше преди да бяхме слезли в земния свят. Но от факта, че обхващаме трупа на нашето духовно-душевно същество, идва предположението: че влиза в нашето физическо тяло също нещо от принципа на упадъка, на парализата.
към текста >>
В тези конференции, вече привлякох, в действителност, вниманието върху това: така както трупът на нашето физическо тяло остава, когато преминаваме през земната смърт, така остава един труп също от тези духовно-душевна същност, която ние сме в духовния
свят
, преди да слезем във
физическия
свят
.
Доколкото хората имаха едно атавистично ясновидство при отсъствие на съзнание за Аза, тази божествено-духовна реалност се вливаше от космоса в хората. Хората никога не биха могли да станат свободни същества, ако азът не се беше появил от факта, че тази божествено-духовна реалност не се вливаше вече в тях, както в миналото. Хората станаха свободни само защото влязоха в притежание на своя Аз, даже в своето съзнание. Но това беше възможно само ако хората еволюираха малко по малко, влизайки в това, което са абстрактните идеи. В действителност, обаче, абстрактните идеи са трупове на духовния свят.
В тези конференции, вече привлякох, в действителност, вниманието върху това: така както трупът на нашето физическо тяло остава, когато преминаваме през земната смърт, така остава един труп също от тези духовно-душевна същност, която ние сме в духовния свят, преди да слезем във физическия свят.
Но това е така едва от времето, в което човек е получил съзнанието за своя Аз. И това са мислите, абстрактните мисли, които представляват този труп. Когато станем способни да улавяме в самите нас абстрактни мисли, ще схванем трупа на нашето духовно същество, такова каквото беше преди да бяхме слезли в земния свят. Но от факта, че обхващаме трупа на нашето духовно-душевно същество, идва предположението: че влиза в нашето физическо тяло също нещо от принципа на упадъка, на парализата.
към текста >>
Когато станем способни да улавяме в самите нас абстрактни мисли, ще схванем трупа на нашето духовно същество, такова каквото беше преди да бяхме слезли в земния
свят
.
Но това беше възможно само ако хората еволюираха малко по малко, влизайки в това, което са абстрактните идеи. В действителност, обаче, абстрактните идеи са трупове на духовния свят. В тези конференции, вече привлякох, в действителност, вниманието върху това: така както трупът на нашето физическо тяло остава, когато преминаваме през земната смърт, така остава един труп също от тези духовно-душевна същност, която ние сме в духовния свят, преди да слезем във физическия свят. Но това е така едва от времето, в което човек е получил съзнанието за своя Аз. И това са мислите, абстрактните мисли, които представляват този труп.
Когато станем способни да улавяме в самите нас абстрактни мисли, ще схванем трупа на нашето духовно същество, такова каквото беше преди да бяхме слезли в земния свят.
Но от факта, че обхващаме трупа на нашето духовно-душевно същество, идва предположението: че влиза в нашето физическо тяло също нещо от принципа на упадъка, на парализата.
към текста >>
Така че, може да се каже това: ние вече живеем, в недрата на цивилизования
свят
, в един период от еволюцията на човечеството, в който тялото започва да се освобождава.
Трябва добре да разберем,че еволюцията на човека е такава, че неговата природа се е трансформирала по време на земната еволюция. Някогашните тела бяха различни от днешните. Някогашните тела бяха такива, каквито, разбира се, човекът в тях не беше свободен, а се движеше в своето тяло в недрата на една автономна природа в пълния си разцвет, разгръщайки се чрез своята собствена физическа, етерна, астрална активност.
Така че, може да се каже това: ние вече живеем, в недрата на цивилизования свят, в един период от еволюцията на човечеството, в който тялото започва да се освобождава.
И именно чрез това освобождаващо се тяло, което е основата на интелектуалните идеи, т.е. абстрактните, постигаме нашата свобода. Човекът постигна чрез това освобождаващо се тяло всичко, от което днес научният работник на интелектуалната тенденция е така горд.
към текста >>
И после, когато този божествен принцип на Отца беше влязъл в този някогашен посветен в недрата на еврейския
свят
и за който човек беше вече съзнателен, този човек изразяваше с пълно право това, което значеше за него "Азът": аз съм "Аз Съм".
Ако си представим един посветен, роден в недрата на някогашната еврейска култура, би трябвало да кажем това: този посветен характеризираше това, което посвещението беше произвело в него, по следния на чин. Той казваше това за човечеството в неговата цялост е характерно това, че, разбира се, Отец го поддържа и го носи, но Отец не влиза в съзнанието и не разпалва съзнанието, за да отива то към Аза. Отец само дава на обикновения човек духа на диханието; той му вдъхва диханието и това е живата душа. Но по светеният усещаше, че към това, което беше вдъхнато под формата на жива душа, се прибавяше една особена духовна реалност, живият принцип на космическия Отец, който влизаше в човека.
И после, когато този божествен принцип на Отца беше влязъл в този някогашен посветен в недрата на еврейския свят и за който човек беше вече съзнателен, този човек изразяваше с пълно право това, което значеше за него "Азът": аз съм "Аз Съм".
И този човек, който бродеше между народите от миналото и който, от факта, че божественият принцип на Отца беше избрал да остане в него, беше правоспособен да изразява Аза, бил, в действителност, по време на цялата Античност, неизразимото име на божествеността, на божествеността на Отца, самият този човек беше считан за представител на Отца на Земята. Тези посветени бяха наричани Отците движещи се между народите. Наричаха ги Отци, защото бяха представители на божествения принцип на Отца между другите хора. За тях се казваше, че в Мистериите се смятаха, освен това за място, където се разгръщаше. В недрата на земното това, което иначе само обикаляше отвън целия космос със своето дихание и със своето движение.
към текста >>
Така се усещаше чрез Мистериите хода и поклонението на Бог Отец в недрата на земния
свят
и Космоса, големия
свят
се гледаше отвън, и това се наричаше, в степента, в която тук се виждаше хода и движението на божествения принцип на Отца, това се наричаше Макрокосмос, големият
свят
.
Така се усещаше чрез Мистериите хода и поклонението на Бог Отец в недрата на земния свят и Космоса, големия свят се гледаше отвън, и това се наричаше, в степента, в която тук се виждаше хода и движението на божествения принцип на Отца, това се наричаше Макрокосмос, големият свят.
После, се гледаше в посока към мястото на Мистериите, където беше построено място за този Бог Отец, където бяха посветени тези, които, в тяхното качество на хора, бяха станали, самите те, мястото на този Бог Отец; това, което бяха Мистериите, се наричаше, това, което самият човек беше чрез Мистериите, се наричаше: малкия свят, микрокосмосът. Това е нещо, което се поддържа още от Гьоте; защото, когато Гьоте става член на ложите* /* Виж: Роналд Ги, Гьоте Франк-масон. Париж, Издателство Призма, 1974 г./, той направи своето приложение на изразите: малкият и големият свят и под "голям свят", имаше предвид именно макрокосмоса, под "малкия свят", ложата, която беше считана от него за отражение на големия свят.
към текста >>
После, се гледаше в посока към мястото на Мистериите, където беше построено място за този Бог Отец, където бяха посветени тези, които, в тяхното качество на хора, бяха станали, самите те, мястото на този Бог Отец; това, което бяха Мистериите, се наричаше, това, което самият човек беше чрез Мистериите, се наричаше: малкия
свят
, микрокосмосът.
Така се усещаше чрез Мистериите хода и поклонението на Бог Отец в недрата на земния свят и Космоса, големия свят се гледаше отвън, и това се наричаше, в степента, в която тук се виждаше хода и движението на божествения принцип на Отца, това се наричаше Макрокосмос, големият свят.
После, се гледаше в посока към мястото на Мистериите, където беше построено място за този Бог Отец, където бяха посветени тези, които, в тяхното качество на хора, бяха станали, самите те, мястото на този Бог Отец; това, което бяха Мистериите, се наричаше, това, което самият човек беше чрез Мистериите, се наричаше: малкия свят, микрокосмосът.
Това е нещо, което се поддържа още от Гьоте; защото, когато Гьоте става член на ложите* /* Виж: Роналд Ги, Гьоте Франк-масон. Париж, Издателство Призма, 1974 г./, той направи своето приложение на изразите: малкият и големият свят и под "голям свят", имаше предвид именно макрокосмоса, под "малкия свят", ложата, която беше считана от него за отражение на големия свят.
към текста >>
Париж, Издателство Призма, 1974 г./, той направи своето приложение на изразите: малкият и големият
свят
и под "голям
свят
", имаше предвид именно макрокосмоса, под "малкия
свят
", ложата, която беше считана от него за отражение на големия
свят
.
Така се усещаше чрез Мистериите хода и поклонението на Бог Отец в недрата на земния свят и Космоса, големия свят се гледаше отвън, и това се наричаше, в степента, в която тук се виждаше хода и движението на божествения принцип на Отца, това се наричаше Макрокосмос, големият свят. После, се гледаше в посока към мястото на Мистериите, където беше построено място за този Бог Отец, където бяха посветени тези, които, в тяхното качество на хора, бяха станали, самите те, мястото на този Бог Отец; това, което бяха Мистериите, се наричаше, това, което самият човек беше чрез Мистериите, се наричаше: малкия свят, микрокосмосът. Това е нещо, което се поддържа още от Гьоте; защото, когато Гьоте става член на ложите* /* Виж: Роналд Ги, Гьоте Франк-масон.
Париж, Издателство Призма, 1974 г./, той направи своето приложение на изразите: малкият и големият свят и под "голям свят", имаше предвид именно макрокосмоса, под "малкия свят", ложата, която беше считана от него за отражение на големия свят.
към текста >>
И това постави, в тази епоха, в средата на еволюцията на Земята, еволюцията на човечеството пред голяма опасност, пред опасността да се изгубва все повече и повече връзката с духовния
свят
но също и пред опасността физическото тяло да се разрушава все повече и повече.
Всичко това влезе в един нов стадий, щом в еволюцията на човечеството наближи събитието на Мистерия та на Голгота. Тогава ставаше въпрос за нещо различно в своята същност. За първи път, по време на тази Мистерия на Голгота, по Земята обикаляха хора, които усещаха в себе си нещо от този автономен Аз. Съзнанието за Аза беше започнало, така да се каже, да влиза в хората. Но от този факт, други неща се бяха получили, а именно човешкото физическо тяло започна, вътрешно да се разделя на части, да се разрушава.
И това постави, в тази епоха, в средата на еволюцията на Земята, еволюцията на човечеството пред голяма опасност, пред опасността да се изгубва все повече и повече връзката с духовния свят но също и пред опасността физическото тяло да се разрушава все повече и повече.
към текста >>
В големия
свят
, в макрокосмоса беше проектирано нещо, което беше се случило само в недрата на макрокосмоса, в недрата на малкия
свят
.
От там се роди тогава разбирането на факта, че сега, с Мистерията на Голгота, трябваше да се случи нещо, което се беше случило преди основно само в недрата на самите Мистерии.
В големия свят, в макрокосмоса беше проектирано нещо, което беше се случило само в недрата на макрокосмоса, в недрата на малкия свят.
Всъщност, в недрата на последните места на Мистериите от Древността, бе известена в най-чиста, най-ясна форма Мистерията на Христос и точно това известяване на Мистерията на Христос се изгуби за модерното гражданство по време на първите четири века от модерната еволюция. Тези древни посветени знаеха, че тъй като в Христос-Исус не живееше само принципът на Отца, но и принципът на Сина, Христос-Исус представляваше нещо уникално в земната еволюция: уникално в смисъл, че не би могло да се получи като последствие нещо такова като Мистерията на Голгота; да се получи така, че принципът на Сина да влезе и заживее в един човек, както това стана в Исус от Назарет.
към текста >>
Може да му се приложи тогава, този израз, който беше, всъщност, обичаен за този род неща в местата на древните Мистерии: когато едно същество, видимо физически, чието съществувание може да бъде проследено с поглед от тези, които виждат във
физическия
свят
, престава да бъде видимо, се казва, че то е изпълнило своето възнесение.
Затова беше необходимо Христос като такъв да изчезне от директното виждане на хората, да остане, разбира се свързан със земното съществуване, но да изчезне от директния поглед на хората.
Може да му се приложи тогава, този израз, който беше, всъщност, обичаен за този род неща в местата на древните Мистерии: когато едно същество, видимо физически, чието съществувание може да бъде проследено с поглед от тези, които виждат във физическия свят, престава да бъде видимо, се казва, че то е изпълнило своето възнесение.
То е влязло именно в тези области, където физическата видимост не се провежда вече. Така, Христос след като извърши своето Възнесение, стана невидим. Защото той би останал, в определен смисъл, на пълно видим, ако беше избрал да обитава в хората и да изтрие Аза, така че те биха могли да бъдат добри само от факта, че, в действителност, Христос би действал в тях.
към текста >>
Това е принципът,който живееше в нас преди да слезем във
физическия
свят
.
Така, Светият Дух е в действителност това, което трябваше да бъде изпратено чрез Христос, за да може човекът да запази своето съзнание за аза и Христос да може да избере да обитава в човека, без той да има съзнание за това. Така че, човек трябва да си каже, щом се представя в своята истинска природа в пълния смисъл на думата: когато отправям погледа си назад, към това, което знаеха посветените от миналото, виждам, че живее в мен принципът на Отца, който изпълва Космоса, който се из явяваше в тези посветени от миналото и развиваше в тях Аза.
Това е принципът,който живееше в нас преди да слезем във физическия свят.
От факта, че този принцип на Отца имаше своята обител в тях, посветените от миналото си спомняха съвсем ясно за начина по който живееха преди да слязат във физическия свят. Тогава те търсеха божественото в това, което предшестваше раждането, в предварително съществуващото:"Ex Deo nascimur".
към текста >>
От факта, че този принцип на Отца имаше своята обител в тях, посветените от миналото си спомняха съвсем ясно за начина по който живееха преди да слязат във
физическия
свят
.
Така, Светият Дух е в действителност това, което трябваше да бъде изпратено чрез Христос, за да може човекът да запази своето съзнание за аза и Христос да може да избере да обитава в човека, без той да има съзнание за това. Така че, човек трябва да си каже, щом се представя в своята истинска природа в пълния смисъл на думата: когато отправям погледа си назад, към това, което знаеха посветените от миналото, виждам, че живее в мен принципът на Отца, който изпълва Космоса, който се из явяваше в тези посветени от миналото и развиваше в тях Аза. Това е принципът,който живееше в нас преди да слезем във физическия свят.
От факта, че този принцип на Отца имаше своята обител в тях, посветените от миналото си спомняха съвсем ясно за начина по който живееха преди да слязат във физическия свят.
Тогава те търсеха божественото в това, което предшестваше раждането, в предварително съществуващото:"Ex Deo nascimur".
към текста >>
Отец е този, който поражда, без да е бил породен, този, който полага Сина в недрата на
физическия
свят
.
Отец е този, който поражда, без да е бил породен, този, който полага Сина в недрата на физическия свят.
към текста >>
От факта, че човешкото познание бе ограничено единствено в сетивния
свят
, строгите догми кристализираха, втвърдиха се, станаха неразбираеми.
В догмите, първоначалните християнски импулси са сковани по много начини. Но когато влезем в живия дух, можем да накараме да се запали отново искрата на онова, което в догмите, е истинско. Тогава догми те ще престанат да бъдат догми. Фалшивостта в църквата, това не е защото тя е увековечила догмите, а за щото е сковала догмите, кристализирала ги е, изкарала ги е от полето на човешкото познание.
От факта, че човешкото познание бе ограничено единствено в сетивния свят, строгите догми кристализираха, втвърдиха се, станаха неразбираеми.
Защото, да може вярата да води някога към разбиране, е една, невъзможност. Това, което трябва да се откупи, в недрата на човечеството, е самото познание, трябва да накараме познанието за свръхсетивното да се възвърне.
към текста >>
31.
ЧАСТ ВТОРА. ЕВОЛЮЦИЯТА НА ЧОВЕКА... 5. ПЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 5 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
НЕГОВОТО ОТНОШЕНИЕ С ДУХОВНИЯ
СВЯТ
НЕГОВОТО ОТНОШЕНИЕ С ДУХОВНИЯ СВЯТ
към текста >>
Когато гледаме света около нас, получаваме чрез нашето обикновено съзнание образите от външния
свят
, които можем да породим вътре в нас чрез нашите сетива.
Когато си служи със своето обикновено съзнание, човек познава само една част от това, което е във връзка с неговото съществувание.
Когато гледаме света около нас, получаваме чрез нашето обикновено съзнание образите от външния свят, които можем да породим вътре в нас чрез нашите сетива.
И докато мислим за това, което ни дават сетивата, от което формираме мисли, ни остават спомени от тези мисли. Така че животът в душата протича по следния начин: човекът гледа външния свят, той носи в самия себе си спомените от миналите преживяни събития.
към текста >>
Така че животът в душата протича по следния начин: човекът гледа външния
свят
, той носи в самия себе си спомените от миналите преживяни събития.
Когато си служи със своето обикновено съзнание, човек познава само една част от това, което е във връзка с неговото съществувание. Когато гледаме света около нас, получаваме чрез нашето обикновено съзнание образите от външния свят, които можем да породим вътре в нас чрез нашите сетива. И докато мислим за това, което ни дават сетивата, от което формираме мисли, ни остават спомени от тези мисли.
Така че животът в душата протича по следния начин: човекът гледа външния свят, той носи в самия себе си спомените от миналите преживяни събития.
към текста >>
Всъщност, човешкото същество си представя това по следния начин: то е получило от външния
свят
елементи на познанието, възприятия; те произвеждат в него образи; тези образи се запазват някъде и то може да ги накара да се покажат отново в душевния му живот под формата на образи от спомени.
Само че, това, което живее в спомена не е така точно познато от обикновеното съзнание.
Всъщност, човешкото същество си представя това по следния начин: то е получило от външния свят елементи на познанието, възприятия; те произвеждат в него образи; тези образи се запазват някъде и то може да ги накара да се покажат отново в душевния му живот под формата на образи от спомени.
Но нещата не са така. Разгледайте различните степени от пътя, който протича в човека. Вече сте наблюдавали по какъв начин това, за което човек не се грижи специално в своите мисли, но което наблюдава само чрез сетивата, например, чрез очите, оставя последователни образи. Гьоте описва много добре в своя "Трактат за цветовете"* /* Виж: Гьоте, "Трактат за цветовете" Париж, Триади, ІІІ издание 1983 г., стр.88/ този вид последователни образи, образувани от очите: това са образи, които малко по малко престават да дават резонанс. Гледаме нещо, затваряме очите: променените образи престават малко по малко да дават резонанс.
към текста >>
Когато човешкото същество въвежда в действие една слаба активност на мисълта и външният
свят
дава образ в окото му, един последователен образ дава резонанс по-късно.
Разгледайте различните степени от пътя, който протича в човека. Вече сте наблюдавали по какъв начин това, за което човек не се грижи специално в своите мисли, но което наблюдава само чрез сетивата, например, чрез очите, оставя последователни образи. Гьоте описва много добре в своя "Трактат за цветовете"* /* Виж: Гьоте, "Трактат за цветовете" Париж, Триади, ІІІ издание 1983 г., стр.88/ този вид последователни образи, образувани от очите: това са образи, които малко по малко престават да дават резонанс. Гледаме нещо, затваряме очите: променените образи престават малко по малко да дават резонанс. В обикновения живот, малко гледаме тези образи, които престават малко по малко, да дават резонанс, защото за да възприемаме, въвеждаме в действие една по-енергична активност: разсъждаваме.
Когато човешкото същество въвежда в действие една слаба активност на мисълта и външният свят дава образ в окото му, един последователен образ дава резонанс по-късно.
Но когато човек започва да разсъждава, той продължава, по определен начин, активността, идваща отвън и я въведа навътре и така неговият мисловен образ отеква по-късно.
към текста >>
Главата е в действителност, главно един последователен образ на това, което се случва на човека преди да е слязъл от духовния
свят
във
физическия
свят
чрез раждането или зачатието.
Тези мисловни образи са по-силни, техният начин на отекване по-късно е също по-интензивен от този на обикновените последователни сетивни образи; но при това, в основата си, това е само една висша степен. Тези последователни мисловни образи, обаче, преставаха, въпреки всичко да дават резонанс, така както и сетивните последователни образи престават да дават резонанс, ако са били породени само като мисловни образи. Но съвсем не е такъв случая. Тъй като човек няма само глава, разбира се, а също и останалата част от своето тяло, което е нещо, съвсем различно от главата.
Главата е в действителност, главно един последователен образ на това, което се случва на човека преди да е слязъл от духовния свят във физическия свят чрез раждането или зачатието.
Тя е много по-физическа, отколкото останалата част от организма. Останалата част от организма е развита по по-малко физически начин отколкото главата и бихме могли да кажем: в главата духовното присъства, в действителност, само под формата на образ, докато, останалата част на организма има силно изразени духовни качества. Вие имате една силно физическа глава, с пластични форми; дълбоко, навътре слабо развит дух в духовен смисъл. И имате организъм, който в своята физическа природа не е един така силно изразен последователен образ на това, което човек беше преди раждането, преди да слезе на земята, и духовното е по-силно в останалата част от организма. В главата, физическото е по-силно развито, в останалата част от организма, духовното е по-силно развито.
към текста >>
Всъщност, докато ние възприемаме тези образи, в които превръщаме после тези мигновени мисли, които се намират, всъщност, само нашата глава, получаваме в нас, друг образ, духовният елемент, който идва от останалата част на света; това се получава по същия начин, по който получаваме чрез очите образи, които изработваме в мислите; ние получаваме, обаче, видимите образи от физическо етерния
свят
; така както носим в нас не само духа си, а постоянно остатъкът от духа на света влиза в нас.
Обаче мислите, които имаме, бяха престанали да дават резонанс, така както и последователните очни образи, ако не бяха ангажирани и изработени от нашия духовен организъм. Но духовният организъм ни би могъл да направи нещо повече от тези образи, ако не се случваше още нещо.
Всъщност, докато ние възприемаме тези образи, в които превръщаме после тези мигновени мисли, които се намират, всъщност, само нашата глава, получаваме в нас, друг образ, духовният елемент, който идва от останалата част на света; това се получава по същия начин, по който получаваме чрез очите образи, които изработваме в мислите; ние получаваме, обаче, видимите образи от физическо етерния свят; така както носим в нас не само духа си, а постоянно остатъкът от духа на света влиза в нас.
Вие можете, значи, да кажете това: чрез очите вие въз приемате във физическо-етерния свят нещо, което е във вас под формата на следствие, произлизащо от образ; но отзад се намира един твърде реален духовен процес, изключая това, че той остава в несъзнателното. Човешкото същество не може да го възприеме с обикновеното съзнание. Това е един духовен процес, който протича съвсем паралелно на физическото възприятие. И докато вие възприемате образа, който дава резонанс по-късно, кратък миг в окото, докато вие запазвате за кратко мисълта си, но която завършва също чрез прекъсване на отекването, във вас протича духовен процес; и когато си спомняте отново, вие просто обръщате погледа си навътре и гледате това, което духовно се е получило във вашето вътрешно същество, докато сте възприемали.
към текста >>
Вие можете, значи, да кажете това: чрез очите вие въз приемате във физическо-етерния
свят
нещо, което е във вас под формата на следствие, произлизащо от образ; но отзад се намира един твърде реален духовен процес, изключая това, че той остава в несъзнателното.
Обаче мислите, които имаме, бяха престанали да дават резонанс, така както и последователните очни образи, ако не бяха ангажирани и изработени от нашия духовен организъм. Но духовният организъм ни би могъл да направи нещо повече от тези образи, ако не се случваше още нещо. Всъщност, докато ние възприемаме тези образи, в които превръщаме после тези мигновени мисли, които се намират, всъщност, само нашата глава, получаваме в нас, друг образ, духовният елемент, който идва от останалата част на света; това се получава по същия начин, по който получаваме чрез очите образи, които изработваме в мислите; ние получаваме, обаче, видимите образи от физическо етерния свят; така както носим в нас не само духа си, а постоянно остатъкът от духа на света влиза в нас.
Вие можете, значи, да кажете това: чрез очите вие въз приемате във физическо-етерния свят нещо, което е във вас под формата на следствие, произлизащо от образ; но отзад се намира един твърде реален духовен процес, изключая това, че той остава в несъзнателното.
Човешкото същество не може да го възприеме с обикновеното съзнание. Това е един духовен процес, който протича съвсем паралелно на физическото възприятие. И докато вие възприемате образа, който дава резонанс по-късно, кратък миг в окото, докато вие запазвате за кратко мисълта си, но която завършва също чрез прекъсване на отекването, във вас протича духовен процес; и когато си спомняте отново, вие просто обръщате погледа си навътре и гледате това, което духовно се е получило във вашето вътрешно същество, докато сте възприемали.
към текста >>
Предположете, че гледате нещо във външния
свят
, да речем, на пример, една машина.
Илюстрирах ви това чрез нещо конкретно.
Предположете, че гледате нещо във външния свят, да речем, на пример, една машина.
Имате образа на машината. В смисъла, в който Гьоте го описва, това поражда един последователен образ, който дава резонанс кратко, после престава да дава резонанс. Тогава имате мисълта за машината, която се задържа по-дълго време, но която също престава да дава резонанс. Но машината из праща, освен това, още нещо във вашия духовен организъм. Разбира се, в случая с машината, то не е така приятно; при растението, например, то е далеч по-приятно.
към текста >>
Виждате ли, ето, в действителност, по какъв начин живеем в света ние, хората: нашето съществувание има продължителен, непрекъснат ход; ние сме в недрата на океана на духовния
свят
.
После, да речем, един месец по-късно, поглеждате във вас самите. Вашият спомен се ражда от това, което е влязло също в този момент, едновременно във вас, без да го знаете, това, което е породила мисълта. Не мисълта обикаля тук долу, а един несъзнателен духовен процес. Него наблюдаваме после. Да си спомняме, това означава да наблюдаваме, да наблюдаваме по-късно един духовен процес, протекъл паралелно на физическото възприятие.
Виждате ли, ето, в действителност, по какъв начин живеем в света ние, хората: нашето съществувание има продължителен, непрекъснат ход; ние сме в недрата на океана на духовния свят.
И после, между смъртта и едно ново раждане, ние продължаваме нашето съществувание в този духовен свят. Има, обаче, епохи, в които изкарваме глава от духовния свят. Значи, продължаваме да се преместваме и, в определени епохи, излизаме, както риба, която изкача за миг извън водата. Това е земният живот. После се потапяме отново.
към текста >>
И после, между смъртта и едно ново раждане, ние продължаваме нашето съществувание в този духовен
свят
.
Вашият спомен се ражда от това, което е влязло също в този момент, едновременно във вас, без да го знаете, това, което е породила мисълта. Не мисълта обикаля тук долу, а един несъзнателен духовен процес. Него наблюдаваме после. Да си спомняме, това означава да наблюдаваме, да наблюдаваме по-късно един духовен процес, протекъл паралелно на физическото възприятие. Виждате ли, ето, в действителност, по какъв начин живеем в света ние, хората: нашето съществувание има продължителен, непрекъснат ход; ние сме в недрата на океана на духовния свят.
И после, между смъртта и едно ново раждане, ние продължаваме нашето съществувание в този духовен свят.
Има, обаче, епохи, в които изкарваме глава от духовния свят. Значи, продължаваме да се преместваме и, в определени епохи, излизаме, както риба, която изкача за миг извън водата. Това е земният живот. После се потапяме отново. После идва отново един земен живот.
към текста >>
Има, обаче, епохи, в които изкарваме глава от духовния
свят
.
Не мисълта обикаля тук долу, а един несъзнателен духовен процес. Него наблюдаваме после. Да си спомняме, това означава да наблюдаваме, да наблюдаваме по-късно един духовен процес, протекъл паралелно на физическото възприятие. Виждате ли, ето, в действителност, по какъв начин живеем в света ние, хората: нашето съществувание има продължителен, непрекъснат ход; ние сме в недрата на океана на духовния свят. И после, между смъртта и едно ново раждане, ние продължаваме нашето съществувание в този духовен свят.
Има, обаче, епохи, в които изкарваме глава от духовния свят.
Значи, продължаваме да се преместваме и, в определени епохи, излизаме, както риба, която изкача за миг извън водата. Това е земният живот. После се потапяме отново. После идва отново един земен живот. Всъщност, ние не изплуваме от този океан на духовния живот чрез нашето същество, а само чрез главата.
към текста >>
Там, долу, продължаваме да стоим в недрата на духовния
свят
.
Значи, продължаваме да се преместваме и, в определени епохи, излизаме, както риба, която изкача за миг извън водата. Това е земният живот. После се потапяме отново. После идва отново един земен живот. Всъщност, ние не изплуваме от този океан на духовния живот чрез нашето същество, а само чрез главата.
Там, долу, продължаваме да стоим в недрата на духовния свят.
С нашето обикновено съзнание, обаче, ние не знаем какво, всъщност, става. Значи, за духовното възприемане, нещата в действителност, са такива, че можем да кажем: човекът живее между смъртта и едно ново раждане в духовния свят. После главата излиза и влиза в своето физическо същество, но за най-съществената част от самия него, той продължава да стои в духовния свят, даже между раждането и смъртта. И това, че оставаме да плуваме в този океан, е нещо добро за нас, защото иначе ние няма да имаме спомени. Това, което ни дава духовния свят, то прави възможно спомнянето.
към текста >>
Значи, за духовното възприемане, нещата в действителност, са такива, че можем да кажем: човекът живее между смъртта и едно ново раждане в духовния
свят
.
После се потапяме отново. После идва отново един земен живот. Всъщност, ние не изплуваме от този океан на духовния живот чрез нашето същество, а само чрез главата. Там, долу, продължаваме да стоим в недрата на духовния свят. С нашето обикновено съзнание, обаче, ние не знаем какво, всъщност, става.
Значи, за духовното възприемане, нещата в действителност, са такива, че можем да кажем: човекът живее между смъртта и едно ново раждане в духовния свят.
После главата излиза и влиза в своето физическо същество, но за най-съществената част от самия него, той продължава да стои в духовния свят, даже между раждането и смъртта. И това, че оставаме да плуваме в този океан, е нещо добро за нас, защото иначе ние няма да имаме спомени. Това, което ни дава духовния свят, то прави възможно спомнянето. Спомнянето е един духовен процес, който принадлежи изцяло на един обективен свят, а не само на един субективен свят. Обикновеното съзнание греши, по същия начин като някой, който има пред себе си планина с кула.
към текста >>
После главата излиза и влиза в своето физическо същество, но за най-съществената част от самия него, той продължава да стои в духовния
свят
, даже между раждането и смъртта.
После идва отново един земен живот. Всъщност, ние не изплуваме от този океан на духовния живот чрез нашето същество, а само чрез главата. Там, долу, продължаваме да стоим в недрата на духовния свят. С нашето обикновено съзнание, обаче, ние не знаем какво, всъщност, става. Значи, за духовното възприемане, нещата в действителност, са такива, че можем да кажем: човекът живее между смъртта и едно ново раждане в духовния свят.
После главата излиза и влиза в своето физическо същество, но за най-съществената част от самия него, той продължава да стои в духовния свят, даже между раждането и смъртта.
И това, че оставаме да плуваме в този океан, е нещо добро за нас, защото иначе ние няма да имаме спомени. Това, което ни дава духовния свят, то прави възможно спомнянето. Спомнянето е един духовен процес, който принадлежи изцяло на един обективен свят, а не само на един субективен свят. Обикновеното съзнание греши, по същия начин като някой, който има пред себе си планина с кула. Сега, той вижда това много ясно, той вярва сега, че това е реално.
към текста >>
Това, което ни дава духовния
свят
, то прави възможно спомнянето.
Там, долу, продължаваме да стоим в недрата на духовния свят. С нашето обикновено съзнание, обаче, ние не знаем какво, всъщност, става. Значи, за духовното възприемане, нещата в действителност, са такива, че можем да кажем: човекът живее между смъртта и едно ново раждане в духовния свят. После главата излиза и влиза в своето физическо същество, но за най-съществената част от самия него, той продължава да стои в духовния свят, даже между раждането и смъртта. И това, че оставаме да плуваме в този океан, е нещо добро за нас, защото иначе ние няма да имаме спомени.
Това, което ни дава духовния свят, то прави възможно спомнянето.
Спомнянето е един духовен процес, който принадлежи изцяло на един обективен свят, а не само на един субективен свят. Обикновеното съзнание греши, по същия начин като някой, който има пред себе си планина с кула. Сега, той вижда това много ясно, той вярва сега, че това е реално. После се отдалечава. Кулата му се явява все повече и повече в перспектива и, като я вижда все повече и повече в перспектива, ще се опита да каже: сега аз имам само един образ, това пред мен не е реално.
към текста >>
Спомнянето е един духовен процес, който принадлежи изцяло на един обективен
свят
, а не само на един субективен
свят
.
С нашето обикновено съзнание, обаче, ние не знаем какво, всъщност, става. Значи, за духовното възприемане, нещата в действителност, са такива, че можем да кажем: човекът живее между смъртта и едно ново раждане в духовния свят. После главата излиза и влиза в своето физическо същество, но за най-съществената част от самия него, той продължава да стои в духовния свят, даже между раждането и смъртта. И това, че оставаме да плуваме в този океан, е нещо добро за нас, защото иначе ние няма да имаме спомени. Това, което ни дава духовния свят, то прави възможно спомнянето.
Спомнянето е един духовен процес, който принадлежи изцяло на един обективен свят, а не само на един субективен свят.
Обикновеното съзнание греши, по същия начин като някой, който има пред себе си планина с кула. Сега, той вижда това много ясно, той вярва сега, че това е реално. После се отдалечава. Кулата му се явява все повече и повече в перспектива и, като я вижда все повече и повече в перспектива, ще се опита да каже: сега аз имам само един образ, това пред мен не е реално. По същия начин ние се отдалечаваме от реалността във времето.
към текста >>
Обаче, тъй като той не потъва повече в цялостта на своето етерно тяло, а само в това на главата, той вече няма това инстинктивно ясновидство, а едно ясно съзнателно виждане, едно ясно съзнателно възприятие на външния
свят
; това е само едно възприятие на външните
свят
чрез главата, каквото е именно нашето възприятие.
Затова ние можем днес да мислим интелектуално. В момента, в който бихме се потопили по-дълбоко, бихме имали вътрешно инстинктивни образи. И Азът е в действителност още силно навън от физическото тяло при днешния човек. Така, че неговата интелектуалност почива именно на факта, че той не потъва повече със своя Аз в цялостта на своето етерно тяло. Ако това станеше, той щеше да има едно инстинктивно ясновидство.
Обаче, тъй като той не потъва повече в цялостта на своето етерно тяло, а само в това на главата, той вече няма това инстинктивно ясновидство, а едно ясно съзнателно виждане, едно ясно съзнателно възприятие на външния свят; това е само едно възприятие на външните свят чрез главата, каквото е именно нашето възприятие.
Някогашният човек виждаше чрез цялото своето човешко същество. Модерният човек вижда само чрез главата. И главата е именно това, което има най-физическа природа между раждането и смъртта. Но човека от интелектуалната епоха е дадено също само това, което възприема чрез своята физическа глава и още чрез етерното тяло на своята глава: мислите, които той може да оформи. Процесът на спомняне вече, който, всъщност, се провежда най-долу, се изплъзва от съзнанието му.
към текста >>
От този факт, някогашният човек не виждаше само около себе си външния физически
свят
, а зад него духовната същност.
От този факт, някогашният човек не виждаше само около себе си външния физически свят, а зад него духовната същност.
Физическият свят за него нямаше така чисти обособени контури, а много по-замъглени контури, отколкото за модерния човек. Но в замяна на това, зад нещата, които се простираха във физическия свят, той виждаше навсякъде божествени духовни същности от по-нисша природа а също и други, от по-висша природа. Да се смята, че когато някогашните хора описваха своите богове в природата, са си измисляли нещо е една лекомислена и наивна представа. Те нищо не са си измислили. Това би било също толкова наивно, колкото, ако се каже, че някой, който ни потвърждава, че е видял това или онова, пробуждайки се, че просто си го е измислил.
към текста >>
Физическия
т
свят
за него нямаше така чисти обособени контури, а много по-замъглени контури, отколкото за модерния човек.
От този факт, някогашният човек не виждаше само около себе си външния физически свят, а зад него духовната същност.
Физическият свят за него нямаше така чисти обособени контури, а много по-замъглени контури, отколкото за модерния човек.
Но в замяна на това, зад нещата, които се простираха във физическия свят, той виждаше навсякъде божествени духовни същности от по-нисша природа а също и други, от по-висша природа. Да се смята, че когато някогашните хора описваха своите богове в природата, са си измисляли нещо е една лекомислена и наивна представа. Те нищо не са си измислили. Това би било също толкова наивно, колкото, ако се каже, че някой, който ни потвърждава, че е видял това или онова, пробуждайки се, че просто си го е измислил. Древните не само че не си измисляха нещата, а ги виждаха, тъчащи във вижданията на сетивния им поглед; всъщност, нещата, които виждаха бяха много по-неточни, защото те ги виждаха на задния план на божествено-духовната реалност, която се разстилаше.
към текста >>
Но в замяна на това, зад нещата, които се простираха във
физическия
свят
, той виждаше навсякъде божествени духовни същности от по-нисша природа а също и други, от по-висша природа.
От този факт, някогашният човек не виждаше само около себе си външния физически свят, а зад него духовната същност. Физическият свят за него нямаше така чисти обособени контури, а много по-замъглени контури, отколкото за модерния човек.
Но в замяна на това, зад нещата, които се простираха във физическия свят, той виждаше навсякъде божествени духовни същности от по-нисша природа а също и други, от по-висша природа.
Да се смята, че когато някогашните хора описваха своите богове в природата, са си измисляли нещо е една лекомислена и наивна представа. Те нищо не са си измислили. Това би било също толкова наивно, колкото, ако се каже, че някой, който ни потвърждава, че е видял това или онова, пробуждайки се, че просто си го е измислил. Древните не само че не си измисляха нещата, а ги виждаха, тъчащи във вижданията на сетивния им поглед; всъщност, нещата, които виждаха бяха много по-неточни, защото те ги виждаха на задния план на божествено-духовната реалност, която се разстилаше. Образът на света, който имаше човекът от миналото беше, значи съвсем друг.
към текста >>
Човешкото същество потопяваше погледа си в световете на боговете, които предшестваха неговия собствен
свят
.
Човешкото същество потопяваше погледа си в световете на боговете, които предшестваха неговия собствен свят.
Боговете му показваха своята определеност и докато той потопяваше погледа си в световете на боговете, можеше да възприема предопределеността на боговете. Той можеше да каже: аз зная откъде идвам, зная с кой свят съм свойствено свързан. Това идваше от факта, че човек можеше да има изходната точка на своята перспектива на самия себе си. Той правеше от своето етерно тяло един орган способен да възприема този свят на боговете. Това, модерният човек не може да го прави.
към текста >>
Той можеше да каже: аз зная откъде идвам, зная с кой
свят
съм свойствено свързан.
Човешкото същество потопяваше погледа си в световете на боговете, които предшестваха неговия собствен свят. Боговете му показваха своята определеност и докато той потопяваше погледа си в световете на боговете, можеше да възприема предопределеността на боговете.
Той можеше да каже: аз зная откъде идвам, зная с кой свят съм свойствено свързан.
Това идваше от факта, че човек можеше да има изходната точка на своята перспектива на самия себе си. Той правеше от своето етерно тяло един орган способен да възприема този свят на боговете. Това, модерният човек не може да го прави. Той може да взе ме изходната точка на своята перспектива само в главата и тя е външна за най-духовната част от етерното тяло. Етерното тяло на главата е нещо хаотично, не е така устроено, както е етерното тяло на останалата част от организма.
към текста >>
Той правеше от своето етерно тяло един орган способен да възприема този
свят
на боговете.
Човешкото същество потопяваше погледа си в световете на боговете, които предшестваха неговия собствен свят. Боговете му показваха своята определеност и докато той потопяваше погледа си в световете на боговете, можеше да възприема предопределеността на боговете. Той можеше да каже: аз зная откъде идвам, зная с кой свят съм свойствено свързан. Това идваше от факта, че човек можеше да има изходната точка на своята перспектива на самия себе си.
Той правеше от своето етерно тяло един орган способен да възприема този свят на боговете.
Това, модерният човек не може да го прави. Той може да взе ме изходната точка на своята перспектива само в главата и тя е външна за най-духовната част от етерното тяло. Етерното тяло на главата е нещо хаотично, не е така устроено, както е етерното тяло на останалата част от организма. Ето защо в наши дни, човекът вижда точно физическия свят, по по-прецизен начин от някога но не вижда вече боговете, намиращи се отзад. Но в настоящата епоха, той се подготвя за това по определен начин.
към текста >>
Ето защо в наши дни, човекът вижда точно
физическия
свят
, по по-прецизен начин от някога но не вижда вече боговете, намиращи се отзад.
Това идваше от факта, че човек можеше да има изходната точка на своята перспектива на самия себе си. Той правеше от своето етерно тяло един орган способен да възприема този свят на боговете. Това, модерният човек не може да го прави. Той може да взе ме изходната точка на своята перспектива само в главата и тя е външна за най-духовната част от етерното тяло. Етерното тяло на главата е нещо хаотично, не е така устроено, както е етерното тяло на останалата част от организма.
Ето защо в наши дни, човекът вижда точно физическия свят, по по-прецизен начин от някога но не вижда вече боговете, намиращи се отзад.
Но в настоящата епоха, той се подготвя за това по определен начин. Той е на път да се освободи изцяло от самия себе си и да вземе своята перспектива от вън. Ето какво очаква човека в бъдеще. Сега, той всъщност е на път вече да постигне това, защото щом не се намира вътре в нищо друго, освен в своята глава, тогава, в действителност, той е в света само чрез най-абстрактните мисли. Действително, той вече не е във вътрешността на нищо, би могло да се каже; така нещата са изказани по малко краен начин, но можем да кажем: човек не се намира в нищо повече, освен в своята глава.
към текста >>
Ето защо, когато в течение на предопределеността на световете, външният
свят
на боговете започва прогресивно да се затъмнява, видяхме да се пропуква прогресивно в човека възможността да има сега една предопределеност на Бог, като самата тя се разви на Земята, която значи, е изцяло свързана с човека.
В космичната предопределеност на човечеството, то беше предотвратено именно чрез Мистерията на Голгота. Докато човек видя някога определеността на боговете отвън, занапред той е потенциално способен да вижда своята собствена космична предопределеност на човека. Но, от факта, че се освобождава все повече и повече от самия себе си и че Мистерията на Голгота се разбира така, както горещо препоръчваше апостол Павел: "Не аз, а Христос в мен", човек влиза отново в човешка та същност чрез своята връзка с Христос. Значи, именно чрез опитността на Христос той може да понесе това прогресивно освобождаване. Но трябва тази Христова опитност да става все по-интензивна.
Ето защо, когато в течение на предопределеността на световете, външният свят на боговете започва прогресивно да се затъмнява, видяхме да се пропуква прогресивно в човека възможността да има сега една предопределеност на Бог, като самата тя се разви на Земята, която значи, е изцяло свързана с човека.
към текста >>
Около човека съществува, по определен начин, само
физическия
свят
.
Нещата стоят така, когато си представяме човека от миналото, той имаше около себе си своите възприятия за боговете. Той си ги образуваше изхождайки от образи. Това беше неговата митология, митът. Тези възприятия за богове прогресивно се замъгляваха.
Около човека съществува, по определен начин, само физическия свят.
Но той има, в замяна на това, възможността да се свърже отново, в своето вътрешно същество, с една предопределеност на бог, при преминаването на смъртта чрез бога, при възкръсването на бога. В древните времена, човекът насочваше погледа на духа си навън, той виждаше определеността на боговете изхождайки от това, си създаваше мита, изживян в образи, в подвижни образи, митът, който може да има многообразни форми, защото живее основно по най-променливия начин в духовния свят. Бих искал да кажа, че този свят на боговете беше вече нещо възприемаемо за земния човек с определена степен на въздействие, когато той го възприемаше в своето инстинктивно ясновидство. Хората даваха също на тези образи от света на боговете различна форма в зависимост от особеностите на своите характери. От този факт, митовете на различните народи станаха различни.
към текста >>
В древните времена, човекът насочваше погледа на духа си навън, той виждаше определеността на боговете изхождайки от това, си създаваше мита, изживян в образи, в подвижни образи, митът, който може да има многообразни форми, защото живее основно по най-променливия начин в духовния
свят
.
Той си ги образуваше изхождайки от образи. Това беше неговата митология, митът. Тези възприятия за богове прогресивно се замъгляваха. Около човека съществува, по определен начин, само физическия свят. Но той има, в замяна на това, възможността да се свърже отново, в своето вътрешно същество, с една предопределеност на бог, при преминаването на смъртта чрез бога, при възкръсването на бога.
В древните времена, човекът насочваше погледа на духа си навън, той виждаше определеността на боговете изхождайки от това, си създаваше мита, изживян в образи, в подвижни образи, митът, който може да има многообразни форми, защото живее основно по най-променливия начин в духовния свят.
Бих искал да кажа, че този свят на боговете беше вече нещо възприемаемо за земния човек с определена степен на въздействие, когато той го възприемаше в своето инстинктивно ясновидство. Хората даваха също на тези образи от света на боговете различна форма в зависимост от особеностите на своите характери. От този факт, митовете на различните народи станаха различни. Човек възприемаше един истински свят, но той възприемаше този истински свят по-скоро в сънищата, които, все пак, произлизаха от външния свят. Това бяха образи с една по-голяма или по-малка прецизност, но прецизността не беше достатъчно голяма, за да имат, един единствен смисъл за всички хора.
към текста >>
Бих искал да кажа, че този
свят
на боговете беше вече нещо възприемаемо за земния човек с определена степен на въздействие, когато той го възприемаше в своето инстинктивно ясновидство.
Това беше неговата митология, митът. Тези възприятия за богове прогресивно се замъгляваха. Около човека съществува, по определен начин, само физическия свят. Но той има, в замяна на това, възможността да се свърже отново, в своето вътрешно същество, с една предопределеност на бог, при преминаването на смъртта чрез бога, при възкръсването на бога. В древните времена, човекът насочваше погледа на духа си навън, той виждаше определеността на боговете изхождайки от това, си създаваше мита, изживян в образи, в подвижни образи, митът, който може да има многообразни форми, защото живее основно по най-променливия начин в духовния свят.
Бих искал да кажа, че този свят на боговете беше вече нещо възприемаемо за земния човек с определена степен на въздействие, когато той го възприемаше в своето инстинктивно ясновидство.
Хората даваха също на тези образи от света на боговете различна форма в зависимост от особеностите на своите характери. От този факт, митовете на различните народи станаха различни. Човек възприемаше един истински свят, но той възприемаше този истински свят по-скоро в сънищата, които, все пак, произлизаха от външния свят. Това бяха образи с една по-голяма или по-малка прецизност, но прецизността не беше достатъчно голяма, за да имат, един единствен смисъл за всички хора.
към текста >>
Човек възприемаше един истински
свят
, но той възприемаше този истински
свят
по-скоро в сънищата, които, все пак, произлизаха от външния
свят
.
Но той има, в замяна на това, възможността да се свърже отново, в своето вътрешно същество, с една предопределеност на бог, при преминаването на смъртта чрез бога, при възкръсването на бога. В древните времена, човекът насочваше погледа на духа си навън, той виждаше определеността на боговете изхождайки от това, си създаваше мита, изживян в образи, в подвижни образи, митът, който може да има многообразни форми, защото живее основно по най-променливия начин в духовния свят. Бих искал да кажа, че този свят на боговете беше вече нещо възприемаемо за земния човек с определена степен на въздействие, когато той го възприемаше в своето инстинктивно ясновидство. Хората даваха също на тези образи от света на боговете различна форма в зависимост от особеностите на своите характери. От този факт, митовете на различните народи станаха различни.
Човек възприемаше един истински свят, но той възприемаше този истински свят по-скоро в сънищата, които, все пак, произлизаха от външния свят.
Това бяха образи с една по-голяма или по-малка прецизност, но прецизността не беше достатъчно голяма, за да имат, един единствен смисъл за всички хора.
към текста >>
Те не се затрудняваха, защото го бяха видели, това е сигурно, света на боговете и защото знаеха сега, че Христос, напускайки този
свят
на боговете, е дошъл на земята, за да изпълни тук своето бъдещо предопределение, което започва с Мистерията на Голгота.
Ето защо, тези, които живееха в епохата, в която се изпълни Мистерията на Голгота и имаха още ясновидски способности, не се затрудняваха да разберат Христос.
Те не се затрудняваха, защото го бяха видели, това е сигурно, света на боговете и защото знаеха сега, че Христос, напускайки този свят на боговете, е дошъл на земята, за да изпълни тук своето бъдещо предопределение, което започва с Мистерията на Голгота.
Всъщност, те видяха Мистерията на Голгота също неясно, но до Мистерията на Голгота те можеха да виждат добре Христос. Можеха също да кажат безкрайно много неща за Христос в качеството му на Бог. Те не дискутираха какво е станало с този Бог, когато е слязъл в един човек чрез Кръщението на река Йордан. Имахме също в първите времена на християнството една съвсем характерна христология и не исусология. И тъй като светът на боговете престана най-общо да бъде нещо познато, христологията се превърна много скоро в една чисто и просто исусология.
към текста >>
Той използваше този образ на Грехопадението в смисъл, че според своята същност принадлежеше на един висш
свят
и падна в един нисш
свят
, което напълно отговаря на действителността, ако това се приема в образна форма.
Виждате в древни времена, човек говори за Грехопадението.
Той използваше този образ на Грехопадението в смисъл, че според своята същност принадлежеше на един висш свят и падна в един нисш свят, което напълно отговаря на действителността, ако това се приема в образна форма.
Може би се говори за падение в реален смисъл. Някогашният човек имаше ясно чувство, когато си казваше: аз паднах от една духовна висота и се свързах с една нисша реалност; така, модерният човек трябваше да открие, че мислите, които стават все по-абстрактни го водят също към един вид падение, но към едно падение, което върви нагоре, при което човек пада по един определен начин нагоре, значи, се издига, но се издига за своята загуба, по същия начин, както човекът от миналото усещаше, че пада за своята загуба. Човекът от миналото, който разбра още Грехопадението в смисъла на миналото, видя в Христос този, който постави човека в правилна връзка с този грях, т.е., с възможността за изкупление: както човекът от миналото, когато разви съзнанието, видя в Христос този, който го изправи от Грехопадението, така модерният човек, който влиза в интелектуализма, би трябвало да види в Христос този, който му дава тежест, за да не излитне духовното далеч от Земята или, по-скоро, далеч от света, в който се счита че е.
към текста >>
Там можем да кажем това: да, ние продължаваме да живеем като човешки същества в духовния
свят
, като изкарваме навън главата си, за да гледаме
физическия
свят
.
И сега, върнете се отново на нашия предишен образ, където се спрях на човешката способност за спомняне.
Там можем да кажем това: да, ние продължаваме да живеем като човешки същества в духовния свят, като изкарваме навън главата си, за да гледаме физическия свят.
Но ние не изплуваме нацяло, изкарваме навън само главата си. Ние оставаме в духовния свят, така че, даже ходът на нашите спомени се развива в него. Светът на нашите спомени остава долу, в океана на духовния свят. Виждате, докато се намираме между раждането и смъртта и не сме достатъчно силни в нашия Аз, за да видим всичко, което се случва там долу даже с нашите спомени, не забелязваме нищо от това, което става за нас, за човечеството в модерната епоха. Но когато преминем в смъртта, нещата стават сериозни за това, което се отнася до духовния свят, до който се издигаме в нашето физическо съществувание като риба, която идва да глътне въздух.
към текста >>
Ние оставаме в духовния
свят
, така че, даже ходът на нашите спомени се развива в него.
И сега, върнете се отново на нашия предишен образ, където се спрях на човешката способност за спомняне. Там можем да кажем това: да, ние продължаваме да живеем като човешки същества в духовния свят, като изкарваме навън главата си, за да гледаме физическия свят. Но ние не изплуваме нацяло, изкарваме навън само главата си.
Ние оставаме в духовния свят, така че, даже ходът на нашите спомени се развива в него.
Светът на нашите спомени остава долу, в океана на духовния свят. Виждате, докато се намираме между раждането и смъртта и не сме достатъчно силни в нашия Аз, за да видим всичко, което се случва там долу даже с нашите спомени, не забелязваме нищо от това, което става за нас, за човечеството в модерната епоха. Но когато преминем в смъртта, нещата стават сериозни за това, което се отнася до духовния свят, до който се издигаме в нашето физическо съществувание като риба, която идва да глътне въздух. И там, когато гледаме назад, ние не вярваме, че виждаме нетрайни образи, отдавайки се на грешката да вярваме, че временната перспектива също би убила действителността. Човешкото същество, по отношение на спомена, който е във времето, няма същото поведение като този, който на основание на пространствената перспектива, не гледа на това, което вижда от дистанция като на действителност, а като на обикновени образи; който, следователно, би казал: всъщност, когато се отдалечавам много, кулата там долу е наистина толкова малка, ужасно малка, която не може при това да бъде действителна, защото хората не могат, все пак, да живеят в една толкова малка кула, а също и тя не може да бъде действителна.
към текста >>
Светът на нашите спомени остава долу, в океана на духовния
свят
.
И сега, върнете се отново на нашия предишен образ, където се спрях на човешката способност за спомняне. Там можем да кажем това: да, ние продължаваме да живеем като човешки същества в духовния свят, като изкарваме навън главата си, за да гледаме физическия свят. Но ние не изплуваме нацяло, изкарваме навън само главата си. Ние оставаме в духовния свят, така че, даже ходът на нашите спомени се развива в него.
Светът на нашите спомени остава долу, в океана на духовния свят.
Виждате, докато се намираме между раждането и смъртта и не сме достатъчно силни в нашия Аз, за да видим всичко, което се случва там долу даже с нашите спомени, не забелязваме нищо от това, което става за нас, за човечеството в модерната епоха. Но когато преминем в смъртта, нещата стават сериозни за това, което се отнася до духовния свят, до който се издигаме в нашето физическо съществувание като риба, която идва да глътне въздух. И там, когато гледаме назад, ние не вярваме, че виждаме нетрайни образи, отдавайки се на грешката да вярваме, че временната перспектива също би убила действителността. Човешкото същество, по отношение на спомена, който е във времето, няма същото поведение като този, който на основание на пространствената перспектива, не гледа на това, което вижда от дистанция като на действителност, а като на обикновени образи; който, следователно, би казал: всъщност, когато се отдалечавам много, кулата там долу е наистина толкова малка, ужасно малка, която не може при това да бъде действителна, защото хората не могат, все пак, да живеят в една толкова малка кула, а също и тя не може да бъде действителна. Това е, приблизително, неговото основание.
към текста >>
Но когато преминем в смъртта, нещата стават сериозни за това, което се отнася до духовния
свят
, до който се издигаме в нашето физическо съществувание като риба, която идва да глътне въздух.
Там можем да кажем това: да, ние продължаваме да живеем като човешки същества в духовния свят, като изкарваме навън главата си, за да гледаме физическия свят. Но ние не изплуваме нацяло, изкарваме навън само главата си. Ние оставаме в духовния свят, така че, даже ходът на нашите спомени се развива в него. Светът на нашите спомени остава долу, в океана на духовния свят. Виждате, докато се намираме между раждането и смъртта и не сме достатъчно силни в нашия Аз, за да видим всичко, което се случва там долу даже с нашите спомени, не забелязваме нищо от това, което става за нас, за човечеството в модерната епоха.
Но когато преминем в смъртта, нещата стават сериозни за това, което се отнася до духовния свят, до който се издигаме в нашето физическо съществувание като риба, която идва да глътне въздух.
И там, когато гледаме назад, ние не вярваме, че виждаме нетрайни образи, отдавайки се на грешката да вярваме, че временната перспектива също би убила действителността. Човешкото същество, по отношение на спомена, който е във времето, няма същото поведение като този, който на основание на пространствената перспектива, не гледа на това, което вижда от дистанция като на действителност, а като на обикновени образи; който, следователно, би казал: всъщност, когато се отдалечавам много, кулата там долу е наистина толкова малка, ужасно малка, която не може при това да бъде действителна, защото хората не могат, все пак, да живеят в една толкова малка кула, а също и тя не може да бъде действителна. Това е, приблизително, неговото основание. Когато човешкото същество отправя ретроспективен поглед във времето, то не гледа на образите от спомените като на действителни, защото не зачита временната перспектива. Но това спира, когато спре всяка перспектива, когато се намираме вън от пространството и времето.
към текста >>
32.
6. ШЕСТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 6 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Когато се появи преди известно време първият том на "Упадъка на Западния
свят
"* /* Освалд Шпенглер, "Упадъкът на Западния
свят
", ІІ том, Мюних 1920 /І/ и 1922 /ІІ/.
Когато се появи преди известно време първият том на "Упадъка на Западния свят"* /* Освалд Шпенглер, "Упадъкът на Западния свят", ІІ том, Мюних 1920 /І/ и 1922 /ІІ/.
Всички пасажи цитирани от Щайнер се намират във втората част. Сведения на издателството в един том, Мюних, 1973/ на Шпенглер, можеше да се види в тази литературна публикация нещо, което таи в себе си желанието от заемането надълбоко с елементарните явления на упадъка и залеза на нашата епоха. Там можеше да се види някой, който, за много неща, действащи в нашата настояща епоха в цялостта на Западния свят, имаше чувството, и тези импулси трябва, всъщност, да водят малко по малко към едно тотално хаотизиране на западната цивилизация с нейната американска пристройка; някой, който, с това чувство, правеше усилие с много знания и овладявайки много научни идеи, да се отнася с един вид съдене на тези явления.
към текста >>
Там можеше да се види някой, който, за много неща, действащи в нашата настояща епоха в цялостта на Западния
свят
, имаше чувството, и тези импулси трябва, всъщност, да водят малко по малко към едно тотално хаотизиране на западната цивилизация с нейната американска пристройка; някой, който, с това чувство, правеше усилие с много знания и овладявайки много научни идеи, да се отнася с един вид съдене на тези явления.
Когато се появи преди известно време първият том на "Упадъка на Западния свят"* /* Освалд Шпенглер, "Упадъкът на Западния свят", ІІ том, Мюних 1920 /І/ и 1922 /ІІ/. Всички пасажи цитирани от Щайнер се намират във втората част. Сведения на издателството в един том, Мюних, 1973/ на Шпенглер, можеше да се види в тази литературна публикация нещо, което таи в себе си желанието от заемането надълбоко с елементарните явления на упадъка и залеза на нашата епоха.
Там можеше да се види някой, който, за много неща, действащи в нашата настояща епоха в цялостта на Западния свят, имаше чувството, и тези импулси трябва, всъщност, да водят малко по малко към едно тотално хаотизиране на западната цивилизация с нейната американска пристройка; някой, който, с това чувство, правеше усилие с много знания и овладявайки много научни идеи, да се отнася с един вид съдене на тези явления.
към текста >>
Той вярваше, че Западният
свят
беше тръгнал на път да стане именно жертва на една определена форма на цезаризъм, на една определена форма на демонстрация на сила от страна на изолираните индивиди, които биха заменили култури и диференцирани и структурирани по различни начини цивилизации с една обикновено и брутална действителност.
Вярно е, и разбира се, това се виждаше, че Освалд Шпенглер виждаше това, което е в упадък. Хората си даваха сметка още от тази епоха, както беше и при него, при когото мисълта беше изцяло обзета от това залязване, на това основание той имаше предвид всичко, което е в залеза си; защото той усещаше упадъка в цялото разположение на своята собствена душа, той не очакваше вече нищо това можеше да се разбере от всеки от всичко онова, което можеше да излезе още от цивилизацията на масата.
Той вярваше, че Западният свят беше тръгнал на път да стане именно жертва на една определена форма на цезаризъм, на една определена форма на демонстрация на сила от страна на изолираните индивиди, които биха заменили култури и диференцирани и структурирани по различни начини цивилизации с една обикновено и брутална действителност.
към текста >>
Можеше да се види как един човек като Шпенглер нямаше ни най-малко усет за факта, че може да излезе от волята на човечеството избавлението за тази култура и тази цивилизация на Западния
свят
, ако тази воля е насочена в смисъл да се изтъкне, с лице към всичко, което се поглъща и унищожава, цялото забулено отвън, в залеза, тази нова сила, която може да бъде извлечена въпреки всичко, от вътрешността на човека, ако той го иска днес.
Можеше да се види как един човек като Шпенглер нямаше ни най-малко усет за факта, че може да излезе от волята на човечеството избавлението за тази култура и тази цивилизация на Западния свят, ако тази воля е насочена в смисъл да се изтъкне, с лице към всичко, което се поглъща и унищожава, цялото забулено отвън, в залеза, тази нова сила, която може да бъде извлечена въпреки всичко, от вътрешността на човека, ако той го иска днес.
Освалд Шпенглер нямаше ни най-малко усет за една нова сила от този род, която, естествено, трябва да бъде една духовна сила,която трябва да почива върху изработване на това, което е духовно.
към текста >>
И при това, когато се появи първият обем, човек можеше да има най-малко определен респект от тези ще трябва още веднъж да употребя тази дума проникваща духовност, с лице към вцепенеността и задремалостта, и толкова далеч от висотата на силите, които придвижват историята и които дават днес тона, толкова маниери именно в литературния
свят
.
И при това, когато се появи първият обем, човек можеше да има най-малко определен респект от тези ще трябва още веднъж да употребя тази дума проникваща духовност, с лице към вцепенеността и задремалостта, и толкова далеч от висотата на силите, които придвижват историята и които дават днес тона, толкова маниери именно в литературния свят.
към текста >>
В тази книга в този втори том на "Упадъкът на Западния
свят
" на Шпенглер, изключително интересни са началото и краят.
В тази книга в този втори том на "Упадъкът на Западния свят" на Шпенглер, изключително интересни са началото и краят.
Но това начало и този край са тъжно интересни; те характеризират, всъщност, цялата психична конфигурация на този човек. Достатъчно е да се прочетат, започвайки от началото само няколко фрази и веднага попадаме в психичното състояние на много хора от днешното време.
към текста >>
Този, който иска да има тази мисъл с нейната кристална прозрачност за минералния
свят
единствено в нейната абстракция, а не само като преминаваща точка за еволюцията на човешката свобода, този, който, напротив, отправя своя поглед само в мисълта, с тази мисъл върху растителния
свят
има пред себе си, в света на растенията нещо мъгливо, мрачно, мистично, което не може да проникне с поглед.
Само този, който най-напред е разбрал това, върви напред в опознаването на факта, че в момента, в който ние гледаме цветята в тяхната цялостност, влизаме в тази мисъл, която е схваната най-напред в своята абстракция, в най-големия безпорядък.
Този, който иска да има тази мисъл с нейната кристална прозрачност за минералния свят единствено в нейната абстракция, а не само като преминаваща точка за еволюцията на човешката свобода, този, който, напротив, отправя своя поглед само в мисълта, с тази мисъл върху растителния свят има пред себе си, в света на растенията нещо мъгливо, мрачно, мистично, което не може да проникне с поглед.
Защото в момента, в който издигаме погледа си към растителния свят, трябва да си дадем ясна сметка, че трябва най-малко да действаме както Гьоте искаше да го прави със своето първоначално растение и с принципа, чрез който той проследи метаморфозата на първото растение, преминавайки през всички растителни форми; най-малко в този смисъл, в смисъла на Гьоте, този, който прави своите дистанции по отношение на едно познание за истинските сили свойствени за мисълта, които господстват в неорганичното, ще има в растителния свят чувството, че този свят остава мрачен и мистичен в най-лошия смисъл на нашата епоха, ако човек не върви напред до един имагинативен начин на наблюдаване най-малко именно в смисъла в който Гьоте основа своите ботанически понятия.
към текста >>
Защото в момента, в който издигаме погледа си към растителния
свят
, трябва да си дадем ясна сметка, че трябва най-малко да действаме както Гьоте искаше да го прави със своето първоначално растение и с принципа, чрез който той проследи метаморфозата на първото растение, преминавайки през всички растителни форми; най-малко в този смисъл, в смисъла на Гьоте, този, който прави своите дистанции по отношение на едно познание за истинските сили свойствени за мисълта, които господстват в неорганичното, ще има в растителния
свят
чувството, че този
свят
остава мрачен и мистичен в най-лошия смисъл на нашата епоха, ако човек не върви напред до един имагинативен начин на наблюдаване най-малко именно в смисъла в който Гьоте основа своите ботанически понятия.
Само този, който най-напред е разбрал това, върви напред в опознаването на факта, че в момента, в който ние гледаме цветята в тяхната цялостност, влизаме в тази мисъл, която е схваната най-напред в своята абстракция, в най-големия безпорядък. Този, който иска да има тази мисъл с нейната кристална прозрачност за минералния свят единствено в нейната абстракция, а не само като преминаваща точка за еволюцията на човешката свобода, този, който, напротив, отправя своя поглед само в мисълта, с тази мисъл върху растителния свят има пред себе си, в света на растенията нещо мъгливо, мрачно, мистично, което не може да проникне с поглед.
Защото в момента, в който издигаме погледа си към растителния свят, трябва да си дадем ясна сметка, че трябва най-малко да действаме както Гьоте искаше да го прави със своето първоначално растение и с принципа, чрез който той проследи метаморфозата на първото растение, преминавайки през всички растителни форми; най-малко в този смисъл, в смисъла на Гьоте, този, който прави своите дистанции по отношение на едно познание за истинските сили свойствени за мисълта, които господстват в неорганичното, ще има в растителния свят чувството, че този свят остава мрачен и мистичен в най-лошия смисъл на нашата епоха, ако човек не върви напред до един имагинативен начин на наблюдаване най-малко именно в смисъла в който Гьоте основа своите ботанически понятия.
към текста >>
Когато някой като Освалд Шпенглер отказва имагинативното познание и започва, при това с растителния
свят
, заема се да го описва, не постига нищо, което може да даде яснота и сила, постига един безпорядък от мисли, една мистичност, в най-лошия смисъл на думата, а именно, материалистичната мистика.
Когато някой като Освалд Шпенглер отказва имагинативното познание и започва, при това с растителния свят, заема се да го описва, не постига нищо, което може да даде яснота и сила, постига един безпорядък от мисли, една мистичност, в най-лошия смисъл на думата, а именно, материалистичната мистика.
И ако трябва да кажем това за началото, чрез това начало именно, се характеризира, в същото време, края на тази книга.
към текста >>
При други обстоятелства, политиката потъпка с презрение градовете и народи, икономиката на хората навлезе надълбоко в съдбите на растителния и животински
свят
, но това опира само до живота и после се замъглява.
Това, което се разгръща тогава в пространството на един век е спектакъл с такова влияние, че човекът от една бъдеща култура, дарен с друга душа и други страсти, ще бъде по необходимост потопен в чувството, че в тази епоха природата се е разклатила.
При други обстоятелства, политиката потъпка с презрение градовете и народи, икономиката на хората навлезе надълбоко в съдбите на растителния и животински свят, но това опира само до живота и после се замъглява.
Но тази техника ще остави следи от своите дни, когато всичко ще бъде изгубено и погълнато. Тази фалшива страст промени образа, който дава повърхността на земята./…../
към текста >>
Така че, когато гледаме човека от днешното време такъв, какъвто той е в своето вътрешно същество, един зрител на външния
свят
, трябва да си кажем: като човешко същество, каквото той е, той стига днес, най-точно, до развиването на минералното виждане.
Е добре, когато човек разглежда минерала, растението, животното, човека, вижда, че човешкото се характеризира, в настояще време, от факта, че от средата на ХV век, ние сме изминали целия път до минералната и прозрачна мисъл.
Така че, когато гледаме човека от днешното време такъв, какъвто той е в своето вътрешно същество, един зрител на външния свят, трябва да си кажем: като човешко същество, каквото той е, той стига днес, най-точно, до развиването на минералното виждане.
Но тогава трябва да се характеризира значението на тази минерална мисъл, както го направих аз малко преди това.
към текста >>
Основно, никой, освен Освалд Шпенглер именно, не е показал по такъв радикален начин, че с абстрактната мисъл, човек стига само най-много до извънчовешкия
свят
, което не значи човешки
свят
!
Основно, никой, освен Освалд Шпенглер именно, не е показал по такъв радикален начин, че с абстрактната мисъл, човек стига само най-много до извънчовешкия свят, което не значи човешки свят!
И Осуалд Шпенглер усеща истинския характер на човека факта, че човек може да мисли в действителност, само като един вид допълнение, което е необяснимо и, основно, излишно за човека. Защото, за Шпенглер, тази мисъл е основно, все пак, нещо крайно излишно в човека: "Абстракцията на усещането, това е мисълта. Мисълта въведе завинаги една двойственост в будното състояние на човека. Много скоро, той видя в усета и сетивността душевните сили, като считаше едната за извисена, другата за по-нисша. Той създаде зло вещото противопоставяне между света на светлината но окото, който е окачествен като свят на привидност и илюзия на сетивата и един свят, който е буквално пред-положен, където понятията живеят по свой на чин в лек нюанс на светлината, която не може да им бъде отнета* /* Ибид стр. 566/.
към текста >>
Той създаде зло вещото противопоставяне между света на светлината но окото, който е окачествен като
свят
на привидност и илюзия на сетивата и един
свят
, който е буквално пред-положен, където понятията живеят по свой на чин в лек нюанс на светлината, която не може да им бъде отнета* /* Ибид стр. 566/.
Основно, никой, освен Освалд Шпенглер именно, не е показал по такъв радикален начин, че с абстрактната мисъл, човек стига само най-много до извънчовешкия свят, което не значи човешки свят! И Осуалд Шпенглер усеща истинския характер на човека факта, че човек може да мисли в действителност, само като един вид допълнение, което е необяснимо и, основно, излишно за човека. Защото, за Шпенглер, тази мисъл е основно, все пак, нещо крайно излишно в човека: "Абстракцията на усещането, това е мисълта. Мисълта въведе завинаги една двойственост в будното състояние на човека. Много скоро, той видя в усета и сетивността душевните сили, като считаше едната за извисена, другата за по-нисша.
Той създаде зло вещото противопоставяне между света на светлината но окото, който е окачествен като свят на привидност и илюзия на сетивата и един свят, който е буквално пред-положен, където понятията живеят по свой на чин в лек нюанс на светлината, която не може да им бъде отнета* /* Ибид стр. 566/.
към текста >>
И това е защото Освалд Шпенглер няма и най-малка идея за факта, щом мисълта действа по чист начин, тя не се задоволява да абсорбира света на светлината на окото, и мисълта свързва този
свят
на светлината на окото с целия човек.
И така, излагайки тези неща, Шпенглер развива една изключително любопитна идея, а именно, че в своята основа цялата интелектуална цивилизация на човека зависи от окото, тя е само абстрактна на света на светлината и че понятията, в действителност, са само изострени виждания, едни малко разлети в светлина та виждания, предадени чрез окото.
И това е защото Освалд Шпенглер няма и най-малка идея за факта, щом мисълта действа по чист начин, тя не се задоволява да абсорбира света на светлината на окото, и мисълта свързва този свят на светлината на окото с целия човек.
Нещо съвсем различно е да мислиш за същност, свързана с възприятието на окото, от това да говориш за представи. Шпенглер говори също за активността на представата, но той иска чрез това именно да достави доказателството, че мисълта в човека е само един вид сън, излязъл от мозъка и от света на светлината, един малко по-подреден сън.
към текста >>
Ето защо, всичко, което Освалд Шпенглер развива тук по повод този
свят
на светлината, трансформиран в мисъл, в основата си е само едно изключително духовно многословие.
Ето защо, всичко, което Освалд Шпенглер развива тук по повод този свят на светлината, трансформиран в мисъл, в основата си е само едно изключително духовно многословие.
Ето какво е абсолютно наложително да бъде казано: въведението на този втори том е само едно духовно многословие. Това духовно многословие се издига после до потвърждение от този род: "Това обедняване на сетивното означава в същото време едно неизмеримо задълбочаване. Човешкото будно съществувание не е само едно разпъване между тялото и заобикалящия свят. Тук сега става въпрос за живот в един свят от светлина, затворен от всякъде. Тялото еволюира във видимото пространство.
към текста >>
Човешкото будно съществувание не е само едно разпъване между тялото и заобикалящия
свят
.
Ето защо, всичко, което Освалд Шпенглер развива тук по повод този свят на светлината, трансформиран в мисъл, в основата си е само едно изключително духовно многословие. Ето какво е абсолютно наложително да бъде казано: въведението на този втори том е само едно духовно многословие. Това духовно многословие се издига после до потвърждение от този род: "Това обедняване на сетивното означава в същото време едно неизмеримо задълбочаване.
Човешкото будно съществувание не е само едно разпъване между тялото и заобикалящия свят.
Тук сега става въпрос за живот в един свят от светлина, затворен от всякъде. Тялото еволюира във видимото пространство. Да изпиташ дълбините, това означава да влезеш мощно във видимите далечини, изхождайки от един светлинен център: това е точката, която наричаме Аз. Азът е едно понятие за светлина* /* Ибид стр.564/.
към текста >>
Тук сега става въпрос за живот в един
свят
от светлина, затворен от всякъде.
Ето защо, всичко, което Освалд Шпенглер развива тук по повод този свят на светлината, трансформиран в мисъл, в основата си е само едно изключително духовно многословие. Ето какво е абсолютно наложително да бъде казано: въведението на този втори том е само едно духовно многословие. Това духовно многословие се издига после до потвърждение от този род: "Това обедняване на сетивното означава в същото време едно неизмеримо задълбочаване. Човешкото будно съществувание не е само едно разпъване между тялото и заобикалящия свят.
Тук сега става въпрос за живот в един свят от светлина, затворен от всякъде.
Тялото еволюира във видимото пространство. Да изпиташ дълбините, това означава да влезеш мощно във видимите далечини, изхождайки от един светлинен център: това е точката, която наричаме Аз. Азът е едно понятие за светлина* /* Ибид стр.564/.
към текста >>
"Напрежението със заобикалящия
свят
е премахнато, ритъмът на живота продължава".
"Напрежението със заобикалящия свят е премахнато, ритъмът на живота продължава".
към текста >>
Истински живият човек, селянинът и войникът, държавният човек, главнокомандващият войските, човекът, познаващ света, търговецът, всички онези, които искат да забогатеят, да командват, да управляват, да се борят, да се колебаят, този, който организира и този, който предприема, авантюристът, побойникът и играчът, всички са отделени от цял един
свят
на човека на "духа" Шпенглер слага тази дума в кавички светецът, проповедникът, ученият, идеалистът и идеологът, като той е предопределен за това от силата на своята мисъл или своето кръвно не дохранване.
Съществуват хора, родени от съдбата и хора, родени от причинността.
Истински живият човек, селянинът и войникът, държавният човек, главнокомандващият войските, човекът, познаващ света, търговецът, всички онези, които искат да забогатеят, да командват, да управляват, да се борят, да се колебаят, този, който организира и този, който предприема, авантюристът, побойникът и играчът, всички са отделени от цял един свят на човека на "духа" Шпенглер слага тази дума в кавички светецът, проповедникът, ученият, идеалистът и идеологът, като той е предопределен за това от силата на своята мисъл или своето кръвно не дохранване.
Будните съществувание и съзнание, мярката и напрежението, инстинктите и възгледите, органите на циркулация и тези на осезанието рядко ще се намери човек на определено ниво, при когото едната или другата от тези страни да не съдържа абсолютна важност* /*Ибид стр575./.
към текста >>
Защото само действащият човек, човекът на съдбата значи, този, на когото мислите са безразлични живее, в крайна сметка, в реалния
свят
, светът на политически, военни и икономически решения, където възгледите и системите не струват.
Защото само действащият човек, човекът на съдбата значи, този, на когото мислите са безразлични живее, в крайна сметка, в реалния свят, светът на политически, военни и икономически решения, където възгледите и системите не струват.
Тук, един саблен удар има повече стойност от един добър силогизъм и има смисъл в презрението, с което войникът и държавният човек гледат през цялото време от високо писарушките и библиотекарските плъхове, които смятат, че световната история е там заради духа, заради науката, даже изкуството* /* Ибид стр. 576/.
към текста >>
Истински живият човек, селянинът и войникът, държавният човек, главнокомандващият войските, човекът, който познава света, търговецът, всички онези, които искат да забогатеят, да командват, да управляват, да се борят, да се колебаят, този, който организира и този, който предприема, авантюристът, побойникът и играчът, всички са отделени от цял един
свят
на човека на духа, светецът, проповедникът, ученият, идеалистът и идеологът* /* Ибид стр. 575/.
Ето какво е ясно казано! Но също толкова е ясно, че може да се познае кой го е казал: в крайна сметка, все пак една "писарушка и един библиотекарски плъх" го е писал, който иска да си говори само за паунски пера. И не е нужно да бъдеш "писарушка и библиотекарски плъх" за да напишеш: Съществуват хора, родени от съдбата и хора, родени от причинността.
Истински живият човек, селянинът и войникът, държавният човек, главнокомандващият войските, човекът, който познава света, търговецът, всички онези, които искат да забогатеят, да командват, да управляват, да се борят, да се колебаят, този, който организира и този, който предприема, авантюристът, побойникът и играчът, всички са отделени от цял един свят на човека на духа, светецът, проповедникът, ученият, идеалистът и идеологът* /* Ибид стр. 575/.
Сякаш никога не е имало изповедални и проповедници изповедници! Още повече, съществуват още други същества, до които всички тези видове като хора отиват да търсят своите мисли. Виждани са даже, в компания на този вид хора, като описаните държавни хора, главнокомандващи войските, хора, които познават света, търговци, побойници, играчи и т.н. разказвачи на авантюри и гадатели! Така че, следователно, светът, чрез когото държавният човек, политикът и т.н.
към текста >>
Така, спектакълът на една висша култура, целият този прекрасен
свят
на божества, на изкуства, на мисли, на битки, на градове приключва с първоначалните въпроси на вечната кръв, която е едно с космичните вълни, въртяща се вечно в орбити.
Животът е алфата и омегата, космическия поток, който тече към далечините под микрокосмическа форма. Това е действието в недрата на света в своя исторически размер. Пред неустоимия ритъм на редувания на поколения изчезва за да приключи всичко, което е построило будното съществувание в своите духовни светове. Историята се занимава с живота и с нищо друго, освен живота, расата, триумфа на желанието за мощ, а не с победата на истините, с изобретения или с парите. Историята на света е съденето на света: тя винаги дава основание на по-силния живот, на по-пълния живот,на по-сигурния в самия себе си живот, а именно основанието да съществуваш и не е толкова важно, че е била оправдавана пред будното съзнание и тя винаги е принасяла в жертва истината и справедливостта, на силата, на расата и е осъждала на смърт хората и народите, за които истината е била по-важна от делата, и справедливостта по-съществена от властта.
Така, спектакълът на една висша култура, целият този прекрасен свят на божества, на изкуства, на мисли, на битки, на градове приключва с първоначалните въпроси на вечната кръв, която е едно с космичните вълни, въртяща се вечно в орбити.
Будното съзнание, ясно и богато на форми става отново мълчалив служител на съществуванието така, както го учеше императорската епоха в Китай и в Рим; времето, чийто неумолим бяг включва мимолетната случайност, каквато е цивилизацията на тази планета в случайността, каквато е човекът, това е една форма, в която случайността, каквато е живота, изтича надалеч през една определено време, докато в света на светлината на нашите очи, се отварят на заден план вълните на хоризонтите на историята на земята и на историята на звездите.
към текста >>
33.
7. СЕДМА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 9 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Достатъчно е да се разгледа цивилизацията на древния Египет: там, тези, които изуча ват в Мистериите препоръчителните указания на духовния
свят
, предаваха това, което намираха относно един духовен
свят
на тези които имаха желанието и задачата да станат действащи хора.
Когато се изкачваме в историята на човечеството, навсякъде намираме, че така наречените действени хора, хората които имат да вършат нещо външно в света, се обръщат или, в по-късните времена, към оракули, или, в по-предишни епохи, към това, което може да се познае в Мистериите, като препоръчителни указания на Боговете.
Достатъчно е да се разгледа цивилизацията на древния Египет: там, тези, които изуча ват в Мистериите препоръчителните указания на духовния свят, предаваха това, което намираха относно един духовен свят на тези които имаха желанието и задачата да станат действащи хора.
Така че, когато човек изкачва хода на еволюцията на човечеството, открива че импулсите, които се изливат върху земните действия, бяха черпени от духовния свят и не идваха от кръвта защото цялата тази теория за кръвта е, всъщност, както мистична, така и мрачна колкото е възможно не идваха значи, от един тънък долен слой, какъвто беше кръвта.
към текста >>
Така че, когато човек изкачва хода на еволюцията на човечеството, открива че импулсите, които се изливат върху земните действия, бяха черпени от духовния
свят
и не идваха от кръвта защото цялата тази теория за кръвта е, всъщност, както мистична, така и мрачна колкото е възможно не идваха значи, от един тънък долен слой, какъвто беше кръвта.
Когато се изкачваме в историята на човечеството, навсякъде намираме, че така наречените действени хора, хората които имат да вършат нещо външно в света, се обръщат или, в по-късните времена, към оракули, или, в по-предишни епохи, към това, което може да се познае в Мистериите, като препоръчителни указания на Боговете. Достатъчно е да се разгледа цивилизацията на древния Египет: там, тези, които изуча ват в Мистериите препоръчителните указания на духовния свят, предаваха това, което намираха относно един духовен свят на тези които имаха желанието и задачата да станат действащи хора.
Така че, когато човек изкачва хода на еволюцията на човечеството, открива че импулсите, които се изливат върху земните действия, бяха черпени от духовния свят и не идваха от кръвта защото цялата тази теория за кръвта е, всъщност, както мистична, така и мрачна колкото е възможно не идваха значи, от един тънък долен слой, какъвто беше кръвта.
към текста >>
Привлякох вниманието ви върху факта, че се разбира, например, легендата за Лоенгрин, наистина, само ако човек може да изкачи от външния физически
свят
до замъка на Граала от първите времена, или, по-скоро, времената от средата на Средновековието.
Привлякох вниманието ви върху факта, че се разбира, например, легендата за Лоенгрин, наистина, само ако човек може да изкачи от външния физически свят до замъка на Граала от първите времена, или, по-скоро, времената от средата на Средновековието.
към текста >>
Когато се изкачваме в древните времена, намираме, наистина, че хората са в широк смисъл зависими от изследването на духовния
свят
, когато искат да направят нещо.
Когато се изкачваме в древните времена, намираме, наистина, че хората са в широк смисъл зависими от изследването на духовния свят, когато искат да направят нещо.
Тогава трябва да се изучат намеренията на Боговете, ако е позволено едно такова изразяване. И това отношение на зависимост от Боговете, което установяваме, предизвикваше едно такова състояние на хората в древните времена, че те не бяха свободни. Мислите на хората имаха изцяло една такава ориентация, че те бяха, така да се каже, третирани като приемници, в които Боговете изливаха своите субстанции, духовните субстанции, под влиянието на които хората действаха.
към текста >>
Всъщност, беше абсолютно необходимо да протичат така нещата от ХVІ век чак до последната трета на ХІХ век, защото в работните отношения между хората ръководен беше тогава още в целия цивилизован
свят
този духовен принцип, който може да бъде наречен принципът на Архангел Габриел, ако искаме да употребим едно древно име; значи на това същество /това е само една терминология, аз искам да насоча това към една духовна сила/, което управляваше своето действие върху човешките души, без модерната цивилизация да е съзнателна за това.
Всъщност, беше абсолютно необходимо да протичат така нещата от ХVІ век чак до последната трета на ХІХ век, защото в работните отношения между хората ръководен беше тогава още в целия цивилизован свят този духовен принцип, който може да бъде наречен принципът на Архангел Габриел, ако искаме да употребим едно древно име; значи на това същество /това е само една терминология, аз искам да насоча това към една духовна сила/, което управляваше своето действие върху човешките души, без модерната цивилизация да е съзнателна за това.
Самите хора вътрешно нямаха съдържание. Те се задоволяваха да усвоят едно традиционно съдържание за живота на своята душа и своя дух. Но ефектът от това беше, че хората не можеха да усетят присъствието в това духовно съдържание.
към текста >>
И това стана на основанието, че все повече и повече души слизаха от духовния
свят
на физически план с големи очаквания за това, което се отнася до земния живот.
Но по време на последната третина на ХІХ век, нещата станаха малко по малко такива, че, най-напред, тези елементарни същества, които мислеха с човешкия мозък и които после тъчаха, всъщност тези нишки, присвоявайки си човешки умове и създавайки социалните контексти на ХІХ век, накрая, това им беше достатъчно. Те изпълнеха своята задача в световната история или, по-добре би било да се каже, че те задоволиха своята нужда на световния исторически план. И, отделно от това, се намеси нещо, което им попречи да продължават своята активност на паразити. Тя се разви извънредно добре до към края на ХVІІІ век; после крайно добре през ХІХ век; но тези елементарни същества, постигнаха тогава, малко по малко получаването на това, което им харесваше.
И това стана на основанието, че все повече и повече души слизаха от духовния свят на физически план с големи очаквания за това, което се отнася до земния живот.
към текста >>
В действителност, човешките души слизат във
физическия
свят
с извън редно големи очаквания.
Нали, когато хората, след като са били малки деца, плачещи и ритащи с крака, които са отгледани криво-ляво в модерната епоха нямат, наистина съзнанието, че са били снабдени с извънредно големи очаквания, преди да слязат на земята. Но това продължи да живее в емоциите, в цялата конфигурация на душата и продължава да живее там и днес.
В действителност, човешките души слизат във физическия свят с извън редно големи очаквания.
И от там идват също разочарованията, които се изпитват несъзнателно, от отдавна вече в детските души, защото тези очаквания, все пак, не са задоволени.
към текста >>
Това, което липсва, е именно субстанцията, това, което трябва да дойде от духовния
свят
.
Това, което липсва, е именно субстанцията, това, което трябва да дойде от духовния свят.
Ето какво липсва. И ето, какво се заявява: какво, всичко това е абсурдно, тези дрехи са там, всъщност, само за да бъдат гледани. Да ги закачим, значи, по-скоро на порт-манта и да очакваме, че от това мистично въздействие ще излезе една пищна селянка която, обратно на това, няма нужда от хубави дрехи, тя ще бъде съвсем естествено това, което може да се очаква от него.
към текста >>
Когато някой чете неговите книги, те са такива, че този някой има чувството: бога ми, този човек има неща да каже, той познава упадъка на западния
свят
, защото той чисто и просто се е просмукал от цялата тази атмосфера на упадъка; самият той е изпълнен целият от нея.
Това, което би трябвало да се прави, абсолютно не е в съгласие с бранените неща в неговите книги.
Когато някой чете неговите книги, те са такива, че този някой има чувството: бога ми, този човек има неща да каже, той познава упадъка на западния свят, защото той чисто и просто се е просмукал от цялата тази атмосфера на упадъка; самият той е изпълнен целият от нея.
Ако искахме да ускорим упадъка на западния свят, не бихме могли да направим нищо по-добро, от това да направим Освалд Шпенглер командващ батальон и даже главнокомандващ на армията на този упадък. Защото той познава всичко това, самият той е вътрешно абсолютно от този калибър, от духовна гледна точка. И той е така особено представителен за своето време. Той намира, че цялата тази модерна цивилизация върви към разпадък. Аз определено смятам, че ако всички правят като него, тя ще тръгне към разпадане, без никакво съмнение.
към текста >>
Ако искахме да ускорим упадъка на западния
свят
, не бихме могли да направим нищо по-добро, от това да направим Освалд Шпенглер командващ батальон и даже главнокомандващ на армията на този упадък.
Това, което би трябвало да се прави, абсолютно не е в съгласие с бранените неща в неговите книги. Когато някой чете неговите книги, те са такива, че този някой има чувството: бога ми, този човек има неща да каже, той познава упадъка на западния свят, защото той чисто и просто се е просмукал от цялата тази атмосфера на упадъка; самият той е изпълнен целият от нея.
Ако искахме да ускорим упадъка на западния свят, не бихме могли да направим нищо по-добро, от това да направим Освалд Шпенглер командващ батальон и даже главнокомандващ на армията на този упадък.
Защото той познава всичко това, самият той е вътрешно абсолютно от този калибър, от духовна гледна точка. И той е така особено представителен за своето време. Той намира, че цялата тази модерна цивилизация върви към разпадък. Аз определено смятам, че ако всички правят като него, тя ще тръгне към разпадане, без никакво съмнение. Значи, трябва това, което той пише да е вярно.
към текста >>
Спойте заедно нещо по-добро от това, което този водопроводчик* е на път да спои и спойте нещо, което ще може да действа в бъдещето, докато със своята работа на водопроводчик, Шпенглер произвежда само упадък на западния
свят
.
През времето, в което не сме заедно, опитайте да разсъждавате върху начина за подготвяне за едно разум но пробуждане, за една победа над шпенглеризма.
Спойте заедно нещо по-добро от това, което този водопроводчик* е на път да спои и спойте нещо, което ще може да действа в бъдещето, докато със своята работа на водопроводчик, Шпенглер произвежда само упадък на западния свят.
/* "Шпенглер" на немски език означава "водопроводчик"/.
към текста >>
34.
ЧАСТ ТРЕТА. МИСИЯТА НА ДУХА. 8. ОСМА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 20 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Свръхсетивните познания, постижими чрез изследването и предадени, могат да бъдат схванати просто чрез обикновения здрав разум, когато този обикновен здрав разум не се отказва най-вече от отсъствието на предразсъдъци, от факта, че се изхожда от така наречените във външния сетивен
свят
доказателства, логически изводи и други подобни неща.
На отправената ми така любезна покана да говоря тук тази вечер, ще отговоря, съобщавайки няколко указания върху начина, по който се постига, чрез директното изследване това познание за духа, чиито последствия в обучението ще бъдат изложени тук. Отбелязах така набързо, че ще говоря днес основно за метода, чрез който се прониква чрез изследване в свръхсетивните светове; може би ще се представи възможност също и на друг случай да се предадат някои резултати от свръхсетивното изследване. Но освен това, трябва да кажа като въведение, че всичко, което имам да кажа днес, се отнася стриктно към изследването на духовните, свръхсетивните светове, но не до разбирането на свръхсетивното познание.
Свръхсетивните познания, постижими чрез изследването и предадени, могат да бъдат схванати просто чрез обикновения здрав разум, когато този обикновен здрав разум не се отказва най-вече от отсъствието на предразсъдъци, от факта, че се изхожда от така наречените във външния сетивен свят доказателства, логически изводи и други подобни неща.
Единствено по причина на тези препятствия се казва често, че не могат да се познават резултатите от свръхсетивното изследване, ако човек не може да направи самия себе си изследовател на свръхсетивното.
към текста >>
Но когато вземем решението да правим сутрин и вечер медитация, с цел да се научим малко по малко да потапяме поглед в свръхсетивния
свят
, ще можем всеки ден да го правим или да го изоставяме.
Когато някой започва да изпълнява медитация, той извършва единственото действие, което е наистина тотално свободно в този човешки живот. В нас ние винаги носим тази тенденция към свобода, ние сме реализирали също, една голяма част от свободата. Но ако размислим, ще видим, че за едно нещо сме зависими от нашето наследство, за друго от нашето възпита ние, за трето от нашия живот. И попитайте се, в каква степен сме способни да изоставим така изведнъж това, което сме направили наше чрез наследството, чрез възпитанието и чрез живота. Ще се окажем с лице пред нищото, ако бяхме искали така изведнъж да изоставим всичко това.
Но когато вземем решението да правим сутрин и вечер медитация, с цел да се научим малко по малко да потапяме поглед в свръхсетивния свят, ще можем всеки ден да го правим или да го изоставяме.
Нищо няма да ни се противопоставя. И опитността показва също, че по-голямата част от тези, които започват да практикуват медитативен живот с големи решения, го изоставят отново твърде скоро. В това ние сме напълно свободни. Тази медитативна практика е едно действие, което е в основата си свободно.
към текста >>
В момента, в който този, който ще бъде посветен се издигне в свръхсетивния
свят
, той започва да живее в един
свят
, където тази симпатия и тази антипатия свързани с телестността, стават за него все повече и повече чужди, за времето, в което той пребивава в свръхсетивното.
Ние сме едно дете, ние растем и се развиваме. Симпатия и антипатия приемат в нашия живот една фиксирана форма. Симпатията и антипатията за природните явления и най-вече симпатията и антипатията за другите хора. Нашето тяло участва във всичко това. Ние отправяме твърде очевидно към всичко това тази симпатия и тази антипатия, които имат даже в голяма част своето основани във физическите процеси на нашето тяло.
В момента, в който този, който ще бъде посветен се издигне в свръхсетивния свят, той започва да живее в един свят, където тази симпатия и тази антипатия свързани с телестността, стават за него все повече и повече чужди, за времето, в което той пребивава в свръхсетивното.
Той е изваден от това с което е свързан чрез своята телесност. Когато иска отново да приеме своя обикновен живот, той трябва, така да се каже, да се върне отново в своите обикновени симпатии и антипатии, това, което иначе се извършва съвсем естествено. Когато човек се събужда сутрин, той се намира в своето тяло, той изпитва същата любов към нещата и хората, същата симпатия и антипатия, както преди. Това се извършва съвсем само. Но когато човек пребивава в свръхсетивното и иска да се върне отново в своите симпатии и антипатии, тогава той трябва да по ложи усилия, за да го направи, трябва, така да се каже, да се потопи в своята собствена телесност.
към текста >>
То не се отпечатва, само ако човек трансформира най-напред с много усилия в понятия това, което вижда в свръхсетивния
свят
, ако човек накара в същото време своя усет да премине в свръхсетивния
свят
.
Нашият спомен, нашата памет са ту много добри, ту лоши, но ние постигаме паметта. После, по-късно имаме опитности, ние си спомняме за тях. За това, за което имаме опитност в свръхсетивните светове, нещата не стоят така. Ние можем да имаме опитност с тях, в нейното величие, в нейната красота, в нейното богатство от насоки; веднъж извършената опитност е вече минало. И за да може това да се представи отново пред душата, трябва отново да имаме опитност с него.
То не се отпечатва, само ако човек трансформира най-напред с много усилия в понятия това, което вижда в свръхсетивния свят, ако човек накара в същото време своя усет да премине в свръхсетивния свят.
Това е много трудно.
към текста >>
Ето защо, трябва преди това да сте укрепили своите понятия, трябва да си станал преди това един честен здраво мислещ логичен човек, за да не се забравя постоянно тази логика, когато се гледа в този
свят
.
Всъщност, трябва да се мисли от друга страна абсолютно, без да ви помага тялото за тази мисъл.
Ето защо, трябва преди това да сте укрепили своите понятия, трябва да си станал преди това един честен здраво мислещ логичен човек, за да не се забравя постоянно тази логика, когато се гледа в този свят.
Слабо развитите ясновидци могат да виждат точно нещата, но забравят логиката, когато са от другата страна. Това точно се отнася и до случая, когато някой има да съобщава на някой друг свръхсетивни истини, тогава се забелязва тази модификация на паметта по отношение на свръхсетивните истини. И тук виждаме до каква степен нашето тяло е засегнато от упражняването на паметта, не от мисълта, а от упражняването на паметта, която, зависи това, прелива винаги върху свръхсетивното.
към текста >>
Това все още не е достатъчно за пълното проникване в свръхсетивния
свят
; за това, е необходимо да се упражнява също, не само това да можем да се отпущаш върху представи, не само да концентрираш, така да се каже, цялата си душа върху тази представа, а и да можеш също постоянно да ги изхвърляш по волята на своето съзнание.
Но после, трябва да може да се прониква по-напред в това свръхсетивно познание. Това се получава от факта, че се развива сега медитацията. Най -напред, човек се отпуща в медитация върху определени представи и комплекси от представи и от този факт укрепва душевния живот.
Това все още не е достатъчно за пълното проникване в свръхсетивния свят; за това, е необходимо да се упражнява също, не само това да можем да се отпущаш върху представи, не само да концентрираш, така да се каже, цялата си душа върху тази представа, а и да можеш също постоянно да ги изхвърляш по волята на своето съзнание.
Така както в активния живот човек може да гледа нещо и после да отмести погледа си в обратна посока, така в свръхсетивното развитие трябва да се научим да можем да се концентрираме силно върху едно душевно съдържание и после да го изхвърлим вън от душата си.
към текста >>
Така както нахлува въздух в белите дробове, от който те имат нужда, така истински духовния
свят
сега нахлува в празното съзнание, родено по начина, който описах.
Това,естествено, е степен на развитие, която ние трябва да постигнем. Най-напред трябва да узреем, като накараме да изчезнат представите, върху които сме медитирали, трябва да постигнем силата да караме да изчезва този душевен колос, този исполин на душата; цялата страшна акула на нашия живот до настояще то, между настоящия момент и раждането и там, пред нас ни е нужно да го накараме да изчезне. Ако го накараме за изчезне, тогава започва нещо, което бих желал да нарека "по-будно съзнание". Тогава ние сме просто пробудени, без да има съдържание, в това будно съзнание. Но сега, то се изпълва.
Така както нахлува въздух в белите дробове, от който те имат нужда, така истински духовния свят сега нахлува в празното съзнание, родено по начина, който описах.
към текста >>
Духът влиза във вас чрез инспирацията и първото нещо, с което имаме опитност е това, което преди раждането или още по-точно, преди зачатието, присъстваше в нашата душа и нашия дух в един духовен
свят
.
Веднъж щом си накарал етерното тяло да изчезне, чрез метода, който изработих, не влизам в един още по-фин етер, а в нещо, противоположно на етера, както дълговете са противоположни на богатството. И само сега аз зная, чрез опитност, какво е духът.
Духът влиза във вас чрез инспирацията и първото нещо, с което имаме опитност е това, което преди раждането или още по-точно, преди зачатието, присъстваше в нашата душа и нашия дух в един духовен свят.
Това е предварително съществуващият живот на нашето същество от душа и от дух. Преди това, ние сме го видели в етера издигайки се отново до нашето раждане. Сега, ние гледаме отвъд раждането или, по-скоро, отвъд зачатието, в света на душата и на духа и постигаме това да се възприемем такива, каквито сме били преди да слезем от световете на духа и да се облеем с едно физическо тяло минавайки през наследствената линия.
към текста >>
И така, първото нещо, което срещаме, когато проникнем в духовния
свят
, е истината за предварителното съществувание на човешката душа, по-точно, на човешкия дух и сега се учим да гледаме директно това, което е вечно.
Тези неща, за познанието чрез посвещение не са философски истини, които се изработват чрез мисълта, това са опитности, но опитности, които трябва най-напред да бъдат постигнати от факта, че човек се при готвя за тях по начина, който посочих.
И така, първото нещо, което срещаме, когато проникнем в духовния свят, е истината за предварителното съществувание на човешката душа, по-точно, на човешкия дух и сега се учим да гледаме директно това, което е вечно.
към текста >>
Ще постигнем, благодарение на това, не само да приемем в нас духовния
свят
под форма на инспирация, а и да се потопим действително с нашия дух, освободен от тялото, в другите духовни същества, които са вън от нас.
Вземаме твърдото решение и прилагаме една желязна воля към него да усвоим за няколко години едно друго поведение в тази област. Ще цитирам така простичко факта, че всеки човек има в своя почерк нещо, което се нарича характер на почерка: Ако правим усилия, за да постигнем един друг почерк, който изобщо не е подобен на предшестващия, това изисква една голяма вътрешна сила. Нужно е тогава само този втори почерк да стане за нас също толкова обикновен, също толкова текущ, както предишния. Това е само едно от малките неща. Има също много неща, чрез които ние можем да променим цялата основна ориентация на нашата воля, чрез нашата собствена енергия.
Ще постигнем, благодарение на това, не само да приемем в нас духовния свят под форма на инспирация, а и да се потопим действително с нашия дух, освободен от тялото, в другите духовни същества, които са вън от нас.
Защото, да познаваш по действително духовен начин, означава, да се потопиш в същностите, които са духовно около нас, когато гледаме физическите неща. Ако искаме да имаме познание за една духовна реалност, ни е нужно най-напред да излезем от нас самите. Опитах това. Но после ни е нужно да постигнем способността да проникваме, този път, в нещата, т.е., в духовните неща и същности.
към текста >>
Първият се състои в това, че ние одобряваме всички други гледни точки на материалния
свят
, различни от преди това.
Можем тогава да видим от няколко симптома, че действително сме отишли напред в тези упражнения. Бих искал да посоча два от тях, но те са много.
Първият се състои в това, че ние одобряваме всички други гледни точки на материалния свят, различни от преди това.
За чистия интелектуализъм, моралния свят има нещо нереално. Разбира се, когато човешкото същество е запазило определена корекция в недрата на материалния свят, се чувства задължено да изпълни своето задължение,вършейки това, което е добро, според традицията; но даже и да не си признава,той мисли така: от факта, че някой е извършил добро, не се е получило нещо от същия ред, както когато светкавица прореже пространството или гръмотевица гръмне в пространството. Той не мисли за нищо реално в този случай. Когато човек проникне в живота на духовния свят, забелязва, че моралната подредба на света не само е една реалност от същата природа като на физическата реалност, а тя има една висша действителност. Човек се научава малко по малко да разбира, че цялото това време с неговите световни части и физически процеси може да пропадне, да се разруши; но това, което се излъчва морално от нас, ще се изгуби в своите следствия.
към текста >>
За чистия интелектуализъм, моралния
свят
има нещо нереално.
Можем тогава да видим от няколко симптома, че действително сме отишли напред в тези упражнения. Бих искал да посоча два от тях, но те са много. Първият се състои в това, че ние одобряваме всички други гледни точки на материалния свят, различни от преди това.
За чистия интелектуализъм, моралния свят има нещо нереално.
Разбира се, когато човешкото същество е запазило определена корекция в недрата на материалния свят, се чувства задължено да изпълни своето задължение,вършейки това, което е добро, според традицията; но даже и да не си признава,той мисли така: от факта, че някой е извършил добро, не се е получило нещо от същия ред, както когато светкавица прореже пространството или гръмотевица гръмне в пространството. Той не мисли за нищо реално в този случай. Когато човек проникне в живота на духовния свят, забелязва, че моралната подредба на света не само е една реалност от същата природа като на физическата реалност, а тя има една висша действителност. Човек се научава малко по малко да разбира, че цялото това време с неговите световни части и физически процеси може да пропадне, да се разруши; но това, което се излъчва морално от нас, ще се изгуби в своите следствия. Реалността на моралния свят се из дига за нас.
към текста >>
Разбира се, когато човешкото същество е запазило определена корекция в недрата на материалния
свят
, се чувства задължено да изпълни своето задължение,вършейки това, което е добро, според традицията; но даже и да не си признава,той мисли така: от факта, че някой е извършил добро, не се е получило нещо от същия ред, както когато светкавица прореже пространството или гръмотевица гръмне в пространството.
Можем тогава да видим от няколко симптома, че действително сме отишли напред в тези упражнения. Бих искал да посоча два от тях, но те са много. Първият се състои в това, че ние одобряваме всички други гледни точки на материалния свят, различни от преди това. За чистия интелектуализъм, моралния свят има нещо нереално.
Разбира се, когато човешкото същество е запазило определена корекция в недрата на материалния свят, се чувства задължено да изпълни своето задължение,вършейки това, което е добро, според традицията; но даже и да не си признава,той мисли така: от факта, че някой е извършил добро, не се е получило нещо от същия ред, както когато светкавица прореже пространството или гръмотевица гръмне в пространството.
Той не мисли за нищо реално в този случай. Когато човек проникне в живота на духовния свят, забелязва, че моралната подредба на света не само е една реалност от същата природа като на физическата реалност, а тя има една висша действителност. Човек се научава малко по малко да разбира, че цялото това време с неговите световни части и физически процеси може да пропадне, да се разруши; но това, което се излъчва морално от нас, ще се изгуби в своите следствия. Реалността на моралния свят се из дига за нас. И физическият свят и моралният свят, настоящото съществувание и развитието стават една единност.
към текста >>
Когато човек проникне в живота на духовния
свят
, забелязва, че моралната подредба на света не само е една реалност от същата природа като на физическата реалност, а тя има една висша действителност.
Бих искал да посоча два от тях, но те са много. Първият се състои в това, че ние одобряваме всички други гледни точки на материалния свят, различни от преди това. За чистия интелектуализъм, моралния свят има нещо нереално. Разбира се, когато човешкото същество е запазило определена корекция в недрата на материалния свят, се чувства задължено да изпълни своето задължение,вършейки това, което е добро, според традицията; но даже и да не си признава,той мисли така: от факта, че някой е извършил добро, не се е получило нещо от същия ред, както когато светкавица прореже пространството или гръмотевица гръмне в пространството. Той не мисли за нищо реално в този случай.
Когато човек проникне в живота на духовния свят, забелязва, че моралната подредба на света не само е една реалност от същата природа като на физическата реалност, а тя има една висша действителност.
Човек се научава малко по малко да разбира, че цялото това време с неговите световни части и физически процеси може да пропадне, да се разруши; но това, което се излъчва морално от нас, ще се изгуби в своите следствия. Реалността на моралния свят се из дига за нас. И физическият свят и моралният свят, настоящото съществувание и развитието стават една единност. Ние действително имаме опитност с това, и светът има морални закони, които са обективни закони.
към текста >>
Реалността на моралния
свят
се из дига за нас.
За чистия интелектуализъм, моралния свят има нещо нереално. Разбира се, когато човешкото същество е запазило определена корекция в недрата на материалния свят, се чувства задължено да изпълни своето задължение,вършейки това, което е добро, според традицията; но даже и да не си признава,той мисли така: от факта, че някой е извършил добро, не се е получило нещо от същия ред, както когато светкавица прореже пространството или гръмотевица гръмне в пространството. Той не мисли за нищо реално в този случай. Когато човек проникне в живота на духовния свят, забелязва, че моралната подредба на света не само е една реалност от същата природа като на физическата реалност, а тя има една висша действителност. Човек се научава малко по малко да разбира, че цялото това време с неговите световни части и физически процеси може да пропадне, да се разруши; но това, което се излъчва морално от нас, ще се изгуби в своите следствия.
Реалността на моралния свят се из дига за нас.
И физическият свят и моралният свят, настоящото съществувание и развитието стават една единност. Ние действително имаме опитност с това, и светът има морални закони, които са обективни закони.
към текста >>
И
физическия
т
свят
и моралният
свят
, настоящото съществувание и развитието стават една единност.
Разбира се, когато човешкото същество е запазило определена корекция в недрата на материалния свят, се чувства задължено да изпълни своето задължение,вършейки това, което е добро, според традицията; но даже и да не си признава,той мисли така: от факта, че някой е извършил добро, не се е получило нещо от същия ред, както когато светкавица прореже пространството или гръмотевица гръмне в пространството. Той не мисли за нищо реално в този случай. Когато човек проникне в живота на духовния свят, забелязва, че моралната подредба на света не само е една реалност от същата природа като на физическата реалност, а тя има една висша действителност. Човек се научава малко по малко да разбира, че цялото това време с неговите световни части и физически процеси може да пропадне, да се разруши; но това, което се излъчва морално от нас, ще се изгуби в своите следствия. Реалността на моралния свят се из дига за нас.
И физическият свят и моралният свят, настоящото съществувание и развитието стават една единност.
Ние действително имаме опитност с това, и светът има морални закони, които са обективни закони.
към текста >>
Но после, човек е пак така изцяло в една познавателна опитност, която вече не е свързана с тялото, която може да се обърне свободно към тялото, за да бъде отново в сетивния
свят
чак до смъртта, но който знае сега напълно какво значи да бъдеш действително, да бъдеш в своя дух и своята душа действително, вън от тялото си.
Ако човек усеща това още отначало, по отношение на нисшото познание, може да го изживее напълно, когато прави усилие върху самия себе си, когато си проправя път през болката, която е усетена като една космична болка, до неутралната опитност в духовния космос. Трябва да се намери с голяма мъка как човек може да участва в развиването и в същността на всички неща, тогава идва интуитивното познание.
Но после, човек е пак така изцяло в една познавателна опитност, която вече не е свързана с тялото, която може да се обърне свободно към тялото, за да бъде отново в сетивния свят чак до смъртта, но който знае сега напълно какво значи да бъдеш действително, да бъдеш в своя дух и своята душа действително, вън от тялото си.
към текста >>
Действителността, която ви се явява че вашето душевно и духовно същество преминава в един духовно-душевен
свят
, напускайки своето тяло човек я вижда предварително, в познанието, когато се е издигнал до интуитивното познание, т.е., когато човек знае как стоят нещата в света, когато той няма тяло, на което да се опре.
Когато човек е разбрал това, има в съзнанието си образ на това, което се случва, когато той напусне свое то физическо тяло в реална смърт, тогава той знае какво означава да преминеш вратата на смъртта.
Действителността, която ви се явява че вашето душевно и духовно същество преминава в един духовно-душевен свят, напускайки своето тяло човек я вижда предварително, в познанието, когато се е издигнал до интуитивното познание, т.е., когато човек знае как стоят нещата в света, когато той няма тяло, на което да се опре.
Той се връща тогава в своето тяло с това познание, щом го е трансформирал в понятие. Но същественото е това, че човек се научава да живее даже без своето тяло и също че постига от този факт едно позна ние за ситуацията, в която той се намира, когато не може вече да се ползва от своето тяло, когато се освобождава от него, при смъртта и преминава в един духовно-душевен свят.
към текста >>
Но същественото е това, че човек се научава да живее даже без своето тяло и също че постига от този факт едно позна ние за ситуацията, в която той се намира, когато не може вече да се ползва от своето тяло, когато се освобождава от него, при смъртта и преминава в един духовно-душевен
свят
.
Когато човек е разбрал това, има в съзнанието си образ на това, което се случва, когато той напусне свое то физическо тяло в реална смърт, тогава той знае какво означава да преминеш вратата на смъртта. Действителността, която ви се явява че вашето душевно и духовно същество преминава в един духовно-душевен свят, напускайки своето тяло човек я вижда предварително, в познанието, когато се е издигнал до интуитивното познание, т.е., когато човек знае как стоят нещата в света, когато той няма тяло, на което да се опре. Той се връща тогава в своето тяло с това познание, щом го е трансформирал в понятие.
Но същественото е това, че човек се научава да живее даже без своето тяло и също че постига от този факт едно позна ние за ситуацията, в която той се намира, когато не може вече да се ползва от своето тяло, когато се освобождава от него, при смъртта и преминава в един духовно-душевен свят.
към текста >>
Че човешкото същество не е устроено предвид една неистина и грешка, а предвид истината, трябва най-напред човек да има от познанието чрез посвещение едно впечатление за истината; тогава, такова, колкото съдбата го прави възможно, човек би могъл да продължава да прониква все по-напред в духовния
свят
още от този живот.
Бих искал да го подчертая още веднъж: веднъж щом нещата са намерени чрез изследването, всеки човек, който се приближава към тях, без предразсъдъци, може да ги разбере с обикновения здрав разум, по същия начин, по който той може да контролира чрез обикновения здрав разум това, което астрономите, това, което биолозите казват за света. И човек ще открие тогава, че този контрол е първата степен на познанието чрез посвещение.
Че човешкото същество не е устроено предвид една неистина и грешка, а предвид истината, трябва най-напред човек да има от познанието чрез посвещение едно впечатление за истината; тогава, такова, колкото съдбата го прави възможно, човек би могъл да продължава да прониква все по-напред в духовния свят още от този живот.
Трябва, в модерната епоха също, и даже под една висша форма, да бъде изпълнено изискването, изписано от фронтона на гръцкия храм:"Човеко, опознай себе си! ". Това, разбира се, не означаваше, че е трябвало да се прониква в човешката вътрешност, а означаваше, пробуждането към търсене същността на безсмъртие=тяло; същността на нераждаемостта=безсмъртен дух и медитация между Земята, временното и духа=душевния елемент. Защото истинският, истинният човек е съставен от тяло, душа и дух. Тялото може да опознае тялото, душата може да опознае душата, само духът може да опознае духа. Ето защо, трябва да се опитвате, вие самите да намерите духа активни в себе си, за да може духът да бъде също опознат в света.
към текста >>
35.
9. ДЕВЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 22 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Но ние говорим за нас самите, като подразбираме под това, намиращото се отвътре на нашата кожа и гледаме навън в света, светът е около нас, ние го наричаме нашият външен
свят
.
Намираме се в някакъв момент между раждането и смъртта в нашето физическо тяло, с лице пред света. Наричаме това, което е от вътрешната страна на нашата кожа, това, което е от вътрешната страна на нашето физическо тяло, именно нашето човешко същество, човешкото същество, което ние сме. Предполагаме, че това човешко същество, съдържа в себе си не само анатомични и физиологични процеси, но предполагаме, че протичат там, отвътре, също по някакъв начин, душевни и духовни процеси.
Но ние говорим за нас самите, като подразбираме под това, намиращото се отвътре на нашата кожа и гледаме навън в света, светът е около нас, ние го наричаме нашият външен свят.
Обаче ние знаем, че си създаваме от този външен свят образи на представата, тези представни образи тогава живеят в нас. Така че, ние имаме навсякъде около нас външния свят и, по един определен начин, образи-отражения на външния свят в живота на нашата душа, отвътре.
към текста >>
Обаче ние знаем, че си създаваме от този външен
свят
образи на представата, тези представни образи тогава живеят в нас.
Намираме се в някакъв момент между раждането и смъртта в нашето физическо тяло, с лице пред света. Наричаме това, което е от вътрешната страна на нашата кожа, това, което е от вътрешната страна на нашето физическо тяло, именно нашето човешко същество, човешкото същество, което ние сме. Предполагаме, че това човешко същество, съдържа в себе си не само анатомични и физиологични процеси, но предполагаме, че протичат там, отвътре, също по някакъв начин, душевни и духовни процеси. Но ние говорим за нас самите, като подразбираме под това, намиращото се отвътре на нашата кожа и гледаме навън в света, светът е около нас, ние го наричаме нашият външен свят.
Обаче ние знаем, че си създаваме от този външен свят образи на представата, тези представни образи тогава живеят в нас.
Така че, ние имаме навсякъде около нас външния свят и, по един определен начин, образи-отражения на външния свят в живота на нашата душа, отвътре.
към текста >>
Така че, ние имаме навсякъде около нас външния
свят
и, по един определен начин, образи-отражения на външния
свят
в живота на нашата душа, отвътре.
Намираме се в някакъв момент между раждането и смъртта в нашето физическо тяло, с лице пред света. Наричаме това, което е от вътрешната страна на нашата кожа, това, което е от вътрешната страна на нашето физическо тяло, именно нашето човешко същество, човешкото същество, което ние сме. Предполагаме, че това човешко същество, съдържа в себе си не само анатомични и физиологични процеси, но предполагаме, че протичат там, отвътре, също по някакъв начин, душевни и духовни процеси. Но ние говорим за нас самите, като подразбираме под това, намиращото се отвътре на нашата кожа и гледаме навън в света, светът е около нас, ние го наричаме нашият външен свят. Обаче ние знаем, че си създаваме от този външен свят образи на представата, тези представни образи тогава живеят в нас.
Така че, ние имаме навсякъде около нас външния свят и, по един определен начин, образи-отражения на външния свят в живота на нашата душа, отвътре.
към текста >>
Обаче, когато сме в живот между смъртта и едно ново раждане, сме в същия
свят
, като този, който е сега нашият външен
свят
тук, на Земята.
Обаче, когато сме в живот между смъртта и едно ново раждане, сме в същия свят, като този, който е сега нашият външен свят тук, на Земята.
Всичко, което можете да видите по-точно или само да предусетите и което съставя вашия външен свят. На всичко това вие казвате тогава: моето Аз. По същия начин, по който вие гледате сега на вашите бели дробове, като на една съставна част на вашето Аз, така гледате, между смъртта и едно ново раждане, на Слънцето и на Луната, като на ваши органи, като нещо, което е отвътре на вас самите. И единственият външен свят, който имате тогава, сте вие самите, такива, каквито сте на Земята: това са вашите земни органи.
към текста >>
Всичко, което можете да видите по-точно или само да предусетите и което съставя вашия външен
свят
.
Обаче, когато сме в живот между смъртта и едно ново раждане, сме в същия свят, като този, който е сега нашият външен свят тук, на Земята.
Всичко, което можете да видите по-точно или само да предусетите и което съставя вашия външен свят.
На всичко това вие казвате тогава: моето Аз. По същия начин, по който вие гледате сега на вашите бели дробове, като на една съставна част на вашето Аз, така гледате, между смъртта и едно ново раждане, на Слънцето и на Луната, като на ваши органи, като нещо, което е отвътре на вас самите. И единственият външен свят, който имате тогава, сте вие самите, такива, каквито сте на Земята: това са вашите земни органи.
към текста >>
И единственият външен
свят
, който имате тогава, сте вие самите, такива, каквито сте на Земята: това са вашите земни органи.
Обаче, когато сме в живот между смъртта и едно ново раждане, сме в същия свят, като този, който е сега нашият външен свят тук, на Земята. Всичко, което можете да видите по-точно или само да предусетите и което съставя вашия външен свят. На всичко това вие казвате тогава: моето Аз. По същия начин, по който вие гледате сега на вашите бели дробове, като на една съставна част на вашето Аз, така гледате, между смъртта и едно ново раждане, на Слънцето и на Луната, като на ваши органи, като нещо, което е отвътре на вас самите.
И единственият външен свят, който имате тогава, сте вие самите, такива, каквито сте на Земята: това са вашите земни органи.
към текста >>
Всичко, което носим сега отвътре на нашата кожа, става все повече и повече нашият външен
свят
, нашият универс, нашият космос, между смъртта и едно ново ражда не.
Докато тук, на земята казваме: белите дробове в нас, сърцето в нас. Слънцето отвън, Луната отвън, Зодиака отвън -, в живота между смъртта и едно ново раждане, казваме: Зодиака в нас, Слънцето в нас, Луната в нас, белите дробове отвън, сърцето отвън.
Всичко, което носим сега отвътре на нашата кожа, става все повече и повече нашият външен свят, нашият универс, нашият космос, между смъртта и едно ново ражда не.
Начинът на виждане на отношението между света и човека е тотално обърнат, когато живеем между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
Трябва да си представите, че този образ ви дава впечатление за външния
свят
.
И нещата стоят така, че когато изживяваме смъртта си, значи, когато преминаваме вратата на смъртта, имаме най-напред един точен образ на това, което беше там, когато ние бяхме тук на земята само един образ.
Трябва да си представите, че този образ ви дава впечатление за външния свят.
Имате най-напред този образ във вас като едно явление. И след смъртта, имате най-напред още съзнанието на човека, който сте били тук, на земята, под формата на земен спомен и земни образи
към текста >>
Но те все повече и повече изчезват и вие продължавате все по-напред във виждането на човека: Аз-
свят
, универс-човек.
Но те все повече и повече изчезват и вие продължавате все по-напред във виждането на човека: Аз-свят, универс-човек.
Това става все по-интензивно. Просто, не трябва да си представяте, че белите дробове имат тогава същия вид, който сега. Той няма да бъде същият вид, който може да замести за вас красивият вид на Слънцето и на Луната; но това, което тогава са белите дробове, това което е сърцето, е нещо много по-грандиозно, нещо много по-величествено, от това, което са сега Слънцето и Луната за човешкото око.
към текста >>
Хората говорят за майа, за голямата илюзия, каквато е земния
свят
тук-долу, но не вярват в това, в действителност; хората продължават тайно да вярват, че всичко е такова, каквото ни се явява тук-долу пред земните очи.
По този начин, човек си съставя за първи път идея, за това, какво е в действителност, майа.
Хората говорят за майа, за голямата илюзия, каквато е земния свят тук-долу, но не вярват в това, в действителност; хората продължават тайно да вярват, че всичко е такова, каквото ни се явява тук-долу пред земните очи.
Но то не е така. Белите дробове са само една илюзорна конструкция. Всъщност, нашите бели дробове са само една грандиозна част от нашия космос и нашето сърце, с още по-големи основания; защото нашето сърце е в своята истина, нещо далеч по-величествено, нещо далеч по-грандиозно от Слънцето.
към текста >>
Ние виждаме малко по малко да се издига действително един гигантски космичен
свят
, за който говорим по такъв начин, че казваме: долу е небето.
Ние виждаме малко по малко да се издига действително един гигантски космичен свят, за който говорим по такъв начин, че казваме: долу е небето.
Но всъщност, ние искаме да кажем, че долу е това, което подготвя човешката глава за следващата инкарнация; отгоре, казваме ние после, е отдолу. Всичко е обратно. Там долу са всички сили,които подготвят човешкото същество да тръгне към Земята, да се държи, така да се каже на двата си крака, в следващия земен живот.
към текста >>
Макар и не толкова ясно, като това, което току-що изразих, а повече като на сън, хората познаваха още през Х, ХІ и ХІІ век тези мистериозни сили, които действаха от духовния
свят
, но чрез човешките души.
Това, което днес наричаме история, всъщност е, само, това се знае, нещо съвсем външно. Няма вътре, със сигурност почти нищо днес от историята на душите на хората във външния живот. Че душите на хората са усещали нещата по съвсем друг начин, още през ХІІ, ХІІІ век, днешните хора не знаят нищо за това.
Макар и не толкова ясно, като това, което току-що изразих, а повече като на сън, хората познаваха още през Х, ХІ и ХІІ век тези мистериозни сили, които действаха от духовния свят, но чрез човешките души.
На За пад, не се говореше много за последователните животи, за реинкарнацията. Но навсякъде имаше хора, кои то знаеха тези неща.
към текста >>
От факта, че в него нямаше вече никаква духовна висша реалност, а само мисли, то можеше да си съставя образи за външния
свят
.
От факта, че в него нямаше вече никаква духовна висша реалност, а само мисли, то можеше да си съставя образи за външния свят.
Но можеше ли човешкото същество да бъде свободно достатъчно дълго време, като духовете живееха в него? Не, не можеше. Те изцяло го направляваха, те даваха всичко. Човекът може да бъде свободен само когато никакъв дух не го направлява, когато има само мисли образи.
към текста >>
От изложенията от този род, става ясно, може би, че животът, който преминаваме в духовния
свят
между смъртта и едно ново раждане е абсолютно различен от този, който преминаваме тук, между раждането и смъртта.
От изложенията от този род, става ясно, може би, че животът, който преминаваме в духовния свят между смъртта и едно ново раждане е абсолютно различен от този, който преминаваме тук, между раждането и смъртта.
Ето защо, образите заимствани от земния живот, колкото и духовни да са те, не са достатъчни за да характеризират чисто духовния живот на човека: напротив, те само бавно и прогресивно могат да водят към едно разбиране за това що е действителност в духовния свят. Ще дам примери за това.
към текста >>
Ето защо, образите заимствани от земния живот, колкото и духовни да са те, не са достатъчни за да характеризират чисто духовния живот на човека: напротив, те само бавно и прогресивно могат да водят към едно разбиране за това що е действителност в духовния
свят
.
От изложенията от този род, става ясно, може би, че животът, който преминаваме в духовния свят между смъртта и едно ново раждане е абсолютно различен от този, който преминаваме тук, между раждането и смъртта.
Ето защо, образите заимствани от земния живот, колкото и духовни да са те, не са достатъчни за да характеризират чисто духовния живот на човека: напротив, те само бавно и прогресивно могат да водят към едно разбиране за това що е действителност в духовния свят.
Ще дам примери за това.
към текста >>
Да предположим, че един човек напуща сега своето земно тяло и преминава с това, което е от неговият ду шевен и духовен живот, в душевно-духовния
свят
.
Да предположим, че един човек напуща сега своето земно тяло и преминава с това, което е от неговият ду шевен и духовен живот, в душевно-духовния свят.
И да допуснем, че е възможно за един човек постигнал в интимен смисъл едно познание чрез посвещение, да продължи да следва душите в техния живот след смъртта. За това трябва да се подготви по много начини, за това с необходима особена карма, която да свърже този човек тук-долу с този човек от другата страна. Тогава, става въпрос за това да се намери средство за съобщаване с покойник. Говоря ви тук за изключително трудни духовни опитности, защото най-общо казано, е по-лесно да опишем света в неговия духовен аспект, отколкото да се приближим макар и малко до един мъртъв: много по-трудно е да се приближим действително към един мъртъв, отколкото да по стигнем общи духовни познания.
към текста >>
Най-напред е възможно в действителност, да извършва общуване с мъртвите, само този, който може да влезе в тяхната способност за спомняне на
физическия
свят
.
Бих искал тук да ви посоча няколко особености на начина на общуване с мъртвите.
Най-напред е възможно в действителност, да извършва общуване с мъртвите, само този, който може да влезе в тяхната способност за спомняне на физическия свят.
Мъртвите имат още един здрав спомен от човешкия език и даже от специалния език, който са говори основно тук на земята. Но тяхното отношение с езика се променя. Така например, се забелязва, когато някой общува с мъртъв, че той не разбира така бързо, няма и най-малко разбиране за имена, за съществителни. Съществителните са думи, които живият напразно отправя към мъртвия мъртвият, ако мога да употребя този израз, просто не го чува. В замяна на това, мъртвият пази относително дълго време още разбирането на всички глаголи, значи, думите изразяващи активност.
към текста >>
И колкото дълго престоява в духовния
свят
след смъртта, толкова повече стига до говоренето на език, който се усвоява само когато се постигне способността на различаване, предвид земния език, когато съществото не се хваща вече за абстрактното значение на думите, а прониква, напротив в съдържанието на усещането от звучности.
Мъртвият говори най-вече с композиции от букви, от звучности.
И колкото дълго престоява в духовния свят след смъртта, толкова повече стига до говоренето на език, който се усвоява само когато се постигне способността на различаване, предвид земния език, когато съществото не се хваща вече за абстрактното значение на думите, а прониква, напротив в съдържанието на усещането от звучности.
към текста >>
Така, в своята еволюция, човешкото същество излиза от своето тяло и влиза все по-напред в духовния
свят
, докато целият му душевен живот се промени.
Така, в своята еволюция, човешкото същество излиза от своето тяло и влиза все по-напред в духовния свят, докато целият му душевен живот се промени.
И когато дойде тогава, малко по малко моментът, в който човешкото същество слиза на земята, му е нужно отново да променя целия живот на своята душа, за щото тогава се приближава все повече и повече моментът, в който то се намира пред една огромна задача: самото то трябва да образува най-напред астралната форма, после етерната на цялото бъдеще човешко същество, което ще се намира тук физически на земята.
към текста >>
Този човешки организъм е едни образ на звездния
свят
и една голяма част от работата между смъртта и едно ново раждане се състои, за нас в изработването на нашето тяло, изхождайки от универса.
Така човешкото същество създава действително целия си човешки организъм, или изхождайки от движенията, или изхождайки от констелациите на звездите в универса.
Този човешки организъм е едни образ на звездния свят и една голяма част от работата между смъртта и едно ново раждане се състои, за нас в изработването на нашето тяло, изхождайки от универса.
Човешкото същество, такова, каквото е на земята, е един универс, но един стеснен универс. И науката е доста наивна като мисли, че човешкото същество се ражда само от физически човешки зародиш! Също толкова наивно е, когато някой гледа една магнитна стрелка, на която единият от полюсите показва винаги Север, другият Юг, да търси силите, които и действат, за да вземе тази позиция само в магнитната стрелка и не зачита цялата Земя като един магнит.
към текста >>
Той съвсем не се ражда
физическия
човешки зародиш, а от целия универс.
Същото е поведението, когато някой казва: човекът се ражда от физически човешки зародиш.
Той съвсем не се ражда физическия човешки зародиш, а от целия универс.
И неговата духовно-душевна част участва между смъртта и едно ново раждане, в работата върху свръхсетивната човешка форма етерно-душевната, която обаче се свива така, че да може да се облече във физическа материя. Действително, човекът е само сцена, на която се провежда това, което универсът и самият той, със своите метаморфозирали сили извършват върху неговото физическо тяло.
към текста >>
После, той минава от езика в едно вътрешно вижда не на звездния
свят
, после живее в звездния
свят
.
Ето така човешкото същество прогресивно еволюира. Това започва от езика: той престава да употребява съществителните и влиза в един особен, глаголен език.
После, той минава от езика в едно вътрешно вижда не на звездния свят, после живее в звездния свят.
И после, започва да се отделя от звездния свят, да образува това, което ще стане, това, което той ще стане в следващата инкарнация. Така той преминава от физическото в духовното, чрез трансформацията на езика и се връща отново в човека чрез трансформацията на универса. И всъщност, само когато човек разбира, че душевно-духовното, което се изгубва така, за това, което се отнася до езика, става едно със звездния свят и се съставя отново от звездния свят, той разбира целия този цикъл на човешкия живот между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
И после, започва да се отделя от звездния
свят
, да образува това, което ще стане, това, което той ще стане в следващата инкарнация.
Ето така човешкото същество прогресивно еволюира. Това започва от езика: той престава да употребява съществителните и влиза в един особен, глаголен език. После, той минава от езика в едно вътрешно вижда не на звездния свят, после живее в звездния свят.
И после, започва да се отделя от звездния свят, да образува това, което ще стане, това, което той ще стане в следващата инкарнация.
Така той преминава от физическото в духовното, чрез трансформацията на езика и се връща отново в човека чрез трансформацията на универса. И всъщност, само когато човек разбира, че душевно-духовното, което се изгубва така, за това, което се отнася до езика, става едно със звездния свят и се съставя отново от звездния свят, той разбира целия този цикъл на човешкия живот между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
И всъщност, само когато човек разбира, че душевно-духовното, което се изгубва така, за това, което се отнася до езика, става едно със звездния
свят
и се съставя отново от звездния
свят
, той разбира целия този цикъл на човешкия живот между смъртта и едно ново раждане.
Ето така човешкото същество прогресивно еволюира. Това започва от езика: той престава да употребява съществителните и влиза в един особен, глаголен език. После, той минава от езика в едно вътрешно вижда не на звездния свят, после живее в звездния свят. И после, започва да се отделя от звездния свят, да образува това, което ще стане, това, което той ще стане в следващата инкарнация. Така той преминава от физическото в духовното, чрез трансформацията на езика и се връща отново в човека чрез трансформацията на универса.
И всъщност, само когато човек разбира, че душевно-духовното, което се изгубва така, за това, което се отнася до езика, става едно със звездния свят и се съставя отново от звездния свят, той разбира целия този цикъл на човешкия живот между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
Науката на посвещението беше именно изкоренена от римския
свят
; само древните догми се смятаха като продължаващи да живеят.
Науката на посвещението беше именно изкоренена от римския свят; само древните догми се смятаха като продължаващи да живеят.
Едно сдружение, в Италия през ІV век от н.е., след Мистерията на Голгота положи всичките си усилия, за да не могат древните методи на посвещение да се трансформират в модерните методи; смяташе се като останало в хората само познанието за физическият външен свят; що се отнася да свръхсетивните светове, единствените, които трябваше да дадат познания за тях бяха древните догми, които бяха смятани за приети малко по малко в техния интелект само под формата на понятия: те не трябваше даже да ги разбират, а само да вярват в тях. И така, знанието, вече съществувало в миналото беше разкъсано на едно знание за земния свят и на една вяра в един друг свят до деня, в който тази вяра толкова се ограничи, че за едните вече съществуваха само определен брой догми, които никой не разбираше и кои то за другите бяха просто само нещо, за което можеш да се хванеш за да вярваш. В какво вярва тогава модерният човек, който не се опира вече по непоколебим начин на догмите на Троицата? Той вярва в нещо неясно, нещо най-общо казано духовно. Но нас ни е нужно да се върнем на истинското виждане, благодарение на което ще проникнем в духовния свят; т.е., че ние имаме отново нужда от една наука за посвещението, но от една наука, която ни говори за неща, като това: удивлявайте се на човешкото око, което е всъщност един малък свят само за себе си.
към текста >>
Едно сдружение, в Италия през ІV век от н.е., след Мистерията на Голгота положи всичките си усилия, за да не могат древните методи на посвещение да се трансформират в модерните методи; смяташе се като останало в хората само познанието за
физическия
т външен
свят
; що се отнася да свръхсетивните светове, единствените, които трябваше да дадат познания за тях бяха древните догми, които бяха смятани за приети малко по малко в техния интелект само под формата на понятия: те не трябваше даже да ги разбират, а само да вярват в тях.
Науката на посвещението беше именно изкоренена от римския свят; само древните догми се смятаха като продължаващи да живеят.
Едно сдружение, в Италия през ІV век от н.е., след Мистерията на Голгота положи всичките си усилия, за да не могат древните методи на посвещение да се трансформират в модерните методи; смяташе се като останало в хората само познанието за физическият външен свят; що се отнася да свръхсетивните светове, единствените, които трябваше да дадат познания за тях бяха древните догми, които бяха смятани за приети малко по малко в техния интелект само под формата на понятия: те не трябваше даже да ги разбират, а само да вярват в тях.
И така, знанието, вече съществувало в миналото беше разкъсано на едно знание за земния свят и на една вяра в един друг свят до деня, в който тази вяра толкова се ограничи, че за едните вече съществуваха само определен брой догми, които никой не разбираше и кои то за другите бяха просто само нещо, за което можеш да се хванеш за да вярваш. В какво вярва тогава модерният човек, който не се опира вече по непоколебим начин на догмите на Троицата? Той вярва в нещо неясно, нещо най-общо казано духовно. Но нас ни е нужно да се върнем на истинското виждане, благодарение на което ще проникнем в духовния свят; т.е., че ние имаме отново нужда от една наука за посвещението, но от една наука, която ни говори за неща, като това: удивлявайте се на човешкото око, което е всъщност един малък свят само за себе си. Това не е един обикновен образ, това е нещо действително поради основанията, които ви изложих преди малко.
към текста >>
И така, знанието, вече съществувало в миналото беше разкъсано на едно знание за земния
свят
и на една вяра в един друг
свят
до деня, в който тази вяра толкова се ограничи, че за едните вече съществуваха само определен брой догми, които никой не разбираше и кои то за другите бяха просто само нещо, за което можеш да се хванеш за да вярваш.
Науката на посвещението беше именно изкоренена от римския свят; само древните догми се смятаха като продължаващи да живеят. Едно сдружение, в Италия през ІV век от н.е., след Мистерията на Голгота положи всичките си усилия, за да не могат древните методи на посвещение да се трансформират в модерните методи; смяташе се като останало в хората само познанието за физическият външен свят; що се отнася да свръхсетивните светове, единствените, които трябваше да дадат познания за тях бяха древните догми, които бяха смятани за приети малко по малко в техния интелект само под формата на понятия: те не трябваше даже да ги разбират, а само да вярват в тях.
И така, знанието, вече съществувало в миналото беше разкъсано на едно знание за земния свят и на една вяра в един друг свят до деня, в който тази вяра толкова се ограничи, че за едните вече съществуваха само определен брой догми, които никой не разбираше и кои то за другите бяха просто само нещо, за което можеш да се хванеш за да вярваш.
В какво вярва тогава модерният човек, който не се опира вече по непоколебим начин на догмите на Троицата? Той вярва в нещо неясно, нещо най-общо казано духовно. Но нас ни е нужно да се върнем на истинското виждане, благодарение на което ще проникнем в духовния свят; т.е., че ние имаме отново нужда от една наука за посвещението, но от една наука, която ни говори за неща, като това: удивлявайте се на човешкото око, което е всъщност един малък свят само за себе си. Това не е един обикновен образ, това е нещо действително поради основанията, които ви изложих преди малко. Защото някога, когато бяхме между смъртта и едно ново раждане, това око беше едно и тази единственост, която после се обърна беше всъщност от образи на Слънцето и Луната.
към текста >>
Но нас ни е нужно да се върнем на истинското виждане, благодарение на което ще проникнем в духовния
свят
; т.е., че ние имаме отново нужда от една наука за посвещението, но от една наука, която ни говори за неща, като това: удивлявайте се на човешкото око, което е всъщност един малък
свят
само за себе си.
Науката на посвещението беше именно изкоренена от римския свят; само древните догми се смятаха като продължаващи да живеят. Едно сдружение, в Италия през ІV век от н.е., след Мистерията на Голгота положи всичките си усилия, за да не могат древните методи на посвещение да се трансформират в модерните методи; смяташе се като останало в хората само познанието за физическият външен свят; що се отнася да свръхсетивните светове, единствените, които трябваше да дадат познания за тях бяха древните догми, които бяха смятани за приети малко по малко в техния интелект само под формата на понятия: те не трябваше даже да ги разбират, а само да вярват в тях. И така, знанието, вече съществувало в миналото беше разкъсано на едно знание за земния свят и на една вяра в един друг свят до деня, в който тази вяра толкова се ограничи, че за едните вече съществуваха само определен брой догми, които никой не разбираше и кои то за другите бяха просто само нещо, за което можеш да се хванеш за да вярваш. В какво вярва тогава модерният човек, който не се опира вече по непоколебим начин на догмите на Троицата? Той вярва в нещо неясно, нещо най-общо казано духовно.
Но нас ни е нужно да се върнем на истинското виждане, благодарение на което ще проникнем в духовния свят; т.е., че ние имаме отново нужда от една наука за посвещението, но от една наука, която ни говори за неща, като това: удивлявайте се на човешкото око, което е всъщност един малък свят само за себе си.
Това не е един обикновен образ, това е нещо действително поради основанията, които ви изложих преди малко. Защото някога, когато бяхме между смъртта и едно ново раждане, това око беше едно и тази единственост, която после се обърна беше всъщност от образи на Слънцето и Луната. И ние имаме две очи на основанието, че ако бяхме устроени по едни такъв начин да виждаме само с едно око, като циклопите, не бихме могли никога да развием Аза в един видим свят; щяхме да го развием само в света на чувството.
към текста >>
И ние имаме две очи на основанието, че ако бяхме устроени по едни такъв начин да виждаме само с едно око, като циклопите, не бихме могли никога да развием Аза в един видим
свят
; щяхме да го развием само в света на чувството.
В какво вярва тогава модерният човек, който не се опира вече по непоколебим начин на догмите на Троицата? Той вярва в нещо неясно, нещо най-общо казано духовно. Но нас ни е нужно да се върнем на истинското виждане, благодарение на което ще проникнем в духовния свят; т.е., че ние имаме отново нужда от една наука за посвещението, но от една наука, която ни говори за неща, като това: удивлявайте се на човешкото око, което е всъщност един малък свят само за себе си. Това не е един обикновен образ, това е нещо действително поради основанията, които ви изложих преди малко. Защото някога, когато бяхме между смъртта и едно ново раждане, това око беше едно и тази единственост, която после се обърна беше всъщност от образи на Слънцето и Луната.
И ние имаме две очи на основанието, че ако бяхме устроени по едни такъв начин да виждаме само с едно око, като циклопите, не бихме могли никога да развием Аза в един видим свят; щяхме да го развием само в света на чувството.
към текста >>
Хелен Келер има един различен чувствен
свят
, един различен представен
свят
от този на другите хора; тя можеше да разбира, само защото имаше ясно познание за езика.
Хелен Келер има един различен чувствен свят, един различен представен свят от този на другите хора; тя можеше да разбира, само защото имаше ясно познание за езика.
Без него, ние не бихме развили представата за Аза. Развиваме я от факта, че можем да поставим дясната ръка върху лявата, по-специално, когато поставяме един върху друг симетричните крайници. Така, ние развиваме също една фина представа за Аза, защото кръстосваме очните оси на двете очи, когато визираме един обект. Така както кръстосваме ръцете, така кръстосваме и двете очни оси. Когато гледаме нещо, винаги кръстосваме очите.
към текста >>
Ние си казваме: ти не можеш да се раздробиш в части от целия
свят
; ти не можеш, все пак, да станеш един слънчев човек и заедно с това до теб, един лунен човек.
Съединявайки в един единствен орган двата образа на Слънцето и Луната, ние създаваме нашата форма за бъдещите инкарнации.
Ние си казваме: ти не можеш да се раздробиш в части от целия свят; ти не можеш, все пак, да станеш един слънчев човек и заедно с това до теб, един лунен човек.
Трябва да станеш едно единно същество. Но после, за да може да се усети този единен характер, тогава се ражда това единно човешко око, получено от Слънцето и от Луната. Човешкото око получено от Слънцето и от Луната е метаморфозата във формата на това, което ние носим в нас и което е нашето око; нашите две очи са просто образи на единното око получено от Слънцето и от Луната.
към текста >>
Ето това исках да ви кажа днес, скъпи мои приятели, по повод опитността, която ние имаме в духовния
свят
и която е от съвсем друго естество, от това на
физическия
свят
.
Ето това исках да ви кажа днес, скъпи мои приятели, по повод опитността, която ние имаме в духовния свят и която е от съвсем друго естество, от това на физическия свят.
И при това, тук още нещата са свърза ни. Но те са свързана под формата, при която ние сме напълно обърнати. Ако ние можем тук да обърнем като ръкавицата човешкото същество, така че да поставим неговото вътрешно същество навън, че, например вътрешността, сърцето да стане тогава повърхността на човешкото същество то не би могло да оста не физическо живо, можете да ми вярвате но ако можеше да се обърне отвътре навън, да се улови отвътре в сърцето и да се обърне като ръкавица, то не би останало това човешко същество, което е тук, то би на раснало до размерите на универса. Защото ако човек се концентрира върху една точка в сърцето и има способността да обръща самия себе си духовно, човек ще се превърне в този свят, с който иначе има опитност между смъртта и едно ново раждане. Това е мистерията на вътрешността на човека, която е възможно да се обърне навън само във физическия свят.
към текста >>
Защото ако човек се концентрира върху една точка в сърцето и има способността да обръща самия себе си духовно, човек ще се превърне в този
свят
, с който иначе има опитност между смъртта и едно ново раждане.
Ето това исках да ви кажа днес, скъпи мои приятели, по повод опитността, която ние имаме в духовния свят и която е от съвсем друго естество, от това на физическия свят. И при това, тук още нещата са свърза ни. Но те са свързана под формата, при която ние сме напълно обърнати. Ако ние можем тук да обърнем като ръкавицата човешкото същество, така че да поставим неговото вътрешно същество навън, че, например вътрешността, сърцето да стане тогава повърхността на човешкото същество то не би могло да оста не физическо живо, можете да ми вярвате но ако можеше да се обърне отвътре навън, да се улови отвътре в сърцето и да се обърне като ръкавица, то не би останало това човешко същество, което е тук, то би на раснало до размерите на универса.
Защото ако човек се концентрира върху една точка в сърцето и има способността да обръща самия себе си духовно, човек ще се превърне в този свят, с който иначе има опитност между смъртта и едно ново раждане.
Това е мистерията на вътрешността на човека, която е възможно да се обърне навън само във физическия свят. Но човешкото сърце е също един обърнат свят и така отново физическият свят е свързан с духовния. Ние трябва да привикнем към това обръщане. Ако не привикнем с него, никога не бихме имали точна представя за връзката между физическия свят тук-долу и духовния свят.
към текста >>
Това е мистерията на вътрешността на човека, която е възможно да се обърне навън само във
физическия
свят
.
Ето това исках да ви кажа днес, скъпи мои приятели, по повод опитността, която ние имаме в духовния свят и която е от съвсем друго естество, от това на физическия свят. И при това, тук още нещата са свърза ни. Но те са свързана под формата, при която ние сме напълно обърнати. Ако ние можем тук да обърнем като ръкавицата човешкото същество, така че да поставим неговото вътрешно същество навън, че, например вътрешността, сърцето да стане тогава повърхността на човешкото същество то не би могло да оста не физическо живо, можете да ми вярвате но ако можеше да се обърне отвътре навън, да се улови отвътре в сърцето и да се обърне като ръкавица, то не би останало това човешко същество, което е тук, то би на раснало до размерите на универса. Защото ако човек се концентрира върху една точка в сърцето и има способността да обръща самия себе си духовно, човек ще се превърне в този свят, с който иначе има опитност между смъртта и едно ново раждане.
Това е мистерията на вътрешността на човека, която е възможно да се обърне навън само във физическия свят.
Но човешкото сърце е също един обърнат свят и така отново физическият свят е свързан с духовния. Ние трябва да привикнем към това обръщане. Ако не привикнем с него, никога не бихме имали точна представя за връзката между физическия свят тук-долу и духовния свят.
към текста >>
Но човешкото сърце е също един обърнат
свят
и така отново
физическия
т
свят
е свързан с духовния.
И при това, тук още нещата са свърза ни. Но те са свързана под формата, при която ние сме напълно обърнати. Ако ние можем тук да обърнем като ръкавицата човешкото същество, така че да поставим неговото вътрешно същество навън, че, например вътрешността, сърцето да стане тогава повърхността на човешкото същество то не би могло да оста не физическо живо, можете да ми вярвате но ако можеше да се обърне отвътре навън, да се улови отвътре в сърцето и да се обърне като ръкавица, то не би останало това човешко същество, което е тук, то би на раснало до размерите на универса. Защото ако човек се концентрира върху една точка в сърцето и има способността да обръща самия себе си духовно, човек ще се превърне в този свят, с който иначе има опитност между смъртта и едно ново раждане. Това е мистерията на вътрешността на човека, която е възможно да се обърне навън само във физическия свят.
Но човешкото сърце е също един обърнат свят и така отново физическият свят е свързан с духовния.
Ние трябва да привикнем към това обръщане. Ако не привикнем с него, никога не бихме имали точна представя за връзката между физическия свят тук-долу и духовния свят.
към текста >>
Ако не привикнем с него, никога не бихме имали точна представя за връзката между
физическия
свят
тук-долу и духовния
свят
.
Ако ние можем тук да обърнем като ръкавицата човешкото същество, така че да поставим неговото вътрешно същество навън, че, например вътрешността, сърцето да стане тогава повърхността на човешкото същество то не би могло да оста не физическо живо, можете да ми вярвате но ако можеше да се обърне отвътре навън, да се улови отвътре в сърцето и да се обърне като ръкавица, то не би останало това човешко същество, което е тук, то би на раснало до размерите на универса. Защото ако човек се концентрира върху една точка в сърцето и има способността да обръща самия себе си духовно, човек ще се превърне в този свят, с който иначе има опитност между смъртта и едно ново раждане. Това е мистерията на вътрешността на човека, която е възможно да се обърне навън само във физическия свят. Но човешкото сърце е също един обърнат свят и така отново физическият свят е свързан с духовния. Ние трябва да привикнем към това обръщане.
Ако не привикнем с него, никога не бихме имали точна представя за връзката между физическия свят тук-долу и духовния свят.
към текста >>
36.
10. ДЕСЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 27 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
И когато имаме едно знание, което говори само за мисълта, тогава трябва да черпим от инстинктите си нашите волеви импулси а това са най-значимите импулси в недрата на истинското християнство: ние не можем да ги изпитваме в света, в който те действително присъстват, в духовния
свят
.
Трябва човечеството да може отново да постигне разбирането на Мистерията на Голгота, чрез всички сили, които живеят в човешката душа; не само да я разбере както е възможно, изхождайки от днешната цивилизация, а по един такъв начин, че човешкото същество в своята цялостност да може да се свърже с Мистерията на Голгота. Но това би било възможно за човечеството само ако то може отново да се приближи до Мистерията на Голгота от гледна точка на едно познание духовното. Никакво интелектуално знание не е в действителност способно да предизвика осъзнаването в света на стойността на християнството в целия му импулс, защото цялото интелектуално знание обхваща само човешката мисъл.
И когато имаме едно знание, което говори само за мисълта, тогава трябва да черпим от инстинктите си нашите волеви импулси а това са най-значимите импулси в недрата на истинското християнство: ние не можем да ги изпитваме в света, в който те действително присъстват, в духовния свят.
В днешната епоха, не би било възможно да се направи друго, освен да се обърнем към големия въпрос на човечеството: в каква степен Мистерията на Голгота е смисълът на цялата еволюция на Земята?
към текста >>
И от този смисъл, който обхваща Мистерията на Голгота, едно същество от всеки друг
свят
би могло да разбере Земята с другите нейни процеси.
Бих предпочел да изразя това под формата на образ, един може би малко парадоксален образ. Ако някакво същество дошло от друга планета слезеше на Земята, това същество би намерило вероятно всичко, което е на земята доста неразбираемо, защото то не би могло да бъде човек в земен смисъл. Но моето дълбоко убеждение, почерпено от познанието за земната еволюция е, че едно такова същество, даже да идва от Марс или от Юпитер, би било дълбоко разочаровано от "Тайната вечеря" но Леонардо да Винчи. Защото едно същество от този род би намерило в тази картина нещо, което му казва: един дълбок смисъл е свързан със Земята и с нейната еволюция.
И от този смисъл, който обхваща Мистерията на Голгота, едно същество от всеки друг свят би могло да разбере Земята с другите нейни процеси.
към текста >>
Той виждаше целия
свят
обходен от сънищни имагинации и можеше да си каже: това е последната светлина от този духовен
свят
, от който съм слязъл и докато бях една слизаща от този духовен
свят
душа, влязох в едно човешко тяло.
Така както днес в обикновения живот, ние си спомняме за това, което сме изживели, да речем, от нашата трета, четвърта, пета година нататък, така човешката душа имаше някога спомен за своя живот преди раждането си, за живота си в света на душата и духа. Човекът беше в определен смисъл прозрачен за самия себе си от гледна точка на душата, той знаеше това: аз съм душа и бях душа преди да сляза на земята. Той знаеше също, особено в древните времена, определени детайли от живота на душата си и на духа си, преди да слезе на земята. Той имаше опитност със самия себе си в космични образи. Той вдигаше поглед към звездите и не виждаше звездите само в абстрактната конфигурация, в която ние ги виждаме днес, той ги виждаше в имагинации, имащи естеството на сън.
Той виждаше целия свят обходен от сънищни имагинации и можеше да си каже: това е последната светлина от този духовен свят, от който съм слязъл и докато бях една слизаща от този духовен свят душа, влязох в едно човешко тяло.
И никога този човек от древните времена не се свързваше със своето човешко тяло с една интензивност, такава, с която той нямаше да може да има опитност със своето душевно същество.
към текста >>
Неговата опитност се изразяваше в това да може да си каже следното нещо: преди да сляза на земята, бях в един
свят
, където Слънцето ми беше звездно тяло разпръскващо светлина, където Слънцето беше мястото, където се събираха висшите духовни йерархии.
С какво имаше опитност този човек от древните времена?
Неговата опитност се изразяваше в това да може да си каже следното нещо: преди да сляза на земята, бях в един свят, където Слънцето ми беше звездно тяло разпръскващо светлина, където Слънцето беше мястото, където се събираха висшите духовни йерархии.
Аз не живеех в едно физическо пространство, а в едно духовно пространство, в един свят, където Слънцето не разпръсква само светлина, а пръска една лъчиста мъдрост. Живеех в един свят, където звездите са същности, изявяващи своята воля. Ето от този свят съм излязъл. Към едно чувство от този род се свързваха, за хората от древните времена две опитности: опитността на природата и опитността на греха.
към текста >>
Аз не живеех в едно физическо пространство, а в едно духовно пространство, в един
свят
, където Слънцето не разпръсква само светлина, а пръска една лъчиста мъдрост.
С какво имаше опитност този човек от древните времена? Неговата опитност се изразяваше в това да може да си каже следното нещо: преди да сляза на земята, бях в един свят, където Слънцето ми беше звездно тяло разпръскващо светлина, където Слънцето беше мястото, където се събираха висшите духовни йерархии.
Аз не живеех в едно физическо пространство, а в едно духовно пространство, в един свят, където Слънцето не разпръсква само светлина, а пръска една лъчиста мъдрост.
Живеех в един свят, където звездите са същности, изявяващи своята воля. Ето от този свят съм излязъл. Към едно чувство от този род се свързваха, за хората от древните времена две опитности: опитността на природата и опитността на греха.
към текста >>
Живеех в един
свят
, където звездите са същности, изявяващи своята воля.
С какво имаше опитност този човек от древните времена? Неговата опитност се изразяваше в това да може да си каже следното нещо: преди да сляза на земята, бях в един свят, където Слънцето ми беше звездно тяло разпръскващо светлина, където Слънцето беше мястото, където се събираха висшите духовни йерархии. Аз не живеех в едно физическо пространство, а в едно духовно пространство, в един свят, където Слънцето не разпръсква само светлина, а пръска една лъчиста мъдрост.
Живеех в един свят, където звездите са същности, изявяващи своята воля.
Ето от този свят съм излязъл. Към едно чувство от този род се свързваха, за хората от древните времена две опитности: опитността на природата и опитността на греха.
към текста >>
Ето от този
свят
съм излязъл.
С какво имаше опитност този човек от древните времена? Неговата опитност се изразяваше в това да може да си каже следното нещо: преди да сляза на земята, бях в един свят, където Слънцето ми беше звездно тяло разпръскващо светлина, където Слънцето беше мястото, където се събираха висшите духовни йерархии. Аз не живеех в едно физическо пространство, а в едно духовно пространство, в един свят, където Слънцето не разпръсква само светлина, а пръска една лъчиста мъдрост. Живеех в един свят, където звездите са същности, изявяващи своята воля.
Ето от този свят съм излязъл.
Към едно чувство от този род се свързваха, за хората от древните времена две опитности: опитността на природата и опитността на греха.
към текста >>
Така човешкото същество можеше да си каже: аз трябваше да сляза от божествения духовен
свят
.
Така човешкото същество можеше да си каже: аз трябваше да сляза от божествения духовен свят.
Но, поради факта че съм влязъл в едно човешко тяло, съм всъщност болен по отношение на света, от който съм слязъл. И понятията за болест и грях бяха свързани за някогашния човек. Начинът, по който човекът се усещаше тук на земята го задължаваше да намира в самия себе си победата над болестта. Ето защо, все повече и повече на тези някогашни души идваше това съзнание: за възпитанието на нас ни е нужно нещо, което да бъде едно излекуване. Възпитанието е медицина, възпитанието е лечение.
към текста >>
Такова беше основното чувство, което имаха душите в миналото, преди Мистерията на Голгота, от тяхна та връзка със свръхсетивния
свят
на Отца.
Такова беше основното чувство, което имаха душите в миналото, преди Мистерията на Голгота, от тяхна та връзка със свръхсетивния свят на Отца.
И това, което хората в Гърция усещаха, това, което живееше в удивителната формула: "по-добре просяк тук на земята, отколкото цар в царството на сенките", това значеше че човечеството се е научило да усеща дълбоко до каква степен се е отдалечило от свръхсетивния свят чрез цялото си същество. В същото време, живееше в човека един дълбок стремеж към този свръхсетивен свят.
към текста >>
И това, което хората в Гърция усещаха, това, което живееше в удивителната формула: "по-добре просяк тук на земята, отколкото цар в царството на сенките", това значеше че човечеството се е научило да усеща дълбоко до каква степен се е отдалечило от свръхсетивния
свят
чрез цялото си същество.
Такова беше основното чувство, което имаха душите в миналото, преди Мистерията на Голгота, от тяхна та връзка със свръхсетивния свят на Отца.
И това, което хората в Гърция усещаха, това, което живееше в удивителната формула: "по-добре просяк тук на земята, отколкото цар в царството на сенките", това значеше че човечеството се е научило да усеща дълбоко до каква степен се е отдалечило от свръхсетивния свят чрез цялото си същество.
В същото време, живееше в човека един дълбок стремеж към този свръхсетивен свят.
към текста >>
В същото време, живееше в човека един дълбок стремеж към този свръхсетивен
свят
.
Такова беше основното чувство, което имаха душите в миналото, преди Мистерията на Голгота, от тяхна та връзка със свръхсетивния свят на Отца. И това, което хората в Гърция усещаха, това, което живееше в удивителната формула: "по-добре просяк тук на земята, отколкото цар в царството на сенките", това значеше че човечеството се е научило да усеща дълбоко до каква степен се е отдалечило от свръхсетивния свят чрез цялото си същество.
В същото време, живееше в човека един дълбок стремеж към този свръхсетивен свят.
към текста >>
Може да се каже това: хората все повече и повече забравяха това минало на своята душа дух преди раждането, техния поглед все повече и повече се обръщаше към
физическия
свят
, който ги заобикаляше.
Може да се каже това: хората все повече и повече забравяха това минало на своята душа дух преди раждането, техния поглед все повече и повече се обръщаше към физическия свят, който ги заобикаляше.
Когато в миналото една душа гледаше посредством своето тяло физическия заобикалящ свят, тя виждаше на всякъде, именно в звездите образите от духовното, което беше напуснала идвайки на земята чрез раждането. Тя виждаше в светлината на Слънцето излъчващата се мъдрост, която беше атмосферата за живот, в която тя беше живяла, тя виждаше в самото Слънце хора на висшите йерархии, от които тя беше изпратена тук-долу на земята. Но човечеството беше забравило това. Ето това усещаха хората, когато настъпиха VІІІ, VІІ и следващите векове преди Мистерията на Голгота. Ако външната история не говори за тях, това просто е една празнота на външната история.
към текста >>
Когато в миналото една душа гледаше посредством своето тяло
физическия
заобикалящ
свят
, тя виждаше на всякъде, именно в звездите образите от духовното, което беше напуснала идвайки на земята чрез раждането.
Може да се каже това: хората все повече и повече забравяха това минало на своята душа дух преди раждането, техния поглед все повече и повече се обръщаше към физическия свят, който ги заобикаляше.
Когато в миналото една душа гледаше посредством своето тяло физическия заобикалящ свят, тя виждаше на всякъде, именно в звездите образите от духовното, което беше напуснала идвайки на земята чрез раждането.
Тя виждаше в светлината на Слънцето излъчващата се мъдрост, която беше атмосферата за живот, в която тя беше живяла, тя виждаше в самото Слънце хора на висшите йерархии, от които тя беше изпратена тук-долу на земята. Но човечеството беше забравило това. Ето това усещаха хората, когато настъпиха VІІІ, VІІ и следващите векове преди Мистерията на Голгота. Ако външната история не говори за тях, това просто е една празнота на външната история. Този, който се заема да следва хода на историята, вижда, че в изходната точка на еволюцията на човечеството имаше едно силно съзнание за Бог Отец и че това съзнание беше малко по малко парализирано, че човекът се считаше, че има около себе си само природата лишена от дух.
към текста >>
Това бяха потомците на тези първи хора, които съвсем не бяха така близки до животните, както ние го представяме днес в науките; напротив, те имаха в своята форма, близка до животното, душа, чрез която знаеха в своето атавистично сънищно ясновидство: ние сме слезли от духовно-божествения
свят
, облекли сме едно човешко тяло.
Когато потопим още по-дълбоко нашите погледи в душите на хората, които живееха в епохата, в която Мистерията на Голгота приближаваше, ето какво ни се явяваше: имаше там по-обикновени, по-примитив ни души, които можеха да усетят само в дълбините на своята несъзнателност, че са занапред откъснати от Отца.
Това бяха потомците на тези първи хора, които съвсем не бяха така близки до животните, както ние го представяме днес в науките; напротив, те имаха в своята форма, близка до животното, душа, чрез която знаеха в своето атавистично сънищно ясновидство: ние сме слезли от духовно-божествения свят, облекли сме едно човешко тяло.
Бог Отец ни изпрати в земния свят. От него ние сме родени.
към текста >>
Бог Отец ни изпрати в земния
свят
.
Когато потопим още по-дълбоко нашите погледи в душите на хората, които живееха в епохата, в която Мистерията на Голгота приближаваше, ето какво ни се явяваше: имаше там по-обикновени, по-примитив ни души, които можеха да усетят само в дълбините на своята несъзнателност, че са занапред откъснати от Отца. Това бяха потомците на тези първи хора, които съвсем не бяха така близки до животните, както ние го представяме днес в науките; напротив, те имаха в своята форма, близка до животното, душа, чрез която знаеха в своето атавистично сънищно ясновидство: ние сме слезли от духовно-божествения свят, облекли сме едно човешко тяло.
Бог Отец ни изпрати в земния свят.
От него ние сме родени.
към текста >>
Този въпрос, който посочих преди това се раждаше в сърцата им: как да намерим отново духовния
свят
?
Така, първите хора гледаха като изгубени в търсене на свръхсетивното. Те си казваха в своята несъзнателност: ние забравихме Христос. И те виждаха природата навсякъде около тях.
Този въпрос, който посочих преди това се раждаше в сърцата им: как да намерим отново духовния свят?
И посветените в Мистериите знаеха това: тази същност именувана по-късно Христос, ще дойде, ще приеме човешка форма и това, кое то душите изпитваха преди в тяхното предиземно съществувание, те ще го изпитат във виждането на Мистерията на Голгота.
към текста >>
Богът, който хората познаваха само в отвъдното, в духовния
свят
, беше слязъл тук-долу, бродеше из Палестина, беше спасил Земята чрез факта, че беше влязъл, самият той в едно човешко тяло.
Така е даден, не в интелектуална форма, а чрез най-мощния факт, който някога е ставал на земята, отговора на въпроса: как да намерим отново свръхсетивното? И хората, които бяха постигнали малко по малко смисъла на това, което ставаше, научаваха от тези, които го знаеха, че в човека Исус живееше един истински Бог, слязъл на земята, Богът, който човечеството беше забравило, защото силите на сърцето се развива ха предвид свободата. Той се появи под една нова форма, така че хората можеха да го гледат, да го виждат и историята можеше да продължи да говори за него като за едно земно същество.
Богът, който хората познаваха само в отвъдното, в духовния свят, беше слязъл тук-долу, бродеше из Палестина, беше спасил Земята чрез факта, че беше влязъл, самият той в едно човешко тяло.
Така големият въпрос на този, които бяха в недрата на тази епоха от посветени хора беше този: какъв път беше поел Христос за да се свърже с Исус?
към текста >>
Тогава той си казва, изхождайки от своите познания за свръхсетивния
свят
, нещо, което предпочитам да ви изразя в образ.
Тогава той си казва, изхождайки от своите познания за свръхсетивния свят, нещо, което предпочитам да ви изразя в образ.
Ние живеем под формата на душа и на дух преди да слезем на Земята. Ние пазим тук, на Земята от това, което изживяваме в една пълна душевна-духовна действителност в недрата на предиземното съществувание само мисли, понятия, представи в нашата душа. Те са в душата ни. Но как те са в душа та ни?
към текста >>
От
физическия
човек остава тук трупът, който тогава е положен в земята, на елементите.
Да разгледаме човешкото същество такова, каквото е то в живота между раждането и смъртта, напълно живо, с тяло, изпълнено от плът и обходено от кръв. Ние казваме, че то е живо. Вратата на смъртта е премината от него.
От физическия човек остава тук трупът, който тогава е положен в земята, на елементите.
Гледаме този физически мъртъв човек. Пред нас е трупът, остатъкът от живия човек, от обходения от кръв жив човек. Човекът е физически мъртъв. Гледаме назад в нашата собствена душа, но с погледа на посвещението. Гледаме нашите мисли, които имаме сега в живота между раждането и смъртта, мислите, които имаме и които са тези на модерната мъдрост и модерната наука и виждаме, че те са трупът на това, което ние бяхме преди да слезем на Земята.
към текста >>
Преди душата да е слязла в земния
свят
всичко, което днес е труп, беше напълно живо, беше в движение.
Това е сантименталният мечтател, мистикът няма да си каже; напротив, на него му подхожда именно да усеща, от, не се знае какви мрачни, мистични дълбини на собствената му същност. Но този, който преминава днес вратата на посвещението открива в своята душа тези мисли, които, единствено защото са не-живи, могат да направят възможна живата свобода. Тези мисли, които са цялата основа на човешката свобода не принуждават човека, именно защото са мъртви, а защото са живи. Човешкото същество може да стане днес едно свободно същество, защото няма работа с живи мисли, а с мъртви мисли. Мъртвите мисли могат да бъдат уловени от човека и употребени предвид свободата, но те биват изпитвани също с един дълбок смисъл за трагичното на световете като трупове на душата.
Преди душата да е слязла в земния свят всичко, което днес е труп, беше напълно живо, беше в движение.
В свръхсетивните духовни светове се движеха между човешките души, които или вече бяха минали през смъртта и живееха тогава също в духовния свят, или още не бяха слезли на Земята, същностите на висшите йерархии, които са над човешкото същество; в недрата на тази сфера се движеха също тези елементарни духове, които са основата на природата. Там всичко беше живо в душата. Тук в душата е наследството от духовните светове, мисълта е мъртва.
към текста >>
В свръхсетивните духовни светове се движеха между човешките души, които или вече бяха минали през смъртта и живееха тогава също в духовния
свят
, или още не бяха слезли на Земята, същностите на висшите йерархии, които са над човешкото същество; в недрата на тази сфера се движеха също тези елементарни духове, които са основата на природата.
Но този, който преминава днес вратата на посвещението открива в своята душа тези мисли, които, единствено защото са не-живи, могат да направят възможна живата свобода. Тези мисли, които са цялата основа на човешката свобода не принуждават човека, именно защото са мъртви, а защото са живи. Човешкото същество може да стане днес едно свободно същество, защото няма работа с живи мисли, а с мъртви мисли. Мъртвите мисли могат да бъдат уловени от човека и употребени предвид свободата, но те биват изпитвани също с един дълбок смисъл за трагичното на световете като трупове на душата. Преди душата да е слязла в земния свят всичко, което днес е труп, беше напълно живо, беше в движение.
В свръхсетивните духовни светове се движеха между човешките души, които или вече бяха минали през смъртта и живееха тогава също в духовния свят, или още не бяха слезли на Земята, същностите на висшите йерархии, които са над човешкото същество; в недрата на тази сфера се движеха също тези елементарни духове, които са основата на природата.
Там всичко беше живо в душата. Тук в душата е наследството от духовните светове, мисълта е мъртва.
към текста >>
Но ако приближаваме с тези мисли минералите, животните, звездния
свят
, света на облаците, планините, реките, ако ги приближаваме с тези мъртви мисли но придружени с Христос, според думите "Не аз, а Христос в мен", тогава в модерното посвещение, ако влезем изцяло в кварцовия кристал ще имаме опитността, че мисълта се издига сега жива от природата, от кварцовия кристал.
Но ако ние като модерни посветени, можем да се проникваме от Христос такъв, какъвто той живя в Мистерията на Голгота, ако разбиваме в техния най-дълбок, най-интимен смисъл думите на Павел: "Не аз, а Христос в мен", тогава Христос ще ни води през тази смърт също; тогава ще проникваме чрез нашите мисли в природата, но Христос ще върви духовно с нас и ще накара нашите мисли да слязат в гроба на природата. Защото, когато носим от друга страна мъртвите мисли, природата става гроб.
Но ако приближаваме с тези мисли минералите, животните, звездния свят, света на облаците, планините, реките, ако ги приближаваме с тези мъртви мисли но придружени с Христос, според думите "Не аз, а Христос в мен", тогава в модерното посвещение, ако влезем изцяло в кварцовия кристал ще имаме опитността, че мисълта се издига сега жива от природата, от кварцовия кристал.
Като от минерален гроб, мисълта се издига жива. Минералния свят кара да се издигне в нас духът. И когато Христос ни води навсякъде през растителната природа и на излизане от мястото, където биха живели иначе само мъртвите мисли, тогава се раждат живите мисли.
към текста >>
Минералния
свят
кара да се издигне в нас духът.
Но ако ние като модерни посветени, можем да се проникваме от Христос такъв, какъвто той живя в Мистерията на Голгота, ако разбиваме в техния най-дълбок, най-интимен смисъл думите на Павел: "Не аз, а Христос в мен", тогава Христос ще ни води през тази смърт също; тогава ще проникваме чрез нашите мисли в природата, но Христос ще върви духовно с нас и ще накара нашите мисли да слязат в гроба на природата. Защото, когато носим от друга страна мъртвите мисли, природата става гроб. Но ако приближаваме с тези мисли минералите, животните, звездния свят, света на облаците, планините, реките, ако ги приближаваме с тези мъртви мисли но придружени с Христос, според думите "Не аз, а Христос в мен", тогава в модерното посвещение, ако влезем изцяло в кварцовия кристал ще имаме опитността, че мисълта се издига сега жива от природата, от кварцовия кристал. Като от минерален гроб, мисълта се издига жива.
Минералния свят кара да се издигне в нас духът.
И когато Христос ни води навсякъде през растителната природа и на излизане от мястото, където биха живели иначе само мъртвите мисли, тогава се раждат живите мисли.
към текста >>
Но ако вървим заедно с Христос, ако въведем нашите мъртви мисли заедно с Христос в звездния
свят
, в света на Слънцето, на Луната, на облаците, на планините, на реките, на минералите, на растенията и животните, ако ги въведем в цялостността на
физическия
човешки
свят
, всичко ще стане живо в погледа, който отправяме към природата и ще се роди от всички същества, като от гроб, живият Дух, Духът, който ще ни лекува, Духът, който ни събужда от смъртта, Светият Дух.
Бихме имали впечатлението, че сме болни, ако отивахме към природата, ако гледахме света на звездите единствено с погледа на астронома, който изчислява и ако тези мъртви мисли се заравяха в света, ние бих ме се чувствали болни и тази болест щеше да води към смъртта.
Но ако вървим заедно с Христос, ако въведем нашите мъртви мисли заедно с Христос в звездния свят, в света на Слънцето, на Луната, на облаците, на планините, на реките, на минералите, на растенията и животните, ако ги въведем в цялостността на физическия човешки свят, всичко ще стане живо в погледа, който отправяме към природата и ще се роди от всички същества, като от гроб, живият Дух, Духът, който ще ни лекува, Духът, който ни събужда от смъртта, Светият Дух.
И придружени от Христос, ще се усетим отново изпълнени с живот, с това, което изпитвахме като мъртви. Ние ще усетим, че живият Дух, Духът, който лекува ни говори от всички същества на този свят.
към текста >>
Ние ще усетим, че живият Дух, Духът, който лекува ни говори от всички същества на този
свят
.
Бихме имали впечатлението, че сме болни, ако отивахме към природата, ако гледахме света на звездите единствено с погледа на астронома, който изчислява и ако тези мъртви мисли се заравяха в света, ние бих ме се чувствали болни и тази болест щеше да води към смъртта. Но ако вървим заедно с Христос, ако въведем нашите мъртви мисли заедно с Христос в звездния свят, в света на Слънцето, на Луната, на облаците, на планините, на реките, на минералите, на растенията и животните, ако ги въведем в цялостността на физическия човешки свят, всичко ще стане живо в погледа, който отправяме към природата и ще се роди от всички същества, като от гроб, живият Дух, Духът, който ще ни лекува, Духът, който ни събужда от смъртта, Светият Дух. И придружени от Христос, ще се усетим отново изпълнени с живот, с това, което изпитвахме като мъртви.
Ние ще усетим, че живият Дух, Духът, който лекува ни говори от всички същества на този свят.
към текста >>
37.
11. ЕДИНАДЕСЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, 30 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Когато човек заспива както знаете, външно това се характеризира като се казва, че неговото астрално тяло и неговият Аз се отделят от физическото тяло и от етерното тяло този Аз и това астрално тяло тогава са в духовния
свят
и не проникват физическото тяло и етерното тяло, както го правят в състоянието, което настъпва от пробуждането до заспиването.
Бих искал, обаче, днес просто да ви опиша всичко, което играе роля в състоянието на сън на човешкото същество.
Когато човек заспива както знаете, външно това се характеризира като се казва, че неговото астрално тяло и неговият Аз се отделят от физическото тяло и от етерното тяло този Аз и това астрално тяло тогава са в духовния свят и не проникват физическото тяло и етерното тяло, както го правят в състоянието, което настъпва от пробуждането до заспиването.
към текста >>
И така, както в човека влиза по съзнателен начин това, което той възприема чрез своите сетива, така много неща влизат в човека по вече несъзнателен начин, по време на състоянието на будност по един начин, който бих искал да окачествя като по-съдържателен от абстрактното и идеализираното състояние на възприемане и мислене; заобикалящият
свят
влиза в човека по най-съдържателен начин чрез дишането.
Той най-напред е свързан с тази Земя чрез сетивата си в степента, в която той възприема и познава чрез сетивата си явленията на различните природни царства. Но той е свързан с нея също в степента, в която извършва в състоянието на будност, несъзнателни действия. Например, при дишането, в дишания въздух участва, ако може така да се каже, цялата Земя. Във въздуха, който дишаме има извънредно много субстанции под една изключително фина форма. Обаче, точно в тази изключително фина форма, те извършват едно изключително важно действие върху човешкия организъм, когато са абсорбирани във вдишвания въздух.
И така, както в човека влиза по съзнателен начин това, което той възприема чрез своите сетива, така много неща влизат в човека по вече несъзнателен начин, по време на състоянието на будност по един начин, който бих искал да окачествя като по-съдържателен от абстрактното и идеализираното състояние на възприемане и мислене; заобикалящият свят влиза в човека по най-съдържателен начин чрез дишането.
към текста >>
Между момента, в който заспиваме и този, в който се пробуждаме, звездното небе става наш
свят
също толкова, колкото Земята е наш
свят
при състоянието на будност.
Това не означава, че трябва да имате за човека понятието, че той се простира всяка нощ на Космическия размер чрез своето астрално тяло би било преувеличено да твърдим това -, но човек се уголемява всяка нощ, прониквайки в космоса. Така, както сме свързани тук долу с растенията, с минералите, с въздуха, така през нощта сме свързани с движенията на планетите и с констелациите на неподвижните звезди.
Между момента, в който заспиваме и този, в който се пробуждаме, звездното небе става наш свят също толкова, колкото Земята е наш свят при състоянието на будност.
към текста >>
Първата сфера, която преминаваме между заспиването и пробуждането е сферата, в която човешкият Аз и човешкото астрално тяло, значи, да го кажем, човешката душа, човешката душа, която се намира в състояние на сън, се чувства във връзка с движенията на планетарния
свят
.
Обаче, най-напред можем да различим различни сфери, които преминаваме между заспиването и пробуждането.
Първата сфера, която преминаваме между заспиването и пробуждането е сферата, в която човешкият Аз и човешкото астрално тяло, значи, да го кажем, човешката душа, човешката душа, която се намира в състояние на сън, се чувства във връзка с движенията на планетарния свят.
Така както, когато се събуждаме сутрин и се спускаме в нашето физическо тяло, можем да кажем, че имаме в нас белите си дробове, сърцето си, черния си дроб, мозъка си, така трябва да кажем, по време на сън, че в първата сфера, с която влизаме в контакт веднага след заспиването ни и с която сме в контакт веднага преди събуждането, имаме в нас силите на движението на планетите.
към текста >>
В действителност, когато най-напред сме преминали мъглявото съществувание в състоянието на сън, се намираме, така да се каже, пред един
свят
, който ни смущава, в който Христос се появява изведнъж като духовно слънце и става нашият водач, така че смутния безпорядък се превръща в един вид хармонично разбиране.
Обаче, хората си обясняват по погрешен начин всичките тези неща, които днес малко от тях още изучават. Не разбират безпорядъчния начин, по който хората незасегнати още от Христовото събитие вкарват нощните събития в ясното дневно съзнание, само когато знаят това, което сега преди малко изложих.
В действителност, когато най-напред сме преминали мъглявото съществувание в състоянието на сън, се намираме, така да се каже, пред един свят, който ни смущава, в който Христос се появява изведнъж като духовно слънце и става нашият водач, така че смутния безпорядък се превръща в един вид хармонично разбиране.
към текста >>
Когато, човешкото същество се е разделило със своето физическо и своето етерно тяло и така се е уголемило до влизането в космическия
свят
, то ще усети в самото себе си, така да се каже, един силен афинитет към космоса в своята вътрешна опитност на образа, който излъчва към него от това, което е останало в леглото; то ще усети една силна тенденция да живее до отвъд Зодиака.
Ето с това човекът има опитност, основно всяка нощ, между заспиването и пробуждането; той провежда тази опитност на основание на афинитета на душата и на духа му към космоса. Така, както е сроден със Земята чрез своето физическо тяло и своето етерно тяло, така той е сроден с космоса чрез своята душа, своя дух и своето астрално тяло.
Когато, човешкото същество се е разделило със своето физическо и своето етерно тяло и така се е уголемило до влизането в космическия свят, то ще усети в самото себе си, така да се каже, един силен афинитет към космоса в своята вътрешна опитност на образа, който излъчва към него от това, което е останало в леглото; то ще усети една силна тенденция да живее до отвъд Зодиака.
към текста >>
Но тази опитност е такава, че тези Лунни сили го задържат, бих казал в недрата на Зодиакалния
свят
и го отвежда към пробуждането.
Елементът на Луната обагря, така да се каже, през нощта, космичната цялостност даже по време на новолуние с една своеобразна субстанциална реалност, с която човекът има също опитност.
Но тази опитност е такава, че тези Лунни сили го задържат, бих казал в недрата на Зодиакалния свят и го отвежда към пробуждането.
Човешкото същество има опитност с този лунен елемент, в едно вече слабо предусеща не в първата сфера. Но то има една особено силна опитност с мистериите на раждането и със смъртта през втората сфера, която описах. Чрез един орган, намиращ се още по-дълбоко от окото на сърцето и окото на слънцето, орган разделен, така да се каже, върху цялостността на съществото му, то изпитва действително всяка нощ, че неговото духовно-душевно същество слиза или, по-точно, е слязло от един духовно-душевен свят, че е влязло чрез раждането в едно физическо съществувание и че малко по малко, тялото влиза в смъртта. Човек в действителност, умира със сигурност непрекъснато всеки миг, побеждава смърт та само когато се стигне до реалната поява на смъртта под формата на едно единствено събитие. Но в момента, в който той изпитва това душата преминава, така да се каже, земно-телесния елемент, изпитва чрез същите сили своите връзки с останалата част на човечеството.
към текста >>
Чрез един орган, намиращ се още по-дълбоко от окото на сърцето и окото на слънцето, орган разделен, така да се каже, върху цялостността на съществото му, то изпитва действително всяка нощ, че неговото духовно-душевно същество слиза или, по-точно, е слязло от един духовно-душевен
свят
, че е влязло чрез раждането в едно физическо съществувание и че малко по малко, тялото влиза в смъртта.
Елементът на Луната обагря, така да се каже, през нощта, космичната цялостност даже по време на новолуние с една своеобразна субстанциална реалност, с която човекът има също опитност. Но тази опитност е такава, че тези Лунни сили го задържат, бих казал в недрата на Зодиакалния свят и го отвежда към пробуждането. Човешкото същество има опитност с този лунен елемент, в едно вече слабо предусеща не в първата сфера. Но то има една особено силна опитност с мистериите на раждането и със смъртта през втората сфера, която описах.
Чрез един орган, намиращ се още по-дълбоко от окото на сърцето и окото на слънцето, орган разделен, така да се каже, върху цялостността на съществото му, то изпитва действително всяка нощ, че неговото духовно-душевно същество слиза или, по-точно, е слязло от един духовно-душевен свят, че е влязло чрез раждането в едно физическо съществувание и че малко по малко, тялото влиза в смъртта.
Човек в действителност, умира със сигурност непрекъснато всеки миг, побеждава смърт та само когато се стигне до реалната поява на смъртта под формата на едно единствено събитие. Но в момента, в който той изпитва това душата преминава, така да се каже, земно-телесния елемент, изпитва чрез същите сили своите връзки с останалата част на човечеството.
към текста >>
И за това, че душите, с които сме били един ден в изтеклия земен живот, във връзка или с които сега, в този земен живот, се намираме във връзка, са, според случаите в духовния
свят
или тези тук-долу на Земята, всичко, което един човек има да свърши с хората, всички човешки отношения, които са, както се знае, в тясна връзка с мистерията на раждането и на смъртта, се появяват тогава, ако мога да кажа така, пред духовното око на човека.
Помислете само за това: нито най-значителната среща, най-значителната връзка, нито пък тази, която е съвсем определена, не са без връзка с цялостността на съдбата, цялостността на кармата на човека.
И за това, че душите, с които сме били един ден в изтеклия земен живот, във връзка или с които сега, в този земен живот, се намираме във връзка, са, според случаите в духовния свят или тези тук-долу на Земята, всичко, което един човек има да свърши с хората, всички човешки отношения, които са, както се знае, в тясна връзка с мистерията на раждането и на смъртта, се появяват тогава, ако мога да кажа така, пред духовното око на човека.
Човешкото същество се чувства отвътре на цялостността на житейската си съдба.
към текста >>
Луната иска да ни премести отново в човешкия
свят
, тя, основно ни изтръгва от космоса.
Това е свързано с факта, че, така да се каже, всички други сили, тези на планетите и тези на неподвижните звезди, искат да ни отведат в космоса.
Луната иска да ни премести отново в човешкия свят, тя, основно ни изтръгва от космоса.
Тя има сили, които са противоположни както на силите на Слънцето, така и на силите на звездите; тя е тази, която формира нашето сродство със Земята. Ето защо тя ни отвежда всяка нощ от опитностите със Зодиака към опитностите с планетите и от там към опитностите със Земята, в момента, в който сме отведени в нашето човешко физическо тяло. Това, от определена гледна точка, е разликата между заспиването и умирането, че когато заспи, човекът остава силно свързан с тези сили на Луната. Това са тези сили на Луната, които по определен начин привличат всяка нощ отново, неговото внимание върху важността на земния му живот. Но това може да стане само защото човешкото същество, как то описах това, получава всички отразени опитности чрез своето етерно тяло.
към текста >>
Както казах, всяка нощ ние самите влизаме под формата на облак от мъгла в един
свят
от мъгла.
Ето защо тя ни отвежда всяка нощ от опитностите със Зодиака към опитностите с планетите и от там към опитностите със Земята, в момента, в който сме отведени в нашето човешко физическо тяло. Това, от определена гледна точка, е разликата между заспиването и умирането, че когато заспи, човекът остава силно свързан с тези сили на Луната. Това са тези сили на Луната, които по определен начин привличат всяка нощ отново, неговото внимание върху важността на земния му живот. Но това може да стане само защото човешкото същество, как то описах това, получава всички отразени опитности чрез своето етерно тяло. В смъртта, то извлича етерното си тяло от физическото си тяло: ретроспективният спомен на последния му земен живот се появява и сега това етерно тяло, което импрегнира за един кратък период от няколко дни облака, за който говорих.
Както казах, всяка нощ ние самите влизаме под формата на облак от мъгла в един свят от мъгла.
Но през нощта този облак от мъгла, който сме ние самите е без етерно ни тяло. Когато умираме, той е най-напред, през първите дни след смъртта, с етерното ни тяло. После етерното тяло се разтваря малко по малко в космичния елемент, споменът се разпръсква. И сега, за разлика от преди, когато имахме само отразени всичките си опитности със звездите, от останалото в леглото човешко същество, сега, след смъртта, имаме веднага вътрешната опитност с движението на планетите и с констелациите на неподвижните звезди.
към текста >>
В детайли, това влизане в живота на духовния
свят
е такова, че ако ви го опиша по долу-горе следния начин но естествено, не трябва най-вече да налагаме понятията, защото тези неща почти не могат да се изразяват със земни понятия.
В детайли, това влизане в живота на духовния свят е такова, че ако ви го опиша по долу-горе следния начин но естествено, не трябва най-вече да налагаме понятията, защото тези неща почти не могат да се изразяват със земни понятия.
Все пак, мога дави ги опиша по следния начин.
към текста >>
Той се издига, значи, до движението на планетарния
свят
чрез това, което образува една стълба в спираловидните сили на растенията.
Представете си една ливада, на тази ливада растения, на всяко растение цвете и от тези цветя, които са върху дърветата се издига най-напред един вид спирала, която се устремява в пространството на световете. Тези спирали съдържат силите, чрез които космосът определя и произвежда нарастването на растенията на земята. Защото растенията не растат само от своите зародиши, растенията растат от космически те сили, намиращи се спираловидно около Земята. Но тези сили са тук даже когато тук няма растения. За да влезе в движенията на планетите, човекът трябва да си служи с тези спираловидни сили на растенията като със стълба.
Той се издига, значи, до движението на планетарния свят чрез това, което образува една стълба в спираловидните сили на растенията.
И човешкото същество е отнесено във втората сфера, която описах, чрез тези сили, която растението кара да расте нагоре от корена наистина е необходимо то да из ползва сила, ако иска да може да расте нагоре.
към текста >>
Погледнете в древна Индия: тези, които искаха да научат нещо чрез състоянието на сън, по отношение на звездния
свят
, искаха да научат само за звездите, за констелациите, намиращи се тогава над Земята, не винаги, а в тогавашен момент, защото това се променя.
И виждате ли, хората извършваха тези опитности по различен начин през различните епохи.
Погледнете в древна Индия: тези, които искаха да научат нещо чрез състоянието на сън, по отношение на звездния свят, искаха да научат само за звездите, за констелациите, намиращи се тогава над Земята, не винаги, а в тогавашен момент, защото това се променя.
Но те никога не искаха да имат връзки с констелациите, намиращи се под Земята, чиито сили преминават тогава Земята.
към текста >>
Можете също да видите в положението на всички, които се стремят към мъдростта върху източния
свят
, че те искат да развият връзки само с това, което е над Земята.
Гледайте, значи, човек в състоянието на Буда или най-общо, състоянието на източен мъдрец, който се стреми чрез упражнения да стигне до духовната мъдрост. Гледайте го: краката му са кръстосани един върху друг, като той е седнал върху кръстосаните си един върху друг крака; всъщност, той иска да бъде подвижна в него само горната част на тялото и това, което е във връзка с висшите констелации, а не това, кое то действа също през него чрез слънчевото око, това, което действа през крайниците. Той иска, така да се каже, да сложи вън от кръгообразното обходно движение силите на крайниците.
Можете също да видите в положението на всички, които се стремят към мъдростта върху източния свят, че те искат да развият връзки само с това, което е над Земята.
Те искат да развият познавателни връзки само с това, което е от природата на душата.
към текста >>
Защото в гръцката митология ви се казва винаги по повод определен тип посвещение: заинтересованият е слязъл в подземния
свят
.
Това е посочено в гръцката митология по един възпитателно фин начин.
Защото в гръцката митология ви се казва винаги по повод определен тип посвещение: заинтересованият е слязъл в подземния свят.
От опре делени гръцки герои можете винаги да узнаете, че те изживяват опитността на посвещение, когато човек казва за тях, че са слезли в подземния свят. Това означава, че те са се научили да познават силите на космоса, които действат през Земята, че са се научили да познават космическите сили.
към текста >>
От опре делени гръцки герои можете винаги да узнаете, че те изживяват опитността на посвещение, когато човек казва за тях, че са слезли в подземния
свят
.
Това е посочено в гръцката митология по един възпитателно фин начин. Защото в гръцката митология ви се казва винаги по повод определен тип посвещение: заинтересованият е слязъл в подземния свят.
От опре делени гръцки герои можете винаги да узнаете, че те изживяват опитността на посвещение, когато човек казва за тях, че са слезли в подземния свят.
Това означава, че те са се научили да познават силите на космоса, които действат през Земята, че са се научили да познават космическите сили.
към текста >>
И така източният посветен се научаваше да познава, за да можеше да го предава на другите хора, основно, това, което се намираше преди раждането или по-скоро, преди зачатието, значи, в областта на душата и духа, където човекът живее преди да слезе в земния
свят
.
Така всяка епоха има своята специална задача.
И така източният посветен се научаваше да познава, за да можеше да го предава на другите хора, основно, това, което се намираше преди раждането или по-скоро, преди зачатието, значи, в областта на душата и духа, където човекът живее преди да слезе в земния свят.
И това, което се случва на хората по този грандиозен начин в източното виждане на света, в източната поезия, това им се случваше, основно, чрез факта, че по това време хората можеха да потопят поглед в живота, който водят преди да слязат на Земята.
към текста >>
Но Мистериите на подземния
свят
, в буквален смисъл, гъркът искаше също да ги опознае.
В Гърция, започва познаването на това, което зависи от самата Земя: Уранос и Гейа. Гейа, Земята, е в изходна точка на гръцката митология. И гъркът се стремеше винаги да опознае Мистериите на самата Земя, които са естествено също космични Мистерии, действащи през Земята.
Но Мистериите на подземния свят, в буквален смисъл, гъркът искаше също да ги опознае.
И така, в Гърция се разви една истинска космология.
към текста >>
Ние,в модерната епоха, сме в необходимостта да разберем историята: можем да покажем, че човекът е тръгнал от едно състояние на атавистично сънищно ясновидство, и е стигнал сега до своето обагрено от интелектуалност съзнание само с един митичен нюанс, от който той трябва да излезе с усилие, за да потопи своя поглед в духовния
свят
.
Погледнете до каква степен гъркът е постигнал, всъщност, до една ниска степен а човекът от Изтока, из общо никаква това, което наричаме познание по история. Той се интересува много повече от това, което ставаше през епохата, в която, така да се каже, Земята се формира в космоса, през епохата, в която вътрешните сили на Земята, силите на Титаните, бяха в борба срещу други сили, за които гъркът говори като за големи, мощни духовни сили, съдържащи основата на земните условия, в които човешкото същество е включено.
Ние,в модерната епоха, сме в необходимостта да разберем историята: можем да покажем, че човекът е тръгнал от едно състояние на атавистично сънищно ясновидство, и е стигнал сега до своето обагрено от интелектуалност съзнание само с един митичен нюанс, от който той трябва да излезе с усилие, за да потопи своя поглед в духовния свят.
към текста >>
Нашата настояща епоха съставя всъщност, един преход, който води към съзнателно завоюване на една опитност в духовния
свят
.
Нашата настояща епоха съставя всъщност, един преход, който води към съзнателно завоюване на една опитност в духовния свят.
За тази цел ни е нужно да хвърлим, преди всичко, поглед върху историята. Постоянно се случва също в нашето антропософско движение да се обсъждат различни исторически периоди, като се изкачваме до момента, в който хората получаваха още своите познания от висшите свръхсетивни същности; после тази историческа еволюция на човека бе проследена чак до нашата епоха.
към текста >>
Трябва да има именно една модерна наука на посвещението, която да може да проникне отново в духовния
свят
, която да знае отново да говори, както го направихме ние днес, по повод раждането и смъртта, за живота между раждането и смъртта, и между смъртта и едно ново раждане, за живота на човешката душа по време на съня.
Цялата теология на ХІХ и ХХ век извършва грях чрез невъзможността да разбере Христос в неговото духовно значение. Това, виждате ли, трябва да донесе модерната наука на посвещението.
Трябва да има именно една модерна наука на посвещението, която да може да проникне отново в духовния свят, която да знае отново да говори, както го направихме ние днес, по повод раждането и смъртта, за живота между раждането и смъртта, и между смъртта и едно ново раждане, за живота на човешката душа по време на съня.
Трябва да стане възможно човекът да намери отново също това друго лице, духовното, на съществуванието. Целият прогрес на човечеството ще бъде възможен само когато човекът познае също това друго лице на съществуванието.
към текста >>
Бих искал, всъщност, най-напред да посоча че, докато за посветения от най-далечни времена, важното беше най-вече да вдига погледа си към духовните светове, откъдето човекът, както се знае, слиза, когато се пробуди в едно земно тяло, докато за посветения от една следваща епоха, от значение беше това, което се опитах да характеризирам за вас, припомняйки начина, по който гърците говориха за слизането в подземния
свят
, като се пада на модерните посветени да дирят една форма на познания, която да бъде една ритмична връзка между небето и Земята.
За да се характеризират в няколко черти присъщите задачи на модерното посвещение, имам да кажа нещо, което можах вече, всъщност, да кажа на някой от вас, когато бях там долу тези последни дни в Оксфорд.
Бих искал, всъщност, най-напред да посоча че, докато за посветения от най-далечни времена, важното беше най-вече да вдига погледа си към духовните светове, откъдето човекът, както се знае, слиза, когато се пробуди в едно земно тяло, докато за посветения от една следваща епоха, от значение беше това, което се опитах да характеризирам за вас, припомняйки начина, по който гърците говориха за слизането в подземния свят, като се пада на модерните посветени да дирят една форма на познания, която да бъде една ритмична връзка между небето и Земята.
към текста >>
И тялото на самия човек, такова, каквото също е описано прочетете трудовете по този повод става за нас нещо съвсем друго, става за нас самите един
свят
, когато проникнем в науката на посещението.
Но чрез този пример за езика, който ви характеризирам тук, вие виждате именно че човек влиза все по-напред във всички други условия, когато е преминал вратата на смъртта, че ние познаваме твърде малко неща от човешкото същество, когато познаваме само външното му лице тук долу, че модерната наука на посвещението трябва да познава това друго лице на човешкото същество. Това започва вече чрез говора.
И тялото на самия човек, такова, каквото също е описано прочетете трудовете по този повод става за нас нещо съвсем друго, става за нас самите един свят, когато проникнем в науката на посещението.
Дока то посветеният от миналото трябваше, по-скоро да пробужда хората, да припомня на техния спомен една изгубена способност, това, което хората са изживели преди да слязат на Земята, посветеният от днешно време трябва да прави това, което е напълно ново, това, което в човека е прогрес, това, което ще има още едно значение за човека, когато един ден самият той напусне Земята и даже когато Земята вече няма да съществува в космоса. Такава е задача та на модерната наука на посвещението. Изхождайки от тази сила трябва да говори, тази модерна наука на посвещението.
към текста >>
Ако се опитам да ви направя разбираем факта, че говоримия човешки език става друг, когато остава въпрос да се отправяме чрез езика към съществата от духовния
свят
, вие не се обърквайте от моите думи, ако ви кажа: аз никога не бих подценил голямото значение, което има, от чиста земна гледна точка, например Русо, и бих се заел, ако говоря от чисто земна гледна точка, да говоря за Русо с целия порив, всички възхвали, цялата благословена критика, каквато имат другите хора говорещи за него.
Но, скъпи приятели, мислите ли, че когато трябва да ви се говори, изхождайки от духа на тази наука на посвещението, трябва думите да имат същия звук, като този, който трябва да имат тук на Земята за обикновените земни условия?
Ако се опитам да ви направя разбираем факта, че говоримия човешки език става друг, когато остава въпрос да се отправяме чрез езика към съществата от духовния свят, вие не се обърквайте от моите думи, ако ви кажа: аз никога не бих подценил голямото значение, което има, от чиста земна гледна точка, например Русо, и бих се заел, ако говоря от чисто земна гледна точка, да говоря за Русо с целия порив, всички възхвали, цялата благословена критика, каквато имат другите хора говорещи за него.
Но ако трябва да се реша да опитам да облека в земни думи това, което науката на посвещението посочва по повод Русо, аз съм задължен да кажа това: със своята уравниловка, със своето духовно уеднаквяване, Русо се представя между много други другари, като главен бърборко на модерната цивилизация!
към текста >>
Но ние трябва да го внасяме все повече и повече в нашето съзнание, по такъв начин, че да осъзнаем, че това, което в света, на който е свойствено умирането се намира под водачеството на Христос, да осъзнаем, че с Христос ние влизаме с нашия живот в мъртвия
свят
: in Christo morimur.
Но ние трябва да го внасяме все повече и повече в нашето съзнание, по такъв начин, че да осъзнаем, че това, което в света, на който е свойствено умирането се намира под водачеството на Христос, да осъзнаем, че с Христос ние влизаме с нашия живот в мъртвия свят: in Christo morimur.
към текста >>
38.
Младото поколение и повратната точка в развитието на човечеството
GA_217-1 - Младото поколение и повратната точка в развитието на човечеството
Но онези, които преживяхме това, които, без по задължение да сме остарели, а сме достигнали в по-напреднала възраст до днешния
свят
на мислите - ние виждаме какво постепенно се е промъкнало по ужасяващ начин във всяка област на мисълта и на духовния живот: аз ще го нарека символично "празни думи", "клишета".
Мислите бяха ясно очертани и развити; бе придавана важност на последователността на мислите, както и на красотата. В сравнение със стила, общоприет през последната третина на XIX век, нашият съвременен стил е груб и суров. Нужно е само да вземем няколко писания - без значение какви - на хора от шейсетте или седемдесетте, не много учени или образовани, а притежаващи средно ниво на култура, и ще открием тази огромна разлика. Формите на мислите са се променили. Но онова, което днес е сурово и грубо, е произлязло от онова, което, дори в научната литература от последната третина на XIX век, бе ясно очертано и пълно с духовност.
Но онези, които преживяхме това, които, без по задължение да сме остарели, а сме достигнали в по-напреднала възраст до днешния свят на мислите - ние виждаме какво постепенно се е промъкнало по ужасяващ начин във всяка област на мисълта и на духовния живот: аз ще го нарека символично "празни думи", "клишета".
към текста >>
Гледната точка в духовния живот е същото, както движението във
физическия
.
Какво тогава е пренесено в XX век от последната третина на XIX по навик като социално чувство между хората? В днешно време непрекъснато чуваме: "Това е моята гледна точка." Ето така говорят хората: "Това е моята гледна точка." Всеки има гледна точка - сякаш гледната точка има някакво значение!
Гледната точка в духовния живот е същото, както движението във физическия.
Вчера бях в Дорнах, днес съм тук. Това са две различни местоположения във физическия свят. Онова, което има значение, е човекът да има здрава воля и здраво сърце, така че да може да погледне на света от всяка гледна точка. Но хората днес не искат онова, което могат да съберат от различните гледни точки; за тях е по-важно егоистичното отстояване на собствената им гледна точка. Но така човекът се затваря по най-грубия начин за своя ближен.
към текста >>
Това са две различни местоположения във
физическия
свят
.
Какво тогава е пренесено в XX век от последната третина на XIX по навик като социално чувство между хората? В днешно време непрекъснато чуваме: "Това е моята гледна точка." Ето така говорят хората: "Това е моята гледна точка." Всеки има гледна точка - сякаш гледната точка има някакво значение! Гледната точка в духовния живот е същото, както движението във физическия. Вчера бях в Дорнах, днес съм тук.
Това са две различни местоположения във физическия свят.
Онова, което има значение, е човекът да има здрава воля и здраво сърце, така че да може да погледне на света от всяка гледна точка. Но хората днес не искат онова, което могат да съберат от различните гледни точки; за тях е по-важно егоистичното отстояване на собствената им гледна точка. Но така човекът се затваря по най-грубия начин за своя ближен. Ако някой каже нещо, другият човек не влиза истински в него, защото има своя собствена гледна точка. Но по този начин хората изобщо не се приближават един към друг.
към текста >>
Но този
свят
днес просто го няма.
Но хората днес не искат онова, което могат да съберат от различните гледни точки; за тях е по-важно егоистичното отстояване на собствената им гледна точка. Но така човекът се затваря по най-грубия начин за своя ближен. Ако някой каже нещо, другият човек не влиза истински в него, защото има своя собствена гледна точка. Но по този начин хората изобщо не се приближават един към друг. Ние можем да се приближим един към друг когато знаем как да поставим своите различни гледни точки в света, който е общ за всички ни.
Но този свят днес просто го няма.
Само в духа има един свят, общ за всички ни - а духът липсва. Това е второто нещо, което има значение.
към текста >>
Само в духа има един
свят
, общ за всички ни - а духът липсва.
Но така човекът се затваря по най-грубия начин за своя ближен. Ако някой каже нещо, другият човек не влиза истински в него, защото има своя собствена гледна точка. Но по този начин хората изобщо не се приближават един към друг. Ние можем да се приближим един към друг когато знаем как да поставим своите различни гледни точки в света, който е общ за всички ни. Но този свят днес просто го няма.
Само в духа има един свят, общ за всички ни - а духът липсва.
Това е второто нещо, което има значение.
към текста >>
Ние трябваше да се изправим пред външните събития, включително страшната и ужасяваща световна война; те са само външният израз на онова, което властва най-дълбоко в душата на съвременния цивилизован
свят
.
В началото аз мога само да опиша няколко впечатления, за да илюстрирам какво работеше заедно в хаотичните взаимодействия в началото на XX век - векът, изправил ви пред такива тежки душевни изпитания.
Ние трябваше да се изправим пред външните събития, включително страшната и ужасяваща световна война; те са само външният израз на онова, което властва най-дълбоко в душата на съвременния цивилизован свят.
Това просто е така, и ние трябва да бъдем съзнателни за него. На първо място ние трябва да потърсим нещо, за което копнеят дълбините на душата на Германия - както вашият говорител правилно каза - но което точно в Германия бе все повече изхвърляно от съзнанията на хората с приближаването на съвременната епоха. Ние изгубихме не само Гьоте, но и огромна част от онова, което съществуваше в Средните Векове, и от което изразстна Гьоте, и ние трябва да го намерим отново. И ако днес от изцяло външен аспект се зададе въпросът: Защо днес сте дошли тук? - Аз ще отговоря: За да намерите това.
към текста >>
39.
Младежта в епохата на светлината
GA_217a-13 - Младежта в епохата на светлината
В дълбините на човешката душа, не толкова в съзнанието колкото в дълбините, протичат забележителни неща – и това са наистина процеси на духовния
свят
, а не такива, ограничени във
физическия
свят
.
Макар че звучи доста абстрактно, напълно реален факт в човешките чувства е това, че ние стоим в повратен момент от време, през какъвто човечеството не е преминавало през цялата си история и дори през повечето от пра-историята си. Аз не обичам говоренето за времена на преход; винаги има преход от това, дошло преди, към онова, което идва; всичко, което има значение, е особената промяна, която се случва. Но е факт, че днес човечеството стои в повратна точка както никога досега, в историческите или в праисторическите времена.
В дълбините на човешката душа, не толкова в съзнанието колкото в дълбините, протичат забележителни неща – и това са наистина процеси на духовния свят, а не такива, ограничени във физическия свят.
към текста >>
Всеки, който може да погледне в духовния
свят
, знае съвсем сигурно, че това е така.
Ние чуваме, че в повратната точка между деветнадесетото и двадесетото столетие т.нар. Тъмна Епоха стигна до своя край, и започна нова Епоха на Светлина.
Всеки, който може да погледне в духовния свят, знае съвсем сигурно, че това е така.
Фактът, че не се е появила още много светлина, не е опровержение; хората са свикнали със старата тъмнина, и – точно както хвърлената топка продължава да се търкаля – те също продължават да се търкалят, по инерция. Нашата цивилизация днес продължава да се търкаля по инерция, и когато погледнем последствията на това в света около нас, ние чувстваме, че всичко това има нещо общо. Не е лесно да опишем тези мъртви неща по жив начин, понеже за всичко в наши дни – би казал някой – се изисква документирано доказателство. В очите на нашата съвременна цивилизация нищо не се взема за оправдано, докато за него не бъде създадено писмено доказателство. За всеки научен факт, за всяко твърдение, дори за всяко човешко същество трябва да има писмено свидетелство.
към текста >>
Ако трябва да говоря по-скоро от основите на Битието, аз виждам, че младите хора, слезли наскоро от духовния
свят
във физическо битие, са дошли с изисквания към живота съвсем различни от изискванията, донесени от онези, слезли по-рано.
Казах, че младежката секция е в застой. Това ще премине. То се случи, защото е, преди всичко, изключително трудно за един млад ум да мисли за нещо, което чувства съвсем ясно. Нашата цивилизация, губейки духа, е изгубила човешкото същество!
Ако трябва да говоря по-скоро от основите на Битието, аз виждам, че младите хора, слезли наскоро от духовния свят във физическо битие, са дошли с изисквания към живота съвсем различни от изискванията, донесени от онези, слезли по-рано.
Защо това е така? Няма нужда да ми вярвате. Но за мен това е познание, не просто вяра. Преди някой да слезе към физическо земно съществуване, той преминава през много неща в духовния свят, които са пълни със значение и по-мощни като изживяване от всичко, преминато на Земята. Земният живот не трябва да бъде подценяван.
към текста >>
Преди някой да слезе към физическо земно съществуване, той преминава през много неща в духовния
свят
, които са пълни със значение и по-мощни като изживяване от всичко, преминато на Земята.
Нашата цивилизация, губейки духа, е изгубила човешкото същество! Ако трябва да говоря по-скоро от основите на Битието, аз виждам, че младите хора, слезли наскоро от духовния свят във физическо битие, са дошли с изисквания към живота съвсем различни от изискванията, донесени от онези, слезли по-рано. Защо това е така? Няма нужда да ми вярвате. Но за мен това е познание, не просто вяра.
Преди някой да слезе към физическо земно съществуване, той преминава през много неща в духовния свят, които са пълни със значение и по-мощни като изживяване от всичко, преминато на Земята.
Земният живот не трябва да бъде подценяван. Без земен живот свобода никога не би могла да бъде развита. Но животът между смъртта и новото раждане е в грандиозен мащаб. Душите, които слязоха, са душите които са във вас, мои скъпи приятели. Тези души бяха способни да съзрат изключително важното духовно движение, вървящо по своя път зад физическото съществуване в областите над Земята – движението, което в нашето антропософско общество аз наричам Михаиловото движение.
към текста >>
Хората, станали толкова умни през XIX век, нямат и понятие за факта, че настроението на душата, които се разви през XIX век като най-просветено настроение, бе отказано от страна на духовния
свят
.
Това е така. Дали днешният материалистичен човек е подготвен да го повярва или не, това е така! Водещата сила за нашето настояще, която може да бъде назована по различени начини, но която аз наричам Михаилова сила, се опитва да постигне, в духовното ръководство на Земята и на човечеството, преобразуване на целия душевен живот на Земята.
Хората, станали толкова умни през XIX век, нямат и понятие за факта, че настроението на душата, които се разви през XIX век като най-просветено настроение, бе отказано от страна на духовния свят.
Нареден бе неговият край, и една Михаилова общност от същества, които никога не стъпват на Земята, но водят човечеството, се опитва да породи всред хората ново душевно настроение. Смъртта на старата цивилизация вече дойде.
към текста >>
40.
Съдържание
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Изживявания на човешката душа в духовния
свят
Изживявания на човешката душа в духовния свят
към текста >>
Изживяване след смъртта на образния
свят
на етерното тяло.
За точността на душевното изследване. Интензивен живот в чисти мисли: изживяване на времевото тяло.
Изживяване след смъртта на образния свят на етерното тяло.
Постигане на изцяло будното, волево празно съзнание. Непрекъснатост на спомнянето в будност и сън. Живот с отраженията на планетите и звездните светове. Изживяване на бъдещото: живот след смъртта. Обучение на волята, водещо до по-висша степен на съзнанието: идеална магия за изграждането на духовния зародиш за новия земен живот.
към текста >>
Отношение към духовния
свят
чрез мистерийните учители в древни времена: насочване на мисленето, на мантричния стих и знанието за предрожденното битие като основа на културата.
Задълбочаване чрез познанието на отношението към Христос.
Отношение към духовния свят чрез мистерийните учители в древни времена: насочване на мисленето, на мантричния стих и знанието за предрожденното битие като основа на културата.
Указание относно висшето Слънчево същество като водач след смъртта. Преобразяване чрез Христовото събитие; път към свободата. Значение на антропософския път на познанието. Пътища на посветения и на наивно набожния към Христос. Откриване на Христос в самия себе си.
към текста >>
Изживявания на човека в етерния
свят
Изживявания на човека в етерния свят
към текста >>
Движенията на краката след смъртта като звуков
свят
: слушане на моралното качество на делата.
Разглеждане на образуването на ухото: метаморфоза на целия човек. Крайниците в ембриона като заложби на ушите, които са подчинени на тежестта.
Движенията на краката след смъртта като звуков свят: слушане на моралното качество на делата.
Пораждане на паметта и способността да се обича. Образуване на езика. Образуване на сетивните органи от духа. Тристранният процес на слушането. Времевото като постоянно.
към текста >>
41.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 9 октомври 1922 г. Изживявания на човека по време на съня. Основания и значение за дневния живот
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Когато днес говорим за особената същност на човешките познания, трябва да посочим как като хора ние първо сме зависими от наблюдението на външния
свят
, експеримента и комбиниращия ум и посочваме, че намираме в собственото съзнание различни мисли, чувства, волеви импулси и т.н.
Когато говорим днес за душевния живот, ще обобщим много неща в един определен израз, който, от една страна, признава, че по отношение на душевността трябва да се говори за сили и нещо подобно, които не навлизат в обикновеното съзнание. От друга страна, същевременно ще признаем безсилието да говорим за такива сили. Понятието, с което обобщаваме това, което отговаря на едно такова указание, е несъзнаваното; ние говорим за несъзнаваното.
Когато днес говорим за особената същност на човешките познания, трябва да посочим как като хора ние първо сме зависими от наблюдението на външния свят, експеримента и комбиниращия ум и посочваме, че намираме в собственото съзнание различни мисли, чувства, волеви импулси и т.н.
Осъзнаваме, че имаме пориви и хрумвания, които се появяват в душевния живот, но не можем да открием дълбоката им същност, нито когато процедираме според метода на външните научни възгледи в смисъла на експеримента, наблюдението и комбиниращото мислене, нито можем да проникнем до същността на разкриващото се в душевния живот на човека чрез това, което виждаме, упражнявайки самонаблюдение с обикновените сили на съзнанието. Затова говорим за несъзнателното и същевременно се отказваме да проникнем по някакъв начин в света на това несъзнателно. Това отказване е напълно основателно, когато искаме да се ограничим до всеобщо признатите днес средства на познанието. Защото по отношение на душевния живот действително никой няма да стигне твърде далеко с тези познавателни средства, освен до възгледа, че по време на будния живот от дълбочината на човешкото същество се издигат представи, чувства, волеви импулси, прояви на човешката същност, от които добре се вижда как те са свързани с външното тяло и човек не намира никакво неоспоримо средство, за да каже, че това, което първоначално ни изглежда така зависимо от телесните състояния, има самостоятелно съществуване извън тези телесни състояния.
към текста >>
Всъщност не се нуждаем дори да разглеждаме - това ще го направим при следващата лекция[1] - двете гранични точки на
физическия
живот, раждането и смъртта.
Всички знаете, че нашето антропософско разглеждане изхожда именно от тази гледна точка, като сериозно приема, че с признатите днес средства на познанието не могат да се обосноват дълбините на душевността, че антропософското разглеждане приема, че за тези обикновени средства трябва да се посочи именно нещо несъзнателно.
Всъщност не се нуждаем дори да разглеждаме - това ще го направим при следващата лекция[1] - двете гранични точки на физическия живот, раждането и смъртта.
Достатъчно е да разгледаме обикновеното, появяващо се всеки ден състояние на сън и ще трябва да си кажем, че за действителното душевно познание е невъзможно това, което обикновените познавателни средства могат да кажат за душевните изживявания, да устои пред възражения като следното. Обикновените познавателни средства установяват голямата зависимост от тялото на всяко мислене, чувстване и воля, както те се проявяват в обикновеното ежедневно съзнание, така че съвсем сигурно можем да кажем, че душевните изживявания изплуват от телесните състояния именно като от нещо подсъзнателно и по време на съня преобладава органичният живот, от който не произлизат представи, чувства и волеви импулси; всъщност против това не може да се каже нищо друго. Най-многото можем да извадим заключения от сънищата, които се появяват така, като че ли изплуват от сънищния живот и ние можем да си ги спомним при събуждането, можем евентуално да заключим от изпълненото със сънища спане, че душевността някак си продължава да действа по време на съня, но това са несигурни неща. Всъщност никой сериозен непредубеден човек, изхождайки от обикновените познавателни средства, не може да говори за душата по друг начин, освен да каже, че тя показва явления, които изглеждат зависими от телесните състояния.
към текста >>
Този сънищен
свят
първоначално изобщо не може да доведе до познание за душевния живот.
Знаете, че когато човекът заспива, в заспиването може да се наложи неясното, размито появяващото се съзнание, изпълнено със сънища.
Този сънищен свят първоначално изобщо не може да доведе до познание за душевния живот.
Защото това, което може да се узнае за сънищата с обикновените познавателни средства в дневното съзнание, остава наистина нещо много външно и самите сънища не се представят така, че да могат да се използват преди човек да е спечелил познание за съня по съвсем друг начин. Който наистина постигне познание за състоянията по време на съня, знае, че сънищата по-скоро пречат на истинското познание за тези състояния на сън, отколкото да ги осветляват. Изживяното от душата е несъзнателно. Понеже описвам, изхождайки от имагинативното, инспиративното и интуитивното познание, трябва да описвам така, като че ли нещата са изживени от душата съзнателно. Ще ви опиша изживяванията на душата от заспиването до събуждането така, сякаш те са изживени съзнателно, макар да не са, но това, което ще опиша, като че ли е изживяно съзнателно, то наистина се изживява от душата, макар тя да не го осъзнава.
към текста >>
В общото море, в което плува, човекът е изгубил, така да се каже, чувството за сигурност на свързаността си с материалните неща от будния
свят
.
Но съществува общо усещане на времето. Това изживяване обаче е свързано с чувството на напуснатост, нещо като потъване в пропаст. Ако човекът не е подготвен за това, действително би бил изложен на различни неща в случай, че съзнателно изживява този първи стадий след заспиването, защото той наистина би чувствал като непоносимо да изгуби почти напълно чувството си за пространството и да живее само с едно общо чувство за времето, да се чувства съвсем неопределено диференциран като в едно общо субстанциално море, в което има извънредно малко за различаване, и той само различава, че е един аз вътре в общото мирово битие. Ако би осъзнавал, човекът би се чувствал наистина като носещ се над пропастта. С това отново е свързано нещо, появяващо се в душата като ужасна потребност човек да се опре на духовното, ужасна потребност да бъде свързан с нещо духовно.
В общото море, в което плува, човекът е изгубил, така да се каже, чувството за сигурност на свързаността си с материалните неща от будния свят.
Поради това чувства - би чувствал, ако осъзнава - дълбок копнеж за свързаност с божествено-духовната същност. Можем да кажем, че в това общо чувство на носене в недиференцираната мирова субстанция човек се изживява като приютен в божествено-духовната същност. Моля да обърнете внимание на начина, по който трябва да описвам сега. Аз трябва да ви описвам нещата така, като че ли душата ги изживява съзнателно. Тя не ги изживява съзнателно, но вие можете да си представите как, когато сте будни и изживявате съзнателно, някои процеси в организма ви протичат несъзнателно, което е неоспорим факт.
към текста >>
И за да изплува от дълбочината на нашата воля нещо като потребност през будния ни дневен живот да отнесем към една общност това, което е така диференцирано около нас, да отнесем сетивния
свят
към божествеността, е следствие от първия стадий по време на съня.
Имагинативното познание не прави нищо друго освен да издигне в съзнанието тези факти, както обикновеното дневно съзнание на хората издига в съзнанието циркулацията на кръвта, която лежи в основата на радостта или на тъгата. Фактите са налице и навлизат в дневното съзнание, така че когато сутрин се събудим, ние действително намираме нашия организъм освежен затова, защото нощното изживяване е протекло за нашия душевен живот. Това, което става в отделената от тялото душа между заспиването и събуждането, има като следствие голямо значение по време на будния живот през следващите дни. Не бихме могли да си служим по правилния начин с нашето тяло през последвалите дни, ако не бихме се изскубнали от връзката си с външните физическо-сетивни неща и не бихме се потопили в описаното неопределено изживяване.
И за да изплува от дълбочината на нашата воля нещо като потребност през будния ни дневен живот да отнесем към една общност това, което е така диференцирано около нас, да отнесем сетивния свят към божествеността, е следствие от първия стадий по време на съня.
Можем да се запитаме защо човекът не е доволен просто да вижда отделните неща в света да стоят едно до друго по време на будното му състояние, защо не е доволен просто да върви през света и да вижда растения, животни и т.н.? Защо започва - това го прави и най-простият човек, не само философът; най-простият човек разбира между другото по-добре от философа - да философства как са свързани нещата, защо отнася единичното към нещо общо, защо пита как единичното е обосновано във всеобщия Космос? Той не би го правил, ако по време на съня не би живял наистина пълноценно в нещо така неопределено. И той не би стигнал до чувство за Бога в своето будно състояние, ако не би преживял в първия стадий на съня си съответния факт, това божествено чувство. Ние дължим на съня извънредно значителни неща, именно отнасящи се до същността на нашата човечност.
към текста >>
По времето на земното развитие преди Мистерията на Голгота, от мистерийните школи произлизат указания за човечеството, давани като религиозни упражнения на отделни хора, чрез които указания душите са можели, освен изживените от контакта със сетивния
свят
чувства, да изживеят още нещо чрез подходящите за тези древни времена представи за Бога.
По времето на земното развитие преди Мистерията на Голгота, от мистерийните школи произлизат указания за човечеството, давани като религиозни упражнения на отделни хора, чрез които указания душите са можели, освен изживените от контакта със сетивния свят чувства, да изживеят още нещо чрез подходящите за тези древни времена представи за Бога.
В тези древни времена в съзнанието на хората също и през будния дневен живот е прониквало нещо от духовния свят. Колкото се връщаме по-назад в земното развитие на човечеството, толкова повече разбираме, че в прадревни времена хората са притежавали един вид ясновидство, а по-късно остават отзвуци от това ясновидство. Разбираме, че някогашните хора са имали вътрешни прозрения, че преди човекът да започне своя земен живот, той е пребивавал като душевно-духовно същество в едно предземно съществуване. Този възглед не е бил нещо, което хората са открили, не и нещо, в което само са вярвали, а те са били уверени и сигурни в това, понеже в душата си са изживявали нещо, останало от предземното им съществуване.
към текста >>
В тези древни времена в съзнанието на хората също и през будния дневен живот е прониквало нещо от духовния
свят
.
По времето на земното развитие преди Мистерията на Голгота, от мистерийните школи произлизат указания за човечеството, давани като религиозни упражнения на отделни хора, чрез които указания душите са можели, освен изживените от контакта със сетивния свят чувства, да изживеят още нещо чрез подходящите за тези древни времена представи за Бога.
В тези древни времена в съзнанието на хората също и през будния дневен живот е прониквало нещо от духовния свят.
Колкото се връщаме по-назад в земното развитие на човечеството, толкова повече разбираме, че в прадревни времена хората са притежавали един вид ясновидство, а по-късно остават отзвуци от това ясновидство. Разбираме, че някогашните хора са имали вътрешни прозрения, че преди човекът да започне своя земен живот, той е пребивавал като душевно-духовно същество в едно предземно съществуване. Този възглед не е бил нещо, което хората са открили, не и нещо, в което само са вярвали, а те са били уверени и сигурни в това, понеже в душата си са изживявали нещо, останало от предземното им съществуване.
към текста >>
Би трябвало да се отчаем от всичко научно, ако, от една страна, изискваме строга научност за сетивния
свят
и не разпрострем строгостта на тази научност върху това, което се отнася до свръхсетивното, ако трябва да описваме свръхсетивното само с общи фрази като тази, че в основата му съществува нещо като божествено управление на света.
Не е достатъчно за действителната наука за духа да говори само в общи абстрактни фрази, че съществува едно общо божествено управление на света. Не може повече да се описват отделните неща в света само според сетивното им проявление и да се казва: «Да, в това сетивно проявление се проявява именно едно общо мирово управление.» Науката за духа трябва съвсем конкретно да посочва как действа това божествено мирово управление. Не може повече, когато искаме да се чувстваме узрели за задачите на развитието на човечеството в бъдеще само да казваме, че се чувстваме освежени след един здравословен сън, че Бог ни е дарил с освежаване.
Би трябвало да се отчаем от всичко научно, ако, от една страна, изискваме строга научност за сетивния свят и не разпрострем строгостта на тази научност върху това, което се отнася до свръхсетивното, ако трябва да описваме свръхсетивното само с общи фрази като тази, че в основата му съществува нещо като божествено управление на света.
Все повече ще навлизаме в определеното, ще можем да посочим, че тази страхливост, която се появява във втория стадий на спането, се смесва, така да се каже, с почерпената от религиозното чувстване на предишния ден сила, действаща през нощта, от което следва освежаването на физическия организъм през следващия ден. Така все повече стигаме до разбирането как действителната духовност живее в действителната физическа същност, докато във важащите днес познавателни средства имаме само физическо съдържание и общи приказки, че в това физическо съдържание или над това физическо съдържание съществува и нещо духовно. Но човечеството все повече и повече ще стигне до упадък в културата си, ако не направи усилие да разпростре също и върху духовния свят точността и знанието, които притежава във възгледите за външния свят. Когато с инспирираното съзнание се проследят тези стадии на съня, преминаването от първия във втория стадий и по-нататък, се забелязва, че вътрешното изживяване на душата става съвсем различно от това, което е било през деня.
към текста >>
Все повече ще навлизаме в определеното, ще можем да посочим, че тази страхливост, която се появява във втория стадий на спането, се смесва, така да се каже, с почерпената от религиозното чувстване на предишния ден сила, действаща през нощта, от което следва освежаването на
физическия
организъм през следващия ден.
Не е достатъчно за действителната наука за духа да говори само в общи абстрактни фрази, че съществува едно общо божествено управление на света. Не може повече да се описват отделните неща в света само според сетивното им проявление и да се казва: «Да, в това сетивно проявление се проявява именно едно общо мирово управление.» Науката за духа трябва съвсем конкретно да посочва как действа това божествено мирово управление. Не може повече, когато искаме да се чувстваме узрели за задачите на развитието на човечеството в бъдеще само да казваме, че се чувстваме освежени след един здравословен сън, че Бог ни е дарил с освежаване. Би трябвало да се отчаем от всичко научно, ако, от една страна, изискваме строга научност за сетивния свят и не разпрострем строгостта на тази научност върху това, което се отнася до свръхсетивното, ако трябва да описваме свръхсетивното само с общи фрази като тази, че в основата му съществува нещо като божествено управление на света.
Все повече ще навлизаме в определеното, ще можем да посочим, че тази страхливост, която се появява във втория стадий на спането, се смесва, така да се каже, с почерпената от религиозното чувстване на предишния ден сила, действаща през нощта, от което следва освежаването на физическия организъм през следващия ден.
Така все повече стигаме до разбирането как действителната духовност живее в действителната физическа същност, докато във важащите днес познавателни средства имаме само физическо съдържание и общи приказки, че в това физическо съдържание или над това физическо съдържание съществува и нещо духовно. Но човечеството все повече и повече ще стигне до упадък в културата си, ако не направи усилие да разпростре също и върху духовния свят точността и знанието, които притежава във възгледите за външния свят. Когато с инспирираното съзнание се проследят тези стадии на съня, преминаването от първия във втория стадий и по-нататък, се забелязва, че вътрешното изживяване на душата става съвсем различно от това, което е било през деня.
към текста >>
Но човечеството все повече и повече ще стигне до упадък в културата си, ако не направи усилие да разпростре също и върху духовния
свят
точността и знанието, които притежава във възгледите за външния
свят
.
Не може повече да се описват отделните неща в света само според сетивното им проявление и да се казва: «Да, в това сетивно проявление се проявява именно едно общо мирово управление.» Науката за духа трябва съвсем конкретно да посочва как действа това божествено мирово управление. Не може повече, когато искаме да се чувстваме узрели за задачите на развитието на човечеството в бъдеще само да казваме, че се чувстваме освежени след един здравословен сън, че Бог ни е дарил с освежаване. Би трябвало да се отчаем от всичко научно, ако, от една страна, изискваме строга научност за сетивния свят и не разпрострем строгостта на тази научност върху това, което се отнася до свръхсетивното, ако трябва да описваме свръхсетивното само с общи фрази като тази, че в основата му съществува нещо като божествено управление на света. Все повече ще навлизаме в определеното, ще можем да посочим, че тази страхливост, която се появява във втория стадий на спането, се смесва, така да се каже, с почерпената от религиозното чувстване на предишния ден сила, действаща през нощта, от което следва освежаването на физическия организъм през следващия ден. Така все повече стигаме до разбирането как действителната духовност живее в действителната физическа същност, докато във важащите днес познавателни средства имаме само физическо съдържание и общи приказки, че в това физическо съдържание или над това физическо съдържание съществува и нещо духовно.
Но човечеството все повече и повече ще стигне до упадък в културата си, ако не направи усилие да разпростре също и върху духовния свят точността и знанието, които притежава във възгледите за външния свят.
Когато с инспирираното съзнание се проследят тези стадии на съня, преминаването от първия във втория стадий и по-нататък, се забелязва, че вътрешното изживяване на душата става съвсем различно от това, което е било през деня.
към текста >>
Човекът не би се завърнал, ако в душата му не навлизаха сили, които отново да го въведат във
физическия
му организъм.
И както през деня носим и чувстваме в нас стомаха, белите дробове, сърцето и т.н., така през нощта имаме констелациите на неподвижните звезди, те са тогава нашата вътрешност. Така по време на спането човекът наистина става космическо същество. Този трети стадий на съня е най-дълбок. От него човекът постепенно се завръща обратно в дневното будно състояние. Защо се завръща той?
Човекът не би се завърнал, ако в душата му не навлизаха сили, които отново да го въведат във физическия му организъм.
към текста >>
Научим ли се да познаваме изживяването на неподвижните звезди чрез интуицията, опознаваме силите, които въвеждат човека отново във
физическия
организъм, т.е.
И така, аз съм описвал различни аспекти на тези сили, днес искам да ги опиша в космическия им аспект.
Научим ли се да познаваме изживяването на неподвижните звезди чрез интуицията, опознаваме силите, които въвеждат човека отново във физическия организъм, т.е.
лунните сили, отговарящи в духовността на физическия образ на Луната. Те не зависят от това дали е или не е пълнолуние, защото в духовно отношение Луната може да свети и през Земята. Това, разбира се, има общо с метаморфозите, които се проявяват при видимата Луна, но би трябвало да разгледаме доста по-фини разлики, които не искам да обсъждаме днес. Общо взето лунните сили са тези, които водят човека обратно. Може да се каже, че както във времето между заспиването и събуждането човекът като душа е проникнат от планетните сили и от силите, проявяващи се в констелациите на неподвижните звезди, както остава проникнат, понеже тези неща продължават да действат през деня, когато е буден, така той винаги е проникнат от това в Космоса, което като духовни сили отговаря на физическата Луна.
към текста >>
лунните сили, отговарящи в духовността на
физическия
образ на Луната.
И така, аз съм описвал различни аспекти на тези сили, днес искам да ги опиша в космическия им аспект. Научим ли се да познаваме изживяването на неподвижните звезди чрез интуицията, опознаваме силите, които въвеждат човека отново във физическия организъм, т.е.
лунните сили, отговарящи в духовността на физическия образ на Луната.
Те не зависят от това дали е или не е пълнолуние, защото в духовно отношение Луната може да свети и през Земята. Това, разбира се, има общо с метаморфозите, които се проявяват при видимата Луна, но би трябвало да разгледаме доста по-фини разлики, които не искам да обсъждаме днес. Общо взето лунните сили са тези, които водят човека обратно. Може да се каже, че както във времето между заспиването и събуждането човекът като душа е проникнат от планетните сили и от силите, проявяващи се в констелациите на неподвижните звезди, както остава проникнат, понеже тези неща продължават да действат през деня, когато е буден, така той винаги е проникнат от това в Космоса, което като духовни сили отговаря на физическата Луна. Тези лунни сили ни водят обратно.
към текста >>
Постигаме го в третия стадий на спането и чрез лунните сили, които изобщо са тясно свързани с въвеждането на духовно-душевната ни същност във
физическия
свят
, отново биваме доведени обратно стадий след стадий - от третия във втория и после в първия стадий.
Може да се каже, че както във времето между заспиването и събуждането човекът като душа е проникнат от планетните сили и от силите, проявяващи се в констелациите на неподвижните звезди, както остава проникнат, понеже тези неща продължават да действат през деня, когато е буден, така той винаги е проникнат от това в Космоса, което като духовни сили отговаря на физическата Луна. Тези лунни сили ни водят обратно. Това в действителност е извънредно сложен процес. Ако трябва по някакъв начин да го изразим, бих казал: Опънем ли един ластик, той стига до определена точка и отново се свива. Така в известна степен разтягаме лунните сили до определена точка, откъдето отново трябва да се върнем обратно.
Постигаме го в третия стадий на спането и чрез лунните сили, които изобщо са тясно свързани с въвеждането на духовно-душевната ни същност във физическия свят, отново биваме доведени обратно стадий след стадий - от третия във втория и после в първия стадий.
към текста >>
Истинското опознаване на човешкото същество е възможно само ако в широк смисъл съзнаваме факта, че човекът не живее само в кожата на своето физическо тяло, а в целия
свят
.
Истинското опознаване на човешкото същество е възможно само ако в широк смисъл съзнаваме факта, че човекът не живее само в кожата на своето физическо тяло, а в целия свят.
Животът в целия свят се забулва от обикновеното съзнание, понеже е много смекчен за будното състояние. Ние усещаме евентуално в общото изживяване на светлината нещо като отзвук от нашето участие в битието на всеобщия Космос. Може би и в други, много смътни чувства между събуждането и заспиването човекът изпитва нещо като усещане, че се намира в Космоса. Но всичко дадено мълчи така, за да може човекът да развива своето индивидуално съзнание между събуждането и заспиването, да не е обезпокояван в неговото изживяване от навлизащото от Космоса.
към текста >>
Животът в целия
свят
се забулва от обикновеното съзнание, понеже е много смекчен за будното състояние.
Истинското опознаване на човешкото същество е възможно само ако в широк смисъл съзнаваме факта, че човекът не живее само в кожата на своето физическо тяло, а в целия свят.
Животът в целия свят се забулва от обикновеното съзнание, понеже е много смекчен за будното състояние.
Ние усещаме евентуално в общото изживяване на светлината нещо като отзвук от нашето участие в битието на всеобщия Космос. Може би и в други, много смътни чувства между събуждането и заспиването човекът изпитва нещо като усещане, че се намира в Космоса. Но всичко дадено мълчи така, за да може човекът да развива своето индивидуално съзнание между събуждането и заспиването, да не е обезпокояван в неговото изживяване от навлизащото от Космоса.
към текста >>
42.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 14 октомври 1922 г. За духовно-душевната същност на човека между смъртта и новото раждане
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Може би успяхте да разберете, че тези изживявания на човешката душа между заспиването и събуждането са ясни откровения на вечния, непроменлив живот на човешката душа, понеже трябваше да видите, че това, което душата преживява в състоянието на сън, изцяло са изживявания, произлизащи от духовния
свят
.
Последния път тук говорих за една област на несъзнателния живот, т.е. на този живот, който остава неосъзнаван от обикновеното съзнание на човека, както той го притежава днес в земното битие. Говорих за характера на съня и се опитах детайлно съвсем коректно да опиша какво изживява човешката душа от заспиването до събуждането.
Може би успяхте да разберете, че тези изживявания на човешката душа между заспиването и събуждането са ясни откровения на вечния, непроменлив живот на човешката душа, понеже трябваше да видите, че това, което душата преживява в състоянието на сън, изцяло са изживявания, произлизащи от духовния свят.
Знаете, че познанията за такива свръхсетивни изживявания могат да бъдат придобити чрез това, което често съм описвал устно тук и писмено съм го представил в книгите си «Как се постигат познания за висшите светове», «Въведение в тайната наука» и т.н. Знаете, че това, което е налице като познание в обикновеното съзнание на човека, може да бъде развито до така нареченото имагинативно, инспиративно и интуитивно познание. Изживявания, каквито душата несъзнателно има по време на сън, се осветляват чрез онази сила, която опознаващата човешка душа може да постигне, ако се развие до имагинацията, инспирацията и интуицията. Чрез такова развитие обаче е възможно да се изследва до определена степен и тази част от несъзнателното човешко изживяване, от която сънният живот е само отблясък, отражение, тази част, от която човешката душа излиза, когато чрез раждането или, да кажем, чрез зачатието пристъпва във физическото земно съществуване, и в която отново пристъпва, когато се освободи чрез смъртта от физическото земно съществуване. И днес поне накратко аз ще ви опиша нещо относно душевно-духовния човешки живот от това, което стои зад събитията на раждането или зачатието и на смъртта.
към текста >>
Постигне ли човекът имагинативното познание - него няма да го описвам сега, правил съм го често, описвал съм също и как може да се постигне, първото е, че
физическия
т му земен живот се разкрива пред него като обширна панорама, като единство.
Постигне ли човекът имагинативното познание - него няма да го описвам сега, правил съм го често, описвал съм също и как може да се постигне, първото е, че физическият му земен живот се разкрива пред него като обширна панорама, като единство.
В обикновеното физическо съзнание човекът притежава в душата си само спомените за своя земен живот. Какво представляват спомените? Те са нещо като картини, образи, които чрез собствената си вътрешна същност посочват събитията, които човекът е преживял от раждането си или известно време след него. Но те са наистина образи, за които, изхождайки от познанията на обикновения човешки живот, както човекът го живее днес на Земята, не може да се каже, че съществуват независимо от тялото. Днешната физическа наука има пълно право, когато посочва, че тези спомени са зависими от конституцията на физическото тяло.
към текста >>
Тя има право, когато насочва към факта, че тези спомени още не съществуват за човека през първите години от живота му, че те се развиват с
физическия
организъм на човека и отново започват да изчезват, когато
физическия
т организъм достига своя залез.
В обикновеното физическо съзнание човекът притежава в душата си само спомените за своя земен живот. Какво представляват спомените? Те са нещо като картини, образи, които чрез собствената си вътрешна същност посочват събитията, които човекът е преживял от раждането си или известно време след него. Но те са наистина образи, за които, изхождайки от познанията на обикновения човешки живот, както човекът го живее днес на Земята, не може да се каже, че съществуват независимо от тялото. Днешната физическа наука има пълно право, когато посочва, че тези спомени са зависими от конституцията на физическото тяло.
Тя има право, когато насочва към факта, че тези спомени още не съществуват за човека през първите години от живота му, че те се развиват с физическия организъм на човека и отново започват да изчезват, когато физическият организъм достига своя залез.
И от някои болестни явления, от изследвания на физическия организъм на болни хора след тяхната смърт да констатира как изгубването на паметта е обусловено от определени части на физическата организация. Науката днес не е стигнала до някакво заключение, но този, който проникне в духа на съответните физическо-научни резултати, може вече да прозре, как някога наистина ще дойде времето, когато ще бъде посочено, че обикновените спомени са свързани с физическия човешки организъм. Но това, което разглеждаме в ретроспективния поглед, хвърлен върху нашия живот, това от потока на изживяването, издигащо се нагоре като отделни спомени, не се има предвид, когато се казва, че имагинативното познание съзира като голяма картинна панорама на земния живот на човека, доколкото той е нещо духовно-душевно. Съзряното чрез имагинативното познание не са абстрактни спомени, както те са съхранени в обикновената памет. Пред имагинативното познание много повече се разгръща едно дейно само по себе си органично изживяване, което не е така пасивно като образите от спомените, а притежава вътрешна сила също като растежните сили, дейни в нашия организъм, когато - може да се каже - по изумителен начин преобразуват веществата на външния свят, които приемаме като наша храна, в това, от което се нуждаем, за да изградим нашия организъм.
към текста >>
И от някои болестни явления, от изследвания на
физическия
организъм на болни хора след тяхната смърт да констатира как изгубването на паметта е обусловено от определени части на физическата организация.
Какво представляват спомените? Те са нещо като картини, образи, които чрез собствената си вътрешна същност посочват събитията, които човекът е преживял от раждането си или известно време след него. Но те са наистина образи, за които, изхождайки от познанията на обикновения човешки живот, както човекът го живее днес на Земята, не може да се каже, че съществуват независимо от тялото. Днешната физическа наука има пълно право, когато посочва, че тези спомени са зависими от конституцията на физическото тяло. Тя има право, когато насочва към факта, че тези спомени още не съществуват за човека през първите години от живота му, че те се развиват с физическия организъм на човека и отново започват да изчезват, когато физическият организъм достига своя залез.
И от някои болестни явления, от изследвания на физическия организъм на болни хора след тяхната смърт да констатира как изгубването на паметта е обусловено от определени части на физическата организация.
Науката днес не е стигнала до някакво заключение, но този, който проникне в духа на съответните физическо-научни резултати, може вече да прозре, как някога наистина ще дойде времето, когато ще бъде посочено, че обикновените спомени са свързани с физическия човешки организъм. Но това, което разглеждаме в ретроспективния поглед, хвърлен върху нашия живот, това от потока на изживяването, издигащо се нагоре като отделни спомени, не се има предвид, когато се казва, че имагинативното познание съзира като голяма картинна панорама на земния живот на човека, доколкото той е нещо духовно-душевно. Съзряното чрез имагинативното познание не са абстрактни спомени, както те са съхранени в обикновената памет. Пред имагинативното познание много повече се разгръща едно дейно само по себе си органично изживяване, което не е така пасивно като образите от спомените, а притежава вътрешна сила също като растежните сили, дейни в нашия организъм, когато - може да се каже - по изумителен начин преобразуват веществата на външния свят, които приемаме като наша храна, в това, от което се нуждаем, за да изградим нашия организъм. Това, което живее, твори и създава в нас, е различно от съдържащото се само по повече пасивен начин в нашите спомени.
към текста >>
Науката днес не е стигнала до някакво заключение, но този, който проникне в духа на съответните физическо-научни резултати, може вече да прозре, как някога наистина ще дойде времето, когато ще бъде посочено, че обикновените спомени са свързани с
физическия
човешки организъм.
Те са нещо като картини, образи, които чрез собствената си вътрешна същност посочват събитията, които човекът е преживял от раждането си или известно време след него. Но те са наистина образи, за които, изхождайки от познанията на обикновения човешки живот, както човекът го живее днес на Земята, не може да се каже, че съществуват независимо от тялото. Днешната физическа наука има пълно право, когато посочва, че тези спомени са зависими от конституцията на физическото тяло. Тя има право, когато насочва към факта, че тези спомени още не съществуват за човека през първите години от живота му, че те се развиват с физическия организъм на човека и отново започват да изчезват, когато физическият организъм достига своя залез. И от някои болестни явления, от изследвания на физическия организъм на болни хора след тяхната смърт да констатира как изгубването на паметта е обусловено от определени части на физическата организация.
Науката днес не е стигнала до някакво заключение, но този, който проникне в духа на съответните физическо-научни резултати, може вече да прозре, как някога наистина ще дойде времето, когато ще бъде посочено, че обикновените спомени са свързани с физическия човешки организъм.
Но това, което разглеждаме в ретроспективния поглед, хвърлен върху нашия живот, това от потока на изживяването, издигащо се нагоре като отделни спомени, не се има предвид, когато се казва, че имагинативното познание съзира като голяма картинна панорама на земния живот на човека, доколкото той е нещо духовно-душевно. Съзряното чрез имагинативното познание не са абстрактни спомени, както те са съхранени в обикновената памет. Пред имагинативното познание много повече се разгръща едно дейно само по себе си органично изживяване, което не е така пасивно като образите от спомените, а притежава вътрешна сила също като растежните сили, дейни в нашия организъм, когато - може да се каже - по изумителен начин преобразуват веществата на външния свят, които приемаме като наша храна, в това, от което се нуждаем, за да изградим нашия организъм. Това, което живее, твори и създава в нас, е различно от съдържащото се само по повече пасивен начин в нашите спомени. Погледнете мислите.
към текста >>
Пред имагинативното познание много повече се разгръща едно дейно само по себе си органично изживяване, което не е така пасивно като образите от спомените, а притежава вътрешна сила също като растежните сили, дейни в нашия организъм, когато - може да се каже - по изумителен начин преобразуват веществата на външния
свят
, които приемаме като наша храна, в това, от което се нуждаем, за да изградим нашия организъм.
Тя има право, когато насочва към факта, че тези спомени още не съществуват за човека през първите години от живота му, че те се развиват с физическия организъм на човека и отново започват да изчезват, когато физическият организъм достига своя залез. И от някои болестни явления, от изследвания на физическия организъм на болни хора след тяхната смърт да констатира как изгубването на паметта е обусловено от определени части на физическата организация. Науката днес не е стигнала до някакво заключение, но този, който проникне в духа на съответните физическо-научни резултати, може вече да прозре, как някога наистина ще дойде времето, когато ще бъде посочено, че обикновените спомени са свързани с физическия човешки организъм. Но това, което разглеждаме в ретроспективния поглед, хвърлен върху нашия живот, това от потока на изживяването, издигащо се нагоре като отделни спомени, не се има предвид, когато се казва, че имагинативното познание съзира като голяма картинна панорама на земния живот на човека, доколкото той е нещо духовно-душевно. Съзряното чрез имагинативното познание не са абстрактни спомени, както те са съхранени в обикновената памет.
Пред имагинативното познание много повече се разгръща едно дейно само по себе си органично изживяване, което не е така пасивно като образите от спомените, а притежава вътрешна сила също като растежните сили, дейни в нашия организъм, когато - може да се каже - по изумителен начин преобразуват веществата на външния свят, които приемаме като наша храна, в това, от което се нуждаем, за да изградим нашия организъм.
Това, което живее, твори и създава в нас, е различно от съдържащото се само по повече пасивен начин в нашите спомени. Погледнете мислите. Те просветляват съзнанието ни. Разбира се, ние дължим безкрайно много на мисловния живот в нашето земно съществуване. Едва чрез него ставаме всъщност хора и едва чрез тези мисли напълно осъзнаваме нашето човешко достойнство.
към текста >>
Но те наистина са само бегли образи, свързани с
физическия
човешки организъм, както пламъкът на свещта е свързан с восъка.
Това, което живее, твори и създава в нас, е различно от съдържащото се само по повече пасивен начин в нашите спомени. Погледнете мислите. Те просветляват съзнанието ни. Разбира се, ние дължим безкрайно много на мисловния живот в нашето земно съществуване. Едва чрез него ставаме всъщност хора и едва чрез тези мисли напълно осъзнаваме нашето човешко достойнство.
Но те наистина са само бегли образи, свързани с физическия човешки организъм, както пламъкът на свещта е свързан с восъка.
Това, което имагинативно познаващият съзерцава като духовно-душевен живот, лежащ в основата на физическото земно битие, което той съзира като прекрасна обширна панорама, не е нещо пасивно, то е вътрешно живо, то се изправя пред нас духовно-душевно, за което обаче чрез непосредственото душевно съзерцание знаем какво представлява, както чрез очите знаем какво представлява червено оцветеният външен предмет. При имагинативното познание можем да кажем, че нямаме само мисли, които просветват в нашето съзнание, а че осъзнаваме именно такива сили, които работят върху нашия организъм. Като един абсурд веднъж беше прието казаното в малката ми книжка «Духовното ръководство на човека и човечеството», че всяко знание на възрастния човек не може да направи толкова много, колкото мъдростта на малкото дете, която обаче живее несъзнателно в това малко дете; само че човек вижда с най-образованото и обучено човешко знание как изглежда един човешки мозък, един човешки организъм в първите години от живота си и вижда как човекът се изгражда първо вътрешно. Всяка дейност, дори на най-гениалния скулптор, е нещо малоценно в сравнение с това, което мощно се извършва от вътрешната духовно-душевна същност като формираща дейност чрез детето, докато то пластично изгражда своя мозък. Който обмисли и прозре това, стига до правилните възгледи за действащата и творящата тайнствена мъдрост, за една изпълнена с мощ мъдрост, а не само за такава, която се съхранява в човешката глава, за да се осведоми относно света, за мъдрост, която съдържа един силов организъм от духовно-душевен вид, който в известна степен ежечасно прониква външната организация на детето и го изгражда до цял човек.
към текста >>
Но в същия момент, когато сме в състояние да възприемем това, което е духовно-душевно и действа в нас по време на земното ни битие, като не само е независимо от
физическия
организъм, но първо изгражда този физически организъм, в същия момент, когато се издигнем нагоре, ние ставаме способни да се абстрахираме от нашето земно битие - ако мога да използвам един логически израз, както можем да се абстрахираме от някоя мисъл във
физическия
живот.
Но в същия момент, когато сме в състояние да възприемем това, което е духовно-душевно и действа в нас по време на земното ни битие, като не само е независимо от физическия организъм, но първо изгражда този физически организъм, в същия момент, когато се издигнем нагоре, ние ставаме способни да се абстрахираме от нашето земно битие - ако мога да използвам един логически израз, както можем да се абстрахираме от някоя мисъл във физическия живот.
Тази сила трябва да я постигнем чрез медитативните упражнения, за които често съм ви говорил, да я постигнем не само като се абстрахираме от нея, не само като потиснем някоя мисъл, а това, което сме постигнали при съзерцанието на духовно-душевното във физическото земно битие, тази мощна мисловна панорама да можем да я изтрием в нашето съзнание. Тогава обаче, когато сме в състояние, бих казал, с познавателно самоотричане, в един опознаващ алтруизъм да можем да изтрием от нашето вътрешно съзерцание духовно-душевното, което сме по време на земния живот, тогава пред нашето съзнание се появява нашата истинска духовно-душевна вечна същност и ние осъзнаваме като конкретна духовно-душевна същност това, което сме били, преди от духовно-душевните светове да слезем във физическото земно битие. Ние се научаваме да се съзерцаваме като духовно-душевно човешко същество в предземното съществуване. Научаваме се да говорим за това предземно съществуване не само в общи абстрактни изрази, а да го съзерцаваме в неговото развитие. Нещо от това развитие вече ви описах днес.
към текста >>
И колкото е истина, че тук, във физическото земно битие, човекът като земен човек е свързан със своите бели дробове, стомах, сърце, с всички останали телесни органи, толкова е истина, че в свръхсетивното битие той е свързан с това, което иначе изглежда за нашите очи, за останалите ни сетивни органи като външния
свят
на Космоса.
Вече ви споменах как душата изживява вътрешно картинни образи по времето между заспиването и събуждането, макар и тези образи да не се осъзнават. Но в състоянието, в което е душата, преди от духовно-душевното битие да слезе долу във физическото земно съществуване, тя има съзнанието за съвсем друг вътрешен живот. Това съзнание за съвсем друга вътрешност е само покрито, само е забулено чрез това, че в нашето физическо земно битие физическото ни тяло става и орган на познанието. То помрачава душевното виждане навътре, което се проявява, когато душата е свободна от тялото. Това обаче, което душата изживява като своя вътрешност, сега не е затвореното вътре в кожата на физическото тяло, а е организацията на Космоса.
И колкото е истина, че тук, във физическото земно битие, човекът като земен човек е свързан със своите бели дробове, стомах, сърце, с всички останали телесни органи, толкова е истина, че в свръхсетивното битие той е свързан с това, което иначе изглежда за нашите очи, за останалите ни сетивни органи като външния свят на Космоса.
Това, което за нас е външен свят в земното битие, става вътрешен свят, когато се намираме в извънземното битие. И от свръхсетивното съществуване ние поглеждаме надолу към земното битие, в което се намираме между смъртта и новото раждане. Както тук сме въплътени в нашите бели дробове, сърце и т.н., така, преди да слезем във физическия земен живот, ние сме вплетени в това, което ни се представя във външния блясък, в планетните движения, в констелацията на неподвижните звезди като сили, които проникват и протъкават Космоса.
към текста >>
Това, което за нас е външен
свят
в земното битие, става вътрешен
свят
, когато се намираме в извънземното битие.
Но в състоянието, в което е душата, преди от духовно-душевното битие да слезе долу във физическото земно съществуване, тя има съзнанието за съвсем друг вътрешен живот. Това съзнание за съвсем друга вътрешност е само покрито, само е забулено чрез това, че в нашето физическо земно битие физическото ни тяло става и орган на познанието. То помрачава душевното виждане навътре, което се проявява, когато душата е свободна от тялото. Това обаче, което душата изживява като своя вътрешност, сега не е затвореното вътре в кожата на физическото тяло, а е организацията на Космоса. И колкото е истина, че тук, във физическото земно битие, човекът като земен човек е свързан със своите бели дробове, стомах, сърце, с всички останали телесни органи, толкова е истина, че в свръхсетивното битие той е свързан с това, което иначе изглежда за нашите очи, за останалите ни сетивни органи като външния свят на Космоса.
Това, което за нас е външен свят в земното битие, става вътрешен свят, когато се намираме в извънземното битие.
И от свръхсетивното съществуване ние поглеждаме надолу към земното битие, в което се намираме между смъртта и новото раждане. Както тук сме въплътени в нашите бели дробове, сърце и т.н., така, преди да слезем във физическия земен живот, ние сме вплетени в това, което ни се представя във външния блясък, в планетните движения, в констелацията на неподвижните звезди като сили, които проникват и протъкават Космоса.
към текста >>
Както тук сме въплътени в нашите бели дробове, сърце и т.н., така, преди да слезем във
физическия
земен живот, ние сме вплетени в това, което ни се представя във външния блясък, в планетните движения, в констелацията на неподвижните звезди като сили, които проникват и протъкават Космоса.
То помрачава душевното виждане навътре, което се проявява, когато душата е свободна от тялото. Това обаче, което душата изживява като своя вътрешност, сега не е затвореното вътре в кожата на физическото тяло, а е организацията на Космоса. И колкото е истина, че тук, във физическото земно битие, човекът като земен човек е свързан със своите бели дробове, стомах, сърце, с всички останали телесни органи, толкова е истина, че в свръхсетивното битие той е свързан с това, което иначе изглежда за нашите очи, за останалите ни сетивни органи като външния свят на Космоса. Това, което за нас е външен свят в земното битие, става вътрешен свят, когато се намираме в извънземното битие. И от свръхсетивното съществуване ние поглеждаме надолу към земното битие, в което се намираме между смъртта и новото раждане.
Както тук сме въплътени в нашите бели дробове, сърце и т.н., така, преди да слезем във физическия земен живот, ние сме вплетени в това, което ни се представя във външния блясък, в планетните движения, в констелацията на неподвижните звезди като сили, които проникват и протъкават Космоса.
към текста >>
Това, което е външен космически
свят
по времето на земното ни съществуване, е наш вътрешен
свят
, когато се намираме в извънземното съществуване.
Това, което е външен космически свят по времето на земното ни съществуване, е наш вътрешен свят, когато се намираме в извънземното съществуване.
към текста >>
Не бива да ви заблуждава мисълта, че за земните хора, които имат различни тела, външният
свят
е единственото.
Не бива да ви заблуждава мисълта, че за земните хора, които имат различни тела, външният свят е единственото.
Точно това е значимото, че ние имаме един общ свят, когато сме в извънземното съществуване, че светът, който има единият човек, е същият, който има и другият човек, и че хората, които тук, в земното съществуване, са разделени пространствено, защото всеки е затворен в своята кожа, там се отделят един от друг чрез вътрешната сила на душата си. В извънземното съществуване всеки е една индивидуалност, но не е разделен от другия чрез пространството, а чрез вътрешната сила на душата си, чрез обединяващите сили в душата си. Но в тези обединяващи сили се влива това, което духовно отговаря на Космоса, което за нас се проявява във физическото отражение на Слънцето, Луната, планетите и неподвижните звезди. Както тук, в земния си живот, когато стоим пред някой човек, виждаме с външните си сетива само формата на лицето, блясъка на очите, движенията на крайниците му, но в тези форми на лицето, в блясъка на очите, в инкарната на кожата, в движенията на крайниците осъзнаваме, че се проявява нещо духовно-душевно, поради това, че самите ние сме духовно-душевни същества, така този, който може да съзерцава света духовно-душевно, осъзнава, че не е истина, когато се твърди, че Слънцето, Луната, неподвижните звезди и планетите със своите движения са само това, което ни описва днешната физическа астрономия. Това описание всъщност е подобно на описанието на някого, който би взел под внимание само външната локална промяна на мускулите на лицето ни, или само движенията на клепачите, а не би видял в тях израза на духовно-душевното ни същество.
към текста >>
Точно това е значимото, че ние имаме един общ
свят
, когато сме в извънземното съществуване, че светът, който има единият човек, е същият, който има и другият човек, и че хората, които тук, в земното съществуване, са разделени пространствено, защото всеки е затворен в своята кожа, там се отделят един от друг чрез вътрешната сила на душата си.
Не бива да ви заблуждава мисълта, че за земните хора, които имат различни тела, външният свят е единственото.
Точно това е значимото, че ние имаме един общ свят, когато сме в извънземното съществуване, че светът, който има единият човек, е същият, който има и другият човек, и че хората, които тук, в земното съществуване, са разделени пространствено, защото всеки е затворен в своята кожа, там се отделят един от друг чрез вътрешната сила на душата си.
В извънземното съществуване всеки е една индивидуалност, но не е разделен от другия чрез пространството, а чрез вътрешната сила на душата си, чрез обединяващите сили в душата си. Но в тези обединяващи сили се влива това, което духовно отговаря на Космоса, което за нас се проявява във физическото отражение на Слънцето, Луната, планетите и неподвижните звезди. Както тук, в земния си живот, когато стоим пред някой човек, виждаме с външните си сетива само формата на лицето, блясъка на очите, движенията на крайниците му, но в тези форми на лицето, в блясъка на очите, в инкарната на кожата, в движенията на крайниците осъзнаваме, че се проявява нещо духовно-душевно, поради това, че самите ние сме духовно-душевни същества, така този, който може да съзерцава света духовно-душевно, осъзнава, че не е истина, когато се твърди, че Слънцето, Луната, неподвижните звезди и планетите със своите движения са само това, което ни описва днешната физическа астрономия. Това описание всъщност е подобно на описанието на някого, който би взел под внимание само външната локална промяна на мускулите на лицето ни, или само движенията на клепачите, а не би видял в тях израза на духовно-душевното ни същество. Който може да съзерцава света духовно-душевно, вижда в явленията на Луната и Слънцето също така физиогномичния израз на нещо космически духовно-душевно, както в човешкото лице ние виждаме израз на нещо духовно-душевно.
към текста >>
И в тези духовно-душевни основи на това, което свети към нас във
физическия
образ на външното физическо Слънце, на външната физическа Луна, на звездите и техните движения, в тази духовно-душевна същност, която в Космоса е адекватна на духовно-душевната същност на отделните хора, живее човекът като надсетивно същество, преди да слезе в земното битие.
Но в тези обединяващи сили се влива това, което духовно отговаря на Космоса, което за нас се проявява във физическото отражение на Слънцето, Луната, планетите и неподвижните звезди. Както тук, в земния си живот, когато стоим пред някой човек, виждаме с външните си сетива само формата на лицето, блясъка на очите, движенията на крайниците му, но в тези форми на лицето, в блясъка на очите, в инкарната на кожата, в движенията на крайниците осъзнаваме, че се проявява нещо духовно-душевно, поради това, че самите ние сме духовно-душевни същества, така този, който може да съзерцава света духовно-душевно, осъзнава, че не е истина, когато се твърди, че Слънцето, Луната, неподвижните звезди и планетите със своите движения са само това, което ни описва днешната физическа астрономия. Това описание всъщност е подобно на описанието на някого, който би взел под внимание само външната локална промяна на мускулите на лицето ни, или само движенията на клепачите, а не би видял в тях израза на духовно-душевното ни същество. Който може да съзерцава света духовно-душевно, вижда в явленията на Луната и Слънцето също така физиогномичния израз на нещо космически духовно-душевно, както в човешкото лице ние виждаме израз на нещо духовно-душевно. В движенията на планетите той вижда проявления на духовно-душевни събития, както в движенията на крайниците на човека вижда откровения на духовно-душевни импулси.
И в тези духовно-душевни основи на това, което свети към нас във физическия образ на външното физическо Слънце, на външната физическа Луна, на звездите и техните движения, в тази духовно-душевна същност, която в Космоса е адекватна на духовно-душевната същност на отделните хора, живее човекът като надсетивно същество, преди да слезе в земното битие.
И както като земен човек аз мога да кажа, че в мен живеят белите дробове и сърцето, така като надземен човек, преди да съм слязъл в сетивно-физическото битие, за да конституирам моето физическо тяло, казвам, че в мен живеят Луната и Слънцето, като при това трябва да съзнавам, че нямам предвид сетивния земен отблясък на Слънцето и Луната, а лежащото в основата им като духовно-душевна същност. Целият божествено-духовен свят ме протъкава и пронизва с живот, когато съм в надсетивното човешко съществуване. Прозрем ли това, получаваме дълбоко страхопочитание пред цялото истинско мирово битие, в което е вплетен човекът. Защото от сега нататък прозираме прекрасните взаимовръзки между човека и Всемира. Човек се учи да гледа към другите хора, както те се намират в своето физическо земно съществуване, и да си казва: «В това, което е затворено в кожата, живее не само вижданото с физическите очи, което след смъртта анатомът може да разглежда и обяснява на масата за сециране, а вътре се намира крайната цел на цялата космическа дейност.» Чудесният израз от прадревни религиозни времена, че човекът е образ на Бога[1], получава ново значение с безкрайна задушевност.
към текста >>
Целият божествено-духовен
свят
ме протъкава и пронизва с живот, когато съм в надсетивното човешко съществуване.
Това описание всъщност е подобно на описанието на някого, който би взел под внимание само външната локална промяна на мускулите на лицето ни, или само движенията на клепачите, а не би видял в тях израза на духовно-душевното ни същество. Който може да съзерцава света духовно-душевно, вижда в явленията на Луната и Слънцето също така физиогномичния израз на нещо космически духовно-душевно, както в човешкото лице ние виждаме израз на нещо духовно-душевно. В движенията на планетите той вижда проявления на духовно-душевни събития, както в движенията на крайниците на човека вижда откровения на духовно-душевни импулси. И в тези духовно-душевни основи на това, което свети към нас във физическия образ на външното физическо Слънце, на външната физическа Луна, на звездите и техните движения, в тази духовно-душевна същност, която в Космоса е адекватна на духовно-душевната същност на отделните хора, живее човекът като надсетивно същество, преди да слезе в земното битие. И както като земен човек аз мога да кажа, че в мен живеят белите дробове и сърцето, така като надземен човек, преди да съм слязъл в сетивно-физическото битие, за да конституирам моето физическо тяло, казвам, че в мен живеят Луната и Слънцето, като при това трябва да съзнавам, че нямам предвид сетивния земен отблясък на Слънцето и Луната, а лежащото в основата им като духовно-душевна същност.
Целият божествено-духовен свят ме протъкава и пронизва с живот, когато съм в надсетивното човешко съществуване.
Прозрем ли това, получаваме дълбоко страхопочитание пред цялото истинско мирово битие, в което е вплетен човекът. Защото от сега нататък прозираме прекрасните взаимовръзки между човека и Всемира. Човек се учи да гледа към другите хора, както те се намират в своето физическо земно съществуване, и да си казва: «В това, което е затворено в кожата, живее не само вижданото с физическите очи, което след смъртта анатомът може да разглежда и обяснява на масата за сециране, а вътре се намира крайната цел на цялата космическа дейност.» Чудесният израз от прадревни религиозни времена, че човекът е образ на Бога[1], получава ново значение с безкрайна задушевност. А инспиративното познание ни учи да разглеждаме това, което човекът всъщност изживява в своето предземно съществуване във връзка с духовно-божествените власти, които лежат в основата на Космоса. Когато обхванем с поглед само земния човешки живот, ние говорим научно първо за човешкия зародиш, израстващ от тялото на майката до физическия човешки образ на развиващото се дете.
към текста >>
Когато обхванем с поглед само земния човешки живот, ние говорим научно първо за човешкия зародиш, израстващ от тялото на майката до
физическия
човешки образ на развиващото се дете.
Целият божествено-духовен свят ме протъкава и пронизва с живот, когато съм в надсетивното човешко съществуване. Прозрем ли това, получаваме дълбоко страхопочитание пред цялото истинско мирово битие, в което е вплетен човекът. Защото от сега нататък прозираме прекрасните взаимовръзки между човека и Всемира. Човек се учи да гледа към другите хора, както те се намират в своето физическо земно съществуване, и да си казва: «В това, което е затворено в кожата, живее не само вижданото с физическите очи, което след смъртта анатомът може да разглежда и обяснява на масата за сециране, а вътре се намира крайната цел на цялата космическа дейност.» Чудесният израз от прадревни религиозни времена, че човекът е образ на Бога[1], получава ново значение с безкрайна задушевност. А инспиративното познание ни учи да разглеждаме това, което човекът всъщност изживява в своето предземно съществуване във връзка с духовно-божествените власти, които лежат в основата на Космоса.
Когато обхванем с поглед само земния човешки живот, ние говорим научно първо за човешкия зародиш, израстващ от тялото на майката до физическия човешки образ на развиващото се дете.
Ние естествено говорим за зародиша като за нещо малко, което постепенно се уголемява. Човекът живее в един вид зародиш и в своето предземно битие, но този зародиш е изживяването на целия духовно-душевен Космос. В известен смисъл човекът е станал едно с духовно-душевния Космос, божествено-духовните сили живеят в него, те битуват и творят в него, проникват го и изграждат в него големия духовен зародиш, който съдържа силите, които трябва да преминат през духовното съществуване до раждането, съответно зачатието, за да изплуват отново, когато човекът като вътрешен скулптор изгражда своя физически организъм в земния живот. Чрез това става ясно чудесното изграждане на този физически организъм. Защото той е целта на изграждането на това, което, съзерцавайки го духовно-душевно в пълно самоосъзнание, човекът го изживява по необхватно величествен начин като космическия зародиш на своя вътрешен живот.
към текста >>
Човекът получава
физическия
човешки зародиш от
физическия
свят
, духовния зародиш го получава от духовния
свят
.
Ние естествено говорим за зародиша като за нещо малко, което постепенно се уголемява. Човекът живее в един вид зародиш и в своето предземно битие, но този зародиш е изживяването на целия духовно-душевен Космос. В известен смисъл човекът е станал едно с духовно-душевния Космос, божествено-духовните сили живеят в него, те битуват и творят в него, проникват го и изграждат в него големия духовен зародиш, който съдържа силите, които трябва да преминат през духовното съществуване до раждането, съответно зачатието, за да изплуват отново, когато човекът като вътрешен скулптор изгражда своя физически организъм в земния живот. Чрез това става ясно чудесното изграждане на този физически организъм. Защото той е целта на изграждането на това, което, съзерцавайки го духовно-душевно в пълно самоосъзнание, човекът го изживява по необхватно величествен начин като космическия зародиш на своя вътрешен живот.
Човекът получава физическия човешки зародиш от физическия свят, духовния зародиш го получава от духовния свят.
И в определено време, преди да слезем във физическото земно битие, в известен смисъл ние сме разлят в целия свят огромен духовно-душевен човешки зародиш, който се съединява с физическия човешки зародиш, приемащ ни тук, когато слезем в земното битие.
към текста >>
И в определено време, преди да слезем във физическото земно битие, в известен смисъл ние сме разлят в целия
свят
огромен духовно-душевен човешки зародиш, който се съединява с
физическия
човешки зародиш, приемащ ни тук, когато слезем в земното битие.
Човекът живее в един вид зародиш и в своето предземно битие, но този зародиш е изживяването на целия духовно-душевен Космос. В известен смисъл човекът е станал едно с духовно-душевния Космос, божествено-духовните сили живеят в него, те битуват и творят в него, проникват го и изграждат в него големия духовен зародиш, който съдържа силите, които трябва да преминат през духовното съществуване до раждането, съответно зачатието, за да изплуват отново, когато човекът като вътрешен скулптор изгражда своя физически организъм в земния живот. Чрез това става ясно чудесното изграждане на този физически организъм. Защото той е целта на изграждането на това, което, съзерцавайки го духовно-душевно в пълно самоосъзнание, човекът го изживява по необхватно величествен начин като космическия зародиш на своя вътрешен живот. Човекът получава физическия човешки зародиш от физическия свят, духовния зародиш го получава от духовния свят.
И в определено време, преди да слезем във физическото земно битие, в известен смисъл ние сме разлят в целия свят огромен духовно-душевен човешки зародиш, който се съединява с физическия човешки зародиш, приемащ ни тук, когато слезем в земното битие.
към текста >>
Както тук се усещаме едно с нашия организъм, така чрез това съзерцание ние се чувстваме едно с целия
свят
.
Ние поглеждаме към нашето космическо съществуване, когато чрез инспириращото познание познавателно гледаме в предземното съществуване.
Както тук се усещаме едно с нашия организъм, така чрез това съзерцание ние се чувстваме едно с целия свят.
Тук, в този свят, човекът поглежда към външните откровения на духовното в природата и в човешкото битие и зад сетивно-физическите откровения предчувства божествено-духовното. В предземното съществуване той е проникнат, пронизан и протъкан от това божествено-духовно битие и това божествено-духовно битие се изживява в него така, че всажда силите, които тендират към физическото земно съществуване. Както тук насочваме очите си към прекрасното звездно небе, така от извънземното битие ние насочваме очи към чудния строеж на физическия човек, както той съществува в земния живот. Искам да кажа, че ние гледаме от Земята към небето в нашето физическо земно съществуване, но в предземното ни битие поглеждаме от небето към Земята. Там Земята я разбираме като божествено творение, като това, което всъщност следва да живее в нашата душа.
към текста >>
Тук, в този
свят
, човекът поглежда към външните откровения на духовното в природата и в човешкото битие и зад сетивно-физическите откровения предчувства божествено-духовното.
Ние поглеждаме към нашето космическо съществуване, когато чрез инспириращото познание познавателно гледаме в предземното съществуване. Както тук се усещаме едно с нашия организъм, така чрез това съзерцание ние се чувстваме едно с целия свят.
Тук, в този свят, човекът поглежда към външните откровения на духовното в природата и в човешкото битие и зад сетивно-физическите откровения предчувства божествено-духовното.
В предземното съществуване той е проникнат, пронизан и протъкан от това божествено-духовно битие и това божествено-духовно битие се изживява в него така, че всажда силите, които тендират към физическото земно съществуване. Както тук насочваме очите си към прекрасното звездно небе, така от извънземното битие ние насочваме очи към чудния строеж на физическия човек, както той съществува в земния живот. Искам да кажа, че ние гледаме от Земята към небето в нашето физическо земно съществуване, но в предземното ни битие поглеждаме от небето към Земята. Там Земята я разбираме като божествено творение, като това, което всъщност следва да живее в нашата душа. И всичко това първоначално е непосредствено изживяване в предземното съществуване.
към текста >>
Както тук насочваме очите си към прекрасното звездно небе, така от извънземното битие ние насочваме очи към чудния строеж на
физическия
човек, както той съществува в земния живот.
Ние поглеждаме към нашето космическо съществуване, когато чрез инспириращото познание познавателно гледаме в предземното съществуване. Както тук се усещаме едно с нашия организъм, така чрез това съзерцание ние се чувстваме едно с целия свят. Тук, в този свят, човекът поглежда към външните откровения на духовното в природата и в човешкото битие и зад сетивно-физическите откровения предчувства божествено-духовното. В предземното съществуване той е проникнат, пронизан и протъкан от това божествено-духовно битие и това божествено-духовно битие се изживява в него така, че всажда силите, които тендират към физическото земно съществуване.
Както тук насочваме очите си към прекрасното звездно небе, така от извънземното битие ние насочваме очи към чудния строеж на физическия човек, както той съществува в земния живот.
Искам да кажа, че ние гледаме от Земята към небето в нашето физическо земно съществуване, но в предземното ни битие поглеждаме от небето към Земята. Там Земята я разбираме като божествено творение, като това, което всъщност следва да живее в нашата душа. И всичко това първоначално е непосредствено изживяване в предземното съществуване.
към текста >>
Това е големият прелом в предземното съществуване, че най-напред се изживяваме като непосредствено стоящи в него, като проникнати от божествено-духовното битие, но тогава настъпва един момент, когато с душевните си очи гледаме духовния
свят
, който ни обгръща, който все още е един духовен
свят
, само че трябва да си кажем: «Преди живяхме с божествено-духовните същества, сега те ни се показват чрез своите дела, сега тук е тяхното проявление.
Но в определено време, след като сме преживели това предземно съществуване, настъпва нещо като един вид оттегляне на божествено-духовните същества от нас, хората. Още нямаме природа около нас, в това духовно-душевно съществуване нямаме още и физически очи, нито физически органи, изобщо не бихме могли да виждаме някаква природа около нас. Около нас имаме нещо, което е като просветване на божествено-духовното.
Това е големият прелом в предземното съществуване, че най-напред се изживяваме като непосредствено стоящи в него, като проникнати от божествено-духовното битие, но тогава настъпва един момент, когато с душевните си очи гледаме духовния свят, който ни обгръща, който все още е един духовен свят, само че трябва да си кажем: «Преди живяхме с божествено-духовните същества, сега те ни се показват чрез своите дела, сега тук е тяхното проявление.
Това е духовно-душевно проявление, които имаме не вече в земния живот, а е само откровение на това, което преди сами сме изживели. От сферата на изживяването ние навлизаме в сферата на откровението.» И когато пристъпим от изживяването в откровението и трябва да си кажем, че божествено-духовните същества са се отдръпнали назад за нашето непосредствено изживяване и сега можем само да ги съзерцаваме, те, естествено, са тук за нас, хората, в същата степен, но само за нашето духовно-душевно съзерцание - в същия този момент в нашето духовно-душевно предземно битие се събужда това, което мога да сравня с живеещото в нашия физически организъм жадуване. Човекът бива вътрешно проникнат от страстен копнеж в такава степен, в каквато светът става предземно откровение. Сега той се чувства първо като един аз, отделен от останалия свят. Ние напускаме едно изживяване, което е мирови живот и същевременно изживяване на собствената човешка същност.
към текста >>
Сега той се чувства първо като един аз, отделен от останалия
свят
.
Около нас имаме нещо, което е като просветване на божествено-духовното. Това е големият прелом в предземното съществуване, че най-напред се изживяваме като непосредствено стоящи в него, като проникнати от божествено-духовното битие, но тогава настъпва един момент, когато с душевните си очи гледаме духовния свят, който ни обгръща, който все още е един духовен свят, само че трябва да си кажем: «Преди живяхме с божествено-духовните същества, сега те ни се показват чрез своите дела, сега тук е тяхното проявление. Това е духовно-душевно проявление, които имаме не вече в земния живот, а е само откровение на това, което преди сами сме изживели. От сферата на изживяването ние навлизаме в сферата на откровението.» И когато пристъпим от изживяването в откровението и трябва да си кажем, че божествено-духовните същества са се отдръпнали назад за нашето непосредствено изживяване и сега можем само да ги съзерцаваме, те, естествено, са тук за нас, хората, в същата степен, но само за нашето духовно-душевно съзерцание - в същия този момент в нашето духовно-душевно предземно битие се събужда това, което мога да сравня с живеещото в нашия физически организъм жадуване. Човекът бива вътрешно проникнат от страстен копнеж в такава степен, в каквато светът става предземно откровение.
Сега той се чувства първо като един аз, отделен от останалия свят.
Ние напускаме едно изживяване, което е мирови живот и същевременно изживяване на собствената човешка същност. Известно време между смъртта и новото раждане ние не сме само човешки същества, а сме мирови същества. Мировото съзнание и човешкото съзнание се сливат. Следва времето, когато мировото и човешкото съзнание се разделят, когато светът не се изживява повече от нас, а става само откровение, когато в нас се появява отделена от света вътрешност. Преди нашият вътрешен свят е бил едно със света.
към текста >>
Преди нашият вътрешен
свят
е бил едно със света.
Сега той се чувства първо като един аз, отделен от останалия свят. Ние напускаме едно изживяване, което е мирови живот и същевременно изживяване на собствената човешка същност. Известно време между смъртта и новото раждане ние не сме само човешки същества, а сме мирови същества. Мировото съзнание и човешкото съзнание се сливат. Следва времето, когато мировото и човешкото съзнание се разделят, когато светът не се изживява повече от нас, а става само откровение, когато в нас се появява отделена от света вътрешност.
Преди нашият вътрешен свят е бил едно със света.
Сега се появява отделена от света вътрешност и тя се манифестира първо като вътрешен копнеж, жадуване, искане, като воля. Едно желание, изискване, жадуване винаги цели нещо друго. Това желание, тази воля и жадуване се стремят към нашия бъдещ земен живот, към който след известно време ще слезем надолу. Ние биваме изпълнени от съзерцанията на нашия бъдещ земен живот и поемаме чрез това силите, които стават после несъзнателни, когато преминаваме през ембрионалния живот на Земята. Там ги осъзнаваме, но съзнанието ни все повече се помрачава и настъпва един момент, когато жадуването, копнежът става толкова силен, а откровението на божествено-духовния свят, в който сме живели и съществували преди, все повече се помрачава и като духовно-душевни същества в предземното битие ние чувстваме, че трябва да си кажем: «Духовният свят около нас става все по-мрачен и сенчест.
към текста >>
Там ги осъзнаваме, но съзнанието ни все повече се помрачава и настъпва един момент, когато жадуването, копнежът става толкова силен, а откровението на божествено-духовния
свят
, в който сме живели и съществували преди, все повече се помрачава и като духовно-душевни същества в предземното битие ние чувстваме, че трябва да си кажем: «Духовният
свят
около нас става все по-мрачен и сенчест.
Преди нашият вътрешен свят е бил едно със света. Сега се появява отделена от света вътрешност и тя се манифестира първо като вътрешен копнеж, жадуване, искане, като воля. Едно желание, изискване, жадуване винаги цели нещо друго. Това желание, тази воля и жадуване се стремят към нашия бъдещ земен живот, към който след известно време ще слезем надолу. Ние биваме изпълнени от съзерцанията на нашия бъдещ земен живот и поемаме чрез това силите, които стават после несъзнателни, когато преминаваме през ембрионалния живот на Земята.
Там ги осъзнаваме, но съзнанието ни все повече се помрачава и настъпва един момент, когато жадуването, копнежът става толкова силен, а откровението на божествено-духовния свят, в който сме живели и съществували преди, все повече се помрачава и като духовно-душевни същества в предземното битие ние чувстваме, че трябва да си кажем: «Духовният свят около нас става все по-мрачен и сенчест.
Това, което преди блестеше светло като божествено откровение, сега става все по-мрачно и смътно. В тази степен, в която околното става все по-смътно, вътрешните сили на копнежа, на волята стават все по-бурни, околният свят в духовното ни съществуване се помрачава за нас, а вътрешният ни свят все повече укрепва, но след известно време този укрепнал вътрешен свят изцяло ни отнема съзнанието за бъдещия земен живот. За определено време, което предхожда земното зачатие, се помрачава погледът за земното съществуване. По-рано сме гледали към това земно съществуване. В известен смисъл то е било целта, онази величествена мощна мирова панорама, в която сме живели.
към текста >>
В тази степен, в която околното става все по-смътно, вътрешните сили на копнежа, на волята стават все по-бурни, околният
свят
в духовното ни съществуване се помрачава за нас, а вътрешният ни
свят
все повече укрепва, но след известно време този укрепнал вътрешен
свят
изцяло ни отнема съзнанието за бъдещия земен живот.
Едно желание, изискване, жадуване винаги цели нещо друго. Това желание, тази воля и жадуване се стремят към нашия бъдещ земен живот, към който след известно време ще слезем надолу. Ние биваме изпълнени от съзерцанията на нашия бъдещ земен живот и поемаме чрез това силите, които стават после несъзнателни, когато преминаваме през ембрионалния живот на Земята. Там ги осъзнаваме, но съзнанието ни все повече се помрачава и настъпва един момент, когато жадуването, копнежът става толкова силен, а откровението на божествено-духовния свят, в който сме живели и съществували преди, все повече се помрачава и като духовно-душевни същества в предземното битие ние чувстваме, че трябва да си кажем: «Духовният свят около нас става все по-мрачен и сенчест. Това, което преди блестеше светло като божествено откровение, сега става все по-мрачно и смътно.
В тази степен, в която околното става все по-смътно, вътрешните сили на копнежа, на волята стават все по-бурни, околният свят в духовното ни съществуване се помрачава за нас, а вътрешният ни свят все повече укрепва, но след известно време този укрепнал вътрешен свят изцяло ни отнема съзнанието за бъдещия земен живот.
За определено време, което предхожда земното зачатие, се помрачава погледът за земното съществуване. По-рано сме гледали към това земно съществуване. В известен смисъл то е било целта, онази величествена мощна мирова панорама, в която сме живели.
към текста >>
Кратко време преди да слезем на Земята, именно когато слизаме, изчезва гледката към Земята, но се появява етерният
свят
.
Сега погледът към Земята се замъглява, но се появява друга гледка.
Кратко време преди да слезем на Земята, именно когато слизаме, изчезва гледката към Земята, но се появява етерният свят.
Появяват се етерните явления, които съдържат светлината, жизнените сили, разпростряното в пространството, но не излъчващо се централно от Земята и разпростиращо се в пространството, а като че ли етерното, което съзерцаваме, идва от периферията на света и действа върху Земята, изливащо се върху нея. Като в една голяма, съдържаща в себе си различните форми мирова мъгла, духовно изплува около нас един етерен свят и със силата, която ни е останала, със силата на жадуването можем да вземем от този етерен свят, от общата етерна мирова мъгла нашето собствено етерно тяло, да го оформим и докато го оформяме, образуваме с това етерно тяло едно отражение на това, което преди сме били в духовно-душевния свят, включваме етерното тяло в това от наследствената линия, което като физическа субстанциалност ни е поднесено чрез нашите предци и тогава ние слизаме към земното съществуване.
към текста >>
Като в една голяма, съдържаща в себе си различните форми мирова мъгла, духовно изплува около нас един етерен
свят
и със силата, която ни е останала, със силата на жадуването можем да вземем от този етерен
свят
, от общата етерна мирова мъгла нашето собствено етерно тяло, да го оформим и докато го оформяме, образуваме с това етерно тяло едно отражение на това, което преди сме били в духовно-душевния
свят
, включваме етерното тяло в това от наследствената линия, което като физическа субстанциалност ни е поднесено чрез нашите предци и тогава ние слизаме към земното съществуване.
Сега погледът към Земята се замъглява, но се появява друга гледка. Кратко време преди да слезем на Земята, именно когато слизаме, изчезва гледката към Земята, но се появява етерният свят. Появяват се етерните явления, които съдържат светлината, жизнените сили, разпростряното в пространството, но не излъчващо се централно от Земята и разпростиращо се в пространството, а като че ли етерното, което съзерцаваме, идва от периферията на света и действа върху Земята, изливащо се върху нея.
Като в една голяма, съдържаща в себе си различните форми мирова мъгла, духовно изплува около нас един етерен свят и със силата, която ни е останала, със силата на жадуването можем да вземем от този етерен свят, от общата етерна мирова мъгла нашето собствено етерно тяло, да го оформим и докато го оформяме, образуваме с това етерно тяло едно отражение на това, което преди сме били в духовно-душевния свят, включваме етерното тяло в това от наследствената линия, което като физическа субстанциалност ни е поднесено чрез нашите предци и тогава ние слизаме към земното съществуване.
към текста >>
Човечеството от предишните прадревни времена е имало не само такива спомени, а когато е поглеждало в душевността си, освен тези спомени за
физическия
живот е изваждало навън душевните образи за това, което днес ви разказах.
В предишни времена обаче хората са имали едно смътно, съноподобно ясновидство, което не е било по-малко проникнато с мъдрост. Тези хора на предишното време не са получавали само това, което днешният човек изживява с обикновеното си съзнание, когато погледне навътре в себе си, а са съзерцавали нещо от това, което сега ви описах. Нека да се върнем още по-назад, в най-древните египетски времена, в още по-древни времена, за които не съществуват документи на външната история, а само такава история, каквато съм описал в моята книга «Въведение в тайната наука». Тогава е имало хора, които не е трябвало да постигат съзерцанието на предземното съществуване чрез такива упражнения, каквито често съм ви описвал, а те са могли да говорят за това предземно съществуване, понеже в земното съществуване в душите им е живяло нещо като спомен за предишното предземно съществуване. Днешният земен човек е извоювал свободата си чрез това, че може да има само спомени като абстрактни мисли за събитията, които преживява по време на земното си съществуване.
Човечеството от предишните прадревни времена е имало не само такива спомени, а когато е поглеждало в душевността си, освен тези спомени за физическия живот е изваждало навън душевните образи за това, което днес ви разказах.
Както днес човек си спомня с обикновеното съзнание за преживяното на
към текста >>
Оттам за него се е пораждала сигурността, че това, което е изживял, се е намирало в един духовно-душевен
свят
преди слизането му във физическото земно съществуване, че то преминава през портата на смъртта и не е зависимо от
физическия
организъм и че точно както то изгражда
физическия
организъм за земното съществуване, така ще продължи и по-нататъшното си съществуване, когато прекрачи портата на смъртта.
Земята преди двадесет-тридесет години, така някой човек от древните епохи си е спомнял в известен смисъл за преживяното в предземното си съществуване и това, което днес ви описах, изхождайки от науката за духа. Както днешният човек е сигурен от спомените си, че не е роден днес сутринта, а преди тази сутрин вече е бил тук, така човекът от по-древните епохи е знаел за своето предземно съществуване чрез изживяванията в душата си.
Оттам за него се е пораждала сигурността, че това, което е изживял, се е намирало в един духовно-душевен свят преди слизането му във физическото земно съществуване, че то преминава през портата на смъртта и не е зависимо от физическия организъм и че точно както то изгражда физическия организъм за земното съществуване, така ще продължи и по-нататъшното си съществуване, когато прекрачи портата на смъртта.
към текста >>
Това, което тук във физическото земно битие изживяваме като мисли, също е свързано с
физическия
организъм.
Но какво излиза навън от физическото земно битие?
Това, което тук във физическото земно битие изживяваме като мисли, също е свързано с физическия организъм.
Само извиращото като воля от човека по такъв чудесен начин, така че той може да схване и своите волеви импулси само в мисли, в представи и може само да каже: «Аз искам да повдигна ръката си», но не знае какво се случва между тези мисли и действителното повдигане на ръката, цялото това чудо, което се случва там, напрягането на мускула, всичко лежи за душата в несъзнателното, както събитията по време на съня. Това, което се проявява като воля, остава до голяма част несъзнавано, то само се оглежда в мисловния живот. Който обаче поглежда навътре в този волев живот с инспирираното и интуитивното познание, той прави огромни открития. Тук, във физическото земно битие, което виждаме само външно, ние извършваме своите действия и материалистическото време би могло да вярва, че тези действия се изчерпват във физическото земно битие, че те нямат по-нататъшно значение.
към текста >>
Действително оценката на нашите дела става вътрешна същност в нас и в същата степен, в която мислите ни стават все по-зависими от
физическия
организъм - при детето те още не са, там те работят върху физическата организация, а после се отделят, стават абстрактни, в същата степен, в която, бих казал, нашите мисли се превръщат в труп в нашия физически организъм, защото те не живеят повече, а стават мъртви мисли, в същата степен долу се раздвижва моралната същност на човека, която обаче той сам изгражда през своя живот.
Но този, който поглежда в истинската волева природа на човека, която не се осъзнава от обикновеното дневно съзнание, вижда как в същата степен, в която човекът напредва в земното битие, се образува нещо, но не изхождащо от мисленето, а от волята, състоящо се от оценката на неговите действия. Във физическото земно битие казваме, че едно действие е добро, друго зло, ние сме доволни или недоволни с някое дело. Можем, може би, да вярваме, че това, което прибавяме към делата, е само абстрактна преценка. Погледнем ли с нашата истински вярна инспирация и интуиция във волевата същност на човека, виждаме как от това, което тук е само мисъл, се поражда действителна същност, преценката «доволен съм с едно действие или не съм доволен» се превръща вътрешно волево в един факт, едно същество се поражда в дълбините на нашата човешка природа, едно същество, ако мога да се изразя така, което има лице, съответно на нашите дела тук, в земния живот. Направили ли сме нещо лошо, при което не можем да сме доволни при пълноценното човешко съзнание, вътре в нас се поражда едно същество с грозно лице; извършили ли сме добро дело, с което сме доволни, поражда се същество със симпатично лице.
Действително оценката на нашите дела става вътрешна същност в нас и в същата степен, в която мислите ни стават все по-зависими от физическия организъм - при детето те още не са, там те работят върху физическата организация, а после се отделят, стават абстрактни, в същата степен, в която, бих казал, нашите мисли се превръщат в труп в нашия физически организъм, защото те не живеят повече, а стават мъртви мисли, в същата степен долу се раздвижва моралната същност на човека, която обаче той сам изгражда през своя живот.
Тази морална същност е налице и се съединява с неговата азова същност, като той я носи със себе си през портата на смъртта в духовния свят. Премине ли човекът през портата на смъртта в духовния свят, той първо - можете да го намерите описано в книгата ми «Теософия» - напуска физическото тяло и остава в своето астрално тяло. Тогава той все още има съзнание за своите земни дела. Това съзнание обаче започва да се прониква с космическо мирово съзнание. Това, което е етерното тяло, се разтваря във всеобщия миров етер; както сме го консолидирали преди раждането, сега то се разтваря в мировия етер.
към текста >>
Тази морална същност е налице и се съединява с неговата азова същност, като той я носи със себе си през портата на смъртта в духовния
свят
.
Във физическото земно битие казваме, че едно действие е добро, друго зло, ние сме доволни или недоволни с някое дело. Можем, може би, да вярваме, че това, което прибавяме към делата, е само абстрактна преценка. Погледнем ли с нашата истински вярна инспирация и интуиция във волевата същност на човека, виждаме как от това, което тук е само мисъл, се поражда действителна същност, преценката «доволен съм с едно действие или не съм доволен» се превръща вътрешно волево в един факт, едно същество се поражда в дълбините на нашата човешка природа, едно същество, ако мога да се изразя така, което има лице, съответно на нашите дела тук, в земния живот. Направили ли сме нещо лошо, при което не можем да сме доволни при пълноценното човешко съзнание, вътре в нас се поражда едно същество с грозно лице; извършили ли сме добро дело, с което сме доволни, поражда се същество със симпатично лице. Действително оценката на нашите дела става вътрешна същност в нас и в същата степен, в която мислите ни стават все по-зависими от физическия организъм - при детето те още не са, там те работят върху физическата организация, а после се отделят, стават абстрактни, в същата степен, в която, бих казал, нашите мисли се превръщат в труп в нашия физически организъм, защото те не живеят повече, а стават мъртви мисли, в същата степен долу се раздвижва моралната същност на човека, която обаче той сам изгражда през своя живот.
Тази морална същност е налице и се съединява с неговата азова същност, като той я носи със себе си през портата на смъртта в духовния свят.
Премине ли човекът през портата на смъртта в духовния свят, той първо - можете да го намерите описано в книгата ми «Теософия» - напуска физическото тяло и остава в своето астрално тяло. Тогава той все още има съзнание за своите земни дела. Това съзнание обаче започва да се прониква с космическо мирово съзнание. Това, което е етерното тяло, се разтваря във всеобщия миров етер; както сме го консолидирали преди раждането, сега то се разтваря в мировия етер. Човекът живее с това, което ще намерите обозначено в моята «Теософия» като астрално тяло.
към текста >>
Премине ли човекът през портата на смъртта в духовния
свят
, той първо - можете да го намерите описано в книгата ми «Теософия» - напуска физическото тяло и остава в своето астрално тяло.
Можем, може би, да вярваме, че това, което прибавяме към делата, е само абстрактна преценка. Погледнем ли с нашата истински вярна инспирация и интуиция във волевата същност на човека, виждаме как от това, което тук е само мисъл, се поражда действителна същност, преценката «доволен съм с едно действие или не съм доволен» се превръща вътрешно волево в един факт, едно същество се поражда в дълбините на нашата човешка природа, едно същество, ако мога да се изразя така, което има лице, съответно на нашите дела тук, в земния живот. Направили ли сме нещо лошо, при което не можем да сме доволни при пълноценното човешко съзнание, вътре в нас се поражда едно същество с грозно лице; извършили ли сме добро дело, с което сме доволни, поражда се същество със симпатично лице. Действително оценката на нашите дела става вътрешна същност в нас и в същата степен, в която мислите ни стават все по-зависими от физическия организъм - при детето те още не са, там те работят върху физическата организация, а после се отделят, стават абстрактни, в същата степен, в която, бих казал, нашите мисли се превръщат в труп в нашия физически организъм, защото те не живеят повече, а стават мъртви мисли, в същата степен долу се раздвижва моралната същност на човека, която обаче той сам изгражда през своя живот. Тази морална същност е налице и се съединява с неговата азова същност, като той я носи със себе си през портата на смъртта в духовния свят.
Премине ли човекът през портата на смъртта в духовния свят, той първо - можете да го намерите описано в книгата ми «Теософия» - напуска физическото тяло и остава в своето астрално тяло.
Тогава той все още има съзнание за своите земни дела. Това съзнание обаче започва да се прониква с космическо мирово съзнание. Това, което е етерното тяло, се разтваря във всеобщия миров етер; както сме го консолидирали преди раждането, сега то се разтваря в мировия етер. Човекът живее с това, което ще намерите обозначено в моята «Теософия» като астрално тяло. С него той постепенно се вживява в Космоса, но живее и заедно с неговия новообразуван морално-духовен организъм, който взима със себе си, с него живее по-нататък.
към текста >>
Сега той има една задача, свързана с казаното от мен последния път, когато говорих тук и относно сънния живот на човека описах как по време на сън човекът има силата отново да се завърне във
физическия
организъм и че тази сила я има чрез това, което означих като лунни сили.
Сега той има една задача, свързана с казаното от мен последния път, когато говорих тук и относно сънния живот на човека описах как по време на сън човекът има силата отново да се завърне във физическия организъм и че тази сила я има чрез това, което означих като лунни сили.
Лунните сили довеждат човека обратно във физическото битие, дори всяка сутрин. Човекът се намира сред тази сфера на лунните сили, първо, когато отдели физическото и етерното си тяло. Сред тези лунни сили обаче той не може да получи обхватното мирово съзнание, което одеве ви описах, а там човекът все още има нещо, което го свързва със Земята чрез този морален земен организъм. Той трябва да се отскубне от лунните сили, да изостави в лунната сфера това, което сам си е изтъкал от своите морални дела, от всичко, което е направил като морални или неморални действия, трябва да го изостави в лунната сфера и да проникне в слънчевата сфера, в звездния свят. Сега не трябва да проникне само в отражението, което описах като отнасящо се за сънното състояние, а в истински реалния слънчев и звезден свят; той трябва да се изскубне от лунната сфера.
към текста >>
Той трябва да се отскубне от лунните сили, да изостави в лунната сфера това, което сам си е изтъкал от своите морални дела, от всичко, което е направил като морални или неморални действия, трябва да го изостави в лунната сфера и да проникне в слънчевата сфера, в звездния
свят
.
Сега той има една задача, свързана с казаното от мен последния път, когато говорих тук и относно сънния живот на човека описах как по време на сън човекът има силата отново да се завърне във физическия организъм и че тази сила я има чрез това, което означих като лунни сили. Лунните сили довеждат човека обратно във физическото битие, дори всяка сутрин. Човекът се намира сред тази сфера на лунните сили, първо, когато отдели физическото и етерното си тяло. Сред тези лунни сили обаче той не може да получи обхватното мирово съзнание, което одеве ви описах, а там човекът все още има нещо, което го свързва със Земята чрез този морален земен организъм.
Той трябва да се отскубне от лунните сили, да изостави в лунната сфера това, което сам си е изтъкал от своите морални дела, от всичко, което е направил като морални или неморални действия, трябва да го изостави в лунната сфера и да проникне в слънчевата сфера, в звездния свят.
Сега не трябва да проникне само в отражението, което описах като отнасящо се за сънното състояние, а в истински реалния слънчев и звезден свят; той трябва да се изскубне от лунната сфера.
към текста >>
Сега не трябва да проникне само в отражението, което описах като отнасящо се за сънното състояние, а в истински реалния слънчев и звезден
свят
; той трябва да се изскубне от лунната сфера.
Сега той има една задача, свързана с казаното от мен последния път, когато говорих тук и относно сънния живот на човека описах как по време на сън човекът има силата отново да се завърне във физическия организъм и че тази сила я има чрез това, което означих като лунни сили. Лунните сили довеждат човека обратно във физическото битие, дори всяка сутрин. Човекът се намира сред тази сфера на лунните сили, първо, когато отдели физическото и етерното си тяло. Сред тези лунни сили обаче той не може да получи обхватното мирово съзнание, което одеве ви описах, а там човекът все още има нещо, което го свързва със Земята чрез този морален земен организъм. Той трябва да се отскубне от лунните сили, да изостави в лунната сфера това, което сам си е изтъкал от своите морални дела, от всичко, което е направил като морални или неморални действия, трябва да го изостави в лунната сфера и да проникне в слънчевата сфера, в звездния свят.
Сега не трябва да проникне само в отражението, което описах като отнасящо се за сънното състояние, а в истински реалния слънчев и звезден свят; той трябва да се изскубне от лунната сфера.
към текста >>
Човекът обаче е бил различно организиран някога, днес вече посочих как различно е бил организиран човекът, той е имал ясновидски сили, на Земята е знаел от вътрешното си съзерцание, че има свръхсетивен
свят
.
Там хората от древното човечество са узнавали от знаещите по това време това, което е ставало вътрешно изживяване. То е, че след смъртта човекът не може да се изтръгне от лунната сфера чрез собствена сила, че към него трябва да се приближи едно духовно същество от Космоса, чийто външен физически отблясък е Слънцето. То трябва да го приближи и да го изтръгне от лунната сфера. Той трябва да изостави това, което носи със себе си като вина от Земята, трябва да бъде въведен в безгрешната сфера на Космоса чрез това, което древните посветени са наричали висшето Слънчево същество, което във всички древни мистерии е описвано по чудесен начин. «Ти се нуждаеш», така са казвали някога на човека, «от силата, която идва към теб от небето».
Човекът обаче е бил различно организиран някога, днес вече посочих как различно е бил организиран човекът, той е имал ясновидски сили, на Земята е знаел от вътрешното си съзерцание, че има свръхсетивен свят.
Всъщност той изобщо не се е страхувал от смъртта, защото какво е била смъртта за него? Едно изживяване в живота. Той е виждал, че в него има нещо независимо от смъртта. Имал е в своето тяло това, което е било независимо, и понеже го е имал в тялото си, той е можел да види как Слънчевото същество идва срещу него и е можел да приеме помощта след смъртта си.
към текста >>
Това земно съзнание ни затъмнява духовния
свят
преди да се родим и след като умрем.
Но земният прогрес на хората се състои в това, че хората са изгубили по естествен път съзерцанието на своята вечна същност. Човечеството придобива своето интелектуално съзнание, свързано напълно с физическото тяло, зависимо от него, и според организацията на физическото тяло ние имаме земното си съзнание.
Това земно съзнание ни затъмнява духовния свят преди да се родим и след като умрем.
За днешния човек не е както за прачовека или още за човека в древната египетска епоха, че той си донася известна светлина през портата на смъртта - ако мога да се изразя така, казаното е само образно, че пространството на свръхсетивния свят може да се проясни и в известен смисъл той може да пристъпи към висшето Слънчево същество, дошло, за да го изведе от лунната сфера. Чрез душевното си съдържание между раждането и смъртта той е можел да познае това висше Слънчево същество.
към текста >>
За днешния човек не е както за прачовека или още за човека в древната египетска епоха, че той си донася известна светлина през портата на смъртта - ако мога да се изразя така, казаното е само образно, че пространството на свръхсетивния
свят
може да се проясни и в известен смисъл той може да пристъпи към висшето Слънчево същество, дошло, за да го изведе от лунната сфера.
Но земният прогрес на хората се състои в това, че хората са изгубили по естествен път съзерцанието на своята вечна същност. Човечеството придобива своето интелектуално съзнание, свързано напълно с физическото тяло, зависимо от него, и според организацията на физическото тяло ние имаме земното си съзнание. Това земно съзнание ни затъмнява духовния свят преди да се родим и след като умрем.
За днешния човек не е както за прачовека или още за човека в древната египетска епоха, че той си донася известна светлина през портата на смъртта - ако мога да се изразя така, казаното е само образно, че пространството на свръхсетивния свят може да се проясни и в известен смисъл той може да пристъпи към висшето Слънчево същество, дошло, за да го изведе от лунната сфера.
Чрез душевното си съдържание между раждането и смъртта той е можел да познае това висше Слънчево същество.
към текста >>
Ужасното състояние, което би настъпило за човечеството, би било, че хората биха били откъснати от надсетивния
свят
, че тъкмо поради съвършенството, което постигат на Земята, което ги прави способни за свободата, са щели да изгубят връзката с надсетивния
свят
, понеже не биха повече намерили връзката с онова духовно същество, което ги откъсва от това, което ги свързва със Земята през живота след смъртта.
Не е необходимо да се стъписвате пред изразите; древните посветени са наричали това същество висшето Слънчево същество въз основа на своята наука. Настъпва обаче времето в развитието на човечеството, когато то изгубва възможността да прониква след смъртта в онези светове, в които трябва да проникне, ако не иска да изгуби себе си. От друга страна, човечеството на Земята е трябвало да се придвижи до онова съзнание, в което единствено може да спечели свободата си като човек. Чрез това през определено време за човечеството би настъпило ужасно състояние.
Ужасното състояние, което би настъпило за човечеството, би било, че хората биха били откъснати от надсетивния свят, че тъкмо поради съвършенството, което постигат на Земята, което ги прави способни за свободата, са щели да изгубят връзката с надсетивния свят, понеже не биха повече намерили връзката с онова духовно същество, което ги откъсва от това, което ги свързва със Земята през живота след смъртта.
към текста >>
НАГОРЕ